Предговор към второто издание
Множествена интелигентност и творчество
Изтегляне 5.42 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Хуманистичното образование и отвъд него, към трансперсоналното образование
- ВЛИЯНИЕТО НА МАСЛОУ ВЪРХУ ТРУДА И МЕНИДЖМЪНТА
- Хуманистични развития в бизнеса
- Проектът «Ценности и начин на живот» -директно приложение на йерархията на потребностите
- ЗДРАВЕТО И ЦЯЛОСТНАТА ЛИЧНОСТ
- ТЕОРИЯТА ЗА МОТИВАЦИЯТА И СЕБЕАКТУАЛИЗАЦИЯТА И ПСИХОЛОГИЯТА НА ЖЕНИТЕ
Множествена интелигентност и творчество Маслоу отбелязва, че себеактуализиращите се хора са творчески личности - в артистичен, научен и безброй други смисли, но винаги творчески. Той е убеден, че има много различни начини да се реши един проблем и често се цитира как предупреждавал студентите си: «когато единствения инструмент, с който разполагаш е чук, то всеки проблем започва да ти прилича на пирон». (Ostrander & Shroeder, 1979, с. 147). Основавайки се на дългогодишни изследвания в областта на когнитивната психология и невропсихологията, Хауърд Гарднър (Gardner, 1983) чрез Проекта върху човешкия потенциал публикува теорията за множествената интелигентност. Работата му подкрепя убеждението на Маслоу, че има много начини да се решават проблемите и да се актуализира потенциалът. Индивидите могат да притежават езиков, музикален, логическо-математически, пространствен, телесно-кинестетичен или личен интелект. Прозрението, интуицията и кинестетичното усещане се оценяват като израз на основните характерни черти на човешката природа - един потенциал, присъщ на всички човешки същества при раждането им. Маслоу смята, че образованието би трябвало да допринася за личното израстване на обучаващите се, да ги насочва, да ги съветва какво да изберат и какво да отхвърлят. В главата «Образование и върхови изживявания» в «The Further Reaches of Human Nature» («По-далечните простори на човешката природа»,Maslow, 1971, с. 168-179) той изказва предположението, че ранната подготовка по рисуване, музика и танци е от съществено значение за психичната и биологичната идентичност. В «Education and Ecstasy» («Образование и екстаз») (Leonard, 1968) Джордж Лионард съчетава един поглед върху теорията на Маслоу за човешкия потенциал, новаторските училища, лабораториите за изследвания на мозъка и експерименталните общности. Също като Маслоу той вярва, че творческата способност на мозъка е практически неограничена. Лионард пише за свободно обучаващите се и отправи предизвикателство към ученици, родители и образователни дейци да изградят един нов възглед за обучението с нови методики и среда, която да е в състояние да превърне обучението в удоволствие. Хуманистичното образование и отвъд него, към трансперсоналното образование «Творческото образование може да подготви хората за неизвестното (Maslow, в Lowry, 1979, с. 18) «Една от целите на образованието би трябвало да е да учи, че животът е скъпоценен» (Maslow, 1971, 144, с. 187) Движението по посока на една парадигма на образованието, която да задоволява нашето познание за човешкия потенциал, е все още много ново. Традиционното образование има за своя цел да пригоди индивидите към обществото такова, каквото то е, докато хуманистичните дейци на образованието от шейсетте години на нашия век твърдят, че обществото трябва да приема своите членове като автономни и единствени по рода си. Трансперсоналният опит цели създаването на нов вид обучаващ се и на нов вид общество. Отвъд приемането на себе си, то поощрява и трансценденцията на собственото аз (Фъргюсън, 1980). Трансперсоналното образование означава образоване на цялата личност, процес, който разкрива пред хората тайнството в самите тях. Ударението пада върху това да се научиш как да учиш. Обучението е процес, пътешествие, което отразява откритията на личната трансформация. Маслоу настоява, че училищата трябва да съществуват, за да помагат на хората да погледнат вътре в себе си и да развият от това познание ценностна система. Джонътън Козол, автор и преподавател, предлага образованието да се занимава с етични ценности като истина, почтеност и съчувствие и да ги прилага към събития извън класната стая. Маслоу също вярва твърдо, че индивидуалното здраве не може да се отдели от колективното, също както личностното израстване не може да се отдели от духовното. Нови методи на обучение Теориите на Маслоу за човешкия потенциал могат също така да бъдат обвързани с развитието на методики на обучение. В момента има цяло поколение нова литература и методологии, в които се говори за новите начини на обучение. Тези нови методики и средства за обучение включват релаксация, визуализация, хипноза, сетивни усещания, развиване на интуицията и хрумванията, обучение в сънно състояние, затвърждаване, развитие на паметта и мисловни игри. Тези средства за обучение са разработени така, че да помогнат да се разтворят страховете, самообвиненията, изкривените представи за себе си и негативните представи за ограничени способности. Както става ясно от книгите с игри и методики за класна стая, трансперсоналните методи на обучение се използват от учители и психолози (Castillo, 1974; Hendriks & Fadiman, 1976; Hendriks & Willis, 1975; J.B. Robert & Clark, 1975). Много важна област на изследвания е тази за състоянията на съзнанието. Изследванията показват, че хората разполагат с от разнообразни състояния на съзнанието. Ние не само имаме много състояния на съзнанието, но също така можем да променяме онези от тях, които пречат на обучението, и да култивираме други, които засилват нашите способности. Методиките включват сънуване, душевно лечение (Le Shan, 1974), паранормални явления (Ullman, Krippner & Vanghn, 1973) и контрол върху автономната нервна система с помощта на обратна био-връзка (Green & Green, 1977). Все по-популярни стават методиките за суперучене. В среда на шейсетте д-р Георги Лозанов, български лекар и психиатър, разработва система за бързо обучение. Методът, наречен сугестология, е създаден чрез заемането от музиката, обучението на сън, физиологията, хипнозата, автогенния тренинг, духовните йогийски практики, парапсихологията и драмата. Лозанов прилага за обучение, лечение и интуитивно развитие променени състояния на съзнанието (Ostrander & Schroeder, 1979). Обучаващите биват насърчавани с конкретни резултати и с поглед върху истинските си способности. Отделя се повече внимание на органичната природа на обучението и необходимостта да разчиташ на себе си (Holt,1970, Kohl,1969, Maslow, 1971,144). Може би с налагането на тези методи ние ще се озовем поблизо до схващанията на Маслоу за образованието и психологията. Явно е, че за задълбочаването на собственото ни самоизучаване потребността от високи очаквания и по-голямото съсредоточаване на вниманието върху далечните простори на човешката способност за образование са много важни. Застанал пред студентите си, Ейб Маслоу им задава един важен въпрос: «Кой от вас очаква да постигне велики дела в избраната от него област?»
мълчание Маслоу казва: «Ако не вие, тогава кой?»(Wilson, 1972, с. 15). ВЛИЯНИЕТО НА МАСЛОУ ВЪРХУ ТРУДА И МЕНИДЖМЪНТА «Човешката природа е подценена. Човекът има по-възвишена природа, също толкова «инстинктоподобна», колкото и по-нисшата му природа, и тя включва потребности от съдържателна работа, отговорност, творчество, от това да бъдеш безпристрастен и справедлив, да правиш нещо, което си струва, и да предпочиташ да го вършиш добре» (Maslow, 1971,144, с. 238). През лятото на 1962 г. Маслоу идва в калифорния като гост-преподавател в «Нелинейни системи», завод за високи технологии в Дел Мар. Това се оказва повратна точка в схващанията му. Когато разглежда причините, които са го накарали да се обърне към психологията на мениджмънта, той пише: «Имаше поврат поради интереса ми към масовата терапия. Индивидуалната терапия е безполезна за масите. Бях си мислил, че на образованието може да се разчита най-много за промяната на обществото. Но сега вече трудовата ситуация започна да изглежда далеч по-подходяща» (Lowry, 1979, с. 191). Благодарение на наблюденията си в «Нелинейни системи», Маслоу установява, че теориите му могат да се приложат към организационния мениджмънт. Той открива, че хората започват да функционират на оптимално равнище, когато организациите развият практики, отчитащи холистичната природа на човешките същества. Той е убеден, че хуманната, просветена политика на мениджмънт, която съсредоточава вниманието си върху човешкия потенциал, ще се окаже и финансово доходна. Наричайки това схващане за утопичното лидерство еупсихичен мениджмънт, той посочва, че не всеки може да си позволи психотерапия, но много индивиди могат да попаднат в терапевтично ориентирана работна среда. Еупсихия е терминът, създаден от Маслоу, за да определи институциите, които се движат по посока на неговото трайно разбиране за психичното здраве. Маслоу е повлиян от Теорията Х и Теорията У на Макгрегър (1960), които показват как допусканията - били те авторитарни (Х) или хуманистични (У) - оказват влияние върху практиката на мениджмънта. Но той отива още по-далеч, като предлага друга група допускания, които са трансперсонални по своя характер, и ги нарича Теория Z. Теория Z революционизира класическия модел на икономически недостиг, като включва импулса да се себеактуализираш, да обичаш, да достигнеш най-висшите човешки ценности. Теория 2 смята, че съвместното вземане на решения, взаимното доверие, близостта, грижата и сътрудничеството са същностно необходими за органнизационното развитие. Компаниите, които прилагат практически тази теория, непрестанно полагат грижи за образованието на своите служители и по този начин подкрепят идеята, че бизнесът има потенциал да преобрази и подкрепи себеактуализиращите се хора. Те признават сложните и променящи се отношения между хората на всички равнища на компанията. Потребностите от лично израстване и оценка са също така важни, както и икономическата сигурност. Работата се разглежда едновременно като психологическо преживяване и стопанска дейност. Теорията Z на Маслоу предшества с двайсет години добре известната книга на Учи за японската бизнес - практика, подходящо озаглавена Теория Z (1981). Но колкото и да е странно, в нея авторът въобще не споменава за Маслоу. Хуманистични развития в бизнеса Хуманистичната психология подсказва съществуването и значението на психичните потребности, като например да постигаш, да си независим и автономен, да се чувстваш удобно със собственото си аз, да израстваш и да се себеактуализираш (Argyris, 1964; Drucker, 1974; Maslow, 1965,112; McGregor, 1960). Възникналото през шейсетте и седемдесетте години насрещно течение от идеи за мениджмънт и бизнес-практика, ориентирани към хората, продължава да разцъфтява. Много организации въведоха методи като сенситивен тренинг (French & Bell,1980), управление по цели (Drucker, 1974), участие във вземането на решения (Hackman & Oldman, 1980) и програми за подобряване качеството на трудовия живот (Carlson, 1980). Книгата на Маслоу «Eupsychian Management» («Еупсихиански мениджмънт»), сборник от бележки, публикувани през 1965 г. във формата на списание, предшества много идеи, които се появяват в по-късни популярни трудове на тема мениджмънт, като например книгата на Питърс и Уотърмън In Search of Excellence («В търсене на отлични постижения») (Peters & Waterman, 1982), Паскал и Атос «The Art of Japanese Management» («Изкуството на японският мениджмънт») (Pascal & Athos, 1981) и «Theory Z» («Теория Z») на Учи (Ouchi, 1981). Американските фирми гледат с нови очи на успеха в страната и чужбина и много от новостите и условията, които сега се утвърждават като пътища към отлични постижения на работното място, са били описани от Маслоу още в началото на шейсетте години. През 1965 г. Маслоу осъзнава онова, което Питърс и Уотърман потвърждават през 1982 г., а именно, че успешният лидер се съсредоточава върху човешките ценности, насочен е към задоволяване на потребността на хората от смисъл и създава организационна цел. Маслоу разработва система от 36 допускания или предпоставки за напълно действаща организация. Те включават: (1) Приемете, че у всички ваши хора съществува импулсът да постигат, че те са за висок професионализъм и против пилеенето на време, искат да свършат добра работа и т. н.; (2) Приемете, че хората предпочитат да се чувстват важни, потребни, полезни, постигащи успех, горди и уважавани; (3) Приемете, че всеки е достоен за доверие; (4) Приемете, че всеки трябва да бъде колкото е възможно по-пълно информиран за колкото се може повече факти и истини, за всичко, което има връзка със ситуацията; и най-накрая (5) Приемете, че съществува предпочитание или тенденция за отъждествяване с все по-голяма част от света и копнеж за ценности като истина, справедливост, съвършенство и т. н. (Maslow, 1965,112). Големи америкнски компании, като Хюлет-Пакард, Епъл Компютър, Тексас инструмънтс, Ийстмън Кодак и Леви-Страус са въвели стил на мениджмънт, който зависи от индивидуалната отговорност, екипната работа и грижа за хората. Тези големи компании отразяват растящото признание, че за да има трайна продуктивност в индустрията се изискват високи равнища на човешка взаимозависимост, взаимно доверие и сътрудничество. Проектът «Ценности и начин на живот» -директно приложение на йерархията на потребностите Едно от най-преките и успешни бизнес-приложения на теорията на Маслоу е разработено в Станфорд Рисърч интернашънъл в Манло Парк, Калифорния. Проектът, известен като «Ценности и начин на живот», създава по един уникален начин профили на американците. Облягайки се на йерархията на потребностите на Маслоу, системата «Ценности и начин на живот» разработва подробни портрети на девет типа хора. Всеки от тях представлява «единствен по рода си начин на живот, дефиниран от гледна точка на специфична система от ценности, подтици, убеждения, потребности, мечти и специални гледни точки» (Mitchell,1983, с. 4). Определян като информация за начин на живот проектът се прилага, за да се установи как служителите могат да бъдат привлечени и задържани, как да се съчетават хората и работата, която ще има да вършат така, че те да са както продуктивни, така и доволни, как да се изграждат работни групи. Типологията се използва, за да се определи сегментирането на пазара и размерите му и да се подпомогне разработването на продукти, опаковките и дизайна им. Рекамни агенции от рода на Янг и Рубикъм, Огилви и Матър и Лио Бърнет използват психографиките на «Ценности и начин на живот», за да определят предпочитанията на потребителите. Това приложение на йерархията на потребностите на Маслоу засяга по един много убедителен начин живота на милиони американци днес. ЗДРАВЕТО И ЦЯЛОСТНАТА ЛИЧНОСТ Влиянието на Маслоу в здравеопазването се чувства в две основни направления. Първото е довело до пряко прилагане на теориите му в утвърдени медицински институции. Второто е взривът на холистичната перспектива в тази област. Има буквално стотици проучвания, които използват моделите на Маслоу в областта на гледането на болните, медицината, болничната администрация, образованието и геронтологията. Много от тях въвеждат в медицинските институции като болници, клиники, психиатрични заведения и частни лечебни заведения схващането за по-вис-шите потребности. Лекари, сестри и други работници от здравеопазването започват да признават и насърчават една лично ангажирана грижа за по-широк кръг от потребности на пациентите. Промяната се отразява на политиката в много институции. Така например лекарите в една лондонска клиника построиха работата си на принципа, че «здравето е по-силно и заразително от болестта» (Pioneer Health Center, 1971, цитирано в Duhl, L.J. «The social context of health» («Социалният контекст на здравето») в Hastings, Fadiman, & Gorodon, 1980). (Големият брой медицински списания, споменаващи Маслоу в цитатния индекс показва влиянието му в тези сфери). Холистичното здраве В последните години думата холистичен се свързва най-често със сферата на здравеопазването. «Навсякъде, в това число и в медицината, редукционисткият начин на мислене води до фрагментиране на човешкото същество и опит в онези негови части или аспекти, които подлежат на детайлен анализ или интервенция. - пише Рик Карлсън (Carlson, 1980, с. 486) за бъдещето на здравеопазването в Съединените щати, повтаряйки схващанията на Маслоу. - Това е главната предпоставка, която стои в основата на преобладаващата част от медицинската практика. Тя носи някакво удобство, но отразява един изключително ограничен възглед за човешкото същество. Отместването по посока на холизма е наистина необратимо не защото някой го налага на медицината, а по-скоро защото е част от една много широка промяна в гледната точка за това кое и какво е човешкото същество.» В областта на здравеопазването се откриват много доказателства за холистичен подход към подобреното благосъстояние, както и за нагласа, служеща на физическите, умствените и духовните аспекти на хората, дошли за лечение. Холистичната медицина подчертава генетичната, биологичната и психосоциалната уникалност на пациентите, както и важността на това да се пригоди лечението към индивидуалните потребности (Gordon, 1980). Да излекуваме себе си Болестта потенциално води към промяна, защото може да предизвика внезапно изменение в системата от ценности, едно пробуждане. Много хора вече поемат отговорността за това да са добре. Книги за самопомощ по отношение на диетата, храненето, физическите упражнения и намаляването на стреса се превърнаха в бестселъри. «Ако нещо може да реши кризата на медицинската деперсонализация и нарастващите разходи, това е класическата промяна в стил Маслоу: все повече хора да работят срещу патогенното обкръжение и общество, като едновременно с това поемат лична отговорност за собственото си позитивно добро здраве». (Leonard, 1983, с. 335). Нарастващото съзнание за въздействията на душевните и емоционалните състояния върху здравето и болестта, както и интегралната роля на пациента като активен участник в процеса на лечение доведе до разнообразни техники за мобилизиране на естествения процес на оздравяване на индивида. Те включват автогенния тренинг (Lindermann, 1974), хипнозата (Crasilnek & Hall, 1975), медитация (Shapiro & Walsh,1980) и клиничната обратна биовръзка (Pelletier, 1977). Фил Нюрнбъргър заявява във «Freedom from Stress – A Holistic Approach»(«Свобода от стреса - холистичен подход») (Nuenberger, 1981), че себеактуализиращите се не създават същата степен на стрес, както останалите. Освен това те страдат от по-малко заболявания и показват последователно по-високи равнища на задоволство от живота. И все пак те непрекъснато постигат високи резултати, като работят в условията на същата «тенджера под налягане», каквато представлява за всички нас нашето общество. При тях напрежението, тревогата, загрижеността и раздразнението не са необходими предпоставки за постигане на високи резултати. Себеактуализиращите се хора са се научили да управляват стреса. Прилагането на холистичния възглед повлия върху всички фази на нашия жизнен цикъл, като се започне от алтернативните подходи към раждането на децата и се стигне до «здравото» стареене. Той повлия и на новото осъзнаване на умирането и смъртта. Нашето схващане за медицината се разширява, така че да включва много лични, семейни, свързани със средата социални фактори, които допринасят за здравето, предотвратяват болестта и насърчават оздравяването. Когато поемаме повече отговорност за собственото си здраве, ние заявяваме не само способността си да растем и да се променяме, но и способността си да лекуваме себе си. ТЕОРИЯТА ЗА МОТИВАЦИЯТА И СЕБЕАКТУАЛИЗАЦИЯТА И ПСИХОЛОГИЯТА НА ЖЕНИТЕ «Жените наистина са едно непрекъснато чудо. Те са като цветята. За мен всеки човек е мистерия, но жените са по-тайнствени от мъжете» (Maslow, в Хол, 1968, с. 56) Маслоу разкрива нови територии в много области, но подобно на редица свои съвременици, той приема наличието на общ процес на психично развитие на двата пола, характеризирайки върха на човешкото израстване през призмата на индивидуализирането и високите постижения. Тази постановка е използвана както да насърчава, така и да ограничава една всеобхватна психология на жените. Маслоу се е интересувал от различията между половете, но така и не е развил наблюденията си. Бети Фрийдън в The Feminine Mystique («женската мистика») (Friedan, 1977) препраща непрекъснато към Маслоу, насърчавайки жените да възприемат едно виждане за себеактуализацията, което отива отвъд ролите на съпруга и майка. Но когато йерархията на потребностите се прилага по отношение на жените, те последователно не могат да се характеризират с някои от «по-висшите» равнища на Маслоу. Техните изживявания и развитие са различни тези на мъжете по това, че поставят в центъра привързаността и близостта, а не отделянето и автономията (Norman, Murphy & Gulligan, 1982). Маслоу размишлява върху тази разлика, вписвайки следното в дневника си през 1962 г. (В Lowry, 1979, с. 251): «Само жената изпитва потребност преди всичко и най-напред да бъде обичана... (колкото повече си мисля за това, толква по-силно впечатление ми прави. А нищо не е писано по този въпрос. Не са се правили никакви проучвания.)» Въпросите, които си задава Маслоу, предхождат изучаването на тези различия. Но като подчертава качествата отделеност и зависимост, йерархията му пренебрегва някои съществени разлики между мъжете и жените. В добре известната си книга «In a Different Voice» («На различен глас») Керъл Гилигън пише, че «психиката на жените, която непрекъснато се определя като отличаваща се с по-голямата си ориентация към отношенията и взаимозависимостта, предполага повече оценка в контекст и различно морално разбиране. Като се имат предвид различията в схващанията им за аз-а и за морала, жените внасят в жизнения цикъл различна гледна точка и подреждат човешките преживявания от позицията на различни приоритети» (1982). Жените не само определят себе си в контекста на човешките взаимоотношения, но и преценяват от гледна точка на способността си да обгрижват. Тази книга и нейната авторка са едни от най-известните явления в американския феминизъм - Бел. ред. Мястото на жената в жизнения цикъл е било това на хранещия, грижещия се и помагащия, на изтъкващия мрежата от взаимоотношения, на които тя на свой ред се обляга» (Gulligan, 1982, с. 17).
«Дефицитно мотивираните хора трябва да имат на разположение други хора, тъй като в повечето случаи задоволяването на потребностите им (от любов, сигурност, уважение, престиж, принадлежност) може да дойде само от други човешки същества. Но мотивираните от растеж хора всъщност могат да бъдат възпрепятствани от другите» (Maslow, 1970,142, с. 162). Макар че Маслоу се опитва да дефинира себеактуализацията при двата пола, в основата си определението му за психично здраве не представя психиката на жените. При положение, че фокусът върху индивидуализирането и индивидуалните постижения се разшири така, че да обхване зрялата възраст и зрелостта се изравни с личната автономия, интересът към взаимоотношенията започва да изглежда като женска слабост, а не като човешка сила (Miller, 1976). СИНЕРГИЧНОТО ОБЩЕСТВО «Себеактуализиращите се хора до голяма степен са отишли отвъд ценностите на своята култура. Те вече не са толкова просто американци, колкото първо и преди всичко граждани на света, представители на човешкия род. Те са в състояние да гледат обективно на собственото си общество, като харесват едни и не харесват други негови аспекти» (Maslow, 1971,144, с. 184). Социални последствия Маслоу не заявява какви социални и политически теории могат да се извлекат от трудовете му, но очертава свои идеи, стоящи в основата на концепцията му за здравото (той го нарича синергично или еупсихично) общество. Очертанията, които дава, са съчетание от интереса му към пълното здраве и развитието в индивида и разработването на късната работа на Рут Бенедикт в областта на антропологията. Бенедикт прави разлика между «ниско синергични» и «високо синергични» общества, като последните са онези, в които «има обществен ред, при който индивидът с едно и също действие и по едно и също време служи на собствения си интерес и на интереса на групата» (В Goble, 1970). Прилагайки нейните критерии към американското общество, Маслоу установява, че то има смесена синергия, способно е в някои сфери да задоволи потребностите и да улесни растежа, а в други е склонно да ги фрустрира и да спира растежа, да подстрекава ненужно хората един срещу друг или срещу самото общество (Anderson, 1973). През последните двайсет години от своя живот Маслоу посвещава голяма част от времето си на изучаването на социалните последствия от своята философия за йерархията на ценностите. Това го води в края на краищата до позиция, която може да бъде определена като «капиталистически анархизъм», като думата анархизъм се използва в първоначалния си смисъл на плодотворно сътрудничество между равни (1972, с. 179). Той гледа на третата сила повече като на светоглед, отколкото като на школа в психологията, нарича я Zeitgeist, дух на епохата, основна промяна на мисленето в целия спектър от човешки начинания, потенциална промяна във всяка обществена институция. В този раздел разгледахме някои тенденции в областта на психологията, бизнеса, образованието, науката и здравеопазването. Навсякъде проличава, че пионерската работа на Маслоу върху потенциала за човешки растеж става все по-добре известна в нашето общество. Арнолд Мичъл, който е ангажиран в Проекта «Ценности и начин на живот" пише следното: «Изборът, основан на ценност, започва да доминира над чистата способност. Сякаш най-сетне се задава времето, когато много хора ще са в състояние да използват пълния обхват на силите си, за да изберат какъв вид живот наистина искат да водят» (Mitchell,1983, с. viii). Наред с тази сила на избора обаче дойдоха и «неадаптивните черти на стратегиите за самоосъществяване». Даниел Янкелович е пробел проучвания на обществените тенденции и нагласи, които показват наличието на нагласата и позицията «първо аз» у хората. Определяйки това явление като «психология на изобилието», той посочи множество хора, които тълкуват самоосъществяването като начин да оправдаят стремежа към «повече от всичко». (Yankelovich, 1981, с. 234-274). За Маслоу тази лична елитарност за сметка на по-широката етика на обществения ангажимент е постоянен повод за дебат. И той изглежда изключително актуален днес, в нашия свят, изправен пред ограничени ресурси, ядрената дилема и нарастването на населението, което се очаква да достигне 6.5 милиарда души до края на века. «За нещастие физическото и стопанското богатство няма непременно да бъде използвано за задоволяването на висшите потребности. Те могат да бъдат удовлетворени и при нищета, по-трудно е, но е възможно, ако не забравяме с какво си имаме работа - уважение, любов, себеактуализация, а не автомобили, пари, вани (Maslow, в Lowry, 1979, с. 373-374). Маслоу вярва, че хората никога няма да открият себе си като гледат единствено навътре, защото търсенето на аза, стига наистина да е внимателно, незабавно насочва човека отново навън. Джордж Лионард отбелязва, че «контракултурата на шейсетте се превърна в значим и влиятелен сегмент от основния поток на културата на осемдесетте години. Стана ясно също така, че макар търсенето на себеактуализация да тласка някои хора към егоцентрична погълнатост от самите себе си, етапът «първо аз» е общо взето временен, междинна спирка по пътя към общественото съзнание» (Lionard, 1983, с. 335). Проблемът за злото Някои критици твърдят, че Маслоу не е обърнал достатъчно внимание на злото и на тъмната страна на човечеството, както и че положителният му възглед е изкривил неговите заключения. След Втората световна война, непосредствено след геноцида и атомните оръжия, Маслоу разбира, че една всеобемна психология трябва да вземе предвид както доброто, така и злото. Неговото становище е, че повечето зло в човешкия живот се дължи на невежество, но той не е сантиментален и не би пренебрегнал потребността да се разбират реалностите на слабостта, провала и жестокостта. Последните му дневници са изпълнени с вътрешно питане и дебат за универсалността на злите мотивации: «Четох за безредиците, за злобата и проклетията, за подозренията и цинизма... Сякаш единствено аз настоявам, че добротата, почтеността, щедростта са реални - всички останали мълчат. В света има добро и зло и те водят непрекъснато борба - в битката няма победител. Но ако добрите хора се предадат, то тогава битката наистина ще бъде загубена»(Maslow, в Lowry, 1979, с. 1235). Психологията на злото може би щеше да бъде следващият принос на Маслоу. В едно интервю в Psychology Today той отбелязва: «Опитвам се да реша тази психологическа загадка от години. Защо хората са жестоки и защо - добри? Злите хора са рядкост, но у мнозинството хора ще намерите зло поведение. Следващото нещо, което искам да направя през живота си, е да изуча злото като го разбера» (Maslow, в Hall, 1968, с. 35). Бъдещи насоки На едно място Маслоу казва, че ако в дадено общество има 8 % себеактуализиращи се хора, скоро самото то ще стане себеактуализиращо се. «Забележителният човек ще бъде фактор на промяната.» - пише Мичъл (Mitchell, 1983, с. 4). Проучването на Мичъл предвижда, че към 1990 г. «насочените навътре» (т.е. себеактуализиращи се) ще съставляват близо една трета от населението в Съединените щати. Независимо дали става въпрос за енергетика, политика, общност, самопомощ, движението на потребителите или за холистичното здраве, новата вяра вече означава упование в себе си и местна инициатива. Този нововъзникващ свят ще изисква и нови форми на обществена организация. В своята книга Megatrends («Мегатенденции») Джон Нейсбит (Naisbith, 1982) очертава нови насоки в американското общество като отдалечаване от централизираните йерархии по посока на децентрализираните мрежи. Така например една форма на мрежа, кръгът за качествен контрол, е помогнал да се възроди работническото участие и производителността в американския бизнес. Маслоу проро-кува, че ще трябва да изоставим традиционните структури, които са служили за изграждането на централизирано, индустриално общество. Неговите идеи съвпадат с тези на Нейсбит за «мрежата като модел на организация и комуникация, която има своите корени в естественото и егалитарно образуване на групи от еднакво мислещи хора» (с. 241). В днешното американско общество има много фактори, които биха могли да доведат до колективна промяна. В «Съзаклятието на Водолея: Личната и обществена промяна през осемдесетте години» Мерилин Фъргюсън потвърждава наличието на доказателства за гледната точка на Маслоу в много области. Ето какво пише тя: «За да си представим една съдба, за да отидем отвъд едно минало, сме започнали да опознаваме себе си, ние долавяме колко е ограничена старата наука, опасностите, която крият нашите натежали по върховете йерархии, и виждаме контекста на планетата. Събудили сме силата си да учим и да се променяме. Започнали сме да си представяме възможното общество» (Ferguson, 1980, с. 142). Една бъдеща насока може да е по-доброто разбиране на универсалните схеми на мотивация и себеактуализация. Творчеството на Маслоу намира приложение навсякъде по света - проучванията включват наблюдения върху мотивацията за работа в развиващите се страни и сравнение на теориите на Маслоу с тези на източните философи. Необходим е синтез на изследванията, свързани с теориите на Маслоу. Ако започнем да виждаме нещата в световен мащаб, това би довело до международна синергия и до по-добро разбиране на универсалните норми и ценности. МНОГОГОДИШНАТА ЖЪТВА Движението към психично здраве е и движение към духовен мир и социална хармония (Maslow, 1971,141 с. 195). Теориите на Ейбрахам Маслоу са приложени в удивително много организации и среди, от ферми до банки, от групи за медитация до военни институции, от частни клиники до предучилищни занимални. Те са използвани за развитието на рекламата в комерсиалната телевизия, както и за съобщения, свързани с общественото здравеопазване. Улавяйки духа на епохата, психологията на Маслоу се е вплела в самата тъкан на американския живот. Неговото дело, основано на внимателни наблюдения, се разклонява непрекъснато в много измерения на нашата култура. Мощната визия, формулирана в «Мотивация и личност», е оказала дълбоко въздействие върху онова, което ценим, върху начина ни на мислене и учене, върху самия ни начин на живот. Богатата жътва на психологията на Ейбрахам Маслоу продължава да повдига уникални въпроси и да ни води напред. Той открива нов подход към човешката вселена и по този начин ни извисява, подчертава природата на нашия човешки потенциал, насърчава ни да посягаме по-далеч и ни напомня, че величието е във всеки човек. В крайна сметка истината за въздействието на Маслоу живее във всеки от нас, в израза на нашия собствен стремеж да станем по-човечни. Изтегляне 5.42 Mb. Сподели с приятели:
|