Предговор към второто издание
Изтегляне 5.42 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Значението на цялото, свойствено за частите
- Фокусираие върху човешкия организъм
- ХАРАКТЕРНИ ЧЕРТИ НА СИНДРОМИТЕ НА ЛИЧНОСТТА Взаимозаменяемост
- Съпротива срещу промяната
- Възстановяване след разрив
- Вътрешна последователност
Привкусът на личността Използвайки като пример една гозба, съставена от различни елементи, и въпреки това имаща свой собствен характер (напр. супа,каша, яхния и т. н.) бихме могли да въведем схващането за «психологически привкус». В яхнията са сготвени много елементи, които заедно създават уникален вкус. Той прониква във всички нейни елементи и за него може да се говори извън отделните съставки. Или, ако вземем човешката физиономия, ние с готовност приемаме, че лицето би могло да има безформен нос, прекалено малки очи, прекалено големи уши и въпреки това да е красиво. (Една остроумна реплика звучи по следния начин: «Лицето му е грозно, но му стои добре.»). И тук отново бихме могли да имаме предвид отделните елементи като ги събираме последователно, или цялото, което макар и съставено от отделни части има «привкус», различен от всичко, внесено в него от която и да е отделна част. Дефиницията за синдром, която бихме могли да извлечем тук е, че той е организиран от разнообразни съставки, които дават общ психологически привкус. Психично значение Вторият подход към проблема с дефинициите би могъл да е от гледна точка на психично значение, схващане, на което се отдава голяма важност в съвременната динамична психопатология. Когато се каже, че симптомите на дадено заболяване имат едно и също значение (потенето на сън, слабеенето, определени звуци, издавани при дишане т.н. означават едно и също - туберкулоза) се има предвид, че те до един изразяват по различен начин обединяващата предполагаема причина, за която стана дума по-горе. Или в психологическите дискусии симптомите на чувството за изолация и на чувството, че не си обичан, означават несигурност, защото се разглеждат като подведени към една по-широка, включваща повече неща концепция. С други думи ако и двата са част от едно цяло, два симптома ще означават едно и «Трябваше да разкажа нещо, не по същия начин, по който човек очертава една линия от ляво на дясно, като отбелязва раждането от ляво и смъртта - от дясно, а така както човек премисля нещата, докато прехвърля дадена реликва от едната в другата ръка.» (Тагард, 1934 стр. 15). - Бел. авт. също. При това положение синдромът би могъл да се определи (по един донякде кръгов начин) като организиран сбор от различия, всички от които имат едно и също психично значение. Колкото и да биха били полезни (например при описването на една културна система), понятията за взаимозаменяемост, привкус и значение, създават определени теоретически и практически трудности, които налагат по-нататъшно търсене на задоволителна формулировка. Някои от тях могат да се решат, ако въведем сред съображенията си функционалните понятия за мотивации, цели, задачи или цели за справяне. (Все още остават проблеми, за чието решаване е необходимо понятие за експресия или за немотивирано поведение.)
За изключения от това правило вж глава 6, «Немотивирано поведение». - Бел. авт. Това, че тук не можем да дадем окончателен прост отговор проличава от факта, че обикновено, когато определено поведение бива анализирано динамично, се установява, че то няма една, а няколко цели на справянето. Освен това организмът обикновено има повече от един отговор на важен житейски проблем. Бихме могли да добавим също така, че съвсем независимо от фактите за изразяването на характера, целта в никакъв случай не би могла да бъде обявена за основна характеристика на всички синдроми. Не можем да говорим за целта на една организация в света, извън организма. Гещалтпсихолозите са привели изобилие от данни, които сочат вездесъщието на организацията при възприетите,научени и мислени материали. За тях, разбира се, не може да се каже,че имат цели, свързани със справянето в смисъла, в който употребихме думата. Общо взето, може да се каже, че гещалтпсихолозите са се съгласили с първоначалната дефиниция на Вертхаймер, че цялото има смисъл, когато между частите му съществува доказуема взаимозависимост и че има очевидни прилики между нашата дефиниция за синдром и различните дефиниции за Гещалт, предлагани от Вертхаймер,Кьолер, Кофка и др. Нашата дефиниция е успоредна и на двата критерия на Еренфелс. Значението на цялото, свойствено за частите Първият критерий на Еренфелс за организираното умствено явление беше, че на отделните стимули (например отделните ноти от една мелодия), представени поотделно на редица хора, ще им липсва нещо, което би изпитал един индивид, ако му се предложи организираният сбор от стимули (например цялата мелодия). С други думи, цялото е равносилно на сбора от частите му. По същия начин синдромът съвсем не е равносилен на сбора от изолираните му, редуцирани части.Но съществува и една важна отлика. В нашата дефиниция за синдром главното качество, което характеризира цялото (смисъл, привкус или Въпрос е обаче дали синдромът представлява иещо повече от сбора от частите си, взети холистично. По пътя на редукцията частите могат да се равняват само на «и общо»; ако различни условия в това твърдение бъдат дефинирани по някакъв специфичен начин можем говорим за частите от цялото като сбор, който дава организирано цяло. - Бел. авт. цел), може да се установи във всяка от тези части, ако те се разглеждат холистично, а не редуктивно. Разбира се, това е чисто теоретично твърдение и съвсем спокойно можем да се натъкнем на оперативни трудности с него. Повечето време ще сме в състояние да откриваме привкуса или целта на конкретното поведение само като разбираме цялото, от което то е част. И все пак, има достатъчно изключения от правилото, които ни убеждават, че целта или привкусът е свойствен за частта, както и за цялото. Така например често можем да направим извод или да заключим нещо за цялото от дадена част -чуваме човек да се смее само веднъж и сме почти убедени, че този индивид изпитва несигурност, или разбираме много за самооценката на хората само от избора им на дрехи. Разбира се, признаваме, че такава оценка по дадена частица обикновено не е толкова валидна, колкото оценката на цялото.
Вж обаче критиката, която прави Кьолер на критериите на Еренфелс (1961, стр. 25). - гията, предназначеността (не телеологията), типа психодинамика, защитаван от психоаналитиците, последователите на Адлер и т. н. и организмичния холизъм на Голдщайн. Или с други думи, при положение, че е дефинирана както трябва, концепцията за синдрома може да служи за теоретична основа на единен светоглед, наречен от нас холистично-динамичен, който противостои на обобщено-атомисткия. ХАРАКТЕРНИ ЧЕРТИ НА СИНДРОМИТЕ НА ЛИЧНОСТТА Взаимозаменяемост Частите на синдрома са взаимозаменяеми или еквивалентни в динамичния смисъл, в който бяха обсъдени в предишните параграфи, а именно, че тъй като имат една и съща цел, две различни поведенчески части или симптоми могат да се разменят, да вършат същата работа, да има еднакво очакване за появата им или могат да бъдат предвидени с еднаква вероятност или увереност. При истеричния човек симптомите са ясно взаимозаменяеми в този смисъл. В класическите случаи един парализиран крак би могъл да се «излекува» с хипноза или с друга техника на внушение, но почти неизбежно ще бъде заменен от друг симптом, да речем парализирана ръка. Из цялата фройдистка литература могат да се срещнат примери за еквивалентни симптоми; така например страхът от кон би могъл да говори или да замества потиснат страх от бащата. При сигурна личност всички поведенчески изрази са взаимозаменяеми, в смисъл, че те до един изразяват същото, т.е. сигурност. В примера за сигурния радикализъм, споменат по-горе, общото желание да се помогне на човечеството може да се превърне в крайна сметка както в радикализъм, така и във филантропия, милост по отношение на съседите или раздаване на дребни монети на просяци и скитници. При даден неизвестен случай, за който знаем само, че човекът е сигурен, бихме могли да предскажем с голяма увереност, че той ще даде някакъв израз на доброта или обществен интерес; но не сме в състояние да предвидим какъв точно ще бъде той. Такива еквивалентни симптоми или изрази биха могли да се определят като взаимозаменяеми. Кръгово детерминиране Най-добрите описания на този феномен са дадени от изследванията на психопатологията, например концепцията на Хорни (Horny, 1937) за порочния кръг, който е специален случай на кръгово детерминираме. Хорни се опитва да опише непрекъснатия поток на динамично взаимодействие в даден синдром, при което всяка една от частите непрекъснато въздейства по някакъв начин върху всяка друга, а върху нея въздействат на свой ред останалите части и всичко това протича едновременно. Пълната невротична зависимост предполага очаквания, които трябва да бъдат осуетени. Това осуетяване по необходимост дава повод за гняв, който се прибавя към гнева, вече породен от признанието за слабост и безпомощност, каквито предполага пълната зависимост. Той обаче обикновено е насочен точно към човека, от когото личността е зависима, и с чиято помощ се надява да избегне катастрофата, а подобни гневни чувства незабавно водят до вина, тревога, страх от възмездие и други подобни. Но тези състояния са сред самите фактори, които са породили потребността от пълна зависимост първоначално. Изучаването на такъв пациент ще покаже във всеки един момент, че повечето от тези фактори съществуват съвместно, в състояние на постоянна промяна и взаимно подсилване. Докато генетичният анализ може да покаже дали даден белег има приоритет пред друг, динамичният никога няма да направи това. Всички фактори ще бъдат еднакво причини и следствия. Някои индивиди ще се опитат да поддържат своята сигурност като възприемат нагласа на надменност и превъзходство. Те не биха го направили, ако не се чувстват отхвърлени и нехаресвани (несигурни). Но точно това отношение ще накара хората още по-малко да ги харесват, което на свой ред ще подсили необходимостта от надменно отношение и т. н. «При расовия предразсъдък наблюдаваме много ясно този тип кръгово детерминиране. Онези, които мразят, ще сочат определени нежелани черти и ще оправдават с тях своята омраза, но точно тези черти в мразената група са в известна степен почти до една продукт на омразата и отхвърлянето." При тези примери сме описали само синхронната динамика. Въпросът за произхода и детерминирането на целия синдром и как въобще се е стигнало до кръгово дефиниране, е исторически. Дори ако такъв генетичен анализ покаже някакъв конкретен фактор като първи във веригата, това по никакъв начин не гарантира, че същият този фактор ще има основно или предварително значение в динамичния анализ (Олпърт, 1961) - Бел. авт. Ако трябваше да използваме по-познатия речник на причинно-следствената връзка, би трябвало да кажем, че А и Б са причина едно за друго и са следствие едно от друго. Или, че те са взаимозависими, взаимно подкрепящи се или подсилващи се варианти.
Обикновено подобни данни се тълкуват погрешно, тъй като те често се използват, за да се отхвърля всяка средова или културална теория за детерминиране на психопатията. Твърдението просто покзва неразбиране на динамичната психология. Истински може да се твърди само, че психопатията е непосредствен резултат на вътрешни конфликти и заплахи, а не на външни катастрофи. Или, най-малкото, че външните ктастрофи имат динамично влияние върху личностста само дотолкова, доколкото са свързани с основните цели на индивида и неговата защитна система. - Бел. авт. «Един немски емигрант, преди това много богат човек, дошъл в Съединените щати, напълно лишен от всичките си блага. Диагностицирали го обаче като сигурна личност. Внимателно задаваните му въпроси показали, че стоящата в основата на психиката му философия за човешката природа не се е променила. Той продължавал да смята, че тя е по същество здрава и добра, стига да й се даде възможност да се прояви, а злината, на която е станал свидетел, обяснявал по различни начини като причинен от външни сили феномен. Разговорите с хора, които са го познавали в Германия показали, че е останал горе-долу същата личност, както преди финансовия си крах. Съпротивата на пациентите към психотерапия ни предлага много други примери. Понякога след период на анализ у даден пациент може да се открие изненадваща степен на прозрение за погрешната основа на определени убеждения и злите последици, до които водят те. Дори при това положение той е в състояние да се придържа към тях с решителна твърдост." Възстановяване след разрив Често сме свидетели как, когато равнището на даден синдром е принудително променено, промяната се оказва само временна. Травмиращото изживяване например има в много случаи само временен ефект. След това може да настъпи спонтанно възстановяване на предишното статукво. Или пък симптомите, създадени от травмата, биват сведени с особена лекота до нула (Levy, 1939). Има случаи, когато тенденцията на синдрома може да се разглежда като един от процесите в по-голяма система от промени, в която се намесват и други синдромни тенденции. «Следващият случай е типичен. Една невежа по въпросите на пола жена силно се шокирала при първия си опит след брака с един също така невеж мъж. Настъпило определено изменение в равнището на целия й синдром на сигурност, а именно, променило се от средно към ниско. Проучването показало промяна в повечето аспекти на синдрома като цяло: във външното й поведение, житейска философия, сънища, отношение към човешката природа и т. н. В този момент тя получи подкрепа и успокоение, положението беше обсъдено по неспециализиран начин и й бяха дадени някои прости съвети в течение на четири или пет часа. Възстанови се бавно, може би поради тези контакти, като се чувстваше все по-сигурна, но така и не стигна до предишното си равнище. Запази се някакъв много слаб, но траен ефект от преживяното, поддържан може би отчасти от един доста егоистичен съпруг. По-изненадващо от тази трайна вторична последица беше силната тенденция, въпреки всичко, тя да продължи да мисли и вярва така, както преди да се омъжи. Подобна картина на рязка промяна с бавно, но пълно възстановяване наблюдавахме при повторния брак на една жена, чийто съпруг обезумя." Нашите обикновени очаквания, че приятелите ни, които са нормално здрави, ще се възстановят след какъвто и да е шок, стига да им се даде достатъчно време, са признание за вездесъщността на тенденцията. Смъртта на съпруг или съпруга, на дете, финансов крах и други подобни в основата си травматични изживявания могат за известно време да извадят от равновесие дадени индивиди, но те обикновено се възстановяват почти изцяло. Единствено хронически тежка външна или междуличностна ситуация може да предизвика трайни промени в една здрава характерова структура. Промяна като цяло Обсъдената по-горе тенденция е, може би, най-лесно забележима.Ако синдромът се промени въобще в някаква част, то правилно проведеното изследване на практика почти винаги показва съпровождащи промени в същата посока в други части на синдрома. В много случаи те биха могли да се наблюдават в почти всички негови части. Причината те често да остават незабелязани, е че просто не са очаквани и следователно не се търсят. Трябва да се подчертае, че тази тенденция към холистична промяна също както и другите, за които говорихме досега, е само тенденция и нищо друго, тя не е нещо сигурно. Наблюдавахме случаи, при които като че даден стимул имаше конкретно и локализирано въздействие, без забележим общ ефект. Те обаче са редки, ако изключим очевидно повърхностните умопомрачения. «При един непубликуван експеримент от 1935 г. върху повишаването на самооценката чрез външни средства, една жена беше инструктирана да се държи по агресивен начин в около 20 конкретни и доста тривиални ситуации. (Така например тя трябваше да настоява за дадена марка стока, за която бакалинът винаги й се беше налагал.) Тя последва указанията и три месеца по-късно проведохме широко изследване на личностните промени. Без съмнение беше настъпила обща промяна в нейната самооценка. Така например се беше променил характерът на сънищата й. За първи път беше купила дрехи по тялото си, които подчертаваха нейните форми. Сексуалното й поведение беше станало достатъчно спонтанно, за да може съпругът й да забележи промяната. За първи път беше ходила да плува с други хора, докато преди се срамуваше да се показва по бански. И се чувстваше много уверена в най-различни други ситуации. Това не ставаше по внушение, а спонтанно и тя не съзнаваше въобще значението му. Промяната в поведението може да доведе до промяна в личността. Една много несигурна жена, която срещнах няколко години след нейния много успешен брак, показа обща промяна в посока на сигурност. Когато я видях за първи път (преди брака й), тя се чувстваше изоставена, необичана и недостойна за обич. Сегашният й съпруг най-сетне беше успял да я убеди, че я обича - трудна задача при една изпълнена с несигурност жена и те се бяха оженили. Сега тя не само знаеше, че съпругът й я обича, но и че е достойна за обич. Тя създаваше приятелства, каквито преди това не беше в състояние да понесе. Повечето от нейната обобщена омраза към човешките същества си беше отишла. Беше развила доброта и мекота, от каквито нямаше и следа, когато я срещнах за първи път. Някои специфични симптоми бяха отслабнали или изчезнали - например един повтарящ се кошмар, страх от компании и други събирания с непознати, хронична лека тревога, специфичен страх от тъмното, определени нежелателни фантазии за власт и жестокост. Днес това би било наречено форма на поведенческа терапия. Бел. авт. Вътрешна последователност По различни причини някои конкретни видове поведение, убеждения или чувства, характерни за сигурността, са в състояние да продължат да съществуват, макар и дадена личност да е преди всичко несигурна. Така например, въпреки че един много несигурен човек по-скоро има, отколкото няма хронични кошмари, тревожни или други неприятни сънища, в значителен процент от тях сънищата обикновено не са неприятни. В такива индивиди обаче относително слаби промени в средата ще предизвикат неприятни сънища. Както изглежда, има конкретно напрежение върху тези непоследователни елементи, което винаги действа по посока на това да ги постави в крак с останалите части от синдрома. Обикновено хората с ниска самооценка са скромни или притеснителни. Затова е нещо обикновено много от тях да не се появяват в бански костюми или, ако се появят, да се чувстват силно притеснени. Но едно момиче, което определено имаше ниска самооценка, беше забелязано на плажа в бански костюм, при това доста оскъден и разкриващ формите й. В една последвала поредица от интервюта стана ясно, че,тя много се гордее с тялото си, което смята за идеално, - мнение, което за жена с ниска самооценка е съвсем необикновено, както впрочем и поведението й. От казаното обаче стана ясно, че това отношение към къпането е непоследователно, че тя неизменно се чувства притеснена, винаги има наблизо дреха, с която да се наметне, и ако някой започне да я гледа прекалено открито, просто ще я пропъди от плажа. Благодарение на различни външни мнения тя се беше убедила, че тялото й е привлекателно; на разумно равнище тя разбираше, че трябва да се отнася по определен начин с него, опитваше се много упорито да го прави, но й беше трудно поради характеровата структура, която имаше. Често установяваме специфични страхове у хора, които се чувстват много сигурни, и общо взето изобщо не са от страхливите. В много случаи бихме могли да ги обясним с конкретни обуславящи изживявания. Установил съм, че е много лесно да се премахнат страховете при такива хора. Просто преобуславянето, силата на примера, призиви да проявят силна воля, разумни обяснения и други повърхностни психотерапевтични мерки са обикновено напълно достатъчни. Подобни прости поведенчески методи обаче ще донесат по-малко успех по отношение страховете на определено изпитващи несигурност хора. Бихме могли да кажем, че страхът, който е несъвместим с останалата част от личността, лесно се отстранява, този, който съвпада с нея, е по-упорит. С други думи, човекът, който се чувства несигурен, обикновено става по-завършено и последователно несигурен; онзи, който има висока самооценка обикновено остава по-последователно на високо равнище на самооценка. Тенденция към крайности Наред с описаните вече тенденции към запазване има поне една противоположна сила, произлизаща от вътрешната динамика на синдрома, която работи в полза на промяната, а не на незменността. Това е склонността относително несигурен човек да стане крайно несигурен, а относително сигурният - крайно сигурен. Относително несигурно чувстващият се човек е някак по-склонен да тълкува по един несигурен, а не по сигурен начин всяко външно влияние, всеки стимул, който въздейства върху организма. Подобен човек е склонен да тълкува усмивката като надсмиване, забравянето - като оскърбление, безразличието - като неприязън и слабата привързаност като безразличие. При това положение, ако се съди по думите на несигурния човек, съществуват повече несигурни, отколкото сигурни влияния. Бихме казали, че тежестта на доказателствата за тях е на страната на несигурността. И така, те се придвижват непрекъснато, макар леко, по посока на все по-крайна несигурност. Разбира се, този фактор се подсилва от факта, че изпитващите несигурност хора са склонни да се държат несигурно, а това подканя останалите да не ги харесват и да ги отхвърлят, което пък ги кара да се чувстват още по-несигурни, да се държат още по-несигурно - и т. н. Всичко се върти в един порочен кръг. По този начин, поради своята вътрешна Тази тенденция е тясно свързана с описаната преди това тенденция към по-голяма вътрешна последователност. - Бел. авт. динамика, те са склонни да предизвикат точно онова, от което най-много се боят. «Най-очевидният пример е ревността. Тя произлиза от несигурност и на практика винаги подхранва ново отхвърляне и задълбочаваща се несигурност. Един човек обясни ревността си по следния начин: «Обичам жена си наистина много и се боя, че ще се срина, ако тя ме напусне или престане да ме обича. Естествено, че ме смущава приятелското й отношение към брат ми.» Затова той взе много - до една глупави - мерки да предотврати това дружелюбие и по този начин започна да губи любовта както на съпругата, така и на брат си. Това естествено го направи още по-неистово ревнив. Порочният кръг беше прекъснат с помощта на психолог, който му каза първо да не се държи ревниво, дори и да изпитва това чувство, а сетне се зае с по-важната задача да разкрие по различни начини общото чувство на несигурност.» Изтегляне 5.42 Mb. Сподели с приятели:
|