Глава 4 ПРОЕКЦИЯ НА ЕТЕРНОТО ТЯЛО

Преди да приключим с темата за атаката от тленни човешки същества, трябва да разгледаме проблема за етер­ната проекция. В този случай работи не само разумът, но и нещо, което е почти физическо; достатъчно физическо, за да остави драскотини по тялото на жертвата, да разхвърля мебелите или най-малкото да вдигне значителен шум.

Там, където стават такива неща, е очевидно, че се сблъскваме с нещо по-веществено от разума. Независимо че един разум може да въздейства върху друг и чрез него върху тялото до степен, която е трудно да определим с настоящите си познания, той не може да манипулира ма­терията пряко: т. е., вие не можете да счупите прозорец посредством една мисъл. Трябва да има някакво физическо средство, което може да бъде манипулирано от разума, ако трябва да има въздействие върху материята. Живото тяло е като инструмент: то е манипулирано от разума винаги, когато прави преднамерено движение, а действията при духовното измерение са просто едно продължение на този принцип към рефлексиите мускули и физиологични проце­си, които обичайно не са направлявани от съзнателния ум. Окултистите поддържат тезата, че разумът действа върху тялото чрез етерния двойник, както се нарича "смъртния разум" на "Християнската наука". Ние можем неразумно да заключим, че когато физическо действие се извършва на разстояние чрез окултни методи, това става посредством етерния двойник.

Етерният двойник е в основата си тяло от магнитни вълни, в чиято рамка се задържат като в купа всички клетки и фибри на физическото тяло. Но по средата между етер­ното тяло и твърдото физическо тяло съществува нещо, което може да се нарече суров изходен материал, от който се кондензира твърдата материя. Древните наричали този ма­териал "съдържание" или "първична материя", а нашите съвременници предпочитат "ектоплазма". Това е точно тази проектирана ектоплазма, която поражда феномени винаги, когато става дума за физически прояви. Ектоплазмата може да се проектира като дълги вълни, които действат на разсто­яние около 3,5 м; или като неясен облак, свързан с окръжава­щата го материя чрез фина нишка. Този облак може да оформи ясни очертания, приличащи на живи и действащи като средства на съзнателните желания. Има много инфор­мация по този въпрос в спиритичната литература.

Адептът, който беше водач на окултния колеж и от когото аз усвоих своите първи окултни умения, можеше да извършва това действие и аз много пъти съм виждала да го прави. След няколко конвулсивни движения и бавно вцепеняване на мускулите, той изпадаше в дълбок транс, като губеше около две-трети от теглото си. Много пъти съм опитвала да го повдигна и дори съм го повдигала с една ръка, тъй като той тежеше колкото едно дете. Човек може да фалшифицира много неща, но не и теглото си. Поставя­ла съм го с една ръка от пода на канапето, когато е бил в такова състояние. Вярно е, че тъй като е вцепенен и твърд като дъска, е много по-лесно да го повдигнеш, отколкото обикновения безчувствен и отпуснат човек; но има опреде­лено съотношение между теглото на възрастен мъж и силата на една жена със средно телосложение.

Една нощ открих къде отива липсващото тегло в тези случаи. Той се разболя, беше в унес и лъвската част от грижите, особено нощем, падна на моите плещи. Дойде моментът, обаче, когато решихме, че той се е възстановил достатъчно, за да не се налага някой от нас да будува и всички си легнахме за пръв път от няколко дни. Аз бях в една стая с друга жена, член на общността. Къщата, в която бяхме, беше сравнително малка и нашите две легла бяха близо едно до друго - точно под отворения прозорец. Беше пълнолуние и аз си спомням, че нямаше нужда да паля осветлението, за да се съблека.

Веднага заспах, тъй като бях много изморена. Не след дълго, обаче, бях събудена от чувството за някаква тежест върху краката ми. Като че ли някакво голямо куче, да кажем коли, беше скочило и легнало върху кревата. Стаята беше обляна в лунна светлина и светла като през деня и аз ясно видях, очевидно спящ, човека, който бяхме оставили при­лежно завит за през нощта в стаята долу. Ситуацията беше някак неловка и аз лежах притихнала, като размишлявах какво да предприема. Вече бях напълно будна, както може­те да си представите. Направих заключението, че 3, както ще наричам този човек, или е изпаднал отново в унес, или е ходил насън. И в двата случая горях от нетърпение да го заведа отново в леглото му без много шум. Моята съквартирантка имаше слабо сърце и аз не исках тя да получи удар; нито пък той, поради слабостта си. Страхувах-се, че ако първо събудя съквартирантката си, тя може да изпищи и да стресне 3, което би имало катастрофални последици. Следователно реших да го събудя внимателно, тъй като е в по-лошо състояние от нея. Като премислих няколко мига всичко това, започнах да действам. Станах и се наведох тихо напред с намерението да го докосна внимателно по рамото и да го събудя. За да се наведа напред, трябваше да измъкна краката си изпод него, тъй като те бяха притиснати от тежестта му. До този момент той лежеше върху краката ми, тъй като аз внимавах да не мърдам, докато обмислях моя план за действие.

З се виждаше добре на лунната светлина, очевидно облечен в пижама, или така възприех гънките материя около него. Неговото лице и облеклото му изглеждаха сиви и безцветни на лунната светлина, но аз не се запитах за неговата плътност, тъй като не само го виждах, но и усещах тежестта му върху краката си. Но в мига, когато се раздви­жих, той изчезна, като ме остави да се взирам недоумяващо в гънките на чаршафа в края на малкото походно легло, върху което спях. Точно тогава и само в този миг аз осъзнах, че той се беше появил целия сив и безцветен - по-скоро като скица с молив, отколкото като човешко същество от плът и кръв.

Сутринта го попитах за този инцидент, но той ми отговори, че не си спомня; той беше имал неспокойните и накъсани сънища на болен човек, но не можеше да си ги спомни.

Това, разбира се, не беше окултна атака, а по-скоро посещение на приятел, който беше дошъл да се облегне на мен в болестта си и инстинктивно беше търсил утеха вън от тялото си, в транс, по време, когато заслабналото му тяло не му позволяваше да извършва нормален контрол върху психичните му действия. Въпреки това този случай илюстрира какво би станало, ако етерната форма, която ме посети, бе задвижена от зли намерения. Това може да обясни усещането за тежест, което възниква у жертвите при определени кошмари.

Чувала съм за доста случаи, при които по гърлата на хората, станали жертва на астрална атака, остават резки, които наподобяват следи от пръсти. Никога не съм вижда­ла самите драскотини, но съм чувала за тях от хора, които са ги имали или виждали. Широко известен факт е, че ако окултист, действащ извън тялото си, срещне неприятност на астрално ниво или ако бъде ударен или улучен от куршум, неговото физическо тяло ще носи белезите от това. Аз самата много пъти съм откривала любопитни драскотини по тялото си след астрална схватка. Механиз­мът на появяването на тези белези трябва, мисля, да бъде от същото естество като белезите, подобни на раните на Христос, при светците и особените физически белези и отоци при истеричните припадъци: разумът, мощно раз­движен, въздейства върху етерния двойник, а той от своя страна - върху физичните молекули на своята мрежа. Смея да предрека, че бъдещият напредък на медицината ще се дължи на познанията за същността и функциите на етерния двойник.

Следващият вид психична атака, който трябва да раз­гледаме, се извършва с помощта на изкуствено създадени елементали. Те се отличават от мисло-формите по това, че веднъж създадени от разума на магьосника, те притежават отделен и независим собствен живот, въпреки че са строго обусловени от понятията на своя създател. Животът на тези създания прилича на електрическа батерия; бавно изтича и ако не се подхранва периодично, постепенно от­слабва и замира. Целият проблем по създаването, захран­ването, периодичното подхранване или унищожаването на тези елементали е много важен за практическия окултизъм. Изкуствените елементали се създават като се формира ясен образ на съществото, което се стремим да създадем във въображението, одушевява се с част от съответния аспект на самия създател и след това се инвокира в него подходяща сила. Този метод може да се използва за създа­ването на добро и на зло - ангелите-хранители се сътворя­ват по този начин. Казва се, че умиращи жени, които са загрижени за благоденствието на децата си, често ги съз­дават несъзнателно.

Аз самата имах едно изключително неприятно прежи­вяване, когато случайно създадох върколак. Въпреки че този инцидент беше отвратителен, аз считам, че той трябва да стане достояние на широката публика, защото показва какво може да се случи, ако недостатъчно дисциплинирани й пречистени хора се занимават с окултизъм.

Аз бях сериозно наранена от човек, на когото бях помагала безрезервно и се изкушавах да си отмъстя. Един следобед, докато си почивах и лежах в леглото, аз размиш­лявах над чувството си на възмущение и постепенно се унесох към пределите на съня. Хрумна ми да отхвърля всички ограничения и да се боря неустрашимо. Пред мен изпъкнаха древните митове от Севера и аз си мислех за Фенрис - вълкът-страшилище на Севера. Внезапно почув­ствах някакво издърпване в областта на слънчевия сплит и до мен на леглото се материализира един огромен вълк. Това беше една ясно материализирана ектоплазмена фор­ма. Също като 2, вълкът беше сив и безцветен и имаше тегло. Определено чувствах гърба му опрян в мен, като че ли на леглото лежеше голямо куче.

По онова време не знаех нищо за създаването на такива форми, но случайно бях налучкала правилния ме­тод - размисъл, зареден с много емоции, вдъхването на подходяща естествена сила и състоянието на границите на съня, при което най-лесно се проектира етерния двойник.

Бях ужасена от това, което бях направила, и знаех, че съм притисната до стената, като всичко зависеше от хлад­нокръвието ми. Имах достатъчно практически опит в окултизма, за да зная, че съществото, което бях предизвикала към визуална проява, може да бъде контролирано от моята воля, ако не изпадна в паника; но също знаех, че ако загубя контрол над себе си и то вземе надмощие, ще трябва да се справям с чудовище като Франкенщайн.

Аз помръднах лекичко и съществото очевидно се про­тивопостави на това, тъй като извърна към мен дългата си муцуна и изръмжа, като оголи зъби. Дотук се справих добре, но знаех, че всичко зависи от това да имам надмо­щие и да го задържа и най-доброто, което можех да напра­вя, бе да извоювам това надмощие веднага, защото колкото по-дълго просъществуваше вълкът, толкова по-силен ста­ваше и оттам по-труден за унищожаване. Така че аз го ръгнах с лакът по косматите ектоплазмени ребра и му казах високо: "Ако не се държиш добре, ще трябва да отидеш на пода!" и го изблъсках от леглото.

Той слезе долу кротко като агънце и за мое огромно облекчение се видоизмени в куче. След това северният ъгъл на стаята като че ли се разцепи и съществото излезе през отвора.

Не можех още да се радвам, тъй като имах чувството, че това не е краят и това мое усещане се потвърди, когато на сутринта друг член на моето домакинство се оплака, че сънят й бил обезпокоен от вълци и се събудила през нощта като видяла очи на диво животно да проблясват в тъмни­ната на стаята й.

Сега вече, силно разтревожена, аз потърсих съвет от този, който винаги съм считала за свой учител, и той ми обясни, че аз съм създала това същество от моята собстве­на материя чрез мисли за отмъщение и че то всъщност бяга от мен самата. И аз трябва на всяка цена да го повикам отново и го абсорбирам, като в същото време потисна желанието си за отмъщение спрямо човека, който ме бе наранил. Любопитно е, че точно тогава изникна възмож­ност да се разбера с моя противник.

За щастие на всички засегнати аз имах достатъчно здрав разум да осъзная, че съм в дъното на всичко и ако не съм внимателна, мога да поема грешната посока. Ако се възползвах от възможността да дам практически израз на моята омраза, върколакът би възприел независимо същес­твуване и тогава щях да си имам работа с дявола - буквално и метафорично. Имах усещането, а усещанията са важна част при психичните процеси, тъй като често представля­ват подсъзнателните знания и опит, че ако върколакът предприеме някакво действие, той ще скъса психичната връзка с моя слънчев сплит и няма да бъде възможно да го абсорбирам.

Перспективата не беше приятна. Аз трябваше да се разделя със скъпоценното си отмъщение и да се оставя да бъда наранена, без да се защитавам; трябваше също да извикам и абсорбирам върколака, който изглеждаше не­приятно материален. Нито пък бях в ситуация, за която да търся помощ или да очаквам съчувствие. Както и да е, трябваше да се справя и знаех, че с всеки изминал час съществото укрепва, така че взех решение да преодолея желанието за отмъщение и при падането на мрака да при­зова върколака. Той влезе отново през северния ъгъл на стаята (впоследствие научих, че древните считали севера за дяволска посока) и се изтегна пред огнището в доста дружелюбно настроение. Постигнах отлично материализи­ране в полумрака и можех да се закълна, че там лежеше голямо куче вълча порода и се взираше в мен. Беше осезаем дори и почти кучешкият му мирис.

От него към мен беше опъната ектоплазмена нишка като единият й край бе прикрепен към моя слънчев сплит, а другият чезнеше в козината на корема на съществото, но не можех да видя точното място. Започнах с усилията на волята и въображението си да изтеглям живота от него по тази сребърна нишка, като че ли смучех лимонада със сламка. Върколакът започна да избледнява, нишката се Удебели и изглеждаше по-материална. В мен бушуваше буря от емоции; усещах неистови импулси да поведа битка и да премахвам и късам всичко и всеки по пътя си, като побеснял малаец. Потиснах тези импулси с усилие и пос­тепенно бурята утихна. Върколакът беше избледнял до безформена сива мъгла. Тя също бе абсорбирана по сре­бърната нишка. Напрежението отмина и аз усетих, че съм плувнала в пот. Това, доколкото знам, беше краят на инци­дента.

Получих много поучителен урок. Той може да не е убедителен за всички, поради липса на доказателства, но беше изключително важен за мен и аз го описвам за онези, които имат познания в тази област и ще го оценят.

Любопитен е фактът, че по време на краткия двадесет и четири часов живот на съществото, възникна възможност за реално отмъщение.
Глава 5

ВАМПИРИЗЪМ

Най-популярният персонаж в историите на мистерия­та и въображението винаги е бил вампирът с приписани или доказани качества на такъв. Има много написана ли­тература, отразяваща неговите действия, като започнем от известния роман "Дракула" и стигнем до сериозни изслед­вания върху средновековните процеси срещу вещици. На тези страници обаче аз не искам да се възползвам от косвени доказателства или от инциденти, които са станали в други столетия и при примитивни условия, тъй като може да се спори, че като подбираме тези случаи извън нашата среда, проблемът за вампиризма, както този за тифа, също е отминал и не бива да ни безпокои. Съдейки от моя собствен опит, аз обаче съм на мнение, че това не е така и че особеното състояние, което древните наричали вампиризъм, може да се счита за изразена проява на умствено разстройство и свързаното с това слабо телесно здраве.

Когато в Англия за пръв път бе въведена психоанали­зата, аз се заех да я изучавам, а накрая станах и лектор' в клиника, основана в Лондон. Ние, студентите, бяхме скоро поразени от факта, че някои от случаите бяха изключително изтощителни. Проблемът не беше в това, че са обезпокои­телно трудни, а просто ни отнемаха силите и ни оставяха с чувството на безволеви дрипи в края на лечението. Някой случайно спомена това на една от сестрите, ангажирани в отдела за електротерапия, и тя ни разказа, че същите паци­енти успешно "отнемат силата" и на електрически уреди и апарати и че могат да абсорбират изненадващо високи количества волтаж, без да им мигне окото.

На същото място, по време на работата ми като пси­хоаналитик, аз попаднах на известен брой случаи, при които съществуваше патологична привързаност между двама ду­ши, най-често майка и дъщеря, или между жени, които са приятелки; понякога също и между майка и син, а в един от случаите, с които се сблъсках - между мъж и жена. Винаги негативната част от двойката идваше за лечение и ние можехме да им помогнем значително с психо-терапевтични методи. Те винаги показваха един и същ комплекс от симптоми - чувствителен характер, белезникав тен, изтощен вид и обща отпадналост, чувство за слабост и лесно стигане до състояние на изнемога. Те бяха също неизменно силно податливи на внушение и следователно лесно можеха да бъдат манипулирани. Впоследствие ние обикновено постигахме добри резултати доста бързо.

Любопитният факт обаче е, че разрушаването на бо­лезнената връзка предизвикваше забележимо смущение и дори почти гибел у доминиращия партньор в двойката. Ние намирахме за необходимо да настояваме за раздяла, ако искаме лечението да е резултатно, и с тази раздяла неиз­менно не се съгласяваше много охотно доминиращият партньор.

По онова време аз обяснявах всичко в светлината на Фройдистката психология, но дори и така аз не можех да не бъда поразена от странния ефект, който раздялата оказ­ва върху човека, който не е болен, и това, че докато единият оздравяваше, другият отпадаше.

Аз съм на мнение, че така нареченият от Фройд "Едипов комплекс" никога не засяга само едната страна и че "душата" на родителя извлича психическата виталност на детето. Любопитно е как винаги възрастните изглеждат в случаите на Едипов комплекс като деца, а какви състарени мъже и жени изглеждат децата. Те никога нямат нормално детство, а са винаги умствено узрели за годините си. Аз съм карала различни пациенти да ми показват свои снимки като деца и съм била силно поразена от състарения и тревожен образ на детските лица, като че ли са знаели всичките проблеми и трудности на живота.

С познанията си за телепатията и магнетичната аура не ми се струва неоснователно да предположа, че по някакъв начин, все още не напълно разбираем за нас, негатив­ният партньор в такава двойка се изразходва в полза на позитивния партньор. Има изтичане на виталност и доми­ниращият партньор повече или по-малко съзнателно я поглъща, ако не и в действителност буквално да я изсмуква.

Такива случаи несъмнено са редки и се лекуват много бързо, когато жертвата е отделена от вампира. Винаги когато има белези на болезнена и доминираща връзка между двама души и девитализация на единия от тях, е добре да се препоръча временна раздяла и да се наблюда­ват резултатите.

Такива случаи обаче могат по-справедливо и по-точно да се дефинират като паразитизъм, а не вампиризъм. Такъв психически паразитизъм е изключително широко разпрос­транен и обяснява много психологични проблеми. Ние няма да изследваме този проблем тук, тъй като той е извън обсега на настоящия ни обзор и е представен само с цел илюстрация. Вампиризмът, както общо се приема, е от съвсем различно естество и ние ще направим добре, ако запазим термина за онези случаи, където атаката е предна­мерена и ще прилагаме понятието паразитизъм при несъз­нателна намеса.

По мое мнение, не може да се прояви същински вам­пиризъм, освен ако няма мощ за проекция на етерното тяло. Всички сведения за вампиризъм, които имаме, дават примери за нещо много по-осезаемо от обсебване. В Запад­на Европа появата на вампиризъм е сравнително рядка в наши дни, но в Източна Европа и неразвитите страни тя несъмнено не е необикновено явление и безбройни автен­тични случаи са изброени в книгите и пътеписите.

Капитан Гулд в своята извънредно интересна книга 'Странности" дава пример за вампиризъм сред берберите от Филипинските острови. Неговото описание се базира на един документ, отпечатан в "Журнал на Азиатското общес­тво", брой LXV от 1896 г. Тези неприятни хора, според господин Скертчли, автор на статията, цитирана от Капи­тан Гулд, "са вампири и трябва от време на време да ядат човешко месо, или ще умрат... Когато почувстват ненаситна жажда за човешко месо, те се запиляват сред полята и като скриват внимателно телата си, задържат дишането си и изпадат в транс. Тогава се освобождава астралното им тяло... Те отлитат надалеч, влизат в нечий дом, проникват в тялото на някой от обитателите и се хранят от вътреш­ностите му. Може да чуете приближаването на берберите, тъй като те издават стенание, което отдалеч е силно и затихва до немощен стон с приближаването им. Когато са съвсем близо, можете да чуете плясъка на крилата им, а очите им просветват в мрака като танцуващи светулки."

Господин Скертчли твърди, че той самият е видял и чул такова ято да минава наблизо и когато на следващия ден посетил къщата, където ги видял да влизат, намерил стопанина мъртъв без видими външни белези на насилие.

Нека сравним направеното от господин Скертчли опи­сание на берберите, лежащи във високата трева и изпадна­ли в транс, с обясненията на господин Мълдуун в "Проек­ция на астралното тяло". Всеки изучаващ окултизма трябва да е запознат с тази книга, тъй като тя несъмнено е класика в окултната литература и представя практически описания на опита с окултното и подробни инструкции как да навле­зем в него и какъв подход да изберем.

Но нека се върнем по-близо до темата. По време на моите преживявания по страничните пътища на човешкия разум, които в резултат на естеството на моята работа са били като познанията на Сам Уелър за Лондон - специфични, особени и обширни, съм срещала само един случай на същински вампиризъм, според моето разбиране на този термин. Това не беше случай от моите собствени, макар и да познавах засегнатите от него, а с него се занимаваше моят първоначален учител, за когото споменах във връзка с добрата женица, която ме прес­ледваше с дълъг нож. Аз използвах фактите в този случай като основа за един от разказите в "Тайните на доктор Тавърнър", но истинските факти бяха неподходящи за произведение, от което се очаква да е забавно.

По онова време аз водех консултациите по психология на анормалното в клиниката, за която споменах, и ръково­дех работата на другите студенти; една от студентките потърси съвет от мен относно случай в частната й практи­ка, случай на един младеж, около 19 годишен, дегенерирал представител на интелигентните, обществено приети хора, които нерядко се пръкват в старите семейства, чиято кръв е твърде силна, за да бъде пълноценна.

Това момче бе прието на квартира в един апартамент, който студентката делеше с друга жена и те скоро били обезпокоени от странни явления. Горе-долу по същото време всяка вечер кучетата в съседните конюшни започва­ли да лаят и вият неистово, а няколко минути по-късно френският прозорец към верандата се отварял.

Това се случило една вечер в присъствието на адепта 2 и той заявил, че е влязло злонамерено невидимо същес­тво. Те намалили светлината и видели приглушен пламък в ъгъла, който посочил той, и когато поставили ръцете си в обсега на този пламък, усетили тръпнещо бодене, като че от заредена с електрическо напрежение вода. Започнало ожесточено преследване на призрака из целия апартамент и накрая той бил локализиран и отделен в банята. В моя разказ предадох инцидента доста живописно, но запазих основните факти непроменени. Резултатът от обезврежда­нето на това същество се състоеше в забележително подоб­рение на състоянието на момчето-пациент и поуката от следната история.

Момчето, което ще наричаме Д, имаше навика да навестява свой братовчед, който се беше върнал от Фран­ция като инвалид след получен на бойното поле шок. Този млад човек беше също една издънка на изтощен род и се носеше слух, че е заловен на местопрестъплението в про­тивната перверзия, наречена некрофилия. Според разказа, извлечен от родителите на Д, този тюрок не бил необичаен в определени сектори от фронта, както и нападенията над ранени мъже. Властите предприемаха драстични мерки за прикриване и потулване на фактите. В резултат на семей­ното влияние братовчедът успял да отърве карцера и воен­ния затвор и бил поставен под опеката и грижите на семей­ството си като случай на умствено разстройство. Родите­лите наели санитар, който да се грижи за него. Когато санитарят не беше дежурен, нещастният млад Д бе погреш­но нает да го наглежда. Също така излезе наяве, че отно­шенията между Д и неговия братовчед били порочни, дори веднъж той ухапал момчето по врата, точно под ухото и смукал от неговата кръв.

Д винаги имал чувството, че някакъв призрак го ата­кува по време на кризите му, но не смеел да сподели това от страх да не го сметнат за луд.

Какво би могло да е точното съотношение между нев­ротично заболяване, порок и психична атака е трудно да се каже, нито пък е лесно да се реши кой е бил отключващият фактор за вратата на всички неприятности, но едно нещо изпъкваше ясно пред всички замесени: с обезвреждането¹ на психо-посетителя внезапно се подобри състоянието не само на Д, но след кратък и рязък обрат неговият братовчед също се възстанови. Методът на обезвреждане, приложен от адепта 2, бе да се затвори съществото в магически кръг, така че да не може да се измъкне, и след това да се абсорбира от него чрез състрадание. След приключване на операцията той паднал назад в безсъзнание. Това всъщност бе същият метод, който аз бях инструктирана да използвам с моя върколак, но е много по-противно да абсорбираш и видоизмениш проекцията на друг човек, отколкото своята собствена. Това може да бъде извършено само от посветен! от много висока класа, какъвто несъмнено бе 2,.

Неговото мнение относно случая, въпреки че нямаше начин да получим независимо потвърждение на това, бе, че за някои източноевропейски войскови единици са били дове­дени на Западния фронт, а между тях е имало индивиди с традиционни познания в областта на Черната Магия, за която Югоизточна Европа винаги е имала зловеща репута­ция сред окултистите. Тези мъже, след като били убити знаели как да избегнат състоянието на Втората смърт, т. е, дизинтеграцията на астралното тяло. По такъв начин те поддържали живота в етерния двойник, като смучели кръв от ранени на фронта. Ето защо вампиризмът е заразен и човекът, станал жертва на вампир, скоро също вампирясва и е лишен от виталност. Той е в психичен вакуум и се налага да поглъща от друг необходимата му доза виталност. Ско­ро, съвсем несъзнателно, чрез опит научава триковете на вампирите, без да осъзнава тяхната значимост, и преди да разбере къде се е озовал, вече е пълнокръвен вампир, който напада другите. Прикованата към земята душа на вампира понякога се закрепва постоянно за някой индивид, ако успее да го направи действащ вампир, и систематично извлича своето етерно захранване от него, а понеже пос­ледният сам се зарежда от други, не може да умре от изнемога, както обикновено става с жертвите на вампири.

2 беше на мнение, че братовчедът на Д не е същински вампир, а самият той е жертва. Като младеж с нестабилни морални устои той бързо научил триковете на вампирите и прикованата към земята душа на някой маджарски магьосник го експлоатирала. След ухапването и смукането на кръв от врата на Д, това същество се прехвърлило в него, като предпочело новите "пасбища" пред изразходените резерви на предната жертва. Вероятно то се прехвърляло от единия на другия, тъй като не било постоянно с Д.

Точно какво направи 2 не знаем, тъй като той беше извънредно потаен относно своите методи, но в светлината на по-късните си познания аз предполагам, че той е погълнал етерната енергия на привързаната към земята душа и така просто я е лишил от средство и начин да устои на Втората смърт. Да се отведе упорстващата душа до Съдебната зала на Озирис би значело да се остави реален труп, който за известно време ще продължи да създава неприятности.

Сигурно ще е интересно да отбележа във връзка с този случай, че по времето на престоя на госпожица Л в окулт­ния колеж в Хемпшир станаха някои доста озадачаващи неща. Сред нас избухна "епидемия" от "ухапвания на кома­ри". Ухапванията сами по себе си не бяха опасни, но ранич-ките кървяха обилно. Спомням си как се събудих една сутрин и открих петно от кръв с размер на длан върху възглавницата си; то очевидно бе образувано от леко убож­дане точно под челюстта ми. Някои от останалите също имаха подобни преживелици, каквито не бях виждала преди идването и след напускането на госпожица Л.

На времето не разказах за инцидента на адепта 2 и по-късно, когато си.спомних за него и го споменах, беше изчезнала вече възможността за разследване. Той изказа мнение, че това е било работа на вампир и ми цитира сходни случаи, с които се е сблъскал по време на своите преживявания. Той каза, че е виждал такива случаи в Аф­рика, при които жертвата е толкова обезкръвена, че трудно може да се вземе от нея кръв за проба, тъй като едва се изтегля от изнемощелите й тъкани.

При подобни случаи нищо не може да се направи от гледна точка на медицината. Жертвите умират малко но малко, но не може да се диагностицира никакво органично заболяване. При все това, техният вид е на хора, отпадащи от многократни кръвоизливи.

Когато имаме съмнения за вампиризъм, единственото нещо, което трябва да се направи, е да се изследва тялото на жертвата сантиметър по сантиметър с мощна лупа и вероятно търсенето ще бъде възнаградено от откриването на многобройни микроскопични убождания, толкова мъ­нички, че не могат да се видят с просто око, освен ако не се инфектират, а тогава обикновено се бъркат с ухапвани от насекоми. Те са наистина от ухапвания, но не от насеко­ми. Местата, където трябва да ги търсим са: около врат особено под ушите; долу по вътрешната повърхност н ръката между лакътя и китката и върху меката част на ушите; около върховете на пръстите на краката и пр* жените - между гърдите.

Приема се, че човек със склонност към вампиризъм развива ненормално дълги и остри кучешки зъби - аз сама та съм виждала такъв и гледката беше необичайна. Двата кучешки зъба, чифтът, който е между резците и четиривърхите зъби, бяха около един път и половина по-дълги от другите и свършваха със заострени като игла върхове.

Същинският вампиризъм в Западна Европа изглежда рядко явление, но 2 беше на мнение, че много неясни случаи на тропически болести, където анемията е основе симптом, могат да бъдат причислени към подобен произход.