Глава 1З МОТИВИ НА ПСИХИЧНАТА АТАКА I

В предходната глава вече отбелязахме, че най-лесният начин да се разкрие дали жертвата на психична атака си фантазира или не, е да се търсят мотиви, и ако те не се долавят, нека предоставим на въображението преимущес­твото да се съмнява. Общопознатите мотиви на алчността, похотта, отмъщението и страха от предателство не изиск­ват психична проницателност, за да се разкрият, а са види­ми и с просто око. Има обаче и други мотиви, прилагани в окултните кръгове, които няма да бъдат заподозрени от обикновения изследовател.

Старите книги за омагьосване, достигнали до нас от някоя домашна прислужница, гъмжат от рецепти за осигу­ряване на любовта на противоположния пол. Древните гримоари предоставят най-подробни ритуални предписа­ния, а документите относно процесите срещу вещици съ­държат чести обвинения към вещата жена, която се е заела да направлява хорските чувства в посоки, за които те са нямали естествени пристрастия. Трябва ли такива дей­ствия да се приемат сериозно или да ги сложим в една категория с таблетките за отслабване, даващи резултат без да пазим диета?

Вече сме споменавали за старите любовни еликсири. Древните били добре запознати с афродизиаците, които възбуждат половото влечение. Нито пък нашите съвремен­ници ги пренебрегват, както разкриват някои реклами. Има компании във Франция, които специализират в производ­ството на шоколади, съдържащи скрити дози от тези ме­дикаменти. Напоследък бе дадена популярност на тяхната продукция след смъртта на две момичета и един мъж, които поели свръхдози. В тази страна има коктейли, които включват така наречените "тонизиращи съставки" с добре известен ефект. Ако това не са "еликсири на любовта", какво са тогава?

Тук ние не засягаме методите, принадлежащи само към физическото ниво, но тези неща трябва да се споменат, защото в много случаи афродизиаците са били използвани като помощно средство при окултните практики. Имаше една фирма, която направи хубав бизнес с тъй наречените "окултни шегички". Сред нещата, които те доставяха, има­ше "Благовоние за операции на Венера". Тази фирма стигна до фалит, а двамата съдружници влязоха в затвора.

Но освен използването на чисто материални средства, полза може да се извлече от умственото въздействие в тази посока. Сблъсквала съм се с няколко случая, които изглеж­даха съвсем подозрителни, но в тези неща е много трудно да се добереш до факти. Атаката е неосезаема и не оставя следи, а жертвата може да е доверчива и абсолютно невежа не само относно психичната страна на секса, но и относно неговите физически и недоловими емоционални аспекти. Нещо повече, най-силно пострадалите говорят най-малко. Човек чува от време навреме за някое предотвратено посе­гателство. Посегателството, завършило с успех, рядко из­лиза наяве, тъй като жертвата има точно толкова мотиви да го скрие, колкото и нападателят.

Когато разглеждаме чисто окултни практики, откриваме два начина за постигане на желания резултат. Може да се приложи психичен натиск върху желания човек и той или тя да изпита въздействието на извършителя, или може да стане тъй нареченото "незабележимо и фино събиране".

Какво означава това? Трябва да научим много повече за окултната страна на секса, преди да отговорим на този въпрос. На първо място, какви са реалните или загатнати факти по този проблем? Древните са имали строго опре­делени понятия, които могат да ни насочат по вярната следа, дори и да не приемаме антропоморфните обяснения, придружаващи конкретните схващания.

Вярвало се е, че архидемонът Лилит е в дъното на всички подобни въпроси. Според кабалистите, Лилит е била първата съпруга на Адам, която го спохождала само в сънищата му, докато той бил все още самотен в райската градина. Господ Бог бил толкова разтревожен от това,, че създал Ева като обратна примамка. Вещиците били пред­мет и приемник на подобно внимание от страна на Дявола. Света Тереза от Авила е записала, че самият Господ Бог я посещавал. Дева Мария е приела Светия Дух. Свети Антоний е бил подложен на изкушение от красиви женски демо­ни. Има много записани случаи за цели женски манастири, нападани от Дявола. Джордж Мур в своето изключително интересно изследване върху монашеския живот "Сестра Тереза" описва случаи на "нашествие" сред по-младите монахини от страна на "ангелски" любовници, за които имало предположение, че са душите на удавниците в По­топа. Четем в "Битие" и в "Книгата на Енох" как Синовете Божии се съвкупляват с дъщерите на хората и в резултат се получава демоничната раса. Фолклорът на различни народи включва примери на съюзи между хора и елементали, които обикновено завършват трагично. Класическата литература гъмжи от истории за посещение на богове и богини на земята. Какво можем да кажем ние за всички тези примери? Има ли в тях нещо повече от приказни елементи и желания? Можем лесно да разберем мотива на монахи­нята, която се стреми да скрие самоличността на тайния си любовник, като твърди, че е била посетена от Дявола. Също толкова лесно разбираме психологията на останали­те в манастира, които вземат присърце тази история и виждат Дявола във всеки ъгъл.

Нека ви цитирам някои от случаите, с които съм се срещала лично, и се опитаме да отсеем фактите от фанта­зиите. Веднъж дойде,да ме посети един млад мъж, който бе влюбен в омъжена жена. Той ми разказа, че няколко пъти сънувал много ясно как я посещава, а и тя в същото време сънувала как го приема. Той гореше от нетърпение да усъвършенства техниката на това действие и затова бе дошъл при мен. Боя се, че не му съчувствах и не му помог­нах, а впоследствие не научих нищо допълнително за това.

Преди няколко години се запознах с един още по-ин­тересен случай. Една жена ми разказа, че на млади години била сгодена за мъж, към когото изпитвала силна привър­заност и който бил убит като мисионер в Западна Африка. Като загубила единствения мъж, когото можела някога да обича, тя се съгласила да сключи брак със свой втори братовчед, който я харесвал отдавна, но бил полуинвалид. Винаги, когато правела секс с него, жената визуализирала образа на първия си любовник. Тя самата бе ниска, мургава и с приятна външност. Съпругът й, с когото имаше кръвна връзка, бе подобен на нея. Но и тримата й сина бяха високи, стройни, руси мъже, северен тип, които силно приличаха на загиналия. Истината за тази история научих от приятел на семейството.

Лично познавах две "разменени" деца. Момчето има­ше заострените уши на Пан и ако някога дяволът е имал син, това бе то. Момичето бе очарователно същество, без съмнение не-човек. Когато тя самата се сдоби с дете, то се роди без никакви затруднения, като коте. Тези две същества бяха заченати, когато майките им бяха под въздействие на алкохола. Характерни и за двете бяха забележителната им безсьрдечност и грубост, които веднъж достигнаха до преднамерена жестокост. Въпреки че бяха много особени на външен вид, те нямаха никакъв дефект, а притежаваха умствени заложби, далеч над средното ниво.

Всеки, който познава езотеричната страна на секса, знае, че това е колкото физически, толкова и етерен съюз. Точно този факт съставлява основната разлика между нормалния съюз и унизителното съвкупление и обяснява защо първото е животворна хармония, а второто носи изнемога и разруха. Не можем ли да приемем за вероятен факта, че някой, който може да излъчи етерно тяло или същество, чиято най-плътна същност е етерната, участва в съюзи при определени усло­вия? И ако ние приемем теорията за медиумството или обсебването, което е патологичната страна на медиумството, какво ще кажем за възможността за даден съюз, докато еди­ният или другият партньор е под контрол? Какъв тип душа ще се появи и ще приеме тленна форма при тези условил?

Средновековната традиция признавала два вида демони, които нахлували в съня, и ги наричала Инкуби и Сукуби Те носели похотливи видения. Съвременната психология не признава тяхната роля и гледа по-близо до реалността Психиците обаче са на мнение, че има зрънце истина в старите поверия и че еротичните въображаеми образи на мъже и жени наистина пораждат изкуствени елементали по метода, описан в една от предходните глави. Тези елемен­тали са нещо повече от субективни образи и имат съвсем обективно етерно съществуване, като пораждат определе­ни преживявания. Например човек може да сънува и фан­тазира еротични преживявания и те, от своя страна, да образуват мисло-форми. Последните съществуват незави­симо от разума, който първоначално ги е породил, и тъй като се намират в аурата на съответния човек, те му въз­действат, точно както мисло-формите, излъчени телепа­тично от разума на друг човек. Ние в действителност сме обгърнати от собствената си атмосфера, а тя е еманирана от нас самите. Спомням си като дете как ми бяха казали, че ако окачиш клетка с птичка под балдахина на старомод­ното легло с четири стълба, тя ще бъде мъртва на сутринта, отровена от въглеродния двуокис, издишан от спящия. Ние не осъзнаваме колко се отравяме психически от еманаци­ите на нашите собствени неконтролирани и непречистени мисли.

Известно е, че се стига до оргазъм по време на сън, съпътстван от подходящи картини. Древните са вярвали, че той е причинен от демони. Съвременниците ни са склон­ни да отдадат това на физическото напрежение. Не толкова популярен е фактът, че има хора, мъже и жени, които стигат до такава реакция, като съвсем волево използват фантази­ята си. Можем ли да не се запитаме дали това не може да стане посредством телепатично внушение и дали то не е играло роля в действията на много сборища?

Има друг любопитен момент на този аспект от Пътя на Лявата ръка, който узнах чрез един попаднал ми случай. Едно младо момиче, простодушие и необразовано, живее­ло с майка си₇ овдовяла жена, когато отишло за съвет при известен психик, да го наречем господин Х. В кръга, в който _се движели госпожица V и господин Х имало и друга из­вестна фигура - господин 2, имащ репутацията на магьосник. Господин Х казал на г-ца V, че е разкодирал аналите на предишните й прераждания и разбрал за съществуване­то на кармична връзка между нея и господин 2. Тя можела да му помогне в работата, като го облее със своята любов _й магнетизъм. Тя била инструктирана да медитира и се съсредоточава върху господин 2 всяка нощ в леглото, докато заспи. Бедното момиче, самотно и доверчиво, се отдало безрезервно на тази задача. След известно време обаче, започнала да става неспокойна. Нейният здрав разум се пробудил и тя разбрала, че медитациите имат смущаващо действие върху нея. Но господин Х успокоил страховете й и я призовал към всеотдайност с уверението, че вижда как в бъдещето господин 2 се жени за нея. До този момент тя вече била въвлечена в афера, която я правела нещастна и неспособна да работи. Няколко писма по този въпрос, които аз видях, бяха разменени между г-ца V и господин Х. Аз положих всички усилия, за да я накарам да изостави цялата работа. Господин Х продължаваше да я тласка напред, като си играеше с чувствата й. Разказваше й колко ужасно объркан ще бъде г-н 2, ако тя оттегли своята психична подкрепа. Господин Х поднови уверения­та си относно кармичната връзка, която ще завърши с женитба, ако тя запази верността си. Г-ца V отиде при някои от лидерите на организацията, към която принадле­жаха и тримата, за съвет. Тези хора повторили моя съвет и я принудили да им предостави най-компрометиращите писма, които бяха у нея. Като ги взеха, те заявиха, че цялата история е плод на въображението й. Така, вместо да обърка цялата организация на тези мошеници, тя ги остави да продължат с обичайните си занимания.

Сам по себе си този случай е достатъчно странен, но той е свързан с друг подобен. Приблизително по същото време при мен дойде друга жена в състояние, граничещо с безумие. Разказа ми как е ходила за съвет при господин Х, а той й казал, че вече е получила посвещение във Вътрешните Нива, макар да не го съзнава, и че нейните психични способности били пред прага на разкриването си (забеле­жителни думи!), но ако тя иска да постигне реален напредък по Пътя, той (господин Х) ще я свърже с нейния астрален духовен другар. Последиците от този съвет бяха напуска­нето на дома и загуба на разсъдъка. Един ден, когато се разхождала из парка, тя срещнала господин 2, който зая­вил, че е астралният й любовник. Това твърдение било подкрепено от господин Х и украсено с допълнението, че господин 2 е също и Учителят, който ще я посвети.

Аз се опитах да я накарам да приключи с това и да се върне при съпруга си, а тя ми отвърна, че никога не ще направи това след астралните преживявания, които е има­ла. Господин Х отново възстанови влиянието си върху нея, тя напусна адреса, който ми беше известен, и оттогава не съм чула нищо за нея. Последния път, когато я видях, беше в плачевно състояние - изтощена, с безумни очи и резки конвулсивни тикове.

Ще повярва ли някой на историята на такава жена? Очевидно никой, освен ако не е видял писмата, които аз видях. Нито пък това е изолиран случай. Една колежка ми разказа за два подобни случая, свързани пак с господин Х. Точно такива случаи са повод за благодарност от страна на честния изследовател на окултни феномени към право-раздавателната институция, която не позволява на злона­мерени окултисти да проституират със своята сила. Нито един посветен не може да използва окултното изкуство за извличане на печалба. Трудно ми е да съчувствам на хора, които пилеят парите си по рекламиращи себе си злодеи и попадат сред куп неприятности.

Какви изводи можем да направим от посочените ин­циденти, като имаме предвид фактите, зад които лично аз заставам?

Четири жени са принудени да се занимават с медита­ция, чиято цел е да се извлече сила от тях. Природата на силата, която трябва да се извлече, е определена от факта, че омъжените жени получават инструкции да напуснат мъжете си, а неомъженото момиче - поощрявано да се влюби в мъж, стоящ във фокуса на действието. Този мъж е водач на група хора, известни с практическите си окултни занимания и церемониали. Моят извод е, че се правят окултни експерименти и тези жени са били използвани, независимо какви са последиците за тях. Сводникът е из­вестният психик господин Х, а извършителят - прословутият господин 2.

Същата тази група има в резерв и повтарящи се скан­дали във връзка с противоестествени пороци. Ако тези случаи бяха само порок, те нямаше да бъдат описани тук, но очевидно този порок е бил използван системно като средство за постигане на окултна мощ. Сексуалната сила е едно от проявленията на Кундалини, огненият змей, който според Тантристката философия лежи в основата на гръбначния стълб, или на езика на Западния окултизъм -кръстния сплит. Контролът и концентрацията на силата на Кундалини е важна част от техниките на практическия окултизъм. Има правилен начин тази сила да се насочи чрез мисловен контрол. Такава техника съм описала в малката ми книжка The Problem of Purity ("Проблемът на чистота­та"). Но има и още един метод, състоящ се в стимулиране­то на тази сила и отправянето й в непривични канали, където тя няма да бъде абсорбирана, но ще остане достъп­на за магьоснически ритуали. Точно затова при някои от формите на Черната Меса използват като олтар голото тяло на жена, която може да е жива, или убита и принесена в жертва. А.Е.У.Мейсън дава пример за такава операция в книгата си Тhe Prisoner in the Opal ("Затворникът в опала").

По-неопитните оператори обаче не могат да контро­лират тази сила; веднага щом я натрупат, тя трябва да стигне до логичния си завършек. Затова те използват друг вид стимул, не жена, а момче или младеж. Практикуването на педерастия във връзка с окултизма е много старо и е една от причините за дегенерацията на Гръцките Мисте­рии.

Аз се занимавам с тези въпроси по-подробно в друга моя книга - "Здравомислещ окултизъм".

Всеизвестно е сред окултистите, че не е приятно да се спречкаш с някое окултно братство, на което си станал член посредством церемониално посвещаване, а обвърза­ността ти с него да се крепи на полагането на клетва.

Както вече видяхме, злонамереният ум на професио­налния окултист е отвратително и мощно оръжие. Пред­ставете си тогава до каква степен се засилва това оръжие при груповите усилия на повече тренирани мозъци, особе­но ако те са концентрирани посредством ритуал.

Но освен индивидуалната умствена сила на членовете на дадено братство и колективната мощ на груповите уси­лия, има още един фактор, който трябва да имаме предвид, когато една окултна организация се занимава с дейности на защита или разруха. Мощта на всяка една окултна органи­зация зависи от т. нар. "контакти" на един или повече от нейните водачи, които са в психически досег с определени сили. Ако, в допълнение на това, организацията има утвър­дени традиции, се изгражда силно въздействащо струпване от мисло-форми. Всяка една церемония за посвещаване съдържа под някаква форма Клетвата на Мистериите, която обвързва новопосветения да не разкрива тайните на различ­ните мистерии и да не злоупотребява със знанието, което му даряват те. Тази клетва често включва Наказание и Инвокация, с които кандидатът се подлага на наказание при нарушаване на обета и призовава някое Същество да опре­дели провинението. Някои от тези клетви са ужасяващи и се прилагат с най-голяма церемониалност. Начинът, по който окултните братства са успели да запазят своите тайни показва колко рядко се нарушават положените клетви.

В случай на разногласия с окултното братство, силата, инвокирана в тази клетва влиза в действие автоматично, aко непокорният член спазва духа на традицията, а него­вите водачи са сгрешили, силата, призована в тази клетва, ще упражни мощно защитно въздействие, с което ще се сблъскат самите ръководители. Ако, от друга страна, съ­ответен член наруши даден обет за тайна, този наказателен поток на отмъщението ще се отприщи, независимо че провинението може да отмине неразкрито. Беше ми разка­зано от един очевидец как по време на един ритуал за посвещаване кандидатът, който изглеждал нормален, из­веднъж изкрещял ужасяващо и легнал болен за няколко седмици с остър нервен шок. Той никога повече не се върнал към окултизма. Няма обяснение за този инцидент. Веднъж аз самата присъствах на една церемония за посве­щаване на трима кандидати, когато внезапно забелязах, по време на ритуала, че кандидатите са останали двама. По-късно разбрахме, че третият се е уплашил и избягал.

Не зная какво точно е станало в тези два случая: дали е имало действително разрив и скъсване с вярата, или е съществувало само намерение за това; но нещо в тези два случая бе наложило страх от Бога. Такъв шок не е присъщ на самата церемония и това се потвърждава от факта, че това са само два изолирани случая в моята практика, а аз съм присъствала на много ритуали. Лично аз, когато бях посветена, изпитах чувството, като че стигам до спасител­на суша след дълго и бурно пътуване по море.

Друг един мъж, който лично познавах като окултист от висока класа, бе изгонен от Ордена, към който принад­лежеше. Не знаех причините, но от това, което наблюдавах, личеше, че има достатъчно причини. Неподчинявайки се на своята клетва за посвещаване, той започна да организи­ра своя собствена ложа. Бе предупреден да прекрати дей­ността си и той прекрати, като разруши храма си. Но той веднага започна изграждането на друг на старателно прик­рито място. Вече далеч по-амбициозен, той бе решил да посегне към Великите Мистерии. Беше наистина голям майстор и направи цялото оборудване на храма със собствените си ръце, така че никои да не се досети какво е предприел. Скрит зад пердетата от нотингамска дантела на една невзрачна улица в Западен Лондон се намираше един красив малък храм на Великите Мистерии. След ня­колко месеца на непосилен труд той довърши своето дело. Знаеха само няколко доверени приятели. Но преди да за­почне същински ритуални действия, той замина на кратък отдих край морето, където получи сърдечен удар. Умря след четири часа. Тайните на Ордена не бяха разкрити.

Друг член на същия известен Орден, който имаше разногласия с водачите му, публикува и издаде неговите тайни в акт на отмъщение. Той бе човек с добро обществе­но положение, значително състояние и брилянтни литера­турни способности, започнал да си създава име на писател. От този момент нататък той започна да изживява упадък и свърши в мизерия и беднота. Изглежда го преследваше някакво проклятие и той се луташе насам-натам, без да намери покой. Нито един издател не публикува книгите му, нито едно списание или вестник не ги представи.

Нека накрая ви разкажа за моите собствени изживява­ния и участието ми в една астрална свада. Бях написала серия статии относно най-честите злоупотреби в окултните братства и те бяха публикувани в Оссиlt Review⁵. Творбите ми бяха много вдъхновени, а голяма част от тях бяха прозрения относно неща, за които нямах познания отпреди. В този случай аз се оказах сериозно затруднена. Първото ми усещане бе за безпокойство и тревога. След това имах чувството, че преградите между Видимото и Невидимото са се пропукали и аз надзъртах към Астралното, което се размиваше в будното ми съзнание. Това състояние е нео­бичайно за мен, тъй като не съм психик по рождение, а методиката, по която съм обучавана, ме научи да разгра­ничавам и държа изолирани отделните нива на съзнанието, като използвам специален способ да отварям и затварям вратите между тях. Впоследствие човек рядко стига до спонтанен психизъм. Виденията му напомнят използването на микроскоп, под който се изследва предварително под­готвен материал.

Неясното чувство на безпокойство постепенно пре­расна в определено усещане за заплаха и антагонизъм и аз започнах да виждам лица на демони, които блясваха над мен, наподобявайки онези картинни образи, които психо­лозите извикват - проблясъци на сънища, появяващи се на прага на заспиването. Не подозирах никого определено, макар че осъзнавах, че моите статии вероятно силно са притеснили някого. Колко изненадана бях тогава да получа писмо от човек, когото уважавах и считах за мой приятел, писмо, което ми разкри източника на атаката, както и какво ме очаква, ако публикувам други статии. Мога честно да заявя, че до момента на получаване на писмото аз нямах и най-малкото основание да подозирам този човек и негово­то участие в скандалите, които атакувах.

Бях попаднала в затруднено положение. Силният огън, който бях открила по общите принципни положения, бе засегнал известен брой мои приятели и колеги и бе разкла­тил из основи "гълъбарника". Положението ми се услож­няваше от факта, че аз не знаех толкова, колкото ме подо­зираха. Имах поглед върху злоупотребите в окултната практика, но да знаеш нещо общо и да посочиш нещо определено са различни неща. Очевидно бях налучкала слепешката нещо, което се оказа по-значително, отколкото предполагах. Чувствах се като малко момиче, отишло за рибка, а хванало щука. Трябваше да реша дали да изтегля статиите си, или да оставя нещата така и да понеса послед­ствията. Бях изпитала силен импулс за написването на тези статии и сега започвах да разбирам защо. В друга глава ще трябва да кажа нещо и за Стражите, тази особена част от Окултната Йерархия, които се грижат за благоденствието на народите. Част от тяхната работа е свързана с регули­ране и контролиране на Астралното ниво. В действител­ност много малко е известно за тях. Човек прозира случай­но някои техни действия и след това свързва нещата. Пътят ми неколкократно се е пресичал с техния и винаги, когато черната магия е в действие, те започват да й пречат. Както и да е, аз прозрях, че импулса да се заловя с тази работя вероятно е бил излъчен от Стражите. Очевидно това дело трябваше да бъде довършено. Някой трябваше да изчисти тези срамни петна, така че аз реших да се мобилизирам и д_а оставя нещата да следват своя ход. Статиите продължиха.

Не след дълго започнаха да се случват странни неща Ние бяхме нападнати от стада черни котки. Те не бяха халюцинация, тъй като и нашите съседи пострадаха от това. Разменихме оплаквания с пазача от съседната къща, чието главно занимание бе да отблъсква черните котки от праговете и прозорците. Той се закле, че никога не е виждал толкова много и толкова ужасяващи екземпляри. Цялата къща бе просмукана от отвратително зловоние на котки. Двама от членовете на нашето общество излизаха на рабо­та всеки ден и в техните офиси, намиращи се в различни части на Лондон, се носеше същата смрад на котараци.

В началото ние помислихме, че това нападение се дъл­жи на естествени причини и решихме, че наблизо се намира някоя привлекателна самка, но когато инцидентите зачес­тиха, разбрахме, че нещата не са нормални. Приближаваше пролетното равноденствие, период, труден за окултистите. Атмосферата бе напрегната и натежала и се чувствахме неспокойни. Една сутрин след закуска, когато се качвах по стълбите, видях срещу мен да се задава гигантска сива котка два пъти по-голяма от тигър. Тя изглеждаше абсо­лютно материална и осезаема. Вкамених се и се взрях в нея. Тогава тя изчезна. Веднага осъзнах, че това беше подобие или мисло-форма, която бе излъчена от някой, който вла­дее окултни сили. Това не ме успокои, но все пак бе по-добре от истински тигър. Силно разтревожена, помолих един член на комуната да се присъедини към мен и започнахме медитация в моята стая. Както медитирахме, чухме писък на котка, идващ отвън. Той бе последван от още един, после от още един. Ние погледнахме към прозореца и докъдето ни стигаше погледът, улицата бе осеяна с котки. Гъмжило­то стенеше, виеше и мяукаше както правят котките нощем.

Аз се стегнах, концентрирах се и извърших екзорсизъм на място и веднага. Накрая погледнахме отново през прозореца. Нямаше котки и оттогава не са ни безпокоили нито веднъж. При нас останаха само местните мишеловци.

Навлязохме в пролетното равноденствие. Трябва да отбележа, че това е най-важният сезон от годината за окултистите. Мощни силови потоци се раздвижват във Вътрешните Нива и е много трудно да бъдат обуздани. Ако ще става някаква астрална неприятност, тя обикновено се разразява през този сезон. Има също определени сборища, които стават на Астрално Ниво и много окултисти присъс­тват на тях извън тялото си. За да направи това, окултистът трябва да изпадне в транс и тогава разумът е способен да пътешества. Обикновено някой друг, който познава тези методи на работа, стои до тялото, като се грижи то да не се нарани.

Обичайна практика е, когато действа окултна атака, да се придържаш на всяка цена към будното съзнание, да спиш през деня, а да будуващ и медитираш, когато слън­цето е под хоризонта. За лош късмет ми се наложи да направя такова астрално пътуване през този сезон. Моят нападател знаеше това, както и аз. Направих приготовле­нията си, като взех всички предпазни мерки, за които се сетих; събрах внимателно подбрана група да оформи наб­людаващ кръг и изолирах мястото на действието с обик­новения церемониал. Не вярвах особено в тези мерки, тъй като моят нападател бе от по-висока класа от мен и може­ше да премине през каквито и прегради да поставех. Както и да е, тези мерки осигуряваха защита срещу по-малки неприятности.

Начинът, по който се осъществяват тези астрални пътувания, включва висши техники и аз не мога да го опиша тук⁶. На езика на психологията това е самохипноза чрез използването на даден символ. Символът действа като врата към Невидимото. В зависимост от символа, който е избран, се получава достъп до определена част от Невидимото. Опитният посветен не се лута из астралното като неспокоен призрак, а навлиза и си отива по добре познати коридори.

Задачата на моя враг не бе трудна, тъй като тя знаеше по кое време ще направя това пътуване. Знаеше и символа който ще използвам, за да напусна тялото си. Затова аз бях подготвена за съпротива, макар да не знаех под каква форма ше се изправи тя срещу мен.

Тези астрални пътувания са истински лъчисти съни­ща, в които човек ангажира и задържа всичките си способ­ности за избор, сила на волята и преценка. Моите видения винаги започват със завеси със символичен цвят, през чиито гънки аз трябва да премина. Този път веднага щом преминах през завесите, видях моят враг да ме чака или, ако предпочитате друга терминология, аз започнах да я сънувам. Тя се появи пред мен в тъмните великолепни одежди на своя ранг, препречи пътя ми и каза, че по силата на своята власт ми забранява да използвам тези астрални пътища. Аз отвърнах, че не признавам нейното право да затваря пред мен астралните коридори, тъй като тя е засегната съвсем лично и апелирах към Вътрешните Повелители, пред които и двете бяхме отговорни. След това се разрази битка между нейната и моята воля, по време на която изпитах усещането, като че ли съм подхвърлена нагоре и падам от огромна височина и се намерих обратно в тялото си. Но моето тяло не бе там, където го бях напуснала, а се бе строполило в отдалечения ъгъл на ста­ята, която изглеждаше като след бомбардировка. Чрез добре познатия феномен на отражението астралната битка се бе прехвърлила и към тялото, което се е мятало из стаята, докато възбудената група местела мебелите по пътя му.

Бях донякъде разтърсена от това премеждие. Разбрах, че съм изживяла най-лошото и съм била успешно изхвър­лена от астралните пътища. В същото време осъзнах, че ако приема това поражение, с моята окултна кариера е свършено. Точно както дете, хвърлено от своето пони, трябва веднага да стане и го възседне отново, ако иска някога да язди, така и аз знаех, че на всяка цена трябва да направя това астрално пътуване, ако искам да запазя спо­собностите и силите си. Така че казах на моята група да събере сили и отново да образува кръга, тъй като трябва да направим ново усилие. Аз инвокирах Вътрешните Повелители и отново напуснах тялото си. След последвалата кратка и остра схватка, този път продължих. Изпитах Ви­дение на Вътрешните Повелители и се върнах обратно. Борбата приключи. Оттогава не съм имала такива премеж­дия.

Но когато вечерта се съблякох, за да си лягам, почув­ствах гърба си възпален и се погледнах в огледалото на стената. Видях, че тялото ми от врата до кръста бе проря­зано от безброй драскотини, като че направени от нокти на гигантска котка.

Разказах тази история на някои приятели, опитни окултисти, свързани с човека, който ме атакува. Те ми казаха, че тя е добре известна с тези астрални нападения, и че тяхна приятелка, влязла в спор с нея, имала същите следи по гърба си. В нейния случай обаче, тя боледувала шест месе­ца и никога не се върнала към окултизма.

Тази история има много странен епилог. Той може да е, а може и да не е свързан с мистериозната смърт в Айона, за която разказах. По какъв начин тялото на това момиче се бе озовало голо върху кръст, изкопан в торфа? Не бе намерена причина за смъртта, освен тази, че е изложена на открито. Но ако се е загубила, как е паднала по този ритуален начин върху кръста, а не се е лутала наоколо? Защо е свалила дрехите си и се е покрила само с черна мантия? И защо е носела със себе си огромния нож, с който е изкопан кръста в торфа? Не знам за последните дни от живота й, но на времето бе свързана с човека, за когото ви разказах по-горе. Единствените следи върху мъртвото й тяло са били малките одрасквания.
ЧАСТ ЧЕТВЪРТА

МЕТОДИ ЗА ЗАЩИТА ОТ ПСИХИЧНА АТАКА