Глава 7 ПАТОЛОГИЯ НА НЕ-ЧОВЕШКИТЕ КОНТАКТИ

Наред с нашата форма на живот съществуват и други, чиято еволюционна сфера въздейства на земята. В царство­то на фолклора ние непрекъснато срещаме идеята за отно­шенията и връзките на човешките същества с приказни владения; за сватбата на човек със самодива или за дете, откраднато от феи или заменено с подхвърлено дяволче. Ще сме постъпили прибързано, ако заключим, че обшир­ната страна на фолклорните вярвания е изцяло без реална основа. Нека, следователно, разсъдим дали можем да от­крием разумна основа в тях. Ако стигнем до този извод, нека потърсим каква може да е реалната природа на фак­тите и дали те хвърлят някаква светлина върху съвремен­ните психични феномени, които ние разглеждаме на тези страници.

Много от нас са срещали и познавали хора, за които можем да кажем, че са не-човеци, без душа, че обикновени­те човешки мотиви не са им присъщи, нито пък обикнове­ните човешки чувства ги провокират или възпират. Ние не можем да не ги харесваме, тъй като те притежават завла­дяващ чар, но също така и се боим от тях, тъй като те сеят безкрайни страдания около себе си. Въпреки, че рядко са преднамерено зли, те са пагубни за всички, с които се сблъскат. Те, от своя страна, са самотни и нещастни сред нас. Те се чувстват чужди и не на мястото си: всяко действие на хората е срещу тях и в резултат често се случи техните действия да са срещу всички, като разкриват будещо недоумение зложелателство, макар и рядко последван от злонамерени постъпки. Благодарността, съчувствието, добронамереността, моралът и обикновената честност са напълно непознати на тяхната природа, те са толкова далеч _От тези понятия, колкото диференциалното смятане. Те обаче не са неморални, а просто са извън морала. От друга страна, те притежават добродетелите на абсолютната ис­креност и безумната смелост. От позицията на човешката етика, те са "нежелани", но имат своя собствена дума, към която са лоялни - истината е в красотата и това е всичко, което знаят, що се отнася до тях, всичко, което трябва да знаят. На външен вид те обикновено са дребни и стройни, притежават необикновена сила и издръжливост, но са мно­го податливи на нервно изтощение и припадъци. В социал­ните си контакти те горещо обичат и мразят. Изразяват показно и демонстративно предпочитанието си към онези, които обичат, но бързо ги забравят. Благодарността и състраданието са им чужди. Към онези, които не ги харес­ват, те са дребнави и зли и във всички области и отношения в живота са напълно безотговорни. Най-добре могат да се опишат като смесица от персийска котка и домашна май­мунка. Те съчетават красотата, равнодушието и очарова­нието на котката със забавността и немирната деструктивност на маймуната. Много хора ги намразват от пръв поглед; други са привлечени от тях, защото те носят със себе си чувство за неземна красота и ускореност на жизне­ните сили. Аз съм имала възможност да изследвам исто­рията на две такива същества и е много интересен факта, че и двете бяха заченати, докато майките бяха под пълната зависимост от алкохола. Има много налична информация относно окултния аспект на въплъщаването на душите, но не много от действителните познания и факти са станали публично достояние. Аз съм дала някои факти в книгата си Тhe Esoteric Philosophy of Love and Marriage ("Езотерична философия на любовта и брака"). Твърде много ще се отклоня, ако навляза дълбоко в този проблем тук. Някои неща обаче е важно да се отбележат, с цел постигане на по-обстойно изследване в тази книга.

По време на сексуалния съюз се оформя психичен въртеж, който напомня водовъртеж, едно фуниевидно завихряне, което се извисява в други измерения. При телесния контакт този вихър се издига през нивата. При всички слу­чаи са въвлечени физическото, етерното и астралното тяло; следователно това завихряне винаги достига до астрално­то ниво. Дадена душа на астрално ниво винаги може да бъде въвлечена в този вихър, ако е узряла за въплъщаване, и така навлиза в сферата на родителите. Ако вихърът се издигне по-високо и надхвърли астралното ниво, души от различен тип могат да навлязат в неговата сфера. Такова надхвърляне на астралното ниво е рядко и затова се казва, че човек е роден от желанието, тъй като много малко са родените от нещо друго.

Но този въртеж не се извисява непременно нагоре по нивата (метафорично казано), но може, при определени условия, да бъде отклонен или пречупен извън нормалната линия на човешката еволюция, така че неговият свободен край навлиза в еволюционната сфера на друга форма на живот. При такива обстоятелства е теоретически възможно същество от паралелна еволюция да бъде привлечено и въплътено в човешко тяло. Окултистите твърдят, че това става понякога и обясняват така някои типове непатологични аномалии, с които се срещат.

Тези не-човешки същества са или обожавани, или мра­зени от хорските си събратя. Те притежават изразено оча­рование за определени типове темперамент, тези типове, които психолозите наричат нестабилни. При тях подсъзна­нието се доближава много близо до повърхността, дълбо­чината се стреми към дълбочина, и те инстинктивно са привлечени към стихийното начало.

Няма нищо по-унищожително и разрушително от же­нитбата с не-човек, тъй като тези същества не притежават нищо, което да удовлетвори нормалните човешки стреме­жи към обич и съчувствие. Единствената спасителна черта в такъв съюз е, че причините за развод са винаги налице, тъй като моралът на не-хората е като този в конюшните.

Способността на не-хората да наранят своите врагове е относително слаба, тъй като когато са въплътени в чо­вешки образ, те са чужди в една непозната земя и обикно­вените човешки източници на вреда не са им достъпни. В действителност те сами по себе си са беззащитни и безпомощни и страдат силно в общественото си обкръжение, различно е обаче по отношение на приятелските им връзки. Те изглежда имат безграничната способност да нараняват онези, които ги обичат. Не нарочно или злонамерено, а като дете, което разкъсва насекоми от скука, без да осъзнава какво върши. Подчинявайки се на законите на своята при­рода, те са разрушителни към съществата от човешката еволюция. И все пак, на какви други закони могат да се подчинят те? За тях съобразяването с нашите норми е отричане от най-дълбоките им инстинкти.

Ефектът, който имат върху онези, които ги обичат, съставлява толкова ясно изразен синдром сред патологиите на психичното, че изисква подробно разглеждане. Чо­век, който има отношение с не-човек, е дълбоко разтърсен от стихийните сили, които си осигуряват достъп до нашата сфера чрез прохода, прокаран от тази блуждаеща и чужда душа. Съответният човек бива отклонен от нормалните човешки неща и се лута около очертанията на приказното владение, но и там не може да намери покой за тялото и утеха за душата си. Приказката за хубавия рибар и русал­ката илюстрира такова състояние. Тя го обича, привлича го при себе си и той се удавя, тъй като не може да живее във водната стихия.

Обяснението за странната сила, едновременно очаро­вателна и разрушителна, която не-хората упражняват върху нас, може да се крие във факта, че те принадлежат само към едно стихийно начало, докато при човека всичките четири елемента са комбинирани. Всеки елементален кон­такт е стимулиращ, защото елементалните същества изригват изобилие от жизненост на собствената си сфера и това витализира съответстващия в нас елемент. Но ако същество на четирите елемента е привлечено в среда на един елемент, то е отровено от свръхдозата елемент, в който попада, и жадува за останалите три. Точно по тази причина смъртните в приказното царство са винаги ома­гьосани или заспали. Те никога не живеят нормално, в пълно владение на своите способности.

Еднакво сериозен е проблема и пред не-човешкото същество, което попада в нашата среда. Елементалното същество трябва да контролира и асимилира допълнител­ните три елемента, за които няма опит и дадености; резул­татът е съкрушителен.

Но не е достатъчно да опишем състоянието и да уточним проблема тук. Нашата цел е изключително прак­тическа. Какво трябва да се направи, ако се наложи да общуваме с не-човек? Трябва ясно да знаем, че всяко едно съжителство и партньорство между човек и елементално същество е безнадеждно. Първо, това може да е прелюдия към развод, защото не-хората имат безразборни сексуални контакти; и второ, няма нищо в природата на не-човека, което да задоволи по-висшите стремежи на хората. Ние не трябва да позволим човешката форма да ни заблуди и подведе, че съществува човешка душа. Елементалното съ­щество е любимо животно, а не сродно същество. Това откровено е единствения възможен начин, по който можем да подходим към него. Ако не очакваме от тях повече^ отколкото от любимата си птица, или се отнасяме към тя като към малко коте, сме се доближили толкова до решаването на проблема, колкото някога въобще можем д постигнем, докато Ангелът на Мрака не ги върне милостиво в собственото им царство. Те рядко чакат твърде дълг това милосърдие, тъй като не-хората не доживяват старини.

Хората могат сами да осъществят контакт с елементални същества, като проникнат в.сферите на елементалния живот. Такива контакти не причиняват непременно вреда, ако и двете страни знаят какво става. Всъщност окултистите често осъществяват такива контакти в процеса на своята работа и изследвания, но това е присъщо само за напредналите.

Има случаи обаче, където такива контакти могат да причинят вреда. Човекът може да не е достатъчно подгот­вен за съответното събитие. Той може да е надценил зна­нията си, като използва формула на някой по-опитен окултист и да я привежда в действие без необходимата подготовка. Или, нека отново си припомним, че има хора, които са донесли със себе си от предишни прераждания способ­ността да влизат в досег с елементалите. Тогава може елементално същество, което има опит с контакти с хора, съвсем преднамерено да се свърже с тях. Това е крайно нежелателно, тъй като не-човекът няма необходимите поз­нания относно човешките условия, които да не позволят причиняването на вреда на новия му приятел. Във всеки случай, елементалните същества имат еднопосочна инте­лигентност и не е за препоръчване те да бъдат старши партньори в какъвто и да е съюз с човешки същества. Всичко, що се отнася до контактите с елементалите, е твърде обширно, макар и завладяващо, за да бъде обхва­нато на тези страници. Беше необходимо да очертаем проблема обаче, тъй като някои случаи на психични затруд­нения могат да са последица от неовладяни и необмислени действия от двете страни на Воала.

Тези елементални същества или стихийни духове са съвсем различни от водачите, с които контактуват спиритическите групи. Спиритическото движение има строга организация във Вътрешните Планове и не са позволени безразборни контакти. Водачите трябва да се "явят" и усъвършенствуват точно както и медиумите, и неизменно има на разположение някое опитно същество, което идва на помощ, ако нещата не вървят добре. Западният Окултизъм бе напълно дезорганизиран и смазан след векове на преследвания и гонения; условията на неговите Вътрешни Планове представляват един безпорядък и пропуски дори до наши дни. Той не е ни най-малко така добре организи­ран, както Спиритическата общност. Великите Ордени имат определени контакти и работят стриктно в техните рамки, като следят строго новопосветените. Извън Орде­ните има хаос и бандитизъм и е неразумно да се стига твърде далеч, освен ако не сте водени от опитен окултист, който разбира техниката на прилаганите методи.

Има много хора, за които Царството на Девите като област, която елементалните същества поделят с Природ­ните Духове, има силно очарование й те се опитват да се докоснат до него чрез медитация и различни ритуали. По мое мнение това е твърде рисковано за хора, които не са посветени. Изключително вероятно е това да доведе до умствен дисбаланс, ако не и до същинско обсебване. Не защото тези контакти са зловредни, а защото те разстрой­ват човешкото съзнание, като раздвижват онези атавистични дълбини, които психоаналитикът се стреми да разголи, използвайки своята техника. Всеки, който е запознат с теорията и практиката на психоанализата, знае, че отреагирането е важен фактор в тази система; това е състояние на криза и може за определено време да разстрои дълбоко пациента и да изостри и ожесточи всички негови симптоми. Когато се докосваме до контакти с елементалното, полу­чаваме същата реакция, която е причинена от психоанали­зата, при проникване в цензурата.

Хора, при които подсъзнателният разум е близо до повърхността, като художниците, ексцентриците, неста­билните и гениите, във всеки един миг от живота обичат контактите с елементалите, защото те стимулират елементалиите сили в самите тях, които са извори на мощ и вдъхновение. Но обикновеният гражданин, чието умствено съдържание е организирано на основата на потискане * компромис, за да изпълнява ролята си и да заеме своето място в едно организирано общество, е смутен и разстроен от елементалните контакти в зависимост от съотношение­то между потискане и компромис при своето създаване. Компромисът е нормална проява на хуманност; потиска­нето е патологията на компромиса. Човек, който е постигнал действащ компромис между различните елементи на своята същност, може да си позволи една почивка с Девите без да причинява вреда на никого. Но човек, който е потиснал своите импулси, ще открие, че те са в силна дисхармония с него, защото имат същия ефект върху му, какъвто би имала драстичната психоанализа. Чуваме понякога за трагични случаи, станали при вземане на последната доза от шишенце с тонизиращо средство, при което една от съставките е арсеник. Това се дължи на факта, че шишенцето не е било добре разклащано всеки път при вземане на дозата, така че накрая арсеникът се е утаил в последната доза и е достигнал смъртоносна концентрация. Така е и с елемен­талните контакти; те са мощно тонизиращо средство, но могат да достигнат смъртоносна концентрация при непод­ходящи обстоятелства.

Досега не съм срещала или чувала за случай на патология, свързан с преклонение пред Елемента Земя. Това не е елемент, който обикновено привлича непрофесионалния експериментатор, макар че посветените ценят неговата важност и значимост. Срещала съм обаче случаи с чувстви­телни хора, живеещи по ниски области, особено в тесни дефилета, където достига малко слънчева светлина, които са обсебени от страх от планините. Те не се страхуват толкова, че планините ще се сринат върху тях, колкото, че ще се затворят над тях. Психиатърът, разбира се, ще опре­дели симптома като принадлежащ към добре познатата психоневроза клаустрофобия. Това обаче не обезсмисля моето становище, тъй като по мое мнение само в едно по-близко интимно познание на елементалното царство ние можем да открием причините за клаустрофобията и агорафобията.

Алпинистите също познават този специфичен ужас, който обсебва човешкият род пред високите върхове. Това не е нито виене на свят, нито височинна болест, а странна потиснатост на духа от изумителното величие на Природа­та. Същата сила, ако не е в смъртоносна концентрация, вдъхновява страстната любов към върховете или океана, която Киплинг толкова великолепно е възпял в една от своите поеми.

Патологията на Елемента Вода може да упражни та­кова притегляне, че човек може да навлезе и да върви в морето, докато се удави. Суинбърн е изпитал тази стран­ност и я е обезсмъртил в няколко свои поеми: "Удряй, както сърцето в нас заповядва и моли, зажадняло за пяна." Вед­нъж той бил взет в открито море от британска рибарска лодка, както си плувал неуморно на мили от брега, под­хвърлян от различни течения, но забравил за опасността. След спасяването му той седнал на палубата с развята червенокоса грива и пеел морски поеми на своите спаси­тели, един спектакъл, който си струва да видиш.

Самата аз познавам друг случай на патология на Еле­мента Вода. Една много уравновесена жена, учителка, бе обсебена от ужас пред буйните вълни. Тя винаги твърдеше, че ако отиде на морския бряг по време на буря, вълните ще я впримчат в смъртоносна хватка. Тя живееше в крайбреж­но селище, но не смееше да се разхожда по крайбрежния булевард по време на прилив - толкова бе голяма омразата й към вълните. Тя бе излекувана от страха си по любопитен начин. Бе посветена в една Масонска Ложа и откри за своя почуда, че от този ден нататък страхът й от океана е изчезнал. Аз не съм посветена в тази Ложа и може да греша, но мисля, че тя се различава от другите форми на Масонството, тъй като при нея е въведена инвокация на елементали.

Елементът Въздух, както знаят всички окултисти, е много коварен. Голяма част от посвещаваните се отклоня­ват от Пътя при Степента на Въздуха повече, отколкото при всеки друг елемент, и много рядко ритуал на Въздуха, преминава без нещо да бъде изпуснато или преобърнато. Това е свадлив и предизвикателен елемент; при работа с него извършителите са склонни към свади и разправии. Той също така е тясно свързан със секса, както се разкрива от неговия символизъм. Ако окултистът прави магически кръг и по някаква причина иска да го запечата с Керубимите на Елементите, вместо с Архангелите, както се прави по-често, и се почувства неспособен да начертае приличен орел, символът на покровителя на въздуха, той използва Зодиакалния знак на Скорпиона. Еволюционната връзка между змиите и птиците е добре позната на биолозите; но дълги години преди Дарвин посветените използвали Змията и Орела за представяне на непречистените и пречистени аспекти на жизнената сила. Скорпионът се свързва със Змията чрез Дракона.

Самата аз имах много интересно преживяване във връзка с Елемента Въздух. Не издавам никаква тайна, ако кажа, че определени степени на посвещаваме са свързани с елементите, тъй като този факт е широко известен и очеви­ден и не е по-мистериозен от краката на испанската кралица.

Като начало ще кажа, че ми се завива свят от височини, и тъй като Бездната на Висините принадлежи към Елемен­та Въздух, аз нямам никакъв афинитет към него. Церемо­нията протичаше изключително зле, дори за ритуал на Елемента Въздух. Двама от основните участници, съпрузи, спомогнаха за неговата репутация на свадлив елемент, като показаха един семеен сблъсък по средата на процедурата, а обикновените преобръщания и чупения течаха с пълна сила.

Следващите две седмици аз живях сред катаклизъм от фаянсови и глинени съдове. Смазах по пътя си цели два сервиза за чай и всички украшения над камината. Украше­нията просто изпопадаха едно по едно от полицата. В действителност видях две от тях да падат сами. По това време не знаех, че Елементът Въздух има такава лоша репутация. Разбрах, че нещо загадъчно е в действие и попитах за това моята учителка. Тя се развесели, за разлика от мен, тъй като моите собствени съдове доставяха суров материал за този феномен. Тя ме посъветва да вляза в деликатен и съчувствен контакт със Силфите, тъй като въведението и посвещаването очевидно не бе успешно като цяло. Опитах се да направя това, но тогава бях в Лондон и не постигнах успех, тъй като елементалните сили, с изклю­чение на Огъня, не могат да се задействат ефективно в града. Чупенето продължи и аз останах с една тенекиена халба и чашата за миене на зъби, тъй като считах за без­предметно купуването на порцелан, докато не се уталожат нещата.

По-късно заминах на лятна почивка и в един ден с ярко слънце и силен вятър се озовах на билото на висок и отдалечен хълм. Имах ясното съзнание за близостта на елементалните владения. Въздухът бе изпълнен със сребристи бляскави нишки, което е знак, че Воалът е тънък. Нямаше никакви външни хора, с изключение на няколко Разбиращи приятели. Аз се обърнах с лице към вятъра и вдигнах ръце за инвокация. Внезапно видяхме под нас една фигура, която пресичаше прегради и прескачаше ями, бя­гайки лудешки към нас. След малко разпознахме, че това е един от нашите приятели и когато той се присъедини към нас, ни разказа, че е почувствал внезапен изблик на сила в долината и в резултат на този мощен импулс се отправил към върха. Тогава ние всички, без стремеж към водачество, започнахме Танца на Елементите; виехме се като дервиши около върха на хълма. За щастие наоколо нямаше никой, но едва ли щеше да има разлика дори и да не беше така, тъй като ние бяхме заловени извън самите нас, а въздухът изглеждаше изпълнен от стремителни златисти пламъчета, които лежаха хоризонтално на вятъра. Дни наред след това бяхме заредени с елементална енергия от този необикновен танц.

Може да ви е интересно да узнаете, че ние танцувахме с кръгови движения, като всеки се въртеше около собствената си ос, и в същото време танцувахме заедно, като се движехме и се въртяхме, заедно със слънцето. Всичко това стана спон­танно, като приливът на елементите ни улавяше и отнасяше. Никога не съм изпитвала нещо по-прекрасно. Това беше наистина божественото опиянение на Мистериите.

След всичко това нямаше повече чупене на порцелан.

Вече отбелязах моята слабост и виене на свят от висо­чини. Открих, че тези симптоми са се смекчили чувстви­телно от Инвокацията на Въздуха. Аз съм на мнение, че странният импулс, който кара хора без никаква причина да се самоубиват, като се хвърлят от високо, може да е подо­бен на импулса, който провокира хора, обсебени от Еле­мента Вода, да плуват навътре в океана, както ви разказах за Суинбърн.

Тези, на пръв поглед безпричинни самоубийства са, ш мое мнение, форма на съюз и сливане с бог, която е еди от идеите, подплатили човешкото жертвоприношение Има два типа човешко жертвоприношение - съзнателно несъзнателно. Несъзнателното жертвоприношение, затворническите борби или пасивният унес се използва не за да се омилостиви Бог и се постигне изкупление, а за могат неговите жизнени сили да послужат кат основа за проявление. Съзнателното жертвоприношение, при което жертвата е проповедник или отдаден на бога, има за свой мотив идеята за божествен съюз, идея, която не е непозната на Християнските мистици, които търсят постигане на този съюз като живи мъртъвци, докато последователите на Вишну си отиват с кратка болка.

Европейските вярвания за един човек - един живот, са ни пропили с идеята за смъртта като върховно зло. Ето защо европеецът не отива към смъртта си, когато се съю­зява с елементите, а неговото висше Аз се отдръпва от тленната форма, като я превръща в предмет на един стра­нен вид автоматичен разум, който набързо се разпада. Какъвто и да е статусът на душата, която се оттегля, това, което остава след нея, не е добро. Следователно аз чув­ствам, че то сериозно забавя и изопачава еволюцията на човешката Монада, ако се обърне към сферата на еволю­цията на Девите. Може също някои, на пръв поглед елементални същества, да са всъщност хора, които са имали определен етап от своята Карма в сферата на елементалното. Има много интересно поле за проучване пред този, който систематично изследва миналите прераждания на слабоумните и умствено увредените,

Патологиите на Елемента Огън са също редки, макар че безсмислените подпалвачества и пироманията могат да се причислят към тази класа. Никога лично не съм имала възможност да изследвам такъв случай. Алджърнън Блекууд описва такъв феномен в своя много интересен разказ "Прераждането на лорд Ърни", публикуван в сбор­ника му "Невероятни приключения".

Този автор има изключителната склонност да извлича своето вдъхновение от царството на Девите и в книгата му се намират няколко много интересни изследвания по въп­роса.

Всяка една органична географска единица развива не­що като свръхдуша и там, където диференциацията е под­чертана, свръхдушата може да стане ясно определено съ-Щество. Ако измежду жителите на областта има чувстви­телни към Невидимото, те могат да развият или влечение, или отвращение към тази свръхдуша. Една гъста гора ясно изразена индивидуалност и много малко бели хор_а могат да устоят на нейното въздействие, като забележимо се променят и оскотяват, когато са изложени на това влияние за дълъг период от време в отсъствието на други о_т •тяхната раса. От друга страна, самите туземци навлизат спокойно в нея и са част от самата гора.

Всеизвестно е колко често дърветата са обект на преклонение във всички части на света. Те имат ясно очертаващ индивидуалност и силни магнетични полета. През пролет­та, когато се надига мъзгата, дори недуховните хора могат да видят аурата на едно дърво. Аурата се вижда най-добре, когато сте отдалечени на около двеста метра и погледнете към небето над върха на дървото. Тя се вижда като белез­никав облак, като парче по светло небе, обграждащо върха на дървото, което се поклаща леко настрани.

Съществува странен антагонизъм между брястовете и хората, а относно орхидеите всички чувствителни хора са съгласни, че излъчването им е злокобно. Тропическите растения като цяло са свръхмощни за хората. Под ужася­ващата сила и стимулиране на слънчевия огън елементал­ните сили се концентрират до смъртоносна мощ. Лично не съм запозната със Западния бряг на Африка, но от това, което съм чела и чувала, съм на мнение, че елементалните сили и атмосферата, създадена от Вуду ритуалите, носят по-голяма отговорност от климатичните условия за злове щата репутация на тази част от света като Гроб на белите хора. Има други места, където климатът е също толкова горещ и влажен, например Бирма, но никъде няма такава голяма загуба на морална сила. Единственото място, което може да се сравни в това отношение, е Карибският басейн, който не е толкова деморализиращ, колкото е средище свирепост и насилие, чужди на расовата характеристика на хората, отиващи там.