Глава 1 2 МЕТОДИ, ПРИЛАГАНИ ПРИ ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ НА ПСИХИЧНАТА АТАКА

Всеки, който чете старите книги за магьосничество, обикновено съставени от професионални търсачи на вещи­ци и написани на базата на признания, измъкнати от вещи­ците чрез мъчения, ще открие, че описаните феномени попадат в обширни категории, които са неизменни в раз­личните периоди от време и в различните части на света, поради което остава с впечатление, че тези неща действи­телно са се случили. Държавните доклади относно процеси срещу вещици в Шотландия, докладите на един свещеник, натоварен със задачата да изкорени магьосничеството в Северна Италия, архивите на Британия, историите за магьосничество в класическата литература и най-после пътеписите за практикувани ритуали от примитивните на­роди по целият свят, всички те се потвърждават един друг, като са сходни както описаните феномени, така и обясне­нията на вещиците за техните методи, а също и широките граници, в които попадат феномените.

Първо трябва да разгледаме използването на медика­менти, за които Черното Братство винаги е притежавало забележителни познания. Широко били използвани отрови, мазила и кадене, а сред странните и удивителни техни съставки от време навреме откриваме субстанции, извест­ни с могъщото си въздействие. Опиумът от мак, който носи сънища и мечти; хашишът, който дарява видения; татулът, който ни покрива със забрава; болното от главня зърно, предизвикващо аборт; някои насекоми, които са мощни афродизиаци; определени кори с противоположно дейст­вие и, в Новия Свят, пъпките на вид кактус - всички те и много други имат своята роля и място в отварите на вещиците. Парацелз си спечели слава като пригоди някои от традиционните магически отвари за медицински цели. Борджиите се покриха с позор, употребявайки ги като рафинирани отрови, разрушаващи ума, без непременно да унищожат тялото. Говори се, че римският философ Лукреций бил докаран до безумие от една глътка отвара, дадена му от жена му, за да събуди заглъхналото му влечение към нея. Има стари рецепти за различни мазила, съдържащи опиум и кантаридис⁴. Не е трудно да си представим какъв вид сънища ще споходят спящия. К. С. Оливър в послед­ната си книга Апаlisys of Magic and Witchcraft ("Анализ на магията и вещерството") твърди, че ритуалите на Сабата били извършвани в състояние на опиянение, предизвикано от различни медикаменти.

Рафинираните отрови несъмнено играят важна роля при различни заклинания, като любим метод бил да се направи талисман от бронз, мед или олово и незабележимо да се прикрепи към дъното на съд за пиене на вода или за храна. Какъв е ефекта на талисмана е въпрос на догадки, но няма съмнение относно ефекта на постоянното разтва­ряне на малки количества олово или патина от медта в храната.

Но докато всичко това е било част от култа към вещиците, тези неща не могат да бъдат считани за психична атака и ги споменавам тук с единствената цел ефектът от тях да бъде изключен при диагностиката.

При една психична атака има три фактора, като всеки един или всички могат да се открият в даден случай.

Посредством субективната концентрация на разума, той може да развие много мощни сили, но още по-мощни, вече съществуващи сили могат да се достигнат, ако прило­жим механичния еквивалент на "зацепването". С други думи, ако по време на тази огромна концентрация ние избираме контакт със съответната космическа сила. Из­ползваме мощта на човешкия разум като самодвижещ се механизъм, но щом неговото по-малко колело се задвижи, се хвърляме към основния двигател. Има кратък период на съпротивление, докато силите на малкото колело упраж­няват натиск върху големия двигател, тогава парата е приведена в действие и двигателят се заема със своята работа. В края на краищата всичко е въпрос на задвижване на предавателния механизъм и на управление, ако можете! Така е и с церемониалната магия.

Нека разгледаме конкретен случай на човек, който желае да се възползва от войнстваща сила. Той трябва да прибегне към ритуал на планетата Марс. Следователно той трябва да събере в своя храм всичко подходящо за Марс. Той ще драпира олтара с алено платно, самият ще облече алена роба. Всички негови магически принадлежности ще бъдат от желязо и неговият жезъл на силата ще бъде голият меч. На своя олтар той ще постави пет светлини (5 е числото на Марс). На гърдите си ще носи символа на Марс, гравиран върху стоманен петоъгълник. На ръката му ще има пръстен с рубин. Той ще гори сяра и селитра в кандилницата си. След това, според конкретната си цел, той ще призове ангелската или демоничната страна на Петата Сефира, Гебура, - сферата на Марс. Той ще инвокира или божественото име в Гебура, призовавайки Бога на войната да го чуе, или Архидявола на Петия Пъклен Кръг. След като е извършил тази мощна инвокация, той ще застане на олтара, като канал и проводник за проявление на призова­ната сила.

Има много съществуващи формули, имащи за цел да призоват дадена сила без необходимостта самият магьос­ник да бъде канал. По мое мнение, те всички са безрезул­татни - единствен възможен заместител е магьосникът сам да е транс-медиум. Точно по тази причина ритуалната магия често не успява. Не можете да направите крем кара­мел, без да счупите яйца. Ако искате да бъдете магьосник, трябва да изминете целия път. Когато става дума за при­зоваване на ангелската страна на дадена сила, нещата са ясни. Да бъдеш канал и проводник на такава сила е велика привилегия и посвещаване само по себе си. Операторът трябва просто да елиминира от своята същност всички несъвместими страни и да поддържа непоклатима концен­трация. Най-лошото, което може да се случи, е той да не Успее да постигне резултати. Но когато става въпрос за призоваването на демоничната страна на някоя сфера, не­щата са коренно различни. Много малко хора се наемат да предложат себе си като канали за проявлението на някоя сила, като Асмодей. Не вярвам в съществуването на друг доказан способ за призоваване на дяволите, без да бъдете обсебени от тях, освен метода на Абрамелин, който включ­ва шестмесечна подготовка и се извършва само след като сте постигнали познание на Свещения Ангел Хранител и сте разговаряли с него. Ръбът на Бездната е добре заграден. Не е възможно да гръмнете с пушка и да избегнете отката.

След призоваването и концентрирането на силата си, нашият магьосник трябва да обмисли своята мишена. Той трябва да влезе в астрален контакт с жертвата си. За да направи това, той трябва да установи връзка с нея, нещо не толкова лесно, колкото изглежда на пръв поглед. Първо, той трябва да открие жертвата си и да установи точка на контакт в нейната сфера и след това, работейки на тази база, да продължи и да прониже нейната аура. Нефокусираната сила не е от голяма полза. Трябва да се постигне фокусиране. Обикновеният метод е да се вземе някой пред­мет, който е пропит с магнетизма на набелязаната жертва: кичур коса, нокът или нещо, което тя обичайно носи. Такъв предмет е магнетично свързан със своя собственик и така магьосникът може да прокара пътека и да навлезе в сфера­та на своята жертва. По този начин той установява връзка. Тогава магьосникът процедира като всеки друг практику­ващ внушение, който е успял да доведе жертвата си до първите стадии на хипнозата. Чрез магнетичната връзка извършителят е достигнал до психичния слух на своята жертва, която ще чува неговите внушения подсъзнателно. Сега остава да се види дали мисловните семенца, посети по този начин, ще хванат корен, или ще бъдат отхвърлени от разума. Във всеки случай, жертвата е доведена до със­тояние на безпокойство и тревога.

Ако не може да се осъществи магнетична връзка, практикуващият черна магия трябва да разчита на други способи. Един от най-разпространените е този на замест­ването. Избира се нещо и чрез съответен церемониал то се идентифицира с набелязаната жертва. Например някое малко животинче може да бъде кръстено с имената на жертвата и след това принесено в жертва по мъчителен начин, като извършителят междувременно се концентрира върху оригинала. Старо средство е да се направи восъчна фигура и да се разтопи на огън; или да се забиват гвоздеи в дървена фигура, кръстена с името на жертвата. Действи­телното забиване на гвоздеи няма ефект върху жертвата, а подпомага концентрацията на извършителя.

Използването на талисмани под различна форма също се прилага често. Талисманът е символ, който представля­ва определена сила или съчетание от сили, изобразени върху подходяща материя и магнетизирани чрез някакъв ритуал. Талисманът може да бъде направен от всякакъв материал, който запазва магнетизма - метали, скъпоценни камъни или пергамент са най-често използваните матери­али. Хартията е по-малко ефективна, освен ако не е сложена в метален предмет. Водата и олиото могат да се магнетизират много успешно, но бързо загубват свойството си. Талисманът се прави, като се призове нужната сила, както вече описах, и след това тя да се концентрира върху при­готвения предмет, който е положен пред олтара още преди започването на евокацията.

Така направеният талисман трябва след това да се въведе в магнетичната сфера на жертвата. Казват, че Лейди Бъртън, в стремежа си да промени своя свободомислещ съпруг, сър Р. Бъртън, великия изследовател, е имала на­вика да принуждава своя свещеник да благославя малки статуетки на светци, които тя слагала в джобовете на дрехите му. Подобен способ е използван и от привържени­ците на черния окултизъм. Те поставят магнетизирани предмети в стаите, които обикновено обитава жертвата, или ги заравят по пътя, по който тя често минава. Тези талисмани на злото не само действат чрез собствената си мощ, но и служат на магьосника като точка за концентра­ция на неговите медитации.

Вредно въздействие оказват и предмети, които са били използвани при черна магия, и така са се пропили със силите, за чието генериране са били използвани. Различни предмети от магьоснически ритуали^ се откриват на някои странни места. Самата аз присъствах на една разпродажба в провинцията, когато дванадесетте знака на Зодиака, вни­мателно изписани върху черна дъска, бяха предложени за продан. Много мои приятели са събирали магически сък­ровища, като лампи от олтара и кандилници за тамян, които очевидно идваха от някоя ритуална ложа, но най-цен­ното от колекцията бе магически жезъл, който бе изложен наред с маши и лопати за камина. В антикварните магазини често виждаме такива предмети. Те трябва внимателно да бъдат демагнетизирани, преди да се използват в психична­та сфера на някого.

По едно време вземах участие в серия от психични експерименти, които вървяха много добре, когато без ни­каква очевидна причина нещата тръгнаха на зле, предиз­виквайки значителен смут. Тогава не знаехме, но по-късно разбрахме, че собственикът на апартамента, в който извър­швахме експериментите, се бе сдобил с настилка за под, която е била използвана за ритуална магия от окултист, за когото можем най-меко да кажем, че е бил съмнителен.

Изкуственият елементал е действителната база за ефи­касността на проклятията. В този случай не е замесена физическа субстанция, а се оформя определена мисловна отливка по волята на извършителя. В тази форма се влива концентрираната енергия и нещо от собственото его на извършителя. Това е душата на отливката и тя е като самоу­правляващо се торпедо, което си движи по крива към из­браната цел. Или извършителят, ако е изкусен магьосник, може съвсем волево и преднамерено да вдъхне душа на тази мисло-форма с елементална същност, която е суровата необособена субстанция на живота, извлечена от едно или друго елементално царство. За да се направи това, прокля­тието е призовано в името на някакво същество. Заклинате-лят призовава: "Аз те проклинам с това и това." Това е форма на евокация, която призовава духовната същност в мисло-форма, като по този начин създава изкуствен елемен­тал, който е дарен с независим и самостоятелен живот.

Ако искаме да знаем нещо за ефективността на прок­лятията, е необходимо само да разгледаме регистрираните факти за хората, които са били свързани с отварянето на известната гробница на Тутанкамон. Има много други примери с равностойна автентичност.

Човек може да бъде изложен на неприятни окултни изживявания, като осуети или бъде въвлечен в безчестните деяния на безскрупулен окултист или ако бъде замесен в съмнителни окултни общности. В случаите на несъгласие с окултист, като допълнение към обикновените човешки мотиви за злоупотреба с властта, човек трябва да се съоб­рази и с факта, че адепт, който не е от най-белите, почти винаги страда от неприятното психично заболяване "хипертрофирало его". Той харесва властта заради самата нея и приема всеки недостатък от страна на някогашните пос­ледователи или всяка една съпротива на неговата деспо­тична воля като лична обида или дори оскърбление. При наличието на един тренирай ум, гневните мисли ще доне­сат вреда и аз познавам случаи с окултисти, които от чисто накърнено честолюбие достигнаха изключителни нива на проява на злостно отмъщение. Можем само да се надява­ме, че те не вярват наистина в ефикасността на това, което правят, а само се опитват да си осигурят лоялност сред своите поддръжници.

Друго нещо, което никак не харесват този тип адепти, е каквито и да са опити от страна на ученици, които се опитват да използват наученото след скъсването си с тях. Изглежда няма разстояние, което завистливият гуру няма да измине, за да смачка физически своя послушник.

При един случай, с който бях запозната, една певица бе претърпяла "лечение" за подобряване на своя глас от такъв адепт. Накрая тя решила да не пилее повече пари за това начинание и му казала това при посещението му, което решила да бъде последно. Той вперил съсредоточен поглед в нея и й казал, че ако тя скъса с него, в момента в който излезе на сцената ще вижда неговото лице пред себе си, гърлото й ще се запуши и тя ще бъде неспособна да издаде Дори един единствен звук. Това изживяване щяло да, се повтаря всеки път, когато тя се опита да пее, докато тя н се върне при него и не продължи "лечението" (срещу _За. плащане, разбира се). Неговото мощно хипнотично внущ_е. ние дало резултат и нейната кариера беше прекъсната д₀ освобождаване от проклятието.

Следното писмо съдържа показателен пример и е от значение не само поради свидетелството за психична атака но също и поради унищожителния начин, по който атаката е била посрещната:

"През зимата на 1921-1922 г. ми беше казано (от Вътрешните Нива): "Ние виждаме твоето посвещаваме в Ордена на Христос." Аз не разбрах много ясно това и изчаках.

През юни, 1922 г, един ориенталец - глава на голям религиозен орден, дойде да се срещне с мен. (Аз живеех в Швейцария.) Ние ще го наричаме 2. Аз очаквах от него велики неща и го възприемах като Учител. Тъй като знаех, че той се е срещал с Абдул Баха и мислейки, че ще бъде доволен, аз поставих снимка на А. Б. на стената, но когато 2 влезе в стаята, веднага разбрах, че той не я хареса. Поговорихме малко и той ми зададе няколко въпроса. Неочаквано той ми предложи посвещаване в неговия ор­ден. Бях изненадана и не усещах вътрешно съгласие. Казах, че трябва да обмисля. По-късно получих вдъхновение (?) и аз попитах: "Твоят Орден не е ли Ордена на Христос?" Той отговори: "Да, той е."

Аз му разказах за моето изживяване (описано по-горе) и приех посвещаването, но имах вътрешното убеждение, че не всичко е наред.

Не изпитвах вътрешен отклик към няколко събития по време на посвещаването и започнах умствено горещо да призовавам Христос. Продължих по този начин до края на церемонията. (По-късно научих, че той е казал на един от своите последователи, че съм приела посвещението, но не и Господаря.)

Ще ми отнеме много време да разкажа други по-ма­ловажни подробности, така че се прехвърляме направо на втората ни среща, когато той няколко пъти ме помоли да напусна града, в който пребивавах, и да се присъединя активно в неговата работа. Този път аз чух ясно вътрешния _си глас; той каза "Не". Внезапно ориенталецът каза: "Седни _при мен. Аз ще те излекувам." (По онова време здравето ти беше разклатено.) Той фиксира властно погледа си върху мен. В ума си аз призовах Христос и усетих около _мен нещо като защитна обвивка. "Ето", каза той, "аз те изцелих." Вътрешният глас каза "Не".

И той замина, а аз преживях "лоши дни", тъй като имах чувството, че нещата не са наред, макар и да нямах усеща­нето за злонамереност. (Нито пък го имам сега.)

Аз описах тази среща в писмо до една приятелка и нейното писмо се засече с моето до нея. Тя ми разказваше, че приблизително по времето на моята среща с 2, за която тя не знаеше, на нея й било казано да се присъедини към нашия духовен учител, за да ми помогне. Тя се отдръпнала от Външните Нива и тогава осъзнала, че много силни хипнотични сили ме заливат на вълни. Отново и отново тя трябвало да използва цялата си духовна сила, за да ми помогне да издържа на тези сили, но накрая "ние стояхме на една скала, къпехме се в светлина и бяхме свободни". Моето писмо й даде ключа към преживяното от нея. Тя обаче ми отговори: "Внимавай, 2 ще опита отново. Той е осъзнал, че му е попречено. Следващия път ще опита на Вътрешните Нива."

Сега е ред на великото изживяване. Няколко седмици по-късно, през нощта, аз имах много ярко видение, поне така изглеждаше; но това се оказа реално изживяване. Бях в средата на група от седем-осем човека, двама от които виждах ясно. От лявата ми страна имаше жена, изцяло обвита в черно, но независимо от това бе с изненадващо ясни очертания. От дясно бе 2. Той каза: "Сега ще й дам второто по-висше посвещение." И той сграбчи насила дяс­ната ми ръка. Но аз се отскубнах и като станах права, спокойно казах (мога да се чуя и сега): "Преди да продължи Церемонията, искам да направя изявление. Не мога да позволя на нищо и никой да застане между мен и Христос." Чу се вой, плясък с ръце и всичко изчезна.

Скоро след това аз скъсах картата си за посвещение изхвърлих 2 от мислите си и оттогава нямам съзнателни лични изживявания с него.

Но аз го бях представила на един млад френски музи­кант от висшето общество, който той много хареса. (Ще го наричаме Ф.) Съществуваше близко приятелство между ф и мен и по онова време той се нуждаеше от някаква ориен­талска музика за една от композициите си - от друга страна той може да е бил изключително полезен за 2, към когото бе силно привързан. След собственото си изживяване за­почнах да чувствам силна тревога, но чувствах, че не съм достатъчно силна, за да се справя със ситуацията. Нищо не казах на Ф, но се молех да бъде защитен от всякакво зло. Скоро след това Ф ми разказа в писмата си за различни астрални изживявания. В своите сънища той преминавал през най-разнообразни неприятни неща и чувал гласове да му казват: "Помоли 2 за помощ. Той ще ти помогне." Тогава той почувствал моето присъствие и започнал да призовава Христос (всичко това в един сън) и всичко изчезнало. Това станало повече от веднъж. Чак когато го срещнах отново, му разказах за собственото си изживяване.

Трябва да добавя, че една моя приятелка с психични сили дойде да ме види по това време и ми каза: "Миналата седмица, през нощта, те видях три пъти. Ти ме помоли да ти помогна да спасим един млад мъж, който е в опасност. Какво означаваше това?"

Горепосоченият случай ясно показва преднамерено използване на силата на ума от страна на 2. Неговите претенции за "духовно изцеление" са очевиден опит за хипнотизиране. Моята кореспондентка ясно заявява, че никога не го е подозирала в преднамерена злонамереност -по-скоро той е действал точно според своята настройка. Аз поддържам тезата, че всеки един опит за доминиране над другите или за манипулиране по някакъв начин на съзнанието им без тяхно съгласие е недопустимо наруша­ване на свободната им воля и престъпление срещу целост­та на душата. Как можем да преценим интимните духовни нужди на друг, особено ако той не ни е избрал да ни се довери? Какво право имаме да нахлуваме в неговата лична душевност и да се ровим в най-дълбоката му същност? Често се среща практиката да се изпращат имена на хора _на "Оздравителни кръгове" с молба да се концентрират върху тях, без да се потърси тяхното съгласие. Аз лично чух на една среща на спиритуалисти, че ще се вземат предвид само онези хора, които са дали писменото си съгласие.

За щастие на всички засегнати, процедурите на такива "Оздравителни кръгове" са толкова безрезултатни, че ни­кой не би трябвало да се притеснява от тях, дори и да планират убийство. Принципът обаче остава и аз мога само да заявя личното си убеждение, както съм правила много пъти, че такива процедури са грубо нарушаване на доброто поведение и вяра и са в противовес на всички окултни традиции. Мисля, че мога честно да заявя, че никога не съм пожелавала да насоча мощните потоци на разрухата към моите колеги-окултисти, но някои от тях с удоволствие бих проснала на коляното си и натупала.