Глава 1 СИМПТОМИ НА ПСИХИЧНАТА АТАКА

Ако се вгледаме в света около нас, не може да не осъзнаем, че.има някаква свръхгосподстваща координация на неговата безкрайна сложност. Ако се заемем и изслед­ваме с най-малки подробности което и да е живо същество, със същата увереност осъзнаваме, че подреденото разно­образие на отделните му части е изградено върху устано­вена структура. Науката напразно е търсила принципа на организация, тя никога не би могла да го открие, тъй като той не съществува физически. Атомите на живите същества не се подреждат в безкрайно сложни конфигурации в резул­тат на наследствената си природа. Движещите сили на природата, скелетът, върху който са построени всичките й части, принадлежат към друга фаза на проявление, а не на физическото ниво, имат други измерения, а не трите, които познаваме, и се възприемат от други форми на съзнанието, а не от тези, с които сме привикнали.

Ние живеем сред невидими сили и възприемаме само следствията и ефекта на тяхното влияние. Движим се между невидими форми, чиито действия много често изоб­що не възприемаме осъзнато, макар че можем дълбоко да бъдем засегнати от тях.

В тази, свързана с разума, страна на природата, неу­ловима за нашите сетива, недостижима за нашите прецизни инструменти, могат да се случат много неща, които не остават без отзвук на физическо ниво. Има същества, които живеят в този невидим свят както рибата в морето. Има мъже и жени с тренирани мозъци или специални способ­ности, които могат да навлязат в този невидим свят, както плувецът се гмурка в дълбините на океана. Има също и периоди, когато невидимите сили ни заливат и поглъщат живота ни, както става,със сушата при разрушаване на дигите към морето.

Обикновено това не се случва. Ние сме защитени от самата си неспособност да възприемаме тези невидими сили. Има четири условия, обаче, при които булото може да се разкъса и ние да се срещнем с Невидимото. Можем да се озовем на място, където тези сили са концентрирани. Можем да се срещнем с хора, които ги владеят. Ние самите можем да постигнем срещата с Невидимото, водени от интереса си към него и да се измъкнем от дълбините преди да разберем къде сме; или можем да станем жертва на определени патологични условия, които раздират воала.

Прагът към Невидимото е измамен бряг. Там има дълбоки дупки и течения, и движещи се пясъци. Силният плувец, който познава брега, може да рискува и е в относи­телна безопасност. Този, който не умее да плува и се вслушва само в собствените си импулси, може да заплати своето безразсъдство с живота си. Но ние не трябва да правим грешката да мислим, че тези невидими сили са непременно зли и враждебни към човешкия род. Сами по себе си те не са по-враждебни от огъня или водата, напри­мер, но са могъщи като тях. Ако им се противопоставим, резултатът е унищожителен за нас, тъй като сме нарушили основен природен закон; но те не се стремят да ни атакуват с всички сили в по-голяма степен, отколкото ние - тях. Трябва да се изправим пред факта, обаче, че запознатите с тези неща и в миналото, и сега са използвали това знание безсъвестно, следователно можем да се окажем въвлечени в интригата на техните действия. Със сигурност можем само да кажем, че Невидимото е враждебно и злонамерено към човешкия род само тогава, когато е покварено и изопачено от действията на тези безпринципни мъже и жени, наречени от посветените Адепти на Пътя на Лявата ръка.

Ние трябва да разгледаме външните изяви и видимите симптоми на психичната атака, за да сме в състояние да анализираме природата на тези атаки и да определим техния произход. Общоприето правило е, че диагностиката трябва да предхожда лечението. Има много и различни типове психични атаки и методите, които разкриват един от тях, ще са неефективни и безрезултатни спрямо друг.

Най-широко разпространената система на психична атака е тази, която произтича от невежия или злонамерен разум на нашите събратя. Ние споменаваме невежеството наред със злонамереността, понеже всички атаки са моти­вирани от преднамереността; пораженията могат да се нанесат инцидентно, като от поднесъл автомобил. Винаги трябва да имаме това предвид и не бива да приписваме злонамереност или порочност, ако чувстваме, че сме из­мъчвани или преследвани. Нашият гонител може също да е жертва. Не трябва да обвиняваме някого, че е злонамерен, ако сме се хванали за него, а той е стъпил на подвижна греда. Ние ще получим силно дръпване от ръцете му. При много хора това може да е окултна атака. Човекът, който я излъчва, не е непременно неин създател. Ето защо ние никога не бива да отвръщаме на атаката с атака и да се принизим до нивото на морала на нашите нападатели, а трябва да разчитаме на хуманни начини, които в действи­телност са също толкова ефективни и далеч по-малко опасни.

Хората влизат също в досег с Невидимото чрез въз­действието, което оказват определени места. Някой, който не е истински медиум, но не е в достатъчна степен чувстви­телен към подсъзнателно възприемане на невидимите сили, може да попадне на място, където те са концентрирани под високо напрежение. Обикновено ние забравяме тези сили, въпреки че се движим сред тях, а те са нашата Вселена. Там, където те са съсредоточени, ние усещаме неясно (освен ако сме бавноразвиващи се) как нещо започва да ни оказва въздействие и да възбужда нашето подсъзнателно Аз.

При някои бариерата между съзнателно и подсъзна­телно е толкова плътна, че те никога не осъзнават ясно какво се случва. Имат неопределеното усещане за натиск и общо физическо неразположение, което изчезва, когато напуснат съответното място. Като последица причината може никога да не бъде разкрита и да доведе до продъл­жаващо с години разклатено здраве и нещастия.

По-често срещано явление, обаче, е появата на харак­терни сънища, които се наблюдават при психична атака с достатъчна мощ. Те могат да включват усещане за тежест върху гърдите, като че ли някой е коленичил над спящия. Ако е налице усещането за тежест, със сигурност атаката се излъчва локално, понеже тежестта е резултат от концен­трацията на етерна субстанция или ектоплазма и е доста­тъчно осезателна да наклони везните на кантар, ако е възможно да я уловим и измерим. Направени са много­бройни изследвания с материализиращи медиуми върху природата на тази осезаема и фина субстанция. За по-под­робна информация читателите могат да се обърнат към книгите за експериментите, извършени от Крофърд в Бел­фаст и в Париж с Ева С. от други експериментатори. Можем да отбележим, че впоследствие Крофърд се самоу­би при неизяснени обстоятелства.

Чувството за страх и потиснатост е много характерно за психичната атака и е един от най-силните симптоми, които я предхождат и придружават. Изключително рядкo атаката би могла да се появи "отникъде", като следствие от меланхолия. Тогава не сме в нашето обичайно състояние на ума и тялото, а обстоятелствата внезапно ни запращат в разгара на невидима битка. Приближаващото окултнo въздействие хвърля своята сянка върху съзнанието, още преди да се появи несъмнено пред не-психичното. Причината за това е, че ние възприемаме всичко подсъзнателно преди да го проумеем, и една пълзяща сянка указва проникването на подсъзнателните сензори отдолу нагоре, прогресирането на атаката чувствително се покачва нервното напрежение и при определени обстоятелства, коитo ще разгледаме по-късно, може да се стигне до такова изхабяване на биологичните тъкани, че жертвата се прев­ръща в безкръвна обвивка от кожа и кости и лежи постоян­но тъй като е твърде слаба, за да се движи. Въпреки това обаче, не може да се открие и докаже никакво определено заболяване.

Подобен случай е един краен пример за безпрепятстве­но развитие към логическия завършек на атаката. Възмож­ни са и други пътища на развитие. Устойчивостта може да е добра и атаката - неспособна да премине върху физичес­кия план, а да се ограничи до онази граница между мате­рията и разума, която ние възприемаме и усещаме на прага на съня. Това е едно ужасно преживяване, тъй като жерт­вата се страхува да заспи, а не може да се поддържа будна неограничено време. В резултат на изнемогата от страха и липсата на сън скоро следва умствено разстройство.

Нервното изтощение и умственото разстройство са по-широко разпространените последици от агресивната атака сред белите хора, тъй като поне в Европа нападателят не винаги може да доведе атаката до фатален изход за жертвата. Има обаче документи за случаи, когато жертвата умира от чиста уплаха. Разказът "Краят на коридора" от Киплинг дава добър пример за такова произшествие.

Но в допълнение към чисто субективните феномени има също и обективни, ако атаката има определена степен на концентрация. Широко известен е феноменът на отзвука. При него това, което сполетява финото тяло, рефлектира върху тленната форма, така че след астрална свада по време на сън, се откриват драскотини и синини по физи­ческото тяло, понякога с определена форма. Аз съм виж­дала отпечатък от козе копито и асо спатия, отбелязан върху кожата като ясно оформена синина, която, както обикновените такива, се променя от синьо към жълто и постепенно избледнява за няколко дни.

Специфичните миризми са друг симптом за наличие на астрална атака. Характерното зловоние на гниещо месо се появява и изчезва спорадично; но докато присъства, няма никакво съмнение за това, тъй като всеки може да го усети, независимо дали е медиум или не. Аз съм се сблъсквала и с появата на неописуема воня на канализация при неправилно извършване на ритуал, принадлежащ към Еле­мента Земя.

Друг любопитен симптом е наслагване на кал и тиня. В действителност самата аз не съм виждала това, но има достоверна информация за такъв случай. Понякога отпеча­тъците са като че ли армия от плужеци е марширувала в стройни редици; понякога има голямо кално петно, а друг път - отчетливи стъпки, често с гигантски размер. При случая, за който говоря, и който ми разказа очевидец, отпечатъците били като от ходилата на слон - огромни следи върху пода на всекидневната в една хижа близо до морето.

Странни отпечатъци, идващи отникъде и отиващи за никъде, се наблюдават понякога, когато наоколо има сняг. Аз съм ги виждала два пъти върху покрива на една прист­ройка. Те се спускаха от ръба, като че ли някой бе слязъл от самолет, бе тръгнал право надолу и внезапно бе спрял до стената на основната сграда, където наклонът свършва. Те не се връщаха обратно. Една самотна линия от стъпки идваше отникъде и свършваше във високата стена.

Подобна случка е станала в обширна област в Девън преди около 50 години и записки за нея могат да се намерят в много любопитната книга "Странности" на Капитан Гулд. В този случай отпечатъците не били човешки, а били такива като от магарешко копито и вървели в единичен ред през стени и покриви, покривайки по-голямата част от двеста мили за една нощ от двете страни на речното устие, където нямало мост. Тези, които желаят потвърждаващи доказателства, могат да се обърнат към книгата на Капи­тан Гулд, където инцидентът е даден в детайли.

Съществува един интересен феномен, известен на окултистите като астрална камбана. Сър Артьр Конан Доил го използва в един от разказите за Шерлок Холмс. Този звук варира от ясен камбанен звън до късо изщракване; аз често съм го наподобявала на звука от удар по нащърбена винена чаша с острието на нож. Това често известява приближа­ването на нещо, което просто би могло да се появи и не е непременно вестител на злото. Това би могло просто да е почукване по вратата на физическия свят, за да се привлече вниманието на неговите обитатели към присъствието на някой отвъд, готов да им говори. Ако обаче това се появи редом с други симптоми на астрална атака, вече имаме силни доказателства за потвърждаване на диагнозата.

В тази връзка понякога се наблюдават също неописуе­ми избухвания на огън. Те оказват, че първичните, стихийни сили, а не човешките, са в действие. Съществуват и фено­мените полтьргайст, при които наоколо се хвърлят пред­мети, звънят камбани и стават други шумни прояви. Раз­бира се, в един и същ случай може да има многообразие от феномени.

Не е нужно да казвам, че не бива никога да се пренеб­регва възможността за естественото, материално обясне­ние, дори в случаи, където свръхестественият елемент е очевиден. Винаги трябва да се търси усърдно във всяка възможна посока, преди да решим, че някоя свръхестест­вена хипотеза заслужава внимание. Но от друга страна, ние не бива да бъдем толкова оплетени в примките на материалистични теории, че да отхвърляме психичната теория като работна хипотеза, ако тя показва някакъв шанс да бъде резултатна. В края на краищата доказателството, че същес­твува пудинга е, че можем да го изядем, и ако, прилагайки окултна хипотеза, ние достигаме до изясняването на случай, който е останал неразгадан от всички други мето­ди, имаме достатъчно убедителни доказателства в подкре­па на нашите доводи.

Ние трябва също да имаме предвид, че елементът на преднамерена ловка измама може да се срещне на най-не­очаквани места. Аз съм виждала наркоман, който успешно се представя за значителен период от време като жертва на окултна атака. Един съвременен писател твърдеше наскоро в British Medical Journal, че винаги, когато попада на случай със звън на камбани, почуквания, капене на вода и олио от тавана и други подобни случаи, постоянно се оглежда за истерична домашна прислужница. Окултистите могат да бъдат посъветвани да действат по същия начин, преди да започнат да подозират Сатаната. Но от друга страна, мъд­рият човек, независимо дали е окултист или учен, няма да настоява в подкрепа на истеричната домашна прислужни­ца, освен ако не я хване с окървавени ръце, както става рано или късно, ако тя е виновна.

Фалшифицираните банкноти никога нямаше да влязат в обръщение, ако нямаше такова нещо като оригинални банкноти. Никога нямаше да хрумне на никого да предста­вя измамни психични феномени, ако нямаше истински, които да служат като модел за измама.

Приемането на дадено обяснение трябва да се осно­вава върху тежестта на доказателствата в негова полза, не върху отхвърлянето или предпочитанията относно негови­те алтернативи. Аз апелирам към търсенето на възможно нематериалистично обяснение при разследването на слу­чаи, където материалистичните хипотези не дават резул­тат. Не в болестите на мозъка и нервната система, нито в жлезите с вътрешна секреция, не в потискането на естестве­ните инстинкти ще открием обяснението на всички случаи, при които е засегнат разумът. Човекът е нещо повече от тяло и разум. Ние никога няма да намерим разковничето към загадката на живота, докато не осъзнаем, че човекът е духовно същество, и че разумът и тялото са одеждите на неговите прояви.
Глава 2

АНАЛИЗ НА СЪЩНОСТТА НА ПСИХИЧНАТА АТАКА

Същността на психичната атака се разкрива в принци­пите и проявленията на телепатичното внушение. Ако при­бавим това, което знаем за телепатията, към познанията за внушението, ще разберем нейният начин на действие.

Внушението има три проявления: автовнушение, съз­нателно внушение и хипнотично внушение. Различията обаче не са толкова фундаментални, колкото изглежда на пръв поглед, тъй като целта на всички типове внушения е една и съща и те не могат да се проявят, докато тя не е постигната. Внушението се отличава от заплахите и призи­вите към разума по това, че те имат за цел оставянето на отпечатък в съзнателния разум. Ако успеят, те дължат това на мълчаливото подчинение на съзнателната личност, не­зависимо от това, дали то е принудително или доброволно. Внушението обаче не отправя своя призив към съзнанието, а има за цел да влияе върху източниците на действията в подсъзнанието и да ги манипулира оттам.

Ние можем да сравним тези два процеса с натискането на звънеца на външната врата или усукването на самите жици. И в двата случая резултатът е един и същ - звънецът ще позвъни. Заплахите и аргументите натискат бутона на звънеца с различна степен на настойчивост или чрез пос­тоянния звън на моралното убеждаване към кънтящия ек на изнудвача. Внушението подръпва жиците в различни точки на тяхната последователност.

Автовнушението се отправя от съзнателния разум на съответния индивид към неговото собствено подсъзнание. Тук вие може да попитате защо не мога аз да давам запо­веди на моето подсъзнание директно, без да трябва да прибягвам към подробностите на внушението? Отговорът на този въпрос е много прост. Подсъзнанието принадлежи към много по-ранен етап от еволюцията, отколкото съзна­нието. То принадлежи всъщност към фазата, предхождаща развитието на речта, следователно да се обърнеш към него с думи е като да говориш на някого на език, който той не разбира. За да му стане понятно, ние трябва да прибегнем към използване на езика на знаците. Така е и с подсъзнани­ето. Няма полза да му казваме "Направи това!" или "Не прави онова!" Ние трябва да създадем в ума си картина на това, което искаме да бъде направено, и да я задържим в съзнанието си, докато тя започне да потъва в подсъзнани­ето. Подсъзнателният разум ще разбере тази картина и ще действа според нея.

Актьор, който изпитва желание да се излекува от сце­ничната треска, няма да постигне успех, ако просто каже на своето подсъзнание "Не се страхувай!", тъй като "за слепия кон кимането и намигането не се различават". Дори ако актьорът нарисува в ума си картината на сценичната треска и каже на своето подсъзнателно Аз "Не прави това сега!", резултатът ще бъде катастрофален, тъй като подсъз­нателното Аз ще регистрира картината, но ще пропусне отрицанието, защото думата "не" не означава нищо за него. За да задействаме подсъзнанието ефективно, ние рисуваме в ума си картина на това, което искаме да бъде направено и задържаме картината там, докато започнем да оказваме влияние върху подсъзнанието и то приеме задачата самос­тоятелно.

Това е крайният резултат при внушението, а различ­ните типове внушение се отличават не по разликата в крайния резултат, а по начина на навлизане в подсъзнани­ето. Автовнушението възниква в нашето собствено съзна­ние; съзнателното внушение възниква в ума на друг инди­вид и достига до нашия собствен разум по утвърдените пътища на произнесените и написаните думи; хипнотично­то внушение навлиза директно в подсъзнанието, без изоб­що да влиза във връзка със съзнанието.

Хипнотичното внушение (което буквално означава внушение, предизвикано по време на сън, и е до известна степен неправилно название) се проявява под три форми: първо, същинско хипнотично внушение, постигнато, кога­то субектът е в безчувствено състояние в резултат на маг­нетични импулси или след продължително взиране в ярък предмет; второ, внушение по време на нормален сън, както Кю предлага да се постъпва с деца - по мое мнение крайно неподходящо; и трето, телепатично внушение. Всички тези модели навлизат в ума извън сензорните възприятия, тоест така да се каже, те не са зависими от съзнанието, което нито им помага, нито има силата да ги възпре.

В повечето случаи внушения, постигнати по този на­чин, не се възприемат като външна намеса, а се откриват след като са се развили в подсъзнанието и са започнали да се проявяват. Ние не можем да видим семето, което е посято-в ума ни от друг ум, но постепенно то узрява и покълва, като надраства прага на съзнанието, като че ли по съвсем естествен път. Добрият специалист винаги има за цел неговите внушения да хармонират със съответната личност; в противен случай утвърдените подсъзнателни комплекси ще ги отхвърлят, преди да имат време да пуснат корен. Всичко, което той трябва да направи, е да подсили и стимулира идеите и импулсите, които вече съществуват, макар и вероятно в латентно състояние, Той не може да засее напълно чуждо зрънце; не може да присади стрък на роза върху люляков храст, тъй като той ще изсъхне и умре.

За да могат да израснат мисловните семена на внуше­нието, те трябва да намерят плодородна почва. Тук се проявява силата на защитната реакция. Възможно е ние да не успеем да предотвратим други умове да ни изпращат внушения, но можем да пречистим почвата на нашата същност така, че семена, които носят вреда, да не могат да пуснат корен. Много лесно е да се изкорени един бурен, но съвсем друг въпрос е, когато трябва да се унищожат преп­летени корени и клони, които са расли много години.

Вече казахме, и това е самата истина, че хипнозата не може да принуди отделния индивид да извърши каквото и Да е в противовес на неговата истинска същност. Но каква е истинската същност на всеки един от нас? Всички ние ли сме оставили далеч назад маймуната и тигъра или те са само затворени в клетка? Внушението може да отключи клетката на всички наши тайни копнежи и те да връхлетят върху ни. Никой освен светците няма вроден имунитет. Възможно е всеки един да е бил какъв ли не, тъй като внушението има неизследван обхват за продължителен период от време. Най-невинната жена може да се окаже проститутка, най-благородният мъж - убиец при опреде­лени обстоятелства. Необходимо е знание, за да сме защи­тени, и то такова знание, което аз ви представям на тези страници.

Нека сега да обсъдим как точно действа психичната атака. В царството на нашия разум не съществуват нито време, нито пространство така, както ги разбираме. Аз не предлагам философски доказателства на това твърдение, а го изнасям като факт от преживяванията и опита на всеки един, който работи със своето вътрешно съзнание. Ако ние мислим за даден човек, ние сме в контакт с този човек; ако го обрисуваме ясно, ние като че ли сме застанали пред него; ако го обрисуваме повърхностно, все едно го виждаме на известно разстояние. Установяването на контакт с разума на даден човек позволява създаването на мисловна атмос­фера. Ние можем да постигнем тази атмосфера, като прос­то развиваме определени идеи във връзка с този човек. Такъв е механизмът на духовното изцеление. Използват се потвържденията на "Християнската наука", за да може разумът на лечителя да се доведе до определено емоцио­нално състояние и тогава той ефективно да окаже въздейс­твие върху ума на пациента, с който е в контакт.

Тази сила обаче може да се използва както за извърш­ването на добро, така и на зло; основоположникът на "Хрис­тиянската наука" е бил достатъчно мъдър, за да предаде знанието на учениците си по начин, който не им позволява да го използват за причиняване на злини. Докато светът като цяло е тънел в невежество относно силата на ума, било по-добре нищо да не се разпространява от посветените, тъй като неконтролираното познание може да донесе много вреди, попадайки в ръцете на недобросъвестни хора. Но сега когато се знае и практикува толкова много със силата на човешкия разум, е по-добре реалните факти да станат широко известни. Всичко по този въпрос трябва да добие популярност и аз съм готова да направя това.

Всяко съобщение до подсъзнанието трябва да се пре­даде по много прост начин, тъй като подсъзнателната мисъл е примитивна форма на мисловен процес, развита преди човечеството да създаде говоримия език. Основната цел на внушението е да създаде мисловна атмосфера за душата на даден човек, независимо дали той ще бъде подложен на атака или лечение, докато не извлече положи­телен отговор или реакция от самата душа. (Аз използвам термина "душа" за определяне на мисловните и емоцио­нални процеси, като изключвам спиритичните.) След като се получи такава реакция, битката е наполовина спечелена, тъй като "портата на града" е вече отворена отвътре и има свободен достъп. Телепатичното внушение на определени идеи вече може бързо да продължи.

Точно това е критичният етап при всяка една окултна атака. Дотук преимущество има "защитаващата се" страна. Ако индивидът има достатъчно познания, познанията, ко­ито се надявам да ви предам в тази книга, той може да запази преимущество за неопределено време и да изтощи своите нападатели, дори и да не е способен да се срещне с тях на тяхната територия на окултно познание. Нищо на този или друг свят не може да направи един хипнотизатор, ако съответният индивид запази самообладание и не желае да вземе участие.

Има две врати, само две, през които нападателят може да получи достъп до "града на човешката душа", и те са инстинктът за самосъхранение и сексуалният инстинкт. Хипнозата трябва да се основава на двата, или поне на единия от тях, ако искаме тя да бъде успешна. Как трябва Да действа нападателят? Той трябва да създаде атмосфера за душата на своята жертва върху Вътрешните Нива. Той може да постигне това само ако създаде тази атмосфера в собственото си съзнание, докато мисли за жертвата си. Ако иска да извърши психично убийство, той трябва да изпълва собствената си душа с яростта на разрухата, докато тази ярост прелее. Ако поиска да извърши психично насилие той трябва да изпълни душата си с похот и жестокост' Студената ярост на жестокостта е важна за ефективни действия от този род, Но какво се получава, когато направи това? Той е разклатил звънец в Бездната. На него ще му бъде отговорено. Всички, които имат уши за този звънец ще откликнат. "Мрачният Уриел и Азраел, и Амон върху крилата" ще се присъединят към операцията. Но те не действат пряко върху жертвата, а влияят върху нападате­ля. Това е като старата игра "Кралю, порталю", при която този, който е на ред, бива сграбчен през кръста от водача на веригата. Истинското напрежение пада върху неговите собствени коремни мускули, както ще си спомните, ако сте играли тази игра.

И когато свърши магическата операция, тогава? Ще бъде ли оставен нападателят да се наслаждава спокойно над жертвата си? Вероятно ли е това?

Това е мистичната основа на историята за Фауст. Дяволът не само желае и очаква с нетърпение Доктор Фаустус да спечели Маргарита, но идва за неговата душа в уреченото време. Можем също да си припомним, че ако Маргарита не беше откликнала на Песента на скъпоцен­ностите, тя нямаше да стане жертва. Слабото място в защитата й е било в собствената й природа.

Ние разгледахме подробно начина на действие на, телепатичното внушение, защото то оформя реалната ос­нова на всяка една окултна атака. Дали става дума за нетленно същество, за продукт на друга еволюция, демон от бездната, или дори за обърканата душа на себелюбив приятел, хванала се за определена форма, независимо от последствията - във всички тези случаи началният гамбит е един и същ. Докато не се пробие аурата, не може да има достъп до душата, а аурата винаги се пробива отвътре, като отговор на страх или желание, което отива към нападателя. Ако можем да възпрем тази инстинктивна емоционална реакция, границите на аурата ще си останат непробиваеми ще бъдат толкова чиста защита срещу психичната атака, както е здравата и ненаранена кожа срещу бактериалните инфекции.

Има случаи, когато е бил осъществен контакт с напа­дателя в предишно прераждане и следователно той държи ключа за вратата. Това е доста труден проблем и за него­вото решаване е нужна външна помощ. Трудността се увеличава от факта, че жертвата често не е склонна да позволи разкъсването на контакта, тъй като е привързана към нападателя, независимо дали е тленен или нетленен, а дори и понякога очарована от него.

Един случай, с който аз се запознах, хвърля толкова обилна светлина върху различните аспекти на психичната атака от страна на души, действащи в телата от новото си прераждане, че е много важно да го цитирам подробно.

През лятото на 1926 година попаднах на едно кратко съобщение във вестниците за мъж и неговата съпруга, които починали само с няколко часа разлика. Две години преди това с мен се беше консултирала една приятелка на съпругата, която беше силно разтревожена и подозираше наличие на психична атака. Съпругата (да я наречем госпо­жа С) беше започнала да има кошмари и се събуждаше в състояние на силна уплаха, все още чувайки заплашителни думи в ушите си. Приблизително по същото време съпру­гът, господин С беше развил и проявил, на пръв поглед, епилептични припадъци. Една точна диагноза от специа­листи обаче определи, че въпреки приликата с епилепсия, припадъците не са проява на същинска епилепсия. Епилеп­сията е последица или от генетична обремененост, чиято природа не е напълно изяснена от медицината, или от някакво увреждане или болест на мозъка. При наследстве­ната епилепсия болестта се проявява в ранните детски години. При припадъците в резултат на болестта същест­вуват и други симптоми, които се откриват при лекарски преглед, като промени в очите, видими с помощта на офталмоскоп. Следователно диагнозата може да се поста­ви точно. Още повече, има един сигурен признак, по който епилептичният припадък може да се отличи със сигурност от истеричния или психичния пристъп. При същинската епилепсия се изпуска неволно урина по време на припадъка. Това е сигурен признак и когато той отсъства, ние можем да кажем уверено, че припадъкът не е епилептичен Това е полезен факт за онези, които се занимават с патологии, действащи върху психичния темперамент, тъй като те ще се сблъскат с много пристъпи и един сигурен начин за различаването на тези с органичен произход е много поле­зен. Ние не трябва обаче да правим извода, че всички случаи с такива прояви са епилепсия, тъй като има много други причини - органични и функционални.

В случаят с господин С липсваше този важен симптом. Нещо повече, пристъпите винаги се появяваха по време на сън и изглеждаха по-скоро като обсебващи кошмари, гра­ничещи със сомнамбулизъм. Любопитен факт е, че кошма­рите на госпожа С обикновено предхождаха пристъпите на господин С.

Тези прояви показваха определена цикличност - около един път месечно. В случая с жената това естествено би могло да се свърже с двадесет и осем дневния цикъл на нейната природа, но в случая с мъжа не можеше да се приложи такова обяснение и следователно ние трябваше да потърсим друг двадесет и осем дневен цикъл, за да обясним неговата периодичност. Единственият друг такъв цикъл е този на луната.

Тогава ние се изправихме пред съществуващата връз­ка между приличащите на епилептични припадъци без органична основа, кошмарите на друг човек и фазите на луната. Трябваше да се открие някаква теория, която да обедини тези три неща и да обясни тяхната взаимовръзка.

Първият начин, по който обикновено се проявяват психичните явления, е сънят - подсъзнателните възприя­тия намират отражения в съзнанието под тази форма.

Много окултисти поддържат тезата, че наследствена­та епилепсия, за разлика от тази като последица от тумори в мозъка, има своите корени в действията на черната магия или магьосничеството, като потърпевшият е претърпял в предишен живот (независимо дали като жертва или като практикуващ) астрална битка с нетленно същество и това е рефлектирало върху физическото тяло чрез добре позна­тия феномен на отзвука.

Луната играе много важна роля във всички окултни действия, като различните течения се проявяват в различни фази от нейния цикъл. Персефона, Диана и Хеката, всички­те лица на Луната, са съвсем различни като личности.

Следователно беше много вероятно едно психично изследване да даде резултати там, където физическото изследване не доведе до никъде. Беше извършено психично изследване и се получиха следните резултати:

Изобщо нищо не бе установено по отношение на гос­пожа С. Тя беше това, което юристите наричат "следствие от факта". Но изследването на психиката на господин С доведе до разкритието, че в своето последно прераждане, той е бил свързан с две жени, майка и дъщеря, които са практикували магьосничество в негова полза. По-младата от двете жени е била за кратко време негова любовница. Майката и дъщерята понесли заслужено наказание, но тех­ният партньор успял да избяга.

Диагнозата беше следната: По-младата вещица е в дъното на всички неприятности. Нейните астрални посе­щения предизвикваха припадъците на господин С и кош­марите на жена му. Тези посещения съответстваха на лунните фази, защото определени фази са благоприятни за операцията правена от нея и следователно тя се възползва от това. Въпросът сега беше - тази жена преродена ли е или не? Тоест, дали среднощните посещения се извършва­ха от астрално тяло - проекция на живо човешко същество или от закрепостен към земята дух, който е успял да избегне Втората Смърт.

До този момент госпожа С беше изградила доверие към въпросната приятелка - загрижена за благополучието й, и с готовност възприе идеята, че някакво психично въз­действие би могло да е в дъното на неприятностите - още повече, че това обяснение съвпадаше с нейните собствени предчувствия; предчувствия, които не бе посмяла да раз­крие от страх да не изглежда абсурдна.

На въпроса дали може да идентифицира някой от кръга познати на нейния съпруг, който би могъл да бъде по-младата вещица, тя незабавно отговори, че може без усилие да разпознае и двете жени и разказа следната лю­бопитна история.

По-възрастната вещица тя разпозна в майката на съп­руга си, възрастна жена, която обитаваше няколко стаи в тяхната къща. Към тази безобидна старица госпожа С винаги бе изпитвала ужас и отвращение, въпреки че приз­наваше липсата на разумно основание за това и честно изпълняваше задълженията си към нея. Толкова голям беше нейният ужас от старата дама, че тя никога не оста­вала сама с нея в къщата, след като съпругът й заминавал на работа сутринта, а отивала в клуба си в случай, че няма други ангажименти.

Сред честите посетители на къщата беше близка при­ятелка на възрастната госпожа С, жена с особен психичен темперамент, която винаги назоваваше старата дама "ма­мо" и беше силно привързана към нея. Тя беше много привързана и към господин С, но чувствата й никога не надхвърляха (поне външно) благоприличието, а господин С - искрено привързан към съпругата си, не й обръщаше никакво внимание, а се отнасяше към нея просто като към приятелка на майка му.

Госпожа С без колебание определи госпожица Х, как­то ще я наричаме, като по-младата вещица. Тогава беше направено разследване на нейната биография и то разкри много любопитни неща.

Като младо момиче госпожица Х била сгодена за някакъв мъж, който скоро след обявяването на годежа развил скоротечна туберкулоза и умрял със силен кръво­излив след кратко боледуване.

Скоро след това сестрата на госпожица Х също се сгодила и по една странна фаталност нейният любим спо­делил същата участ, умирайки както и другия мъж, удавен в собствената си кръв.

Минали години и госпожица Х се сгодила отново. Скоро и вторият й любим се разболял, този път не от скоротечна туберкулоза, а от нейна по-бавно протичаща разновидност, при която основен симптом са кръвоизли­вите. Той, изглежда, е търпял години наред кръвоизлив след кръвоизлив. Госпожица Х, жена със значителни соб­ствени средства, купила къща, наела една своя леля за придружителка и завела годеника си да живее там под собствените -й грижи. Скоро лелята развила симптоми на някакво заболяване, тя изглеждала лишена от цялата си жизненост и дни наред лежала в безсъзнание, но причината за това не била открита. Това особено съжителство про­дължило с години - госпожица Х, живееща в голямата си къща с тези две умиращи същества, спохождани от поре­дица пристъпи.

Тя била постоянен посетител в дома на семейство С, както по времето на първата жена на господин С, така и на неговата втора съпруга, приятелката на моята приятелка. След смъртта на първата госпожа С, тя имала очевидно големи надежди, че неговото внимание ще се насочи към нея, но това не станало. Независимо от това тя преглътнала горчивия хап и продължила да бъде близка приятелка на семейството, когато новата госпожа С станала стопанка на къщата.

Предложихме на госпожа С някои методи за защита, които значително й помогнаха, но не беше възможно да изолираме напълно от къщата госпожица Х, поради ней­ното приятелство със старата дама, След време обаче, старата госпожа С се пресели в отвъдното и тогава младата госпожа С се наложи и заяви, че не желае да има повече нищо общо с госпожица Х. Господин С се съгласи с това, тъй като той винаги бе изпитвал отвращение към госпожи­ца Х и я бе търпял единствено заради майка си.

Скоро след това госпожа С започна да се чувства зле. Неразположението й се засилваше бавно, докато накрая, въпреки отсъствието на определени симптоми, тя беше принудена да се консултира с лекар заради нарастващата си слабост и предчувствие за развиваща се болест. Беше й поставена диагноза "бързо прогресиращ рак на матката". Беше извършена операция, която донесе временно облекчение, както се очакваше, след което положението й про­дължи да се влошава.

Към края госпожа С изпадна в безсъзнание и по също­то време господин С също изгуби съзнанието си, очевидно в резултат на пристъп по време на сън, от който той не се събуди. Те умряха с разлика от няколко дни. Първата жена на господин С също бе починала от рак на матката.

Приблизително по същото време лелята и годеникът на госпожица Х умряха един след друг. Последното, което се чу за госпожица Х беше, че е била преместена в някаква клиника в провинцията със силно умствено разстройство. Взети поотделно, всеки един от тези инциденти в нас­тоящата странна история може да бъде обяснен, но заедно те образуват любопитна верига, особено ако си припом­ним, че без някаква предварителна информация психично­то изследване бе открило съществуването на личност с необикновени качества, която проявява интерес към госпо­дин С.

Ракът е болест, върху която някои окултни хипотези хвърлят обилна светлина. Вярва се, че това е болест на етерното тяло, а не на физическото, и че заразният фактор е "Елементалът Рак".

Да се докаже или обори предходната история е невъз­можно, но следната окултна хипотеза може да даде много обяснения. Ако не са съгласни с тази хипотеза, читателите могат да я приемат като интересно упражнение за своята съобразителност и да изградят друга, която ще обясни по-задоволително обстоятелствата по случая.

Госпожица Х е запазила на подсъзнателно ниво зна­нията и силата, които е притежавала в предишния си живот, когато е била въвлечена в магьосничество. Тя е съхранила също страстта си към господин С, страст, която явно не е намерила отново отговор. Тя използвала своята мощ, за да излъчи астрално тяло, което посещавало господин С но­щем, по време на сън. Поради липса на подробности не е възможно с точност да се каже дали "пристъпите" на господин С са били борба или прегръдка. Може да бъде едното или другото, или и двете - първоначална съпротива, завършваща с прегръдка. Сънищата на госпожа С оче­видно се отнасят към същия астрален посетител, който предизвиква пристъпите на господин С. За нещастие няма никакви писмени доказателства за това по време на коя фаза на луната са станали тези събития, но може да се предполага - през фазата на Хеката, период за зло магьос­ничество.

Състоянието на годеника и лелята на госпожица Х, както и смъртта на нейния пръв любовник, ни насочват определено към вампиризъм. Трудно е да се повярва, че една туберкулоза може да продължи толкова много години без болестта да бъде проверена и доказана или да отбележи някакъв определен прогрес. Трудно е също да се каже каква е връзката, ако има такава, между госпожица Х и смъртта на любовника на нейната сестра, но е много любопитно, че трима мъже, които са свързани с това обладано от зли сили домакинство като бъдещи съпрузи, загубват живота си по един и същ начин. Този факт, както и мистериозната болест на лелята, са много подозрителни. Както отбелязахме пре­ди, всеки един от тези инциденти може да бъде обяснен поотделно, но взети заедно, те предизвикват размисъл. Любопитно е също, че госпожица Х задържа своя годеник в къщата си, но не се омъжва за него. От всяка нормална гледна точка това е ситуация с много недостатъци и никак­ви преимущества. От друга страна, ако нейните чувства са отправени към господин С и постигат задоволеност чрез астрални визити, тя естествено няма да иска да наруши хармонията с любимия мъж, като се отдаде на друг, когото не обича. Ако тя е вампир, нейните мотиви да държи леля си и своя годеник в къщата, както и тяхното състояние, са лесно обясними, както и нейният срив, който настъпва непосредствено след смъртта им.

Фактът, че първата жена на господин С умира от рак на матката, не е забележителен сам по себе си, но е любо­питно, че той загубва и втората си жена по същия начин. Ракът не е чак толкова разпространен, а освен това може Да се развие на много други места, освен на матката. От Друга страна Диана, един от аспектите на Луната, на която Хеката - богинята на вещиците - е другият аспект, властва над женските репродуктивни органи.

Болестта на госпожа С започна да се проявява скоро след като госпожица Х беше изпъдена от къщата.

Накрая какво да кажем във връзка със смъртта на трима души в кратък период от време, интимно свързани с госпожица Х, и нейният последвал срив? Поради отсъс­твието на подробности всяко едно заключение е догадка, но ние имаме добри основания да предположим, че магьос­ническите действия на госпожица Х са придружени от нещастни инциденти.

Може да се каже, че такава теория е най-неправдопо­добната вероятност и е извън всички закони на доказател­ствата. Нека обаче да се има предвид, че две години преди тези събития възниква подозрение относно действията на вещицата във връзка с подобните на епилепсия припадъци на господин С и бе разкрито естеството на нейното отно­шение към него. Последвалите разкрития показаха любо­питните факти от биографията и домакинството на госпо­жица Х; нека също да отбележим, че събитията са такива, каквито са записани при много процеси срещу вещици. Научна максима е, че способността да предречеш после­дователни феномени е добър показател за истинността на една теория.

Ролята, която изпълнява вещица от предишен живот в окултната атака е забележителна. Изследванията на неза­висими медиуми отново и отново сочат, че магьосничес­твото от предишно прераждане е причината за възникване на проблеми от този вид. Почти винаги мотивът е отмъще­ние, но има и основателни причини да се вярва, че излъч­ването на астрално тяло става и неволно - по време на сън - и не е преднамерено от страна на нападателя. Голям брой хора, които сега са медиуми и екстрасенси, са получили своите умения по сборищата на средновековните магьос­ници и по тази причина опитните окултисти са много внимателни към родените медиуми за разлика от новопосветените в тяхната техника. Там, където психизмът и дисбалансът на разума са свързани със злостни намерения, е много вероятно да се открие и култ към Сатаната.

Една любопитна верига от събития, в които аз бях един от участниците, хвърля обилна светлина върху това, без­спорно необичайно явление. Това стана в периода на за­раждането на моя интерес към окултизма, когато все още трупах опит със скъпоструващия, но ефективен метод да блъскам с главата си стена. Тогава аз се запознах с една жена, която се интересуваше от психични явления. Тя беше човек с болезнена чувствителност към всичко нечисто или грозно, до известна степен капризна в личния си живот, която отказваше да яде дори яйца, намирайки ги за твърде стимулиращи, и консумираше изключително сурова веге­тарианска храна. Въпреки че не обичаше животните, тя четеше с наслада онези писания, които дават сензационни и подробни описания на вивисекция. Ако бях по-възрастна и по-мъдра, аз бих разбрала тази нейна свръхчистота и свръхчувствителност като причинени от отреагиране на садистичен темперамент - садизъм, който е патология на емоционалната натура, при която сексуалните инстинкти приемат формата на импулс за причиняване на болка. Тъй като тогава не знаех много от нещата, които зная сега, аз погледнах на нейните характерни черти като прояви на една екзалтирана духовност.

По времето, когато се запознах с нея, тя беше на ръба на срив, като резултат от преумора, и с голямо нетърпение очакваше да се махне от града и да се върне към природата. Аз тъкмо напусках Лондон, за да прекарам известно време в един окултен колеж, който беше скрит сред пясъчните твърдини на Хемпширската пустош. Със съвсем невинни помисли аз й предложих да дойде с нас и да помага в домакинството. Предложението бе прието и няколко дни след моето пристигане госпожица Л се присъедини към нас. Тя изглеждаше доста обикновена, приветлива и други­те я харесваха. В светлината на последвалите събития обаче един инцидент беше от значение. След като слезе от стара­та карета, с която дойде от гарата, тя веднага отиде и потупа още по-стария кон, който я теглеше. Това животно, обикновено потънало в апатия, от която с трудност изли­заше при нужда, се наелектризира при нейния допир, като че ли тя го беше ужилила. Конят отхвърли глава назад, отстъпи, изпръхтя и за малко не обърна екипажа в канав­ката - за изненада на своя кочияш, който се закле, че никога не е правил така преди и изгледа с неприязън нашата посетителка.

Госпожица Л обаче бе приета радушно от хората.

Същата нощ аз се събудих от един кошмар, нещо което обикновено не ми е присъщо. Борех се с някаква тежест върху гърдите ми и дори когато се събудих напълно, стаята изглеждаше изпълнена със зло. Аз извърших някои прости прогонващи действия, които знаех, и спокойствието бе възстановено.

На следващата сутрин на закуска всички се събрахме с помътнели очи и се оплаквахме, че сме изкарали тревожна нощ. Ние сравнихме впечатленията си и установихме, че шестима или седмина от нас са имали сходни кошмари. Ефектът от това върху госпожица Л беше любопитен. Тя се сви на стола си, като че ли той изведнъж се нагорещи и каза, като силно подчертаваше думите си: "Тези неща не бива да се дискутират, нездравословно е!"

Ние зачетохме чувствата й и престанахме. Но след малко до отворения прозорец се приближи още един член на нашата общност, една жена, която беше спала в навес на открито на известно разстояние от къщата. Както обик­новено ние я попитахме как се чувства, и тя отговори, че не се чувства добре, тъй като е спала зле, и разказа същия кошмар като нас. По-късно същата сутрин пристигна една друга дама, която имаше къща малко по-надолу по пътя и тя на свой ред разказа подобен кошмар.

Тези кошмари продължиха - ту се появяваха, ту изчез­ваха през следващите няколко дни, като навестяваха раз­лични членове на нашата общност. Те бяха неясни и бледи, и нямаше нищо, за което да се захванем и поставим диаг­ноза. Ето защо ги отдадохме на лошо храносмилане, пре­дизвикано от наподобяващия военновременен хляб на мес­тния хлебар.

По-късно един ден аз имах сблъсък с госпожица Л. Тя бе замислила спречкване с мен, а аз имам вродено отвра­щение към кавгите и им отдавам много малко внимание. Тя горчиво се оплака от моята липса на отзивчивост. Каквито и да са слабите и силните страни на случая, аз бях предизвикала нейното неодобрение с цялата му сериоз­ност. Същата нощ бях връхлетяна от най-жестокия кошмар в живота ми и се събудих с ужасното усещане за натиск върху гърдите ми - като че ли някой ме притискаше надолу или лежеше върху мен. Видях отчетливо главата на госпо­жица Л да се свива до размерите на портокал и да лети във въздуха около долната част на леглото, като ми се зъбеше. Това беше най-зловещото нещо, което някога бях виждала.

Все още не придавайки някаква психична значимост на преживяванията си и с твърдата убеденост, че е виновен местният хлебар, аз не разказах на никого за моя сън, като мислех, че това е едно от нещата, които е по-добре да запазя само за себе си; но когато членовете на общността започнаха да разискват нещата в светлината на последва­лите събития, открих, че още двама са имали подобно преживяване.

Една или две вечери по-късно, когато стана време за сън, аз бях обзета от усещане за надвиснало зло - като че ли нещо опасно се криеше в храстите около къщата и заплашваше да нападне. Толкова силно беше това чувство, че аз слязох долу и обиколих къщата, като пробвах дали резетата на прозорците са здраво затегнати. Госпожица Л ме чу и поиска да узнае какво правя. Аз й разказах за усещането си.

"Ти, глупаво дете!" каза тя, "Няма полза да залостваш прозорците, опасността не е навън от къщата, а вътре. Отивай да си лягаш и заключи вратата си!"

Тя не отговори на въпросите ми, а само повтори, че трябва да си заключа вратата. Това беше първата нощ, през която спах в тази къща, тъй като преди това бях в хижа от другата страна на пътя.

Не заключих вратата, защото нощта беше непоносимо гореща, а стаята и прозорецът бяха малки. Направих обаче един компромис, като поставих една емайлирана кофа на стратегическо място, като вярвах, че който и да нахлуе, ще се спъне и падне и така ще бъда алармирана. Нищо не случи и аз спах спокойно. Следващата сутрин обаче бурята се разрази. Госпожи­ца Л и аз спокойно работехме в кухнята, когато внезапно тя сграбчи един нож и ме подгони като полудял мартенски заек. За щастие аз държах в ръцете си голям тиган с току-що задушени зеленчуци и го използвах като оръжие за самоот­брана. Така ние танцувахме около кухненската маса, като разливахме на всички посоки горещ зелев бульон.

Никой от нас не издаде звук; аз я отблъсквах с горещия опушен тиган, а тя замахваше към мен с неприятно големия нож. Във върховния момент влезе главата на нашата общ­ност. Той разбра положението с един поглед и се справи с него стратегически, като ни се скара, че вдигаме много шум и ни нареди да продължим с работата си. Госпожица Л приключи с това, което правеше с ножа, аз досготвих зелката и инцидентът отмина спокойно.

Следобедът госпожица Л почувства реакцията в ре­зултат от възбудата си и се оттегли в стаята си, капнала от изтощение. Аз бях донякъде разстроена. Въпреки опита ми с ментални случаи, и следователно не толкова обезпокоена от скорошната свада, както би бил всеки друг, аз не харес­вах перспективата да бъда в една къща с опасна лунатичка, която не се контролира. Водачът на общността обаче каза, че няма причина за тревога и че той скоро ще поеме случая в ръцете си. Той се качи в банята, напълни един леген с вода от чешмата, извърши някакво движение над нея и потапяй­ки пръста си във водата, нарисува една пентаграма над прага на стаята на госпожица Л.

Госпожица Л не направи опит да излезе от стаята си, докато четиридесет и осем часа по-късно той не я доведе насила.

Както беше обещал, ръководителят на общността ско­ро пое нещата в свои ръце. Той проведе няколко разговора с нея, на които аз не присъствах, и след няколко дни една много пречистена госпожица Л започна да върши домаш­ните си задължения отново. Имаше паузи, имаше и съпро­тива, но за няколко седмици тя стане сравнително нормал­на и когато я срещнах отново след осемнадесет месеца нямаше признаци за повторение на симптомите.

Два любопитни инцидента станаха по време на лече­нието й от този човек, един истински адепт, ако е имало някога такъв. Къщата, в която тя обитаваше една стая, беше много стара, а предната врата - изключително ма­сивна. През нощта тя се залостваше с две огромни резета, които я пресичаха на кръст, с верига, която можеше да служи за котва на голяма лодка, и огромен катинар с ключ с размерите на мистрия. Когато вратата се отваряше сутрин, тя действаше като будилник за цялото село. Тя скърцаше, стенеше и кънтеше. И все пак, нощ след нощ ние намирахме тази врата открехната. Всички спяхме с отворе­ни врати към малка стьлбищна площадка. Да слизаш по старите скърцащи стълби бе все едно да ходиш по клави­шите на орган. Задната врата беше модерна приумица, която лесно можеше да се отвори. Прозорците бяха с модерни каси от най-паянтов вид. Кой беше отворил теж­ката предна врата и защо?

Ние си разменяхме обвинения няколко сутрини поред на закуска затова кой е оставил отворена вратата предната нощ, но за никой никога не бе доказано, че е правил това. Накрая въпросът достигна до водача на общността.

"Скоро ще сложа край на това." каза той и всяка вечер запечатваше стаята на госпожица Л с пентаграма. След това ние нямахме повече проблеми с предната врата.

Докато се занимаваше с госпожица Л той имаше на­вика да запечатва прага на собствената си стая по същия начин, само че сега той чертаеше пентаграмата с връх, сочещ навън, за да предотврати влизането на госпожица Л; докато при запечатването на нейната стая той насочваше върха навътре, за да не може тя да излезе. Тя не знаеше това, нито пък беше вероятно то да стигне до ушите й, тъй като водачът беше много необщителен и само аз знаех за запечатването на стаята му, тъй като се случи да го видя веднъж.

Един ден чух почукване на моята врата и там стоеше госпожица Л с чисто бельо в ръце. Тя ме помоли да бъда добра и да го занеса в стаята на водача. Аз я попитах защо не направи това сама, тъй като знаех, че той беше излязъл, а и това беше нейна работа. Тя отговори, че е била до стаята му, но имало психична бариера на прага, която й пречела да влезе.

Тя също така ме беше молила няколко пъти при случай да поставя от вътрешната страна на дрехите си малкото сребърно кръстче, което носех, тъй като не може­ла да понася вида му. Аз бях купила този кръст точно преди да дойда в този окултен колеж и го бях занесла на един познат свещеник да го освети, тъй като не бях много спокойна по отношение на групата, в която отивах, и през първите няколко дни бях нащрек - готова за незабавно заминаване. Естествено, бях запазила в тайна моите психични предпазни мерки срещу новите ми приятели и никой не знаеше, че кръстът е специално магнетизиран срещу психична атака. Независимо от това жената, която би из­вършила атаката, ако можеше, почувства неговото въз­действие и се боеше от него.

Автовнушението и въображението играят толкова важна роля в така наречените психични впечатления, че човек е предпазлив в приемането на утвърдителни доказа­телства от медиум, който знае какво се очаква от него, но спонтанната реакция е по мое мнение много убедителна.

Когато лечението на госпожица Л напредна към окон­чателното й възстановяване, изникна една много интересна информация. Тя ни разказа, че има далечни и неясни спо­мени за занимания с черна магия в предишни нейни прераждания. Това, каза тя, е било потвърдено от няколко независими медиуми и аз убедено бих добавила собствени­те си доказателства към техните, ако ме помолят. Като дете тя имала навик да си фантазира, че е вещица, която желае смъртта или нещастието на онези, които я наказват. Въп­реки че не мога да кажа дали това е истина или не, но нейните желания били толкова резултатни, че тя се упла­шила и изоставила тази практика. Тя призна също, че имала навик да си представя нагледно как стои пред множество хора, на които е разгневена, и им се кара, като отправя зли сили към тях. Това, разбира се, би обяснило нашите кош­мари. Тя също каза, че нападнала сестра си и майка си по този начин и предизвикала сериозна болест у сестра си, така че те сега не я приемат в къщата си. Това изказване по-късно беше потвърдено от майка й.

Тя ни описа, че се чувства като две отделни личности: нейното нормално Аз е с духовност, силно състрадателно и идеалистично. Нейното друго, по-нисше Аз, което излиза на повърхността при гняв, потиснатост или преумора, е силно злонамерено и обект на пристъпи на омраза и жес­токост.

Тези характерни черти били особено изявени, когато била малка, но с възрастта тя разбрала тяхната престъпна наклонност, така че нейният възвишен идеализъм е всъщност желанието да се издигне над тях. Това желание е било със сигурност честно, но за нещастие не винаги успешно.

Тя се върна към случката, когато ми каза да заключа вратата си и заяви, че е направила това с надеждата да ми представи някаква защита от астралното тяло, на което знаела, че се изкушава да се отдаде.

На пръв поглед нейният случай изглеждаше като ня­каква мания и така бе определен от един или двама членове на общността, но мъдрата преценка разкри друго естество.

Този случай показва още една интересна страна - че вярна на магьосническата традиция тя изпитваше ужас от свещените символи. Тя не можеше да живее в стая, където има изображение на светец; нищо не можеше да я накара да носи бижу с формата на кръст; беше й невъзможно да влезе в църква.

Този случай има много интересни страни, особено фактът, че това, което изглеждаше като изявена лудост, бе премахнато чрез окултни методи.