Предговор

В тази книга се осмелих да си поставя трудна задача, която, надявам се, съм изпълнила задоволително. Не съм обяснявала с подробности моите концепции, за да не отег­ча читателя. В противен случай трябваше да напиша цяла библиотека, а не само една книга. Тази книга е предназна­чена за читатели, които познават окултната литература и имат опит с окултните практики. В същото време си поз­волих да дам достатъчно обяснения за онези, които са запознати с окултизма съвсем бегло.

Тази книга не е и не може да бъде ръководство за лечение на психични отклонения. Тя дава само насоките за диагностика и действие при определени случаи. Ако тя привлече вниманието към определени проблеми, които се нуждаят от подробно изследване, тя ще е изпълнила своето предназначение.

Мога да бъда обвинена, че възобновявам и възвръщам суеверията от Средновековието. Трябва да призная вината си. Но в същото време трябва да изтъкна, като свое оправ­дание, че не може -да има дим без огън и че средновоковните вярвания могат да бъдат разгледани в светлината на последните изследвания в областта на психологията на подсъзнанието.

Всеки, който е запознат с психичните отклонения, психопатологията и с основните аспекти на това движение, което е вдъхновено от "Християнската наука", не може да не бъде поразен от факта, че старите ловци на вещици са се сблъсквали със същите феномени, които ние срещаме в тези различни движения и полета на мисълта.

Приема се че хистерията е била широко разпростра­нена сред онези нещастни същества, обвинени в магьосничество, и с това се обяснява култа към вещиците. Но изучаването на истинските мотиви за култа към вещиците може да хвърли светлина върху хистерията и свързаните с нея състояния на разума.

Приема се също, че историята се движи циклично. В наши дни сме свидетели на възобновяване на интереса към психичното и окултизма. Не трябва да се взираме много, за да видим, че има наченки на култ към вещиците.

Запомнете, че случаите, които съм цитирала в тези страници, са от личния ми опит, а аз не съм изключение в кръга на моите експерименти, макар че съм по-малко предпазлива в изразяването на личното си мнение. Ако някой гребе от ведрото толкова много, какво ли не може да бъде извадено чрез постоянни загребвания?

Тъй като моето разглеждане на проблемите е донякъ­де повърхностно, бих искала да препоръчам на читателите някои книги, които разглеждат по-задълбочено и от разли­чен ъгъл тези проблеми.

Не само окултистите, но и психолозите, психиатрите и занимаващите се с психичното дължат огромна благо­дарност за ерудицията на Преподобния Монтагю Самърс и начинанието на онези издатели, които правят точни и пълни преводи на основните книги за магьосничество. Тези книги, са били написани от хора, занимаващи се с унищо­жаване на култа към вещиците и имащи преки наблюдения върху неговата същност.

В допълнение на това бих искала да препоръчам на читателите книгата Рrojection of the Astral Body ("Проекция на астралното тяло") от Мълдун и Карингтън, която пред­лага интересна информация за начина, по който вещиците са организирали Сабата. С тези думи нямам предвид, че господин Мълдун е отдаден на магьосничество, но той без съмнение притежава необходимите качества. Може да за­дадем въпроса, че след като той може да прави тези неща в наши дни, защо не може вещиците да са ги правили в миналото? Мисля, без съмнение, че Светата Инквизиция би го изгорила на кладата, ако той живееше в онези времена.

Тhirty Years with the Dead ("Тридесет години с мъртвите") от д-р Уикстед е друга книга, която описва личния опит на автора, вместо да цитира авторитети и да развива теории. Това са записките на един лекар, който работи в лудница, и чиято жена е трансмедиум. Той е направил изключителни изследвания върху естеството на явлението обсебване.

В книгата на д-р Мол за хипноза са описани някои забележителни феномени, които не откриваме в съвременната литература. Може би липсват в нея, защото се възползват от опита на техните предшественици. Някои от по-старите книги върху хипноза и месмеризъм представляват интересно четиво за изследователите на психичното.

Книгата на д-р Мичъл Medical Psychology and Psychical Research („Медицинска психология и психични изследвания”) е много ценна за занимаващите се с окултизъм, които трябва да познават не само белезите на психичната атака, но и симптомите на псевдоатаката, за да могат да ги разграничават и да не допускат грешки. Недопустимо е да бъдеш измамен от лунатик.

Human Personality („Човешката личност”) на Майер е класика, която всеки изучаващ психичните феномени трябва да познава. Има съкратени издание на тази книга за онези, които считат, че няма да се справят с двата обемни тома.

Книгите на Никълс Dream Psychology („Психология на сънищата”) и на Харт Psychology of Insanity („Психология на безумието”) са две изключителни произведения, които са разбираеми и за непрофесионалисти. Те хвърлят обилна светлина върху механизмите на разума, които са много важни за всеки занимаващ се с психична атака. Моята малка книжка Machinery of the Mind („Механизма на разума”), написана под моминското ми име Вайълът Фърт, мисля, че би могла да бъде полезно въведение към съвременната психология.