Предговор

Има два типа обсебване, които трябва да бъдат раз­гледани - единият е предизвикан от нетленна душа, която осъществява намеса при даден човек; другият е следствие от преобладаващите условия на дадено място и въздейства върху всеки достатъчно чувствителен и възприемчив човек, който се намира там. Освен в случаите, когато въздействи­ето е изключително мощно, нечувствителният и невъзприемчив човек е неуязвим. За да се възприеме "обсебване", човек трябва, като общо правило, да е поне малко медиум; точно по тази причина децата, келтите и цветнокожите страдат от такива намеси, а северният тип е сравнително добре защитен и в по-малка степен - жизненият, материалистичен и скептичен латински тип.

Нека разгледаме преди всичко проблема за намеса от страна на нетленна душа. Забележете, че използвам терми­на "намеса", а не "атака". Безпокойството не е непременно атака в по-голяма степен, отколкото в случая, когато даве­щият се се вкопчва в спасителя си и го дърпа надолу. Тук съществува мотивът злонамереност. Съществото, което предизвиква тревогите, може да е душа, която от своя стра­на е в беда във Вътрешните Нива и е твърде невежа относно условията след смъртта, за да знае вредата, която причи­нява, като се вкопчва толкова отчаяно в живота. Точно по тази причина разпространяването на спиритуалистически учения е толкова ценно, тъй като то помага за облекчаване на напрежението между нашия свят и отвъдния.

Що се отнася до моя личен опит, аз съм склонна да мисля, че преднамерената злонамереност е рядка; но това паническо вкопчване не е необичайно и обяснява защо останалият жив партньор от една двойка понякога преминава през много неприятни преживявания след смъртта на другия партньор. Има и случаи, макар и по-редки, при които дадена душа с известни окултни умения, но много силно прикована към земята, в резултат на чувствени же­лания използва странна форма на отношения за задоволя­ването на тези желания чрез физическото тяло на друг човек.

Има неизброими примери за двата типа астрална на­меса в окултната и спиритическата литература, но тъй като аз се ограничавам само с използване на случаи от моя собствен опит, няма да ги цитирам тук.

Една моя позната загуби след продължително боледу­ване своя съпруг, към когото беше- много привързана, макар че много хора биха казали, че се е отървала навреме, тъй като години наред той бе пристрастен към алкохола, а накрая почина, след като дълго време бе поддържан с огромни количества морфин. Той бе човек с изразена склонност към злонамереност и егоизъм и умря неразкаян. Тя обаче, по време на последното му залежаване, когато той бе неспособен да прави повече злини, реши да го идолизира и щом като умря, го канонизира в домашен светец. Тя се интересуваше от окултизъм и имаше навика да практикува медитация и да призовава посветените. Въп­реки всички съвети, тя започна да опитва и да влиза в контакт със съпруга си, като го призоваваше за свой водач Както много други хора с плътски наклонности, той се бе вкопчил отчаяно в живота, оставайки в articulo mortis много дни наред. За щастие на всички засегнати, успяхме да я склоним да кремира останките, но въпреки целия натиск тя пренесе всички негови лични вещи от клиниката, където бе умрял, в собствената си спалня, като направи малък¹ олтар около снимката му, използвайки го като фокус за медитациите си.

Последният пристъп на болестта на съпруга й е бил продължителен и изтощителен и тя бе неразривно свързана с телефона в състояние на безпокойство седмици наред, но не бе имала физическо напрежение. Така че нямаше причи­на за странното заболяване, което последва. Скоро стана ясно, че тя, която преди това бе любяща и внимателна, започна постепенно да се променя не само по темперамент, _но и по изражението на лицето си, като все повече запри­личваше на покойния си съпруг. Малко след това стана нещо много любопитно. Нейният съпруг бе починал от възпалено нараняване на гръбначния стълб, което не бе болезнено на съответното място, но предизвикваше силна болка по нервите, които излизаха от тази точка към опре­делени места по ръцете, като едната ръка бе по-силно засегната. Тази дама разви остър неврит, който по своето разпространение точно съвпадаше със симптомите на по­чиналия й съпруг.

Друг пример е случаят с госпожица Е, чийто годеник бе убит по време на войната. Тя казва следното в едно свое писмо до човека, с когото се е консултирала относно проб­лема си: "Успях да се възстановя от загубата и болката доста бързо, но шест месеца по-късно претърпях нервен срив и досега нервите ми са разклатени. През последните два месеца имах много странни и необичайни преживява­ния, които предизвикват смут у мен и ме правят неспособна да работя. Тези случки ставаха през нощта. След като се приготвя за сън, аз усещам как постепенно тялото ми губи всичките си сетива, като че се вцепенявам. (Не зная как да опиша това другояче.) На този етап мога понякога да превъзмогна състоянието си, но не винаги. Моите усилия да се раздвижа са напразни и въпреки че съм в пълно съзнание, ставам неспособна да помръдна или да извикам. Обикновено след това изпадам в нещо като сън. Имала съм всякакви преживявания. Понякога посещавам странни мес­та и разговарям с хора, които не познавам. Понякога пре­живяванията ми са неописуемо красиви, но от време на време над мен надвисва опасност от падане или удавяне -в тези случаи аз винаги се издигам във въздуха и прелитам на огромни разстояния. Понякога чувствам как просто се нося във въздуха. Колко дълго продължава сънят, не мога Да кажа. Когато се събудя, ми е много трудно за известно време да се помръдна; постепенно си възвръщам способ­ността да се движа, но усещането за бодежи в крайниците продължава дълго след като съм станала, като обикновено се чувствам много изморена и отмаляла. Не чувствам нищо лошо от това странно преживяване, но всичко това подко­пава моето здраве и не може да е за добро."

В разговор тя засили още повече твърденията от пис­мото си и каза, че по време на тези случки някой, който тя мисли, че е годеникът й, се опитва да й попречи да се върне отново в собственото си тяло след тези нощни пътешествия.

Случаят бе напълно разрешен за една седмица по метода на телепатията. Бележките относно начина, по кой­то стана това, са доста интересни.

"Бе приложено лечение на съществото, считано за причинител на безпокойствата, а не само на пациентката. Именно освобождаването от обсебването на неговото ниво и помощта за разкрепостяването на духа му донесе свобода и на неговата жертва."

При другия тип обсебване, при който не отделният човек, а мястото е от значение и е фокус на проявлението му, трябва да правим разлика между закрепостено към земя същество, което е здраво свързано с определено мяс­то, и мисловната атмосфера, оставаща след насилнически емоции, които са се случили там.

Нека първо да разгледаме въпроса за мисловната атмосфера, за която мога да ви дам един много ярък пример. Една моя приятелка, студентка в училище за дра­матично изкуство, поиска съвет от мен относно пристъпи­те на сценична треска, които я завладявали и оставяли у нея чувство на тревожно очакване за повторна атака. Тя беше опитна преподавателка на по-малките ученици и взе­маше допълнително часове при директора на училището. Един следобед, когато отишла за поредния си урок, видяла, че нейният учител току-що бил приключил часа с ученици­те от ниските нива за изпита по риторика в края на семес­търа. Тя излязла на сцената и застанала до малката маса, поставена там за удобство на изпитващия. Понечила да рецитира творбата, върху която бил нейният урок. Тя са­мата не изпитвала безпокойство и, както отбелязах преди това, тя бе опитна преподавателка на малките, още повече, че урокът не бил от особена важност, а само част от серия такива уроци. Нито пък за нея бе характерно да бъде нервна или прекалено чувствителна. Но в момента, когато се опи­тала да започне, тя се почувствала абсолютно "изпразнена" и стояла като парализирана - неспособна да произнесе нито една дума. След малко насърчение от страна на изпитващия, тя като че ли се пробудила, но преживяната силна атака на сценична треска разклатила нервите й.

От психологична гледна точка обяснението е много просто. Тя е била изправена пред мисловната атмосфера, създадена от поредица момичета, които преди това са били подложени на важен изпит на сцената и съответно са били нервни. Тя самата, поради своята чувствителност, е била повлияна от тази атмосфера, която предизвикала у нея подобно състояние на ума чрез така наречения феномен на "остатъчна индукция". Това понятие се използва широко в електротехниката и акустиката, но е еднакво валидно и в психологията.

Без съмнение нервните ученици са си оказвали влия­ние един на друг. По същия начин "паниката от микрофо­на", добре позната на коментаторите, е породена от мис­ловната атмосфера, която е наситена от поредицата неспо­койни хора, пребиваващи на същото място.

В тази връзка ще споделя едно мое лично преживява­не. Бях наела една стая в пансион и щом отидох там, ме връхлетя силна депресия. Обикновено имам жизнерадос­тен нрав и не се подавам на меланхолия, но в мига, в който влязох в тая иначе слънчева и приятна стая, мрачен облак се спусна над мен. Този мрак се разсея, след като излязох извън стаята и отидох другаде в къщата и после навън. Скоро разбрах, че тук има нещо, с което трябва да се справя, и разпитах за историята на стаята. Казаха ми, че преди това тя е била спалнята на последния собственик на къщата, който бил пристрастен към алкохола и се разорил. Любо­питен факт е, че хората, пристрастени към алкохол или наркотици, създават пагубна психична атмосфера, докато атмосферата, породена от престъпник, колкото и да е лош, не е толкова гибелна и бързо се разрежда и избледнява.

В тези два случая не съществуваше проблема за чужда намеса от страна на тленна или нетленна душа. Тук просто беше налице една вредна мисловна атмосфера, породена от някакви силни и болезнени емоции, които са преоблада­вали на същото място за значителен период от време.

Такава една концентрация, ако е изключително мощ­на, може да се задържи почти безкрайно. Сградите, където е възникнала тя, могат да бъдат събаряни и построявани отново, но силите остават, като че ли експонирани върху фотографска плака, и чувствителните хора биват обладани от тях. Недостатъчно чувствителните могат да се откопчат сравнително невредими.

По принцип не е лесно да се определи дали намесата или атаката е следствие на самата атмосфера, или някое закрепено към земята същество усложнява още повече ситуацията. Когато е намесено друго същество, то обикно­вено се появява рано или късно. Още повече, то може както да бъде усетено, така и да бъде чуто. Вторият симптом обаче не е непременно сигнал за присъствието на жива материя. Зная за един случай, при който място, където са били извършвани ритуали, е било по-късно преустроено в офис и две спални; това място е било практически невъз­можно да се обитава, поради наличието на трясък от тро­шене и удари, които се чували през нощта. В такъв случай няма смисъл да се търси присъствието на каквото и да е същество, тъй като ритуалите не са били за евокация, нито пък можем да се съмняваме в злонамерено влияние. Това са само сили в състояние на напрежение. Обезпокоител­ният шум е бил чисто физически, както мога да твърдя със сигурност, тъй като съм спала или по-скоро съм се опит­вала да спя на такова място.

В места, които се обитават от призраци, те могат да бъдат както видени, така и чути, защото, за да бъде видима; съответната форма, тя трябва да е веществена в достатъчна степен, т. е. да има наличие поне на малко количество ектоплазма в своята структура, а ектоплазмата има способност поне донякъде да упражнява сила върху физическото ниво. Там където призракът се вижда и чува, можем да бъдем сигурни, че има същинско обсебване. Там където призракът се вижда, но не се чува, може би човекът е със способности на медиум и възприема образи в отразяващия етер, фотографската плака на Природата. В случай, че намесата може да се чуе, но не се вижда, тя вероятно е резултат от действието на астрални сили, задвижени чрез ритуална магия, и това действие продължава известно време след затихването на първоначалния импулс. Тези сили са абсолютно безобидни, с изключение на ефекта на нарушаване на съня, подобно на разнебитен прозорец във ветровита нощ. От друга страна, ако са били извършвани мощни ритуали за евокация и очистването на мястото не е било направено както трябва, тези намеси могат да бъдат неимоверно силни и неприятни.

Отново за разясняването на проблема ще ни помогнат примери. Като илюстрация на не-ритуалното обсебване мога да ви предложа случая с една моя приятелка, която отиде да живее в модерен жилищен блок. От самото начало тя не се чувстваше щастлива там и с течение на времето чувствата на тъга, потиснатост и скръб у нея се засилваха. Една вечер по здрач тя влязла във всекидневната и видяла в полумрака мъж, обърнат с гръб към нея, който се взирал настойчиво навън през прозореца. Тя включила светлината и естествено не открила никого там. Няколко пъти нейната прислужница бе виждала фигура, движеща се по коридора към тази стая. Нещо повече, вратата към фоайето имала неприятния навик да се отваря сама.

Депресията на моята приятелка се задълбочи, докато един ден, когато самата тя стояла на прозореца на всеки­дневната, изпитала внезапния импулс да се хвърли през него. Тогава тя осъзнала, че нещата са сериозни и че хапчетата за черен дроб или уикенда край морето няма да помогнат. Тъй като се занимаваше с окултизъм, тя разбра значимостта на случките в апартамента и направи запит­вания относно историята на мястото, където бе построен този модерен блок. Така научи, че на същото място е имало лудница със зловеща репутация. Силуетът, видян от нея и прислужницата й, е бил вероятно на някой нещастен пациент със склонност към самоубийство, който бе успял да отприщи своите импулси на мястото, където се намираше нейната стая. Ужасяващите емоционални сили, натрупани в резултат на неговите размисли, и последният отчаян опит] са били фотографирани и отпечатани върху атмосферата и] внушаваха на съзнанието й мисли за саморазруха, точно както киселото настроение или депресията на някой при­състващ налагат подобна настройка и на нас, без това да е изказано с думи.

Друг пример от личния ми опит, макар не в действител­ност мой случай, заслужава внимание поради това, че ком­бинира изявено обсебване от полтьргайст с вампиризъм.

Преди време с мен се консултира един духовен лечи­тел, който се бе сблъскал с много интересен случай. Някол­ко души бяха събрали средства с благотворителни пели за основаване на дом за нежелани деца и бяха купили къща в покрайнините на едно село, недалеч от Лондон. Къщата бе забележителна и те се гордееха с нея.

Скоро обаче те бяха обезпокоени от много любопитен феномен, а също и от необясними заболявания и припадъ­ци сред бебетата. Едно дете бе починало без достатъчно изяснени причини за това. След това една от сестрите, ирландско момиче, също бе засегната. Келтите са изключително податливи на психически въздействия и винаги първи стават техен обект. Трябва да отбележа, че бебетата първи бяха претърпели атаката, тъй като тяхната устойчивост е по-слаба в сравнение с тази на възрастните; след това бе засегната най-чувствителната от персонала - ирландското момиче. Обитателите на къщата няколко пъти бяха чували шум от приближаващ по пътя кон с карета, но когато прислужницата отваряла входната врата, не виждала нищо. Скоро призракът станал още по-енергичен и започнал да разравя въглищата и да ги мести до други край на пристройката. Той обръщал по няколко тона въглища на нощ, докато обитателите на къщата треперели в леглата на фона на трополенето и блъскането по стените на пристройката. Не мога да направя предположение защо и каква е причината за точно такова проявление.

Няколко пъти различни хора виждали някакъв странен мъж, който пресичал фоайето, веднага след което децата се разболявали.

Накрая, като допълнение към всички останали безпо­койства, мистериозни огньове започнали да избухват из цялата къща. В една празна стая бил намерен в пламъци цял кош с чисто бельо. Завесите били започнали да тлеят. Междувременно състоянието на нещастното ирландско момиче се влошило, като то легнало без да може да се повдигне, губейки съзнание.

Вероятно някой може би ще предположи, че злонаме­рен или луд е в дъното на неприятностите, но е трудно да се определи коя човешка сила може да изгребе цял камион въглища през нощта. Директорката на дома проявявала интерес към духовното изцеление и знаела достатъчно относно психичната страна на нещата, за да прецени, че в къщата става нещо анормално. Тя се консултирала с духо­вен лечител, който на свой ред потърси съвет от мен.

Аз направих психичен анализ на случая и отбелязах, че по мое мнение къщата някога е била обитавана от някой, който е имал окултни познания и който, като последовател на Пътя на Лявата ръка, се е противопоставил силно на поемането на своя дял от Чистилището след смъртта на физическото си тяло и се поддържа в междинното състоя­ние на прикован към земята дух, като черпи жизнените сили на нещастните деца, причинявайки дори смъртта на едно от тях.

Разработвайки тази хипотеза, лечителят предприе т. нар. "лечение на отсъстващия". Не е необходимо да казвам, че ръководството на дома не бе посветено в същността на нещата.

Като следствие от това лечение различните прояви внезапно престанаха. Спряха припадъците сред децата, а ирландската сестра бързо се възстанови. Тогава ние казах­ме на директорката за хипотезата, която бяхме разработи­ли. Тя прояви огромен интерес и направи запитвания в селото относно историята на къщата. Научи, че къщата ^има лошата слава на обитавана от призраци, което е било причината да бъде купена на толкова ниска цена. Стана известно, че нито един обитател не можел да остане за дълго там и непрекъснато постъпвали сведения за тези изтощителни и мистериозни заболявания. Разкри се, че около 60 години преди това, къщата е била обитавана за дълъг период от време от мъж, към когото съседите изпит­вали подозрение, че е загадъчен и ексцентричен. Този човек се занимавал с някакви изследвания и имал лаборатория, в която работел всяка нощ и в която никой никога не бил допуснат.

Интересно е да отбележа, че нито лечителят, нито аз посетихме къщата или я приближихме на по-малко от двадесет мили. Това показва по какъв начин тези невидими сили могат да бъдат манипулирани от разстояние.

Един последен пример, взет от книгата Соnfessions of Alester Crowley ("Изповедите на Алистьр Кроули"), показ­ва естеството на обсебване, предизвикано от церемониал­ната магия, при която инвокираните сили не са били дос­татъчно разпръснати.

"Демоните, свързани с Абрамелин, не чакат да бъдат призовани, те идват без да бъдат търсени. Една вечер аз и Джоунс излязохме на вечеря. Когато .напуснахме Белия Храм, забелязах, че секретната брава не е заключена. Аз придърпах вратата и я проверих. Като излизахме навън, забелязахме полуплътни сенки по стълбите; цялата атмос­фера вибрираше от силите, които бяхме използвали. (Ние се опитвахме да ги кондензираме в осезаеми образи.) Ня­маше нищо обезпокоително в апартамента при завръщането ни, но вратата на храма бе широко отворена, мебелите) бяха разхвърляни, а някои от символите бяха разпръснати! из стаята. Ние възстановихме реда и тогава забелязахме) някакви полуматериализирани същества да маршируват и: стаята в почти безкрайна процесия.

Когато освободих апартамента на път за Шотландия, открихме, че огледалата са твърде големи, за да бъдат] пренесени невредими покрай Черния Храм. Той, разбира се, бе напълно разглобен до пристигането на работниците. Но атмосферата се бе запазила и двама от тях бяха неспособни да работят за няколко часа. Почти всяка седмица наблюдавахме как случайни посетители припадат или са обети от световъртеж, гърчове или апоплексия по стълби­щето. Много време мина преди тези стаи да бъдат взети отново под наем. Хората чувстваха инстинктивно присъс­твието на нещо ужасяващо."

Добре известно е на всички медиуми, че местата на древните храмове, където били извършвани магически ритуали, са винаги свръхзаредени с психични сили. Тези сили не са непременно зли, но имат мощен стимулиращ ефект върху психичните центрове и раздвижват подсъзна­телните импулси; и тъй като повечето от цивилизованите хора страдат в по-голяма или по-малка степен от това, което Фройд нарича потискане, такова едно раздвижване на подсъзнанието поражда чувство за дълбок смут. Ние не трябва непременно да приписваме злонамерени действия на място или на човек, който предизвиква у нас дискомфорт; може някаква психична сила с по-голяма наситеност, отколкото сме свикнали, да нарушава нашето равновесие.

Местата, където е имало манастири, преследвани и разтурени по време на Реформацията, също често са обсебени от психични сили. Груповият разум на дадена религи­озна общност притежава мощен потенциал и когато той се разпръсква чрез дружните емоции на неговите членове, силите, освободени по този начин, не се разсейват лесно. Нещо повече, монасите - посветени в Мистериите на Иисус, не са давали с готовност свещените си обители на грабителите. Отново и отново до нас достигат предания за проклятията, които застигат грабителите на църковни зе­ми. Това е широко известно в достатъчна степен, за да бъде дискутирано тук.

Има други факти във връзка със собствеността на Църквата, които, предполагам, не са толкова известни. Те засягат много чести психични прояви в църковните обите­ли. В разговорите ми с приятели и сътрудници, по време на изследването и търсенето на данни за тази книга, аз бях Удивена от факта, колко често тези места се споменават във връзка с феномените, които разглеждах. Църковните ритуали са в същността си церемониална магия, както признава дори такъв ортодоксален авторитет като Евелин Андърхил. Обикновеният божи служител не е много сведущ по въпросите и техниката на окултизма и следователно осъз­нава в много малка степен своите действия. Какви влияния той извиква при олтара и на какви сили става проводник трябва да бъде разглеждано за всеки отделен случай. Чо­век, чието съзнание е в екстаз, предизвикан от даден ритуал, и който не знае как да запечата и изолира своята аура и да се върне към нормалното, е много податлив и готов за психическа инвазия.

Предмети, свързани с каквато и да е форма на цере­мониални действия, са неизменно високо заредени с маг­нетизъм и са в тясна зависимост от силите, на които са служили. Спомням си, преди много години, когато имах много ограничени познания по окултизъм и никакви пре­тенции да бъда медиум, как се забавлявахме с две приятел­ки, като ровехме в кутиите за бижута една на друга. Аз извадих един хубав кръст от аметист и възкликнах:

"Има нещо изключително в този кръст. Като че ли е бил жив някога!"

"Това е кръстът, който ми подариха на първото ми причастие - отговори моята приятелка - той първоначално е бил носен от епископ."

Нейната сестра прояви огромен интерес и веднага донесе собствената си кутия за бижута, като ме помоли да посоча кръста от първото й причастие. И тя като сестра си бе римска католичка, а тези кръстове им бяха подарени при първото им причастие и благословени от свещеник. Беше много любопитно, че измежду три-четири кръста с орна­менти аз избрах един, който при допир бе топъл, жив и излъчващ трептения. Когато й го подадох, аз казах: "Това е кръстът от твоето причастие." Така беше.

Спомням си веднъж, като малко дете бях намерила един гарван, който умираше. Той лежа неподвижен на коляното ми няколко минути, след което изпърха с криле и умря. Не бях виждала смърт дотогава, но нямаше нужда някой да ми казва, че това е смъртта. Допирът и усещането, породено от птицата, преди и след като изпърха, бяха различни. Мога да сравня усещането към магнетичните и демагнетичните кръстове с разликата между живата и мъртвата птица.

Но Християнството не е единствената религия, която магнетизира и освещава предметите на своите ритуали. Дома и други ритуални религии, някои от които са дегради­рали. Трябва да бъдем много предпазливи, когато разпо­лагаме по стаите предмети, за които има вероятност да са свързани с култове, чиято природа не разбираме. Много от тях, разбира се, принадлежат на култа към кича и са посве­тени на божество, не по-свирепо и ужасно от парите, но оригиналната рядкост е нещо съвсем различно.

Имала съм такъв случай веднъж в Британския музей. Бях в една от залите в сутерена, която съдържа колекция от гипсови отливки на известни статуи от древността, като оригиналите не бяха там. Внезапно ме връхлетя усещането за присъствие на магнетична сила. Обърнах се към съот­ветното място и видях, че това не бе отливка, а самият оригинал. Много интересно, е за човек, възприемчив към психически влияния, да вкуси от атмосферата в залите на Британския музей. Благият и съзерцателен тон на залата, посветена на Будизма; усещането и мириса на дългата етноложка зала, от която трябва бързо да се отърсиш. За мен поне залата за Египет е разочароваща - видът на мумиите не е нито зловещ, нито омиротворителен, а прос­то циничен. Вероятно бих изпитвала различни чувства, ако прекарам една нощ при тях. Магнетизмът, който се разреж­да през деня, се насища и зарежда отново сред тишината и мрака на нощта. Спомням си първото си посещение на Стоунхендж сред тълпа от туристи и банкови служители, когато помислих, че славата му е отминала; но бе съвсем различно, когато го посетих в самотата на един пуст про­летен ден, след дългото му зимно уединение. Той се бе заредил отново и беше толкова страховит, колкото някой е желал да бъде.

Следователно би трябвало да се подвоумя, преди да заявя, че само защото не са прехвърчали искри между мен и мумиите при срещата ни в Британския музей, тяхната репутация е безпочвена. Когато бе отворена гробницата на Тутанкамон, аз си казах: "Ако проклятието на мумията не се прояви в този случай, аз ще загубя вярата си в окултизма." Всички знаем какво стана - вече трето и четвърто поколение са застигнати от това проклятие. Нито един романист, който черпи идеи от Древен Египет, чете енцик­лопедични справки по египтология и разглежда фотогра­фии на паметници от онова време, не би посмял да протегне дългата ръка на съвпадението толкова напред.

Египтяните отдавали голямо значение на съхранява­нето на физическото тяло. Гробниците на велики хора, както е добре известно, били защитени чрез средства, кри­ещи изненади, но не по-малко и чрез заклинания, а мощта и обсега на магията на египтяните са неща, които много малко хора могат да осъзнаят. Съвременният ученик по окултизъм, който чете Ямбликс за сведения относно мис­териите на Египет ще бъде изненадан.

В повечето случаи обаче, купувачите на редки ценнос­ти от Египет няма от какво да се страхуват; най-лошото, на което те не биха устояли психически, е видението на трудо­ви конфликти във фабриката за масово производство. А съм чувала за удивителни психометрични резултати, получени от мумия, която след като й била свалена обвивката станало ясно, че се състои от френски вестници със скорошна дата.

Винаги много съм се забавлявала от негодуванието на египтолозите от грабителите на гробници. В края на краищата, има ли някаква разлика между посетителите в една гробница, освен тази, че едните работят през деня, а други те нощем? От гледна точка на хората, сътворили гробницата и не пожалили нищо, за да я превърнат в непокътнато убежище за покоя на техните мъртви, може би те биха предпочели нощните посетители, тъй като те просто грабят, а не разсъбличат и излагат голите тела пред обществеността. Напоследък имаше силен протест, когато някои тела бяха преместени в двора на една селска църква, за да освободят място за надгробния паметник на известен общественик. Дори хора, чиито религиозни чувства не бяха оскърбени от този акт на осквернение, счетоха това за проява на ужасяващо лош вкус. И все пак никой не предло­жи да се свали погребалния покров и да оголи тялото на съпругата или майката на някого и да го фотографира вкочанено. Когато стане въпрос за проклятието на фарао­ните, се боя, че моите симпатии са изцяло на страната на фараоните.

Посветеният е горещо съветван да не скверни името, с което друг вярва,щ слави своя Бог, тъй като това е същата сила, която той самият почита, но представена от друг символ. Една стара арабска поговорка гласи: "Пътищата към Бог са многобройни като душите на синовете човеш­ки." Ние трябва да питаем достатъчно съчувствие към битките на друга душа по пътя на светлината и да не оскверняваме нещата, които са осветени дори само от нейните надежди. Създателят на всички нас ще разбере тяхната значимост по-добре и като ги приеме ще ги обрече на вечността.

Има много европейци, които са силно привързани към Буда и държат по стаите си Неговите статуи. (Въпреки че понякога ги бъркат с Ченрези - пълничкият и жизнерадос­тен бог на сполуката.) Аз съм последната, която ще отрече, че влиянието на това велико същество, Светлината на Азия, е благородно и милостиво. Различно стоят нещата със статуите на Буда и те, ако са истински, изискват внимателен подход. Едно от най-злонамерените проявления на черната магия по света е вид изопачена форма на будизма. Казвам това не за да уязвя тази почитана вяра, тъй като само липсата на възможност предотвратява Черната Меса да заеме тази съмнителна висота. В Тибетските манастири на сектата Дугпа има храмове, които притежават буквално хиляди статуи на Буда. По различно време един или друг от тези манастири е бил ограбван или от антагонистично настроени привърженици на други религии, или от китай­ски войници, които са разпръснали техните ценности. Да бъдеш притежател на някоя от тези статуи на Буда, магнетизирана от ритуалите на Дугпа, не е много приятно.

Аз имах едно много любопитно премеждие с една такава статуя на Буда. Това бе древна статуетка от стеатит, около 23 см висока, и нейната притежателка я бе изкопала изпод останките на един изгорял град, погълнат от джун­глата. Тя бе сложена на пода в един ъгъл на стълбището и служеше за подпиране на вратата при нужда. Аз имах апартамент на най-горния етаж и трябваше да минавам покрай меланхоличния малък Буда винаги, когато излизах или се връщах отнякъде. Всеки път ми се струваше свето­татствен начина, по който бе третиран свещеният символ на чуждата вяра. Аз се чувствах задължена да изтъкна това на собственичката и я попитах как би се чувствала, ако види разпятие, използвано по същия начин, но нямаше никакъв резултат. Междувременно малкият Буда стоеше търпеливо там, като понасяше метлата да хвърля купища прах в лицето му.

Един ден се качвах нагоре и носех букет цветя. Изпитах изкушението да хвърля пред него един невен - индийски символ на привързаност и набожност. Веднага осъзнах, че между мен и малката статуя се зароди връзка, и то вещаеща нещастие. Една или две нощи след това се връщах в къщи доста късно и когато минавах край Буда, изпитах усещане за нечие присъствие, обърнах се и видях кълбо бледозлатиста светлина с размерите на футболна топка да се отделя от статуята и да се търкаля нагоре по стълбите към мен. Силно паникьосана го пропъдих рязко с ръка и кълбото светлина се върна надолу по стълбите. То бе погълнато отново от Буда, който никога повече не получи от мен невени. Започнах да го заобикалям отдалеч, докато не напуснах апартамента скоро след това. Премеждието ми беше абсолютно неприятно и ми даде суров урок да не се забърквам със свещените символи на друга религия, освен ако не съм подготвена за това. По-късно научих, че някоя от тези статуи са били осветени с кръв от човешки жерт­воприношения.

С това не искам да изтъквам, че всички статуи на Буда са третирани по този начин; такива освещавания са, предполагам, сравнително редки. Мисля, че никой, който познава фактите, не ще ги отрече - дори можем да попаднем на разпятие, което е било използвано обърнато наопаки при Черната Меса.

Не всеки случай на психическа намеса обаче възниква отвън. Популярен космически закон е, че всичко се движи кръгообразно и че каквито и сили да отпращаме навън и каквито и да е мисловни форми да извличаме от нашата аура, те ще се върнат при нас, освен ако не бъдат абсорбирани от обекта, към когото са адресирани.

Един от най-ефективните и най-широко практикувани методи на окултна защита е да откажем да реагираме на дадена атака - нито да я приемем, нито да неутрализираме силите, хвърлени срещу нас, като по този начин ги отпра­вим обратно към техния източник.

Има определени форми на безумие, при които умопобърканите вярват, че са жертва на атака от невидими съ­щества, които ги заплашват и унищожават. Така те пред­лагат основа за опасни инсинуации. Болните описват сво­ите мъчители или посочват къде се намират те в стаята. Медиумът, който изследва такъв случай, често може да потвърди местонахождението на тези същества точно къ­дето посочва болният. Въпреки това, психологът може да се изпъчи и да докаже, извън всякакво съмнение, че т. нар. халюцинации са плод на потиснати инстинкти, които по­раждат дисоциативни комплекси от идеи в собственото подсъзнание на пациента. Означава ли това, че медиумът е сбъркал като мисли, че усеща и възприема астрална форма? По мое мнение и психологът, и медиумът са прави и техните открития взаимно се обясняват. Това, което вижда медиумът, е дисоциативен комплекс, изпратен и излъчен от аурата като мисловна форма. На душевно бол­ните може да се създаде астрално облекчение, като се разрушат мисловните форми, които ги заобикалят, но за нещастие, това облекчение е краткотрайно; тъй като, ако не се открие и лекува първопричината за болестта, щом се разрушат първоначалните мисловни форми, веднага се изграждат нови.