Глава 8 РИСКОВЕТЕ, СЪПЪТСТВАЩИ ЦЕРЕМОНИАЛНАТА МАГИЯ

Ако искаме да разгледаме всички страни на проблема за психическата самозащита, трябва да осъзнаем и значи­мостта на един феномен, за който е писано твърде малко, а именно природата на силите на разумното и организира­но зло.

Вярванията на древните са включвали и богове на злото наред с благодетелните божества. Те не са наричали тези богове на злото дяволски. В индуизма имаме Шива и Кали; в Египет - Сет и Тифон; в гръцкия Пантеон - Плутон и Хеката.

Всички други вери имат също и своите ангелски хоро­ве, свои архонти или строители - всъщност цялата небесна йерархия. Само протестантите са забравили своята анге-лология и Създателят трябва да бъде едновременно Архи­тект на Вселената и неин Зидар, като създава човека от прахта на Земята без ничия помощ.

Ако си припомним "Изгубеният рай", ще открием, че Милтьн е бил запознат както с божествените, така и с пъклените йерархии и че те са степенувани и разделени по строго определена система. Всеки, който е запознат с Кабала ще открие в Милтьн един събрат - кабалист.

В Кабала ние откриваме езотеризма на Стария Завет. Аз възнамерявам да използвам кабалистичната термино­логия, за да обясня езотеричната теория на злото по четири причини: първо, аз съм най-добре запозната именно с кабалистичните термини; второ, тази терминология обра­зува основата на окултната мисъл на Запад и цялата магия през Средновековието е базирана върху нея заедно с голя­ма част от съвременната магия; трето, по мое мнение, тя е сама по себе си разбираема, последователна и изчерпател­на; и четвърто, тъй като е система, утвърдена от древност­та, аз няма да бъда обвинена в романизиране и фабрикуване на собствена система.

За да ви предам мислите си ясно, е необходимо едно кратко резюме на Кабалистичната доктрина. Тъй като не е възможно да навлезем и да изложим тази обширна систе­ма, аз ще формулирам догматично някои аксиоми и след това ще ги обясня, като използвам илюстрации вместо аргументи, тъй като така ще постигна максимална яснота в най-малко пространство.

Посветените признават два вида зло - Негативно Зло и Позитивно Зло. Негативното Зло е полярният антипод на доброто.

Нека се опитаме да илюстрираме това. Всяко едно действие предизвиква противодействие. Силата на изстре­ляния куршум се уравновесява от отката на оръжието Всичко, което се движи, трябва да има еквивалентна маса на изтласкване, от която да се отблъсне - нещо твърдо поД> основата му, от което да се отдели. Трудно е придвижва! нето върху хлъзгава повърхност, тъй като тя не предлаг! съпротивление и сцепление. Ние трябва да имаме нещо! върху което краката ни се задържат, отблъскват се и ни дават тласък напред при всяка стъпка.

Негативното Зло е масата за изтласкване на Доброто! принципът на съпротивление, инерцията, която дава въз­можност на Доброто да има опорна точка.

Но Негативното Зло е нещо повече от това. Ние бихме могли да наречем принципа на съпротивление негативния аспект на Негативното Зло. То има и позитивен аспект г Принципът на Разрушението.

Най-добре можем да обясним космическата функция на Принципа на Разрушението като го наричаме с езотеричното му име Чистачът на Боговете. Неговата функция е да почиства след даден стадий в развитието на еволюци­ята, като отстранява това, което е немощно и изчерпано, Я следователно може да задуши и задръсти развиващия се живот.

Тук намираме и отговора на вечната загадка защо Бог проявява търпимост към Дявола. Дяволът е космическата маса на изтласкване и Чистачът на Боговете. Точно този аспект на злото има многообразна символика в пантеоните на други религии - прозира в ликовете на Шива и Кали, на Плутон и Хеката. Тук виждаме защо тези съпротивителни и разрушителни сили се наричат божества, а не демони, тъй като те са противодействия и реакции според космическите закони, а не са анархични и хаотични.

Нека сега разгледаме Позитивното Зло. То също има "негативен" и "позитивен" аспект. Неговият "негативен" аспект е чистият хаос, неформираната материя и некоординираната сила. Много подходящо той е наречен Косми­ческо Изчадие. Да навлезеш в областта на "негативното" Позитивно Зло е все едно да потъваш в плаващите пясъци на психиката.

Сега сме готови да разгледаме "позитивния" аспект на Позитивното Зло, самите демони, или Клифи, както се наричат в Кабала. За да разберем тяхната значимост, ние трябва да продължим пътуването си из Кабалистичната философия.

Приема се, че Създателят е създал Вселената чрез серия от Божествени Еманации, десет на брой. Те се нари­чат Десетте Свещени Сефири и са представени в диаграма, като са подредени по особен начин. Това е всеизвестното Дърво на Живота - Ключът към всички символи.

Сефирите не били еманирани самостоятелно, всяка една от Божествения източник, а преливали една в друга. Веднага щом едната Сефира еманира друга, се казва, че те двете оформят равновесие, като се компенсират взаимно. Но има определен период от на еманацията на Сефирата, когато силата все още не е в равновесие, а се изтласква навън невъзпирано. Точно тази некомпенсирана сила, коя­то е еманирана по време на неравновесието, и след това не е била абсорбирана след установяването на новата сфера, ^е образувала Позитивното Зло. Следователно има десет вида Позитивно Зло, точно както съществуват десетте Бо­жествени Еманации.

В тези сфери отиват, според вида си, всички зли по­мисли на човека, които не са неутрализирани от покаяние или компенсирани от излишък на добро у другите членове на същата групова душа. Има много дълбока окултна док­трина тук, в която не можем да навлезем сега. Трябва да се задоволим да я изкажем догматично в обяснение на кабалистичното понятие за Клифи. Когато размишляваме за всичко, което трябва да е било излято в тези десет бездни на злината от времето на Атлантида, през упадъка на Вавилон и Рим, до Световната война, можем да си пред­ставим какво се отприщва от тези бездни, когато пломби­раният им катинар се счупи.

Те не само еманират различни внушения, които изку­шават и корумпират души, всяка според своята уязвимост, но времето е послужило за формирането на разумно зло. Те вероятно произхождат от действията на Черната Магия, която е взела най-значимата същина и есенция на злото и го е организирала за свои собствени цели. Живите форми, образувани по този начин, придобиват самостоятелен жи­вот, развиват се и се размножават. Те се появяват като сънища и халюцинации и могат да породят в значителна степен обективни феномени като шум, петна от кал или кръв, топки светлина и най-вече зловонна смрад.

Десетте Божествени Еманации са представени чрез Архангели, а Десетте Пъклени Еманации - като Архи-демони. Това са Имената на Силата в Магията. Всяка Сефира тогава има своята наблюдателна страна в съответния де­мон. Посветеният адепт винаги достига контрол над демо­ничната сила, преди да се опита да използва ангелската сила, която с подходящи средства може да се достигне във всяка Сефира. Ако не направи това, той контактува и с двете спонтанно и едновременно. Нещо повече, планетите, елементите и Знаците на Зодиака са тясно свързани със Сефирите и са подредени по Дървото на Живота по начин, известен само на посветените.

Посветеният адепт е изключително внимателен в дей­ствията си, когато работи с тези сили, защото знае, че винаги на заден план са Клифите. Непосветеният окултист продължава напред радостно, играейки си с тези Имена на Гнлата, които е взел от неизброимите книги по този въп­рос, достъпни за всеки читател, като си мисли, че ако не призове демоните, те няма да дойдат. Той забравя, че всяко нещо се състои от Джекил и Хаид². Вследствие на това постепенно церемониалната магия си печели лоша слава, която се дължи на неприятно честите случаи на неблагоп­риятни последици, точно както хирургията имаше лошо име преди Листър. Проблемът е в несъвършените и непра­вилно усвоени техники.

Веднъж извършвах експеримент с геомантията, която е метод за гадаене, принадлежащ към Елемента Земя. Сега всички предсказвания, когато се извършват според езотеричните им правила, винаги започват с евокация на духа, който властва над конкретното действие. Духовете на геомантията не са от много висш тип. Аз не бях докрай запозната с метода и се опитвах да създам чрез пробожда­ния съответната фигура върху парче хартия, вместо да използвам поднос с мокър пясък. Нещата не вървяха към добро и стаята се изпълни с ужасното зловоние на канали­зация. Веднага извърших съответния ритуал за прогонване и въздухът се прочисти. Нямаше съмнение относно обек­тивността на феномена.

Много интересен случай е даден в Оссult Review от месец декември 1929 г. в писмо до редактора, подписано от Х. Кампбел:

"Тъй като исках информация, която не можех да полу­ча по обичайния начин, аз се обърнах към Системата на Абрамелин и подготвих необходимия талисман, като го завърших според възможностите си'и с малкото знания, които имах. Изпълних ритуала и продължих да прочиствам работното си място. Малкото познания са опасно нещо; моят ритуал не бе съвършен и аз захвърлих талисмана като безполезен, без по някакъв начин да разсея възможността за действие на призованото от мен същество. Това не може да се нарече по друг начин, освен голяма небрежност от моя страна, и до голяма степен това е така. Но съществе­ното, което искам да подчертая е че познанията ми за конкретната система, и оттам и за ритуала, бяха недоста­тъчни и несъвършени. Не ми беше показан и никакъв начин как да се справя с това същество, след като е предизвикано. Сега вижте резултатите:

За нещастие не съм записал датата, когато започнаха тези прояви, но първият знак за тревога бе около 3 март 1927 г. Мога да посоча датата с точност, защото, както по-късно научих, проявите бяха най-силни и мощни около Новолуние и след като заспях. В този случай си спомням как внезапно се събудих с неопределеното чувство на ужас, което ме потискаше. Все пак то не бе породено от кошмар, а бе натрапена емоция, която можеше да се отхвърли с усилие на волята. Това премина скоро след като станах и аз не помислих повече за случката.

Отново, на 2 април или някъде там, аз бях обезпокоен от същото чувство, но се отнесох към него като към болез­нен кошмар, въпреки че вече ми беше хрумнало, че сънят ми е обезпокояван около новолуние; докато с настъпването на пълнолуние се възстановяваше покоят на нощите ми.

Новолунието на 1 май поднови безпокойството ми. Този път то беше много по-мощно и изискващо почти непосилно усилие на волята, за да го отхвърля. Приблизи­телно по това време аз за първи път видях съществото, което неимоверно бързо ме обсебваше. Като цяло то не беше неприятно на вид. Очите му бяха затворени, то беше ^с брада и дълга разпусната коса. Приличаше на сляпа сила, която бавно се събуждаше за действие.

Тук има три неща, които трябва да изясня, преди да продължа. На първо място, никога не бях атакуван два пъти през една и съща нощ. Второ, когато говоря за физически прояви, като чупене на стъкло и гласове, те никога не б Действителни с едно неописуемо изключение, а чисто обсебване; и това води до третото нещо. Нито един от тези инциденти не стана, докато бях заспал. Винаги се озовавах буден и обзет от ужас, борейки се яростно да отхвърля магията. Имал съм кошмари, но нито един от тях не е заклещвал здраво разума ми минути наред, както правеше това нещо, нито ме е карал да се хвърлям от прозорец на три метра височина от земята.

Първият знак, който получих, че тези визити са извън нормалния ход на нещата, дойде на 30 май. Около полунощ внезапно се събудих от глас, който викаше силно: "Внима­вай!" и веднага забелязах една червена змия, която се нави-ваше на кълбо и размотаваше под леглото ми, като протяга­ше глава към пода. Точно когато се готвеше да ме нападне, аз скочих през прозореца и се приземих в розовите храсти долу, като за щастие се отървах само с ожулване на ръката.

След тази случка имаше спокойствие до 30 юни, кога­то дойде кулминационната точка. Бях видял съществото отново през нощта ма новата луна и бях забелязал чувстви­телни промени във вида му. Сега то изглеждаше далеч по-активно, а дългата му коса се бе разделила и оформила змийски глави. На следващата нощ бях събуден от силен шум и скочих от леглото. Тогава видях, че шумът е причи­нен от голям червен обелиск, който се бе сгромолясал през западната стена на стаята ми и бе облегнат на стената, наклонен към източния й край. Беше строшил стената и прозореца на парчета, като бе пропуснал леглото ми, което бе в ниша и наляво от пътя му. При падането си той бе смазал всички огледала и леглото и пода бяха посипани със строшени стъкла и парчета дърво. Този път обсебването трябва да е траяло няколко минути, аз не смеех да помръд­на от страх да не се порежа, а за да се протегна към кибрита - където, знаех, лежеше безопасността - трябваше да се наведа през леглото и отново рискувах да се порежа. Все пак знаех, че всичко е привидно, но нямах сили да се раздвижа. Можех само да стоя там бездеен, вглеждайки се в разбитата стая с нарастващ и безнадежден ужас.

И сега идва най-необикновената част. Когато накрая съумях да овладея обсебването, легнах отново напълно изнемощял и знаех, че единствения шум, който издадох, бе от скачането ми на пода. Моята стая е поне на сто метра от останалата част от семейството ми, но на следващата сутрин те ме попитаха какъв е бил този ужасен шум в стаята ми през нощта.

След това осъзнах, че играта е свършила. Аз не бях приел всички тези инциденти, без да правя нищо, но знаех че е невъзможно да се опитам и да получа контрол над силата, която бях привел в действие. В отчаянието си се обърнах към една добра приятелка, за която знаех, че разбира много от тези неща. Тя не се поколеба, а веднага ми предложи помощта си и от този ден досега неприятнос­тите изчезнаха.

Такъв е моят случай. Надявам се, че мога да преду­предя онези, които размишляват над моята глупост, да се отнасят с най-голямо внимание към всяка издадена в книга магическа система и да не я използват, докато не придо­бият абсолютен контрол над призованите същества!"

Сред широката общественост, незанимаваща се с окултизъм, никога не се виждат резултатите от неудачите, съ­пътстващи магията, и единствените лекари, които ги виж­дат някога, са посветени събратя, които понякога са и медици, а те, естествено, запазват мълчание. Катастрофите се проявяват в различна степен на сериозност - от силна уплаха до смърт.

Не мога да кажа много по тези въпроси, тъй като те са сред най-секретните пътеки на окултното учение. Трябва обаче да се посочи достатъчно, за да се разкрие какво може да се получи при дадени обстоятелства. Не мисля ни най-малко, че е вероятно да срещнете клифични демони, освен ако не прилагате церемониална магия. Демоните са редки, както синята пъпка в Англия, но е добре да знаете начина, по който се проявяват, за да ги разпознаете при евентуална среща.

Голямата част от дилетантите в окултизма са защите­ни от собственото си неумение. Те не могат да постигнат резултати и, съответно, не причиняват вреда. Но ако те успеят да постигнат някакъв резултат, ще открият, че има и нещо повече. Усърдният ученик, освен ако не работи под умело ръководство, може също да се озове в затруднения и то по различни причини.

Той може да не е достатъчно опитен в извършване на конкретното действие, тъй като при магията теорията и практиката са две различни неща. Ученикът по окултизъм често взема формула от някоя книга и се опитва да я използва. По същия начин той може да следва инструкци­ите от учебник по хирургия и да се опитва да оперира. Повечето формули са непълни, винаги има нещо ненапи-сано. Някои от "варварските имена за призоваване", които непосветените използват като Думи на Силата, са наистина началните букви на мантрично изречение или формула. Веднъж попаднах на инвокация, където Дума на Силата бе Тегатуу. При направеното изследване това се оказаха ос­танки от името на Великия Архитект на Вселената.

Дори опитният окултист може да се сблъска с трудности, ако се опитва да извършва магически действия в състояние на лошо здраве, преумора или след като е поел умерено количество алкохол, тъй като и най-малкото е твърде много, когато се занимаваме с Невидимите Сили. С еднаква сила това се отнася и за всеки от помощниците му. Една верига не е по-силна от най-слабото си звено и ако дори само един от екипа не може да се справи със силите, всички останали страдат. Ритуалната ложа не е място за доброжелателен, но немощен човек.

В наши дни съществуват голям брой дилетанти в окултизма. Повечето от тях са безобидни, защото са без­резултатни, но никога не се знае кога ще попаднеш на оголена жица. Вземете за пример рекламите в различни окултни издания, които предлагат да ви доставят "чар, който е ефективен". Едно от двете е сигурно - или този чар въобще не е ефективен (губите си парите), или той работи, зареден с някаква сила. Какво е естеството на тази сила и дали хората, които са направили талисмана, знаят какво вършат? Дали те са спазили предпазната мярка да обвър­жат по-нисшия аспект, преди да магнетизират по-висшия аспект? Това са елементарните предпазни мерки на прак­тикуващия окултист, ако е бил правилно подготвен. Дали правещият талисмана ги познава?

Човек купува антикварни книги за магия. Кой е бил предишния собственик и за какви цели са били използвани тези книги? Или си купувате нова книга, която е доставена от някоя окултна школа с пропагандна цел. Тези книги често са магнетизирани, преди да се изпратят на лицето, и така оформят магнетична връзка между купувача и Ордена, който ги е издал.

Или някой може да се присъедини към група, а преди това да е бил свързан към друга окултна група, чиито контакти са деградирали. Ако не се вземат необходимите предпазни мерки, този човек ще внесе психична зараза, а новите му сподвижници ще имат неприятни изживявания.

Винаги ще помня онова, което ми каза един окултист от много висока класа: "Две неща са необходими за безо­пасността в окултизма - правилни мотиви и верни спод­вижници." Ние се люлеем във фалшива сигурност, ако вярваме, че добрите намерения са достатъчна защита. Моят съвет към бъдещите ученици е да призовават Учите­ля да им изпрати човек, който да ги посвети и въведе, и да не предприемат практически опити, докато не са напълно сигурни, че са намерили такъв човек.

Тук не мога да навляза нито в предпазните мерки срещу нежеланите последици в практическия окултизъм, нито в средствата, които се прилагат, ако станат такива инциденти. Мога само да покажа симптомите, по които може да се разпознае такава евентуалност. Това е всичко, което може да се направи, и всичко, което е необходимо за книга от този род. Посветеният знае какво да прави, без да се нуждае от моите напътствия. Непосветеният не може нищо да направи и трябва да търси помощ. За него е достатъчно да знае кога му е необходима такава помощ.

Ако нещата се объркат по време на магическа церемо­ния, силата "се скъсява" и някой, може да е операторът или най-слабият човек в екипа, получава "нокаут" като от удар на невидим боксьор. Когато се повдигне, той е много замаян и лошо разтърсен и може да минат дни и седмици, преди да се съвземе. Той ще е в състояние на пълна отпад­налост и значително умствено смущение, които постепен­но избледняват. Ако няма някакво органично заболяване, като наследствена умствена нестабилност, слабо сърце или втвърдени артерии, с течение на времето се стига до пълно възстановяване. Но при наличие на някое от посоче­ните заболявания изходът е лош и такива хора не бива да вземат участие в окултни експерименти. Лично аз не вярвам, че невидимите сили сами по себе си могат някога да причинят смърт, постоянно осакатяване или инвалидност, ако няма физически причини за това. Човек, който губи разсъдъка си в резултат на психичен шок, би го загубил и при ЖП катастрофа, а и при каквото и да е драстично емоционално преживяване.

Освен ако самата психична атмосфера не изисква това, не е необходимо да предприемате действия за прогонване или да вземате предпазни мерки срещу обсебване, тъй като силата се е разсеяла със самия акт на нанасяне на шок.

В началните ми занимания с окултизъм аз развих моите умения много бързо, тъй като разбулих спомените от минали прераждания изцяло и заедно с тях и способнос­тите, придобити в предишни животи. Но бях силно разтър­свана няколко пъти, преди да науча техниките за справяне с невидимите сили. Никога не съм имала някакви постоян­ни лоши последствия в резултат на неудачите си, въпреки че признавам, че при нужда моите приятели ме избавяха от отломките.

В началото на кариерата ми като окултист една прия­телка доведе при мен момиче, чиято майка, както ми раз­казаха, запалена ученичка по окултизъм, явно имаше ужа­сяващо въздействие върху дъщеря си. Майката бе вдовица и заедно с дъщеря си живееха при много добри материални условия. Но винаги, когато момичето се сприятеляваше с някого или показваше желание да напусне дома, майката извършваше необикновени неща, като влизаше нощем в стаята на дъщеря си и чертаеше знаци във въздуха около леглото й. Ефектът от това върху момичето,беше особен. Тя се чувстваше неспособна да се освободи от умственото доминиране, което майка й упражняваше върху нея, и се топеше ден след ден. Когато я видях, макар че се движеше сама, тя изглеждаше като жертва на глада.

Направих психическо изследване и си оформих мне­ние, че майката действа посредством същество, което е станало нейна собственост. Как може това да бъде извър­шено в настоящия пример не знам, но такива неща се срещат често в окултизма. Аз реших да се заема със случая и да преследвам, а ако е възможно и да унищожа това изкуствено елементално същество. Бях далеч от групата, с която работех, но не бе трудно да си избера помощен екип от хора с определен интерес към окултизма.

Не изпитвах никакво малодушие или угризения относ­но процедурата. Изкуствено създаденото елементално съ­щество, управлявано от жена с оскъдни познания по магия, не ми изглеждаше вдъхващ страх противник. Бях наблюда­вала много прояви на практически окултизъм, бях помага­ла при подобни действия и притежавах необходимите фор­мули. Така че аз обиколих града, помолих някои приятели за помощта им, а други да дойдат и да се забавляват. Откровено казано, нашето поведение и отношение бе като на момчета, които отиват да плават със сал.

Срещнахме се в уреченото време на уреченото място. Оформихме кръга и се захванахме за работа. Методът, който използвахме, изискваше аз да напусна тялото си, а групата бе там, за да се погрижи да не му се случи нещо лошо. Аз достигнах до астралното ниво с лекота, свърших си работата и тръгнах да се връщам, като се чувствах горда със себе си, тъй като това бе първият път, когато действах абсолютно самостоятелно, без контрол и наблюдение от моя учител.

Когато започнах да възстановявам съзнанието си на физическо ниво, което прилича на идване в съзнание след упойка, аз имах усещането, че вибрира някаква машина, а аз лежа върху нещо твърдо и неравно. Отворих очи и видях как нещо кафяво се извисява над мен на голяма височина. Докато възвръщах сетивата си, открих, че лежа на пода, просната върху един нещастен мъж, който бе прикован към стената и точно той, целият треперещ, ми се бе сторил като вибрациите на някаква машина. Другите членове на кръга бавно и неохотно се показваха иззад дивана, пианото и други обемисти мебели. Те бяха свидетели на практически окултизъм, но не изглеждаха очаровани.

Изглежда, че след като съм напуснала и съм ги оста*-вила с безчувственото си тяло, те станали свидетели на много феномени от рода на камбанки и гласове извън кръга. Ако бяха запазили тишина, всичко щеше да е доня­къде добре, но те загубили ума си и се разпръснали. Тогава след като кръгът е бил развален, аз съм започнала да върша странни неща - да се премятам презглава и по някакъв начин (който никога не си обясних) съм достигнала до далечния ъгъл на стаята в краката на един от кръга.

Тогава стана нещо необикновено. Ние тъкмо идвахме на себе си, като мислехме, че всичко е свършило, когато сила от неизвестен и до днес произход внезапно се втурна в кръга и един от нас пое целия удар. Той прелетя през цялата стая и се приземи, за щастие, с лицето надолу върху един фотьойл. Остана на легло три седмици.

Докато ставаше всичко това, бащата на един от участ­ниците изпитал безпокойство и преминал през целия град, за да ни търси. Както повечето малки провинциални град­чета, и това "заспиваше" рано, но той ни разказа, че докато идвал, видял много прозорци да светят и чул деца, които плачели по протежение на целия път.

Когато се замисля за рисковете, които поемах и усло­вията, при които работех в онези дни, се чудя как аз и моите приятели все още сме живи, за да разкажем това. Казва се, че има специално Провидение, което пази глупците, пия­ниците и малките деца. Аз мисля, че има и друго Провиде­ние, което пази неопитните окултисти и техните приятели. Резултатът от тази процедура бе пълното освобожда­ване на момичето от доминиращата роля на майката. То започна да качва килограми и бързо се възстанови. Краят на всичко това, поне, бе напълно успешен.

Друг интересен случай е описан в списание Оссиlt Review, януари 1930 г.

"Мистериозната смърт на ученичката по окултизъм, госпожица Н. Форнарио, привлича вниманието на властите - Госпожица Форнарио бе намерена да лежи съвсем гола сред мрачните хълмове на самотния остров Айона. Около врата й имаше кръст, окачен на сребърна верижка, а наб­лизо, под ръката й лежеше огромен нож, който е бил използван за издълбаване на голям кръст върху ливадата. Тялото й лежеше върху този кръст. Жителка на Лондон, госпожица Форнарио явно е дошла в Айона с някаква цел, свързана с окултизма. Една от прислужничките в нейната къща в Лондон направи изявление, че е било получено писмо, в което се казвало, че тя има "ужасен случай за изцеление". Една вестникарска статия загатва за "мистери­озни истории на острова, за сини светлини, които са видени в областта, където бе намерено тялото й, а има и история за мъж, с пелерина и маска". Окултистите, не по-малко от широката общественост, ще чакат с интерес някакви пред­стоящи разкрития, засягащи този случай."

Нямаше никакви по-късни разкрития, а само догадки относно случая. Само един детайл мога да прибавя към краткия, но многозначителен репортаж в списанието. Тя­лото носеше следи от одрасквания.

Аз познавах госпожица Форнарио отблизо и в опреде­лен период работехме заедно по доста случаи, но прибли­зително три години преди смъртта й нашите пътища се разделиха и ние изгубихме връзка. Тя бе наполовина италианка, с необикновено развит интелект и изпитваше осо­бен интерес към елементалните контакти на Зеления Лъч; твърде дълбок интерес, според мен, което предизвика мо­ето безпокойство, и аз отказах да й сътруднича. Не съм противник на разумния риск, всъщност никой не може да очаква да постигне нещо значимо без да поеме риск, но за мен "Мак", както я наричахме, нагази в много дълбоки води, още докато я познавах, и беше сигурно, че рано или късно ще има неприятности.

Тя очевидно е била на астрална експедиция, от която никога не се е върнала. Тя не беше добър обект за такива експерименти, тъй като страдаше от някои дефекти на хипофизата. Дали е станала жертва на психична атака, дали е останала в астрала твърде дълго и нейното тяло, не много жизнеспособно, е замръзнало, оставено голо посред зима, или тя просто се е промъкнала в някое от елементалните владения, които обичаше, кой знае? Информацията, с коя­то разполагаме, е недостатъчна за оформяне на мнение, фактите обаче са безспорни и дават добра храна за разми­съл на скептиците.

Добре е може би да подчертая в края на тази глава, че когато говоря за експерименти на церемониалната магия, аз нямам предвид ритуалното посвещаване. Сега едно ри­туално посвещаване е, разбира се, церемониална магия и такива са за сведение тайнствата на църквата. Но окултистите, използвайки своята терминология, може би донякъде свободно, не включват ритуалното посвещаване, когато говорят за церемониална магия.

Има много варианти на церемонии за посвещаване, но те всички са създадени да въздействат и работят само върху душата на кандидата. Церемониалната магия, от друга страна, в техническия смисъл на понятието, има за цел да работи върху душата на природата. Двете процедури с техните безбройни форми на проявление са съвсем раз­лични по вид, цел и постигат напълно различни резултати.

Има силни предубеждения относно ритуалната магия сред онези, които се интересуват от популярен окултизъм, дължащи се на строгата критика срещу нея от госпожа Блаватска. Госпожа Блаватска е обучена от Източната школа и има много малко практически познания върху вътрешния аспект на Западния Окултизъм, нито пък владее неговите методи. Тя говори от гледна точка на Изтока и съди Западните езотерични условия по това, което е видяла на Изток, където Тантричната магия бе покварена в ръцете на Дугпа и сходни секти.

В наситената и материалистична атмосфера на Запада е изключително трудно да се постигнат някакви значител­ни резултати без използването на някаква церемониална форма. Дори Теософското общество, на което тя е основа­телка, съвсем несъзнателно се е доближило до Западните ^методи, като приема католическите ритуали и масонските посвещения като страничните параклиси на основния си ^храм, а тази смесица буди безпокойство. Движението "Обратно към Блаватска" може да е в състояние да предостави много по-чисто етично и метафизично познание, но аз мисля, че можем да предречем, че то няма да постигне практически резултати, поне не и в Европа.

Трябва ли ние да отбягваме церемониалните методи, понеже от време на време, попаднали в ръцете на дилетанти или при неподходящи условия, те водят до унищожител­ни резултати? Трябва ли да се въздържаме от състезанията с коли и мотори, от алпинизма или летенето, или да търсим и правим изследвания върху радиоактивни вещества? Всичко изброено взема своя дан всяка една година. Има неоправдан риск, който никой разумен човек няма да пое­ме, ако може, но има също и разумен риск, който всеки, пожелал да излезе от тълпата, трябва да е готов да посрещ­не. Не всеки последовател на Пътя към духовното е подхо­дящ за извършване на ритуали, както не всеки е способен да се справи с управлението на самолет. Но има някои хора, и мъже, и жени, за които вкусът на опасността е подтик, който изважда на показ основното вещество на тяхната същност, и те винаги ще бъдат откривани във вихъра на големите премеждия
ВТОРА ЧАСТ

РАЗГРАНИЧИТЕЛНА ДИАГНОСТИКА