Глава 9 РАЗЛИКА МЕЖДУ ОБЕКТИВНАТА ПСИХИЧНА АТАКА И СУБЕКТИВ­НАТА НАМЕСА В ПСИХИКАТА

Психизмът, колкото и да е истински, често води до самозаблуда. Психикът неизбежно е свръхчувствителен и податлив на внушение. Това е в основата на неговите дарби. Тъй като дейностите, свързани с психичното, не са се развивали нормално за европееца, ако трябва да си послужим с езика на морското инженерство, психикът е "претъпкан с машини за своя корпус". Той е съответно нестабилен, подвластен на опустошителни емоционални реакции и като цяло е изразител на онези отклонения в поведението си, които обикновено асоциираме с артистич­ния гений. Освен в случаите, когато психикът преминава през определени етапи на обучение, възпитание в дисцип­лина и е защитен и наблюдаван от онези, които разбират неговото положение, той не е надежден, защото е подхвър­лян от всеки повей на някакво въздействие. Психикът и невротикът показват много сходни реакции в различни житейски ситуации, но невротикът се отличава по това, че вместо да е "презареден за своя корпус", е с тънка черупка за своите емоции. Резултатът обаче е същият – разногласие и противоречие между сила и форма със съответната нес­пособност за поддържане на централен, обоснован и директен контрол. Техниката на окултната дисциплина о насочена към поддържане на контрол върху коренно различ­ни сили, към компенсиране на свръхчувствителността на психика и защитаването му от нежелани ефекти. Никога не е добре да се научиш как да отвориш вратите към Невиди­мото без в същото време да знаеш как да ги затвориш и залостиш.

Както отбелязах в предговора, сравнително рядко Не­видимото преследва човешките същества. Или както Гъсе­ницата казва на Алиса относно малкото кученце: "Ти го остави на мира и то ще те остави на мира." Но ако ние започнем да изучаваме окултизма или дори да се набърка-ме донякъде в него, рано или късно ще получим резултати, в случай че системата, която използваме, съдържа в себе си ефикасни възможности.

Ако човек излиза на Пътя за първи път, прогресът по него е задължително бавен и трудоемък. Но душа, която е била посветена в предишни прераждания, може да преоткрие скритите си психически способности толкова бързо, че тогава възниква сериозният проблем за поддържане на синхрон и координация. Изключително често се срещат хора, които, осъществявайки първия си контакт с окултиз­ма, преживяват психична намеса. Намесата може да се дължи на злонамерени въздействия или злонамерени съ­щества. Нито една от тези атаки не е единствена. Има и трета възможност, която се проявява при далеч по-голяма­та част от жертвите - простият факт, че съзнанието е атакувано от необичайна и непозната сила. Колко често явление е едно дете да е трескаво и капризно през първите няколко дни на морския бряг. Това не е непременно симп­том на някакво заболяване. Въздухът, непривичната храна и възбудата от новата околна среда смущават неговото чувствително психическо равновесие. Така и начинаещият е смутен в началото на своята окултна кариера. Непривич­ните вибрации го смущават и той получава пристъп на окултно разстройство. И в двата случая лечението е едно и също - временно ограничаване на факторите, които са причинили съответното нарушение.

Друга причина за психично смущение е частичното възстановяване на спомени от предишни прераждания, ако те включват болезнени епизоди, особено свързани с изуча­ване на езотеричното. Нахлуването на окултни понятия в съзнателния разум има склонност да отприщва подсъзна­телната памет за сходни преживявания в минали животи. Емоцията, обгърнала даден спомен, неизменно се възста­новява преди действителния образ на съответния инци­дент. Това е един от най-добрите тестове за точност в спомените от минали прераждания. Тази предвещаваща емоция може да се задържи дълго време на прага на съзнанието, преди спомените да се изчистят и избистрят достатъчно и станат осезаеми. Ако появилата се на хори­зонта емоция е болезнена, тя може да предизвика значител­но безпокойство и при отсъствието на вещ съветник да бъде приписана на окултна атака или на психичните въз­приятия на злонамерени въздействия в окултната група, към която се е присъединил ученикът. Необходимо е да се проявява огромна предпазливост при правенето на заклю­чения относно психичните впечатления на неопитния уче­ник, който има склонност към паникьосване.

От друга страна, не бива да се пренебрегват инстинк­тивните реакции на една чиста и чувствителна душа. Има такива неща, като Черни Ложи и зли същества. Не бива да позволяваме викът "Вълк, вълк!" да ни направи безсърдеч­ни или небрежни. Във всеки случай жертвата преживява поправимо и лечимо неразположение.

Изключително трудно е да се определи дали оплаква­щият се има разумни основания за своите чувства, тъй като неговото собствено въображение е изпълнило атмосфера­та със застрашителни мисловни форми. Не е просто да се Реши дали тези мисловни форми са субективни или обек­тивни. Най-мъдро е да разчитате на тези доказателства, които ви предоставя обективното изследване, и да напра­вите справка в сведенията за съответната група или окултист, срещу когото са повдигнати подозренията. Но еднакво важно е да направите справка и за човека, който повдига ^тези обвинения. Това, че даден човек е изпълнен с най-въз­вишени идеали, не е свидетелство за неговото равновесие.

Необходима е ясна и непредубедена оценка за същността на доказателствата. Не е задължително той да е изпечен лъжец, за да прави изявления, които са твърде далеч от истината.

Друг фактор, който трябва да се вземе предвид, е фантазията и прищевките, свързани със сексуалния инс­тинкт у хора, при които той е бил потискан. Нека разгледа­ме случай с жена, да речем, вече не млада, чиито обстоя­телства й позволяват за пръв път да следва своите собст­вени наклонности. Много жени домакини тръгват с пълна пара в житейско пътуване след смъртта на съпрузите си. Тази жена се захваща с окултизъм, към който може винаги да е хранила интерес, и се присъединява към някой кръг за изучаване и за възможно ритуално посвещаване. Водачът на този кръг при всички случаи е човек със силна и ярка индивидуалност. Неопитната, зажадняла за любов новачка е приета с овации. Ритуалът е нещо много стимулиращо, както откриха за своя сметка англо-католическите свеще­ници. Жената, вероятно доста несведуща в житейските факти, открива, че е странно объркана. Тя е уплашена и чувства, че приближава някой от кралството на Пан. Ней­ните инстинкти обикновено безпогрешно я водят към пред­усещането на източника на смущаващото въздействие. Тя ще посочи непоколебимо към магнетичния мъж, като мно­го рядко има предвид реакциите на една жена в присъстви­ето на мъжа.

Ако тази жена е невежа относно житейските проблеми, обвинението, което ще повдигне, е обикновено под форма­та на убеденост в хипнотично въздействие. Тя не осъзнава, че хипнотизаторът е природата й. Ако все пак знае нещо за света, обвинението може да е в получаване на непристойни предложения. Само един поглед към жената е обикновено достатъчен, за да се прецени дали има някакво основание за обвинението. Много рядко някое младо и хубаво моми­че, което с основание може да е подозрително, разказва подобна история. Любопитно е, че на недоволстващите никога не хрумва да се спасят чрез бягство или да оставят нещата в ръцете на адвокат. Ако в края на някоя дълга история, изпълнена с мрачни намеци и неизказани прово­кации, бъде зададен въпросът: "Какво точно направи той?", отговорът обикновено е: "Той ме погледна много­значително."

Когато някой ни разкаже подобна история, ние трябва да постъпим мъдро и отделим повече внимание на поведе­нието на разказвача, отколкото на загатнатите факти. Този подход неизменно ни доставя много по-ценна информация. Най-трудното нещо на света е да провокирате някоя истин­ска жертва да говори. Жена, която прави достояние исто­рията на собствения си срам, е обикновено презирана и достоверността на нейните сведения по въпроса е обратно пропорционална на нейната бъбривост. Нека не забравяме, че са необходими двама, за да има скандал или свада. Човек, признаващ дадена грешка, молещ за помощ и прос­ледяващ по обратния път блуждаещите стъпки, в по-голя­ма степен заслужава да му се помогне отколкото онзи, който твърди, че е чист като ангел небесен.

Трябва да посрещаме обвиненията в неморалност с голяма предпазливост, тъй като законните съдилища не приемат показанията на жертвата, дори и да са дадени под клетва или получени в резултат на кръстосан разпит, освен ако не са подкрепени от допълнителни свидетели. По съ­щия начин лекарят знае, че този тип поведение и разпрос­транена форма на умствено разстройство се нарича дори в учебниците "умопомрачението на старите моми".

Мога да цитирам дузина случаи в потвърждение на предходните твърдения, но те не представляват особен окултен интерес, за да оправдаят включването им на тези страници.

Ако водачът на групата е жена, се сблъскваме с разли­чен тип реакция, независимо, че причините са същите. Не се осъзнава фактът, че "прилепването" или сблъсъкът на една жена с друга е всъщност заместител на любовната ^афера, което се потвърждава от факта, че момичето с много обожатели и щастливо омъжената жена никога не им се поддават. В този случай, точно както и в нормалния хете­росексуален контакт: "Господ не знае нещо по-свирепо от презряната жена." По очевидни причини тук не се предявя­ват обвинения за непристойно поведение. (Въпреки, че такова обвинение бе предявено към мен. Аз бях нарочена, че съм маскиран мъж, който се е опитал да прелъсти жалващата се и някои дори повярваха на това обвинение.) В такива случаи обвинението приема една от следните две форми: "Ти не ме обичаш, следователно си жестока! Към мен се отнесоха зле." като се групират отвлечени примери в подкрепа на това обвинение; или "Ти не ме обичаш, затова аз те мразя. Ти ме привличаш чрез хипноза."

Трябва да се има предвид при подобни обвинения, че опитният окултист, особено ако е от висока класа, има изключително магнетична личност и това може да доведе до смущения тези, които не са привикнали към свръхнаситени психични сили. Докато човекът, който е узрял за развитие, разгръща своето висше съзнание много бързо в атмосферата и присъствието на посветен от висока класа, този, който не е готов, намира това въздействие за изклю­чително смущаващо. Адепт, който позволява на неподгот­вени хора да навлязат в неговото магнетично поле, носи вина за липсата си на разграничаване и съобразителност, но той не може да бъде обвинен в злоупотреба с окултни сили. Той съвсем неволно еманира сила и не може да предотврати това. По-висшите адепти винаги живеят в уединение, което им е нужно не само за тяхната работа, но и за ограничаване на въздействието им върху неподготвени души, което води до яростни реакции и свършва на кръста или в чашата с отрова.

Не трябва да пренебрегваме факта, че човек, който идва при нас с дълга история за окултна атака и моли за помощ, особено финансова, може просто да си измисля небивалици и ние трябва да приложим същото разграни­чаване, както при всяка друга история за лош късмет, като се опитваме да разграничим истината от лъжата. Познавах човек, който позволи на един набеден адепт, уж претърпя­ващ окултна атака, да потърси спасение в неговото студио. Скоро след това той откри, че набеденият адепт бе разпро­дал мебелите му, за да си купи алкохол. Имаше основателни причини да се смята, че единствените духове, смущава­щи спокойствието му, бяха влезли в студиото, затворени в бутилка.

Оплакванията от окултна атака могат да произхождат ни повече, ни по-малко от самозаблудата на безумния, но това не анулира факта, че втори човек може да потвърди твърденията. Има една особена форма на безумие, позната на психиатрите като "лудостта на двама", при която двама души, тясно и интимно свързани, споделят едни и същи самозаблуди. В такива случаи обикновено се изяснява, че единият е определено умопобъркан, а другият е истеричен тип, който е бил обзет от самозаблудата на своя партньор чрез внушение. Тази форма на лудост е по-широко раз­пространена при жените. Обикновено възниква при две сестри или- две жени, които живеят заедно.

Има друга клопка, за която и опитните трябва да внимават при взаимоотношенията си с човек, оплакващ се от окултна атака. Безумието може да бъде периодично с прояви на изблици на остра мания, която се сменя с пери­оди на абсолютно здрав разум. Тази периодичност трябва да се търси в случаи с жени, при които темпераментната нестабилност се повишава чувствително по време на ме­сечния цикъл, при промени в начина на живот, по време на бременност и в действителност през всеки период, когато се раздвижва сексуалния живот, независимо дали в емоци­онално или физиологическо отношение. При патологични случаи периодиката на женската функционалност също може да се наруши.

Аз получих суров урок в това отношение при един случай, който доказва нуждата от предпазливост. Ние бях­ме приели в едно от нашите общества жена, чийто съпруг, известен общественик, отказал, според думите й, да живее с нея и бе направил няколко опита да я унищожи, като я заплашил, че ще я освидетелства като умопобъркана, ако тя по някакъв начин му се противопостави. Тези факти бяха подкрепени от кръг приятели, които познаваха и двамата. Проведох наблюдения върху тази дама около месец с цел Да видя дали нещо оправдава обвинението в безумие и като не констатирах нищо, се заех с нейния случай. На седмата седмица обаче възникнаха неприятности. Тя изпадна в силна възбуда и заяви, че е подложена на глад и лошо отношение от човека, който в мое отсъствие отговаряше за къщата. Седем седмици по-късно бяхме свидетели на друг изблик, при който твърдеше, че е обект на злонамерени действия от страна на един шкаф в стаята й, разхождаше се из къщата в изключително неподходящо облекло и загуби всякакъв самоконтрол. Този пристъп също премина за няколко дни. Накрая стана ясно, че тя страда от хронично възпаление, засегнало десния й яйчник. Винаги, когато настъпваше изключително нередовната й менструация, тя губеше разума си за няколко дни. Ситуацията се усложня­ваше от факта, че в промеждутъците тя изглеждаше напъл­но с ума си за външните хора. След напускане на общност­та, тя разказваше същите истории за нас, каквито преди това разпространяваше за съпруга си. Изявеният лунатик е много по-малък проблем за обществото в сравнение с тези гранични случаи. Към тях трябва да се отнасяме особено внимателно, тъй като те могат да предизвикат много неприятности.

Когато безумието се развие достатъчно, всеки с опит в работата с лунатици, ще го различи с лекота. Всеки тип безумие си има характерно изражение на лицето и дори походка. Но не е толкова просто, дори за експерт, да отличи безумието в неговите зачатъчни фази. Лунатиците са изклю­чително благовидни и внушаващи доверие и особено ако използват нещо от професионалния език на окултизма или спиритуализма, могат да заблудят всекиго. Дори опитен пси­хиатър трябва дълго да държи под наблюдение някого, до­като потвърди дали това е истинско безумие или не е.

В област, където дори експертите често изпитват ко­лебание, какво трябва да прави лаикът, ако се сблъска със случай, будещ неговите подозрения? От него не се очаква да разпознае безумието, когато го види, но неговият разум и развит усет трябва да са достатъчно зрели, за да отличат здравия разсъдък. С други думи, нека той отложи прецен­ката относно фактите и да се концентрира върху въпроса за мотива. Тук той ще намери най-добрите признаци и обяснения. Ако даден човек не може да предложи обосно­вано и солидно обяснение относно причините за връхлетя­лата го атака или за нейния произход и източник, ние вероятно ще си отдъхнем, уверени че тя съществува само в собственото му въображение.

В един случай, който ми попадна, жертвата заяви, че е преследвана от телепатични внушения. Аз го разпитах за произхода на това преследване и той ми обясни, че живее­щите в съседния апартамент имали навик да сядат в кръг и да се концентрират върху него. Аз го попитах защо правят това. Той не знаеше. Попитах го как е разбрал, че правят това и той отново не можа да отговори. Повтаряше непре­къснато, че те се занимават с него, въпреки признанието си, че никога не е бил в техния апартамент, никога не е разго­варял с тях, освен обикновеното "Добър ден" на стълбите. Веднага стана ясно, че не съществува действителен мотив, който да накара тези хора да си правят труда да го прес­ледват. Ако човек някога е опитал да прави експерименти с телепатично внушение, знае каква наситена концентрация изисква това, каква трудна работа е, и не може просто да се мисли, че някой ще си направи труда да осъществява телепатично внушение за дълъг период от време без осно­вателен и конкретен мотив. Чувала съм за автентичен случай с една жена, която имала авантюра с женен мъж и атакувала жена му по този начин. Зная също за два случая с един човек, преди време известен в трансценденталните кръгове във връзка с това, което вестниците неучтиво на­рекоха негов "молитвен магазин" и точно толкова добре известен в Сити с опитите си да добие злато от морска вода, който използваше телепатично внушение, за да застави да му бъдат подписвани чекове и документи. Когато очакваше посетител за разговор, той сядаше и се концентрираше върху него. Толкова мощно бе въздействието, което упраж­няваше, че един мой познат изостави поста, който заемаше, поради влиянието, което чувстваше, че е наложено върху разума му, а друг се оттегли от борда на компанията си поради същата причина.

И в двата случая подходящият мотив за атаката върху разума може да се търси наблизо. Сравнете тези два случая с предишния и с лекота ще забележите разликите. Ние трябва обаче да бъдем еднакво предпазливи както в реше­нието, че няма нищо вредно и неправилно, така и в повър­хностното приемаме на декларации, които могат да бъдат направени пред нас. Нещо повече, трябва винаги да пом­ним, че при умствено неуравновесените, които се оплакват от психична намеса, умственият дисбаланс може да е бил наложен от психична атака. Животът е странно нещо, а много неща, по-странни от обикновеното, могат да се случат на онези, които се движат в окултни кръгове.
Глава 10

НЕОКУЛТНИ ОПАСНОСТИ НА ЧЕРНАТА ЛОЖА

Проблемите, разгледани в предходната глава, въпреки че би трябвало да ни направят изключително внимателни при преценката на доказателствата, не трябва да отвличат вниманието ни от факта, че във всяко стадо има черни овце и че дадено братство, което е било основано и започнало дейност с най-добри намерения, може съвсем неумишлено, в резултат на невежеството и недостатъците на своите водачи, да започне да се приближава към Пътя на Лявата ръка. Невинни хора влизат в него, когато то е в процес на приближаване, макар и все още неоткрито, към черното, и тези съвършено невинни хора могат да се озоват във води, които са очебийно мръсни, макар и не още реално опасни.

Езотеричните опасности ще бъдат разгледани под­робно в следващата глава, но тук можем да се спрем на екзотеричните опасности, които могат да се появят зад Булото на Храма, тъй като човешката природа е неизмен­на, където и да я срещнем, и показва много малко ориги­налност в избирането на своя път към Чистилището. Може някой да помисли, че в книга като тази не е необходимо да разглеждаме тези въпроси, но за да постигнем поставената цел е нужно да направим това по три причини. Първо, защото по-голямата част от изучаващите езотеричното са жени и дори в тези дни на просветление те обикновено са невежи относно живота на подземния свят, а една Черна Ложа води по пряк и тесен път към земята на апашите и жените с леко поведение, отделно от другите й отрицател­ни страни. Второ, познаването на тези факти е от голямо значение за разграничителната диагностика. Трето, окулт­ните сили съвсем нерядко се използват за постигането на нисши цели. Ето защо, винаги когато възниква въпросът за обикновена престъпност, свързана с дадена окултна орга­низация, разследването може да е усложнено от наличието на смесица от методи, които принадлежат към друга об­ласт.

Ние трябва винаги да. помним, че дадена ложа не непременно е била сформирана с изключителната цел да избягва закона. Тя може да е започнала дейност със съвър­шено законни цели, но е била експлоатирана от хора със злостни намерения. Поради секретната същност на свои­те действия, организационната структура на различните братства е податлива на нарушаване на закона под различ­на форма.

Дадена окултна организация е известна с участието си в трафик на наркотици; друга е замесена в развиване на противоестествени пороци; трета дегенерира в нещо, мал­ко по-добро от дом с лоша слава, а нейният ръководител бе изключителен експерт в абортите. Други бяха забъркани в подмолната и разрушителна политика. Тези, които се присъединяват към братства, без да ги проучат щателно, а също и препоръките на техните ръководители, могат да се окажат въвлечени в някое или във всички от изброените престъпления.

Зад булото на секретността, пазена от внушителни клетви, могат да се случат много неща. Ето защо е много важно да бъдете добре информирани за всичко относно характера, препоръките и пълномощията на водачите на такава организация.

Ако всички тези неща не ви се предложат с готовност, има нещо гнило. Мистериозният непознат, който току-що е пристигнал от Изтока или от Континента, и двете доста неясни и смътни места, е вероятно измамник.

Ако срещнете трудности в откриването на подробнос­ти за предишния живот на набедения адепт, може да направите запитвания в известното списание Трue ("Истина"). Това списание бе основано първоначално с цел разкриване на злоупотреби във финансовия и обществения живот и по тази причина създаде "Черен списък" на хора, които е по-добре да отбягваме. То е честно и неустрашимо в своите методи, като нито преследва определени личности, нито се съобразява с общественото им положение. То пази строг контрол върху окултното поле и поставя на позорния стълб шарлатаните - задача, за която трябва да има благодар­ността и подкрепата на всички, които вземат присърце каузата на религиозната Мъдрата Религия.

Най-разпространената опасност, на която е изложен човек в тази нежелана среда, е да бъде принуден да се раздели с повече пари, отколкото му е по джоба, по пътя на усъвършенствани с времето измами и изнудване, като второто е най-използваната форма в Черните Ложи. Един­ственият лек във всички такива случаи е да се поставят нещата в ръцете на полицията. Първо, това е ваше задъл­жение като гражданин, за да не бъдат и други като вас изиграни и пожертвани по същия начин. Второ, ако не направите това, вашите преследвачи няма да ви оставят, докато не изсмучат всичко от вас, а дори и тогава все още могат да ви използват като "маша" и оръдие за своите интереси. Никога не можете да се откопчите от един изнудвач, ако просто му дадете пари. Това обикновено е покана да дойде отново. Действайте бързо и крайно в самото начало и скоро ще достигнете края на своите тревоги.

Да се искат пари със заплахи е изнудване и шантаж; да се предизвикват действия по същия начин е престъпление. Всякакви споразумения или документи, подписани вслед­ствие на заплахи, не са обвързващи. Заплахите не трябва да са непременно открити и вулгарни, като насочването на пистолет, например. Всяко нещо, което ви тласка срещу вашите склонности и стремежи, може да се тълкува като заплаха. Например да предположим, че ви е било споделе­но, макар и тактично, че ако не подпомогнете фондовете на организацията, ще се пуснат слухове за вашия интерес към окултизма и може да бъдете въвлечени в неприятности с роднини или работодатели - това в очите на закона е шантаж. В действителност всичко, което си играе със стра­ховете на човека, е заплаха.

Нека сега да обсъдим какво е най-доброто действие в случай, че сте заплашени. Много рядко е по-мъдро да отговорите на заплахата със заплаха. Най-доброто е да отвърнете, че ще премислите и видите какво може да се направи, а след това да отидете в най-близкия полицейски участък и да разкажете всичко. Трябва да сте уверени в най-пълното съдействие и дискретност и че ще бъдат по­ложени всички усилия да ви се помогне, дори ако трябва да признаете, че вие самите не сте напълно невинни. Ако отидете в полицията и разкажете откровено за състоянието на нещата или на популярен жаргон "им дадете царски доказателства", властите ще поемат вашата защита.

Не се разубеждавайте от факта, че не можете да предло­жите някакви допълнителни доказателства в подкрепа на вашата декларация. Полицаите могат да ви кажат, че няма достатъчно доказателства, за да предявят обвинение; все пак, те ще направят разследване, а само този факт е достатъчен да уплаши изнудвачите, дори да ги прогони от страната. Те никога не спират да изнудват, докато им се дава. Нещо повече, вашата жалба ще бъде записана в полицейските до­клади и ще бъде проведено наблюдение. С течение на време­то може да постъпи друго оплакване или кой знае, може да има вече такова и тогава примката започва да се затяга.

Винаги помнете, че изнудвачът много повече се бои от разкриване, отколкото вие. Какъвто и неприятен факт за вас да знае той, нему предстои излежаването на присъда.

Не трябва да ви разколебава страхът от разкриването на вашите собствени прегрешения. Естеството на заплахите срещу вас, отправени от изнудвача, никога няма да бъде споменато. Не вие сте съдени в случая. Нито пък ще бъде разкрита вашата самоличност. Към вас ще се отнасят като към господин Х или госпожа У. Няма да бъдете третирани като нарушители или посочвани с пръст, а ще откриете, че на вас се гледа като на човек, който върши услуга на обществото и ще се положат всички усилия да се заглади и улесни вашия път. В наши дни се полагат определени усилия за спирането на това позорно престъпление и съдиите дават назидателни присъди и защищават жертвите по всякакъв начин, за да ги окуражат при даването на показания.

Но извън каквато и да е форма на принуда непредпаз­ливите хора, докато са изпълнени с ентусиазъм или засле­пени от новото освобождение, могат да се разделят със значително по-големи суми, отколкото могат да си позво­лят. Те могат дори да положат пред олтара всичко, което имат; и след това, разочаровани от последвалите събития, да съжаляват горчиво за това. В много такива случаи компе­тентният юрист може да постигне обезщетение и възста­новяване на средствата. Съдилищата не гледат с добро око на огромните дарения, дадени за определени "движения".

Няма смисъл да подчертавам, че няма такава справед­лива организация, която ще повиши своите капитали за сметка на разрухата на някой от нейните членове. Тя тряб­ва, разбира се, и да се защитава от капризите и прищевките и свързаните с тях машинации, чрез които някои се домог­ват до влияние, като дават пари. При нас, в Обществото на Вътрешната Светлина, винаги сме имали обичая да насто­яваме всяка жена, която предлага голямо парично дарение, преди това да се консултира със своя финансов съветник. По една или друга причина ние сме отказвали през послед­ните седем години суми, надвишаващи 25 хиляди лири стерлинги. Нито пък сме съжалявали някога, че сме постъ­пили така. Силата на една окултна организация не лежи на физическо ниво.

Широко известно е, че има различни медикаменти, които могат да се използват за екзалтиране на съзнанието и постигане на временен психизъм. Може да не е толкова известно, че много от тези медикаменти са забранени от закона и че да ги получаваш от незаконни източници и дори да ги притежаваш, освен правомерно, означава да бъдеш уязвим и подложен на преследване. В такива случаи влас­тите са изключително бдителни, а наказателните мерки -драстични.

Всички посветени последователи на Пътя на Дясната ръка са единни в становището си, че екзалтирането на съзнанието чрез медикаменти е опасна и нежелателна про­цедура. Сигурно има изследователи, които по обясними причини искат да проведат експерименти, но аз не мога да изтъка нито една причина някой новопосветен да бъде приучен към вземането на медикаменти. Във всеки случай при подобни експерименти е необходим контролът на ква­лифициран медик, който е в състояние да предотврати нещастен случай или да се справи с него, ако възникне такъв. Медикаментите, които променят съзнанието, оказ­ват ефект и върху сърцето, който е особено нежелан. Нещо повече, смесицата от редки медикаменти не е стандарти­зирана и е изключително разнообразна. Съставките може да съдържат примеси и смесването им да бъде необикно­вено токсично. Неприятната ситуация да се озовеш неочак­вано с труп на ръце може да бъде превишена само от "неприятната ситуация" да си самият труп. Всяко едно от тези неща може да се случи накрая, когато хората започнат да експериментират с медикаментите, които "разхлабват обръчите на разума".

От гледна точка на пуританите има много да се желае относно морала на човечеството като цяло. А окултните организации, които се намират по бохемското крайбрежие, се нуждаят от повече морал, отколкото другите. Малка част от най-възвисените, които поддържат становището, че окултизмът е есенцията на религията, поддържат висок стандарт. Останалите са надарени с калейдоскоп от сродни души. Нас това не ни засяга. Ако някой избере да си навлече беля, това си е негова работа. Нито пък ще обсъждаме тук злоупотребите с половия нагон, които изискват подробно разглеждане на съответното място. Всичко, което трябва да обсъдим в тази глава, е ясно изразеният стремеж към разпуснат живот под камуфлажа на окултизма. Зная без­брой такива случаи. Водачът на една група систематично прелъстяваше последователите си под предлог, че това е част от тяхното посвещаване и групата приемаше ситуаци­ята в духа на най-чистата саможертва. Някои други приб­лижаваха опасно близо до течението, с катастрофални пос­ледици и нервни сривове след това. Едва ли е необходимо да казвам, че такива методи не са част и не са присъщи на Пътя на Дясната ръка.

Удивително е до каква степен жени с най-възвишени идеали, от добри семейства и с широка култура, могат да бъдат убедени да приемат такива теории и методи. Може лесно да се досетим за опасността, която такива групи носят на млади момичета и необразовани жени.

Винаги съм била обвинявана в тесногръдство относно мнението ми за групи, в които се позволяват подобни неща, но цената на човешкото страдание е толкова висока, а общата разпуснатост - толкова гнусна, че търпимостта тук граничи с цинизъм.

Може да не се осъзнава ясно, но има много опасности за поквара в една Черна Ложа, засягаща момчетата и младежите наравно с жените. Имаше известен брой толко­ва скандални случаи, че изискаха намесата на полицията в национален и международен мащаб.

В древността и сред примитивните народи човешкото жертвоприношение е било разпространена окултна прак­тика. То не е непознато в Източна Европа, дори и в наши дни. Детската приказка за Синята птица води произхода си от практиката на скандално известния Жил-дьо-Ве³ маршал на Франция и другар на Жана д'Арк. Той изтребил огромен брой деца и младежи във връзка с магьосническите си експерименти. Никога не съм чувала за подобен случай в Англия, но по различно време се публикуват материали за странни убийства в САЩ, които подозрително приличат на ритуални убийства. При отсъствието на достатъчно ин­формация, обаче, е невъзможно да се направи крайно зак­лючение. Скоро ми попадна една книга за магия, публику­вана за вътрешно разпространение, където имаше стано­вище, че идеалното жертвоприношение се прави с кръвта на мъжка рожба.

Към окултното движение често се отправя обвинението в революционни действия. Трябва да се имат предвид някои неща, преди да се приеме това обвинение за истина. Първо, окултното движение не е хомогенно цяло. То е неорганизи­рано и нерегулирано и най-добре може да се сравни с поло­жението на Англия преди завладяването й от норманите.

Условията в различните групи и асоциации се отличават в много отношения и истината за една от тях не е истина за друга. Няма каквото и да е съмнение, че различните орга­низации по различно време са били въвлечени в политика­та, като например Асоциацията на Теософското общество с политическите движения в Индия; но трябва да имаме предвид, че революционерите на едно поколение са реакционерите на следващото. В края на краищата, политиката е въпрос на мнение и гледна точка и дори хората, с които не сме съгласни, могат да се окажат накрая прави. Аз лично съм убедена, че за едно окултно братство е изключително вредно да се заема с политика по причини, които съм изложила в друга моя книга, Sane Оссиltism ("Здравомислещ окултизъм"), и които няма да изброявам, тъй като нямат отношение към написаното тук. Но както някои хора са се обезсмъртили чрез политически действия, ние не можем да правим изключение от това, което законът поз­волява. Хората, които се присъединяват към дадена орга­низация, основана за политически цели, отиват там с ясно­то съзнание и в името на поставените цели. Има основания за възражения, когато дадена организация е основана по­ради други - неполитически стремежи, а нейните лидери, без да се посъветват и дори да информират своите под­дръжници, предприемат политически действия самостоя­телно, като по този начин въвличат своите последователи, без да имат тяхното съгласие, във всевъзможни комплици­рани ситуации и използват парите им за егоистични цели, различни от тези на дарителите.

Може да се учудите каква полза в наши дни могат да имат революционерите от окултните организации. Имам информация, че те използват или се опитват да ги използ­ват за изпращане на писма до хора, чиято кореспонденция е под наблюдение, а аз самата веднъж бях помолена да позволя и да помогна на един депортиран от страната човек да се завърне под фалшиво име и да се установи в една от нашите комуни като неин член. За целта ми пред­ложиха няколкостотин лири. Не е необходимо да казвам, че за тази молба уведомих властите.

Проблемите, разгледани в тази глава, не се отнасят само до окултните братства, а засягат всяка организация, която се отнася справедливо към своите членове. Органи­зациите, които рекламират, че приемат всички желаещи и ги избират в светлината на последвали събития, а те поня­кога са наистина необикновени, трябва да бъдат внимател­ни. Никой не може да обвини една организация, че от време навреме в нея попадат и черни овце, но друг е въпросът, ако тя стане сборище на такива.

Ложа със съмнителна белота може да бъде различена по типа хора, които принадлежат към нея. Те могат да се опишат най-добре като размъкнати авантюристи с привкус на обществено предразполагащия тип, които често имат склонност към груби аромати и усещания. Същинските Черни Ложи са внимателно пазени като Белите Ложи от висока класа и никой външен няма достъп до тях. Сериоз­ният ученик по Черен Окултизъм е в непрекъснато дирене на знания и магьоснически експерименти и няма да пилее времето си за дреболии. Тези, които са избрали да се посветят на Черна Ложа, след като са изкарали стажа си във външните кръгове на някоя Бяла Ложа, правят това с широко отворени очи и със съзнанието, че техен учител е опитът. Не можем да изпитваме съчувствие към тях, ако този опит е придобит болезнено. Човекът, на когото аз помагам, е жертва, а не човек, който е доброволен прием­ник. Мъжът или жената, които отхвърлят системния, при­лежен Път на Посвещение и искат да излетят нагоре с ракета, е по-добре да слязат долу с бастун.

Всяка една молба за голяма сума пари трябва да се по­среща като сигнал за опасност. Едно от най-строгите условия за посветените е, че окултното познание не трябва да се про­дава или използва за извличане на печалба. Познавам един окултист, който иска 300 лири за едно от своите посвеще­ния; и той ще го предостави на всеки, който даде тези пари. По мое мнение, човек, който дава 300 лири за такава цел, заслужава такова посвещение, каквото и ще получи.

Лош признак е също, когато окултистът прекалено свободно си играе със символи и чудеса пред непосветените. Нито един истински адепт няма да направи това. Човек, който разчита ваши минали прераждания, описва вашата аура, избелва очи, гърчи се и ви предава съобщение от вашия Духовен Учител, веднага след като сте се запознали, е човек, когото трябва да отбягвате.

Колкото повече наблюдавам окултните движения, толкова повече се удивявам на нещата, които хората могат да изкажат или извършат. Обикновеният човек не е в свои води, когато се сблъска с психични въпроси. Той обикно­вено преминава през три фази. Първо, той си мисли, че всичко е суеверие и измама. Второ, след като се пропука скептицизма, започва да вярва на каквото и да е. Трето, ако някога достигне дотук, той се научава да отличава и раз­граничава Белите Братства от Черните Ложи и безсмисле­ните общества.
Глава 11

ПСИХИЧНИЯТ ЕЛЕМЕНТ ПРИ РАЗСТРОЙСТВОТО НА РАЗУМА

В предишната глава разгледахме как нервните и умствените разстройства могат да наподобяват психична атака, особено ако съответният индивид е запознат с тер­минологията на окултизма. Трябва също да обсъдим и ролята, която психичната атака играе при нервните и умствени смущения. Но преди да потънем в разглеждането на тази страна от нашите изследвания, ние трябва да дадем кратко описание на същността и природата на нервните и умствени разстройства и отличителните им характеристи­ки. Няма да навлизаме в академични обяснения, тъй като книгата не е предназначена за ортодоксалните и професи­онални психолози, които разполагат с изобилие от лите­ратура, а за хората, които живо се интересуват най-вече от нещата, свързани с окултното, и които започват изучаване­то на психичното без да са въоръжени с техническите термини на психологията и психо-физиологията, две науки, които изискват поне работни познания при изследването на практическия окултизъм.

В процеса на прераждането разумът се изгражда върху основните характеристики на Висшия Аз или Индивидуал­ността, която е безсмъртната душа, развиваща се в процеса на еволюцията. Разумът, следователно, е част от индивиду­алната личност - клетката на въплъщаването, която се сътворява при раждането и се разпада при смъртта, и чиято същност се попива от съответната личност и се развива по-нататък.

Разумът е най-вече орган за адаптиране в съответната околна среда и когато това адаптиране не е успешно, нас­тъпват невротични и истерични смущения. Всяко живо същество е проводник на животворната сила, произтичаща от Логоса, Създателя на тази Вселена. Този поток от жи­вотворна сила е разделен на три основни течения, за които ние имаме представа като за трите главни природни ин­стинкта: инстинкт за самосъхранение, инстинкт за възпро­изводство и социален инстинкт. Това са главните потоци на нашия живот. Напрежението на самия живот ги поддър­жа и ако те са притиснати свръх тяхната сила на баланси­ране (колкото и значителна да е тя), те заприличват на потоци, които за заприщени и които след това преливат и заблатяват околните земи.

Субективната страна на истината е емоцията. Или да го кажем по друг начин, когато инстинктът е в действие, ние чувстваме определена емоция. Всяка изпитана емоция може да се отнесе към един или друг инстинкт. Неохотата, с която посрещаме опетняването на нашето достойнство има своите корени в инстинкта за самосъхранение. Любов­та към изкуството се корени в инстинкта за любов, красота и творческа изява, който в най-долната част от спиралата се нарича секс. Всеки един от тези инстинкти има своя висш духовен аспект и своя елементален физически аспект, като преобразуването от едно ниво в друго става хаотично и свободно. Така, докато не осъзнаем значимостта на съот­ветните прояви, ще бъдем заблудени. Ключът към науката за живота е тяхното разбиране.

Ако някой от тези основни инстинкти е подложен на такъв натиск, че всички усилия за компенсация се провалят, или ако темпераментът е толкова нееластичен и неприспособяващ се, че не може да измени своите нужди, егото прави последно отчаяно усилие да се приспособи, усилие, което надхвърля границите на хармониращите отношения и връзки с околната среда. Връзките с околното са прекъс­нати и разумът или поне част от него напуска реалността и се оттегля в сферата на въображението. Губи се чувството за установени ценности и нещата придобиват съвсем сим­волична важност. Това откъсване и срив може да са само частични, отнасящи се до определени страни от живота, но може и да са всепоглъщащи и абсолютни.

При случай на истерия, заприщените сили на живота остават в канала, но избликват с натрупана мощ през всеки един процеп, открил се пред тях. Поради това, вместо потокът под препятствието да е като гладка и равно течаща вода, той се втурва в бързеи и водовъртежи, трудни и опасни за преминаване, така че корабът на живота се раз­бива и превръща в една развалина. Околните земи също биват превърнати в мочурище, нито суша, нито вода. С други думи, темпераментът става бурен и неоправдано емоционален, а неемоционалните фактори на разума, като преценка и самоконтрол, се деморализират и изопачават. Такъв вид темперамент е в разрез с реалния живот и потиснатите емоции периодично избликват в пристъпи на писъци, викове и конвулсивни движения на мускулите, ко­ито играят ролята на обезопасяващи вентили и временно облекчават напрежението.

Невротикът се различава от истерика по някои ясно изявени белези, които трябва да се имат предвид и изискват внимателен подход, тъй като са много важни от гледна точка на практиката. Смущенията при невротика започват по същия начин, както при истерика, като резултат от потиснати емоции и неуспешно адаптиране към околната среда. Но при невротика, жизнените сили задействат и си проправят нови канали, които заобикалят препятствието, блокирало техния път. В резултат се получава това, което психолозите наричат "изместване" на емоциите. Някой сравнително незначителен фактор става обект на изливане на емоции, които по никакъв начин не заслужава, тъй като той е станал заместител на нещо друго. Точно това подмолно стичане на емоции в разума предизвиква толкова затруднения, тъй като потърпевшият не е безумец - все пак определени участъци от неговата ценностна система за стойностите и реакциите на живота не са изопачени. С невротика се работи много трудно, тъй като е подвластен на неочаквани и доста ирационални чувства на любов, омраза и страх и действията му се подчиняват на тези чувства.

Сходни чувства преобладават и при видовете безумие с органичен произход. Психологичните резултати са същи­те, но тъй като причината е физическа, а не умствена, те в много малка част са податливи на психотерапия. Могат да се направят някои неща за тяхното облекчение, макар и не за пълното им излекуване. Нека ги обсъдим от гледна точка на психо-физичното и окултното.

Тялото е двигателният механизъм на разума. Ако ме­ханизмът е повреден, разумът няма да може да им& пър­вични прояви и неговите реакции ще бъдат изопачени. Ортодоксалната наука проповядва, че мозъкът е орган на разума, но езотеричната наука определя мозъка като орган за възприятие на сетивни усещания и координация на из­ходни импулси. Той е телефонната централа на нервната система. Това е само една от допирните точки между разума и тялото, като другите са жлезите с вътрешна секреция на ендокринната система, към които могат да се прибавят слънчевият сплит и кръстният сплит. Ученикът по Тантрична физиология трябва да е много немарлив, ако не е установил, че чакрите съвпадат по своето физическо разположение с ендокринните органи.

Ендокринните жлези имат за задача поддържането на химическия състав на кръвта. Те вливат в нея своите сек­рети, наречени хормони, в определени балансирани съот­ношения. Ако този баланс се наруши по някакъв начин чрез излишък или недостиг на някаква съставка, настъпват ог­ромни изменения в метаболизма. Всички жизнени процеси се регулират с ендокринните жлези и могат да се ускорят или забавят по различен начин с промяната в ендокринния баланс. Този ендокринен баланс е известен на физиолозите като тясно свързан с емоционалните състояния и особено с възбудимостта или стабилността на темперамента. Пси­холозите не дооценяват важността на последните изслед­вания върху ендокринните жлези, но окултистите имат познания върху този аспект на психо-физиологията като част от традиционната си подготовка. Йогийските диха­телни упражнения са базирани върху тези познания и те са изключително ефективни, както и всички окултни практи­ки, които се прилагат правилно на физическо ниво. В действителност ние можем да кажем, че нито един окултен процес не е наистина резултатен, ако няма точки на контакт с твърдата материя; нещо, което много окултисти не включват в своите пресмятания. Окултизмът, макар в същ­ността си да е умствен процес, не е чисто проявление на разума. Той е едновременно духовен и материален.

В по-голямата си част случаите на безумие не могат да демонстрират органични промени в мозъка, но психиат­рите все повече са склонни да приемат, че могат да търсят следи от Хеката в кръвта. Нейният химически състав може да се отклони от нормалното или вследствие на промяна в хормоналния баланс, или поради наличието на странични резултати от заболяване. Тази промяна в химията на кръвта незабавно води до промяна в емоционалния тонус. Той може да стане свръхемоционален или депресиран, апати­чен или лесно дразним. Древните са описали удивително тези състояния като четирите вида темперамент - сангвиничен, меланхоличен, флегматичен и холеричен.

Физиолозите многократно са демонстрирали ефекта, който емоционалното състояние има върху химичния със­тав на кръвта. Постепенно бе осъзнато, че тези промени се предизвикват чрез посредничеството на жлезите с вътреш­на секреция, които могат да се нарекат емоционален мозък, точно както сивото вещество в черепната кутия може да се нарече сензорно-двигателен мозък. Следователно можем да направим заключението, че ако чрез някаква намеса в техните функции жлезите произвеждат състав на кръвта, който отговаря и съответства на този, до който те водят при специалните стимули на конкретно емоционално със­тояние, съответният индивид ще изпита физическите усе­щания, свързани с характерното емоционално състояние. Неговият разум ще продължи да се приспособява към тези условия, като си дава сметка за тях посредством въобра­жението. Така че, ако е налице кръвната характеристика на състояние на страх, в разума възникват образи на страха. Точно на тази база безумието с органичен произход пораж­да характерно умствено състояние.

Дали емоционалното състояние се дължи на умствена или физическа причина, за пациента резултатът е един и същ. Органичното умопомрачение се отличава от функци­оналното само по своя произход. Едно органично безумие има тенденцията да се отдалечава повече от реалността, отколкото функционалното нервно разстройство, защото при втория случай съществува значителна степен на ком­пенсация, тъй като пациентът може в голяма степен да се съвземе и да се предпази от въвличане в разрушителни състояния. Не е такъв случая с органичното умопомраче­ние, което се развива към своя логичен завършек. Точно по тази причина невротикът, въпреки острото си страдание, рядко достига до пълен срив. Инстинктът за самосъхране­ние го пази.

След като разгледахме физическата и субективна ос­нова на умствените разстройства, вече можем да пристъ­пим към ролята на Невидимото. Какво става, когато нев­ротикът се заеме с окултизъм? Най-добре можем да отго­ворим на този въпрос, като обмислим какво става в същата ситуация с нормалния човек. Той за пръв път научава за съществуването на Невидими светове и започва да мисли за тях. Щом направи това, той влиза в досег с тях, В началото той може да не е в състояние да ги възприема съзнателно; независимо от това, той ги усеща подсъзнател­но и те имат своето въздействие върху него. Неговият живот показва това на близкия наблюдател по хиляди начини.

Има велики сили, които се вихрят като мощни потоци в Невидимото и ние сме привлечени от тях според соб­ственото си предпочитание, обусловено от нашия темпе­рамент. Яростната и силна личност е привлечена в потока на Марс; емоционалната и податлива личност - в сферата на Луната. Въздействията на тези сфери се отразяват върху тях. Окултистът, който работи по правилна система и кой­то знае, че ще срещне тези сили рано или късно, започва да ги избира доброволно една по една, като прилага подходя­щи ритуали и ги синтезира в собствената си същност. Той знае също, че всеки аспект има своя противоположност. Дева Мария е отразена в Лилит. Древните религии знаели това, но популярното Християнство, което няма корени в традицията, е забравило това. Протестантското Християн­ство захвърля своя окултен аспект по време на Реформа­цията. Всички езически пантеони имат груби аспекти на божествата, както и небесни такива. Ние трябва да търсим в отхвърлената част на историята изчезналите страни на собствената си традиция, ако искаме вярата ни да е пълна и завършена; а най-плодотворната посока за търсене е в кабалистичната и гностичната литература. Гностичните писания до голяма степен са били унищожени от системни преследвания, но Кабала все още ни предоставя една ця­лостна система. Евреите, като строго монотеистични, не говорели за богове, но признавали йерархия от ангели и архангели, които съответстват на езическите пантеони. Точно посредством тези небесни пратеници Създателят е сътворил световете.

Нека разгледаме още веднъж кабалистичната доктри­на за Клифите, тъй като тя съдържа тънко познание относ­но проблемите на безумието. Доктрината на Десетте Све­щени Сефири, подредени по определен начин и образува­щи Дървото на Живота, е безценна във възможностите, които ни дава за осъзнаване на Невидимото. Първата Сефира е еманирана от Непроявеното. Точката в Кръга. Тя еманира втората, която на свой ред еманира третата. Вед­нага, щом една Сефира еманира друга, се казва, че те двете са в равновесие; но по време на самия процес има период на небалансирана сила. Тя се отделя самостоятелно в Кос­моса и образува своя собствена сфера, която няма връзка с космичната система. Като резултат, всяка сфера на Кос­моса има своя съответстваща част в Хаоса, в умален ма­щаб, вярно, но все пак функционална и мощна.

Всяка сфера в процеса на еволюцията изгражда своя Свръхдуша, която се нарича по различен начин в различ­ните системи. В Кабала ние ги наричаме Архангели, Духо­вете пред Трона. Сферата на Слънцето е представена от Рафаел, сферата на Луната - от Габриел. Противополож­ността на Сефирите - Клифите, се оформят точно по същия начин. В селенията на Пъкъла тези две Клифи са известни като Спорещите и Непристойните, чиито имена показват техните характеристики. Сферата на Слънцето е и точката на проявление на Месията или Спасителя на Земята. Прин­цът на Мира има своята противоположност в Спорещите. Кой преживял Красивото Видение, не познава реакцията, която го следва, и нуждата от мъдрост, самоконтрол и търпение, за да работим със силите, които се освобождават не само в душата, но и наоколо? Точно по тази причина периодите на пречистване и дисциплина предхождат всяко Откровение. Ние трябва да съблюдаваме бдение, преди да седнем на пиршеството.

Съзнанието, освободено от Сферата на Земята, се издига право към Сферата на Луната. Това е негативната, женска, приемаща психична сфера. Оттам то отива по-нататьк към Сферата на Слънцето. Тя е позитивната, мъжка сфера на висшето съзнание, видението на зрящия, като разграничаване от психика. От всяка страна, пътят граничи със Сферите на Херметичната Мъдрост и Елементалната Красота.

Тези Сфери, които са свързани със степените на посвещаване, не ни засягат тук. Ние ще се занимаем само със Сферата на Луната, господарката на лунатиците. Луната е била представена от древните под различни форми, като Диана, целомъдрената богиня на лова, символ на сублима­цията, и Хеката - покровителка на магьосничеството и раждаемостта. Вече отбелязахме, че Клифите в Сферата на Луната са наричани Непристойните. Следователно, точно когато една неустойчива душа напредва по Пътя на Сатурн, който е мост през Астрала, и навлиза в Сферата на Луната, тя се докосва до нейния образ Хеката и влиза във връзка с Гамалиел, Непристойните, чиито водач е Лилит - дарява­щата похотливи сънища. Трябва ли тогава да се удивяваме, че Фройд намира сънищата на невротиците изпълнени със сексуални образи в тяхната най-перверзна и унизителна форма? Равините са познавали тяхната психология, точно колкото и той.

Както вече подчертахме, невротикът много често е с психични способности, а голяма част от занимаващите се с психичното са невротици. Какво можем да очакваме да се случи с душата, която е била посветена в предишен живот, запазила е на подсъзнателно ниво придобитите си психични умения и се оказва въплътена в невротична лич­ност в настоящия си живот? Тя ще се поддаде на мрачното доминиране на Луната, а нейна покровителка ще бъде Лилит. През неплътно затворените врати на невротичния темперамент навлизат силите на Бездната. Дисоциативните комплекси на Микрокосмоса са подсилени от дисоциативните комплекси на Макрокосмоса, тъй като точно това представляват Клифите.

Окултистите и техните невежи почитатели, суеверни­те, винаги са поддържали тезата, че безумието е свързано с демонично обсебване. Съвременната медицина оспорва това и твърди, че многообразните прояви на засегнатия разум са в резултат от субективни психологични процеси. В наши дни тези две мисловни школи са като два въоръже­ни лагера, настроени за битка и размахващи оръжие. Всяка една страна е прекалено убедена в своите твърдения, за да се вслуша в другата. Моето убеждение е, че може да се намери обща основа за срещането на тези две противопо­ложни гледни точки. Психологията демонстрира механиз­ма на разума и може да обясни умствените процеси, чрез които идеите на умопомрачените възприемат своя завър­шен вид. Тя може да посочи връзката между тези идеи и сънищата на нормалния разум. Това, което психологията не може да обясни, е фундаменталната разлика между тези субективни състояния и нормалното будещо се съзнание. Точно тук окултистите могат да кажат на психолозите нещо, което си заслужава да чуят, тъй като окултистите могат да покажат експериментално как се достигат тези видения - съвсем волево, със средствата на церемониал­ната магия. И още по-важно, окултистите могат да покажат на психолозите как се разсейват тези видения и как се спират и изолират психическите способности.

Това ни води до практическата страна на нашите Размишления: до каква степен могат да се прилагат мето­дите на ритуалната магия за облекчаване на умственото заболяване? Те несъмнено носят успокоение, но не са изця­ло целебни, ако не се открие произхода и причината за умственото разстройство. Ако не се направи това, още щом разсеем фантомите, те се формират отново, тъй като ум­ственото състояние на самия пациент ги призовава и про­вокира. При такива обстоятелства нито един магически кръг не може да се задържи невредим. Веднага щом нару­шим и скъсаме връзката с Бездната, пациентът я подновява. Но такива условия представляват порочен кръг. Сили­те на Клифите, с които е установен контакт, активно ще го развиват и ще се държат здраво за жертвата, когато се правят опити да бъдат прогонени. В тази рационална епоха ние сме склонни да забравяме, че съществува такова нещо като организирано и интелигентно зло. Ако се изяснят физическите причини за съответното разстройство, гной­ното гнездо е изкоренено или туморът, който притиска ендокринната жлеза - изваден, а разумът не възвръща нормалното си състояние, екзорсизмът много често дава незабавни и забележителни резултати.

При невротичните случаи, където проблемите са из­цяло в сферата на разума, екзорсизмът е от огромна важ­ност, като предхождащ подходящо психотерапевтично ле­чение, тъй като той прочиства почвата и предпазва от повторно инфектиране, като дава на пациента възможност за ново начало. Възможно е демоните да оказват толкова мощно хипнотично влияние върху жертвата, че тя да е безпомощна да го разруши с каквито и да е усилия на собствената си воля, нито пък ортодоксалната психотера­пия може да стигне до корените на болестта. Може да се наложи екзорсизмът да се повтори два или три пъти по време на лечението, тъй като въздействието може да бъде подновено. Но след като веднъж са прочистени комплек­сите на пациента, те няма да се върнат. Във всеки случай екзорсизмът има забележително преимущество - по време на затишието пациентът има възможност да се стегне и така злонамерените въздействия са подкопани. На един смел пациент, който сътрудничи интелигентно, няма да му се наложи да претърпи екзорсизъм повече от три пъти, ако са налице благоприятни материални условия. Виждала съм случаи, излекувани само с едно прилагане на екзорсизъм, които запазват доброто си състояние за неопределено дъл­го време, ако спазват инструкциите и не се занимават с Невидимото, нито дори четат книги за окултизъм или контактуват с хора с подобни интереси; но също съм наб­людавала как Бездната отново възстановява своето влия­ние, ако пациентът не спазва инструкциите и се събудят отново старите вибрации.

Ние трябва да осъзнаем, че човешкото съзнание не е затворен съд, а както и тялото, непрекъснато приема и из­хвърля неща. Космичните сили циркулират през него пос­тоянно, както и морската вода през живия сюнгер. Каквото и емоционално състояние да се установи вътре в нас, то е подсилено отвън. Субективното его дава само подпалките, горивото доставя Космосът. Веднъж след като е запален огънят, космичните сили от подходящ тип ще го поддър­жат. Точно както набожният католик е вдъхновен от влия­нието на своя светец-покровител, така и невротикът е жер­тва, измъчвана от своя обсебващ демон, призован от все-поглъщащия мрак на дисоциативното подсъзнание. Окултистите поддържат тезата, че обобщеният принцип на зло­то има своите интелигентни канали, точно както организи­раният Принцип на Доброто има своите духове-служители. Всеки един очевидец на феномените на умственото раз­стройство ще поддържа малко или много тази хипотеза.

Въпросът с обсебването е изключително важен. Поня­тието се използва твърде свободно в окултните кръгове и означава оттегляне на дадена душа от тялото и нейното заменяне с друга душа, но аз се съмнявам дали така се представя вярно това, което става. Винаги съм мислила, че при обсебването нямаме същинска замяна на една душа от Друга, а пълно доминиране над дадената душа от друга. Това е хипнотично доминиране и ние можем да го обясним ^с терминологията на хипнозата, като в случая хипнотиза­торът е астрално същество.

Има една магическа операция, наречена "приемане на бог-форма", при която извършителят се идентифицира във въображението с бога и така става проводник на неговата сила. Това е един от специалните ритуали в Египетската магия, при който жреците винаги носели маска, представ­ляваща главата на животното, което символично било израз на бога, който те представяли. Въображаемата иден­тификация е добре известен способ в окултизма, който често се прилага за навлизане във вътрешния живот на растение или кристал - едно упражнение за ума. Резулта­тите от него са забележителни и много специфични. Аз съм склонна да мисля, че точно този метод, в съчетание с хипноза, използва обсебващото същество, което първо се идентифицира със своята жертва, а след това полага своята собствена личност върху нея. Така то получава средство за проявление. Също така съм на мнение, че само в анормал­ни състояния, независимо дали са породени от болест на разума или на тялото, или от някои по-драстични методи на черната магия, става такова наслагване.
ТРЕТА ЧАСТ

ДИАГНОСТИКА НА ПСИХИЧНАТА АТАКА