Глава 19 МЕТОДИ НА ЗАЩИТА III

Много често психични проблеми възникват в резултат на създала се нежелателна връзка. За да разберем същност­та на този проблем, трябва да разгледаме целия въпрос за психичните връзки.

Ние вече описахме подробно телепатичното внуше­ние. Психичните връзки могат да се считат за пасивна страна в случаи, където телепатичното внушение е активна страна. В действителност тези връзки представляват основно условие за осъществяването на телепатично внуше­ние. Двама души, влезли в такава връзка, могат да бъдат описани като астрални сиамски близнаци. Въпреки че фи­зическите им тела са разделени, техните астрални форми са свързани по начин, който позволява свободно премина­ване на астралната сила между тях, точно както при май­ката, свързана чрез пъпна връв с нероденото си дете и имаща с него едно и също кръвообращение.

Този факт обяснява много важни окултни феномени. Той лежи в основата на всеки брак и обяснява много страни в отношенията родители - деца. Той също мотивира някои важни аспекти от връзката учител - ученик.

Такива връзки са възможни не само между двама души, но и между отделен индивид и цяла група. Този факт играе важна роля в дейността на всички братства. Такива психични връзки са възможни между човешко същество и същества с нечовешка същност (елементал), с нетленни души, свръхчовешки същества и всъщност с всяка форма на живот, с която даден индивид влиза в синхрон. Трябва да има синхрон в основата на образуването на такива връзки, но веднъж създадени, те могат да се развиват почти безкрайно. Любопитна подробност е, че при по-продължително съществуване на психична връзка, хората започват постепенно да. си приличат.

Когато две човешки същества са в такъв съюз, по^-малко позитивният човек започва да губи своята индивидуал­ност и става бледо отражение на другия. Точно по тази причина западните окултисти, които високо ценят инди­видуалността, не вземат отделни ученици, като източния гуру, а предпочитат да работят посредством ритуали с цяла Трупа, защото този метод е не толкова индивидуален. Но дори и при него отделните членове на една група претърпяват известни промени, докато придобият групова нагласа, така че те всички имат определени общи черти. Кой не би разпознал отличителните черти на християнски­те богослови, теософите или квакерите? Всяка система, която прилага групова медитация, слага своя белег върху членовете си.

Точно този факт определя до голяма степен стойност­та на връзките между членовете на групи, заслужаващи признание. Той определя също и вредите от отношенията в недостойните групи. Нека разгледаме какво става, когато един обикновен човек с добри намерения се свърже с някоя дегенерирала група. Той или ще се озове в остро противо­речие с груповия разум и няма да има друг избор, освен да се оттегли, или бързо и съвсем несъзнателно ще получи нагласата на новата среда. Без да осъзнава този факт, неговото чувство за морал ще бъде притъпено и той ще приема за естествени неща, който в друга среда би отрекъл с отвращение.

При наличието на психични връзки се споделят и други неща, освен общата нагласа. Реални идеи могат да преминават от единия разум в другия, както при телепати­ята. По същия начин се прехвърля и жизнена сила. Тук лежи обяснението на някои видове духовни изцеления. При пре­насянето'на етерна енергия е необходимо хората да са в непосредствен контакт с, магнетичните си полета. Това не е необходимо при предаването на астрална сила. Трансми­сията тук не зависи от пространството.

Тук ние разглеждаме позволеното прилагане на тази сила за изцеление и за обучение и развитие на учениците, така че няма да обясняваме в подробности нейният меха­низъм на действие. Достатъчно бе казано за начина, по който тя действа. Нека опишем само практическите методи за прекъсване на такава връзка, ако това е необходимо.

На астрално ниво телепатичната връзка изглежда като лъч светлина, светеща нишка или сходна мисло-форма, защото точно под тази форма тя се образува от човека, който създава магнетична връзка. Понякога, ако операто­рът има висока степен на посвещаване, той вместо да свърже този лъч пряко с човека, сътворява астрално жи­вотно в края на тази връзка, на което той придава известна част от своето собствено съзнание. Тази животинска форма се нарича Наблюдател. Тя не действа самостоятелно, до­като не е прикрепена към дадения човек и тогава започва да се защитава според естеството на своята природа. Из­ползването на Наблюдател е средство за познаване на причиненото въздействие без да е необходимо концентри­ране на съзнанието. Когато адептът абсорбира отново психичната субстанция на Наблюдателя, той приема и съдържанието на неговото съзнание. Недостатъкът на този метод се състои в уязвимостта на Наблюдателя от психична атака и факта, че при неговата дезинтеграция или увреж­дане се наранява и самият адепт.

При работа с мисло-форма имайте предвид, че тя е продукт на въображението и не притежава самостоятелно съществуване. Създаденото от въображението може да се унищожи единствено от него. Ако създателят на съответ­ната мисло-форма е изградил нейния образ във въображе­нието си, вие също можете да я унищожите, като си пред­ставите как нейният образ се разпилява на хиляди парчета, избухва в пламъци, разтваря се във вода или се поглъща от земята. Това, което е предизвикано към живот във въобра­жението, може да бъде унищожено само там.

Ако това, което сме приели за мисло-форма, не се унищожи по този начин, то вероятно е изкуствен елементал. Има два типа такива елементали: първият е одухотво­рен чрез инвокацията на елементална същност в мисло-форма, а вторият - чрез проектирането на нещо, което магьосникът излъчва от собствената си природа.

Първият тип елементал може да бъде прогонен чрез използване на Пентаграма, но при втория тип трябва да се приложи друг метод, наречен поглъщане. Методът на по­глъщането е от много висока класа и неговото успешно прилагане зависи от състоянието на съзнанието. Всеки сам за себе си трябва да реши дали в даден момент, в даден случай, той може да опита. Ако той не успее да стабилизира своите собствени вибрации и да постигне състояние на абсолютен покой и свобода от всякакви усилия, той не бива да прави опит.

Ще опишем този метод за онези, които биха искали да опитат.

Като постигне хармония със себе си чрез медитация върху Христос и стабилизира своите собствени вибрации, адептът започва да призовава на астрално ниво образа, който възнамерява да унищожи. Той го визуализира ясно с всички подробности и определя неговата природа; дали е проводник на злонамереност или похотливост, или е дей­ствие на вампир: това са трите най-често срещани типа и той може да е почти сигурен, че се сблъска с един от тях. След установяване на типа сила, с която трябва да се справи, адептът започва да медитира върху нейната про­тивоположност. Ако се сблъска с похотливост, той се кон­центрира върху чистотата и непорочността; при злонаме­реност - върху съчувствието и любовта; при вампиризъм - върху Бог като творец и създател на всичко живо.

Той продължава да медитира, докато почувства, че е достигнал до самата същност на силата, върху която въз­действа; докато се почувства толкова преизпълнен с чис­тота и непорочност, че похотливостта поражда у него само съжаление; злонамереността - съчувствие; а по отношение на вампиризма, той става убеден, че неговият живот е закрилян от Христос до степен, до която той ще остави вампира да довърши своето пиршество, ако по този начин ще помогне. В действителност адептът, който решава да извърши магическо поглъщане трябва да достигне ниво на ясно осъзнаване, че злото, което трябва да погълне, е нищо, и да почувства към него само съжаление за невежеството му да си мисли, че може да постигне нещо по този начин. Адептът желае да издигне, образова и освободи заблудена­та душа от нейните окови. Ако не постигне всичко това, за него не е безопасно да предприеме поглъщане.

След като се убеди, че е готов за действие, адептът започва да дърпа мисло-формата към себе си посредством сребърната нишка, която я свъзва с неговия слънчев сплит, ако това е мисло-форма на вампир, или да разтваря своята аура към нея и я обгърне, ако е един от другите два типа. Той буквално я всмуква. Това действие трябва да се извър­ши бавно и постепенно, поне в продължение на няколко минути. Ако се извърши бързо, адептът може да не успее да запази своите вибрации стабилни и тогава изпада в наистина неприятна ситуация.

След като погълне мисло-формата, адептът чувства реакция в себе си, която отговаря на съответния тип мис­ло-форма. Ако силата е похотливост, той ще почувства зараждане на желание; ако е злонамереност, ще изпита гняв; а ако е вампир, ще почувства жажда за кръв. Той трябва незабавно да преодолее това чувство и да се върне към медитацията върху неговата противоположност, дока­то не почувства отново хармония. Тогава той ще осъзнае, че злонамерената сила е неутрализирана и че по света злото е намаляло. Адептът ще изпита прилив на сили и чувство за духовна мощ, като че ли може да повдигне планина. Точно това чувство на духовна екзалтация и сила показва, че работата е успешно свършена. Добре е обаче медитацията да се повтори на интервали в продължение на два - три дни, в случай, че друга мисло-форма е изпратена след първата.

Що се отнася до източника на мисло-формата, при поглъщането той ще почувства умора и може почти да загуби съзнание. Навярно скоро след това ще се възстано­ви, но неговата сила за причиняване на злини от съответния тип ще бъде значително намалена. А ако той има способ­ността да променя природата си, може дори да бъде освободен от този вид зло завинаги.

Голямото предимство на този метод е, че той дей­ствително унищожава злото и неговите корени, докато обикновеното разрушаване на мисло-форма е като да се откъсне само върха на плевела. От друга страна, този метод може да се приложи от опитен окултист със съот­ветната нагласа. Ако някой е обезпокоен или лесно губи равновесие, по-добре да не опитва.

Ако психичната връзка се възприема като лъч свет­линна нишка или някаква подобна форма, прикрепена към слънчевия сплит, челото или някаква друга част от тялото, най-добрият начин е да бъде прекъсната с магическо оръжие. Всъщност, ако почувствате такава връзка, първото нещо е да визуализирате'нишката и .да видите къде е прикрепена тя - най-често това е слънчевият, сплит.

След това визуализирайте меч, чиято дръжка е с фор­мата на кръст, и призовете Божията благословия. После си представете пламтяща факла й инвокирайте силата на Све­тия Дух, чийто символ е тя. Сега разсечете с меча нишката или лъча и продължавайте така, докато прекъснете и най-тясната ивичка. След това обгорете с факлата, докато и последните останки изчезнат.

След осъществяването на такова прекъсване трябва да се вземат необходимите предпазни мерки срещу повторното образуване на такава връзка. Отбягвайте източника на връзката и дори не му изпращайте и не получавайте писма от него. Преустановете напълно всякаква физическа връзка поне за няколко месеца, точно както сте прекъснали астралната връзка.

Има случаи, когато човек е обсебен до такава степен, че не може да извърши тази опбрация сам. Тогава той може да приложи магическата операция на Замяната и да се обърне към някой свой приятел да прекъсне връзката.

Двамата приятели се споразумяват за извършване на това действие, но човекът, който трябва да извърши замя­ната, не трябва да казва на жертвата кога ще се извърши действието, тъй като тя може неволно да издаде това на силата, която я е обсебила.

Приятелят избира време, когато е сигурен, че жертвата спи, концентрира се и си представя, че стои до нея. Той визуализира нишката или лъча на връзката,.която се прос­тира в пространството от жертвата. Ако той може да си представи й крайната точка на връзката - още по-добре.

След това той визуализира меча и факлата, които описахме по-горе, и като ги държи в ръце, си представя, че пристъпва през нишката на връзката, така че да я разруши с тялото си. Той не бива да използва за това меча или факлата, а трябва да я прекъсне със собствената си плът. След като я откъсне по този начин от жертвата, той трябва да я унищожи с меча и факлата, като използва цялата си сила, тъй като тя ще се опита да го обвие като пипала на октопод. Той трябва да се бори срещу нея с всички сили и да компенсира с жар своето незнание, докато нишката започне да се извива и отдръпва. Двубоят, разбира се, се осъществява във въображението, но той ще бъде резулта­тен, ако се постигне ясен и жив образ.

Като илюстрация на този метод ще ви разкажа един случай. Бях помолена да помогна на една жена, която е била инвалид през целия си живот, но многото лекари, към които тя се бе обръщала за помощ, не бяха успели да поставят задоволителна диагноза и да й помогнат. Те всички твърде­ли, че болестта не е органична и след като напразно се опитвали да й помогнат, стигнали до заключението, че е чиста истерия. Тя страдаше от хронична умора, лошо хра­носмилане, пристъпи на повръщане, мигрена и сърцебиене. Тя обаче не изглеждаше невротична, а беше чувствителна и спокойна, като понасяше страданията си стоически.

Аз поставих психична диагноза и стигнах до следното заключение. В много предишни прераждания тя е следвала Пътя, но в последния си живот, превъплътена като мъж, тя бе пътувала на Изток, за да ускори своя напредък. Там получила посвещение в един от Тибетските ордени, който за нещастие следвал Пътя на Лявата ръка. Пак там тя научила Хата Йога, която дава контрол върху функциите на тялото.

В настоящия си живот тя беше запазила силите, които бе придобила, но не и спомена за тяхната техника. Вслед­ствие на това нейните емоционални състояния са оказали въздействие върху тези автоматични системи за контрол, чиито функции нормално не са под управлението на разу­ма. В резултат на това винаги, когато била емоционално потисната, нейните подсъзнателни мисловни процеси пре­ливали в нейния механичен разум и спирали действието на определени функционални системи на тялото. Вярвам, че това обяснение дава отговор на много случаи на функцио­нални смущения. Много хора, които използват окултна медитация, постигат контрол над механичния разум, който контролира функциите на телесните органи. Нека си спом­ним, че известният учен сър Френсиз Галтън, основателят на евгениката, правил експерименти, за да постигне умствен контрол върху дишането. Той успял да направи това и открил, че механичната функция не действа. Тогава той трябвало да прекара три неспокойни дни, като дишал по силата на волята си преднамерено, докато механичната функция не се възстановила.

В моя случай обаче имаше нещо повече от обикновено нарушаване на функциите. Наблюдаваше се специфична и ясно изразена хронична умора. Стигнах до заключението, че все още има връзка между нея и Тибетския орден, в който е била посветена в предишния си живот. Както е добре известно на окултистите, човек се връща обратно в Ордена, в който е посветен, тъй като връзката е много силна. Това е една от причините, поради които великите Школи по Мистерии нямат нужда от реклама, тъй като те познават своите членове и ги избират на астрално ниво.

Но докато да бъдеш под ръководството на почтен Орден е много ценно, много неприятно'в да бъдеш под опеката на непочтен такъв. Аз бях на мнение, че тази жена е принадлежала към Орден, стигнал до много ниско ниво и неговите лидери преднамерено са изсмуквали жизне­ността на неговите членове.

Разработвайки тази хипотеза, аз проектирах себе си астрално, по описания вече начин, и посетих жената през нощта. Видях, че от нейния слънчев сплит се простира нишка от черна, еластична, лепкава материя, която прили­чаше на следи, оставени от бонбон, сдъвкан от дете. Тази нишка водеше в пространството и когато се опитах да видя далечния й край, аз имах видение на манастир с китайска архитектура, който се гушеше сред високи планини.

Аз се справих със ситуацията, като преминах с астралното си тяло напряко през черната субстанция и я разкъсах. Тя веднага се прехвърли към моя слънчев сплит и за момент аз изпитах прилив на мисли, които ме тласнаха да използвам и експлоатирам финансово тази жена. Аз ги отхвърлих и се заех с астралната материя по описания вече начин, като обгорих останките и изпитах удоволствие да видя как тя изчезва в тъмнината. След това изпаднах в заслужен дълбок сън.

Не бях разказвала нищо за моите идеи на тази жена, защото исках да видя дали мога да изясня случая, като разработя само окултната хипотеза, без да прилагам внушение. На следващата сутрин я посетих. Намерих я да закусва солидно в леглото си. Изглеждаше съвсем различ­но от изнемощялото същество с посивяло лице, което бях видяла предния ден.

Без да дочака да я попитам, тя каза: "Не зная какво е станало, но чувствам, че нещо се е разкъсало и аз съм свободна."

След закуска тя стана, излезе на разходка и срещна лекаря, който преди това я бе лекувал. Толкова променена е била на външен вид, че той не я познал, докато не го заговорила.

Казах й, че според мен тя не трябва да се занимава с окултизъм, за да не би да се образува отново магнетична връзка с нейния предишен Орден. Научих я също да пред­пазва подсъзнателния си разум от внушения за разруха на нейните телесни системи. Няколко години тя запази доб­рото си здраве, но за нещастие се зае отново с окутизъм. Това я доведе до състояние, подобно на предишното, тъй като тя явно бе възстановила контактите си с Тибетското братство, които се бяха оказали толкова разрушителни за нея.

Има толкова истории за появата на ангели-пазители в кризисни моменти, че дори и най-скептичните трябва да признаят, че това е вярно.

В Девън съществува поверие, че ако барабанът на Дрейк, който се съхранява в Бъкландското абатство близо до Тависток, се бие по време криза, самият. Дрейк ще се появи и ще поведе флотата на Англия. Нюболт е обезсмър­тил тази легенда в своята известна поема:

"Занеси барабана ми в Девън, на брега положи го,

удари го, когато силите те напускат.

Ако испанците в Девън нахлуят, аз ще напусна райския

пристан, и по Ламанша ще ги отблъсна, както и преди."

Идеята за героя, който се връща и повежда своите хора, за ангела-спасител, който се появява в кризисни вре­мена, е залегнала дълбоко в сърцата на всички народи и нищо не може да я изтръгне. Безбройни истории бяха разказани от хора, които се завърнаха от окопите по време на Първата Световна Война.

Нека отново се обърнем към древната мъдрост на Кабала, която е съхранила окултното познание. Тук среща­ме Ангела на Доброто и Ангела на Злото в душата на всеки човек, които стоят до неговото дясно и ляво рамо. Единият го изкушава, а другият го вдъхновява. Наречете Ангела на Мрака с понятията на съвременната мисъл и ще стигнете до фройдисткото подсъзнание.

Фройдистите не осъзнават, че има също и Ангел на Светлината, който стои до дясното рамо на всеки човек.

Това е мистичното свръхсъзнание или с други думи, Вис­шето Аз, Свещения Ангел-Хранител, който Абрамелин е търсил с такъв плам.

Всички знаем, че когато сме извън покровителството на нашият ангел-хранител, от дълбините на нашето нисше Аз се надига мрачно изкушение и се раздвижват атавистични сили. В резултат ние мислим или извършваме неща, за които никога не сме вярвали, че сме способни. Чули сме гласа на Ангела на Мрака.

По време на бедствие, когато сме притиснати до сте­ната и се борим за нещо повече от физическия живот, ние чуваме един друг глас - гласа Ангела на Светлината. Не съм чувала това да става, когато човек се бори само за физическия си живот. За тези, които виждат зад воала, смъртта не е голямо зло. Но по време на духовна криза, когато е опустошено същинското ни Аз, тогава се чува призива на Душата, и Нещо се проявява от мъглата на Невидимото, появява се в образ, разбираем за онзи, който го призовава. Не зная дали силното напрежение предизвик­ва временно разширяване на съзнанието, краткотраен психизъм или някое Същество по своя воля е разкъсало воала. За тези проявления няма явни подробности. Те стават само по време на бедствия и си отиват толкова бързо, колкото и идват, като не оставят следи, освен -върху душата.

Аз поддържам тезата, че както Нисшето Аз може да се въздигне в моменти на изкушения, така и Висшето Аз пропада в моменти на духовна криза. Целта на мистиците е да живеят изключително чрез Висшето Аз. Целта на окултистите е да предизвикат проявата на това Висше Аз в съзнанието: "Ще видя чрез плътта си Бог." Точно както Нисшето Аз се надига и ни води до отвратителни действия, така и Висшето Аз ни идва на помощ.

Вече ви разказах за мистериозния глас, който ме научи как да се избавя от смъртна опасност. В други случаи на напрежение и стрес съм изживявала внезапно разширяване или смяна на нивото на съзнание. Висшето Аз се принизява и поема контрола. В моменти на смут и объркване човек внезапно се възвисява и вижда всички страни на живота си, като от птичи поглед - така той узнава интуитивно изход, от проблема. Цялото емоционално объркване се прекратява и в този момент човек прилича на кораб, който спасява от бурята. Когато това се случва с мен, винаги жив, присъства и споменът за мои минали прераждания. Точно това пробуждане на миналото ме кара да чувствам, че гласът е на моето собствено Висше Аз, а не на друго същество.

Убедена съм, че по време на духовна криза, човек, който има вяра в Бога, може да се възвиси и да призове^ неговата закрила. И тогава става чудо. Въпреки това, може да няма нарушаване на самите природни закони. Следователно такова чудо трябва да е пример за действието н| закон, който не познаваме, точно както затъмнението изглежда чудо за дивака, а за астронома е природен феномен който той може с точност да прогнозира.

Какво налага тази промяна в контрола на нашия живот? Ние знаем, че двигателят на колата има предна и задна скорост. Не може ли тогава нашият разум да е задвижен ш същия начин и промяната в предавката да налага психизъм? Няма ли периоди, когато ние се връщаме назад къ маймуната и тигъра?

Над физическото ниво лежи астралното ниво, а не астралното - умственото. Над умственото ниво лежи духовното, като всяко едно ниво активира това под него, то от своя страна е контролирано от по-финото ниво над него. Когато "сменяме предавката", съзнанието навлиза от по-осезаемо към по-неуловимо ниво и ние започваме да се движим сред по-отдалечени възможности, за които действията на физическо ниво са показател за краен резултат Ние манипулираме тези възможности и това оказва не за бавен ефект върху резултатите.

Когато преминаваме от физическо към астрално ниво ние се озоваваме в полето на психичното съзнание или на по-ниското магическо ниво. Да приемем, че между двама окултисти се разразява психичен двубой. Единият от тях от такава класа, че може да се прехвърли отново в друго ниво, така че съзнанието му се извисява от астралното умственото ниво - той навлиза в сферата на висшата магия и овладява ситуацията. Другият не може да му се противо­постави. Но какво става в случай, когато рядко срещана мистична душа може да промени съзнанието си и да акти­вира чисто духовна мощ? Така тя надминава адепта. Има много души, които притежават мистично духовно съзна­ние, макар и да нямат окултни познания. Между по-висши-те и-по-нисши нива на мисълта има дълбока бездна, която те успяват да прескочат. По време на криза те са способни да се възвисят на нивото на това мистично съзнание и да останат там - така те са способни да надмогнат всеки окултист, който не разчита на нищо друго, освен на окултни техники.

Въпросът за мистичното съзнание е извън настоящото ни изследване, което се занимава с психичните методи и традиционните окултни техники. Различните хора прилагат различни методи, а мистичният метод не е по силите на всеки.

Окултистите не пренебрегват силата на Христос - те я отличават сред йерархията на висшите сили на Вселената, въпреки че може да не са подготвени да й признаят изклю­чителната роля, която тя играе в Християнската мистика. В Западната Традиция тази сила е символизирана от Тифарет, централната Сефира от Десетте Божествени Сефири върху Кабалистичното Дърво на Живота.

Силата на Христос е равновесния, компенсиращ, изцеляващ, спасителен, пречистващ фактор във Вселената. Тя трябва да бъде призовавана при всяко едно действие за психическа самозащита, където са засегнати човешки съ­щества - тленни и нетленни. При елементали, мисло-форми или Клифи се призовава мощта на Бога - Твореца, Създателя на Вселената. Утвърждава се неговото господ­ство над всичко - видимо и невидимо. Светият Дух е силата, която се призовава при посвещаване, но не и при психични затруднения, тъй като нейното въздействие за­силва напрежението и прави Воала още по-тънък.

Съществува един много интересен аспект на окултно­то поле, който ще опиша тук, но не мога да разкрия изцяло, тъй като самата аз не зная твърде много за него, а само някои неща, с които съм се сблъсквала лично. Винаги съм чувала да наричат този аспект Окултната Полиция; може да е известен и под други имена, но аз вярвам че той е нещо конкретно, макар че неговата организация не е на физичес­ко ниво, нито пък неговите обичайни дейности се извърш­ват само от един човек. Аз съм пресичала неговия път многократно, като съм поемала своята роля в съответните дейности. Говорила съм с хора, които също са се докосвали до него, и те също винаги са твърдели като мен, че нашият вътрешен глас и обстоятелства направляват действията ни, когато сътрудничим на тази мистериозна организация.

Аз самата мисля, че тази Окултна Полиция е органи­зирана на национален принцип, тъй като хората навлизат и излизат от различни сфери на пълномощие и власт. Тази полиция няма определен политически уклон, а се занимава единствено с окултни методи, прилагани с криминална цел и нанасяне вреда на обществото.

Една или две илюстрации ще помогнат за изясняване­то на въпроса. Имаше период, когато бяха възникнали усложнения по повод посещението на индийски окултист, който искаше да основе своя школа. Той бе дълбоко въвле­чен в политиката на собствената си страна и без съмнение мразеше англичаните и техния начин на живот. Мисля, че бях единствената чистокръвна англо-саксонка, която осъ­ществи контакт с него. Доколкото знам, той не се занима­ваше с обикновени политически дейности, а имаше идея да организира група по медитация, която да служи като про­водник на възродителната духовна сила на Изтока към груповата душа на Британската Империя. Аз поддържах становището, че груповата душа не умира, както мислеше той, а е много уморена, тъй като бяхме в период, непосред­ствено след Войната. Нешо повече, не виждах как някой, който я мразеше толкова много, може да я обнови. Нито пък бях убедена, че това обновление ще бъде по вкуса ни. Този човек, който ще наричам Х, бе високомерен и негова­та основна идея и цел бе Англия да признае духовното превъзходство на Индия и да получи вдъхновение от Изтока. По това време бях неопитна и млада, но започнах да се питам какъв тип духовна сила ще се излее по канала, който изграждахме. Да предположим, че по време на войната група английски окултисти се бе опитала да извърши по­добна услуга на Германия - какъв ход щеше да има война­та? Нямаше ли те да се опитат да окажат въздействие върху груповия разум на Германия и тя да изостави милитаристичните си идеали и да се присъедини към Обществото на народите? Не беше ли вероятно нашият индийски приятел да се опитва да ни извади от империалистичните ни за­блуждения? Не мислеше ли той, при расовите предразсъ­дъци на белите, че светът ще стане едно много по-добро място за живеене, ако англичаните гледаха в собствения си двор и оставеха на мира другите народи? Ставах все по-неспокойна и Х, като изявен психик, усети моята тревога и ме помоли да се оттегля от групата, която организираше.

Бях убедена; че се готви нещо зловещо и застрашител­но срещу груповия разум на моята раса, но нямаше как да измеря неговата мощ. Това не е нещо, с което да отидеш в Скотланд Ярд. Нещо порече, няколко от моите приятели вярваха в почтеността и добрите намерения на Х и участ­ваха в неговата група. Аз не исках те да бъдат въвлечени в неприятности. В моето затруднение реших да не върша нищо върху физическото ниво, а да призова Учителите от Вътрешните Нива.

По онова време аз не бях от класа, която позволяваше директен достъп до Учителите, но бях решена да опитам и да установя телепатичен контакт. Не знаех дали те са хора или нечовешки същества, дали са тленни или нетленни, тъй като по онова време не бях напреднала много в изучаването на окултизма.

Всичко, към което се придържах, бе абстрактната идея, че при предишни трудности бях осъществила контакт с Нещо от Вътрешните Нива, което се доказа като могъщ приятел.

При телепатията обикновеният метод за осъществя­ване на контакт е да визуализирате човека, с когото искате да общувате и да го призовете по име. Нямах представа какво да визуализирам и не знаех никакви имена. Реших да направя всичко, на което съм способна. Метафорично ка­зано, аз подадох глава през прозореца на моето плътско убежище и призовах Окултната Полиция. Получих отговор. Вътрешният глас отчетливо ми каза:

"Ти трябва да отидеш при полковник У."

Силно се изненадах, тъй като полковник У бе доста влиятелна фигура, на която веднъж бях представена, и последният човек на света, когото бих повела със себе си в астралното. Не исках да изглеждам смешна, като предиз­викам този страшен воин в неговото убежище. Познанията ми по психология ми помогнаха да разбера същността на подсъзнателния разум и какво той може да направи при дисоцииране. Осъзнах, че ситуацията изисква повишена предпазливост, защото ефектът от една погрешна стъпка можеше да бъде пагубен.

Аз отговорих на вътрешния глас: Не мога да ти се доверя, докато не ми дадеш знак!"

Тогава дочух: "Полковник У ще бъде на твоята след­ваща лекция. Кажи му тогава!"

На това аз отговорих: "Зная, че полковник У не може да бъде на моята лекция, защото неговият полк има назна­чение в чужбина, и той ще замине преди това."

Дойде отговор: "Полковник У ще бъде на твоята след­ваща лекция!"

"Добре" казах аз, "това ще бъде моят знак. Ако пол­ковник У е там, ще му кажа, а ако не - ще оставя нещата да следват естествения си ход."

Дойде денят, когато трябваше да изнеса лекция в един съседен град. Влязох в залата и първото нещо, което видях, бе полковник У, който се изкачваше по стълбите. Реших да "хвана бика за рогата" и веднага след лекцията отидох при него и казах: "Имам съобщение за Вас."

"Зная, че имате" отговори той, "тъй като ми беше казано да го очаквам."

Това се случило една вечер, когато той бе останал в щаба с двете си кучета. Внезапно те наострили уши и започнали да душат наоколо. Той дочул глас, който отчетливо му прошепнал, че аз ще се обърна към него за помощ и той трябва, да ми помогне. Той бил толкова впечатлен от това, че отишъл при една наша обща приятелка и я попитал дали не съм изпаднала в някакво затруднение. Тя ми писа по този повод, но не спомена никакви имена и аз, не осъзнавайки значимостта на случилото се, дадох отрица­телен отговор.

Полковникът изслуша моята история и ми каза да оставя нещата в негови ръце. Това и направих.

Тази странна история бе пълна със съвпадения, но развръзката бе още по-необикновена. След като се разделих с полковник У, отново попитах Невидимото дали да пред­приема някакви по-нататъшни действия. Отговорът бе за момента да не правя нищо, но ще бъда уведомена за по-на­татъшните действия. По-късно научих, че Х е напуснал страната няколко дни след моя разговор с полковник У.

За около шест месеца нищо не се случи и изведнъж, една вечер, докато седях край камината, ясно чух вътреш­ния глас да ми казва, че е време да предприема нещо по отношение на Х и че трябва да отида при господин 2, и да разкажа моята история. Господин 2 беше много изтъкнат окултист, когото не бях срещала. Отговорих на вътрешния глас, че за мен е невъзможно да се доближа до господин 2 и че той сигурно ще ми покаже вратата. Не виждах как да направя това, ако някой не ми помогне. Отговорът бе, че пътят ми към него ще бъде открит. Така и стана.

Два дни по-късно един мой стар приятел, когото не бях виждала отдавна, дойде при мен и след обичайната размяна на поздрави каза: "Много бих искал да се запоз­наеш с един приятел, който се интересува от твоята работа. Неговото име е господин 2." Не е необходимо да казвам, че се съгласих.

Когато отидох на уговорената среща, казах на госпо­дин 2, че имам съобщение за него. Той ме изслуша внима­телно, след което моят приятел, който присъстваше, на срещата, възкликна: "Много странно е, че се занимаваш с това сега. Х пристигна в Англия преди два дни."

Забележете, че когато Х напусна Англия, аз бях инструктирана да се въздържам от всякакви действия, а вед­нага щом се върна след пет месеца, получих указания да възобновя всичко отново. Ако не отдаваме всичко на съв­падението, трябва да заключим, че бе задействан някакъв разум, който контролираше нещата. Това е един от многото примери, с които съм се сблъсквала. Уговорката с Неви­димото ми "забранява да споменавам повече по случая.

Освен Окултната Полиция, която действа единствено върху Вътрешните Нива, съществуват също групи окултисти, които са се събрали с цел да се противопоставят на Черния Окултизъм. Зная, че те са наричани с различни имена, но винаги съм се отнасяла към тях като към Лову­ващи Ложи. Мисля, че те са организирани в съгласие с Окултната Полиция и владеят средства за получаване на информация и сътрудничество с Вътрешните Нива. Не зная какви психични оръжия прилагат, но на физическо ниво те разчитат най-вече на статиите във вестниците и не позво­ляват на нежелани личности да се съберат и организират. От това, което зная за техните методи, от време навреме разпознавам техния знак в различни операции, за което почтените граждани трябва да са благодарни.

Аз се сблъсках с тях по начин, който илюстрира пътя, по който окултистите могат да получават необходимата им информация, и който показва случайното стечение на об­стоятелствата, които я доставят.

Като момиче при зараждането на интереса ми към окултизма се свързах с един адепт, за когото скоро разбрах, че следва Пътя на Лявата ръка и с когото скоро прекъснах контакт. Наскоро след това присъствах на спортни състе­зания в компанията на няколко приятели, сред които и един ученик по окултизъм. Започнахме да обсъждаме въпроси от взаимен интерес. Не зная защо изпитах импулс да се доверя на този ученик и му разказах за моето отношение към адепта, когото споменах. За моя изненада той знаеше всичко за него. Изглежда моят нов познат бе свързан с група окултисти, които се бяха заели с преследването на Черните Ложи. Те вече бяха по следите на моя черен адепт, бяха го заплашили да спре и той се бе заклел да не възстановява своя Орден. Те имаха причини да не вярват на неговата клетва и знаеха, че той отново е образувал Ложа и извършва ритуалите си. Не знаеха къде да го открият. Тук се появих аз, съвсем неочаквано, на това спортно игрище, за да им дам информацията, от която те се нуждаеха. Тези неща стават твърде често в окултизма, за да гледаме на тях като на случайност.

Мое убеждение е, че всеки, който изпадне в нужда, може да осъществи телепатичен контакт с тази Окултна Полиция. Символът, който тя ме научи да използвам, бе черен Кръст на Голгота с окръжност на червен фон. Това се визуализира във въображението и докато се взираме в него, мисловно изпращаме призив към Невидимото, който излъчваме от центъра на челото си.

Много опити са били правени за доказване на тезата, че окултните братства се управляват от един център, нами­ращ се в Германия, Тибет, Монголия или Южна Америка. Лично аз не вярвам на това. Имам разнообразен опит с различни дейности на окултното движение и никога не съм се сблъсквала с нещо, което да насочва към някакво цент­рализирано управление. Напротив, всичко показва, че няма обща връзка, освен литературата, идеализма и символите, които, ако не са еднакви, са лесно разбираеми за всички. Ситуацията на окултното поле е аналогична на протестант­ството, а не на католицизма. Окултизмът няма Папа.

Нито пък мисля, че болшевизмът е имал достъп до Ложите, макар че зная за неговите опити за включване към моето собствено братство. Обикновените окултисти не се интересуват от политика. Тяхната цел е Невидимото. Нещо повече, окултните братства са твърде некоординирани и разпръснати, за да представляват силни политически оръ­жия, дори ако в тях се промъкне болшевизмът.

Говори се също, че окултните братства са контроли­рани от евреите за интересите на ционизма. Това не отго­варя на истината. В окултното движение има много малко евреи. Вярно е, че Кабала - традиционният мистицизъм на еврейската раса, е един от основните източници на Запад­ния Окултизъм. Всеки окултист, работещ по тази традиция, трябва да знае староеврейски в достатъчна степен, за да може да транслитерира староеврейските писания. Учени­ето на съвременната мистична Кабала е изключително в ръцете на неевреи и ортодоксалните еврейски изследова­тели знаят малко или почти нищо за нейната литература и мистична значимост.

Никой не е казвал по-сурови неща за окултното дви­жение от мен и ако аз считах, че има някаква организирана система за злонамерено въздействие, нямаше да се поко­лебая да заявя това, тъй като вземам присърце целостта на движението. Но аз наистина не вярвам, че има някаква обща организация на окултното движение за добро или за зло. Човек може да говори само за това, с което се е сблъсквал, но е невъзможно да съм била толкова тясно свързана с движението и никога да не съм пресичала пътя на такава организация, ако тя съществуваше.

Пресичала съм толкова много пътища и съм срещала толкова много злини, но точно с такова зло никога не съм се сблъсквала и не вярвам то да съществува извън въобра­жението на хора, които са маниаци. Същността на окулт­ното движение е отдаване на един общ идеал, към който може да се подходи по неизброими пътища.

Съжалявам този, който си поставя за задача да орга­низира окултното движение. Окултистите от различните школи не могат да бъдат принудени да си сътрудничат. Те се отнасят със съмнение към всяка техника, която е различ­на от тяхната, и всеки непознат контакт е черен. Голяма част от лидерите на школи, които познавам, се ограничават в свой собствен кръг и проклинат всеки друг. Като старата дама, която гледала своя син да марширува с войниците от Териториалните войски и възкликнала: "Те всички не спаз­ват стъпката, освен нашият Джок." Понякога мечтаех за федерация от окултни общества, които да имат годишен събор, но скоро разбрах, че това е невъзможно. Ако окултистите не могат да бъдат организирани да служат на собствените си интереси, вероятността да се организират, за да служат на нечии други интереси е много малка.

Най-преобладаващите злоупотреби в Западния окултизъм са липсата на морал, вземането на различни меди­каменти и подигравките с жени. Най-големите му грехове са доверчивостта, занемареното образование, което грани­чи с неграмотност, и нисък интелект. Предсказанията във всички разновидности и някои много фалшиви форми на духовно изцеление представляват друго петно, върху това, което трябва да бъде свята основа. Трудно е да оценяваш идеали, които не споделяш, но винаги съм мислила, че висшият хуманитаризъм, с който са пропити някои секции от движението, е просто декорация. "По техните плодове ще ги познаеш." Такива плодове винаги са ми изглеждали презрели.

Най-добрите умове в окултизма не са известни извън границите на техните Ордени. При полагане на клетвата за посвещаване основната клауза задължава кандидата да не разкрива имената на своите събратя. Ако тази клетва се наруши, се получават големи изненади. Окултизмът не се ползва с добро има сред обществеността и някои личности не могат да си позволят имената им да се свързват с него, следователно техните интереси са грижливо пазени и те ги разкриват само на онези, на чието съчувствие и дискрет­ност могат да разчитат.

Тези, които знаят какво търсят, лесно могат да ги отличат. Всеки, който е свикнал да анализира литератур­ните стилове, може да разпознае редовния читател на Библията. Всеки, който познава окултните ритуали, ще ги отличи в литературния или ораторски стил на човек, свик­нал с тяхната употреба. Може би след толкова дълго време, ще ми простите, ако наруша Клетвата на Мистериите, която обвързва със секретност имената на посветените, и предположа, че ключът към спора Бейкън-Шекспир може да се крие във факта, че Бейкън и Шекспир са били членове на един и същ Орден.