Глава 15 ФИЗИЧЕСКИ АСПЕКТ НА ПСИХИЧНАТА АТАКА И ЗАЩИТАТА ОТ НЕЯ

Ние вече описахме типологията на психичната атака, методите за осъществяването й и разгледахме различните форми на измама и заблуда както и самовнушението, които могат да усложнят нещата. Сега вече сме в състояние да обсъдим проблема за диагностиката. Нека разгледаме всичко от гледна точка на практиката. Да предположим, че идва някой непознат с история за психична атака. Какво трябва да направим?

Преди всичко трябва да помним, че трябва много предпазливо и внимателно да приемем презумпцията за действително осъществена психична атака. Психичните атаки са сравнително редки явления. Ние не трябва да потвърждаваме, че се сблъскваме с психична атака, докато не изключим всички останали възможности. Неотдавна аз попаднах на случай с признаци на обсебване, който излезе, че е резултат от хроничен запек. Той бе премахнат с боброва мас. При наличието на каквито и да е физически симп­томи, дори и при нездрав тен или лош дъх, трябва да се постави диагноза от квалифициран лекар, тъй като дори и да има психичен елемент, произходът на болестта може да е физически. Септичните инфекции са центрове на разлагане и като такива те отварят вратата към нисшите форми на елементален живот, чиито функции са да помагат плътта да се превърне в прах. Замърсяванията в кръвообращени­ето могат да отровят мозъка. Туморните образувания и абцесите могат да нарушат неговите функции. Тези неща могат да се диагностицират единствено от човек, който познава и разбира тялото. Професионалистът е най-подхо­дящият в случая, а най-доброто място за поставяне на диагноза е болницата. Нещо повече, ако нещата се влошат, единственият човек, който може да извади кестените от огъня, е човекът, чийто подпис върху даден документ признават властите. Ако се окаже, че пациентът е лунатик, какво ще направи с него неквалифицирания човек? Много голяма част от случаите с признаци за психична атака се оказват лунатици или истерици. Много трудно се диагностицира началния стадий на лудостта. Истерията е измамна и бла­говидна. Лекарят, който се сблъсква с човешката природа всеки ден, ще открие тези две състояния много по-бързо от начинаещия, който не ги е срещал преди.

Може да възразите, че много трудно се открива лекар, който има положително отношение към окултизма. Да се спори по този въпрос, означава, че не се разбира правилно ситуацията. Лекарят не се вика, за да сътрудничи на дадена окултна ситуация, а да прегледа и изследва за някакво физическо заболяване и ако открие такова, да го лекува. Той не се интересува от окултните мерки, които се предприемат за благото на неговия пациент повече, отколкото от църк­вата, която пациентът посещава.

Ако лекарят не открие доказателства за органично заболяване или оплакването е относно разширени вени, които очевидно не влияят на умственото състояние, може да се каже, че случаят е преминал първия тест. Вече знаем, че си заслужава да приложим психично изследване. Ако случаят е тежък или оплакванията са от дълго време, лека­рят вероятно ще реши, че пациентът е омаломощен и ще продължи да лекува конкретното състояние. Всичко това е полезно, тъй като колкото е по-добро физическото състоя­ние на пациента, толкова по-силен ще бъде неговият контрол върху разума и неговата издръжливост. Сънотворните лекарства трябва да се избягват, но ако има нужда да бъдат предписани, пациентът трябва да бъде наблюдаван по време на сън от някой, който знае как да пази окултно бдение. Стаята, в която той спи, трябва да бъде прочистена и изоли­рана. Обикновено, ако човек, който е на астрално ниво, се сблъска с окултна атака, той се скрива отново в тялото си както заек в дупката си и се събужда като че ли от кошмар. Но ако сънят е неестествено дълбок поради приспивателно­то, пациентът не може да се събуди и по този начин е заклещен в астрала - нещо, което е най-малко желано в случай на психична атака. Ако е неотложно вземането на приспивателно, тъй като безсънието не може да продължава безкрайно, човекът, който наблюдава спящия, трябва внима­телно да следи дали сънят е нарушаван от сънища. При мърморене, бръщолевене или гърч той трябва незабавно да извърши съответните действия на прогонване и да прошепне в ухото на спящия успокоителни и убедителни внушения, така както се прави в случай с малко дете. Една от най-измъчва­щите черти на психичната атака е, че жертвата се страхува да заспи, тъй като чувства, че по време на сън е беззащитна. Тези, които са чели ужасяващия разказ на Киплинг "Краят на коридора" ще си спомнят, че жертвата на окултната атака там винаги си лягаше в леглото с шпори, за да може да вдигне шум и да се събуди, ако се сблъска със своя невидим враг по време на сън.

Много може да се направи на физическо ниво, за да се помогне на човека, който претърпява окултна атака, така че ние можем да имаме предвид тези физически методи, дока­то сме приели ролята на доктор, занимаващ се със случая. Особено ценна е слънчевата светлина, защото тя засилва аурата и я прави по-устойчива. По тази причина хората често получават съвет да отидат в провинцията, но за жер­твата на окултна атака да се потопи в затънтено село не е най-мъдрото решение. Елементалните сили са много по­мощни далеч от градовете и ако човек е заплашен от наплив на атавистични сили, за него е по-добре да се придържа към човешките тълпи. Морето също е елементална сила, която трябва да се отбягва, тъй като водата е елемент, който тясно свързан с психизма. При избор на оздравително мяс­то за човек, който страда от психически проблеми, трябва да се избягват високите планини и големите водни басейни Най-доброто място са минералните бани. Игрите, физичес­ките тренировки, масажите - всичко, което подобрява те­лесния статус, е безценно, но не трябва да се позволяват дълги самотни разходки, тъй като те провокират и носят риска от извършване на самоубийство. Жертвата на окулт­на атака трябва на всяка цена да избягва усамотението.

Има още едно много добро просто средство, което носи изключително облекчение в случай на психична наме­са. Очевидно е, че атаката се извършва през психичните центрове, следователно, всичко, което затваря тези цент­рове прави жертвата относително неприкосновена. Всеиз­вестно е, че солидният материалистичен тип човек може да живее безнаказано на места, обитавани от невидими сили, които могат да доведат чувствителните до лудост и самоубийство. Знае се също, че не може да се извършват психични дейности на пълен стомах. Най-добрите резулта­ти се постигат по време на гладуване. Очевидният извод от изброените факти е, че ако искаме да държим затворени психичните центрове, трябва стомахът винаги да е пълен. Човек, който се сблъсква с психична атака, не бива да прекарва повече от два часа без храна.

Някои от най-важните психични центрове са в главата. Един от най-простите начини да ги деактивираме е като изтеглим кръвта надолу от главата. Това ефикасно може да стане като се вземе гореща вана или се поставят краката в гореща вода със синап. Друг важен център е слънчевият сплит. По време на психична атака там често се чувства напрежение и болка. Голяма бутилка с много гореща вода, поставена върху слънчевия сплит (между ребрата, на една ръка разстояние от стомаха) ефективно ще облекчи напре­жението на това място. Натискът, дори и без гореща вода, дава облекчение и аз познавам случаи, при които стегната­та подложка, придържана от колан или корсет донесе ог­ромно облекчение.

По време на психична атака трябва да са свободни преди всичко червата, тъй като нищо не носи толкова вре­ди, колкото натрупването на негодни отпадъци в тялото.

Всички тези прости физически средства са лесно дос­тъпни. Те не могат да осигурят лечение за психичните патологии, нито пък пълна защита от психична атака, но донасят огромно облекчение на страданието. Те позволя­ват на жертвата да осъществи много по-успешна съпроти­ва и като облекчават напрежението, повишават нейната издръжливост. В много от случаите на психична атака побеждава този, който издържи най-дълго. Психичните атаки от човешки същества не могат да се поддържат безкрайно, тъй като те изразходват твърде много енергия.

Има една стара поговорка: "Никога не използвай го­ляма лопата, ако и малката върши работа." Физическите методи на защита включват много по-малко изразходване на енергия в сравнение с психичните. Следователно трябва да се използват възможно в най-голяма степен. Защо да си правим труда да изгонваме земните елементали чрез ри­туал, ако можем да го направим с хапче?

В тази връзка трябва да отбележим и важността на диетата. Широко разпространената пропаганда на Теософското общество създаде предпоставки на вегетарианство­то да се гледа като на обезателно условие за занимаване с окултизъм. Това не е точно така. Западната Езотерична Традиция не счита вегетарианството като част от своята система, а учи, че човек трябва да взема умерено и въздър­жано от храната на земята, където живее. Лично аз съм склонна да мисля, че окултизмът и вегетарианството обра­зуват една безразсъдна и несмилаема комбинация за евро­пееца, от която като резултат се получава свръхчувствител­ност, правеща труден живота в нашата цивилизация.

Вегетарианството изисква пълно разбиране, приемане и изключително балансиране, за да е успешно, а дори и тогава много хора не могат да усвоят растителните проте­ини, които не са толкова лесно приемливи, колкото живо­тинските. Само опитът и експериментирането могат да покажат дали вегетарианската диета е подходяща за даден човек. Недоброто храносмилане не е единствения показа­тел, че нещата не са наред. Липсата на апетит, загубата на енергия и тегло или наличието на отпуснатост и сънливост са сигнали за опасност, които, ако се пренебрегнат, водят до хронично разклатено здраве. В началото вегетариан­ството може да се понесе от дадения индивид доста леко, но след продължителен период, понякога и след години той открива, че става податлив на неврит, невралгия, ишиас или едно или друго нервно заболяване. Това е сигу­рен признак, че вегетарианският режим не осигурява дос­татъчно хранителни вещества, не защото не съдържа необ­ходимите хранителни съставки, а защото организмът не може да ги асимилира и тялото ги изхвърля без да ги оползотвори. Винаги когато има наличие на невралгични болки, които усложняват случая на психична намеса, аз подозирам хроничното недохранване като причина за хипертрофирал психизъм. В тези случаи ще се открие, че постепенното връщане към смесена диета води до снижа­ване на свръхчувствителността. Формираните нежелани контакти ще избледнеят, а състоянието ще се нормализира. Промяната в режима на хранене трябва да се извършва постепенно, за да не се наруши храносмилането.

Всеки, който има проблеми с психична намеса трябва веднага да преустанови всички окултни практики и да смени обичайните си медитации с молитви от своето дет­ство или с методите на "Нова мисъл".

Когато са възникнали астрални проблеми, не е време да се отварят психичните центрове. Това, което трябва да направи човек, е да се завърне на физическо ниво и реши­телно да се установи там. В един стар брой на "Пънч" имаше илюстрация, изразяваща, според мен, правилния подход на човек, споходен от психични неприятности. Една свирепа жена, въоръжена с фуркет, е изправена пред ста­ромодно легло, изпод дамаската на което се подава главата на съпруга й, който казва: "Можеш да ме фраснеш, можеш дори да ме набиеш, но не можеш да пречупиш мъжкия ми дух, защото няма да изляза оттук."

Ако жертвата на една окултна атака се концентрира върху всекидневни и незначителни неща, тя става трудно препятствие за всеки нападател. Какво ще направи нападателят, ако във времето когато той прилага -своето Черно Изкуство, неговата жертва е в местното кино, заливайки се от смях на изпълненията на Чарли Чаплин? Има една стара поговорка, че "клин, клин избива". Ако се страхувате от невидими опасности, се заемете с някакъв спорт с елемент на риск в него.

След като разгледахме чисто физическите фактори при една психична намеса, нека обсъдим и нейните същин­ски психични фактори. Винаги трябва да помним, че неза­висимо от откриването на някакво физическо заболяване, то не елиминира психическия фактор. Ненормалното фи­зическо състояние на тялото и кръвта може да предизвика нисша форма на психизъм и да постави своята жертва в зависимост от неблагоприятни астрални условия. Науката нарича това състояние делириум или халюцинация, но окултистите го наричат патологичен психизъм и могат да го облекчат значително, като затворят психичните центро­ве или прогонят злите въздействия от околната среда на пациента, така че духовете, които той вижда, да са ангелски, а не демонични, и да му носят щастие, а не страдание. Психичните центрове, отворени насила от замърсения и болен кръвен поток, възприемат всичко в техния обхват. Следователно трябва да подсигурим до тях да се доближат само приятни неща. Може да не сме в състояние да държим пациента изцяло настрана от Астрала, но нека да сме сигурни, че неговите лутания ще бъдат в безопасен и при­ятен участък от него. Хората не осъзнават до каква степен при делириума могат да се направляват лутанията. Те могат да се контролират чрез внушения, прошепнати в ухото на болния. Можем да придружим болния в неговите астрални пътешествия и да го накараме да чуе гласа ни сред своите видения, като чрез познанията си отблъскваме надалеч злонамереното присъствие, което го заплашва, и направляваме сънищата му към достигане на покой.

При поставяне на диагноза ние трябва да разграничаваме три основни групи на психична намеса: тези, които са странично явление от физическо заболяване; тези, които са в резултат на злонамерени човешки действия; и онези, които са следствие от нечовешка намеса. Първият тип лесно се разпознава от лекаря, ако се обърнем към него за предварителния тест. Нещо повече, той ще ни помогне, като елиминира измамниците, тъй като хората, движещи се в психични кръгове, могат да симулират психична атака с различна цел: вземане на пари, получаване на подслон, любов към славата (един често разпространен мотив). Симулантите или се измъкват, или се възстановяват бързо под заплахата от щателен преглед. Онези, които решат да опитат късмета си, много бързо биват заловени от човек, който прекарва своето време сред подобни случаи в бол­ницата.

Следователно диагностиката, извършвана от окултиста, се основава на разграничаването на атаката от тленен разум и тази от нетленен разум. Има два начина, по които може да се направи това и е необходимо разглеждането и съпоставката им, за да могат те да се проверят или оборят един друг. Окултистът трябва да се обърне към най-малко двама независими психици, които да направят психометрични изследвания, а самият той трябва да постави соб­ствена диагноза, изцяло интерпретирана в светлината на първите принципи. Голяма грешка е да се смесва психич­ното с научното. Те имат склонността да се неутрализират. Нека един човек се занимава с едното, а друг - с другото. Нека да се вземат необходимите мерки за предотвратяване на изопачаването на резултатите чрез внушение или теле­патия, или чрез мисловно предаване на предварителни мнения, залягащи в ума на който и да е от засегнатите. Затова е добре да се подлагат на психометрични изследва­ния случаите на окултно разследване, преди оформяне на каквито и да е мнения.

Да се вземат правилно психометрични проби не е най-лесното нещо на света. Виждала съм как един мъж извади от джоба си кичур коса, принадлежаща на друг, която носил в себе си два дни, преди да я даде за изследвания. Косата, разбира се, бе до такава степен пропита от неговата собствена еманация, че нейното изследване бе безполезно. Психометричният образец трябва да бъд_е предмет, който изцяло е импрегнирал вибрациите на даден човек. Често носена дреха, кичур коса, някакво бижу -всички те са от полза, ако са съхранявани по подходящ начин. Кристалните субстанции, като скъпоценните камъ­ни, запазват най-добре магнетизма. Металите също са добри, без значение дали са благородни или не.-Джобното ножче, например, много добре задържа магнетизма. Дър­вото е лош материал за запазване на магнитните импулси, както и хартията, вълната, памукът и особено изкуствените материи. Естествената коприна и ленът са добри. Каучукът е безполезен. Стъклото — в зависимост от формата: ако е гравирано така, че да пречупва светлината, е много добро, но ако е гладко и прозрачно, е почти безполезно. Камъкът е безпристрастен, а керамиката слаба. Материалът с при­меси не е толкова ефикасен, колкото чистия. Например един пръстен със скъпоценни камъни не е толкова добър, колкото пръстен с герб. Писмата може да ни подведат, защото те често съдържат почти в равно съотношение магнетизма и на получателя, и на изпращача. Някои психици работят и с фотография. Но този метод не е точно психометричен, тъй като умственият образ, призован чрез фотографията, се използва за избирането на съответния образ в отразяващия етер.

Много внимателно трябва да се подхожда към психо-метричните образци, защото към тях лесно прилепва маг­нетизма на всеки, който ги докосне, доближи или дори само мисли за тях съсредоточено. Например, ако докато опако­вате такъв образец за изпращане, вие размишлявате върху проблема, който той отразява, или разработвате своя соб­ствена теория, психометрикът може да долови вашите мисловни форми, вместо да разчете условията и състояни­ето на човека, на когото принадлежи самият предмет. Опаковката също трябва да не съдържа магнетизъм. Знам за случай, когато психикът каза, че една дреболийка при­надлежи на медицинска сестра или на някой, свързан с болница. Всъщност тя не принадлежеше на никой от тях, а бе опакована в хирургична вата.

Когато опаковате образец за психометрични измерва­ния, направете това експедитивно и го докосвайте възмож­но най-малко. Вземете парче "девствена" черна или бяла коприна (неоцветена), достатъчно голямо за опаковка. Прехвърлете го над образеца и бързо го увийте, като до­косвате предмета през коприната. На езика на окултизма "девствен" означава нещо, което не се е използвало задруга цел. Например не трябва да използвате парче от стара рокля или покривка за кушетка. Предмет, неподходящ за опаковане по този начин, трябва да се повдигне с щипки за лед или върховете на ножица и да се положи върху парчето коприна за опаковане. Сложете обвития предмет в дървена кутия, като се уверите, че всички подплънки, които изпол­звате, също са девствени. Не трябва да разчитате на замерванията само на един психометрик. Изпратете образци поне на двама. За препоръчване е също да не позволявате разгласяване и плъзване на слухове относно изследването. Астролозите обичат да размахват диаграми и да ги диску­тират, затова не споменавайте имена, когато си правите хороскоп. Много неприятности могат да бъдат предизви­кани по този начин.

Хороскопът е много ценен, тъй като разположението на планетите в небесните домове служи като средство за диагностика и е важен указател за лечението. Най-добре е да се обясни на астролога естеството на случая и типа на желаната информация, така че той да разчете диаграмата по съответен начин. Хороскопът за терапевта-окултист е това, което е рентгеновата снимка за лекаря.

Докато чака обратните резултати и докато неговият разум все още не е повлиян от тях, окултистът трябва да постави своя собствена, независима диагноза. Той трябва да проведе най-малко два разговора със своя пациент. При първата среща той трябва да чуе историята на случая, като позволи на пациента да представи фактите по своя начин, без да го насочва и да му задава водещи въпроси. Веднага след срещата окултистът трябва да запише историята на конкретния случай възможно най-подробно. Абсолютно нежелателно е да се водят бележки в присъствието на пациента, защото това го изнервя - той се чувства като че ли "всичко ще се използва срещу него".

При подготовката за втората среща окултистът тряб­ва да разучи записките си и да си изясни важните моменти и последователността на събитията. Сега е времето да се запита пациента за някои несъответствия или непълноти. Тази процедура би могла да разкрие лъжата, независимо преднамерена или от истерия, тъй като несъответствията в повторните му изявления лесно могат да бъдат разкрити на фона на записките по време на първата среща. Ако той казва истината, двете изявления ще са в синхрон, а ако изопачава фактите, пациентът скоро сам започва да си противоречи. Запомнете, че имате работа с човек, който има нещо психично или невротично в наклонностите си и че вашето отношение към него, дори неизказаните ви мис­ли, имат силно въздействие върху него. Ако той почувства, че се съмнявате в неговата правдивост, той губи самоуве­реност и започва да мисли, че преживяванията му са само плод на неговото въображение. Впоследствие може да потисне неща, особено важни от гледна точка на диагнос­тиката. Точно в това изреждане на уместни и неуместни подробности вие ще намерите своите нишки и следи.

Има някои показатели, за които трябва да внимавате при навлизането в тази история и не бива да позволявате пациентът да се досети какво търсите, тъй като, ако сте спечелили доверието му, той ще е много склонен да възприеме вашата гледна точка и ако усети, че сте си оформили мнение, той несъзнателно ще опише инциденти­те така, че те да паснат с това мнение. Не му позволявайте да се досети за целта и значението на въпросите ви и тогава ще получите от него непредубеден отговор. За да се пред­пазите той да не усети към какво го водите, не задавайте серия от въпроси относно извличане на конкретно важни за вас информации. Сигурно ще има няколко основни пункта, по които ще искате подробни сведения. Задайте въпроси върху първия и след това отвлечете вниманието му. Например, ако вие подозирате, че неприятностите ид-₀ат от къщата, където живее пациентът, последното нещо, което искате е да събудите подозренията му в тази посока, за да не би да сте на погрешна следа. И дори ако трябва да докажете, че посоката е вярна, вие не трябва да разкривате фактите, докато не сте готови за действие, тъй като с повишаването на неговите опасения вие ще усилите и стра­данието му. Ако подозирате, че в проблема му играе роля сексът и той се досети за посоката на вашите въпроси, той ще заличи веднага следите си и вие много трудно ще се доберете до фактите. Докато, ако не са събудени подозре­нията му, той ще се разкрие пред един проницателен и опитен разпитващ, който подхожда към пациента инди­ректно и без той да осъзнава това. Като прилагате инди­ректен подход, вие не само стигате до реалните факти, но и щадите чувствата на пациента.

При навлизането в историята на даден случай, вие търсите свързващите звена между психичните изживява­ния на вашия пациент и обстоятелствата и фактите на неговия живот. Следователно трябва усърдно да се търсят дати и места. Кога започнаха безпокойствата и къде? Като получите възможно най-подробна информация относно тези два пункта, предприемете разглеждане дали в тях може да се открие някаква окултна значимост. Отбележете внимателно датите и ги обърнете в ефемериди на съответ­ните години, като наблюдавате какво е било разположени­ето на Луната и планетите по отношение на тях. Отбележе­те дали те съвпадат с или около равноденствието или слънцестоенето. Отбележете също и дните от седмицата, на които са се падали. Ако разкриете, че всички кризи в дадения случай са ставали в четвъртък или около пролет­ното равноденствие, или при пълнолуние, вие ще имате вече информация от значителна важност. Ще бъдете сигур­ни поне в едно - че се занимавате със случай, при който играят роля невидимите психични потоци.

Трябва да се търси информация и относно мястото или местата, където са станали обезпокоителните кризи и особено обстоятелствата, съпътстващи първия изблик.

Изключително полезно е, ако е възможно, да се посети мястото и се усети неговата атмосфера. Много може да се научи и от посещение на мястото, където живее пациентът.

Получавайки тази географска информация, внимател­но я разучете върху едромащабна военнотопографска кар­та. Такива карти и необходимата информация можете да получите във всяка обществена библиотека. Обърнете вни­мание на наличието на исторически останки в околността и ако има, каква е връзката на къщата с тях. Вижте не само дали е в близост до тях, но дали също е по права линия между две от тях. Разгледайте историята на областта и вижте дали тя предоставя по-подробна информация. Мно­го често в дъното на неприятностите се оказват руини от римско време, тъй като легионите са донесли със себе си някои много странни култове в дните на упадъка на Рим­ската империя. Останки от древните келти също трябва да се вземат предвид, ако са в близост.

Разпитайте за всичко свързано с някои необикновени предмети в къщата, като образи на примитивни божества или варварски оръжия. Много е вероятно към тях да са привързани мощни елементали.

Попитайте дали безпокойството изчезва, когато паци­ентът отиде на друго място. Ако отговорът е положителен, може спокойно да се приеме, че локалните условия са в дъното на неприятностите. Но ако отговорът е отрицате­лен, това не означава непременно, че е точно обратното. Може тревогите да са свързани не със самото място, а с някой от неговите обитатели. Никога не забравяйте, че в повечето от случаите вредното влияние на този човек е плод на нещастно стечение на психични сили, а не на преднамерена злоупотреба с окултни познания. Не прие­майте бързо последната хипотеза, тъй като нейното прояв­ление е сравнително рядко. И дори ако подозираният човек има окултни познания и може да се докаже, че е враждебно настроен към пациента, това не значи непременно, че ата­ката е съзнателна и преднамерена. Тя може да е несъзна­телна и рефлекторна. Истина е, че окултистът трябва да осъществява достатъчен контрол върху изразните средства, за да предотврати тяхното задействане, независимо от неговата воля и съзнание. Но не винаги е така. Различ­ните хора са в различни стадии на развитие. Винаги има един труден период между пробуждането на висшите сили и тяхното пълно контролиране.

Трябва да разпитате и за естеството на сънищата и дали пациентът е спохождан от кошмари отделно от какъв­то и да е въпрос за окултна атака. Също така дали някога е имал други психични изживявания и от какво естество.

Накрая, подробно трябвала се осведомите за колегите и близките на пациента, дали някой от тях е психик или изучава окултизъм. Внимавайте обаче да не хвърляте по­дозрение върху никого, докато нямате убедителни доказа­телства и то най-вече, за да пощадите пациента. Помнете, че винаги има вероятност да сгрешите. Наскоро бе публи­куван във вестниците един случай на млад мъж, който се самоубил, защото лекарят му казал, че има порок на сър­цето и не бива да се жени за момичето, за което бил сгоден. Посмъртно бе установено, че няма никакво подобно забо­ляване. Представете си чувствата на лекаря поставил тази прибързана диагноза. Човек, който вече е разстроен от психичната атака, е в състояние да подскача от сенки. Към него трябва да се подхожда много дискретно. Бъдете много предпазливи при изказването на своите подозрения, докато те не се докажат съвсем убедително. Когато всичко е казано и направено, главната цел е лечението, а не обяснението. За вашия пациент не е толкова важно да посочите винов­ните, а да изясните случая. За него е много по-лошо, ако подозренията му бъдат насочени към човек от неговото обкръжение, от който той не може да избяга, отколкото да бъде оставен да приписва неприятностите си на неопреде­лени психични въздействия. Където невежеството е бла­гословено, е глупост да бъдеш мъдър - това е по-вярно при психичните проблеми, отколкото където и да е другаде. Никога не разкривайте пред пациента опасност, срещу която не можете да му осигурите ефикасна защита. Хирур­гът, когато пристъпва към операция, покрива инструмен­тите си, за да не ги види пациентът. Мъдрият окултист постъпва по същия начин. Не забравяйте, че непосветените винаги подозират Невидимото.

Като приключите със събирането на сведения по на­чина, посочен в предходните страници, вие трябва да сте си осигурили достатъчен материал за разследване. Пре­гледайте го внимателно за взаимовръзки между причина и следствие. Отбележете дали някакво изостряне на непри­ятностите редовно се свързва с инцидент, място или човек. Разгледайте и различните типични случаи, които ви дадох като примери в предишните глави, и вижте дали ще откри­ете някой подобен на разследвания от вас случай. Вижте дали дадените обяснения ще хвърлят светлина върху проб­лема или предложете посоката, в която трябва да продъл­жи събирането на сведения.

С този начин на работа вие трябва да съумеете да стигнете до предварителна диагноза. Ако тя се потвърди от откритията на психиците, на които сте изпратили образ­ци за психометрични изследвания, може да сте убедени, че сте на правилна следа и смело да продължите напред.

Запомнете, че въпреки изискването психиците да са съгласни по главните точки на изследванията си, вие не можете да очаквате пълно съгласие в подробностите. Те изследват сложната картина на целия живот на пациента и никой отделен човек не може да види всичко. Нещата, по които те се потвърждават един друг, са установени, но проблемите и причините, които единият вижда, а другият - не, са неизбежно измамни и илюзорни.