III. 5. ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ И ИНВЕСТИЦИОННА АКТИВНОСТ

III. 5. ИКОНОМИЧЕСКО РАЗВИТИЕ И ИНВЕСТИЦИОННА АКТИВНОСТ

Текущото състояние на икономиката на община Долна Митрополия показва бавно възстановяване от икономическата криза, но с параметри, силно изоставащи от средните за страната, както и нестабилност, която трябва да бъде преодоляна, за да се премине към фаза на растеж.

Община Долна Митрополия се намира в Северозападния район от ниво 2, който изостава по икономически параметри, както спрямо останалите райони в страната, така и спрямо районите в Европа. Проблемите на района продължават да се задълбочават и без целенасочена външна подкрепа, те трудно биха могли да се решат.

Произведеният БВП на област Плевен за 2011 г. е 1559 млн лв., като показва ръст от 6,5% спрямо предходната година, като прирастът е близък до този на страната – 6.8%. Като цяло, област Плевен и област Враца са най-добре развиващите се области в района. По БВП на човек от населението, област Плевен се нарежда на второ място след област Враца (8361 лв/ч), ноизостава далеч след средното за страната: 10248 лв/ч.

Положителна е тенденцията за нарастване на показателя след 2000 г. като на фигурата е видим ефектът от икономическата криза след 2008 година.

Произведената Брутната добавена стойност в областта за 2011 г. е 1350 млн. лв като формира 29.1% от произведеното БДС в областта. Разпределението на БДС по икономически сектори е близко до това на района и се отличава от това на страната с по-високия дял на селското стопанство. В сравнение с данните от последните 10 години се наблюдава увеличаване на дела на услугите за сметка на селското стопанство, което е тенденция, характерна за цялата страна. Делът на индустрията остава сравнително непроменен.

През последните 10 години в областта са закрити промишлени предприятия на химическата, преработващата, хранително-вкусовата промишленост и тежкото машиностроене, което неизменно се отразява върху социално-икономическите процеси в областта. Тези процеси са присъщи и за община Долна Митрополия, като тя изостава в развитието си от общините Плевен и Белене и се приближава до общините Кнежа, Червен бряг и Левски.

Структуроопределящи отрасли са ХВП, леката промишленост и селското стопанство. Развиващите се отрасли са традиционни и се развиват на база наличните в общината ресурси.

Селското стопанство е ключов елемент в развитието на икономиката на общината, като природо-климатични условия и традициите в този отрасъл благоприятстват развитието на земеделието.

Развиват се най-вече растениевъдството (зърнопроизводство и производство на фуражи), и в по-малка степен животновъдството. В повечето случаи растениевъдството е силно механизирано и се развива предимно от арендатори, като не ангажира много работна ръка. Субсидиите на ЕС в това направление имат структуроопределящо значение за развитието на сектора, и в този смисъл го правят силно зависим.

Обработваемата земя в землищата на община Долна Мирополия към 2013 г. е 422 957 ⁴дка, което е 62.66% от общата площ на общината. Добре развити са зеленчукопроизводството и отглеждането на трайни насаждения: лозя и овощни градини.

От отглежданите култури най-разпространена е пшеницата, следвана от слънчогледа и царевицата. Отглеждат се още ечемик, рапица и овес. Произведената селскостопанска продукция се използва като суровина в местната преработвателна промишленост. Средните добиви в селското стопанство постепенно се покачват се покачват и средните добиви от декар, като пшеницата от 345 тона от декар през 2004 нараства на 451 тона през 2011/2012 г. Добивите от царевица също се покачват като за 2011/2012 г. достигат до 408 тона/дка (в сравнение с 389 през 2004 г.). Нарастват и добивите на слънчоглед.

Необходимо е да се подобри състоянието на хидротехническите и хидромелиоративните мрежи и съоръжения.

Животновъдството в община Долна Митрополия също е застъпено, като се отглеждат свине, овце, кози, по-малко птици. Биволи в общината вече почти не се отглеждат. В гр. Тръстеник е функционирал голям животновъден комплекс, който след 1989 г. е затворен. Силно развито е пчеларството като в общината има общо 10 305 пчелни семейства към 2012 г. Преобладаващи са дребните производители, които са предимно частни лица, малко са регистрираните фирми.

За последните 8 години броят на отглежданите животни е силно намалял като най-драстична е разликата в броя на свинете (намалели с почти 75%), овцете и козите (намалели почти двойно) и говедата. Нараства единствено броят на птиците и пчелни семейства. Тези тенденции се запазват и задълбочават за последните 10 години. Производителите на птици в общината са 4, като се отглеждат предимно бройлери, отглеждат се също и пуйки и патици. Производителите на свине са трима.

За развитието на земеделието като рентабилен отрасъл на общинската икономика, общият устройствен план на общината следва да осигури опазването на плодородните земеделски земи.

Част от генерираната продукция на селското стопанство се използва в местната преработваща промишленост, но по-голямата част от нея се изнася навън.

В община Долна Митрополия са развити предимно хранително-вкусовата промишлеността, леката промишленост, застъпено е и машиностроенето.

Промишлените предприятия на територията на общината са общо 33 на брой⁵, като 10 от тях са в ситуирани в гр. Долна Митрополия, 6 в с. Тръстеник, 3 в с. Горна Митрополия по 2 в с. Комарево, с. Крушовене и с. Ставерци, с. Ореховица, с. Подем и едно в с. Славовица. 70% от предприятията работят в сферата на хранително-вкусовата промишленост като преобладават предприятията за производство на захарни изделия, преработка на зърнени култури, производство на слънчогледово олио и др. На територията на община Долна Митрополия функционират предприятия в сферата на шивашките услуги, дървообработване и производство на мебели и др.

В общината са налице традиционни производства, които продължават да се развиват и днес и създават работни места за нейното население. Такъв е случаят с Емблематична е производителна кооперация "Българска захар", която е основана през 1930 година, а през 2003 година традицията се възприема от"Българска захар 2002" ЕАД, която освен захар, произвежда и захарни изделия, а от От 01.12.2006 година производството на шоколадови и захарни изделия се отделя в самостоятелно дружество - "БЪЛГАРСКА ЗАХАР -ДОЛНА МИТРОПОЛИЯ" ЕООД.⁶

Действащите промишлени предприятия в общината са:

Материално-техническата база за развитие на туризма в общината е недостатъчна, като голяма част от средствата за подслон и местата за настаняване на територията на общината имат нужда от ремонт. Основно местата за настаняване се намират в село Байкал, което го определя като основна туристическа дестинация и курортно селище в общината. Общият брой на легла за настаняване е около 85 от които 60 легла са в село Байкал. Прилежащите острови, стопанисвани от Министерството на земеделието и горите са 3 на брой и са отдадени на концесия за 10 години на частна фирма, която ги ползва за ловен туризъм. На островите преобладаващи дървесни видове са топола и върба.

Разработена е Програма за развитие на туризма в община Долна Митрополия за периода 2010-2013 г.

Чуждестранните преки инвестиции за 2011 г. в общината са 1934.6 хил. евро като имат тенденция за завишаване в сравнение с предходната година и представляват 11% от ЧПИ в областта. Разходите за придобиване на ДМА към края на 2011 г. се равняват на 48421 хил. лв, което представлява 16.7% от разходите в областта. Подобряването на инвестиционната атрактивност на общината е ключов момент за бъдещото развитие на общината. В тази връзка ролята на настоящия Общ устройствен план е много важна, тъй като той следва да създаде благоприятни условия за инвестиционно проектиране и строителство.

Приблизително 200 милиона евро е чуждестранната инвестиция, направена с изграждането на фотоволтаичния парк в с. Победа. ⁷

Град Долна Митрополия може да бъде определен за икономическия център на общината, макар чисто географски да е разположен в югоизточната и периферия. Град Тръстеник, който е първият по брой на населението град в общината, също е важен икономически център, чийто профил е по-скоро селскостопански.

Град Долна Митрополия се намира в непосредствена близост до областния център - град Плевен, което влияе върху потока на хора, стоки и капитали от и към града. Голямо значение за формирането на промишлената зона на града има ж.п линията, която преминава през него, като производствените мощности са формирани в окологаровото пространство в северната част и в източната част на града. Там са разположени мощностите на „Звезда“ АД – един от най-големите производители на олио в България, както и „Българска захар 2002“ ЕАД. В югоизточната част на града се намират базите на Фуражен завод.

Град Тръстеник няма ясно обособена индустриална зона. Основни промишлени мощности са възникнали в близост до основните пътни артерии, излизащи от града. В източната част на града са разположени базите на животновъдния комплекс, които след 1989 г. преустановяват дейността си. В селата в общината са разположени предимно зърнобази и животновъдни ферми.