Приложение 6 Анализ на капацитета на институциите, имащи отговорности в управлението на водите


Регионални инспекции по околната среда и водите



страница5/17
Дата29.04.2017
Размер2.72 Mb.
ТипАнализ
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17

6.2.4Регионални инспекции по околната среда и водите


Функции

Регионалните инспекции по околната среда и водите (РИОСВ) са административни структури към министъра на околната среда и водите, които осигуряват провеждането на държавната политика по опазване на околната среда на регионално равнище. Общият им брой за страната е 16, като дейността на една РИОСВ обхваща територията на една или няколко области.

Дейността на РИОСВ се координира от дирекция "Политики по околната среда" (ПОС) в Министерството на околната среда и водите (МОСВ). Работата на РИОСВ се подпомага от Експертни екологични съвети (ЕЕС).

Функциите на РИОСВ са регламентирани с разпоредбите на Закона за опазване на околната среда (обн. ДВ, бр. 91 от 25.09.2002 г., посл. изм. и доп., бр. 103 от 29.12.2009 г.), Закона за водите (обн., ДВ, бр.67 от 27.07.1999 г., посл. изм. и доп., бр. 61 от 06.08.2010 г.), другите законови и подзаконови актове по всички компоненти на околната среда на Р. България и Правилника за устройството и дейността на РИОСВ (изд. от МОСВ, обн. ДВ, бр. 65 от 27 юли 2004 г., посл. изм., бр.103 от 29 Декември 2009 г.).

Основните нормативни актове, които регламентират функциите на РИОСВ в областта на опазване на водите са: Закон за водите; Закон за опазване на околната среда; Наредба № 2 от 13.09.2007 г. за опазване на водите от замърсяване с нитрати от земеделски източници; Наредба № 5 от 23.04.2007 г. за мониторинг на водите; Наредба № 6 от 09.11.2000 г. за емисионни норми на допустимото съдържание на вредни и опасни вещества в отпадъчните води, зауствани във водни обекти; Наредба № 7 от 08.08.1986 г. за показатели и норми за определяне качеството на течащите повърхностни води; Наредба № 7 от 14.11.2000 г. за условията и реда за заустване на производствени отпадъчни води в канализационните системи на населените места; Наредба № 10 от 03.07.2001 г. на МОСВ за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуални емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване.

В съответствие с Правилника за устройството и дейността, РИОСВ изпълняват регулиращи, информационни и контролни функции:



  • При осъществяване на регулиращите функции РИОСВ разработват или участват в разработването на документи в областта на опазването на околната среда и устойчивото ползване на природните ресурси и провеждат на регионално равнище дейности, свързани с политиката на държавата в тази област.

  • При осъществяване на информационните функции РИОСВ разработват и участват в провеждането на дейности, свързани с:

  • предоставяне на информация на обществеността в областта на околната среда;

  • предоставяне на информация на средствата за масово осведомяване в областта на околната среда;

  • повишаване на общественото съзнание и култура в областта на околната среда.

  • Контролните функции на РИОСВ включват осъществяването на превантивен, текущ и последващ контрол, свързан с прилагането на нормативните актове, регламентиращи качеството на компонентите на околната среда и факторите, които й въздействат.

В областта на опазване на водите от замърсяване превантивният контрол включва:

а) участие в процедури по издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти, чрез даване на становище относно подаденото заявление за издаване на разрешително за заустване на отпадъчни води и даване на становище относно проекта на разрешително;

б) издаване на решения по оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС), решения за преценяване на необходимостта от ОВОС, становища за екологична оценка, преценка за необходимостта от екологична оценка, комплексни разрешителни и други.

в) ежегодна актуализация на списъците на обектите, формиращи отпадъчни води, подлежащи на задължителен емисионен контрол.

При осъществяване на функциите по текущия и последващия контрол РИОСВ извършват проверки, наблюдения и възлагат извършване на измервания от лабораториите към ИАОС в изпълнение на произтичащите от законовите и подзаконовите нормативни актове задачи.

Текущият и последващият контрол по опазване на водите се извършва по отношение на:

а) качеството и количеството на изпусканите отпадъчни води от източници на замърсяване;

б) замърсяването на водни обекти при аварийни ситуации и залпови изпускания;

в) състоянието и правилната експлоатация на мрежите за собствен мониторинг на отпадъчни води;

г) състоянието и правилната експлоатация на канализационните мрежи на обектите, формиращи отпадъчни води, и на пречиствателните станции и съоръжения към тях;

д) състоянието и правилната експлоатация на хвостохранилищата, шламохранилищата и насипищата и системите за следене на сигурността им;

е) изпълнението на условията и изискванията на издадените по реда на Закона за водите разрешителни за заустване на отпадъчни води, както и изпълнението на плановете за намаляване на замърсяването на изпусканите отпадъчни води и комплексните разрешителни.

Контролната дейност е насочена предимно към обекти, включени в списък, утвърден от ИАОС във връзка със създаване на Националната система за мониторинг на отпадъчните води; на обекти, изпускащи с отпадъчните води във водната околна среда опасни и вредни вещества, включени в Приложения 1 и 2 към Наредба №6/2000; както и по контрол за спазване условията в издадените разрешителни за заустване и по постъпили сигнали, във връзка със замърсяване на водите на водни обекти.

При изпълнение на своите функции и задачи по опазване на водите от замърсяване РИОСВ работят в сътрудничество с:


  • Държавни институции: териториални структури на Министерството на земеделието и храните, Министерството на здравеопазването, Министерството на регионалното развитие и благоустройството, Изпълнителната агенция по околна среда, Басейновите дирекции, действащи на съответната територия, Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението”, Дирекциите на Националните паркове

  • Областни управители

  • Общини

  • ВиК дружества, „Напоителни системи” ЕАД, Предприятие „Язовири и каскади”

  • Неправителствени организации

  • Водни ползватели и водни замърсители – граждани и юридически лица.

Оценка на персонала

Количествени и качествено-структурни характеристики на персонала

Длъжностното разписание на РИОСВ се утвърждава от министъра на околната среда и водите, съобразно регламентираната в Правилника структура и обхват на дейност и при спазване на изискванията на Единния класификатор на длъжностите в администрацията (приет с ПМС № 35 от 2000 г.). Поименното щатно разписание на длъжностите на РИОСВ се определя от директора.

В съответствие с Правилника за устройството и дейността, администрацията на РИОСВ е разделена на обща и специализирана.

Общата администрация е организирана в отдели или сектори по следните направления:



  • "Финансова дейност"

  • "Административно-правно обслужване"

  • "Информационно обслужване"

Специализираната администрация е организирана в отдели или сектори по следните направления:

  • "Биологично разнообразие и защитени територии"

  • "Опазване на водите"

  • "Опазване на почвите и земните недра"

  • "Опазване чистотата на въздуха"

  • "Опасни химични вещества и управление на риска"

  • "Превантивна дейност"

  • "Управление на отпадъци".

По данни на Административния регистър, общата щатна численост на персонала в РИОСВ е 609 души. Незаетите длъжности (84 бр.) представляват 13% от общата щатна численост, като 55 от тях, или 9% от общия брой, се дължат на непопълнени позиции в специализираната администрация. Сравнително висок е броят на незаетите длъжности (особено в сравнение с общата щатна численост на персонала) в РИОСВ София3, Русе, Перник, Монтана и Шумен.

Направеното проучване и информацията, получена от посещенията на място, сочат, че в преобладаващата част от РИОСВ в направление „Опазване на водите” работят средно 2-3 служители, в т.ч. ръководителят на направлението, като всички длъжности са попълнени. Сегашното състояние на числеността на персонала е резултат от реформирането на отделите по водите в РИОСВ през 2003 г., след създаването на Басейновите дирекции за управление на водите, когато голям брой служители от тези отдели преминават на работа в басейновите дирекции. Общата оценка на интервюираните е, че този брой засега е достатъчен за изпълнение на функциите и задачите, предвидени по закон. Изключение прави РИОСВ-София, където към момента е назначен само един служител (на извънщатна длъжност), а са необходими минимум 4-5 души, предвид териториалния обхват и обема на работата.

Тази оценка като цяло се подкрепя от оценката за натовареността на персонала, извършена въз основа на достъпна публична информация.4

При средна численост на служителите в направление „Води” от 2-3 души, може да се приеме, че общият им брой за всички РИОСВ е около 40 души.

Данните от публикуваните годишни отчети на МОСВ за изпълнението по програми (отчет за 2008 г., 2009 г. и актуализиран бюджет за 2010 г.) посочват относително стабилен брой на проверките във връзка с превантивен и последващ контрол по разрешителни и концесионни договори, които са от компетенциите на РИОСВ (вж. таблицата по-долу). Броят им през 2009 г. е равен на 95% от броя през 2008г., докато планираният обем за 2010 г. сочи ръст от около 10%. Предвид постоянния брой на служителите в направление „Води” през разглеждания период, това рефлектира и в относителна постоянна средна натовареност на един служител, която варира в рамките на 100-110 проверки годишно.




2008

2009

2010 (план)

30.06.2010 (отчет)

Проверки (бр.)

4218

3974

4357

2578

Бр. проверки/ служител

105.45

99.35

108.93




Ако обаче в края на 2010 г. се регистрира по-голямо от планираното увеличение на проверките и ако тази тенденция се запази и през следващите години (до евентуално нормализиране на честотата на подобни дейности), това би довело до продължаващо натоварване на персонала, което при равни други условия би се отразило на неговата ефективност при изпълнение на други функции и задачи, възложени на РИОСВ.

Основният проблем при набирането на кадри за попълване на незаетите длъжности е свързан най-вече с ниското заплащане, а при някои РИОСВ липсват кандидати с подходящо образование и квалификация. РИОСВ се нуждаят основно от специалисти с техническо и инженерно образование – хидрогеолози, ВиК инженери, химици (специализирани в пречистване на водите), специалисти по пречиствателни станции, биолози, еколози.

Квалификацията на служителите като цяло е на необходимото ниво и съответства на изпълняваните функции. Преобладаващата част (90-95%, при някои РИОСВ и 100%) от персонала е с висше образование. След назначаването им на работа, служителите се включват в различни форми на обучение и повишаване на квалификацията, с цел придобиване на специфични знания и умения. Спецификата на работата и динамиката в нормативната уредба изискват постоянна самоподготовка и самоусъвършенстване на кадрите. Достигането на адекватно равнище на квалификация изисква време и ресурси, поради което от приоритетно значение за РИОСВ е да се намерят механизми за задържане на изградените кадри и да се намали текучеството.

В структурно отношение, персоналът на РИОСВ има следните характеристики (оценката е направена на база посещенията в 7 РИОСВ): Ръководният персонал представлява около 15% от общия щатен състав, което е в горните граници за подобни съотношения. Общата и специализираната администрация заемат съответно 28% и 72% - съотношение, което се нуждае от оптимизиране в посока на увеличаване дела на специализираната администрация. Делът на жените е относително висок (средно 70%). Тази феминизация на персонала се обяснява основно с ниското ниво на заплащане, особено при младшите експертни длъжности, което ги прави неатрактивни за по-голямата част от кандидатите-мъже. По отношение на възрастовата структура, над 50% от служителите са под 40 години, което е една задоволителна величина от гледна точка на възможностите за качествено развитие на персонала в краткосрочна перспектива.

Преобладаващата част (80-85%) от работещите в РИОСВ са назначени по служебно правоотношение.

Потребностите от допълнителен персонал не са идентични от гледна точка на РИОСВ като цяло, и от гледна точка на направлението по опазване на водите. Значителна част от РИОСВ и особено тези, в чийто обхват влизат обширни територии и голям брой подконтролни обекти (на първо място, РИОСВ-София, но също Варна, Стара Загора, Плевен от интервюираните), изпитват недостиг на щатни бройки, поради големия обем на работата, извънредни проверки, проверки по сигнали и др. По отношение направление „Опазване на водите” обаче, потребностите са не толкова в количествен, колкото в квалификационен аспект. Преобладаващата част от РИОСВ срещат известни затруднения при намирането на кадри с подходящо образование и подготовка. За дейностите по опазване на водите най-големи са потребностите от инженерно-технически специалности (хидрогеолози, ВиК инженери, строителни инженери, инженери по пречиствателни станции), химици (в областта на отпадъчните води), биолози, еколози с профил води. Поради работата с общ и специализиран софтуер е необходима и много добра компютърна подготовка.



Професионално развитие на персонала

РИОСВ изпълняват всички нормативни изисквания във връзка с управлението на персонала. Имат разработени правила за организация на работната заплата и допълнителното материално стимулиране, както и правилник за вътрешния трудов ред. Съгласно изискванията се водят личните трудови и служебни досиета. Компетенциите и задачите на служителите на РИОСВ се определят от действащото законодателство и са регламентирани в длъжностните им характеристики, които се утвърждават от директора и с които служителите са подробно запознати.

В съответствие с Наредбата за условията и реда за атестиране на служителите в държавната администрация (приета с ПМС 105/2002 г.) се провежда редовно атестиране. Разработват се лични годишни работни планове и по тях се провеждат междинни и заключителни срещи с всеки служител. В резултат се установява степента на изпълнение на работните планове и се определят окончателните атестационни оценки на служителите.

Дейностите по повишаване на квалификацията и обучението на служителите в РИОСВ се планират и организират от служителите по човешки ресурси в направление „Административно-правно обслужване” в общата администрация на съответната РИОСВ, въз основа на индивидуалните планове за развитие и потребностите от обучение, идентифицирани по време на атестационния процес.

Обучението на персонала в РИОСВ се извършва основно по линия на:


  • Министерството на околната среда и водите

  • Института по публична администрация

  • Проекти по международно сътрудничество, по които МОСВ е бенефициент

  • Вътрешни обучения в рамките на РИОСВ.

Институтът по публична администрация организира въвеждащото обучение за новоназначени държавни служители, езикови обучения, обучения по специализирани екологични теми. В рамките на ОП „Административен капацитет” се реализират обучения по управленски умения за ръководни кадри, по управление на проекти, административно обслужване, финансово управление и контрол в публичния сектор и др.

МОСВ като координиращ орган има основни функции в организирането на специализираното обучение на служителите в РИОСВ. Потребностите от специализирано обучение са свързани най-вече с прилагане на законодателството в областта на водите, промените в нормативната уредба, изготвянето и прилагането на методики, указания, инструкции за извършването на отделни дейности, и др. Формите за повишаване на квалификацията включват курсове, семинари, участие в работни групи, срещи, национални съвещания, обмен на добри практики и др. Общо изказаното мнение по време на интервютата е, че тези обучения са много полезни, провеждат се редовно и съдействат за повишаване на квалификацията на всички служители на РИОСВ.

Използват се и възможности за участие в курсове и семинари по линия на проекти по международното сътрудничество, по които бенефициенти са МОСВ, Министерство на здравеопазването, Министерство на земеделието и храните, поради ползването на обща нормативна рамка при дейностите по опазване на водите.

Всички РИОСВ прилагат активно вътрешни форми за обучение и повишаване на квалификацията, като редовни събирания на целия персонал, на които се представя дейността на отделните звена, запознаване с новости и изменения в нормативната уредба, обсъждания на казуси от практиката, включване в работни групи, споделяне на опит от участия в курсове, семинари и др. Служителите придобиват знания и умения и при т.нар. полеви обучения (на терен), организирани от други институции по повод съвместни действия. Такива се извършват например по инициатива на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението” - МВР, Агенция „Митници” при Министерство на финансите, и др.

Платени курсове и обучения, предлагани от външни фирми, не се използват, понеже РИОСВ не разполагат с бюджетни средства за такава дейност.

Някои от темите на проведените обучение са:



  • Укрепване на административния капацитет

  • Управление на персонала

  • Опазване чистотата на въздуха и водите

  • Контрол на опасни химични вещества и препарати

  • Управление на отпадъците

  • Биологично разнообразие и защитени територии

  • Закон за предотвратяване на екологични щети

  • Образование „Натура 2000”

  • Връзки с обществеността

  • Информационни технологии

  • Бюджетно счетоводство. Изготвяне на проектен бюджет и отчет.

  • Прилагане на закона за обществените поръчки

  • Административно-процесуален кодекс

  • Ефективно административно обслужване - стратегия и политика. Ефективна комуникация с гражданите и бизнеса.

Общата оценка за удовлетвореността на потребностите от повишаване на квалификацията на служителите е положителна. Интервюираните смятат, че може да се засили специализираното обучение в областта на опазването на водите. Трябва да се търсят допълнителни възможности за усъвършенстване на системата за обучение и развитие на кадрите, като се предвидят повече бюджетни средства, вкл. за участие в платени форми на обучение; да се прилагат гъвкави методи на организация на междуведомствени обучения по теми от общата нормативна рамка; да се използват по-ефективно възможностите за участие в международни проекти, и др.

Оценка на вътрешната организация на работа и материално-техническата осигуреност

Вътрешни правила и процедури

РИОСВ имат разработени необходимите вътрешни правила и процедури, свързани с изпълнението на техните регулиращи, контролни и информационни функции. Опитът им в областта на опазване на околната среда и водите, който датира от 1997 г., намира отражение в една добре работеща и структурирана вътрешна организация на работата, основаваща се на приети правила и процедури по всички аспекти от дейността - вътрешен правилник за контролната дейност, правила за документооборота и водене на деловодната дейност, за движение на документите, за водене на архива, за провеждане на процедури за възлагане на обществени поръчки, за предоставяне на достъп до обществена информация, харта на клиента и др., които са разработени в съответствие с Правилника за устройството и дейността на РИОСВ и другите приложими нормативни документи. Контролът се осъществява в съответствие с Инструкция за планиране и отчитане на контролната дейност, утвърдена от министъра на околната среда и водите. От 2004 г. РИОСВ поддържат контролно-информационна система за състоянието на отпадъчните води, базирана на приложен софтуер за Национална база данни за състоянието на отпадъчните води в Република България. Софтуерът позволява генериране на справки по водни количества и замърсяващи вещества на регионално и национално ниво.

РИОСВ съставят годишен план за контролната дейност, който се утвърждава от министъра на околната среда и водите. Изготвят годишни доклади за състоянието на околната среда, месечни отчети за дейността, доклади от комплексни проверки по контролната дейност. Инспекциите издават и периодични бюлетини за състоянието на отделни компоненти на околната среда.

Като цяло, съществуващата вътрешна организация на работата съответства на функциите и отговорностите на РИОСВ, вменени им с нормативната уредба. Директорите на РИОСВ имат право да извършват промени в рамките на щатното разписание и утвърдения бюджет, чрез които да оптимизират организационната структура така, че тя да отговаря най-адекватно на функциите и задачите на съответната РИОСВ.

По време на посещенията на място беше отбелязано наличието на редица несъответствие и „разнобой” между нормативните актове. По мнението на интервюираните, „при много закони има текстове, които са преписани дословно във връзка с хармонизирането на нормативната уредба с европейското право - буквално съвпадат с текстове от регламентите и директивите”. Спецификата в България обаче изисква други подходи и решения. При част от законите са описани дейности, но не са посочени органите с правомощия за изпълнението им. Тези проблеми рефлектират в отделянето на допълнителни човешки ресурси и финанси и нарушават създадената система на вътрешна организация на работата.

Материално-техническа и информационна осигуреност

Материално-техническата и информационната обезпеченост на РИОСВ може да се оцени като сравнително достатъчна към момента. Някои РИОСВ (София, Пловдив и др.) изпитват затруднения по отношение на сградния фонд, не разполагат с достатъчно помещения, което пречи на осигуряването на нормални условия за работа на служителите и за извършването на отделни дейности (в РИОСВ-София няма помещение за съхраняване на архива).

Повечето РИОСВ са добре осигурени с необходимата техника и оборудване. За по-добро изпълнение на функциите има нужда от допълнително специализирано оборудване (основно оборудване за контрол и мониторинг, например – мобилни станции за извършване на експресен и референтен анализ на място). Техниката и оборудването се осигуряват централизирано с бюджетни средства на МОСВ.

Компютърната техника и общият и специализиран софтуер се доставят централизирано от МОСВ на основата на ежегодни заявки от РИОСВ. По отношение на осигуреността с компютри и софтуер, в количествено отношение няма сериозни проблеми, но компютрите са старо поколение и се нуждаят от модернизиране. В повечето РИОСВ има нужда от подмяна на наличните сървъри с по-мощни и осигуряване на резервен сървър за по-сигурна защита и съхранение на информацията. Някои РИОСВ имат нужда от допълнителна офис-техника (принтери, скенери и др.).

РИОСВ разполагат с достатъчно програми и специализиран софтуер за мониторинг на отпадъчните води, както и за докладване по националното законодателство. РИОСВ нямат непосредствени отговорности по международното законодателство.

Взаимодействие и координация с други институции

Регионалните инспекции по околната среда и водите осъществяват своята дейност в постоянна връзка и взаимодействие с останалите структури в системата на МОСВ, други държавни институции и техни регионални структури на територията на района, с органите на местно самоуправление, ВиК оператори, както и с обществените организации и медиите на територията на района.



  • Министерство на околната среда и водите. Като координиращ орган, МОСВ осъществява координация на работата на РИОСВ; предоставя методическа помощ; изготвя методики, инструкции и указания по прилагането на нормативната уредба; утвърждава годишните планове за контролната дейност и приема отчетите за дейността. По мнение на интервюираните, има нужда от засилване на координацията и установяване на ясни, устойчиви и предварително разписани правила на комуникация с отделните структурни звена и служители в МОСВ; регламентиране на обема и честотата на предоставяне на информация и справки от РИОСВ; по-голяма експедитивност при искане на консултации по прилагането на нормативната уредба и предоставяне на писмени тълкувания и решения по конкретни казуси от практиката; установяване на работеща обратна връзка по отношение на годишните планове и отчетите за дейността на РИОСВ.

  • Изпълнителна агенция по околна среда. РИОСВ взаимодействат с Регионалните лаборатории на ИАОС във връзка с мониторинга на отпадъчните водите. Предоставят информация на ИАОС за Националната база данни за състоянието на отпадъчните води в България. Сътрудничеството се оценява като много добро.

  • Басейнови дирекции. Осъществява се сътрудничество и обмен на информация в областта на мониторинга на отпадъчните води и контрола върху състоянието на отпадъчните води, и се изготвят становища по издадените разрешителни за заустване на отпадъчни води. Взаимодействието е на добро ниво. Има нужда от законови промени по отношение на някои от процедурите. По мнение на някои от интервюираните, например, „сегашната процедура за изграждане на ВЕЦ е „обърната” – първо РИОСВ взимат отношение по ОВОС, а след това БД издават разрешителното за водоползване. Практиката показва, че последователността трябва да е точно обратната, тъй като след като се направи ОВОС може да се окаже, че няма достатъчно водни количества и така се изразходват ненужно ресурси”.

  • РЗИ – осъществяват съвместни проверки по сигнали. Сътрудничеството е на добро ниво.

  • ВиК дружества – взаимодействието е по повод заустването на отпадъчни води. Като цяло интервюираните го оценяват на добро ниво.

  • Общини – взаимоотношенията са добри. При някои общини има нужда от засилване на контрола върху нерегламентираните зауствания. На места общинските администрации не разполагат с достатъчен капацитет за изпълнение на задълженията им по опазване на околната среда и водите.

  • Областни управители – сътрудничеството е по повод осъществяване на съвместни проверки. Оценява се, че е на добро ниво.

  • Полиция, Прокуратура – РИОСВ предоставят справки и информация. Необходимо е да се регламентира процедурата по изискване и предоставяне на справките – по отношение на срока за изготвяне, формата на предоставяната информация и др.

Изводи

Състояние и развитие на персонала

  • В количествено отношение щатният персонал на изследваните РИОСВ е сравнително достатъчен. Потребности от допълнителни служители се идентифицират при РИОСВ с широк териториален обхват и голям брой подконтролни обекти. В квалификационен аспект, потребностите са свързани основно с намирането на специалисти с инженерно-техническо образование (хидрогеолози, ВиК инженери, инженери по пречиствателни станции, строителни инженери), както и химици, хидробиолози и профилирани еколози. Трябва да се отчете възможността от бъдещо нарастване на потребностите от служители, във връзка с растящия брой проверки (планови, извънредни и по сигнали и жалби) и обема на изготвяните справки.

  • Сериозен проблем при набирането, назначаването и задържането на персонала е ниското възнаграждение на експертния състав.

  • В качествено отношение РИОСВ разполагат с добре образован и квалифициран персонал. В структурно отношение, необходимо е оптимизиране на съотношението между ръководни и изпълнителски кадри (което е в горните граници на подобни стойности) и между общата и специализираната администрация в посока на увеличаване на дела на специализираната администрация.

  • Възрастовата структура към момента като цяло е добра. Образователната и квалификационната структура на персонала е адекватна от гледна точка на краткосрочната перспектива. В средносрочен план обаче ниското заплащане, в съчетание с дефицита в „производството” на специалисти с висше инженерно-техническо образование в национален мащаб, ще се окаже сериозно предизвикателство пред кадровото осигуряване на РИОСВ. Препоръчва се разработването на мерки на ниво министерство, които да стимулират подготовката и изграждането на кадри за структурите от системата на МОСВ – стипендиантски програми, отпускане на квоти по държавни поръчки и др.

  • Съществуващата система за обучение и повишаване на квалификацията на служителите задоволява във висока степен потребностите на РИОСВ. Идентифицират се потребности от допълнително специализирано обучение в областта на дейностите по опазване на водите. Липсата на средства в бюджета на РИОСВ възпрепятства участието в платени курсове и обучителни програми, предлагани от външни организации. Решение на тези проблеми следва да се търси на ниво координиращ орган, като се усъвършенства системата за проучване и оценка на потребностите от обучение и повишаване на квалификацията на служителите в структурите на МОСВ, както и чрез намиране на възможности за допълнително финансиране за обучителните дейности.

  • Ниските възнаграждения в РИОСВ (вкл. в сравнение с други структури в държавната администрация) налагат търсенето на допълнителни форми за материално стимулиране на служителите; необходимо е разработването на адекватни механизми за привличане и задържане на млади и перспективни специалисти.

Вътрешна организация на работа и материално-техническа осигуреност

  • Съществуващата организация на работата е адекватна на дейността на РИОСВ и за момента не се нуждае от съществени промени. Даденото на директорите на РИОСВ право да променят организационната структура в рамките на утвърдените щатен състав и бюджетни средства им позволява да управляват по-ефективно в съответствие със спецификата на условията, в които работи съответната РИОСВ.

  • Материално-техническото и информационното осигуряване на РИОСВ е на сравнително добро ниво. Някои РИОСВ (София) изпитват сериозен недостиг на помещения, което затруднява нормалната организация на работата. В количествено отношение, РИОСВ разполагат с достатъчно компютри и друга офис техника, но тя има нужда от постоянна поддръжка и модернизация; необходима е подмяна на сървърите с по-мощни. Оценката за наличния общ и специализиран софтуер е положителна.

Взаимодействие с други институции

  • Взаимодействието между РИОСВ и останалите структури от системата на МОСВ, другите държавни институции и техните регионални структури на територията на района, местните органи на държавната власт, ВиК операторите и другите организации е на добро ниво. Има нужда от засилване на координацията и ясно регламентиране на комуникацията между РИОСВ и структурните звена и служителите в МОСВ, установяване на обратна връзка по отношение годишните планове за дейността на РИОСВ и отчетите за изпълнението им.

  • Като проблем е идентифицирано отсъствието на ясни регламенти за предоставяне и обмен на данни и информация между институциите, както и недостатъчният капацитет при някои институции за ефективно сътрудничество по изпълнение на общата нормативна уредба.

  • Интервюираните лица идентифицират наличието на несъответствия и „разнобой” между нормативни актове - при много закони има текстове, които буквално съвпадат с текстове от европейски регламенти и директиви. Спецификата в България изисква детайлизиране на подходите и регламентацията. При част от законите са разписани дейности, но не са посочени органите с правомощия за изпълнението им. Тези проблеми рефлектират в отделянето на допълнителни човешки ресурс и финанси и нарушават създадената система на вътрешна организация на работата.

Обобщение: Институционалният капацитет на изследваните РИОСВ е на сравнително добро равнище, което им позволява да изпълняват възложените им функции и задачи, свързани с управлението на водния сектор. Силните страни на този капацитет са най- вече: добрата количествена осигуреност с персонал и наличието на висококвалифицирани експерти; задоволителната материално-техническа осигуреност, адекватната вътрешна организация на работа (с предоставена възможност за гъвкава промяна чрез децентрализирани решения от директорите) и доброто взаимодействие с партниращите институции. Слабите страни и проблемите, които ограничават капацитета на РИОСВ са свързани преди всичко с: недостатъчната кадрова осигуреност на РИОСВ с широк териториален обхват; недостига от специалисти с инженерно-техническо образование; ниското заплащане; недостига на специализирано обучение и недостатъчната системност в повишаването на квалификацията като част от кариерното развитие; сравнително високият дял на ръководните кадри; недостиг на офис-площи (София).



Поделитесь с Вашими друзьями:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   17


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница