Проект на Национална стратегия за управление и развитие на водния сектор
Нормативни и други източници и материали
Изтегляне 1.7 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 5.3История и развитие на правната рамка
- 5.3.2 Европейско законодателство и транспониране на директиви в областта на водите
5.2Нормативни и други източници и материалиПри подготовката на настоящия анализ са използвани основно нормативните актове, които регламентират отношенията във водния сектор в Република България, както и източниците на международното и европейското право в тази област. В Таблица 5.1 са посочени основните европейски директиви в областта на водите и съответните български нормативни актове, в които те са транспонирани изцяло или отчасти. Нормативните актове са разглеждани и са посочени в тяхната йерархична последователност според вида на нормативния акт – конституция, кодекси, закони, постановления, наредби, правилници, тарифи, инструкции, заповеди, методики и т.н. В Таблица 5.2 са посочени основните източници на международното и на европейското право – международни конвенции, договори, регламенти, директиви, решения и др., които са от основно значение за нормативната рамка на водния сектор в България. В Таблица 5.3 са изброени онези термини, които са намерила легална дефиниция в изследваните в настоящия анализ нормативни актове. Наред с нормативните актове, при подготовката на анализа като източници са използвани някои държавни политически, програмни и стратегически документи, които нямат нормативен характер, но допълват нормативната рамка в програмно-целево отношение и до голяма степен могат да предопределят развитието на системата от нормативни актове, посветени на уредбата на водния сектор. В тази група са ползвани и разглеждани национални стратегии, национални програми и стратегически планове, които са приемани от органите на централната изпълнителна власт било на основание на действащи текстове от нормативната уредба, било като опит за държавно политическо планиране на развитието на водния сектор като цяло или на негови отделни компоненти. Тези документи са посочени или цитирани в съответните части на анализа според темите, към които те се отнасят. Отделен списък на ползваните програмни и стратегически документи не е съставян и не е прилаган към анализа. Друга група източници, които също са ползвани при подготовката на анализа, са материали с теоретична и аналитична насоченост, научни или научно-практически разработки, научни изследвания, статии и доклади, публикувани в различни общи или специализирани издания, доклади и нагледни материали от научни конференции, международни симпозиуми, семинари и дискусии, посветени на проблематиката в развитието на водния сектор у нас или на отделни негови отрасли и свързаните с тях правни аспекти. Ползвани са и материали от периодичните издания на Българската Асоциация по водоснабдяване и канализация (БАВК), Българската Национална Асоциация по качество на водите (БНАКВ), Българската Асоциация по водите (БАВ), Научно-техническия съюз по водно дело към НТС, годишните сборници с доклади от международните научно-практически конференции „БУЛАКВА” – изд. 2005, 2007 и 2009 г., както и доклади и презентации от научните конференции към ежегодните международни изложения „Вода-София” в периода 2006-2010 г. Библиографска справка за използваните материали и научна литература с посочване на съответните конкретни издания не е съставяна.
5.3.1Общи въпроси по законодателството във водния секторСтруктура и развитие на правната рамка. В правната система на Република България въпросът за държавното управление на водите намира своето първо присъствие и нормативно решение още в Конституцията на страната, по-точно в чл. 18, ал.1 от КРБ, където наред с подземните богатства, водите „определени със закон” са дефинирани като обект на изключителната държавна собственост. Това е основно отправно положение за по-нататъшната разработка и развитие на нашето законодателство в областта на водите и тяхното управление. В разглежданата сфера на обществени отношения на следващо място в йерархията на нормативните актове идва Закона за водите като основополагащ за водния сектор нормативен акт, който има задачата да уреди подробно всички най-важни групи правоотношения, свързани с опазването и използването на водите в Република България. Съвременното българско законодателство във водния сектор се изгражда и развива в периода 1999 –2010 г. В началото на този период е приет новият Закон за водите през 1999 г. като обща рамка за водния сектор. Впоследствие ЗВ е изменян, допълван и поправян общо 38 пъти за 12 години, включително и два неуспешни опита, стигнали само до приемане на първо четене в НС, но без обсъждане и окончателно приемане на закона на второ четене в пленарната зала. Основните етапи в развитието на закона са следните: а) През 2001 г. е внесен обширен проект за изменение и допълнение на ЗВ с основен акцент решаване на проблемите на собствеността върху водите и водностопанските системи и съоръжения. Този законопроект остава само като законодателна инициатива поради съпротивата на общините в съответните парламентарни комисии. б) Появата и трудното прекратяване на дейността на водните сдружения e също пример за неправилна законодателна политика. Впоследствие ЗВ претърпява изменение през 2003 г., когато е заличена Глава „Водни сдружения”, които се оказват зле развита възможност за приватизация на ВиК услугите. Появява се Тарифата за таксите за пречистване на отпадъчните води от градовете Ихтиман и Радомир (обн., ДВ, бр.49 от 2004 г., в сила от 8.06.2004 г.), което е първи опит за регулиране на цени на ВиК услуги на частни оператори. в) През 2004 г. е внесен проект на Закон за регулиране на ВиК услугите, който е приет в началото на 2005 г. Основни белези – регулиране на цените и качеството на услугите на ВиК операторите от независим регулаторен орган ДКЕВР. Приемането и последващото прилагане на закона са белязани от неравномерното развитие на два сродни и свързани сектора – енергетиката и ВиК отрасъла. Водният регулатор е прикачен към действащата от 5 години ДКЕР. Приемането на закона минава и през президентско вето заради предложената отмяна на чл. 193 от ЗВ. Този текст, съдържащ формален опит за въвеждане на друг икономически регулатор за намаляване на технологичните и други загуби във водоснабдителните системи, е пример за друго несполучливо законодателно решение и е отлаган неколкократно в продължение на четири години, независимо от принципната важност на проблема. Освен тази промяна, със ЗРВиКУ се допълва ЗВ в частта относно задълженията на държавните органи по разработването и приемането на Национална стратегия за развитието и управлението на водния сектор и отраслови стратегии към нея. г) През 2005 г. е внесен в НС проектът на Закон за управление на водите. Неговата цел е пълното транспониране на Рамковата директива и въвеждането на нов рамков за водния сектор закон, който да третира основно управлението на водите като единен и неделим природен ресурс, без да се занимава с проблемите на собствеността върху водите и водностопанските системи и съоръжения. Законът достига само фазата между първо и второ четене в НС и до средата на 2006 г. не е окончателно приет. Засега той остава една нереализирана законодателна инициатива. Транспонирането на Рамковата директива се осъществява чрез внесените в закона изменения през втората половина на 2006 г. (ЗИД на ЗВ, обн. бр.65 от 11.08.2006 г.). Това изменение дословно пренася текстовете на Рамковата директива в нашия ЗВ. Правно-технически погледнато, това е повече пряко копиране, отколкото адаптиране и транспониране, но поне формално най-важната крачка от присъединителните ангажименти в областта на законодателството по водите е направена. д) През 2009 г. Законът за водите претърпява поредно голямо изменение и допълнение в направленията дефиниране на държавната и общинската собственост във ВиК отрасъла, концесионирането на минерални води - изключителна държавна собственост, изцяло нови разпоредби за регламентиране на ВиК услугите с включване на нова Глава единадесета „а” към Закона за водите. В края на 2009 г. тези разпоредби са допълнени и разширени с известно удължаване на сроковете за провеждане на реформата във ВиК отрасъла. е) През 2010 г. е извършено последното по-голямо изменение на Закона за водите с основна цел транспониране на Директивата за наводненията и някои други директиви в областта на водите и включване на някои текстове от Рамковата директива за водите, които са пропуснати в предходни изменения на ЗВ. В същият период от 2001 г. с малки изменения до 2008 г. е развит Законът за сдруженията за напояване (ЗСН), който регламентира частично областта на хидромелиорациите и поливното земеделие. От 2001 г. с поредица от съответни изменения до 2009 г. се развива Законът за рибарството и аквакултурите (ЗРА), за да стигне през 2010 г. до днешния си вид. Законът регламентира ползването на водите за отглеждане и улов на риба и аквакултури. Този закон също е многократно изменян – 18 пъти. Ползването на водите за добив на електроенергия е уредено в законите, регулиращи енергетиката. От 2000 г. енергетиката се регулира първоначално от Закона за енергетиката и енергийната ефективност, а през 2004 г. той се разделя на два отделни закона – Закон за енергетиката и Закон за енергийната ефективност. През 2007 г. към тях се добавя и Законът за възобновяемите и алтернативните енергийни източници и биогоривата. През 2008 г. Законът за енергийната ефективност е заменен с изцяло нов закон със същото заглавие. В средата на 2010 г. е извършено изменение в Закона за енергетиката, с което се редуцира съставът на ДКЕВР, както в енергийната, така и във водната част. През 2004 г. е приет новият Закон за здравето, изменян многократно до вида си от 2010 г. Той има отношение към използването и опазването на минералните води. Основно значение за развитие на водния сектор в областта на проектирането и изграждането на хидротехническата инфраструктура има Законът за устройството на територията и подзаконовите актове към него. ЗУТ е приет през 2001 г., също многократно е изменян. През целия посочен период Законът за водите и всеки от посочените закони се развива и чрез изграждането на своя система от подзаконови нормативни актове по отделните направления като води, енергетика, ВиК услуги, води и здравеопазване, хидромелиорации и напояване, рибарство и аквакултури, техническа инфраструктура и строителство на хидротехнически системи и съоръжения, които засягат изцяло или частично дейностите във водния сектор. Предметът на правно регулиране на цялата система от нормативни актове, обхващащи водния сектор, е определен по няколко различни и взаимно допълващи се начина в Закона за водите, където термините „води” в смисъл на природен ресурс и „водни обекти” са на централно място. ЗРА и ЗСН директно препращат за общите въпроси към Закона за водите, което прави безспорна характеристиката им като специални закони към системата на общия закон в лицето на ЗВ. Същото важи и за Закона за регулиране на ВиК услугите. Законът за енергетиката и Законът за здравето регламентират свои самостоятелни системи от правоотношения, но в своите системи от подзаконови актове също препращат или насочват към прилагане на разпоредбите на Закона за водите като общ закон. Законът за устройството на територията е също със самостоятелен и хоризонтален характер като той не е специален или съпътстващ на ЗВ нормативен акт, но двата закона имат много широко поле на припокриване в сферата на водната инфраструктура, където взаимно се допълват. Безспорно гръбнакът на цялата правна рамка е Законът за водите. В обобщение относно тенденциите в развитието на правната рамка на водния сектор следва да се подчертаят два основни момента. Първо, в рамките на правната ни система е налице специализирана правна уредба, която регулира отношенията във водния сектор и дейностите по управление на водите, а в системата на държавната администрация за управлението и развитието на водния сектор е ангажирана широка структура от административни органи. Второ, във външен план съгласно Договора за присъединяване и статута ни на страна членка на Европейския съюз, България е поела пътя на транспониране и прилагане на изискванията и рамката на европейското законодателство, които в областта на водите и опазване на околната среда се развиват непрекъснато и ни задължават да следваме тези насоки на развитие. Това изисква такава реформа и реорганизация на водния сектор, която може да гарантира основата и изпълнението на тези изисквания в определени близки срокове. Доказателство и пример в това направление са неизпълнените сериозни ангажименти на Република България по проектирането и изграждането на ПСОВ в агломерациите с над 10 хил.е.ж., срокът за което изтече в края на 2010 г. Тези два компонента на законодателната среда – действащата национална правна система и развиващото се европейско законодателство - определят изходната база за по-нататъшно развитие на водното ни законодателство. 5.3.2 Европейско законодателство и транспониране на директиви в областта на водитеНалице е утвърдена практика при транспонирането на европейските директиви в областта на водите в рамките на националното законодателство за водния сектор и някои съпътстващи законови и подзаконови актове от други свързани сектори. Основният документ на европейското законодателство Рамковата директива за водите 2000/60 на ЕС е транспонирана в основната си част през 2006 г. чрез изменение на Закона за водите. Съответно през 2010 г. в същия закон е транспонирана и Директивата за наводненията 2007/60 на ЕС. Останалите дъщерни директиви в областта на водите са транспонирани на ниво подзаконови нормативни актове – наредби, в съответните области, за които те се отнасят. Основен проблем при транспонирането на европейските директиви в областта на използването и управлението на водите и хармонизацията на националното законодателство с европейското е буквалното възпроизвеждане на текстове от директивите в текстовете на националните нормативни актове. Това се отнася най-вече до текстовете с по-общ характер, които са принципни или ръководни насоки, изискващи доразвиваване или адаптиране на основни положения от директивите в конкретни правни норми и правила за поведение в националната правна уредба. В този процес на хармонизация е необходимо действащите правни механизми, методи и средства на правно регулиране, които използва и развива българското законодателство във водния сектор, да се координират и съобразят с онези текстове от директивите, които при транспонирането стават част от националната правна уредба. Хармонизацията изисква на моменти, особено за онези текстове от директивите, които нямат структурата и характера на класическите правни норми – хипотеза, диспозиция и санкция, които не могат да бъдат трансформирани в конкретни нормативни изисквания или правила, така да бъдат адаптирани и доразвити в правната уредба, че да добият характер на правни норми. В противен случай те стоят като изкуствено добавени части в местния нормативен акт, които повече поставят въпросителни и не водят до прилагане на конкретни методи на правно регулиране. Другата форма на недостатъчна хармонизация при транспонирането може да бъде липсата на обвръзка и системно взаимодействие между изискванията на директивите с действащи административно-правни, финансово-икономически, контролни или наказателни механизми от националната правна уредба, което означава липса на юридически предпоставки за прилагането на иначе „транспонираните” текстове. Същото се отнася и за случаите, когато ведомствената и друга компетентност на органи и институции не отговаря или не е обвързана по съответния начин с подобни текстове. Съществен момент, който трябва да се има предвид в процеса на транспониране и хармонизация на законодателството във водния сектор, е отчитането на онези елементи на правното регулиране на управлението на водите, които европейското законодателство не третира и е оставило като предмет и задача на всяко местно национално законодателство – например въпросите за собствеността на водите и водностопанските системи и съоръжения, модели и форми на управление на водните оператори, методите и начините за регулиране на цените на водните услуги и др. Ефективното транспониране на европейските директиви минава през прецизното обединяване на задължителните европейски правила, изисквания и критерии за управление на водите и водния сектор с онези изпитани в българската законодателна и правна система методи, правни механизми, системи и групи от общи и специални правни норми, които успешно работят и се прилагат в дейността и организацията на управлението на българския воден сектор при отчитане на местните традиции, постижения и специфика на всяко направление или отрасъл на дейност, свързана с използването на водите. Директиви, които имат по-конкретен характер и могат да се възпроизведат като изисквания, стандарти, правила или критерии в подзаконовите нормативни актове чрез директно копиране на преведени съответно на български език текстове, поставят проблеми при транспонирането основно от смислов или терминологичен характер, когато преводът на европейските текстове не е прецизен. При тази форма на транспониране новите текстове заменят или допълват съществуващите изисквания в българските наредби и други актове или създават нови такива, което не би трябвало да създава проблеми в процеса на правоприлагане. Особен случай, който би трябвало да се избягва, е транспониране на текстове от дъщерни или други директиви чрез пряко възпроизвеждане или копиране на нормативни текстове в български подзаконови нормативни актове, при което може да се стигне до нежелано първично уреждане на дадена материя или на определени правоотношения в подзаконов акт, без това да има съответното законово основание или опора в текст от съответен законов акт. Подобни примери от такова неправилно развитие на законодателството има и в нашата правна уредба, без това да е свързано с транспонирането на директивите – издаването на наредби с пряко позоваване на общи текстове от Конституцията на РБ като случая с Наредбата за водноспасителната дейност и обезопасяването на водните площи от 1996 г. Таблица 5.1. Списък на актовете на вторичното европейско право в областта на водите и нормативните актове, в които те са транспонирани
Кратка характеристика на системата от нормативни актове. Най-кратката характеристика на системата от нормативни актове – законови и подзаконови, - които са насочени изцяло или преимуществено към правното регламентиране на водния сектор, е че тази система се състои от правни норми, които следва да бъдат причислени към тези на държавното и административното право в основната си част, със съответното присъствие на публично-правни норми, най-вече в сферата на собствеността, както и съответни групи норми от финансовото и вещното право и нормите от подклоновете на административно-процесуалното и административно-наказателното право. Частично норми от тази система могат да бъдат отнесени и към клоновете на финансовото, облигационното, гражданското и търговското право, доколкото създават особени правила за гражданските и търговско-правните субекти. Поради извънредно широкия кръг отношения и огромен брой засегнатите правни субекти, тази система има широко разпространение и присъствие в други системи и подсистеми от нормативни актове, с които се преплита, припокрива и съвместява, което не изключва правни колизии и несъответствия. По тази и други причини системата като цяло се развива със закъснение и изоставане спрямо възникването и развитието на различни групи обществени отношения, свързани с многобройните форми на използване на водите в разнообразната човешка дейност, което се отразява на ефективността на правната уредба. Тя следва обществените отношения и не винаги ги регулира по подходящ начин. От друга страна, развитието на системата очевидно изостава и от изискванията и темповете на развитието на правната система на Европейския съюз и не може към момента да гарантира необходимото ниво на комплексност, координация и системност, необходими за изпълнението на европейските критерии и изисквания към водния сектор като цяло. Таблица 5.2. Списък на актовете на международното и европейско право от значение за нормативната уредба на водния сектор на Република България 1. Международни конвенции, които са в сила за Република България 1. КОНВЕНЦИЯ за сътрудничество при опазване и устойчиво използване на река Дунав (Конвенция за опазване на река Дунав) /ратифицирана със закон, приет от 38-о НС на 24.03.1999 г. - ДВ, бр. 30 от 2.04.1999 г. Издадена от Министерството на околната среда и водите, обн., ДВ, бр. 49 от 17.05.2002 г., в сила от 6.04.1999 г., попр., бр. 53 от 28.05.2002 г./ 2. КОНВЕНЦИЯ за опазване и използване на трансграничните водни течения и международните езера /ратифицирана със закон, приет от 39-то НС на 17.09.2003 г. - ДВ, бр. 86 от 30.09.2003 г. Издадена от Министерството на околната среда и водите, обн., ДВ, бр. 14 от 20.02.2004 г., в сила от 26.01.2004 г./ 3. КОНВЕНЦИЯ по влажните зони с международно значение, по-специално като местообитания за водолюбиви птици /утвърдена с Решение № 389 на Министерския съвет от 18.11.1974 г. Издадена от Министерството на околната среда, обн., ДВ, бр. 56 от 10.07.1992 г., в сила за България от 24.01.1976 г. Изменена с Протокол от 3.12.1982 г., в сила за България от 27.02.1986 г./ 4. КОНВЕНЦИЯ за опазване на Черно море от замърсяване /ратифицирана от Народното събрание със закон, приет на 26.11.1992 г. - ДВ, бр. 99 от 8.12.1992 г. Издадена от Министерството на външните работи, обн., ДВ, бр. 49 от 17.06.1994 г., в сила за Република България от 15.01.1994 г./ 5. КОНВЕНЦИЯ за предотвратяване на замърсяването на морската среда от преднамерено изхвърляне на отпадъци и други материали от 1972 г., както е изменена /ратифицирана със закон, приет от 40-то НС на 2.12.2005 г. - ДВ, бр. 100 от 13.12.2005 г. Издадена от Министерството на транспорта, обн., ДВ, бр. 22 от 14.03.2006 г., в сила за Република България от 24.02.2006 г./ 2. Международни договори, спогодби и споразумения, които са в сила за Република България 1. ДОГОВОР за финансиране между Република България и Европейската инвестиционна банка (България - проект за пречистване на отпадъчни води в басейна на река Марица) (ратифициран със закон, приет от 38-то НС на 10.04.2001 г., обн., ДВ, бр.41 от 2001 г.) 2. СПОГОДБА между Народна република България и Кралство Гърция за сътрудничество при използуване на водите на реките, които протичат през териториите на двете страни (ратифицирана с Указ № 397 на Президиума на Народното събрание от 30.07.1964 г., обн., ДВ, бр.87 от 1964 г.) 3. СПОГОДБА между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за използване водите на р. Места (ратифицирана със закон, приет от 37-о Народно събрание на 28.03.1996 г., приет повторно на 25.04.1996 г., обн., ДВ, бр.37 от 1996 г.) 4. СПОРАЗУМЕНИЕ за Изменение № 1 на Финансов договор FI № 1.7769 от 13.11.1998 г. между Република България и Европейската инвестиционна банка (Проект "България - защита на речните и морските брегове от ерозията и абразията на водата и свързаните с тях свлачищни процеси") (ратифицирано със закон, приет от 39-то НС на 7.07.2004 г., обн., ДВ, бр.63 от 2004 г.) 5. СПОРАЗУМЕНИЕ между Министерството на околната среда и водите на Република България и Министерството на околната среда и управлението на водите на Румъния за сътрудничество в областта на управлението на водите (обн., ДВ, бр.32 от 2005 г., в сила за Р.България от 15.03.2005 г.) 6. СПОРАЗУМЕНИЕ между Министерството на околната среда и водите на Република България и Министерството на околната среда и управлението на водите на Румъния за сътрудничество в областта на управлението на водите /утвърдено с РМС № 145 от 28.02.2005 г. Издадено от Министерството на околната среда и водите, обн., ДВ, бр. 32 от 12.04.2005 г., в сила за Република България от 15.03.2005 г./
1. ДИРЕКТИВА 2000/60/EО на Европейския парламент и на Съвета от 23 октомври 2000 година за установяване на рамка за действията на Общността в областта на политиката за водите 2. ДИРЕКТИВА 91/271/ЕИО НА СЪВЕТА от 21 май 1991 година за пречистването на градските отпадъчни води 3. ДИРЕКТИВА 91/676/ЕИО НА СЪВЕТА от 12 декември 1991 година за опазване на водите от замърсяване с нитрати от селскостопански източници 4. ДИРЕКТИВА 2006/11/EО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15 февруари 2006 година относно замърсяване, причинено от определени опасни вещества, изпуснати във водната околна среда на Общността, отменяща ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА 76/464/ЕИО от 4 май 1976 година за замърсяването на водната среда на Общността, причинено от изливанията на някои опасни вещества 5. ДИРЕКТИВА 2008/105/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 16 декември 2008 година за определяне на стандарти за качество на околната среда в областта на политиката за водите, за изменение и последваща отмяна на директиви 82/176/ЕИО, 83/513/ЕИО, 84/156/ЕИО, 84/491/ЕИО, 86/280/ЕИО на Съвета и за изменение на Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета 6. ДИРЕКТИВА 2006/113/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 12 декември 2006 година относно изискванията за качеството на водите с черупкови организми 7. ДИРЕКТИВА 98/83/ЕО НА СЪВЕТА от 3 ноември 1998 година относно качеството на водите, предназначени за консумация от човека 8. ДИРЕКТИВА 2006/7/EО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 15 февруари 2006 година за управление качеството на водите за къпане и за отмяна на Директива 76/160/EИО 9. ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 8 декември 1975 година относно качеството на водите за къпане (76/160/ЕИО) (Дата на прекратяване на действието: 31/12/2014) 10. ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 17 декември 1979 година относно опазването на подземните води от замърсяване, причинено от определени опасни вещества (80/68/ЕИО) (Дата на прекратяване на действието: 21/12/2013) 11. ДИРЕКТИВА 2006/118/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 12 декември 2006 година за опазване на подземните води от замърсяване и влошаване на състоянието им 12. ДИРЕКТИВА 2006/44/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 6 септември 2006 година относно качеството на сладките води, които се нуждаят от опазване или подобряване с цел да бъдат годни за живота на рибите 13. ДИРЕКТИВА 2009/90/ЕО НА КОМИСИЯТА от 31 юли 2009 година за определяне, съгласно Директива 2000/60/ЕО на Европейския парламент и на Съвета, на технически спецификации за химически анализ и мониторинг на състоянието на водите 14. ДИРЕКТИВА 2008/56/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 17 юни 2008 година за създаване на рамка за действие на Общността в областта на политиката за морска среда (Рамкова директива за морска стратегия) 15. ДИРЕКТИВА 2007/60/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 октомври 2007 година относно оценката и управлението на риска от наводнения 16. ДИРЕКТИВА 92/43/ЕИО НА СЪВЕТА от 21 май 1992 година за опазване на естествените местообитания и на дивата флора и фауна 17. ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 12 юни 1986 година за опазване на околната среда, и по-специално на почвата, при използване на утайки от отпадъчни води в земеделието (86/278/ЕИО) 18. ДИРЕКТИВА НА СЪВЕТА от 27 юни 1985 година относно оценката на въздействието на някои публични и частни проекти върху околната среда (85/337/ЕИО) 19. РЕШЕНИЕ № 2455/2001/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 20 ноември 2001 година за определяне на списък на приоритетните вещества в областта на политиката за водите и за изменение на Директива 2000/60/ЕО
Каталог: static -> media -> ups -> articles -> attachments attachments -> График за провеждане на първите заседания на Регионалните съвети за развитие attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Република българия министерство на регионалното развитие и благоустройството attachments -> Изисквания при устройството на зоните за стрелба на открито спортно стрелбище извън урбанизирани територии за динамична стрелба attachments -> Институции и административна уредба на средновековна българия attachments -> 9 декември 2005 11. 30 – 11. 45 Откриване на дискусията attachments -> Министерство на регионалното развитие и благоустройството наредба № рд-02-20-6 от 19 декември 2016 г Изтегляне 1.7 Mb. Сподели с приятели:
|