Проект vs/2010/008/0536 "Равенството Път към прогрес"

Казус 2

І. Ана Пейчева останала недоволна от прекратяването на трудовото й правоотношение, поради което предявила искове пред съда. В една искова молба тя изложила всичките си съображения за незаконност на уволнението, като наред с това претендирала, че уволнението противоречи на забраната по чл.4 от ЗЗДискр.,респ.чл.8,ал.3 от КТ , т.е претендирала, че уволнението й представлява пряка дискриминация на основата на признак възраст.

В исковата молба изложила следните общи основания за незаконност на уволнението: не е подавала молба за отпускане на пенсия, следователно не била придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в хипотезата на пар.5 от ПЗР на КСО; нормата на пар.5 от ПЗР на КСО предоставяла право за ранно пенсиониране,а не задължение, заради което упражняването му зависело само и единствено от волята на правоимащия. На тези основания е поискала съдът на основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ да установи незаконността на уволнението, да го отмени, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, както и да й бъде присъдено обезщетение за времето,през което е останала без работа.

Наред с това изложила оплаквания, че уволнението й е извършено в нарушение на Закона за защита от дискриминация: първо то нарушавало забраната по чл.4 от ЗЗДискр., защото съставлявало пряка дискриминация на основата на признак възраст; второ било извършено в нарушение на чл.21 от ЗЗДискр., защото в същата детска градина работели още 2-ма учители, които са навършили възрастта по пар.5 от ПЗР на КСО, които не били уволнени, т.е работодателят не е прилагал еднакви критерии при упражняване на правото си за едностранно прекратяване на трудовите правоотношения. Въз основа на тези факти Ана е формулирала следните искания: съдът да установи претендираните от нея нарушения на ЗЗдискр., да осъди ответника да преустанови нарушенията и да възстанови положението преди нарушението като отмени издадената заповедта за прекратяване на трудовите правоотношения, както и да й присъди обезщетение за неимуществени вреди в резултат на унижението и накърняване на достойнството й чрез дискриминацията в размер на 5000 лева и обезщетение за имуществените вреди в размер на брутното й трудово възнаграждение от 545 лева месечно, за периода от уволнението до влизането в сила на решението.

Успоредно с това подала молби до директора на дирекция „Инспекция по труда” – гр. Х. и до началника на РИО на МОМН – гр. Х. Първият отговорил, че работодателят може да се възползва от правото си да прекрати трудов договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ на работник или служител, който отговаря на условията за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, но също така указал на А., че може да обжалва заповедта на директорката пред съда по правилата на КТ. Вторият от своя страна заявил, че пенсионирането по пар. 5 от ДЗР на КСО е правна възможност за двете страни – работодател и работник, като също указал възможността за обжалване на заповедта по реда на КТ. А. се обърнала и към Съюза на българските учители, откъдето застъпили тезата, че разпоредбата на пар. 5 от ДЗР на КСО е едно субективно право на учителя, което може да бъде упражнено само и единствено по негово желание.

ІІ. Ответникът /работодателя на Ана Пейчева/ оспорил предявените искове, както следва:

1. Настоявал съдът да отдели производството по исковете по ЗЗДискр. в друго отделно производство, защото общото им разглеждане с исковете по чл.344 от КТ щяло да затрудни процеса.

От друга страна решението по исковете по чл.344 от КТ имало значение за правилното решаване на исковете по ЗЗДискр., защото ако съдът отхвърли иска за незаконност на уволнението, то това ще има значение при преценката дали то представлява дискриминация. Според ответника, ако уволнението е законно, то не би могло да съставлява дискриминация. От друга страна решението по иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ имало значение за решаването на иска за обезщетение за имуществените вреди/чл.73,ал.1,т.3 от ЗЗДискр./ в резултат на претендираните нарушения на ЗЗДискр.

Заради това ответникът настоявал съдът да отдели производството по исковете по ЗЗДискр.

2. Ответникът счита всички предявени искове за неоснователни, в частност намира, че след като законодателят е предоставил право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение поради придобито право на пенсия и осигурителен стаж, то едно такова уволнение не представлява дискриминация. Относно релевираното нарушение на чл.21 от ЗЗДискр. ответникът е изтъкнал аргумент, че в този случай не е бил длъжен да прави подбор и заради това фактът, че има още двама учители на същата възраст, които не са уволнени е без значение. Заради това ответникът претендира за отхвърляне на исковете по чл.344 от КТ и като логична последица от това и отхвърляне на исковете по чл.71, ал.1 от ЗЗДискр.

Ако съдът продължи да разглежда исковете в едно производство, настоява за отхвърляне на всички искове.

3.Ако исковете по чл.344 от КТ бъдат уважени, ответникът моли за отхвърляне на исковете по чл.71, ал.1 от ЗЗДискр. , защото нямало сравнимо сходни обстоятелства, тъй като нормата на чл.328, ал.1, т.10 от КТ била приложима само спрямо лицата на възрастта за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а не общо спрямо всички работници и служители.

Не на последно място, ако исковете по чл.344,ал.1,т.1-3 от КТ бъдат уважени, то ще има ефект, равностоен на уважаването на тези по чл.71, ал.1, т.1-3 от ЗЗДискр.. Заради това ответникът иска при уважаване на исковете по чл.344 от КТ, производството по исковете по чл.71,ал.1 от ЗЗдискр. да бъде прекратено или същите да бъдат отхвърлени.

ІІІ.Въпроси, които следва да се обсъдят и обосноват във всяка една от трите подгрупи в зависимост от функционалното й положение в гражданския процес /подгрупа –адвокати на ищеца, подгрупа- адвокати на ответника, подгрупа на съдиите/ :

1.Нужно ли е отделяне на производството по исковете по чл.71 от ЗЗДискр. от тези по чл.344 от КТ ?

2.Решението по исковете по чл.344 от КТ има ли значение за решаването на исковете по чл.71 от ЗЗдискр. , ако има по какъв начин рефлектира върху тях?

3.Уволнението поради пенсиониране представлява ли дискриминация – попада ли в изключенията по чл.7 от ЗЗДискр., има ли разумно и обективно оправдание /пропорционално ли е/?