Проект vs/2010/008/0536 "Равенството Път към прогрес"

279 ЕСПЧ, делото Timishev v. Russia, ре­ше­ние от 13.12.2005 г. (дискриминация е и неблагоприятно третиране, ос­но­ва­но на пред­по­ла­гаем ет­ни­чески произ­ход)

280 СЕО, Coleman v. Attridge Law, C-303/06, 2008 г., параграф 51. Трудовият апе­ла­ти­вен съд, Великобритания, по делото Carter v Ahsan установява, че може да има дискриминация по асоциация. Произнасянето е във връз­ка с кон­ста­та­цията на съ­да, че по­тър­пев­шият е дискри­ми­ни­ран, за­що­то са го свър­з­ва­ли с опре­де­ле­на част на па­кистан­ска­та об­щ­ност. Аналогично, по делото Carter v Ahsan [2005] същият съд приема, че би би­ло стран­но, ако за­ко­нът ни не счи­та­ше за слу­чай на под­бор на „ра­со­ва ос­но­ва“ или „по при­чи­ни, ос­но­ва­ни на ра­са“, си­ту­ация, в която под­би­ра­щият пред­по­чи­та един бял чо­век за смет­ка на друг бял чо­век са­мо за­що­то то­зи непред­по­че­тен бял чо­век има връз­ка с чле­но­ве на раз­лич­на ра­со­ва гру­па. По делото Weathersfield Ltd. v Sergeant [1999] Апелативният съд, Великобритания, постановява, че зако­нът се при­ла­га към всич­ки слу­чаи на дискри­ми­на­ция, ос­но­ва­на на ра­са, не­за­ви­си­мо да­ли ра­со­вата ха­рак­те­ристи­ка е на по-небла­гоприят­но третираното ли­це или на дру­го ли­це. Единственият въпрос е да­ли по-небла­гоприят­но­то тре­ти­ра­не е по ра­со­ви съ­обра­же­ния. Цит. по Илиева, М., Избрани стандарти на антидискриминационното право, С., 2009 г., с. 33 и сл.

281 Р на ОС-Пловдив № 136 от 29.01.2007 г. по гр. д. № 1285/2006 г. (местоживеенето в ромски квартал е включено в признака ,,лично положение'').

282 Р на РС-Враца № 2 от 28.01.2006 г. по гр. д. № 1160/2005 г.; Р на РС-Враца № 173 от 12.12.2005 г. по гр. д. № 1300/2005 г. (,,Липсва уточ­не­ние на кой от приз­на­ци­те... е осъществена дискрими­на­ция''). Цит. по Илиева, М., Практика на гражданските съдилища по Закона за защита от дискриминация, С., 2009 г., с.59.

283 По делата Bensaid v. the United Kingdom [2001], Peck v. the United Kingdom [2003], S. and Marper v. the United Kingdom [2008], Ciubotaru v. Moldova [2010] Европейският съд по правата на човека е приел, че полът, етническият произход, религиозните убеждения, сексуалната ориентация не подлежат на доказване, тъй като определянето им е елемент от правото на личен живот по смисъла на чл. 8 от ЕКПЧ. Същите аргументи очевидно са относими и към други защитени признаци, сред които раса, народност, политически убеждения и пр.

284 Р на СГС от 7.05.2008 г. по гр. д. № 3258/2006 г. Съдът приема показания, че ищецът се самоопределя ка­то мю­сюл­ма­нин и ре­ли­гиоз­ни­те му убеж­де­ния са не­съв­мести­ми с употре­ба­та на свин­ско ме­со; Р на СРС от 19.12.2006 г. по гр. д. № 2756/2006 г. (,,самоопределянето на ище­ца, за­яве­но с иско­ва­та мол­ба, как­то и по­ка­за­нията на свидетеля са доста­тъч­ни, за да се приеме, че ище­цът при­над­ле­жи към етни­ческа­та гру­па на ро­ми­те''); Р на РС-Пловдив № 185 от 1.02.2006 г. по гр. д. № 1330/2005 г. Съдът приема свидетелски показания, че про­цес­на­та ули­ца е на­се­ле­на из­к­лю­чи­тел­но с ром­ски ет­нос, до­ка­то на ули­ца­та срав­ни­тел на­се­ле­нието е сме­се­но и не се при­ла­га режим на то­ка. Аналогично, Р на СРС от 13.08.2004 г. по гр. д. № 2164/2004 г.; Р на СРС от 19.08.2004 г. по гр. д. № 1262/2004 г.; Р на СРС от 12.07.2007 г. по гр. д. № 2856/2006 г. За подробен коментар на тази и цитираната по-долу практика вж. цялостно Илиева, М., Практика на гражданските съдилища, цит.съч.

285 Р на РС-Ихтиман от 30.05.2005 г. по гр. д. № 20/2005 г. (,,ноторно из­вест­но е и съ­дът на­ми­ра, че не се нуж­дае от до­каз­ва­не'', че в про­цес­ния квар­тал ,,дейст­ви­тел­но жи­ве­ят пре­дим­но ли­ца от ром­ски ет­ни­чески произ­ход“); Р на ВАС № 6038 от 13.06.2007 г. по адм. д. № 1820/2007 г. и Р на ВАС № 10899 от 7.11.2007 г. по адм. д. № 5/2007 г. (етническата принадлежност е приета за ноторно известен факт, който не се нуждае от доказване); Аналогично, Р на СРС от 10.01.2007 г. по гр. д. № 2751/2006 г.; Р на СРС от 18.01.2006 г. по гр. д. № 2168/2005 г.

286 Р на СГС от 22.02.2007 г. по гр. д. № 835/2006 г. (,,съ­дът знае, че епилепсията спа­да към категорията на психични­те за­бо­ля­ва­ния“); Р на ОС-Пловдив № 136 от 29.01.2007 г. по гр. д. № 1285/2006 г. (,,на съ­да слу­жеб­но е из­вест­но, че същи­те са на­се­ля­ва­ни пре­дим­но от ет­ни­чески роми'').

287 Р на СРС от 30.11.2006 г. по гр. д. № 2014/2006 г. Хомосексуалността на ищците е приета за безспорна и ненуждаеща се от доказване, тъй като ответникът не я оспорва. Р на РС-Благоевград № 3182 от 16.08.2004 г. по гр. д. № 12/2004 г. (,,Не се спо­ри, че ищ­ци­те са де­ца от ром­ски ет­ни­чески произ­ход'').

288 Р на СРС от 7.06.2007 г. по гр. д. № 2857/2006 г. (,,За да е на­ли­це на­ру­ша­ва­не на пра­во­то на ед­нак­во тре­ти­ра­не, след­ва да бъ­де уста­но­ве­на при­над­леж­ност­та на ище­ца към ет­ни­ческо мал­цин­ст­во. Ангажираните по де­ло­то до­ка­за­тел­ст­ва не мо­гат да до­ве­дат до то­зи ка­те­го­ри­чен из­вод''). По това дело ищецът е заявил и ответникът не оспорва, че е влах, но съдът не приема това поради свидетелски показания, че ищецът говори румънски, без да съобрази, че този език е известен и като влашки; Подобно в Р на ВАС № 375 от 10.01.2008 г. по адм. д. № 10291/2007 г. („от ре­гистри­ра­ни­те в дру­жест­во­то абонатни но­ме­ра и ад­­ре­си на потре­би­те­ли­те'' от кв. Столипиново ,,не мо­же да се уста­но­ви към кой ет­нос принадлежат“, поради което въвеждането на режим на тока не е свързано с етническата им принадлежност).

289 Р на СРС от 16.06.2006 г. по гр. д. № 6402/2006 г. Съдът признава религиозни права на ищеца поради институционализирания статус на вероизповеданието му. Р на СРС от 19.12.2005 г. по гр. д. № 1525/2005 г. (представено­то ме­ди­цин­ско удосто­ве­ре­ние за психическо­то за­бо­ля­ва­не афек­тив­но разстройство не е из­да­де­но от ле­чеб­но заведение, което да е доказало ре­гистра­цията си ка­то та­ко­ва, независимо от показанията на лекуващия психиатър).

290 Р на АпС-Пловдив № 144 от 29.06.2007 г. по гр. д. № 78/2007 г.; Р на АпС-Пловдив № 142 от 2.07.2007 г. по гр. д. № 79/2007 г.; Р на АпС-Пловдив № 73 от 2007 г. по гр. д. № 51/2007 г. – увреждането се доказва с медицински доказателства.

291 Р на СГС от 7.05.2008 г. по гр. д. № 3258/2006 г. Съдът приема заключение на вещо лице, че ,,мюсюлман­ска­та ре­ли­гия ка­те­го­рич­но забра­ня­ва кон­су­ми­ра­не­то на свин­ско ме­со''. Вж. още Илиева, М.,Практика на гражданските съдилища по Закона за защита от дискриминация, С., 2009 г., с.52.

292 Цит. по Илиева, М. Практика на гражданските съдилища по Закона за защита от дискриминация. Сиби, 2009 г.

293 Така ре­ше­ние № 13071 от 27.12.2006 г. по адм. д. № 4363/2006 г. (сдру­же­ние на хо­ра с увреждания), ре­ше­ние № 4752 от 15.05.2007 г. по адм. д. № 11478/2006 г. (сдру­же­ние на хомосексуални хора), ре­ше­ние № 6133 от 14.06.2007 г. по адм. д. № 11302/2006 г. и ре­ше­ние № 6108 от 14.06.2007 г. по адм. д. № 10775/2006 г. (син­ди­кал­ни организации).

294 Какъвто резултат е постановен с определение на Софийски районен съд по гр. д. № 29090/2008 г.

295 Комисията за човешки права в провинция Онтарио, Работен документ за подхода на преплитане или взаимно пресичане към дискриминацията: разглеждане на множество признаци в жалбите за потъпкване на човешките права. 2001 г., с. 2.

296 Автор на понятието е Кимбърли Креншоу (1993) „Демаргинализиране на наслагването на раса и пол: Критика на една чернокожа феминистка на доктрината за борба с дискриминацията. Феминистка теория и антирасистка политика” в Weisberg, D. K. (ed) “Feminist Legal Theory: Foundations” Philadelphia; Katherine Wing, Adrien (ed) (2000) “Global Critical Раса Feminism”. An International Reader. New York University Press.; Креншоу, Кимбърли (1991) „Картографиране на границите: преплитане или взаимно пресичане, политики на идентичност и насилието спрямо цветнокожите жени”, Stanford Law Review, Vol. 43: 1241-1299. Маконен, Т. (2002) “Множествена, кумулативна и взаимно пресичаща се дискриминация: поглед към положението на най-маргинализираните групи”. Институт за човешки права. Предишното изследване на наслагването на признаците е дело на Илейн Шобен. (1980) „Кумулативната дискриминация: взаимодействието на раса и пол в дискриминацията в сферата на заетостта”.

297 Повечето органи за равнопоставеност в европейските страни членки работят по няколко различни признака: Италия (раса), Финландия (раса и етнос), Португалия (имиграция и етнос). Дания, Швеция и Великобритания наскоро създадоха единен орган за равнопоставеност.

298 Изследвания показват, че хората с предразсъдъци към етническите малцинства са два пъти по-склонни от населението въобще към предразсъдъци срещу хомосексуални лица и четири пъти по-склонни към предразсъдъци към хора с увреждания. Според други изследвания най-често предразсъдъците се насочват срещу бежанци, скитници, етнически малцинства и хора с хомосексуална ориентация. Европейска комисия, Генерална дирекция Заетост, социални въпроси и равни възможности, ,,Борба с множествената дискриминация. Практики, политики и закони”, септември 2007 г. и цитираните там източници.

299 Директивите за полово равенство препращат към чл. 3(2) от ДЕС, според който държавите трябва да се стремят да премахват неравенствата и да насърчават равнопоставеността на мъжете и жени, тъй като ,,жените често са жертви на множествена дискриминация''. Директивата за равнопоставеност на пазара на труда действа заедно с разпоредбите за расата и пола, тъй като те имат пряка връзка с другите признаци. Директивата разглежда също така хипотези на съчетаване на религия и други права, свързани с възраст и пол.

300 Раздел 4 от Закона за равно третиране на Германия, 2006 г. (когато дискриминацията се основава на няколко признака, може да бъде оправдана само ако оправданието важи за всички признаци); Закон за равнопоставеност на хората с увреждания на Австрия (институциите и властта трябва да са свободни да преценяват проявите на множествена дискриминация, когато оценяват вредите). Закон за равнопоставеност между жените и мъжете на Испания („когато изготвят изследвания и статистика, институциите трябва да разработват и въвеждат необходимите механизми и индикатори показващи въздействието на други променливи, чието повторение поражда ситуации на множествена дискриминация в различните сфери на действие”). Закон 340/2006 за равнопоставеност между мъжете и жените на Румъния (множествената дискриминация е дискриминационен акт въз основа на два или повече признака); Закон за равно третиране на Румъния (2006 г.), който обхваща признаците възраст, увреждане, расов и етнически произход, религия и убеждения и сексуална ориентация (дискриминацията по два или повече признака като утежняващо обстоятелство).

301 Разбира се, винаги могат да се посочат примери за нерационално, излишно формализирано правораздаване. В Bahl v the Law Society, UK [2004] IRLR 799 жалбоподателката азиатка настоява да бъде сравнявана с бял мъж, за да се съобрази едновременно расата и полът й, но Трудовият и Апелативният съд на Великобритания единодушно постановяват, че всеки признак трябва да бъде разглеждан поотделно и по него да бъде произнесено решение, въпреки че жалбоподателката ги е преживяла като неразривно свързани. Moon, G., Множествената дискриминация – натрупване на проблеми или намиране на решения? Justice Journal, 2006, с.90.

302 Р на ВАС № 7452 от 11.07.2007 г. по адм. д. № 3633/2007 г. Случай на множествена дискриминация по признаци, възраст, пол и лично положение, извършена при интервю за работа чрез въпроси към кандидатка за причините, поради което не е омъжена, отношението й към неомъжени и по-млади колежки и към колеги-мъже, стил на обличане и пр.

303 ЕСПЧ, T. v. UK [GC] (No. 24724/94), 1999 г. и V. v. UK [GC] (No. 24888/94), 1999 г. Жалбоподателите са били съдени за убийство, което са извършили на 10-годишна възраст. Съдът приема нарушение на правото на справедлив процес по чл. 6 от ЕКПЧ, тъй като процедурата не е била съобразена с възрастта, зрелостта и интелектуалните и емоционални годности на обвиняемите, а съдът не е взел необходимите мерки да ги подпомогне в това да разбират и участват в нея. Решение от 16.01.2008 г. по гр.д. 1171/2006 г. на СРС: ,,Обстоятелството, че НЗОК не заплаща изцяло животоспасяващите храни, необходими за деца на възраст до 2 г., болни от фенилкетонурия, като в същото време прави това за лица от 2 до 18г., съставлява пряка дискриминация на основата на възраст”. Тази дискриминация е и на основата на увреждане.

304 Р на ВАС № 7081 от 19.07.2005 г. по адм.д. 4402/2005 г. Съдът намира за дискримиационно правило, въведено с Правилника за прилагане на Закона за интеграция на хората с увреждания, за получаване на акумулаторна инвалидна количка до навършване на 65 години за мъжете и до 60 години за жените.

305 Pannick, D., Sex Discrimination Law, Oxford: Clarendon Press, 1985, 201-203.

306 Прегледът на европейските правни системи показват разделяне на подходите при определяне дали половата принадлежност, включително проблематиката на смяна на пола, се отнасят към понятието ,,полова ориентация” или към понятието ,,пол”. FRA, Homophobia and Discrimination on Grounds of Sexual Orientation in the EU Member States: Part I – Legal Analysis (Vienna, FRA, 2009), pp. 129-144.

307 Frette v. France (No. 36515/97), 2002 г.; S.L. v. Austria (No. 45330/99), 2003 г. (дискриминационно криминализиране на доброволни хомосексуални отношения между лица под 18 годишна възраст); E.B. v. France [GC] (No. 43546/02), 2008 г. (отказ от разрешение за осиновяване с аргумента, че домакинството на кандидат-осиновителката не може да предложи бащинска роля, т.е. ,,мъжки” модел на поведение).

308 Richards v. Secretary of State for Work and Pensions, Дело C-423/04 [2006] ECR I-3585. Делото е заведено пред СЕО по повод отказа на държавата да признае право на пенсия на жалбоподателката, претърпяла смяна на пола от мъжки към женски, при навършване на пенсионната възраст за жените.

309 Подобно, Федерален Апелативен съд на САЩ, Nabozny v. Podlesny (1996). Неуспехът на държавно училище да защити ученик с открита хомосексуалност срещу продължително сексуално насилие от други ученици, представлява полова дискриминация, тъй като оплакванията на никоя ученичка срещу такава агресия не биха били подминати с такова равнодушие от училищната управа.

310 Според ЕСПЧ въпросите на половото определение, половата ориентация и половия живот попадат в личната сфера, защитена от чл. 8, а половата ориентация е разпозната и в правото на семеен живот по чл. 12 при обсъждане на конкуренция между политики за укрепване на традиционното семейство и правото на живот в алтернативно семейство. ЕСПЧ, Karner v. Austria (No. 40016/98), 2003 г. Национален съд отказва да признае правата на преживелия партньор върху общо обитаваното жилище, тъй като съжителството е било хомосексуално. Според ЕСПЧ, когато водят до неравенство по признаците пол и полова ориентация, избраните политики трябва не само по принцип да са подходящи за постигане на преследваната цел (защита на традиционното семейство), но и да се докаже, че за постигането й е необходимо хомосексуалните лица да бъдат изключени от приложното поле на национална разпоредба, предоставяща права (право на ползване на общо жилище, ако то е било собственост на починалия партньор). Относимостта на чл. 8 и чл. 12 предоставя самостоятелна възможност за защита при неправомерно навлизане в материята на половата ориентация, дори и нарушение на чл. 14 да не се докаже. Dudgeon v. UK (No. 7525/76), 1981 (криминализиране на доброволни хомосексуални отношения между пълнолетни лица). Съдът приема, че защитата на обществения морал представлява легитимна цел, но тя трябва да бъде удовлетворена, без държавата да навлиза в правото на личен живот със заплаха от наказателна репресия. Нарушение на чл. 14 не е обсъждано.

311 По Garland v British Rail Engineering, Дело Но 12/81 [1982] ECR 359, СЕО се произнася, че транспортните привилегии, които работодател предоставя на свои бивши служители, представляват ,,заплащане” за техния труд.

312 СЕО се позовава, между другото, на напълно неаргументираното становище, че действащото общностно и национално право в държавите-членки не изравняват правното положение на хомосексуалните и хетеросексуалните отношения, поради което не създават задължение за равно третиране. Той тълкува практиката на ЕСПЧ като постоянна в убеждението, че еднополовите отношения не попадат в обсега на правото на личен и семеен живот по чл. 8, нито на правото на брак по чл. 12 от ЕКПЧ, и следователно неравното им третиране не нарушава антидискриминационния текст на чл. 14. Съдът се позовава на решенията на Комисията по X and Y v UK (1983); S v UK (1986); C and LM v UK, (1989); B v UK. (1990); и Kerkhoven and Hinke v. The Netherlands (1992) и решенията на Съда по правата на човека по делото Rees от 24 01 1986 г., и по делото Cossey от 27.09.1990 г.

313Върховен съд на Мисури, State of Missouri v. Walsh (1986). Конституционността на забрана за еднополово общуване е потвърдена, тъй като третира еднакво и двата пола, когато забранява еднополовите отношения. Също в Smith v Liberty Mutual Insurance Co. (1975); Blum v Gulf Oil Corp. (1979); Valdes v Lubermen's Mutual Casualty Co. (1980); Phillips v Wisconsin Personnel Commission (1992). С аналогични съображения по делото Egan v. Canada Върховният съд на Канада приема, че дискриминацията по признак полова ориентация може да представлява самостоятелно основание за нарушаване на правото на равно третиране.

314 Голяма част от объркването в американската съдебна практика се дължи на продължителна обществена предубеденост, че трансексуалността и хомосексуалността се отнасят до едно и също явление.  Turner, I., Sex Stereotyping Per Se: Transgender Employees and Title VII. – In: California Law Review, Vol. 95, No. 2/2007, p. 562.

315 ЕСПЧ, Sejdić and Finci v. Bosnia and Herzegovina [GC] (Nos. 27996/06 and 34836/06), 2009 г.; ЕСПЧ, D. H. and Others v. the Czech Republic, 2007 г.; Sampanis et autres c. Grиce, 2008 г. Точно обратното приема български съд в Р на СРС от 22.02.2007 г. по гр. д. № 2861/2006 г. Според него ет­ни­ческата принадлежност ,,е раз­лич­на от на­ционал­на­та, ра­со­ва­та или ре­ли­гиоз­на­та при­над­леж­ност''.

316 ЕСПЧ, Timishev v. Russia (Nos. 55762/00 и 55974/00), 2005 г.

317 ЕСПЧ, Sejdić and Finci v. Bosnia and Herzegovina.

318 Според Конвенцията за националността на Съвета на Европа от 1996 г., чиито определения са универсално признати и която дава указания за съотношението на понятията, националността е правната връзка на човека с държавата, а националният произход се отнася до националност по рождение, по натурализация или до връзка с нация в многонационална държава. Народността е синоним на националност.

319 Обща препоръка VIII на Комитета за премахване на расовата дискриминация, оправомощен да дава задължителни указания за прилагане на МКПВФРД относно тълкуването и прилагането на чл. 1, ал. 1 и 4 от Конвенцията за премахване на всички форми на расоват дискриминация.

320 Дело C-147/08.

321 Решение на СЕС по дело Ten Oever, C 109/91, дело Beune, C 7/93, Recueil.

322 Решение на СЕС по дело Maruko, C 267/06, точка 48.

323 Case 80/70, решение от 25.05.1971 г., Case 149/77, решение от 15.06.1978 г. и Case 129/79 от 27.03.1980 г.

324 Case C-400/93, решение от 31.05.1995 г.

325 Case C-300/06, решение от 06.12.2007 г.

326 Case C-285/02, § 17

327 Обяснителен доклад към Протокол 12 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи, H (2000) 11 prov., 29 август 2000, § 16.

328 ЕСПЧ, Jersild v.Denmark, решение от 23 септември 1994, § 30.

329 Европейска комисия по правата на човека (ЕКмПЧ), дело East African Asians (Patel et al.), решение от 10 октомври 1970, Годишник по Конвенцията, том 13, стр. 995; ЕСПЧ, Abdulaziz,Cabales and Balkandali v. United Kingdom, решение от 29 май 1985, Серии A n°94, стр. 42, §§ 90-91; ЕСПЧ, Smith and Grady v. United Kingdom, решение от 27 септември 1999, § 121.

330 Виж обобщение на позицията, възприета в относимите международни документи, в: Подкомисия за издигане и защита правата на човека (53 сесия), Комисия за правата на човека на ООН, Защита от дискриминация, “Концепцията и практиката на положителните действия”, окончателен доклад, представен от Марк Босюйт, специален докладчик, в съответствие с резолюция 1998/5 на Подкомисията, E/CN.4/Sub.2/2002/21 (21 юни 2002).

331 Van der Mussele v Belgium A 70 (1983), §46

332 Тук, както и оттук насетне, говорейки за ролята на съда, имам предвид решаващата институция – т.е. и КЗД, и административните, и гражданските съдилища. Правилата на доказване са аналогични в трите вида производства. – С.Р.

333 D.H. and Others v. the Czech Republic, Жалба № 57325/00, Решение от 13.11.2007г. на Голямото отделение, § 178; Начова и други с/у България, жл № 43577/98 и 43579/98, Решение от 6.07.2005г. на Голямото отделение, § 147

334 Британски съд, делото Owen & Briggs v James [1982] ICR 618.

335 ECHR J. M. v. the United Kingdom (no. 37060/06), решение от септември 2010г.

336 ECJ, Susanna Brunnhofer v. Bank der österreichischen Postsparkasse AG, Case C-381/99 [2001] ECR I-4961, 26 June 2001, paras. 51-62. по делото жалбоподателката твърди, че е жертва на полова дискриминация, защото й е било плащано по-малко в сравнение с мъж на същата позиция.

337 Решение № 1752 от 15.03.2007 г. по гр. д. № 994/2004 г. РС Благоевград.

338 Решение № 163/17.09.2009 по преписка № 56/2008 на КЗД.

339 ECtHR, D.H. and Others v. the Czech Republic [GC] (No. 57325/00), 13 November 2007, para. 79.

340 ECJ, Hilde Schönheit v. Stadt Frankfurt am Main and Silvia Becker v. Land Hessen, Joined Cases C-4/02

and C-5/02 [2003] ECR I-12575, 23 October 2003.

341 pinion of Advocate General Léger of 31 May 1995, paras. 57-58 in ECJ, Nolte v.

Landesversicherungsanstalt Hannover, Case C-317/93 [1995] ECR I-4625, 14 December 1995.

342 Трудов апе­ла­ти­вен съд, Великобритания, делото Reed and Bull Information Systems Ltd. v Stedman [1999] IRLR 299. Вж. и Препоръка 92/131/EEC на Европейската ко­ми­сия за за­щи­та на достойн­ст­во­то на же­ни­те и мъ­же­те на ра­бо­та (Препоръка 92/131/EEC): „Същностната ха­рак­те­ристи­ка на сек­су­ал­ния тор­моз е, че той е не­же­лан от ре­ци­пиен­та и все­ки от­де­лен чо­век опре­де­ля за се­бе си как­во по­ве­де­ние приема и как­во счи­та за обид­но. Сексуалното вни­ма­ние се прев­ръ­ща в сек­су­ален тор­моз, ако про­дъл­жа­ва, след ка­то е ста­на­ло яс­но, че се приема от ре­ци­пиен­та ка­то обид­но, ма­кар че и от­де­лен ин­ци­дент мо­же да съставля­ва сек­су­ален тор­моз, ако е доста­тъч­но се­риозен“.

343 Ре­ше­нията Wingrove v. UK (от 22 ок­том­в­ри 1996 г.), Garaudy v. France (от 24 юни 2003 г.).

344 ECJ, Centrum voor gelijkheid van kansen en voor racismebestrijding v. Firma Feryn NV, Case C-54/07

[2008] ECR I-5187, 10 July 2008.

345 Решение № 185 от 1.02.2006 г. по гр. д. № 1330/2005 г. на Пловдивския районен съд, ( подлагане на изправни платци в ромски квартал на колективен режим на тока); Решение № 1934 от 24.10.2006 г. по гр. д. № 862/2006 г. на Пловдивския окръжен съд; Решение от 30.05.2005 г. по гр. д. № 20/2005 г. на Ихтиманския районен съд (вземат се предвид статистически данни относно дела на ромите сред населението в общината и дела на децата роми сред учениците в различни училища в града).

346 Case C-127/92 Enderby [1993] ECR I-5535, пар. 17.

347 C-300/06 Ursula Voß v Land Berlin, решение от 6.12.2007.

348 C-109/88 Handels- og Kontorfunktionærernes Forbund I Danmark v Dansk Arbejdsgiverforening, acting on behalf of Danfoss. решение от 17.10.1989.

349 жалби 43577/98; 43579/98.

350 жалба 24746/94.

351 Hoogendijk v. the Netherlands, жалба 58461/00.

352 D.H. and Others v. the Czech Republic, решение на Голямото отделение по жалба 57325/00.

353Чл.7 от Правила за производство пред КЗД във връзка с чл.50, , т.2 от Закон за защита от дискриминация.

354 Чл.7, ал.1 от Правила за производство пред КЗД.

355 Чл.48, ал.1 от Закон за защита от дискриминация.

356 Чл.48, ал.2 от Закон за защита от дискриминация.

357 Чл.48, ал.3 от Закон за защита от дискриминация.

358 Чл.54, ал.1, т.5 от Административнопроцесуален кодекс.

359 Чл.59, ал.3 от Закон за защита от дискриминация.

360 Чл.68, ал.1 от Закон за защита от дискриминация (изм. с §14от ПЗР на ЗИД на АПК 12.05.2011 г., обн. ДВ, бр.39 от 20.05.2011 г.).

361 Чл.69 от Закон за защита от дискриминация.

362 Чл.57, ал.5 от Закон за защита от дискриминация.

363 Чл.57, ал.6 от Закон за защита от дискриминация.

364Чл.83 от Закон за защита от дискриминация.

365 Чл.4, ал.1 от Закон за защита от дискриминация.

366 Международен пакт за икономически, социални и културни права; Международен пакт за граждански и политически права; Европейска социална харта (ревизирана) и Европейска конвенция за защита правата на човека и основните свободи.

367 Отменен с приемането на Закон за развитието на академичния състав на Република България (Обн. ДВ. бр.38 от 21 Май 2010г.)

368 Съответно, Решение № 354/14.07.2009 год. по гр.д. № 520/2008 год., ІІ г.о., и Решение № 152/ 14.06.2010 год. по гр. д. №3493/2008 год. 3-то г.о.

369 ДВ, бр.52/2004 год.

370 Обн.в ДВ, бр. 30/11.04.2006 год. , в сила от 12.07.2006 год.

371 Обн. ДВ, бр. 30/2006 год.

372 По въпроса за подсъдността Р № 4180/2007 адм.д. № 7369/2006 V отд.,ВАС, Р № 607/2009 адм.д. № 10911/2008 VІІ отд., ВАС, Р № 1301/2009 г.д. № 5117/2007 І ГО, ВКС, Р № 2544/2009 адм.д. № 12827/2008 VІІ отд., ВАС, Р № 2545 /2009 адм.д. № 14069/2008 VІІ отд., ВАС, Р № 3022/2009 адм.д. № 716/2009 VІІ отд., ВАС, Р № 6714/2009 адм.д. № 717/2009 VІІ отд., ВАС, Р № 6717/2009 адм.д. № 1125/2009 VІІ отд., ВАС, Р № 10160/2009 адм.д. № 1741/2009 VII ВАС, Опр. № 146 /2007 адм.д. № 129/2007 смесен петчленен с-в , Опр. № 147 /2007 адм.д. № 147/2007 смесен петчленен с-в , Опр. № 82 /2008 адм.д. № 66/2008 смесен петчленен с-в , Опр. № 159 /2008 адм.д. № 123/2008 смесен петчленен с-в , Опр. № 169/2008 по адм.д. № 156/2008 смесен петчленен с-в, Опр. № 21/2009 г.д. № 24/2009 смесен петчленен с-в, Опр. № 23/2009 г.д. № 22/2009 смесен петчленен с-в, Опр. № 25/2009 адм. д. № 23/2009 смесен петчленен с-в, Опр. № 45/2009 г.д. № 33/2009 смесен петчленен с-в, Опр. № 54/2009 адм.д. № 15/2009 смесен петчленен с-в, Опр. № 55/2009 адм.д. № 35/2009 смесен петчленен с-в, Опр. № 58/2009 г.д. № 43/2009 смесен петчленен с-в, Опр. № 62/2009 ч.г.д. № 2091/2008 ІІІ ГО, ВКС, Опр. № 11/2010 г.д. № 2/2010 петчленен с-в, ВКС, Опр. № 22/2010 адм.д. № 10/2010 смесен петчленен с-в, Опр. № 56/2011 г., смесен петчленен с-в.

373 Илиева, М. Практика на Върховния ад­ми­нистра­ти­вен съд и Административен съд София-град по Закона за за­щи­та от дискри­ми­на­ция.

374 Определение № 146 ОТ 05.12.2007 г. по адм. д. № 129/2007 г., смесен 5-чл. с-в на ВАС

375 Илиева, М. Цит.съч.,

376 Определение № 96 от 17.07.2007 г. по гр.д. №7/2007 г. на АС- Стара Загора, цит по Илиева, М. Цит съч.

377 Илиева, М. Цит.съч.

378 Пак там.

379 Определение № 56 от 19.07.2011 г., смесен петчленен състав на ВКС и ВАС.

380 Пак там.

381 Пак там.

382 Цит. по Илиева, М. Практика на гражданските съдилища по Закона за защита от дискриминация.

383 Така Илиева, М., Цит.съч.

384 Цит. по Илиева, М. Цит.съч.

385 Пак там. Решение № 1855 от 2008 г. по гр. д. № 2738/2008 г. на Пловдивския окръ­жен съд; Решение № 73 по гр. д. № 51/2007 г. на Пловдивския апе­ла­ти­вен съд; Решение № 1286 от 18.12.2008 г. по гр. д. № 3371/2007 г. на Върховния ка­са­ционен съд; Решение от 30.05.2005 г. по гр. д. № 20/2005 г. на Ихтиманския ра­йо­нен съд; Ре­шение от 16.12.2005 г. по гр. д. № 8712005 г. на Софийския град­ски съд; Решение № 3182 от 16.08.2004 г. по гр. д. № 12/2004 г. на Благоев­градския ра­йо­нен съд; Решение № 139 от 28.11.2005 г. по гр. д. № 1154/2004 г. на Благоевградския окръ­жен съд; Решение № 146 от 10.03.2008 г. по гр. д. № 899/2007 г. на Старозагорския ра­йо­нен съд.

386 Например Определение от 10.07.2007 г. по адм. д. № 2446/2007 г. на Административен съд – София-град.

387 Така и Илиева, М. Цит.съч.

388 Становището, че липсата на предварително произнасяне на КЗД не е пречка за предявяване на иска по чл.74 ,ал.2 от ЗЗДискр. във връзка с чл.1 от ЗОДОВ, е застъпено в мотивите на някои съдебни актове за определяне на компетентния съд за разглеждане на делото (например Определение № 56 от 19.07.2011 г. по адм. д. № 42/2011 г., смесен 5 чл. с-в на ВАС; Определение № 6 от 24.01.2011 г. по адм. д. № 62/2010 г., смесен 5 чл. с-в на ВАС).

389 Например Решение №4540 от 08.04.2010г.по АД №7517/2009г. на ВАС.;Решение№438 от 14.09.2011г. по АД№496/2011г. на АС гр.Плевен.

390 Решение № 9220 от 01.07.2010 г. по адм. д. № 2329/2010 г., VІІ отд. на ВАС.

391 Получер мой – И.Е.

392 Така Екимджиев, М. Законът за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) – предметен обхват, тенденции и проблеми при тълкуването и прилагането му. – В: http://www.eurorights-bg.org/bg/categories/legal_doctrine/m_ekimdjiev/zakon-otgovornost-darzhiava-obstini.html

393 Курсив мой

394 В този смисъл и Решение № 556 по гр. д. № 1514/2007 г., IV г. о. на ВКС, както и Решение № 1286 от 18.12.2008 г. по гр. д. № 3371/2007 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС.

395 Така Чернев, С., Производство по колективни искове. – В: Дайджест „Търговско и конкурентно право“, кн.8/2008 г.

396 Пак там.

397 Пак там.

398 Курсив мой.

399 Повече за представителството в производствата по колективни искове, вж. Чернев, С. Цит.съч.

400 В практиката е познат един случай, в който е заведен колективен иск от организация за защита на увредени лица и организация за защита срещу такива нарушения на колективен интерес (гражданско сдружение в конкретния казус). Става въпрос за група потребители на питейна вода, които са поставени в привилегировано положение спрямо останалите потребители, тъй като не заплащат като тях цената на ВиК услугата. КЗД се произнася с решение в смисъл, че е налице пряка дискриминация по чл.4, ал.2 ЗЗДискр. от страна на ВиК дружеството. То е обжалвано пред тричленен състав на ВАС, като съдът отхвърля жалбата срещу решението на КЗД. Касационното обжалване пред петчленен състав на ВАС завършва с решение в смисъла, че е налице дискриминационен акт и решението на първата инстанция е законосъобразно и обосновано (вж. Решение № 14469 от 01.12.2009 г. по адм. дело № 10701/2009 г. на ВАС – II колегия, петчленен състав). Впоследствие пред Сливенския окръжен съд е заведен колективен иск с искане за обезщетение на претърпени имуществени вреди и преустановяване на незаконната и дискриминационна практика. Самият колективен иск може да бъде видян тук: http://new.sliven.net/res/news/32783/KI_ViK_Sl_15_11_10.doc

401 Така в Опр. № 56/2011 г., смесен петчленен състав на ВКС и ВАС, разгледано обстойно по-горе в изложението.

402 Case C 54/07, Feryn, § 26

403 Следва да се направи уговорката, че прегледа на практиката на ВКС е много по-затруднен (да не кажем невъзможен), отколкото на тази на ВАС, поради липсата на възможност за търсене по ключова дума на интернет страницата.

404 „На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК от 2007 г. ищецът - ответник по касация следва да заплати на насрещната страна сторените в трите инстанции съдебно-деловодни разноски, които общо са в размер на 183 лв. Разноските за адвокатско възнаграждение в първа инстанция съдът не признава, тъй като е представено само доказателство за договорен, не и за платен хонорар.” Решение № 65 от 16.07. 2010 г. на ВКС по гр. д. № 4216/2008 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева

„Ответната страна следва да бъде осъдена да заплати държавна такса общо за предявените искове в размер на 480 лв. и 160 лв. за изслушаните експертизи” Решение № 1286 от 18.12.2008 г. на ВКС по гр. д. № 3371/2007 г., III г. о., докладчик съдията Светла Бояджиева

405 Решение № 3820/2011 на VІІ отд. ВАС по адм. дело № 3748/2010

Каталог: progress2010 2011 -> images -> stories
stories -> Проект vs/2010/008/0536 "Равенството Път към прогрес"
stories -> Идентичност и права на човека михаил Иванов
stories -> Дейността на прокуратурата на република българия срещу дискриминацията реалности и проблеми
stories -> Практиката на Върховния касационен съд по дела за престъпления, мотивирани от предразсъдъци и омраза /Резюме/ 1
stories -> Проект vs/2010/008/0536 "Равенството Път към прогрес"