Проект vs/2010/008/0536 "Равенството Път към прогрес"
Изтегляне 6.25 Mb.
|
Казус 3Сафуан Каршоли е роден на 26.03.1963 г. в окупираната през 1948г. част от Палестина. В последствие цялото му семейство се е изселило в Сирийската арабска република, където им били издадени документи за палестински бежанци и съгласно подписаното споразумение за създаване на Палестинска автономия той няма право да се завърне в Палестина. През 1982 г. Сафуан Каршоли е пристигнал в България с цел обучение,в последствие завършил висше образование по специалността „машинен инженер” и през 1992г. сключил граждански брак с българска гражданка, от която има три деца. От 1984 г. насам не е напускал територията на България и не е осъществявал никакви контакти със своите близки и роднини – палестинци.Част от роднините му живеят в друга държава –членка на ЕС и имат издадени от съответната държава удостоверение за пътуване на чужденец зад граница. През 1998г. му е издаден паспорт/травел документ от Палестинската автономия с валидност до 05.09.2001г.На основание чл.25,т.2 от ЗЧРБ /брак с български гражданин/ Каршоли е получил разрешение за постоянно пребиваване в Република България през 1999г. През 2001г. му е издадена лична карта на постоянно пребиваващ чужденец, в която е записано, че е без гражданство, а графата за национален документ за самоличност е без каквито и да е записвания.Но този документ не му дава право да пътува зад граница и да посети своите роднини извън България. През 2007 г. Каршоли е подал в ОДМВР гр.Р заявление по образец за издаване на удостоверение за пътуване зад граница на чужденец без гражданство на основание чл. 59,ал.,1,т.6 от ЗБДС / сега 59,ал.1,т.8 от ЗБЛД/, защото искал да напусне България, за да пътува до други държави,където живеят роднините му, след което отново да се върне в страната.В хода на разглеждане на заявлението по указание на Дирекция Миграция Каршоли е уведомен , че е имал издаден травел документ от Палестина и заради това трябва да представи копие от валиден травел документ. В отговор Каршоли е представил удостоверение от Посолството на Палестина в България, от което е видно, че посолството няма правомощията да издава паспорти, а подновяването можело да се извърши само в Палестина. През 2009г. Началникът на група Миграция към ОДМВР гр.Р е уведомил Каршоли, че исканият от него документ не може да му бъде издаден, защото липсвала правна възможност за това, тъй като имал издаден травел документ от Палестина. І.Излагайки горните факти, Каршоли подава жалба до Административен съд гр.Р против отказа за издаване на документа, в която претендира : 1.Отказът е постановен в нарушение на материалния закон - чл.59,ал.,1,т.6 от ЗБДС / сега 59,ал.1,т.8 от ЗБЛД/, защото същият бил лице без гражданство и имал право на издаването на удостоверение за пътуване зад граница, не е посочено правно основание за отказа и моли за отмяната му . 2.В същата жалба излага оплаквания, че отказът представлява дискриминация на основата на признак гражданство и противоречи на забраната на чл.4, ал.1 от ЗЗДискр. и чл.6, ал.2 от Конституцията на Република България, заради което и на основание чл.73 от ЗЗДискр. настоява съдът да се произнесе и по това оплакване, наред с останалите за нарушения на ЗБЛД, да отмени оспорвания отказ и да задължи административният орган да му издаде исканият документ. На основание чл. 204, ал.2 от АПК във връзка с чл. 74, ал.2 от ЗЗДискр. в своята жалба Каршоли е предявил иск срещу Министерство на вътрешните работи за обезщетение за неимуществени вреди в резултат на извършената спрямо него с отказа на Началника на група „Миграция” при ОДМВР гр.Р дискриминация за сумата от 5000 лева. Към жалбата си представя удостоверение от Посолството на Палестина в България, от което е видно, че Каршоли е палестинец без гражданство. ІІ.Началникът на група „Миграция” и Министерство на вътрешните работи се представляват по делото от един юрисконсулт, който изразява следното становище: 1.Иска съдът да раздели производството по делото- жалбата в частта й по чл.73 от ЗЗДискр. и иска по чл.74,ал.2 от ЗЗДискр. да бъдат отделени в отделно производство, защото в рамките на същото щели да се установяват други факти и обстоятелства, което би затруднило общото им разглеждане с жалбата против отказа. 2.Оспорва жалбата против отказа за издаване на искания документ с довода, че Каршоли имал издаден от Палестина травел документ и заради това нямал статута на лице без гражданство.Предвид това той не отговарял на изискванията за издаване на удостоверение за пътуване зад граница на лице без гражданство, установени в чл.44,ал.2,т.3 от Правилника за издаване на български документи за самоличност /отм. ДВ бр.12/2010г./. В разпоредбата на чл.40,ал.3 от новоприетия Правилник за издаване на български лични документи изискванията/ДВ бр.12/2010г./ били същите. 3.Оспорва оплакването за дискриминация с доводите, че на нито един палестинец не е издавано удостоверение за пътуване на чужденец зад граница, т.е не било налице дискриминационно третиране.На следващо място след като законът не позволява и не регламентира издаването на искания документ, то отказът не може да съставлява дискриминация. Настоява за отхвърляне на иска за обезщетение с мотива, че отказът не е дискриминация.
1.Следва ли производството по чл.73 от ЗЗДискр. да се отдели от това по оспорването на отказа за издаване на искания документ и защо? /Какво по вид е производството по чл.73 от ЗЗДискр., има ли разлики между него и това по чл.71 от ЗЗДискр.?Какъв е предмета на съдебния контрол по реда на чл.73 от ЗЗДискр. и на този по реда на оспорване на административни актове пред съд ?/ 2.Отказът представлява ли дискриминация и каква по вид ? Преценката дали отказът е съобразен със ЗБЛД и ПИБЛД влияе ли върху преценката дали отказът е дискриминация? 3. Ако съдът установи, че отказът е издаден в нарушение на ЗБЛД и това му дава основание да го отмени само на това основание, то длъжен ли е да разгледа и да уважи/да не уважи оплакването по чл.73 от ЗЗДискр. за противоречие на отказа със забраната за дискриминация и иска за обезщетение по чл.74,ал.2 от ЗЗДискр.? ІV.След обсъждането на горните въпроси и обосноваването им в съответната подгрупа, становищата се излагат пред съдиите подобно като в един съдебен процес, след което подгрупата на съдиите се оттегля на съвещание и решава делото. Подгрупата на съдиите, отчитайки позициите на подгрупите на адвокати на жалбоподателя и ответника, трябва да представи проекта на решение по делото с кратки мотиви по трите въпроса. V. За предварителна подготовка се препоръчват следните ресурси: КРБ, ЗЗДискр., Закон за българските документи за самоличност, Правилник за издаване на българските документи за самоличност, Закон за чужденците в Република България, Договор за функционирането на ЕС, Регламент 265/2010, Регламент 562/2006, Директива 2003/109, Директива 2004/38. Казус 4Георги Димитров е на 43 години и е човек с увреждане, получено при тежка автомобилна катастрофа. Парализиран е от кръста надолу и се движи с инвалидна количка. Въпреки преживяната травма от катастрофата, той ежедневно управлява личния си автомобил, който със собствени средства е приспособил за своите нужди. Твърдо убеден, че преживяния инцидент по никакъв начин няма да му се отрази като личност, Георги кандидатства в Националния университет „Св. Георги Победоносец” и е приет по специалността богословие, задочна форма на обучение. Идва време за изпитна сесия и Георги се явява на първия си изпит, убеден че ще го положи успешно. Разочарованието му е много голямо, когато разбира , че няма да може да се яви на изпита поради това, че сградата на факултета е недостъпна за хора с увреждания. Георги прекъсва обучението и губи студентските си права поради невзети изпити. Разочарован от положението в което е поставен, той подава жалба за дискриминация срещу Националния университет „Св. Георги Победоносец” в Комисията за защита от дискриминация (КЗД) за изграждане и поддържане на недостъпна архитектурна среда за хора с увреждания до публични места. На основание чл. 62 от Закона за защита от дискриминация Комисията одобрява споразумение, по силата на което Университета се задължава да направи достъпни за хора с увреждания сградите на всичките си факултети, а Георги се съгласява, че освен изграждането на достъпна среда няма и няма да има занапред никакви други претенции. В него е предвидено, че в срок от 6 месеца от влизането му в сила сградите трябва да станат достъпни. Споразумението е одобрено и влиза в сила, като с него се установява дискриминация спрямо Георги по признак увреждане. І. След изтичане на договорените срокове Георги решава да провери дали споразумението е изпълнено и посещава сградата на Богословския факултет. Установява, че нищо не се е променило и завежда дело пред Районния съд за обезщетение в резултат на дискриминацията, изразяваща се в поддържане на недостъпна архитектурна среда,въпреки постигнатото и одобреното от КЗД споразумение. Претендира да му бъде присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер на 149 765 лв., която сума изчислява на база средната заплата за страната за преподавател по богословие за периода до пенсионирането му, какъвто би станал, ако не беше допусната дискриминацията, както и 20 000 лв. за неимуществени вреди. ІІ. В становището си пред съда Университетът оспорва иска като недопустим и неоснователен. 1. Навежда следните доводи за недопустимост: а/ има влязло в сила решение на КЗД по чл.62 от ЗЗДискр., което е административен акт, следователно редът за защита на ищеца е по реда за изпълнение на влезли в сила административни актове по АПК, а не исков; б/ неизпълнението на споразумението, утвърдено с решение на КЗД, представлява неизпълнение на решение на КЗД и би довело да носене на административно-наказателна отговорност по чл.82 от ЗЗДискр, но е недопустимо то да е основание за водене на исково производство за обезщетение ; и в/ в самото споразумение Димитров се е съгласил, че освен изграждането на достъпна среда няма и няма да има занапред никакви други претенции срещу Университета. 2.Счита иска за неоснователен, поради обстоятелството, че само по себе си изграждането на достъпна среда до сградата на Богословския факултет не е достатъчно условие Георги да стане богослов и претендираните имуществени вреди не са в пряка причинно-следствена връзка с установената дискриминация. 3. Представя доказателства, че сградата на Богословския факултет не е собственост на Националния университет „Св. Георги Победоносец”, а е предоставена за ползване и управление от Светия синод на Българската православна църква (СС на БПЦ) и е паметник на културата. Университетът не може да принуди собственика СС на БПЦ да осигури достъпна архитектурна среда за хора с увреждания до сградата на Богословския факултет. Освен това статутът й на паметник на културата не позволява никакви архитектурни промени, каквито биха настъпили, ако се осигури достъпна архитектурна среда за хора с увреждания. ІІІ. Въпроси, които следва да се обсъдят и обосноват във всяка една от трите подгрупи в зависимост от функционалното й положение в гражданския процес /подгрупа –адвокати на ищеца, подгрупа- адвокати на ответника, подгрупа на съдиите/ :
ІV.След обсъждането на горните въпроси и обосноваването им в съответната подгрупа, становищата се излагат пред съдиите подобно като в един съдебен процес, след което подгрупата на съдиите се оттегля на съвещание и решава делото. Подгрупата на съдиите, отчитайки позициите на подгрупите на адвокати на ищеца и ответника, трябва да представи проекта на решение по делото с кратки мотиви по трите въпроса. V. За предварителна подготовка се препоръчват следните ресурси: Директива 2000/78, ЗЗДискр., Закон за интеграция на хората с увреждания, Наредба № 6 за осигуряване на достъпна архитектурна среда в урбанизираните територии,Наредба №4 от 1.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания. Казус 5„Бул инфо” АД е търговско дружество с годишен оборот от 956 милиона лева, което издава,оперира и управлява редица водещи интернет сайтове – новинарски, рекламни, търсачка, безплатна поща, ползването на която е много популярно и разпространено / над 3 100 000 пощенски кутии/. На официалната интернет страница на дружеството е публикувана информация за дейността и визията му, както класации и статистика. Според нея дружеството е водеща дигитална медийна компания в България с над 1 000 000 уникални дневни посетители, а визията е да бъде дигиталното ежедневие на всеки българин. Дружеството е на първо място по по уникални дневни посещения на сайтовете му всеки месец за периода на последните 12 месеца. На началната страница на безплатната поща има линкове със заглавията на водещите новини от новинарския сайт на дружеството – булвести.бг. Сайтът булвести.бг е информационен новинарски сайт на български език, има назначен от дружеството главен редактор, към всяка новина има възможност за публикуване на коментари от регистрирани потребители. Лица, които не са регистрирани като потребители, не могат да публикуват коментари. При регистрацията като потребител всяко лице приема общите условия, без което въобще не е възможно да се направи регистрацията. Съгласно общите условия „Бул инфо” АД не носи никаква отговорност за съдържанието на коментарите- няма задължението и обективната възможност да контролира начина, по който потребителят използва предоставяните услуги, като не носи отговорност за потребителското съдържание, както и за дейността на потребителя във връзка с използване на услугите. Дружеството се е присъединило към Етичния кодекс на медиите и съгласно общите условия има право да премахва коментари, както и да блокира временно или постоянно достъпа на потребители, които нарушават т.7.7 и т.7.8 от общите условия. В т.7.7 и 7.8 от общите условия са регламентирани задълженията на потребителя при използване на сайтовете, като сред тях са: да не зарежда, да не предлага за публикуване, разполага и да не разпространява или прави достояние по какъвто и да било начин на трети лица Потребителско съдържание – информация, данни, текст, звук, файлове, софтуер, музика, видео, фотографии, графики, аудиоматериали, коментари, както и всякакви други материали или Електронни препратки към такива, които са: а/ противоречащи на българското законодателство, приложимите чужди закони, настоящите Общи условия, Интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави; б/ накърняващи доброто име на другиго или призоваващи към насилствена промяна на конституционно установения ред, към извършване на престъпление, към насилие над личността или към разпалване на расова, национална, етническа или религиозна вражда; в/обиждащи дадена религия или съдържащи религиозна агитация; г/пропагандиращи дискриминация, основана на пол, раса, образователен ценз, възраст и религия или проповядващи фашистка, расистка или друга недемократична идеология, включително подтикващи към извършване на терористична дейност. Анифе е български гражданин от турски етнически произход. По професия е лекарка, началник е на едно от отделенията в местната болница, в което работят 27 души.В същото време се занимава и с обществена работа- член е на управителния съвет на местна неправителствена организация, занимаваща се с проблемите на домашното насилие. В същата неправителствена организация членува Мария,която е от ромски етнически произход и учителка по професия. И двете имат имейли в безплатната поща,предлагана от „Бул инфо” АД. Предвид наличието при входа на електронната поща на линкове към новинарския сайт и двете често четат новините и коментарите към тях,публикувани на сайта булвести.бг. На 14.09.2010г. на сайта булвести.бг е публикувана новина със заглавие „Европейската комисия към Франция: Ще ви съдим заради ромите”, като статията описва реакцията на ЕК по повод актуалната в последните няколко седмици тема за експулсирането на български и румънски роми от Франция. За няколко часа от публикуването на новината към нея са добавени над 150 коментара от регистрирани потребители, които в голямата си част в различна степен са негативно насочени спрямо ромите.Анифе и Мария са прочели статията и коментарите към нея и след като се видели на следващия ден са споделили помежду си разочарованието си от текстовете на коментарите на потребителите. Ползвайки онлайн формата за контакт на същия сайт сигнализирали по електронната поща главния редактор на сайта за наличието на расистки коментари към статията и помолили за реакция и премахването им, като конкретно посочили следните коментари на един от потребителите с потребителско име „елиат” : 1/ отговор на „елиат” до друг потребител –kolumbkolumb: Говориш същите глупости като "теоретиците" от т.нар. "правозащитни" организации или умопомрачените наркоманчета, наричащи себе си "зелени"-"Тези хора трябва да се интегрират.Те също го искат,но обществото ги отхвърля". Това въобще не е вярно. На мангалите им бяха дадени всички шансове да се интегрират, но те просто нямат желание, а и не са еволюирали достатъчно, че да могат да се интегрират. Наскоро митът, че всички раси са еднакво интелигентни, беше разбит на пух и прах от нобеловият лауреат и откривател на ДНК Джеймс Уотсън. и 2/ коментар на „елиат” : „Циганите и турците не са успели да се интегрират в нито едно западно общество и никога няма да успеят по ред причини. Едните природата трябваше да ги е унищожила отдавна, защото са едни своеобразни съвременни неандерталци и ако световната левичарщина не ги поддържаше на системи, за да ги ползва като електорат, щяха да са минало. При другите религията и известна генетична обремененост им пречи да се развиват, което също ги прави негодни за днешния свят.” В рамките на следващите 2 седмици Анифе и Мария не получили никакъв отговорна подадения от тях сигнал, коментарите не били премахнати, имало нови статии в сайта по същата тема,към тях отново имало поредици от коментари от подобен род, а и не за първи път двете са натъквали на такива или подобни коментари към различни статии в същия сайт. І.Убедени, че коментарите са дискриминация и предвид бездействието на „Бул инфо” АД Анифе и Мария предявили пред районния съд искове по чл.71,ал.1 от ЗЗДискр. Те, излагайки горното, претендирали, че дружеството, предоставяйки своите ресурси на регистрираните си потребители и неупражнявайки контрол за начина на ползването им, става съучастник в разпространението на стереотипи и предразсъдъци на основата на етническа принадлежност и осъществява дискриминация под формата на тормоз или най-малкото подпомага осъществяването й от други лица, позовавайки се конкретно на горепосочените коментари. Двете ищци настоявали съдът:1./да установи, че дружеството е извършило нарушение на забраната по чл.4,ал.1 от ЗЗДискр. във връзка с чл.5 и пар.1,т.1 от ДР на ЗЗДискр. 2/ да осъди дружеството да преустанови нарушението и да се въздържа занапред от подобни нарушения 3/ да осъди дружеството да заплати на всяка от тях обезщетение за неимуществените вреди в резултат на дискриминацията в размер на по 25 000 лева. Позовавайки се на чл.13,пар.2, предл.първо от Директива 2000/43/ЕО на Съвета и на чл.47,т.5 и т.9 от ЗЗДискр., които според ищците следва да бъдат тълкувани в светлината на разпоредбата на Директивата, Анифе и Мария още с подаването на исковата молба искат съдът да конституира/привлече/ Комисията за защита от дискриминация като трето лице помагач на страната на ищците. Въз основа на исковата молба е образувано дело, исковата молба и изпратена на ответното дружество и на Комисията за защита от дискриминация за становище по искането за нейното привличане. ІІ.Ответникът „Бул инфо” АД оспорва предявените искове, като изразява следното становище: 1.противопоставя се на привличането на КЗД като трето лице помагач с мотива , че не е обоснован и не съществува правен интерес от встъпването на КЗД, заради което и не следва тя да бъде привлечена като трето лице помагач; 2.позовавайки се на общите условия на договорите с потребителите, счита, че дружеството не е извършило дискриминация, тъй като въпросните коментари са действия на трети лица, за които то не носи отговорност, нито има задължение да следи. 3.изтъква, че сайтът се хоства в САЩ и поради това, че съгласно американската конституция свободата на словото и изразяване се ползват с особена закрила и не подлежат на ограничаване, дружеството не е премахнало въпросните коментари под страх да не наруши правото на свободно изразяване на мнение и разпространението му; 4.твърди, че не споделя идеите в коментарите, но намира, че те не съставляват дискриминация, защото се отнасяли само до роми и турци и ищците не изтъквали сравнимо сходни обстоятелства и положение с други лица, които да са третирани по-благоприятно; 5.настоява за отхвърляне на предявените искове дори и съдът да прецени, че коментарите са с дискриминационен текст, тъй като не носи отговорност за тях, а от друга страна претендираното обезщетение е изключително завишено. ІІІ.Комисията за защита от дискриминация, по повод на дадената възможност за изразяване на становище по исканото от ищците привличане като трето лице помагач, заявява, че няма да встъпи и няма да участвува в делото, защото поради съкращаване на бюджета й не разполага с адекватни човешки и финансови ресурси за ефективно участие в съдебното производство. Твърди, че въпреки това продължава да изпълнява правомощията си по чл.47,т.9 от ЗЗДискр. чрез предоставяне на консултации на жертвите при изготвяне на техните жалби до Комисията, каквито всяко лице може да получи всеки работен ден в рамките на работното време от нарочен експерт от администрацията или от съответния регионален представител.КЗД разполагала с право за встъпване по чл.47,т.5 от ЗЗДискр., но не и задължение да го стори по всяко заведено дело пред съд по ЗЗДискр. или други закони, уреждащи равенство в третирането. В заключение настоява съдът да не привлича КЗД като трето лице помагач по делото. Не изразява становище по основателността на иска и не изпраща представител за първото по делото заседание. ІV.Въпроси, които следва да се обсъдят и обосноват във всяка една от трите подгрупи в зависимост от функционалното й положение в гражданския процес /подгрупа –адвокати на ищеца, подгрупа- адвокати на ответника, подгрупа на съдиите/ : 1/ Следва ли при изложените по –горе обстоятелства Комисията за защита от дискриминация да бъде привлечена/конституирана като трето лице помагач по делото на страната на ищеца? 2/ Коментарите представляват ли дискриминация и каква форма – тормоз или подбуждане? Забраната за дискриминация поставя ли ограничения на свободата на словото и на изразяване ? 3/Ако коментарите представляват дискриминация, „Бул инфо” АД носи ли отговорност за нарушаване на забраната по чл.4 от ЗЗДискр.? В какъв размер следва да се уважи гражданският иск, следва ли размерът на обезщетението да надвишава репарационния характер и да съдържа санкционни функции ? ІV.След обсъждането на горните въпроси и обосноваването им в съответната подгрупа, становищата се излагат пред съдиите подобно като в един съдебен процес, след което подгрупата на съдиите се оттегля на съвещание и решава делото. Подгрупата на съдиите, отчитайки позициите на подгрупите на адвокати на ищеца и ответника, трябва да представи проекта на решение по делото с кратки мотиви по трите въпроса. V. За предварителна подготовка се препоръчват следните ресурси: Конституцията на Република България, ЗЗДискр., Решение №7 от 04.06.1996г. на КС по конст.дело №1/1996г., Препоръка №20 от 1997г. на Комитета на министрите на Съвета на Европа за езика на омразата, Препоръка № 21 от 1997 г. на Комитета на министрите на Съвета на Европа за медиите и насърчаване на толерантността, РАМКОВО РЕШЕНИЕ 2008/913/ПВР НА СЪВЕТА НА ЕС от 28 ноември 2008 година относно борбата с определени форми и прояви на расизъм и ксенофобия посредством наказателното право,Препоръка №6 на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността, Директива 2000/43, Казус 6„ЖОКЕР” ООД е търговско дружество, със седалище в гр. Б, регистрирано през 2006г. Основната дейност на дружеството е обмен на валута. Дружеството има две бюра за обмен на валута в гр.Б На 01.11.2009г. в местният вестник излиза съобщение, че със заповед №123/25.10.2009г. на Кмета на община Б. е открита процедура за продажба на частна общинска собственост чрез публично оповестен конкурс за недвижим имот с идентификатор 02500.00.101,с площ от 147 кв.м., находящ се в гр. Б, общ. Б. , граничещ с имот с идентификатор 02500.00.100, в който се намира ползваното от „Жокер” ООД под наем помещение на едно от обменните му бюра. Имотът, за който е открита процедурата за продажба чрез публично оповестен конкурс, е изключително привлекателен за много широк кръг от субекти, защото се намира на крайбрежната пешеходна зона, свързваща гр.Б с близкия курортен комплекс А. Около имота има няколко новопостроени петзвездни хотели, яхтено пристанище и много оживен поток от туристи. В публикуваната във вестника обява е посочена одобрената оценка на имота, срока за подаване на оферти, както и следните условия за провеждането му и участието на кандидатите: Предмет на конкурса - изграждане на обекти, обслужващи изграден хотел в гр. Б Цена на имота - не по ниска от 35 868.00 лв. /тридесет и пет хиляди осемстотин шестдесет и осем лева/, без ДДС; Размер на предвидените инвестиции; Срок за влагане на предвидените инвестиции; До участие в конкурса се допускат дружества, регистрирани по търговския закон, със седалище и адрес на управление на територията на Община Б., минимум пет години назад от приемане на решението, които развиват хотелиерска дейност в собствени хотелски бази в гр. Б. „ЖОКЕР” ООД не може да покрие критерии, поставени за субектите,които са допустими за участие в процедурата, защото има седалище в тази община, но заради това,че дружеството е създадено през 2006г. не може да покрие изискването седалището да е в тази община минимум 5 години преди откриването на процедурата. От друга страна никога до сега дружеството не е осъществявало хотелиерска дейност, още повече в собствена хотелска база. До крайния срок за подаване на документи/в рамките на 30 дни/ не е в състояние да закупи собствен хотел и да стартира хотелиерска дейност. Счита, че поставените критерии са дискриминационни на пръв поглед по лично положение, а непряко и по признак гражданство. І. „ЖОКЕР” ООД на основание чл.73 от ЗЗДискр. подава жалба до Административен съд гр.Х против заповедта на кмета, с която е открита процедурата за продажба на имота чрез публично оповестен конкурс. Излага единственото оплакване, че заповедта е издадена в нарушение на чл.4,ал.1 ЗЗДискр. и моли за отмяна на същата. Оспорващият намира, че изискванията за кандидатите за участие в процедурата представляват множествена дискриминация, пряка по признак лично положение и непряка по признак гражданство. Оплакванията си за множествена дискриминация мотивира по следния начин: 1.Изискването за седалище в гр.Б е свързано с местоживеенето на собствениците на дяловете в дружеството,респ. управителите, защото обичайната практика е хората да осъществяват търговка дейност там, където живеят, независимо дали търговската дейност се осъществява точно там, където живее лицето или в последствие лицето променя местоживеенето си в зависимост на мястото на упражняване на търговската дейност. От друга страна заетите в търговското дружество обичайно са лица с местоживеене по мястото, където се осъществява търговската дейност. Местоживеенето се определя по личен избор на лицето и заради това този критерий изключва на основата на лично положени всички субекти, които нямат седалище в община Б или към момента имат седалище в община Б, но не покриват критерия за срока. 2.Изискването за седалище в гр.Б преди повече от 5 години е непряка дискриминация по признак гражданство, защото изключва всички дружества от или със седалища в други държави-членки на ЕС и съставлява дискриминация,забранена по силата на чл. 18 от ДФЕС / предишен чл.12 от ДЕО/ във връзка с правото на установяване по чл. 49 от ДФЕС и чл. 50,пар.2,б.”д” от ДФЕС . 3.Изискването да упражнява хотелиерска дейност при това в собствена хотелска база е свързано както с имуществено положение, защото много малка част от търговските дружества са собственици на хотели.Това изискване е свързано също така и с личното положение на собствениците на дяловете във фирмите, тъй като дали дружеството ще осъществява точно хотелиерска дейност зависи от волята и личната преценка на съдружниците. 4.Няма никакво разумно оправдание имотът да се продава за изграждане на обекти, обслужващи изграден хотел в гр.Б, защото дружеството –кандидат може да име седалище в община Б, но хотелът му да е на километри от продавания имот и да не е възможно продаваният имот да се ползва за изграждането на обекти, които пряко да обслужват хотела му. Това налагало предположението, че конкурсът се прави за дружествата – собственици на двата изградени на крайбрежната пешеходна зона петзвездни хотела. Всичко изложено горе налагало извода, че се ограничават възможностите на много широк кръг от субекти,включително и на физически лица, които с поред заповед са изключени въобще от участие в конкурса. ІІ. Кметът на Община Б. оспорва допустимостта и основателността на жалбата със следните доводи: 1.Оспорването не е допустимо, защото издадената от него заповед е в изпълнение на решени№ 378 от 24.09.2009г. на Общински съвет Б. и в същото време се явява подготвителен акт по издаването на крайния акт за определяне на купувач, т.е неговата заповед на основание чл.21,ал.5 от АПК не представлява индивидуален административен акт.Заради това моли съдът да прекрати образуваното производство и да остави жалбата без разглеждане, като оспорващият може да защити правата си като оспори крайния акт за определяне на купувач. 2. Счита, че поставените критерии не са дискриминация по смисъла на чл.7,ал.1,т.2 от ЗЗДискр. , като изтъква редица доводи в тази насока: а/ изискването за седалище в община Б за период повече от 5 години преди откриване на процедурата е насочено към местни търговски дружества, които обичайно наемали работници от общината и допринасяли по този начин за решаването на местните социални въпроси, свързани със заетостта на населението в общината; б/условието имотът да се продава за изграждане на обекти, обслужващи изграден хотел в гр.Б, има своето оправдание, че площта на продавания имот е твърде малка и би могла да се ползва за тези цели; в/ условията не благоприятстват конкретни хотели, защото на тази площ може да се изгради обект, който да обслужва хотел,намиращ се на километри от местонахождението на имота- например като пункт за раздаване на хавлии и шезлонги за клиентите на хотела в близост до плажа, или като пункт за организиран транспорт /трансфер/ на туристите от хотела до плажа, както и за редица други допълнителни услуги, които да обслужват не само един хотел- например бюро за настаняване на туристи или предлагане на допълнителни туристически услуги. 3.Оспорващото дружество не е със седалище в друга държава –членка на ЕС и следователно на може да се позовава на чл.18 от ДФЕС, защото защитеният признак-гражданство не е приложим към тази ситуация. 4.Условията за участие в конкурса са определени с решение № 378 от 24.09.2009г. на Общински съвет Б., който на основание чл.76,ал.2,т.9 и ал.4 от Наредбата по чл.8,ал.2 от Закона за общинската има правомощието да определя специфични изисквания към кандидатите за участие в конкурса. Изпълнението на решението е възложено на Кмета на Общината, който нямал правна възможност нито да промени изискванията за участие, нито да прецени дали да проведе или не конкурса за продажба на имота. Заради това оспорваната негова заповед възпроизвежда определените от Общинския съвет условия за участие в конкурса, а не ги установява за първи път като условия за допустимост на участниците. ІІІ.Въпроси, които следва да се обсъдят и обосноват във всяка една от трите подгрупи в зависимост от функционалното й положение в процеса /подгрупа –адвокати на оспорващия, подгрупа- адвокати на издателя на заповедта, подгрупа на съдиите/ : 1/ Допустимо ли е оспорването ? 2/ Как следва да се разпредели доказателствената тежест – коя от страните какви факти следва да доказва? 3/Оспорената заповед нарушава ли забраната по чл.4 от ЗЗДискр. и поставените изисквания за участие в конкурса представляват ли множествена дискриминация по признак лично положение и гражданство? Има ли значение фактът, че оспорващото дружество е със седалище в България, а не в друга държава-членка на ЕС за успешното позоваване на признак гражданство? Има ли значение фактът, че критериите към участниците в конкурса са определени с решение на Общинския съвет, а оспорената заповед само ги възпроизвежда, без да ги установява за първи път като такива относно допустимостта на кандидатите в процедурата по конкурса? ІV.След обсъждането на горните въпроси и обосноваването им в съответната подгрупа, становищата се излагат пред съдиите подобно като в един съдебен процес, след което подгрупата на съдиите се оттегля на съвещание и решава делото. Подгрупата на съдиите, отчитайки позициите на подгрупите на адвокати на жалбоподателя и ответника, трябва да представи проекта на решение по делото с кратки мотиви по трите въпроса. V.За предварителна подготовка се препоръчват следните ресурси: ДФЕС,ЗЗДискр., Закон за общинската собственост, ЗМСМА, Практика на Съда на ЕО /Съда на ЕС/, например решение по обединени дела С – 570/2007г. и С – 571/2007г.; Казус 7Архимандрит Евгений, игумен на манастир „Св.св. Безсребърници и чудотворци Козма и Дамян”, село Гигинци и йеромонах Никанор се оплакват от обвиненията на доц. Д-р Румен Ваташки областен координатор на партия „Атака” изразени в поредица пресконференции отразени от регионалните вестници „Градски вестник” от 04.02.2009 и „Вяра” от 04.02.2009 и публикации в интернет-сайта на агенция „За Перник”. Ето и конкретните текстове от публикациите отразени в посочените медии: В пресконференция на 03.02.2009г. доц. д-р Румен Ваташки заявява: “Близостта на двамата православни монаси с върхушката на ДПС, с обръчи на фирми, близки до ДПС, които подлагат безогледно на сеч горите в брезнишко, до голяма степен компрометира българската православна църква, тъй като двамата монаси официално са нейни служители.” „По информация на местни жители според регистрите горите на Гигинския манастир са 450 декара. В последствие се оказва, че тези гори са около 5 000 декара.” „Отец Никанор, известен с това, че е бил брокер преди да стане монах в Гигинския манастир, сега се превърна в брокер на ДПС.” „За нас е неприемливо двама клирици на Българската православна църква да се държат като истински феодали по отношение на жителите в брезнишките села. Тяхното поведение е в разрез с българските православни традиции.” „Можем да кажем, че Евгени и Никанор са зависими и свързани с финансовите далавери на ДПС в област Перник“. Мнения относно дейността на монасите от монастира на същата пресконференция са изразили: Петър Аначков, Александър Методиев, Стойне Велков, живущи в село Гигинци, общ. Брезник и Борис Янков, живущ в село Непразненци, общ.Брезник. Стоян Аначков твърди: “Кабил имал дъскорезна, където карат дърветата. „Ние не можем да им държим сметка, защото нямаме документи, няма милиция, която да ги спре и да каже, къде ги карате“, казва С. Аначков. „ Дадоха ни гора на друго място, а там, където е наше, не ни дадоха. На всяка една къща дадоха по 12 декара гора. Като нямаме къде да режем, отиваме, събираме се групи по 10 човека и отиваме да режем в тази гора“, допълни възрастния човек..” Александър Методиев заявява: “При това положение, турската мафия, а сигурно има и друг, българин, който си пъха пръста там, направиха така, че тази гора, която не се потърси от населението, същата гора я дублираха от съответните участъци и я прехвърлиха от манастира в ляво, покрай реката и горе до самия рид – където направиха шосето за манастира. Къщата ми е до сам гората на манастира. Един колец, да си забием пръчка не смеем да си отрежем, а също е мое. Кой направи тази цялата работа?” Стойне Велков твърди: “Манастирът направи нарушение незаконно като направи бенд на реката за собствени нужди, като не помислиха за нашия добитък къде ще пие вода. Над селото горе гледаме, реката идва мътна, не вали дъжд, нито има облаци, те отгоре я каптират – дето извира водата, след около 100-тина метра я каптират и водата не може да идва в селото. От там си я качват с помпи на манастира имат, резервоар са направили 80 кубика и си качват водата там. А ние от тази вода си напояваме добитъка, градините. А лятото тя пресъхва”. „До манастира направиха един път - от селото до манастира. Сега в момента разбираме, че ще се прави горе джамия. Казват на хората, че ще правят параклис. Ние имаме черква и то не малка. И хората могат да влезнат в нея. Целта им е да направят джамия, а не параклис! Какво прави Нихат Кабил, който идва няколко пъти на манастира? Правел път, ама той ли го прави? Идва, турска музика в манастира. Целта на ДПС-то е да превземат и манастира там.” доц.Ваташки заявява: “Не е логично един толкова малък и никому неизвестен манастир да има над 6 000 декара гора... Като православен християнин за мен е много странно една такава топла връзка между православни монаси и хора от върхушката на ДПС. Известно е, че зад отец Никанор и отец Евгений стоят бизнес интереси, а те са само поставени лица. Има опасност след връщането на имотите на българската православна църква, мафията ще се опита да сложи ръка и върху тях, както се случи и при приватизирането на предприятията и разграбването на българските национални активи. Реално това вече се прави с имоти на Гигинския манастир.” В сайта на информационната агенция „За Перник” има поредица от публикации. Коментарите към новините качени на сайта на агенцията са следните: “Хора от брезнишкото село Гигинци надигнаха глас срещу монасите в Гигинския манастир. Според тях манастира е заграбил техни имоти и гори, благодарение на връзката между монасите и бившият скандален земеделски министър Никат Кабил – от квотата на ДПС” Публикация от 03.02.09г. В сайта на агенцията на 13.02.2009г. „водещата новина” гласи следното: „Монасите от Гигинския манастир се возят в… мерцедес. Интересно е от къде се събират пари, за да се издържа това скъпо возило, което не може да си позволят над 90% от перничани… Гледка, която привлича хорското внимание. А и разходите по гориво на подобна машина не са малки, смятат хората.
Монасите от манастира били засегнати от изказванията на д-р Баташки, а също и от изказванията на горепосочените лица, поради което решили да предявят искове пред съда. В искова молба те изложили всички съображения относно недостоверните изказвания на доц. д-р Румен Ваташки, Петър Аначков, Александър Методиев, Стойне Велков и Борис Янков, като ги упрекнали че действията им са умишлени, с цел възбуждането на ненавист и вражда и унижаване на достойнството на лица от християнско и мюсюлманско вероизповедание като използват словесни средства, изразяващи отрицателни емоционални оценки и негативно отношение, характеристики, унижаващи достойнството на човек и група лица (по отношение на православните монаси и мюсюлманите), като представят българското население около монастира като жертва на агресия, а посочените две групи като нападаща страна, като престъпници, целящи чрез заговор и незаконни действия да се ползват от плодовете на труда на местното българско население, и по този начин е нарушен конституционния принцип на недопускане на дискриминация, провокира се състояние на неприязън, разпалва се чувство на ненавист между значителни религиозни групи лица. Тези действия се изразяват също така в оказване на активно въздействие над хората с помощта на цитати, документи и думи, предприети с цел подбуждането и извършването на определени действия, зараждането в тях на решимост и стремеж да извършат определени действия. Ищците претендират, че тези лица са извършили действия, насочени към възбуждане на ненавист и вражда, а също така унижаване достойнството на човек и група лица по признаци: религия, лично и обществено положение, извършени публично и с използването на средства за масова информация, при това организирано. Ответниците (доц. д-р Румен Ваташки, Петър Аначков, Александър Методиев, Стойне Велков и Борис Янков) считат предявените искове за неоснователни. Ответникът доц. д-р Румен Ваташки отрича на 03.02.2009г. да е имало пресконференция и в цитираните статии да има негови изказвания. Впоследствие сочи, че като областен координатор на партия „Атака” само е обобщил изложеното от жителите на с. Гигинци в импровизирана среща. Другите ответници Петър Аначков, Александър Методиев, Стойне Велков и Борис Янков считат, че са свободни граждани, и че всеки може да изразява свободно своето мнение и да прави изявления в регионалните вестници и информационна агенция „За Перник”. Поясняват, че с направените изказвания не засягат по никакъв начин честта, религията и общественото положение на когото и да е. Считат, че точно конференцията на партия „Атака” е мястото, където трябва да поставят въпроса за гората, която е взета от манастира. Та заявяват, че жителите на с. Гигинци нямат нищо против монасите, но когато хора от друг етнос на стотици километри от тях помагат за възстановяването на християнски манастир, то това будило съмнение.
Закон за защита от дискриминация; Европейска конвенция за правата на човека и основните свободи; Конституция на РБългария; Affaire Erbakan c. Turque, requete N: 59405/00 – Решение на съда в Страсбург; Решение №7 от 04.06.1996 на КС по конституционно дело №1/1996; Решение на Софийски районен съд по гр. Дело №2996/2005 от 05.01.2006
Ана Иванова имала висше образование – магистърска степен по специалността „Начална училищна педагогика”, както и професионална квалификация – ІІ степен ( ІІ-ро ПКС). В средата на август 2010г. , по време на дежурство в училището, секретарката на директорката връчила на Иванова писмено предизвестие за прекратяване на трудовия й договор поради пенсиониране. В отговор на предизвестието Иванова написала молба до Директорката, в която обяснявала, че не е подавала молба за пенсиониране и че няма намерение да го стори, защото обича професията си и иска да работи до пълна пенсия, както и заради чисто финансовите подбуди във връзка с обслужването на заема. Занасяйки молбата, директорката и казала, че това нея не я интересува и че ще я пенсионира против нейната воля. На 16.09.2010 г. директорката на училището връчила на Ана Иванова заповед за прекратяване на трудовото й правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ във връзка с пар. 5 от ДЗР на КСО от длъжността старши учител начален етап на основното образование І-ІV клас . І. Ана Иванова останала недоволна от прекратяването на трудовото й правоотношение, почувствала се унизена от изхвърлянето й от работа, поради което предявила искове пред съда. В една искова молба тя изложила всичките си съображения за незаконност на уволнението, като наред с това претендирала, че уволнението противоречи на забраната по чл.4 от ЗЗДискр.,респ.чл.8,ал.3 от КТ , т.е претендирала, че уволнението й представлява пряка множествена дискриминация на основата на признак възраст и пол.Според нея, ако беше по-млада, нямаше да бъде засегната от подобно уволнение, а ако не беше жена също, защото възрастта, на която мъжете могат да се пенсионират по същия текст е 60 години. В исковата молба изложила следните общи основания за незаконност на уволнението: не е подавала молба за отпускане на пенсия, следователно не била придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в хипотезата на пар.5 от ПЗР на КСО; нормата на пар.5 от ПЗР на КСО предоставяла право за ранно пенсиониране,а не задължение, заради което упражняването му зависело само и единствено от волята на правоимащия. На тези основания е поискала съдът на основание чл.344, ал.1, т.1-3 от КТ да установи незаконността на уволнението, да го отмени, да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност, както и да й бъде присъдено обезщетение за времето,през което е останала без работа. Наред с това изложила оплаквания, че уволнението й е извършено в нарушение на Закона за защита от дискриминация: първо то нарушавало забраната по чл.4 от ЗЗДискр., защото съставлявало пряка дискриминация на основата на признак възраст и пол . Въз основа на тези факти Ана е формулирала следните искания: съдът да установи, че уволнението и представлява забранена от закона множествена дискриминация по признаците възраст и пол, да осъди ответника да преустанови нарушенията и да възстанови положението преди нарушението на забраната за извършване на дискриминация като отмени издадената заповедта за прекратяване на трудовите правоотношения, както и да й присъди обезщетение за неимуществени вреди в резултат на унижението и накърняване на достойнството й чрез дискриминацията в размер на 5000 лева и обезщетение за имуществените вреди в размер на брутното й трудово възнаграждение от 545 лева месечно, за периода от уволнението до влизането в сила на решението. Исковете за отмяна на уволнението и за имуществени вреди са бил предявени в условията на евентуалност, ако исковете по чл.344,ал.1, т.1-3 от КТ бъдат отхвърлени. ІІ. Ответникът /работодателя на Ана Иванова / оспорил предявените искове, както следва: 1. Настоявал съдът да отдели производството по исковете по ЗЗДискр. в друго отделно производство, защото общото им разглеждане с исковете по чл.344 от КТ щяло да затрудни процеса. От друга страна решението по исковете по чл.344 от КТ имало значение за правилното решаване на исковете по ЗЗДискр., защото ако съдът отхвърли иска за незаконност на уволнението, то това ще има значение при преценката дали то представлява дискриминация. Според ответника, ако уволнението е законно, то не би могло да съставлява дискриминация. От друга страна решението по иска по чл.344, ал.1, т.3 от КТ имало значение за решаването на иска за обезщетение за имуществените вреди/чл.73,ал.1,т.3 от ЗЗДискр./ в резултат на претендираните нарушения на ЗЗДискр. Заради това ответникът настоявал съдът да отдели производството по исковете по ЗЗДискр. 2. Ответникът счита всички предявени искове за неоснователни, в частност намира, че след като законодателят е предоставил право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение поради придобито право на пенсия и осигурителен стаж, то едно такова уволнение не представлява дискриминация. Ако съдът продължи да разглежда исковете в едно производство, настоява за отхвърляне на всички искове. 3.Ако исковете по чл.344 от КТ бъдат уважени, ответникът моли за отхвърляне на исковете по чл.71, ал.1 от ЗЗДискр. , защото нямало сравнимо сходни обстоятелства, тъй като нормата на чл.328, ал.1, т.10 от КТ била приложима само спрямо лицата на възрастта за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, а не общо спрямо всички работници и служители. Не на последно място, ако исковете по чл.344,ал.1,т.1-3 от КТ бъдат уважени, то ще има ефект, равностоен на уважаването на тези по чл.71, ал.1, т.1-3 от ЗЗДискр.. Заради това ответникът иска при уважаване на исковете по чл.344 от КТ, производството по исковете по чл.71,ал.1 от ЗЗДискр. да бъде прекратено или същите да бъдат отхвърлени. 4.Уволнението не представлявало забранена от закона дискриминация, защото за него имало обективно и разумно оправдание : През учебната 2010/2011г. голяма част от децата от български етнически произход напуснали училището и се записали в друго училище, защото във въпросното училище имало около 50 % деца от ромски произход. Заради това същото не било желано от българските деца и техните родители. Това рефлектирало върху бюджета на училището - делегираните бюджети на училищата се сформирали на база установения стандарт за издръжка на едно дете и броя на записаните в училището ученици. С отлива на децата от български произход намалял бюджета на училището и нормативът от часове. При съставянето на Образец 1 за учебната година въз основа на намалелия брой на учениците трябвало една бройка за начален учител да се намали заради липса на нужния норматив от часове за тази длъжност. С други думи трябвало да се съкрати един учител и директорът преценил , че най-безболезнено ще бъде да се уволни учител, който е придобил право на пенсия.Тази идея била съгласувана с юрисконсулт от МОНМ . ІІІ.Въпроси, които следва да се обсъдят и обосноват във всяка една от трите подгрупи в зависимост от функционалното й положение в гражданския процес /подгрупа –адвокати на ищеца, подгрупа- адвокати на ответника, подгрупа на съдиите/ : 1.Нужно ли е отделяне на производството по исковете по чл.71 от ЗЗДискр. от тези по чл.344 от КТ ? 2.Решението по исковете по чл.344 от КТ има ли значение за решаването на исковете по чл.71 от ЗЗДискр , ако има по какъв начин рефлектира върху тях? 3.Уволнението поради пенсиониране представлява ли дискриминация, каква по вид, по кои признаци, в какво съчетание на признаците, случаят попада ли в изключенията по чл.7 от ЗЗДискр. или по Директива 2000/78, има ли разумно и обективно оправдание /пропорционално ли е/? 4.Икономическите затруднения или целяни икономии, конкурентоспособност могат ли да бъдат оправдание на дискриминация по възраст и/или по пол ? 5.Необходимо ли е за разрешаването на случая да се иска тълкуване на някои разпоредби от Директива 2000/78 и какви въпроси трябва да се формулират? 6.Нужно ли е обезщетенията за множествена дискриминация да са в по-висок размер ,за да са по ефективни и ефикасни ? 7.Позиция /решение по съществото на исковете, какво е съчетанието на признаците – пол и възраст , ако се приеме случаят за множествена дискриминация ? ІV.След обсъждането на горните въпроси и обосноваването им в съответната подгрупа, становищата се излагат пред съдиите подобно като в един съдебен процес, след което подгрупата на съдиите се оттегля на съвещание и решава делото. Подгрупата на съдиите, отчитайки позициите на подгрупите на адвокати на ищеца и ответника, трябва да представи проекта на решение по делото с кратки мотиви по трите въпроса. V. За предварителна подготовка се препоръчват следните ресурси: ЗЗДискр., Закон за народната просвета, Правилник за прилагане на народната просвета, Кодекс на труда ; Директива 2000/78, Практика на Съда на ЕО /Съда на ЕС/, напр. Дело С-388/07; С-356/09;С- 46/07; С- 499/08; С -341/2008; С -250/2009; С -45/2009; C 447/09; C 159/10; Борба с множествената дискриминация,2007г.,Европейска комисия http://ec.europa.eu/social/main.jsp?catId=738&langId=en&pubId=51&type=2&furtherPubs=no ; Множествената дискриминация в правото на ЕС, 2009г. ; Данни с фокус – Множествена дискриминация , Агенция на ЕС за основните права http://fra.europa.eu/fraWebsite/attachments/EU_MIDIS_DiF5-multiple-discrimination_EN.pdf. Казус 9Конфликти между правото на равно третиране и другите основни права Свобода на вероизповеданието / религиозните убеждения Ищецът е асоциация на име Пинк Спорт (Pink Sport), която се занимава с организиране на гей спортни събития в държавите членки на Европейския съюз, регистрирана по реда на Закона за юридическите лица с нестопанска цел. Членството в тази организация не е обвързано с определена сексуална ориентация. Всяка година Пинк Спорт организира спортен турнир в някой от големите градове на страната. Спортните турнири са предназначени не само за гей участници, а са открити за посетители без оглед на сексуалната им ориентация. Ответната страна е компания, която произвежда хавлиени и текстилни изделия. Тя предлага услугата принтиране и бродиране на хавлиени кърпи с надписи по поръчка на клиента. Ответникът изрично споменава на своя фирмен уебсайт, че компанията има християнски етичен кодекс и не принтира или бродира надписи с богохулен или циничен характер, както и текстове рекламиращи дейности, които са в разрез с християнските ценности. Ползвайки електронния формуляр за поръчки на уебсайта на компанията, ищецът поискал оферта за изработване на 350 хавлиени кърпи с надпис „Спортен гей турнир 2010”, които да бъдат подарени на участниците в турнира. В отговора си ответната страна отказва да предостави оферта и дори моли ищеца да не организира подобни прояви. Ответната страна добавя, че прави това защото Бог е създал човека по Свой образ и подобие, в Своя прослава и изисква от хората да живеят в Негова чест, като изрично забранява сексуалните взаимоотношения между хора от един и същи пол. Впоследствие ищецът пита ответника дали е разбрал правилно, че не желае да встъпва в делови отношения с организация, която организира гей спортни събития. В отговор ответникът информира ищеца, че той като всеки друг може да поръча хавлиени кърпи от компанията. Но компанията отказва да принтира или бродира текстове, които са в разрез с религиозните принципи заложени в нейния етичен кодекс. Ответникът добавил, че компанията е готова да отпечата текста „Спортен турнир 2010”, посочвайки името на града, ако това е необходимо. Впоследствие ищецът информирал ответника, че е решил да не използва услугите на компанията. Ищецът твърди, че е жертва на дискриминация, моли съдът да установи нарушението, да осъди ответника да се въздържа в бъдеще от подобни нарушения и претендира обезщетение за вреди.
С присъда от 29.06.2006 г. Районния съд гр.В признава Петрана Георгиева за виновна и я осъжда на 3 години лишаване от свобода, които да бъдат изтърпени ефективно. Основен мотив на районния съд да откаже прилагането на института на условното осъждане е ромският етнически произход на жалбоподателката: „.......наслагва се едно чуство за безнаказаност по този начин особено у малцинствените групи, за които условното наказание не е осъждане (това относно генералната превенция) Още повече това важи и в конкретния случай относно и осъществяване целите на индивидуалната превенция - по този начин чрез реално изтърпяване на наказанието действително ще се попречи на извършителя както да върши други престъпления, така и да превъзпита и поправи.”. Аргументът, свързан със здравния статус на подсъдимата, не е обсъждан от съда. Мотивите на районния съд са преповторени от окръжен съд П в решение от октомври 2006 г. , с което първоинстанционната присъда е потвърдена. С решение № 123 от 2007 г. Върховния касационен съд оставя без уважение молбата на Петрана Георгиева за отмяна на въззивното решение, без да се произнася изрично по наведените от защитата доводи за недопустимо осъждане на жалбоподателката, на базата на етническата й принадлежност. І. Петрана Георгиева, излагайки горните факти предявява пред Районен съд гр.П искове по чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.3 от ЗЗДискр. Исковете са срещу Районния съд – В, постановил присъдата с оплакване, че спрямо нея е допуснато нарушение на правото на недискриминация, равенство пред закона и равно третиране, тъй като в мотивите на съда тежестта на наложеното наказание и неговото изпълнение са базирани изцяло на ромския й етнически произход, както и съдилищата разгледали жалбата й са пропуснали да обсъдят възраженията й за допуснато спрямо нея дискриминационно отношение. Ищцата твърди, че всички други изисквания, предвидени в Наказателния кодекс за прилагане на условното осъждане, са били налице в нейния случай, но първоинстанционния съд й е наложил обаче ефективна присъда с единствения мотив, че условна присъда не би била взета сериозно под внимание, особено след малцинствените общности. Ищцата счита, че този аргумент е визирал директно принадлежността й към ромското малцинство – факт, който тя счита за доказателство, че при същите обстоятелства, на представител на етнокултурното мнозинство в страната не би била наложена ефективна присъда.. Позовава се на практиката на ЕСПЧ по сходен случай – решение от 25.03.2010г. по жалба №37193/07г. Исканията към съда са, както следва: 1.за установяване на дискриминация (нарушение на чл.4,ал.1 от ЗЗДискр. ) по признак етническа принадлежност, извършено от ответника, поради посочени дискриминационни мотиви на ефективната присъда. 2.за осъждане на ответника да преустанови нарушението и за в бъдеще да се въздържа от извършването на по-нататъшни подобни нарушения; 3.за осъждане на ответника да заплати обезщетение за претърпените в резултат на нарушението неимуществени вреди в размер на 10 000 лева. 4.за осъждане на ответника за заплати на ищцата сторените по делото разноски . Към исковата молба са представени следните доказателства : присъда от 29.06.2006 на районен съд – В, решение на окръжен съд П, решение № 123 от 2007 г. на Върховен касационен съд. решение от 25.03.2010г. по жалба №37193/07г. на ЕСПЧ. Ищцата счита, че тези доказателства са достатъчни за прилагането на облекчената доказателствена тежест по чл.9 от ЗЗДискр. ІІ.Ответникът районен съд – В чрез процесуалния си представител оспорва предявените искове по основание и размер като изразява следното становище: 1. твърди, че районния съд – В е спазил изискването на чл. 8 от Закона за съдебната власт, а именно: (1) Органите на съдебната власт прилагат законите точно и еднакво спрямо всички лица и случаи, за които се отнасят. (2) При осъществяване на функциите на съдебната власт, както и при заемане на длъжности в органите на съдебната власт, не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние. 2. твърди, че с постановената присъда не е допусната дискриминация спрямо ищцата основаваща се на етническата й принадлежност. Счита, че съдът е спазил правилно националното законодателство и в конкретния случай налагането на ефективна присъда е можело да възпре както жалбоподателката, така и другите членове на обществото от прибягване на този вид измама. Смята, че в мотивите към съдебното решение, първоинстанционния съд е подчертал, че евентуалното налагане на условно присъда би породило чувство за безнаказаност у всички членове на обществото, без разлика на принадлежността им към една или друга етнокултурна общност. 3. счита, че ищцата след като твърди че е била по-неблагопроятна третирана не е посочила друго лице, което е било или би било третирано в сравнима ситуация, поради което исковата молба се явява неоснователна; 4. намира, че решението на ЕСПЧ по друго дело не е обвързващо съда по този конкретен иск и че то няма задължителна сила за настоящите ищца, ответник и решаващ съд ; 5.настоява за отхвърляне на предявените искове като неоснователни, като счита, че претендираното обезщетение е завишено. ІІІ.Въпроси, които следва да се обсъдят и обосноват във всяка една от трите подгрупи в зависимост от функционалното й положение в гражданския процес /подгрупа –адвокати на ищеца, подгрупа- адвокати на ответника, подгрупа на съдиите/ : 1. Допустими ли са предявените искове ? 2.Изложеното представлява ли дискриминация и ако – да, каква по вид ( пряка или непряка)? 3. Подлежи ли на оправдаване едно подобно третиране на жалбоподателката - може ли да се изтъква обективно и разумно оправдание, за да се обоснове, че разликата в третирането не представлява забранена от закона дискриминация? Какви факти биха могли да съставляват в конкретния случай обективно и разумно оправдание, изключващо квалифицирането му като забранена от закона дискриминация? 4.Кой е извършителят на дискриминацията и кой следва да носи отговорност? 5.Основателни ли са исковете и в какъв размер ? ІV.След обсъждането на горните въпроси и обосноваването им в съответната подгрупа, становищата се излагат пред съдиите подобно като в един съдебен процес, след което подгрупата на съдиите се оттегля на съвещание и решава делото. Подгрупата на съдиите, отчитайки позициите на подгрупите на адвокати на ищеца и ответника, трябва да представи проекта на решение по делото с кратки мотиви по трите въпроса. V. За предварителна подготовка се препоръчват следните ресурси: Конституцията на Република България (чл.6, ал. 2 Конституцията прогласява принципа на равенство на гражданите пред закона и забранява всякакво ограничение на техните права или привилегии, основаващо се, между другото, на расов или етнически признак), Наказателно процесуален кодекс (Член 11, алинея 2 на Наказателно-процесуалния кодекс от 2006 година задължава съдилищата, прокуратурата и органите, натоварени с извършване на наказателното следствие, да прилагат по еднакъв начин закона спрямо всички граждани), Закон за съдебната власт (чл.8), Закон за защита от дискриминация, Конвенция за защита правата на човека и основните свободи, Директива 2000/43 относно прилагането на принципа на равно третиране на лица без разлика на расата или етническия произход, Рамкова конвенция за защита на националните малцинства, Решение на ЕСПЧ от 25.03.2010г. по жалба №37193/07г. Каталог: progress2010 2011 -> images -> stories stories -> Проект vs/2010/008/0536 "Равенството Път към прогрес" stories -> Идентичност и права на човека михаил Иванов stories -> Дейността на прокуратурата на република българия срещу дискриминацията реалности и проблеми stories -> Практиката на Върховния касационен съд по дела за престъпления, мотивирани от предразсъдъци и омраза /Резюме/ 1 stories -> Проект vs/2010/008/0536 "Равенството Път към прогрес" Изтегляне 6.25 Mb. Сподели с приятели:
|