Полезни ресурси и линкове

1 Хомофобия, сексизъм, ксенофобия, антисемитизъм, расизъм, нетолерантност

2 чл.162 – чл.166, чл.172, ал.1 от НК

3 чл.116, ал.1, т.11; чл.131, ал.1, т.12 от НК

4 чл.419 а от НК

5 Според Салман Ружди ислямофобията е „окаяна концепция, бъркаща критиката към исляма като религия и стигматизацията на онези, които вярват в нея.“

6 Влязла в сила на 4 януари 1969 г.

7 Влязла в сила на 3 септември 1981 г.

8 Влязла в сила на 2 септември 1990 г.

9 Hillier, T., Principles of Public International Law. Second edition. London/Sydney, 1999, p. 38.

10 Drewicki, K., Internationalization of Human Rights and Their Jurisdiction. – In: An Introduction to the International Protection of Human Rights, 32-36.

11 Това е международна организация на ислямските държави, която също е регионална, доколкото обхваща териториите на държавите-членки, независимо че се намират на различни континенти.

12 Drzewicki, K. Op. cit., p.39.

13 Обн. ДВ. бр.86 от 30 Септември 2003г., изм. ДВ. бр.70 от 10 Август 2004г., изм. ДВ. бр.105 от 29 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.30 от 11 Април 2006г., изм. ДВ. бр.68 от 22 Август 2006г., изм. ДВ. бр.59 от 20 Юли 2007г., изм. ДВ. бр.100 от 30 Ноември 2007г., изм. ДВ. бр.69 от 5 Август 2008г.,изм. ДВ. бр.108 от 19 Декември 2008г., изм. ДВ. бр.42 от 5 Юни 2009г., изм. ДВ. бр.74 от 15 Септември 2009г., изм. ДВ. бр.103 от 29 Декември 2009г., изм. ДВ. бр.97 от 10 Декември 2010г., изм. ДВ. бр.23 от 22 Март 2011г., изм. ДВ. бр.39 от 20 Май 2011г.

14 Ратифициран с Указ № 1199 на Президиума на Народното събрание от 23 юли 1970 г., публикуван в ДВ, бр.60 от 1970 г. Пактът е обнародван в ДВ, бр.43 от май 1976 г. В сила за България от 23 март 1976 г.

15 Ратифициран с Указ № 1199 на Президиума на Народното събрание от 23 юли 1970 г., публикуван в ДВ, бр.60 от 1970 г. Пактът е обнародван в ДВ, бр.43 от май 1976 г. В сила за България от 23 март 1976 г.

16 Ратифицирана с Указ № 515 на Президиума на Народното събрание от 23 юни 1966 г., публикуван в ДВ, бр.51 от 1966 г. Обнародвана в ДВ, бр.56 от 1992 г. В сила за България от 4 януари 1969 г.

17 Ратифицирана с Указ № 1944 на Държавния съвет от 18 септември 1981 г., публикуван в ДВ, бр.76 от 25 септември 1981 г. Необнародвана. В сила за България от 10 март 1982 г.

18 Ратифицирана с Решение на Великото Народно събрание от 11 април 1991 г., публикувано в ДВ, бр.32 от 1991 г. Обнародвана в ДВ, бр.55 от 12 юли 1991 г. В сила за България от 3 юли 1991 г.

19 Ратифицирана с Указ № 508 на Президиума на Народното събрание от 17 ноември 1962 г. Обнародвана в ДВ, бр.6 от 22 януари 1963 г.

20 Ратифицирана с Указ № 54 на Президиума на Народното събрание от 26 февруари 1954 г. Необнародвана. В сила за България от 7 юли 1954 г.

21 Рагифицирана с Указ № 205 на Президиума на Народното събрание, обнародван в Известия, бр.46 от 7 юни 1960 г. Ратификацията е официално регистрирана в Международното бюро на труда на 22 юли 1960 г. Обнародвана в ДВ, бр.35 от 2 май 1997 г. В сила за България от 22 юли 1961 г.

22 Ратифицирана с Указ № 161 от 2 юли 1955 г. на Президиума на Народното събрание, обнародван в Известия, бр.54 от 5 юли 1955 г. Ратификацията е официално регистрирана в Международното бюро на труда на 7 ноември 1955 г. Обнародвана в ДВ, бр.35 от 2 май 1997 г. В сила за България от 7 ноември 1956 г.

23 Решението е публикувано в ДВ, бр.56 от 1992 г. РОКС 1991-1992 г. на стр.116-120.

24 ДВ, бр.100 от 1992 г.

25 ДВ, бр.25 от 2001 г. Текстът е в сила от 31.03.2001 г.

26 Публикувано в ДВ, бр.77 от 31 август 1999 г.; РОКС 1999, с.160-161.

27 Конституция на Република България. Анотирана с тълкуванията на Конституционния съд. Съставител Нено Неновски. С., 2001 г., с. 25, бележка под линия 5.

28 Мръчков, В., Международно трудово право. С., 2000 г., 301-302.

29 Основни права на човека и гражданина, 1998 г., стр.151. Същата монография е преиздадена под заглавието „Основни права на човека”, С., 2002 г.

30 Обнародвана в ДВ, бр.87 от 10 декември 1987 г.

31 Публикувано в ДВ, бр.62 от 31 юли 1992 г.; РОКС 1991-1992, с.121.

32 Обн. в ДВ, бр.97 от 13 ноември 2001 г.

33 Обн. в ДВ, бр.62 от 1 август 2006 г. В сила от 4 август 2006 г.

34 Обн. в ДВ, бр.97 от 13 ноември 2001 г. В сила от 13 ноември 2001 г. Обнародвани в ДВ, бр.28 от 19 март 2002 г.

35 Обн. в ДВ, бр. 80 от 2 октомври 1992 г., изм. в ДВ, бр. 137 от 20 ноември 1998 г. България е ратифицирала 11 от Допълнителните протоколи към конвенцията.

36 Законът за ратификация е обн. в ДВ, бр. 30 от 11 април 2000 г. Хартата е обн. в ДВ , бр. 43 от 4 май 2001 г.

37 Закон за ратифициране, приет на 15.04.1993 г., обнародван в ДВ, бр. 33 от 1993 г. В сила от 01.02.1995 г. Обнародвано в ДВ, бр. 61 от 25.05.1995 г.

38 Communication from the Commission on the Charter of Fundamental Rights of European Union. Brussels, 13.09.2000. COM (2000) 559 final, § 2 ‘The Objectives of the Charter’.

39 По тези въпроси вж. Мулешкова, И., Забраната на дискриминацията в стандартите на МОТ и правото на ЕС в заетостта и професиите. – В: сп. Право без граници, бр.3-4/2003 г., 10-11.

40 По-подробно за международните механизми вж. The United Nations and Human Rights. A Critical Appraisal. Edited by Philip Alston. Clarendon Press, Oxford, 1996; Права человека. Отв. редактор член-корреспондент РАН, д.ю.н. Е.А.Лукашева, Норма, Москва, 2003, с.495-522; Мулешкова, И., Универсалните стандарти и механизмите за защита на правата на човека в системата на ООН. – В: Основни права на човека под редакцията на проф. д-р Евгени Танчев., С., 2002 г.

41 Това на английски се обозначава като “output” в смисъл на практика на съответния международен орган в зависимост от компетенциите му според съответната конвенция, която го учредява.

42 Интересно изследване на проблематиката може да се види в: Final Report on the Impact of Findings of the United Nation Human Rights Treaty Bodies, presented by the Committee on International Human Rights Law and Practice during the International Law Association Berlin Conference, 2004. Авторът е индивидуален член на този Комитет и е представил предварителен доклад за България по този въпрос.

43 Cormack, J. and J. Niessen, The Independence of Equality Bodies. -- In: European Anti-Discrimination Law Review, Issue No. 1/April 2005, 23-27.

44 Много близък по правомощия на българската КЗД.

45 Обн., ДВ, бр. 86 от 30.09. 2003 г.

46 ЕСПЧ, Carson and Others v. UK [GC] (No. 42184/05), 16 март 2010 г.; параграф 61. Подобно, ЕСПЧ, D.H. and Others v. the Czech Republic [GC] (No. 57325/00), 13 ноември 2007 г., параграф. 175; ЕСПЧ, Burden v. UK [GC] (No. 13378/05), 29 април 2008 г., параграф 60.

47 Р на РС-Враца № 2 от 28.01.2006 г. по гр. д. № 1160/2005 г. (искът е отхвърлен, тъй като ищецът не уточнил дали се жалва от пряка или от непряка дискриминация). Цит по Илиева, М., Практика на гражданските съдилища по Закона за защита от дискриминация, С., 2009 г., с.59.

48 За подробен анализ на практиката на административните и гражданските съдилища, вж. цялостно Илиева, М., Практика на гражданските съдилища по Закона за защита от дискриминация. С., 2009 г. и Илиева, М., Практика на Върховния административен съд и Административен съд, София-град по Закона за защита от дискриминация, С., 2009 г.

49 Р на ВАС № 10205 от 25.10.2007 г. по адм. д. № 4611/2007 г. Цит. по Илиева, М., Практика на Върховния административен съд и Административен съд, София-град, Цит.съч., с.35.

50 Р на ВАС № 6407 от 30.05.2008 г. по адм. д.  2654/2008 г.; Р на ВАС № 7452 от 11.07.2007 г. по адм. д. № 3633/2007 г.; Р на ВАС № 236 от 9.01.2008 г. по адм. д. № 8046/2007 г.; Р на ВАС № 13071 от 27.12.2006 г. по адм. д. № 4363/2006 г.; Р на ВАС № 10743 от 5.11.2007 г. по адм. д. № 7079/2007 г.; Р на ВАС № 6577 от 3.06.2008 г. по адм. д. № 4872/2008 г. Цит. по Илиева, М., Практика на Върховния административен съд и Административен съд, София-град, Цит.съч., с.38.

51 Р на ВАС № 7452 от 11.07.2007 г. по адм. д. № 3633/2007 г. Пак там.

52 Р на ВАС № 6108 от 14.06.2007 г. по адм. д. № 10775/2006 г. свързва дискриминацията с ,,опит да се поста­ви в по-не­из­год­но по­ло­же­ние ед­на гру­па ра­бот­ни­ци спря­мо дру­га'', какъвто е възможен само при пряк умисъл за неравно третиране. Пак там.

53 Р на ВАС № 13071 от 27.12.2006 г. по адм. д. № 4363/2006 г. Цит. по Илиева, М., Практика на Върховния административен съд и Административен съд, София-град, Цит.съч., с.39.

54 Р на ВАС № 10899 от 7.11.2007 г. по адм. д. № 5/2007 г. Пак там.

55 Р на РС-Пловдив № 179 от 25.01.2006 г. по гр. д. № 7911/2004 г. (Сред съображенията на съда да не се солидаризира с извод за дискриминация е неуста­но­вяването на ,,кон­текст на дискри­ми­на­цион­на политика''); Р на РС-Пловдив № 180 от 26.01.2006 г. по гр. д. № 7912/2004 г. По тези дела е въведено отделно и напълно некоректно понятие ,,отношение на тормоз'', което показва смесване на понятията за пряка дискриминация и тормоз. Цит. по Илиева, М., Практика на гражданските съдилища, Цит.съч., с.75, 188.

56 Р на РС-Стара Загора № 146 от 10.03.2008 г. по гр. д. № 899/2007 г. Според ищеца зат­во­рническата администрация не пре­доста­вя вест­ници на осъдените на доживотен затвор с мотива, че на лица с такова наказание ,,вест­ни­ци не са нуж­ни“. Съдът отхвърля претенцията, тъй като не намира за доказана целта на администрацията да постави ищеца в неравно положение и тъй като причините за непредоставяне на вестник са финансови. Цит. по Илиева, М., Практика на гражданските съдилища, Цит.съч., с.75.

57 СЕО, делото Dekker, ре­ше­ние от 8.11.1990 г.

58 FRA Handbook on European Non-Discrimination Law, 2010, 22-23.

59 Р на СРС от 10.01.2007 г. по гр. д. № 2751/2006 г. Цит. по Илиева, М., Практика на гражданските съдилища, Цит.съч., с.77.

60 Р на РС-Пазарджик № 1325 от 1.03.2005 г. по гр. д. № 1725/2004 г. Цит. по Илиева, М., Практика на гражданските съдилища, Цит.съч., с.78.

61 Р на СРС от 9.07.2004 г. по гр. д. № 1969/2004 г. и Р на ВКС № 591 от 12.03.2008 г. по гр. д. № 620/2006 г. по същия случай. Ищцата е била изгонена от магазин, като й е било отказано обслужване и е била обиждана по­ра­ди ром­ския си произ­ход; Р на ОС-Пазарджик № 622 от 2005 г. по гр. д. № 675/2005 г. (да­ли ня­кой и кой е разпо­ре­дил ро­ми да не се об­служ­ват в за­ве­де­нието, е без зна­че­ние за спо­ра); Р на РС-Карлово № 4 от 22.06.2006 г. по гр. д. № 222/2004 г. (без зна­че­ние е, че в за­ве­де­нието на от­вет­ни­ка са ра­бо­ти­ли и дру­ги ет­ни­чески тур­ци ос­вен из­вър­ши­те­ля). Р на ОС-Пловдив № 1123 от 5.05.2006 г. по гр. д. № 10/2006 г. (отказ лице от ромски произход да бъде допуснато в дискотека е квалифициран като пряка дискриминация), Р на РС-Пазарджик № 473 от 2007 г. по гр. д. № 1954/2006 г. (отказ от достъп на лица с психическо заболяване до плаж с мотива, че всяват страх). Цит. по Илиева, М., Практика на гражданските съдилища, Цит.съч., с.83-133.

62 Р на РС-Пловдив № 158 от 6.01.2006 г. по гр. д. № 2105/2005 г. Обя­ва, която изиск­ва за­вър­ше­но юридическо обра­зо­ва­ние в Софийския уни­вер­си­тет, е приета за дискри­ми­на­цион­на, ,,тъй ка­то поста­вя до­пъл­ни­тел­но изиск­ва­не, което пря­ко дискри­ми­ни­ра опре­де­лен го­лям кръг лица, ка­то по то­зи на­чин ги ели­ми­ни­ра (чрез не­по­да­ва­не­то на доку­менти) от възможност­та за ре­ал­но участие в конкур­са”. Пак там.

63 Р на СРС от 18.05.2007 г. по гр. д. № 13789/2006 г. По това дело е открита пряка дискриминация поради осигуряване на подкрепяща среда за деца с увреждания само в определени училища, тъй като това ограничава избора им на училище. Решението е потвърдено с Р на СГС от 7.04.2008 г. по гр. д. № 2585/2007 г., в което, между другото, се казва, че неизпъл­не­нието на нор­ма­тив­но въз­ло­же­ни задължения на дър­жав­ни­те ор­га­ни, опра­во­мо­ще­ни да про­ве­дат дър­жав­на­та по­ли­ти­ка на рав­но­поста­вя­не на де­ца­та, пред­ставля­ва акт на пря­ка дискри­ми­на­ция по приз­нак ув­реж­дане, проявен в без­дейст­вието на Министъра на образованието и науката да вклю­чи в го­диш­ни­те проек­ти за бю­джет на МОН не­об­хо­ди­ми­те раз­хо­ди за под­кре­пя­ща сре­да на те­зи де­ца и да приеме Наредба, която да съз­да­ва адап­ти­ран ва­риант на дър­жав­ни­те обра­зо­ва­тел­ни изиск­ва­ния за де­ца­та с увреж­да­ния. Цит. по Илиева, М., Практика на гражданските съдилища, Цит.съч., с. 79.

64 Р на СРС от 1.08.2005 г. по гр. д. № 2079/2004 г. По делото е установена преднамерена практика явилите се на интервю за работа лица от ромски произход, които отговарят на обявените от работодателя изисквания, да бъдат обезсърчавани, да не имсе дава възможност да покажат уменията си, а интервюто да се води явно повърхностно. Според съда ище­цът е бил третиран по-небла­гоприят­но от ли­ца, които са би­ли из­бра­ни след ин­тер­вюто, и от ли­ца, които са би­ли избра­ни след пред­ход­ни ин­тер­вю­та при срав­ни­ми сход­ни об­стоятел­ст­ва. Цит. по Илиева, М., Практика на гражданските съдилища, Цит.съч., с. 81.

65 Р на ВАС № 12373 от 11.12.2006 г. по адм. д. № 8081/2007 г. (изиск­ва­не за по­не пет го­ди­ни стаж при работодателя, който наема на работа). Цит. по Илиева, М., Практика на Върховния административен съд и Административен съд, София-град. Цит. съч., с. 45.

66 Р на ВАС № 5936 от 12.06.2007 г. по адм. д. № 420/2007 г. от­нос­но устав­на забра­на хо­ра, които не са сля­по-глу­хи, да из­би­рат и да бъ­дат из­би­ра­ни в ръ­ко­вод­ни­те ор­га­ни на асо­циация на сля­по-глу­хи­те. Потвър­дено в Р на ВАС № 10578 от 31.10.2007 г. по адм. д. № 7651/2007 г. Пак там.

67 Р на ВАС № 12457 от 12.12.2006 г. по адм. д. № 9168/2006 г. (ме­ди­цин­ски екип е из­пра­тен ед­ва след на­ме­са­та на по­ли­цията „и сле­до­ва­тел­но спеш­на­та ме­ди­цин­ска по­мощ е доста­ве­на при по-небла­гоприят­ни усло­вия“). Пот­върдено с Р на ВАС № 6038 от 13.06.2007 г. по адм. д. № 1820/2007 г. Пак там.

68 Р на ВАС № 10851 от 7.11.2007 г. по адм. д. № 7652/2007 г. (сле­до­бед­ни­те сме­ни се ха­рак­те­ри­зи­рат с ма­лък наплив на па­циен­ти). Пак там.

69 Р на ВАС № 11421 от 19.11.2007 г. по адм. д. № 5604/2007 г. Пак там.

70 Р на СГС от 7.05.2008 г. по гр. д. № 3258/2006 г., Р на РС-Пазарджик № 473 от 2007 г. по гр. д. № 1954/2006 г., Р на СРС по гр. д. № 1173/2007 г., Р на ВАС № 11352 от 19.11.2007 г. по адм. д. № 7975/2007 г.

71 Р на СРС от 18.05.2007 г. по гр. д. № 13789/2006 г. Цит. по Илиева, М., Практика на гражданските съдилища, Цит.съч., с. 79.

72 Р на РС-Варна № 2693 от 10.08.2007 г. по гр. д. № 626/2007 г. Според това решение дискри­ми­на­ция е на­ли­це в слу­чаите на не­рав­но тре­ти­ра­не на ед­но ли­це спря­мо дру­го, но не и ко­га­то пра­вата на ед­но са нару­ше­ни, без да е на­ли­це по-бла­гоприят­но тре­ти­ра­не спря­мо дру­ги­го. Цит. по Илиева, М., Практика на гражданските съдилища, Цит.съч., с. 46.

73 Р на ВАС № 5154 от 23.05.2007 г. по адм. д. № 12403/2006 г., пот­вър­де­но от 5-чле­нен състав на съ­да с Р № 9342 от 8.10.2007 г. по адм. д. № 7196/2007 г. Цит. по Илиева, М., Практика на Върховния административен съд и Административен съд, София-град. Цит. съч., с. 45.

74 Р на ВАС № 13369 от 27.12.2007 г. по адм. д. № 8081/2007 г. Пак там.

75 Р на ВАС № 7452 от 11.07.2007 г. по адм. д. № 3633/2007 г. Пак там.

76 Р на ВАС № 7997 от 26.07.2007 г. по адм. д. № 6840/2006 г. Пак там.

77 Р на ВАС № 236 от 9.01.2008 г. по адм. д. № 8046/2007 г. (според съда не се за­ся­гат за­кон­ни пра­ва и ин­те­ре­си на потре­би­те­ли­те, тъй ка­то из­вън по­со­че­на­та въз­расто­ва гру­па съ­щи­те имат рав­но пра­во на избор на дру­га або­на­мент­на услу­га). С Р на ВАС № 862 от 24.01.2008 г. по адм. д. № 7091/2007 г., с което е потвърдено това решение, се казва ,,пред­ло­женията, на­со­че­ни към ли­ца от опре­де­ле­на въз­расто­ва гру­па, не оз­на­ча­ват дискри­ми­на­ция или иг­но­ри­ра­не на оста­на­ли­те въз­расто­ви гру­пи“. Цит. по Илиева, М., Практика на Върховния административен съд и Административен съд, София-град. Цит. съч., с. 46.

78 Р на ВАС № 11981 от 29.11.2007 г. по адм. д. № 7976/2007 г. (пре­мест­ва­не­то е обосновано с неприкрити сек­сист­ки мо­ти­ви). Пак там.

79 Р на ВАС № 6577 от 3.06.2008 г. по адм. д. № 4872/2008 г. (съ­дът приема, че сту­ден­тът сам е приел да учи в то­зи фа­кул­тет, въпреки че дру­ги та­ки­ва фа­кул­те­ти в неговия град ня­ма.). Пак там.

80 Р на СГС от 17.01.2008 г. по гр. д. № 2873/2005 г. (вся­ко огра­ни­че­ние при осъ­щест­вя­ва­не­то на правото на труд, ос­но­ва­но на етническа при­над­леж­ност, е акт на пря­ка дискри­ми­на­ция). Цит. по Илиева, М., Практика на гражданските съдилища, Цит.съч., с. 69. Камара на лордовете, Великобритания, делото James v. Eastleigh Borough Council [1990], Решение от 14 юни 1990 г. (полова дискриминация на съпрузи, и двамата навършили 61 години, от които само съпругата е навършила пенсионната възраст и поради това е допусната до обществено място без да заплаща такса. Признакът ,,пенсионер” е неизбежно обвързан с пола, тъй като полът определя различна пенсионна възраст).

81 Обратно в Р на СРС от 28.02.2007 г. по гр. д. № 4035/2006 г. Според това решение пря­ка­та и непря­ка­та дискри­ми­на­ция не се различават по ос­но­ва­ние или по последицата ,,по-неблагоприятно третиране'', а по това дали дискри­ми­ни­ра­що­то по­ве­де­ние от­кри­то се мо­ти­ви­ра с на­ли­чието на ня­кой от защитени­те призна­ци, или то­зи мо­тив се прикри­ва с при­вид­но не­утрал­на разпоредба, кри­те­рий или прак­ти­ка. Цит. по Илиева, М., Практика на гражданските съдилища, Цит.съч., с. 70.

82 Апелативен съд на Великобритания, делото Balamoody v UK Central Council for Nursing, Midwifery and Health Visiting [2002] ICR 646 (Когато ня­ма под­хо­дящ ре­ален срав­ни­тел, съ­дът след­ва да кон­стру­ира хи­по­те­ти­чен срав­ни­тел, спря­мо ко­го­то да пре­це­ни тре­ти­ра­не­то на ище­ца). Аналогично, Трудов апе­ла­ти­вен съд, Великобритания, делото Bahl v Law Society [2004] IRLR 799. Цит. по Илиева, М., Избрани стандарти на антидискриминационното право, С., 2009 г., с. 36).

83 ЕСПЧ, Moustaquim v. Belgium (No. 12313/86), 18 февруари 1991. Жалбоподателят – марокански гражданин, осъден за няколко престъпления, който на това основание е депортиран – се оплаква от неравно третиране по признака националност, тъй като осъдените лица с белгийска националност не са застрашени от депортиране. Съдът корогира сравнителя от лице с белийска националност в лице с белгийско гражданство и приема, че тези лица не са в сравнимо положение с жалбоподателя, тъй като той няма такова гражданство, а то е пречката да бъде депортиран. В ЕСПЧ, Burden v. UK [GC] (No. 13378/05), 29 април 2008 г., жалбоподателката се оплаква, че дискриминационно е принудена да плати данък за наследяването на имот, в който е съжителствала с починалата си сестра в продължение на 31 години, докато при брачните двойки и двойките с гражданско съжителство общото жилище се наследява от преживелия съпруг / партньор без данъци. ЕСПЧ приема, че роднините по съребрена линия не могат да се сравняват със съжителстващи или брачни партньори, отношенията между които са резултат на преднамерен избор. В дело пред СЕО, Allonby v. Accrington and Rossendale College, Дело C-256/01 [2004] ECR I-873, 13 януари 2004 г., жалбоподателката е бивш преподавател, който след прекратяването на договора си с колежа е изпратен от друга образователна институция да преподава в него, но срещу по-ниско възнаграждение. Тя твърди дискриминация по пол, тъй като колегите й мъже получават по-висока заплата. СЕО приема, че сравнителят не е преподавател-мъж, а преподавател, нает пряко от колежа, поради което липсва неравно третиране по защитен признак. СЕО определя сравнителя като ,,жена” в Richards v. Secretary of State for Work and Pensions, Дело C-423/04 [2006] ECR I-3585, заведено по повод отказа на държавата да признае право на пенсия на жалбоподателката, претърпяла смяна на пола от мъжки към женски, която е навършила пенсионната възраст за жените.

84 Р на ВАС № 6108 от 14.06.2007 г. по адм. д. № 10775/2006 г. (отхвърляне на иск за не­рав­но тре­ти­ра­не от работодател на синдикат, тъй като последният не е ле­ги­ти­мно учреден, без да изследва третирането на други такива синдикати); Р на ВАС № 6867 от 2.07.2007 г. по адм. д. № 4610/2007 г. (по оплакване за тормоз съдът приема, че отношението на работодателя се дължи на непрофесионално поведение на служителката, без да изследва отношението към други служители с такова поведение); Р на ВАС № 10899 от 7.11.2007 г. по адм. д. № 5/2007 г. (отказ да приз­нае дискри­ми­на­ция сре­щу потреби­те­ли на елек­троенер­гия от ром­ски квар­тал, в който елек­тро­ме­ри­те са мон­ти­ра­ни по не­достъ­пен на­чин, е мотивиран със ,,за­кон­на при­чи­на'' да се осу­ети „систем­но не­регла­мен­ти­ра­но при­кач­ва­не към мре­жа­та“, като не изследва дали походът се прилага към неромски потребители с некоректно поведение). Цит. по Илиева, М., Практика на Върховния административен съд и Административен съд, София-град. Цит.съч., 34-45.

85 Р на ВАС № 13071 от 27.12.2006 г. по адм. д. № 4363/2006 г. (от­не­мане с цел от­чуж­да­ва­не на ползването на имот от дру­жест­во на хо­ра с ув­реж­да­ния е оправдано с аргумента, че от­чуж­ди­тел­ното реше­ние е в правомощията на обинския съ­ве­т, без да сравнят действията му в сход­ни слу­чаи, ко­га­то не са би­ли за­сег­на­ти хо­ра с ув­реж­да­ния). Пак там.

86 Илиева, М., Практика на Върховния административен съд и Административен съд, София-град, Цит.съч., 40 и сл.

87 Р на ВАС № 4752 от 15.05.2007 г. по адм. д. № 11478/2006 г. (уста­но­вена дискрими­на­ция при неправомерно огра­ни­че­ние на мир­но събра­ние на ор­га­ни­за­ция на хомосексуални лица, без да се изследва да­ли на дру­ги ор­га­ни­за­ции кме­тът е раз­ре­шил спо­кой­но да проведат демонстрация). Решението е отменено с Р на ВАС № 11295 от 16.11.2007 г. по адм. д. № 6407/2007 г. поради непроведено сравнение. Цит. по Илиева, М., Практика на Върховния административен съд и Административен съд, София-град. Цит. съч., с. 44.

88 СЕО, Dekker v. Stichting Vormingscentrum voor Jong Volwassenen (VJV-Centrum) Plus, Дело C-177/88 [1990] ECR I-3941, 8 ноември 1990 г. Подобно, СЕО, Webb v. EMO Air Cargo (UK) Ltd, Дело C-32/93 [1994] ECR I-3567, 14 юли 1994 г.

89 Р на СРС от 9.07.2004 г. по гр. д. № 1969/2004 г. и Р на ВКС № 591 от 12.03.2008 г. по гр. д. № 620/2006 г. Цит. по Илиева, М., Практика на гражданските съдилища, Цит.съч., с. 83.

90 При сход­ни усло­вия ли­ца­та се тре­ти­рат раз­лич­но, защото се раз­ли­ча­ват по ня­кои приз­на­ци. Установяването на небла­гоприят­но тре­ти­ра­не се из­вър­ш­ва чрез срав­не­ние. Р на СГС от 7.05.2008 г. по гр. д. № 3258/2006 г., Р на СРС от 19.08.2004 г. по гр. д. № 1262/2004 г.; Р на ВАС № 5154 от 23.05.2007 г. по адм. д. № 12403/2006 г. (по жал­ба на ад­во­кат сре­щу по-го­ле­мия раз­мер на так­си­ в ед­ни съ­ди­ли­ща в срав­не­ние с дру­ги ВАС пот­вър­ж­да­ва извода на КЗД за несравнимост на ситуацията, тъй като във вто­ри­те съ­ди­ли­ща то­зи въпрос е уре­ден до­го­вор­но, а в пър­ви­те - нормативно), пот­вър­де­но с Р на ВАС № 9342 от 8.10.2007 г. по адм. д. № 7196/2007 г.

91 Р на ВАС № 13344 от 27.12.2007 г. по адм. д. № 8093/2007 г. (за­ба­вя­нето на предоставянето на несвоевременно платена об­щин­ска ад­ми­нистра­тив­на услу­га спрямо мю­сюл­ман­ско настоя­тел­ст­во не е дискриминационно, тъй като не е установено различие с дру­ги та­ки­ва слу­чаи); Р на ВАС № 4180 от 25.04.2007 г. по адм. д. № 7369/2006 г. Пот­върдено с Р на ВАС № 10594 от 1.11.2007 г. по адм. д. № 5581/2007 г. (по­ло­ва дискри­ми­на­ция сре­щу же­на са­мо при срав­не­ние с колегите й мъ­же). Цит. по Илиева, М., Практика на Върховния административен съд и Административен съд, София-град. Цит.съч., с.40.

92 Р на ВАС № 11421 от 19.11.2007 г. по адм. д. № 5604/2007 г. (съдът отхвърля при­чи­ните за различното третиране на ищцата като неоснователни и приема, че „дейст­ви­тел­ни­те при­чи­ни са нейно­то син­ди­кал­но член­ст­во“). Цит. по Илиева, М., Практика на Върховния административен съд и Административен съд, София-град. Цит.съч., с.22.

93 Р на СРС № 164 от 21.07.2006 г. по гр. д. № 2860/2006 г., Р на СРС № 185 от 14.11.2006 г. по гр. д. № 4036/2006 г.; Р на СРС от 30.11.2006 г. по гр. д. № 2014/2006 г.; и Р на СРС по гр. д. № 1173/2007 г. Последните две ре­ше­ния дори твърдят, че еле­мен­тите различно отнасяне, неоправданост и непропорционалност трябва да бъдат установени ку­му­ла­тив­но (валидно за непряката дискриминация), а за­кон­на­та цел да бъде свър­за­на с общест­ве­ния ин­те­рес (напълно незаконосъобразно твърдение). Последното твърдение може да бъде забелязано и в Р на СРС от 6.08.2007 г. по гр. д. № 1756/2005 г., според което ,,раз­ли­чието в третирането са­мо по се­бе си не со­чи на дискри­ми­на­ция по сми­съ­ла на за­ко­на, ко­га­то отстоява друг об­щест­ве­ноз­на­чим инте­рес – арг. от чл. 7''. Според Р на РС-Козлодуй № 72 от 28.07.2006 г. по гр. д. № 462/2005 г. по-раз­лич­но от­но­ше­ние от работо­да­те­ля не след­ва да се опре­де­ля като дискри­ми­на­ция, ко­га­то е обектив­но оправ­да­но с оглед по­ве­де­нието на ище­ца във връз­ка с ра­бо­та­та му. За критика на съдебната практика вж. цялостно Илиева, М., Практика на гражданските съдилища по Закона за защита от дискриминация, С., 2009 г.

94 Р на ВАС № 10578 от 31.10.2007 г. по адм. д. № 7651/2007 г. Според съда забра­на за хо­ра без увреждания да из­би­рат и да бъ­дат из­би­ра­ни в ръ­ко­вод­ст­во­то на сдру­же­ние на хо­ра с ув­реж­да­ния съставля­ва дискри­ми­на­ция, за­що­то не е оправ­да­на. Аналогично, с Р на АССГ от 6.08.2007 г. по адм. д. № 1841/2007 г. АССГ неоснователно об­съж­да да­ли нор­ма­тив­но установена въз­расто­ва бариера за участие в конкурс за науч­на сте­пен е оправ­да­на и уста­но­вя­ва дискри­ми­на­ция, за­що­то на­ми­ра, че не е, а не защото защитеният признак е очевидна причина за неравно третиране. Илиева, М., Практика на Върховния административен съд и Административния съд, София-град. Цит. съч., с. 45-46.

95 ЕСПЧ, делото D. H. and Others v. the Czech Republic; делото Sampanis et autres v. Grиce (раз­ли­чие в трети­ра­не­то, ос­но­ва­но из­к­лю­чи­тел­но или в ре­ша­ва­ща сте­пен на ет­ни­ческия произ­ход на ли­це­то, не мо­же да бъ­де обек­тив­но оправ­да­но); ЕСПЧ, делото Timishev v. Russia, ре­ше­ние от 13.12.2005 г. (ня­ма раз­ли­ка в тре­ти­ра­не­то, ос­но­ва­на из­ця­ло или ре­ша­ва­що на ет­ни­ческия произ­ход, която мо­же да бъ­де оправ­да­на).

96 В ка­чест­во­то му на акт на пря­ка по­ло­ва дискри­ми­на­ция от­каз на ра­бо­то­да­тел да въз­ста­но­ви или наеме на ра­бо­та слу­жи­тел­ка по­ра­ди бре­мен­ност­та й не мо­же да бъ­де оправ­дан с мер­ки за за­щи­та на бремен­ни­те же­ни, нито с вре­мен­на нетрудоспособност по­ра­ди бремен­ност, нито с фи­нан­со­ви за­гу­би за ра­бо­то­да­те­ля. СЕО, Tele Danmark, ре­ше­ние от 4.10.2001 г.; Habermann-Beltermann, ре­ше­ние от 5.05.1994 г.; Busch, ре­ше­ние от 27.02.2003 г.; Mahlburg, ре­ше­ние от 3.02.2000 г.; Dekker, ре­ше­ние от 8.11.1990 г. Илиева, М., Избрани стандарти на антидискриминационното право, С., 2009 г., с.38 и сл.

97 ЕСПЧ, D.H. and Others v. the Czech Republic [GC] (No. 57325/00), 13 ноември 2007 г.; ЕСПЧ, Opuz v. Turkey (No. 33401/02), 9 юни 2009 г.; ЕСПЧ, Zarb Adami v. Malta (No. 17209/02), 20 юни 2006 г.

98 Например Р на РС-Враца № 394 от 23.02.2006 г. по гр. д. № 963/2005 г. (Според този акт не мо­же да се напра­ви из­вод за дискри­ми­на­цион­но от­но­ше­ние, тъй като лип­с­ват дан­ни посоче­ни­те приз­на­ци да се нами­рат в непосред­ст­ве­на връз­ка с които и да е от визирани­те дейст­вия на от­вет­ни­ка. Съдът търси причинност между спорното третиране и защитен признак, въпреки че квалифицира третирането като непряка дискриминация). Цит. по Илиева, М., Практика на гражданските съдилища по Закона за защита от дискриминация, С., 2009 г., с.59.

99 Р на ВАС № 12117 от 3.12.2007 г. по адм. д. № 8044/2007 г. В това решение се твърди, че ,,при непряката дискри­ми­на­ция се изпол­з­ват до­пусти­ми от за­ко­на раз­ре­ше­ния при осъ­щест­вя­ва­не на пра­ва и за­дъл­жения, но се изпол­з­ват та­ка, че ед­на гру­па ли­ца се поста­вят в по-небла­гоприят­но по­ло­же­ние спря­мо дру­ги­те''. Цит. по Илиева, М., Практика на Върховния административен съд и Административен съд, София-град по Закона за защита от дискриминация, С., 2009 г., с.50.

100 Р на РС-Ихтиман от 30.05.2005 г. по гр. д. № 20/2005 г. (,,Еднаквото при­ла­га­не на нор­ма­тив­ни­те ак­то­ве поста­вя въпро­са да­ли не е осъществена непря­ка дискри­ми­на­ция, която въпре­ки не­утрал­ни­те разпо­ред­би на норма­тив­ни­те ак­то­ве и възприети­те прак­ти­ки да е до­ве­ла до по-небла­гоприят­но положе­ние'' на ученици­те ро­ми в срав­не­ние с тех­ни­те връст­ни­ци бъл­га­ри); Р на СРС от 19.08.2004 г. по гр. д. № 1262/2004 г.; Р на СГС от 7.05.2008 г. по гр. д. № 3258/2006 г. (Непряката дискри­ми­на­ция е налице, кога­то ,,ли­ца, раз­ли­ча­ва­щи се по опре­де­лен приз­нак, се тре­ти­рат при­вид­но по един и съ­щи на­чин, ка­то то­ва во­ди до поста­вя­не в по-небла­гоприят­но по­ло­же­ние на ня­кои от тях, без то­ва да е обек­тив­но необходи­мо и оправ­да­но от за­ко­на''). Цит по Илиева, М., Практика на гражданските съдилища. Цит. съч., с.133-134.

101 Р на ВАС № 10899 от 7.11.2007 г. по адм. д. № 5/2007 г. В това решение се твърди, че ,,разпо­ред­ба­та на от­вет­ни­ка не е при­вид­но не­утрал­на'', тъй като ,,та­ка­ва мяр­ка е не­об­хо­ди­ма и оправда­на“. Така са смесени признаците ,,неутрално правило'' и ,,оправданост''. Цит. по Илиева, М., Практика на Върховния административен съд и Административен съд, София-град. Цит. съч., с. 51.

102 СЕО, Hilde Schonheit v. Stadt Frankfurt am Main and Silvia Becker v. Land Hessen, Дела C-4/02 и C-5/02 [2003] ECR I-12575, 23 октомври 2003 г. По това дело пенсиите на наети на половин работен ден служители са изчислени по различен критерий от тези на наетите на пълен работен ден лица, който не е свързан с времето на трудова заетост. В резултат на това първата група пенсионери получават по-ниски пенсии, независимо от продължителността на стажа си. Тъй като 88 % от наетите на половин работен ден служители са жени, разпоредбата се оказва непряко дискриминационна спрямо тях, тъй като ги засяга диспропорционално по-тежко в сравнение с мъжете.

103 ЕСПЧ, D.H. and Others v. the Czech Republic [GC] (No. 57325/00), 13 ноември 2007 г. Серия тестове за интелигентност са използвани, за да се определи кои ученици трябва да бъдат изпратени в специални училища за деца със специални образователни потребности. Тъй като тестовете са приспособени към равнищата на подготовка на чешкото население, децата от ромски произход масово показват по-лоши резултати и между 50 и 90 % от тях биват насочвани към специалните училища извън общообразователните, без действително да страдат от интелектуални дефицити.

104 СЕО, делото Hill and Stapleton, ре­ше­ние от 17.06.1998 г. (забра­не­но е при­ла­га­не­то на на­ционал­на мяр­ка, която, ма­кар и фор­му­ли­ра­на не­утрал­но, ра­бо­ти в ущърб на мно­го по­ве­че же­ни, от­кол­ко­то мъ­же, ос­вен ако та­зи мяр­ка не е ос­но­ва­на на обек­тив­ни фак­то­ри, нес­вър­за­ни с как­ва­то и да би­ло дискри­ми­на­ция на ос­но­ва­та на пол); СЕО, делото O’Flynn, ре­ше­ние от 23.05.1996 г. (усло­вия, на­ло­же­ни с на­циона­лен за­кон, са непря­ко дискри­ми­на­цион­ни, ко­га­то, ма­кар и при­ло­жи­ми без оглед на граж­дан­ст­во­то, за­ся­гат по същест­во работни­ци­те мигран­ти или го­ля­мо­то мно­зин­ст­во от за­сег­на­ти­те са ра­бот­ни­ци мигран­ти, защото мо­гат да бъ­дат по-лес­но изпъл­не­ни от на­ционал­ни­те ра­бот­ни­ци, от­кол­ко­то от ра­бот­ни­ци­те мигран­ти или ко­га­то има риск, че мо­гат да дейст­ват в спе­ци­фи­чен ущърб на ра­бот­ни­ци­те мигран­ти). СЕО, делото Commission v Hellenic Republic, ре­ше­ние от 12.03.1998 г. (ма­кар фор­му­ли­ров­ка­та на спорното за­ко­но­да­тел­ст­во да е „не­утрал­на“, на прак­ти­ка то непря­ко дискри­ми­ни­ра на ос­но­ва­та на граждан­ст­во, защото разпоредбите му осо­бе­но зле­поста­вят ра­бот­ни­ци­те мигран­ти). СЕО, делото Sotgiu, ре­ше­ние от 12.02.1974 г. (мо­же при­вид­но не­утрал­ни кри­те­рии ка­то място на произход или место­жи­веене да са рав­но­сил­ни от глед­на точ­ка на прак­ти­ческия си ефект на дискриминация на ос­но­ва­та на гражданство).

105 Р на ВАС № 13393 от 28.12.2007 г. по адм. д. № 8083/2007 г. В това решение неправилно се твърди че, за да се приеме наличие на дискри­ми­на­ция, след­ва да се уста­но­ви, че с приема­не­то на при­вид­но неутрални мер­ки определени ли­ца са тре­ти­ра­ни по-небла­гоприят­но в срав­не­ние с дру­ги по приз­нак увреж­да­не. Непряката дискриминация не представлява неблагоприятно третиране. Аналогично в Р на ВАС № 13071 от 27.12.2006 г. по адм. д. № 4363/2006 г. (отхвърлен иск за дискриминационно отнемане на право на ползване върху имот на дружество на хора с увреждания); Р на ВАС № 10899 от 7.11.2007 г. по адм. д. № 5/2007 г. (мон­ти­ра­ни не­достъп­но елек­тро­ме­ри в ром­ска общност като мярка против нерегламентирано включване към електропреносната мрежа, което затруднява контрола и на изрядните потребители-роми върху потреблението им); Р на ВАС № 7811 от 19.07.2007 г. по адм. д. № 1048/2007 г. (об­щ­ност от ро­ми и тур­ци, за раз­ли­ка от об­щ­ност от бъл­га­ри, роми и тур­ци, тър­пи общ режим на тока, наложен за ин­ди­ви­ду­ал­ни неплатени задъл­же­ния за електроенер­гия, който за­ся­га ед­нак­во длъж­ни­ци­те и добро­съ­вест­ни­те плат­ци. Съдът е приел, че липсва дискриминация по признака етническа принадлежност). Цит. по Илиева, М., Практика на Върховния административен съд и Административен съд, София-град. Цит. съч., с. 50 и сл. Р на СРС от 12.07.2004 г. по гр. д. № 1184/2004 г (съдът приема, че е осъществена непря­ка дискри­ми­на­ция, тъй като граж­да­ни­те от бъл­гар­ски ет­ни­чески произ­ход са поставени в по-благоприят­ни усло­вия чрез ,,по­ли­ти­ка на раз­лич­но тре­ти­ра­не''). Цит по Илиева, М., Практика на гражданските съдилища. Цит. съч., с.141.

106 Р на СРС от 27.11.2006 г. по гр. д. № 4038/2006 г., Дискриминацията според това решение е непряка, ако изискването е привидно еднакво спрямо всички граждани, т.е. ,,то е не­утрал­но, но на прак­ти­ка во­ди до поста­вя­не в по-небла­гоприят­но по­ло­же­ние са­мо на опре­де­лен кръг от ли­ца на ос­но­ва­та на ня­кой от приз­на­ци­те''. Р на СРС от 2006 г. по гр. д. № 4041/2006 г. (непря­ка­та дискри­ми­на­ция е по­ли­ти­ка, която ма­кар и формал­но да со­чи на оси­гу­ре­но ра­вен­ст­во, ре­ал­но во­ди до отре­чен от прав­ния ред ре­зул­тат). Цит по Илиева, М., Практика на гражданските съдилища. Цит. съч., с.138.

107 Британски съд, делото Clarke v Eley (IMI) Kynoch Ltd [1982] IRLR 482.

108 Р на ВАС № 6407 от 30.05.2008 г. по адм. д. № 2654/2008 г. В конкретния случай се касае за иск срещу забрана за превоз с каруци, която ефек­тив­но засяга мно­го по-сериозно ро­ми­те, за които този начин на превоз на товари е типичен, а понякога и единствен. Цит. по Илиева, М., Практика на Върховния административен съд и Административен съд, София-град. Пак там.

109 Р на СГС от 12.12.2005 г. по гр. д. № 4271/2004 г., потвърдено изцяло с Р на ВКС № 1297 от 16.01.2008 г. по гр. д. № 625/2006 г. (съдът отхвърля иск за дискриминация, като приема, че правилото е ориентирано към жителите на цял квартал, в който живеят и българи, и роми, без да съобрази, че ромското население преобладава). Цит по Илиева, М., Практика на гражданските съдилища. Цит. съч., с.142.

110 Р на ВАС № 13393 от 28.12.2007 г. по адм. д. № 8083/2007 г. („пър­ва­та пред­постав­ка за дискри­ми­на­ция по чл. 4, ал. 3 е из­вър­ш­ва­не­то на дейст­вие“). Цит. по Илиева, М., Практика на Върховния административен съд и Административен съд, София-град. Цит. съч., с. 51.

111 Р на СРС от 16.06.2006 г. по гр. д. № 6402/2005 г. (,,Законът сам по се­бе си обезпе­ча­ва за­щи­та на право­то един­ст­ве­но то­га­ва, ко­га­то то­ва мо­же да ста­не чрез без­дейст­вие'').

112 Решение на СГС от 7.05.2008 г. по гр. д. № 3258/2006 г. Съдът отхвърля като неоснователни въз­ра­же­нията на от­вет­ни­ка, че не съ­щест­ву­ва за­ко­но­во за­дъл­же­ние на затворниците да се пре­доста­вя раз­лич­на хра­на в зави­си­мост от религиоз­ни­те убеждения. Лип­са­та на за­ко­но­во за­дъл­же­ние за опре­де­ле­но по­ве­де­ние не е ос­но­ва­ние за освобож­да­ва­не от от­го­вор­ност в слу­чаите, в които без­дейст­вието е до­ве­ло до на­ру­ша­ва­не на пра­во­то на рав­но тре­ти­ра­не. Цит по Илиева, М., Практика на гражданските съдилища. Цит. съч., с. 134-139.

113 Р на СРС от 19.08.2004 г. по гр. д. № 1262/2004 г.; Р на СГС от 7.05.2008 г. по гр. д. № 3258/2006 г. (,,Възможно е при из­вър­ш­ва­не­то на опре­де­ле­но пра­во­мер­но дейст­вие или при на­ли­чието на правомер­но без­дейст­вие да се достиг­не до небла­гоприят­но тре­ти­ра­не''); Р на РС-Раднево № 97 от 13.12.2004 г. по гр. д. № 365/2004 г. (ЗЗДискр пред­по­ла­га са­мостоятел­но ос­но­ва­ние за не­за­ко­но­съ­образ­ност на издадената за­по­вед за увол­не­ние). Цит. по Илиева, М., Практика на гражданските съдилища. Цит. съч., с. 139-143.

114 В същия смисъл Илиева, М., Практика на Върховния административен съд и Административен съд, София-град. Цит.съч., с.49 и сл.

115 Камарата на лор­до­ве­те, делото R v Immigration Officer at Prague Airport [2004] UKHL 55 (,,Непряка дискри­ми­на­ция въз­ник­ва, ко­га­то ра­бо­то­да­тел или достав­чик тре­ти­ра всич­ки по еднакъв на­чин, но прилага към всич­ки тях изиск­ва­не или усло­вие, което чле­но­ве­те на един пол или ра­со­ва гру­па е мно­го по-мал­ко ве­роят­но да мо­гат да изпъл­нят, от­кол­ко­то чле­но­ве­те на дру­гия­/д­ру­га'').

116 Британски съд, делото Rutherford v Towncircle Ltd (No. 2) [2005] ICR 119. Този съд изрично указва, че за установяване на несъразмерност не е пред­ви­де­на ме­то­до­ло­гия в еропейското право, ни­то в определено на­ционал­но за­ко­но­да­тел­ст­во. ,,Оставено е на на­ционал­ни­те съ­ди­ли­ща, които съ­би­рат и пре­це­ня­ват доказа­тел­ст­ва­та и уста­но­вя­ват фак­ти­те, да раз­ра­бо­тят с всяко следващо де­ло за­до­во­ли­те­лен ме­тод за оценя­ва­не да­ли е на­ли­це или не не­съ­раз­мер­но за­ся­га­не по да­де­но де­ло. Това е въпрос на при­ла­га­не на съображения за ло­ги­ка, от­но­си­мост и здрав ра­зум към су­ро­ви­те дан­ни''. Цит. по Илиева, М., Избрани стандарти на антидискриминационното право., С., 2009 г., с. 51). Европейската ко­ми­сия, в Обяснителен ме­мо­ран­дум към Директива 2000/43/ЕС указва, че, за да уста­но­ви да­ли нор­ма, приета от държава-членка, има не­съ­раз­ме­рен за­ся­гащ ефект вър­ху же­ни­те в срав­не­ние с мъ­же­те, до сте­пен, че да съставля­ва непря­ка дискри­ми­на­ция на­ционал­ният съд след­ва да про­ве­ри да­ли на­лич­на­та ста­тисти­ка сочи, че зна­чи­тел­но по-ма­лък про­цент же­ни, от­кол­ко­то мъ­же, е в състояние да изпъл­ни изиск­ва­не­то, нало­же­но от та­зи нор­ма

117 Апе­ла­ти­вен съд, Великобритания, делото London Underground v Edwards (No. 2) [1999] ICR 494 (,,Значителният пре­вес на же­ни­те сред са­мот­ни­те ро­ди­те­ли, по­ла­га­щи гри­жи за де­те, е об­щоиз­вестен''). На то­ва ос­но­ва­ние, взе­то са­мо по се­бе си, СЕО установява не­съ­раз­мер­но­то за­ся­га­не на работнички от практика на не­удо­бен гра­фик на ра­бот­ни смени, наложена от работодателя, по делото O’Flynn, ре­ше­ние от 23.05.1996 г.

118 За подробна критика на практиката на ВАС, вж. Илиева, М., Практика на Върховния административен съд и Административен съд, София-град по Закона за защита от дискриминация, С., 2009 г.

119 Илиева, М., Избрани стандарти. Цит. съч., с. 50.

120 СЕО, делото O’Flynn, ре­ше­ние от 23.05.1996 г. Според това решение разпо­ред­ба на на­ционал­но­то право трябва да се счи­та за непря­ко дискри­ми­на­цион­на, ако по есте­ст­во­то си е ве­роят­но да за­сег­не работни­ци­те мигран­ти по­ве­че, от­кол­ко­то на­ционал­ни­те ра­бот­ни­ци, и ако има про­из­ти­чащ от то­ва риск да зле­поста­ви особено работни­ци­те мигранти. Не е не­об­хо­ди­мо да се уста­но­ви, че въпрос­на­та разпо­ред­ба дейст­ви­тел­но е за­сег­на­ла зна­чи­тел­но по-го­лям дял ра­бот­ни­ци мигран­ти. Вж. още и делото Commission v Belgium, ре­ше­ние от 12.09.1996; делото Commission v Hellenic Republic, ре­ше­ние от 12.03.1998 г. Цит. по Илиева, М., Избрани стандарти. Цит. съч., с. 52

121 СЕО, делото Sonia Jackson, ре­ше­ние от 16.07.1992 г. (,,доста­тъч­но е фак­ти­чески за­сег­на­ти­те от ед­на при­вид­но не­утрал­на мяр­ка да са в по-го­ля­ма­та си част слу­жи­те­ли от еди­ния пол и не е не­об­хо­ди­мо да се до­каз­ва на­ме­ре­ние за дискри­ми­на­ция“); Британски съд, делото Hussein v Saints Complete House Furnishers [1979] IRLR 337. Ра­бо­то­да­тел e осъден за непря­ка ра­со­ва дискри­ми­на­ция за­ра­ди по­ли­ти­ка­та си да не наема мла­де­жи от цен­тъ­ра на Ливърпул, в който преобладаващото население е цвет­но­ко­жо, независимо че не е имал на­ме­ре­ние да дискри­ми­ни­ра по приз­нак ра­са. Цит. по Илиева, М., Избрани стандарти. Цит. съч., с.53.

122 Р на ВАС № 13393 от 28.12.2007 г. по адм. д. № 8083/2007 г. (Искът е отхвърлен, тъй като съдът не е установил умишлено действие ,,насочено към създаване на неравностойно положение'', като твърди contra legem, че то е ,,първа предпоставка'' и ,,условия'' за съставомерност на непряката дискриминация); Р на ВАС № 13071 от 27.12.2006 г. по адм. д. № 4363/2006 г. (Съдът отхвърля иска, тъй като ,,дискриминационно намерение'' ,,не се вписва’’ в оспорваните действия); Р на ВАС № 6407 от 30.05.2008 г. по адм. д. № 2654/2008 г. (не­съ­раз­мер­но­то за­ся­га­не на ро­ми­те от забрана за движение на каруци „не во­ди до из­вод за це­ле­на­со­че­но зна­чи­тел­но зле­поста­вя­не на та­зи етническа гру­па''.). Цит. по Илиева, М., Практика на Върховния административен съд и Административен съд, София-град. Цит. съч., с. 51 и сл.

123 СЕО, делото Nimz, ре­ше­ние от 7.02.1991 г. („обек­тив­ност­та на кри­те­рий за­ви­си от всич­ки об­стоятел­ст­ва в кон­крет­ния слу­чай“). Цит. по Илиева, М., Избрани стандарти. Цит. съч., с.54.; СЕО, делото Bilka-Kaufhaus, ре­ше­ние от 13.05.1986 г. и делото Rinner-Kuhn, ре­ше­ние от 13.07.1989 г. В тези решения Съдът говори за ,,истин­ска нуж­да на пред­приятието'' и ,,необходимост'' от правилото, когато обсъжда легитимната цел.

124 СЕО, делото Hill and Stapleton, ре­ше­ние от 17.06.1998 г. (ра­бо­то­да­тел не мо­же да оправ­дае дискримина­ция са­мо с мо­ти­ва, че предотвратяване­то й би уве­ли­чи­ло раз­хо­ди­те); СЕО, делото Jшrgensen, ре­ше­ние от 6.04.2000 г. (бю­джет­ни съ­обра­же­ния не мо­гат са­ми по се­бе си да оправ­да­ят дискри­ми­на­ция, тъй като са­ми по се­бе си не съставля­ват за­кон­на цел); СЕО, делото Schцnheit, ре­ше­ние от 23.10.2003 г. (бюджет­ни съ­обра­же­ния не мо­гат да оправ­да­ят дискри­ми­на­ция сре­щу ня­кой от по­ло­ве­те) Цит. по Илиева, М., Избрани стандарти. Цит. съч., с.57.

125 Р на ОС-Пловдив № 1667 от 27.07.2006 г. по гр. д. № 1205/2006 г. (раз­ли­чието в услу­ги­те не е дискрими­на­цион­но от­но­ше­ние, тъй ка­то е ико­но­ми­чески обос­но­ва­но).

126 СЕО, делото Hill and Stapleton, ре­ше­ние от 17.06.1998 г. (националният съд трябва да пре­це­ни да­ли и до как­ва сте­пен за­ко­но­да­тел­на разпо­ред­ба, която, ма­кар и при­ло­жи­ма без оглед на по­ла на ра­бот­ни­ка, реално за­ся­га мно­го по­ве­че же­ни, от­кол­ко­то мъ­же, е оправ­да­на от обек­тив­ни при­чи­ни, нес­вър­за­ни с каква­то и да би­ло дискри­ми­на­ция на ос­но­ва­та на пол. Цит. по Илиева, М., Избрани стандарти. Цит. съч., с.56.

127 СЕО, делото Hill and Stapleton, ре­ше­ние от 17.06.1998 г. (не е прието за оправдащо „об­що твър­де­ние, не­под­кре­пе­но от обек­тив­ни кри­те­рии“); СЕО, делата Rinner-Kuhn, ре­ше­ние от 13.07.1989 г., и Nimz, ре­ше­ние от 7.02.1991 г. (не са приети за оправдаващи „про­сти обоб­ще­ния, които не да­ват въз­мож­ност за критерии, ед­нов­ре­мен­но обек­тив­ни и нес­вър­за­ни с как­ва­то и да би­ло дискри­ми­на­ция''); СЕО, делото Kutz-Bauer, ре­ше­ние от 20.03.2003 г. (прости обоб­ще­ния от­нос­но ка­па­ци­те­та на да­де­на мяр­ка да постиг­не съ­от­вет­на­та за­кон­на цел не са доста­тъч­ни да до­ка­жат, че цел­та на спор­ни­те разпо­ред­би е нес­вър­за­на с дис­кри­ми­на­ция или че из­бра­ни­те сред­ст­ва са умест­ни за пости­га­не на та­зи цел); Аналогично, Камарата на лор­до­ве­те, делото R v Secretary of State for Employment, ex parte Seymour-Smith & Perez (No. 2) [2000] ICR 244 (,,Генерализи­рани до­пуска­ния, ли­ше­ни от фак­ти­ческа ба­за, не сти­гат''). Цит. по Илиева, М., Избрани стандарти. Цит. съч., с.55-56

128 Британски съд, делото London Underground Ltd v Edwards (No. 2) [1997] IRLR 157. Уважаването на иска е аргументирано, между другото, с установени со­лид­ни до­ка­за­тел­ст­ва, че от­вет­ни­кът е ,,мо­жел да уре­ди не­ща­та по на­чин, кой­то да не нав­ре­ди на де­ло­ви­те му пла­но­ве, но да взе­ме пред­вид ра­зум­ни­те иска­ния на слу­жи­те­ли­те му'' Цит. по Илиева, М., Избрани стандарти. Цит. съч., с.54.

129 Р на ВАС № 12117 от 3.12.2007 г. по адм. д. № 8044/2007 г. Забраната за движение на каруци с цел осигуряване на безопасност на движението не е обсъждана от гледище на възможни по-шадящи мерки за постигане на същата цел. Цит. по Илиева, М., Практика на Върховния административен съд и Административен съд, София-град. Цит. съч., с. 50 и сл.

130 СЕО, делото Seymour-Smith, ре­ше­ние от 9.02.1999 г. Цит. по Илиева, М., Избрани стандарти. Цит. съч., с.57.

131 СЕО, делото Seymour-Smith, ре­ше­ние от 9.02.1999 г. Тежестта е вър­ху дър­жа­ва­та-членка, въ­ве­ла мяр­ката, или вър­ху стра­на­та в глав­но­то съ­допроиз­вод­ст­во, която се по­зо­ва­ва на нея, да до­ка­же пред национал­ния съд, че са на­ли­це обек­тив­ни при­чи­ни, нес­вър­за­ни с как­ва­то и да би­ло дискри­ми­на­ция на осно­ва­та на пол, които да оправ­да­ват въпрос­на­та мяр­ка.

132 Необходимо е да се подчертае, че квалификацията на дискриминацията като пряка или непряка е съдебна дейност. Нарушение на закона е прехвърлянето на тази тежест върху ищеца като условие искът да бъде уважен. С Решение № 2/2006 по ГД № 1160/2005 РС-Враца от­хвър­ля иска, тъй като „лип­с­ва уточ­не­ние ... да­ли [дискри­ми­на­цията] е пря­ка или непря­ка“. Цит. по Илиева, М., Практика на гражданските съдилища по Закона за защита от дискриминация, С., 2009 г., с.59.

133 Р на РС-Варна № 2693 от 10.08.2007 г. по гр. д. № 626/2007 г. Според това решение дискри­ми­на­ция е на­ли­це в слу­чаите на не­рав­но тре­ти­ра­не на ед­но ли­це спря­мо дру­го, но не и ко­га­то пра­вата на ед­но са нару­ше­ни, без да е на­ли­це по-бла­гоприят­но тре­ти­ра­не спря­мо дру­ги­го. Цит. по Илиева, М., Практика на гражданските съдилища., Цит. съч., с. 45.

134 Р на ВАС № 13393 от 28.12.2007 г. по адм. д. № 8083/2007 г. В това решение неправилно се твърди че, за да се приеме наличие на дискри­ми­на­ция, след­ва да се уста­но­ви, че с приема­не­то на при­вид­но неутрални мер­ки определени ли­ца са тре­ти­ра­ни по-небла­гоприят­но в срав­не­ние с дру­ги по приз­нак увреж­да­не. Непряката дискриминация не представлява неблагоприятно третиране. Аналогично в Р на ВАС № 13071 от 27.12.2006 г. по адм. д. № 4363/2006 г. (отхвърлен иск за дискриминационно отнемане на право на ползване върху имот на дружество на хора с увреждания); Р на ВАС № 10899 от 7.11.2007 г. по адм. д. № 5/2007 г. (мон­ти­ра­ни не­достъп­но елек­тро­ме­ри в ром­ска общност като мярка против нерегламентирано включване към електропреносната мрежа, което затруднява контрола и на изрядните потребители-роми върху потреблението им); Р на ВАС № 7811 от 19.07.2007 г. по адм. д. № 1048/2007 г. (об­щ­ност от ро­ми и тур­ци, за раз­ли­ка от об­щ­ност от бъл­га­ри, роми и тур­ци, тър­пи общ режим на тока, наложен за ин­ди­ви­ду­ал­ни неплатени задъл­же­ния за електроенер­гия, който за­ся­га ед­нак­во длъж­ни­ци­те и добро­съ­вест­ни­те плат­ци. Съдът е приел, че липсва дискриминация по признака етническа принадлежност). В Р на ВАС № 10899 от 7.11.2007 г. по адм. д. № 5/2007 г. (мон­ти­ра­ни не­достъп­но електро­ме­ри в ромска об­щ­ност) погрешно непряката дискриминация се свързва с неравно третиране. Р на СРС от 12.07.2004 г. по гр. д. № 1184/2004 г. (съдът приема, че е осъществена непря­ка дискри­ми­на­ция, тъй като граж­да­ни­те от бъл­гар­ски ет­ни­чески произ­ход са поставени в по-благоприят­ни усло­вия чрез ,,поли­ти­ка на раз­лич­но тре­ти­ра­не''). Цит. по Илиева, М., Практика на гражданските съдилища., Цит. съч., с.141.

135 СЕО, Hilde Schonheit v. Stadt Frankfurt am Main and Silvia Becker v. Land Hessen, Дела C-4/02 и C-5/02 [2003] ECR I-12575, 23 октомври 2003 г. По това дело пенсиите на наети на половин работен ден служители са изчислени по различен критерий от тези на наетите на пълен работен ден лица, който не е свързан с времето на трудова заетост. В резултат на това първата група пенсионери получават по-ниски пенсии, независимо от продължителността на стажа си. Тъй като 88 % от наетите на половин работен ден служители са жени, разпоредбата се оказва непряко дискриминационна спрямо тях, тъй като ги засяга диспропорционално по-тежко в сравнение с мъжете.

136 СЕО, делото Hill and Stapleton, ре­ше­ние от 17.06.1998 г. (забра­не­но е при­ла­га­не­то на на­ционал­на мяр­ка, която, ма­кар и фор­му­ли­ра­на не­утрал­но, ра­бо­ти в ущърб на мно­го по­ве­че же­ни, от­кол­ко­то мъ­же, ос­вен ако та­зи мяр­ка не е ос­но­ва­на на обек­тив­ни фак­то­ри, нес­вър­за­ни с как­ва­то и да би­ло дискри­ми­на­ция на ос­но­ва­та на пол); СЕО, делото O’Flynn, ре­ше­ние от 23.05.1996 г. (усло­вия, на­ло­же­ни с на­циона­лен за­кон, са непря­ко дискри­ми­на­цион­ни, ко­га­то, ма­кар и при­ло­жи­ми без оглед на граж­дан­ст­во­то, за­ся­гат по същест­во работни­ци­те мигран­ти или го­ля­мо­то мно­зин­ст­во от за­сег­на­ти­те са ра­бот­ни­ци мигран­ти, защото мо­гат да бъ­дат по-лес­но изпъл­не­ни от на­ционал­ни­те ра­бот­ни­ци, от­кол­ко­то от ра­бот­ни­ци­те мигран­ти или ко­га­то има риск, че мо­гат да дейст­ват в спе­ци­фи­чен ущърб на ра­бот­ни­ци­те мигран­ти). СЕО, делото Commission v Hellenic Republic, ре­ше­ние от 12.03.1998 г. (ма­кар фор­му­ли­ров­ка­та на спорното за­ко­но­да­тел­ст­во да е „не­утрал­на“, на прак­ти­ка то непря­ко дискри­ми­ни­ра на ос­но­ва­та на граждан­ст­во, защото разпоредбите му осо­бе­но зле­поста­вят ра­бот­ни­ци­те мигран­ти). СЕО, делото Sotgiu, ре­ше­ние от 12.02.1974 г. (мо­же при­вид­но не­утрал­ни кри­те­рии ка­то място на произход или место­жи­веене да са рав­но­сил­ни от глед­на точ­ка на прак­ти­ческия си ефект на дискриминация на ос­но­ва­та на гражданство).

137 Камара на лордовете, Великобритания, делото James v. Eastleigh Borough Council [1990], Решение от 14 юни 1990 г. (полова дискриминация на съпрузи, и двамата навършили 61 години, от които само съпругата е навършила пенсионната възраст и поради това е допусната до обществено място без да заплаща такса. Според Камарата признакът ,,пенсионер” е неизбежно обвързан с пола, тъй като полът определя различна пенсионна възраст).

138 Решение на СГС от 7.05.2008 г. по гр. д. № 3258/2006 г. Съдът отхвърля като неоснователни въз­ра­же­нията на от­вет­ни­ка, че не съ­щест­ву­ва за­ко­но­во за­дъл­же­ние на затворниците да се пре­доста­вя раз­лич­на хра­на в зави­си­мост от религиоз­ни­те убеждения. Лип­са­та на за­ко­но­во за­дъл­же­ние за опре­де­ле­но по­ве­де­ние не е ос­но­ва­ние за освобож­да­ва­не от от­го­вор­ност в слу­чаите, в които без­дейст­вието е до­ве­ло до на­ру­ша­ва­не на пра­во­то на рав­но тре­ти­ра­не. Цит. по Илиева, М., Практика на гражданските съдилища., Цит. съч., с. 133-134

139 Илиева, М., Избрани стандарти на антидискриминационното право, С., 2009 г., с. 58.

140 Върховен съд на САЩ, делото Griggs v. Duke Power Co (1971) 401 US 424. Цит. По Илиева, М., Пак там.

141 Р на ВАС № 6407 от 30.05.2008 г. по адм. д. № 2654/2008 г. В конкретния случай се касае за иск срещу забрана за превоз с каруци, която ефек­тив­но засяга мно­го по-сериозно ро­ми­те, за които този начин на превоз на товари е типичен, а понякога и единствен.

142 Р на ВАС № 12117/2007  по адм. д. № 8044/2007 г.

143 Р на ВАС № 7811 от 19.07.2007 г. по адм. д. № 1048/2007 г. (об­щ­ност от ро­ми и тур­ци, за раз­ли­ка от об­щ­ност от бъл­га­ри, ро­ми и тур­ци, тър­пи общ режим на тока, наложен за ин­ди­ви­ду­ал­ни неплатени задъл­же­ния за елек­троенер­гия, който за­ся­га ед­нак­во длъж­ни­ци­те и добро­съ­вест­ни­те плат­ци. Налице е неравно третиране на двете групи. Съдът е приел, че липсва непряка дискриминация по признака етническа принадлежност). Аналогично в Р на ВАС № 10899/2007 г. по адм. д. № 5/2007 г. (монти­ра­ни не­достъп­но елек­тро­ме­ри в ром­ска об­щ­ност при достъпен монтаж в населени с българи квартали) и Р на СРС от 19.12.2006 по гр. д. № 2756/2006 и Р на СРС от 10.01.2007 г. по гр. д. № 2751/2006 (аналогични случаи на недостъпен монтаж на електромер).

144 Р на СРС от 10.01.2007 г. по гр. д. № 2751/2006 г., Р на СРС от 6.08.2004 г. по гр. д. № 21674/2003 г.

145 Р на СГС от 8.12.2008 г. по гр. д. № 613/2008 г. Делото е за про­ку­рор­ски от­каз ищ­ца­та да бъ­де предложе­на на съ­да за услов­но пред­сроч­но ос­во­бож­да­ва­не за­ра­ди пред­по­ла­гаема­та й хо­мо­сек­су­ал­ност. Сек­суал­на­та ориен­та­ция е част от мо­ти­ви­те на про­ку­рор­ското поста­но­вле­ние, поради което съдът намира, че крайният извод е ба­зи­ран и вър­ху то­ва об­стоятел­ст­во. Ка­то е об­съж­дал сек­су­ал­на­та ориентация на ищца­та поста­новле­ние и не е доказал, че този признак не се съобразява спрямо дру­ги лишени от свобода лица при срав­ни­ми сход­ни об­стоятел­ст­ва, про­ку­ро­рът, според съда, е из­вър­шил акт на пряка дискримина­ция. Цит. по Илиева, М., Практика на гражданските съдилища., Цит. съч., с. 218 и сл.

146 Обратно в Р на СРС от 28.02.2007 г. по гр. д. № 4035/2006 г. Според това решение пря­ка­та и непря­ка­та дискри­ми­на­ция не се различават по ос­но­ва­ние или по последицата ,,по-неблагоприятно третиране'', а по това дали дискри­ми­ни­ра­що­то по­ве­де­ние от­кри­то се мо­ти­ви­ра с на­ли­чието на ня­кой от защитени­те призна­ци, или то­зи мо­тив се прикри­ва с при­вид­но не­утрал­на разпоредба, кри­те­рий или прак­ти­ка. Цит. по Илиева, М., Практика на гражданските съдилища., Цит. съч., с. 70.

147 СЕО, делото Dekker, Ре­ше­ние от 8.11.1990 г.

148 За подробна критика на практиката на ВАС, вж. Илиева, М., Практика на Върховния административен съд и Административен съд София-град. Цит. съч.

149 Трудов апе­ла­ти­вен съд, Великобритания, делото Go Kidz Go Ltd v Bourdouane. В това решение изрично се казва, че ,,за­щи­та­та чрез оправ­даване, ва­лид­на при иск за непря­ка дискри­ми­на­ция, не е на разположение на ра­бо­то­да­те­ля при иск за пря­ка дискри­ми­на­ция''.

150 Р на СРС № 164 от 21.07.2006 г. по гр. д. № 2860/2006 г., Р на СРС № 185 от 14.11.2006 г. по гр. д. № 4036/2006 г.; Р на СРС от 30.11.2006 г. по гр. д. № 2014/2006 г.; и Р на СРС по гр. д. № 1173/2007 г. Последните две ре­ше­ния дори твърдят, че еле­мен­тите различно отнасяне, неоправданост и непропорционалност трябва да бъдат установени ку­му­ла­тив­но (валидно за непряката дискриминация), а за­кон­на­та цел да бъде свър­за­на с общест­ве­ния ин­те­рес (напълно незаконосъобразно твърдение). Последното твърдение може да бъде забелязано и в Р на СРС от 6.08.2007 г. по гр. д. № 1756/2005 г., според което ,,раз­ли­чието в третирането са­мо по се­бе си не со­чи на дискри­ми­на­ция по сми­съ­ла на за­ко­на, ко­га­то отстоява друг об­щест­ве­ноз­на­чим инте­рес – арг. от чл. 7''. Според Р на РС-Козлодуй № 72 от 28.07.2006 г. по гр. д. № 462/2005 г. по-раз­лич­но от­но­ше­ние от работо­да­те­ля не след­ва да се опре­де­ля като дискри­ми­на­ция, ко­га­то е обектив­но оправ­да­но с оглед по­ве­де­нието на ище­ца във връз­ка с ра­бо­та­та му. Цит. по Илиева, М., Практика на гражданските съдилища., Цит. съч., с.37, 51, 54, 67, 72-73.

151 Р на ВАС № 10578 от 31.10.2007 г. по адм. д. № 7651/2007 г. Според съда забра­на за хо­ра без увреждания да из­би­рат и да бъ­дат из­би­ра­ни в ръ­ко­вод­ст­во­то на сдру­же­ние на хо­ра с ув­реж­да­ния съставля­ва дискри­ми­на­ция, за­що­то не е оправ­да­на. Аналогично, с Р от 6.08.2007 г. по адм. д. № 1841/2007 г. АССГ неоснователно об­съж­да да­ли нор­ма­тив­но установена въз­расто­ва бариера за участие в конкурс за науч­на сте­пен е оправ­да­на и уста­но­вя­ва дискри­ми­на­ция, за­що­то на­ми­ра, че не е, а не защото защитеният признак е очевидна причина за неравно третиране.

152 ЕСПЧ, делото D. H. and Others v. the Czech Republic; делото Sampanis et autres v. Grиce (раз­ли­чие в трети­ра­не­то, ос­но­ва­но из­к­лю­чи­тел­но или в ре­ша­ва­ща сте­пен на ет­ни­ческия произ­ход на ли­це­то, не мо­же да бъ­де обек­тив­но оправ­да­но); ЕСПЧ, делото Timishev v. Russia, ре­ше­ние от 13.12.2005 г. (ня­ма раз­ли­ка в тре­ти­ра­не­то, ос­но­ва­на из­ця­ло или ре­ша­ва­що на ет­ни­ческия произ­ход, която мо­же да бъ­де оправ­да­на).

153 В ка­чест­во­то му на акт на пря­ка по­ло­ва дискри­ми­на­ция от­каз на ра­бо­то­да­тел да въз­ста­но­ви или наеме на ра­бо­та слу­жи­тел­ка по­ра­ди бре­мен­ност­та й не мо­же да бъ­де оправ­дан с мер­ки за за­щи­та на бремен­ни­те же­ни, нито с вре­мен­на нетрудоспособност по­ра­ди бремен­ност, нито с фи­нан­со­ви за­гу­би за ра­бо­то­да­те­ля. СЕО, Tele Danmark, ре­ше­ние от 4.10.2001 г.; Habermann-Beltermann, ре­ше­ние от 5.05.1994 г.; Busch, ре­ше­ние от 27.02.2003 г.; Mahlburg, ре­ше­ние от 3.02.2000 г.; Dekker, ре­ше­ние от 8.11.1990 г.

154 Този анализ е основан на Илиева, М., Практика на гражданските съдилища по Закона за защита от дискриминация, С., 2009 г., 145-154.

155 Илиева, М., Практика на гражданските съдилища по Закона за защита от дискриминация, С., 2009 г., с.147 и сл. Вж. цитираното там Р на СГС от 13.03.2008 г. по гр.д. № 3371/2007 г., в което се казва: ,,Не може да се възприеме становището, че изказванията трябва да бъдат насочени срещу конкретно лице”.

156 Петров, В., Тормоз на етническа основа чрез публикация – В: Общество и право, кн. 4/2009 г., с. 32 и сл. Вж. още Р на СГС от 22.02.2007 г. по г.д. № 2861/2006 г., в което се казва, че ,,конкретното говорене срещу една етническа група не е конкретно говорене против всички етнически групи”, цит. по Илиева, М., Пак там.

157 Петров, В., Тормоз на етническа основа чрез публикация. Цит. съч. с. 37.

158 Петров, В., Пак там, с. 38.

159 Петров, В., Пал там, с. 40.

160 Вж. и по този въпрос цялостно Петров, В., Тормоз на етническа основа чрез публикация. Цит. съч.

161 Терминът на български език е въведен от проф. Камен Калчев.

162 Stalking (англ.) – дебна, вървя дебнешком.

163 Mobbing (англ.) – линчуване, правораздаване от тълпата.

164 Hazing (англ.) – тормозя, подигравам се.

165 Определение на ВКС № 100 от 15.03.2006 г. по гр. д. № 83/2006 г. (За да бъ­де осъ­щест­ве­на пря­ка или непря­ка дискри­ми­на­ция, е не­об­хо­ди­мо в кумула­тив­на да­де­ност приз­на­ците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДиск да са обективи­ра­ни в тор­моз, кой­то е де­фи­ни­ран в чл. 5). Цит. по Илиева, М., Практика на гражданските съдилища по Закона за защита от дискриминация, С., 2009 г., с.87.

166 Апелативен съд, Великобритания, делото Smith v Gardner Merchant [1999] ICR 134. В съобразителната част на решението подробно се аргументира, че не­же­ла­тел­но­то пове­де­ние от сек­су­ал­но естест­во мо­же да се състои просто в не­же­ла­ни и пов­та­ря­ни сек­су­ал­ни аван­си, а мо­же и да е нагру­бя­ва­не по­ра­ди от­хвър­ля­не­то им, та­ка че напри­мер хе­те­ро­сек­су­ал­на­та жерт­­ва на повтаря­щи се хо­мо­сек­су­ал­ни покани, кои­то са не­же­ла­ни, мо­же да не­го­ду­ва и да стра­да, кол­ко­то и хомосек­су­ал­на­та жер­т­ва на по­доб­ни покани; или не­же­ла­­ни­те аван­си от хе­те­ро­сек­су­ал­но ли­це мо­же да се сто­рят също тол­ко­ва неприят­ни на хо­мо­сек­су­ал­на жер­т­ва, кол­ко­то и на хе­те­ро­сек­су­ал­на. Цит. по Илиева, М., Избрани стандарти на антидискриминационното право, С., 2009 г., с. 65; Трудов съд, Великобритания, Worker v A Company (EE 3/91) [1992] ELR 40, Когато става въпрос за отношения между лица от еднакъв пол, съдът счита, че трябва да бъдат установени специални обстоятелства, за да приеме, че поведението на едното към другото е сексуален тормоз.

167 Трудов апе­ла­ти­вен съд, Великобритания, делото Driskel v Peninsula Business Services Ltd. [2000] IRLR 151. Цит. по Илиева, М., Избрани стандарти. Пак там.

168 Апелативен съд, Великобритания, делото Smith v Gardner Merchant [1999] ICR 134 (забраната за сексуален тор­моз има предвид тре­ти­ра­не­то, а не мо­ти­ва или цел­та на извършителя). Трудов апе­ла­ти­вен съд, Великобритания, делото Reed and Bull Information Systems Ltd. v Stedman [1999] IRLR 299 (Мотивът и наме­ре­нието за твър­дяния сек­су­ален тор­моз не са съ­щест­вен еле­мент, как­то и във все­ки друг слу­чай на пря­ка дискри­ми­на­ция, ма­кар че често ще са относим значим фак­тор, кой­то трябва да се взе­ме пред­вид. Липсата на уми­съл, обаче, не е за­щи­та). Цит. по Илиева, М., Избрани стандарти. Цит.съч., 65-66.

169 Апелативен съд, Великобритания, делото Smith v Gardner Merchant [1999] ICR 134. Вж. и де­ло­то Porcelli v Strathclyde Regional Council [1986] IRLR 134. Цит. по Илиева, М., Избрани стандарти. Пак там.

170 Трудов апе­ла­ти­вен съд, Великобритания, делото Reed and Bull Information Systems Ltd. v Stedman [1999] IRLR 299 (веднъж проявен не­же­лан сек­су­ален ин­те­рес от стра­на на мъж към слу­жи­тел­ка, създава вероятност тя да се чув­ст­ва при­тес­не­на от не­го­ви прояви на вни­ма­ние, които в друг кон­текст би­ха изглеж­да­ли съв­сем бе­зо­бид­ни). Апелативен съд, Великобритания, делото Khorasandjian v Bush [1993] Q. B. 727 (тор­мо­зът ка­то кампания трябва да се преценява в ця­лост, а не от­дел­ни­ еле­мен­ти да се преценяват изолирано). Цит. по Илиева, М., Избрани стандарти. Пак там.

171 Трудов апе­ла­ти­вен съд, Великобритания, делото Reed and Bull Information Systems Ltd. v Stedman [1999] IRLR 299. Цит. по Илиева, М., Избрани стандарти. Пак там.

172 Трудов апе­ла­ти­вен съд, Великобритания, делото Reed and Bull Information Systems Ltd. v Stedman [1999] IRLR 299 (Доколкото един ра­зу­мен чо­век би раз­брал, че пострадалият от­хвър­ля по­ве­де­нието, от което се оплак­ва, про­дъл­жа­ва­не­то на то­ва по­ве­де­ние в об­щия слу­чай се счи­та за тормоз); Трудов апе­ла­ти­вен съд, Великобритания, делото Driskel v Peninsula Business Services Ltd. [2000] IRLR 151 (поведение, което само по себе си е е тормоз, може да се превръне в такъв, ако продължава въпреки словесно или конлудентно възражение срещу него). Цит. по Илиева, М., Избрани стандарти. Пак там.

173 Трудов съд, Великобритания, ци­ти­ран от Трудовия апе­ла­ти­вен съд, делото Smith v Zeneca (Agrochemicals) Ltd. [2000] ICR 800. В това решение съдът изрично подчертава трудността за пострадалото лице да подаде официално оплакване, като изтъква типично подчинената му позиция, финансовите аргументи при опасения от загуба на работата или на възможно повишение и пр. Цит. по Илиева, М., Избрани стандарти. Цит.съч, с.65.

174 Трудов апе­ла­ти­вен съд, Великобритания, делото Moonsar v Fiveways Express Transport Ltd. [2004]. Случаят ка­сае трикрат­но сва­ля­не от интернет на пор­нограф­ски ма­те­риал от стра­на на три­ма ко­ле­ги мъ­же в съ­ща­та стая. Според съ­да та­ко­ва по­ве­де­ние „яв­но мо­же да при­чи­ни оскър­бле­ние на слу­жи­тел­ка, която ра­бо­ти в бли­зост, и ка­то та­ко­ва се счи­та за обид­но или уни­зи­тел­но спря­мо слу­жи­тел­ка­та ка­то же­на“. Според съда фактът, че тя не се е опла­ка­ла на момента, не да­ва за­щи­та на от­вет­ни­ка, ко­га­то ,,поведението е тол­ко­ва оче­вид­но, ка­то в то­зи слу­чай“. Цит. по Илиева, М., Избрани стандарти. Пак там.

175 Трудов апе­ла­ти­вен съд, Великобритания, делото W v X, Y, Z [2004]. Според съда не е нуж­но ли­це­то първо да се опла­че от да­де­ни ко­мен­та­ри, пре­ди про­дъл­жа­ва­не­то на те­зи ко­мен­та­ри да се квалифицира като сек­су­ален тор­моз; Трудов апе­ла­ти­вен съд, Великобритания, делото Driskel v Peninsula Business Services Ltd. [2000] IRLR 151. В това решение се казва, че ,,актовете, пред­мет на оплак­ва­не, мо­же да са тол­ко­ва оче­вид­но накърнява­щи, т.е. в ущърб на жал­бо­по­да­тел­ка­та ка­то же­на, посред­ст­вом сплаш­ва­не или урон­ва­не на достойн­ст­во­то й на ра­бо­та, че лип­са­та на своев­ре­мен­но оплак­ва­не от ней­на стра­на да има мал­ко зна­че­ние или да е без значение. Цит. по Илиева, М., Избрани стандарти по антидискриминационно право. Пак там

176 Трудов съд, Великобритания, ци­ти­ран от Трудовия апе­ла­ти­вен съд, делото Smith v Zeneca (Agrochemicals) Ltd. [2000] ICR 800. Трудов апе­ла­ти­вен съд, Великобритания, делото Go Kidz Go Ltd. v Bourdouane [1996]. Вж. и Препоръка 92/131/EEC: Тъй като сек­су­ал­ният тор­моз е фор­ма на непра­во­мер­но по­ве­де­ние, ра­бо­то­да­те­ли­те отговарят за спра­вянето с не­го, как­то и с вся­ка дру­га фор­ма на неправомерно поведение от стра­на на служи­те­ли­те си. Тъй ка­то сек­су­ал­ният тор­моз е риск за здра­ве­то и бе­зо­пас­ност­та, ра­бо­то­да­те­ли­те са длъжни да взе­мат мер­ки да ми­ними­зи­рат риска, как­то постъп­ват и с дру­ги риско­ве. Цит. по Илиева, М., Избрани стандарти. Пак там.

177 Трудов апе­ла­ти­вен съд, Великобритания, делото Go Kidz Go Ltd. v Bourdouane [1996]. Цит. по Илиева, М., Избрани стандарти. Цит.съч. с.68.

178 Първоинстанционен съд на ЕС, ци­ти­ран пот­вър­де­но от СЕО, делото Campogrande, ре­ше­ние от 23.04.2002 г., па­раграф 8. Цит. по Илиева, М., Избрани стандарти. Цит. съч, с.69.

179 Трудов съд, Великобритания, ци­ти­ран от Трудовия апе­ла­ти­вен съд, делото Coyne v Home Office [1999]. Съдът отбелязва, че не за пър­ви път ,,се сре­ща с нагла­са, която мо­же да се опи­ше ка­то сте­ре­отип­на, че же­на­та-жер­т­ва по ня­ка­къв на­чин си е изпро­си­ла или е от­го­вор­на за мал­тре­ти­ра­не­то, на което е би­ла подло­же­на от мъ­жа''. Според съда няма съ­щест­ве­на раз­ли­ка меж­ду про­пуска да бъ­де пре­дот­в­ра­те­н сексуален тор­моз и пропуска да се раз­гле­да адекватно оплак­ва­не срещу него, тъй като естест­ве­на­та после­ди­ца от про­пуска да се раз­гле­да оплак­ва­не­то е риск от про­дъл­жа­ва­не на съ­що­то по­ве­де­ние. Същите съ­обра­же­ния ва­жат и когато спря­мо ед­но оплак­ва­не се из­хож­да от пред­постав­ка­та, че ви­на­та е по-ско­ро на жер­т­ва­та, а не на ли­це­то, което я тор­мо­зи. Цит. по Илиева, М., Избрани стандарти. Пак там.

180 Трудов апе­ла­ти­вен съд, Великобритания, делото Coyne v Home Office [1999]. Съдът приема, че предубеденото разследване е дискриминационно, тъй като ощетява жертвата, като й отказва подкрепа и мерки за осигуряване на сигурност, че работната й среда няма в бъдеще да я излага на същите рискове. В решението на Апелативния съд, с което това решение е пот­върдено, е установена дискриминация, доколкото мъж в същото по­ло­же­ние не би бил обвиняван по на­чи­на, по кой­то тя е би­ла обвинявана за това, че е би­ла под­ло­же­на на непристой­ни жесто­в. Според съда, ако не бе­ше же­на, пострадалата ня­ма­ше да ви­ди оплак­ва­не­то си негли­жи­ра­но въз ос­но­ва на из­рич­но­то приема­не, че тя са­ма е ви­нов­на за проблеми­те си. Цит. по Илиева, М., Избрани стандарти. Пак там.

181 Близо 30 европейски държави все още прилагат закони, които си служат с остарели и вече считани за обидни термини като ,,луд”, ,,идиот”, ,,дебил”, ,,имбецил”, ,,лунатик” и др. Вж. FRA, The Legal Protection of Persons with Mental Health Problems Under Non-Discrimination Law, 2011, p.21-22. Старата американска юриспруденция съдържа стряскащи примери за негативна стереотипизация на лицата с душевни заболявания. В

Каталог: progress2010 2011 -> images -> stories
stories -> Проект vs/2010/008/0536 "Равенството Път към прогрес"
stories -> Идентичност и права на човека михаил Иванов
stories -> Дейността на прокуратурата на република българия срещу дискриминацията реалности и проблеми
stories -> Практиката на Върховния касационен съд по дела за престъпления, мотивирани от предразсъдъци и омраза /Резюме/ 1
stories -> Проект vs/2010/008/0536 "Равенството Път към прогрес"