Проект vs/2010/008/0536 "Равенството Път към прогрес"

182 Някои примери от американската практика: В Gardner v. Morris (1985) повишение е отказано, тъй като заболяването на служителя прави несигурно очакването, че той ще може качествено да изпълнява трудовата функция. Palmer v. Circuit Court (1995) - служителка е уволнена в деня, в който се връща на работа след хоспитализация и лечение на основание, че ,,работодателят не е длъжен да й дава втора възможност”. Цит. по Miller, S. P., Keeping the Promise: The ADA and Employment Discrimination on the Basis of Psychiatric Disability – In: California Law Review, Vol. 85, No. 3 (May, 1997), pp. 701-747.

183 Kaplan & Sadock's Synopsis of Psychiatry: Behavioral Sciences/Clinical Psychiatry, 10th Edition, Copyright В©2007 Lippincott Williams & Wilkins, 2.1 Normality, p.12.

184 Цит по FRA, The Legal Protection of Persons with Mental Health Problems Under Non-Discrimination Law, 2011.

185 ЕСПЧ, Winterwerp v. the Netherlands, No. 6301/73, 24 октомври 1979 г. В решението се казва, че концепцията за ,,нездрава душевност” постоянно се развива в резултат на напредъка на науката, увеличаващата се гъвкавост на лечението и развитието на ожществената чувствителност и разбиране за естеството на проблемите на пациентите с проблеми на душевното здраве.

186 Miller, S. P., Keeping the Promise: The ADA and Employment Discrimination on the Basis of Psychiatric Disability – In: California Law Review, Vol. 85, No. 3 (May, 1997), p. 719. В Southeastern Community College v. Davis, 1979, съдът приема, че служител, който поради заболяването си не може да изпълнява определена работа, може да не бъде нает или да бъде освободен, дори ако незначително приспособяване на условията на работа би го направило напълно квалифициран да я изпълнява. Едва с прецедентното решение по School Board of Nassau County v. Arline, 1987 г., Върховният съд постановява, че работодателят има задължение да приспособява в разумна степен условията на работа към заболяване на служител с увреждане

187 Десетилетие по-късно, през 1993 г. Стандартните правила на ООН за изравняване на възможностите за лица с увреждания акцентира на социалните процеси, които ефективно изключват такива лица, като затрудняват упражняването на правата им и участието им в социалната дейност.

188 Чл. 15 от Европейската Социална харта, 1996 г., Препоръка Но:5/2006 на Съвета на министрите за План за действие за насърчаване на правата и пълното социално участие на хората с увреждания: подобряване на качеството на живот на хората с увреждания в Европа 2006-2015 г. (говори за ,,изместване на концепцията от пациента към гражданина”);

189 Стандартните правила правят опит да определят душевното увреждане като функционално ограничение, възникващо за лицето от душевно заболяване или състояние

190 СЕО, C-13/05, Chacón Navas v. Eurest Colectividades SA, 11 юли 2006 г., пар. 43-44.

191 СЕО, C-303/06, Coleman v. Attridge Law and Steve Law, 17 юли 2008 г., пар. 1-2. Ищцата е майка на дете с душевно увреждане, за която съдът е приел, че е жертва на пряка дискриминация и тормоз на работното си място поради увреждането на детето.

192 Р от 22.02.2007 на СГС по гр. д. № 835/2006 г. Увреждането (епилепсия) е признато за установено чрез позоваване на ноторно известния на съда факт, че епилепсията е психиатрично заболяване. Цит по М. Илиева, Практика на гражданските съдилища по Закона за защита от дискриминация. С., 2009 г., с. 56.

193 Р от 19.12.2005 на СРС по гр. д. № 1525/2005 г., 2–3, в което не се признава за установено психическото заболяване афективно разстройство, тъй като медицинското удостоверение не е издадено от лечебно заведение, доказало регистрацията си, а лекуващият лекар не е доказал, че има висше медицинско образование. Цит по М. Илиева, Практика на гражданските съдилища по Закона за защита от дискриминация. С., 2009 г., с.58.

194 В Р от 19.12.2005 на СРС по гр. д. № 1525/2005 г. се коментира действие на наредба по отношение на болни от епилепсия (НЗОК поема разходите за лечението им) и афективно разстройство (разходите не се поемат), като самата болест а не нейните последици се тълкува като ,,сравнимо сходно обстоятелство''. Обратно, в Р от 22.02.2007 на СГС по гр. д. № 835/2006 г. изрично се казва, че доколкото и двете заболявания са заболявания на психиката, уврежданията на лицата, стрaдащи от което и да е от тях, правят обстоятелствата при тези видове увреждания сравними по смисла на чл. 4, ал. 2 Цит. по М. Илиева, Практика на гражданските съдилища по Закона за защита от дискриминация. С., 2009 г., с. 58, с.97.

195 По-старото американско законодателство изисква основанието за отхвърляне на служителя да е изцяло свързано със заболяването, каквото ограничение новото законодателство не поставя.

196 Liff v. Secretary of Transportation (D.D.C.1994). Служетелка е преместена на друга работа, тъй като страда от депресия. Когато оспорва преместването си, работодателят противопоставя възражение, че тя не е душевно болна, тъй като контролира заболяването с лекарства. Съдът постановява, че въпреки това е налице увреждане. Цит. по Miller, S. P., Keeping the Promise: The ADA and Employment Discrimination on the Basis of Psychiatric Disability. – In: California Law Review, Vol. 85, No. 3 (May, 1997), p. 714.

197 Overton v. Reilly, 1992 г. Ищецът е уволнен, тъй като антидепресантите, с които контролира депресията си, го унасят и понякога приспиват на работното място, въпреки че това не се отразява на качеството на работата му, нито на колегиалната среда. Аналогично в Guice-Mills v. Derwinski (1992), където се обжалва отказ от трудоустрояване на медицинска сестра, контролираща заболяването си с лекарства, които я успиват. Работодателят е отговорил, че няма задължение да съобразява работните й смени с това обстоятелство. Цит. по Miller, S. P., Keeping the Promise: The ADA and Employment Discrimination on the Basis of Psychiatric Disability – In: California Law Review, Vol. 85, No. 3 (May, 1997), pp. 701-747.

198 Аналогично, в Cadelli v. Fort Smith School Distric, 1993, W.D.C, съдът приема, че паническото разстройство на ищеца ограничава конкретна негова способност да обучава определен брой ученици в един клас през учебната година, което го прави неквалифициран, въпреки доказателствата, че той може да изпълнява учителските си задължения в по-малка класна стая с по-малък брой ученици. Според съда само тежки форми на паническа тревожност могат да обусловят извод за душевно увреждане. В американската съдебна практика преди 1990 г. ,,странно поведение”, ,,свръхчувствителност към критика”, ,,шумно поведение” и др. прояви, които са пряк резултат от заболяването, са били считани за дисквалифициращи служителя като подходящ за изпълнение на съответната работа. Вж. Miller, S. P., Keeping the Promise: The ADA and Employment Discrimination on the Basis of Psychiatric Disability – In: California Law Review, Vol. 85, No. 3 (May, 1997), p. 717, 725-726.

199 Miller, S. P., Keeping the Promise: The ADA and Employment Discrimination on the Basis of Psychiatric Disability – In: California Law Review, Vol. 85, No. 3 (May, 1997), p. 709.

200 Чл. 2 и чл. 27 от Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (,,разумни условия”), чл. 15 от Европейската социална харта на СЕ (,,разумно приспособяване”), чл. 5 от Директива 2000/78, ЕСПЧ, Glor v. Switzerland [2009] (делото се отнася до физическо увреждане (диабет), но заключенията на съда са приложими към всеки вид нарушение на здравето).

201 Из експертно заключение, възприето в мотивите на Р № 141/2008 на I с-в на КЗД по пр. № 40/2007.

202 Илиева, М., Практика на гражданските съдилища по Закона за защита от дискриминация, С., 2009, с. 145 и сл. Р № 164 на СРС от 21.07. 2006 г. по гр.д. 2860/2006 - забраната за подбуждане към дискриминация ,,съставлява легитимно ограничение на свободата на изразяване, наложено в обществен интерес”.

203 Р № 164 на СРС от 21.07. 2006 г. по гр.д. 2860/2006. Обратно Р на СГС № 116/2008 по гр.д. № 847/2007. Цит. по Илиева, М., Пак там.

204 ЕСПЧ, Р от 3 май 2007 г. по дело Bqczkowski и други срещу Полша (жалба № 1543/06) – Според съда публични заявления на кмета на Варшава, че ще откаже да разреши провеждане на гей-парад, който има за цел повишаване на обществената осведоменост относно дискриминацията по сексуална ориентация, ограничава правото на мивни събрания. ЕСПЧ, Р от 25 март 2010 г. по Параскева Тодорова срещу България (жалба №37193/07) – спрямо лице от ромски произход е отказано приложение на института на условното осъждане, като съдът се е мотивирал, че сред ромската общност съществува култура на безнаказаност, която може да бъде повлияна чрез даване на жалбоподателката за назидателен пример. Според ЕСПЧ такива съображения в съдебно решение представляват нарушение на правото на справедлив процес по чл. 6 във връзка с чл. 14 от ЕКПЧ.

205 В този смисъл Р № 164 на СРС от 21.07. 2006 г. по гр.д. № 2860/2006.

206 Р № 141/2008 на I с-в на КЗД по пр. № 40/2007.

207 Р № 141/2008 на I с-в на КЗД по пр. № 40/2007. Подбуждането към дискриминация може да се реализира с действия на извършителя, насочени спрямо подбуждания.

208 Р № 141/2008 на I с-в на КЗД по пр. № 40/2007. Р № 164 на СРС от 12.07.2007  по г.д. № 2856/2006 - Искът е отхвърлен, тъй като „не са на­ли­це до­ка­за­тел­ст­ва кои ли­ца (или гру­пи лица) са би­ли ад­ре­са­ти на про­цес­ни­те изявления“, като съдът твърди, че ,,установяването на адресатите е съставомерно изисквание на института на подбуждането''.

209 Р № 141/2008 на I с-в на КЗД по пр. № 40/2007. Установен е тормоз.

210 Р от 21.07. 2006 на СРС по ГД 2860/2006.

211 Решение на СГС от 13.03.2008 по ГД № 3371/2007.

212 Р от 14.02.2008 на КЗД, потвърдено с Р № 9007/2008 на ВАС по АдмД № 4962/2008, оставено в сила с Р № 400/2009 на ВАС по АдмД № 13652/2008. Указанията на работодателя жалбоподателката да не бъде допускана до сградата на учреждението, от което е уволнена и което представлява държавна институция, представляват пряка дискриминация, извършена чрез ,,подбуждане към дискриминация" на основата на признака ,,лично и обществено положение”. Изводът е мотивиран със съображението, че забраната не е основана на установения пропускателен режим да се допускат в институцията всички лица при представяне на лична карти в часовете, определени по съответния нормативен ред.

213 Делата за дискриминация срещу Волен Сидеров (Р № 164 на СРС от 21.07.2006 г. по гр.д. № 2860/2006; Р на СРС от 12.07.2007 по гр.д. № 2856/2006; Р на СРС от 22.02.2007 по гр.д. № 2861/2006)

214 Р № 141/2008 на I с-в на КЗД по пр. № 40/2007.

215 Илиева, М., Практика на гражданските съдилища. Пак там. Вж още цитираните там Р на СРС от 12.07.2007 по гр.д. № 2856/2006; Р на СРС от 22.02.2007 по гр.д. № 2861/2006.

216 Р № 141/2008 на I с-в на КЗД по пр. № 40/2007.

217 Р от 21.07. 2006 на СРС по ГД 2860/2006.

218 Илиева, М., Практика на гражданските съдилища, Цит. съч., 159-160.

219 Препоръка № R (97) 20 от­нос­но враж­деб­на­та реч на Съвета на Европа определя враждебното слово като „вся­как­ви фор­ми на из­ра­зя­ва­не, които разпростра­ня­ват, под­буж­дат, вну­ша­ват или оправ­да­ват расова ом­ра­за, ксе­но­фо­бия, ан­ти­се­ми­ти­зъм или дру­ги фор­ми на ом­ра­за на ос­но­ва­та на не­то­ле­рант­ност, вклю­чи­тел­но: не­то­ле­рант­ност, из­ра­зе­на чрез агре­си­вен на­циона­ли­зъм и ет­но­цен­три­зъм, дискриминация и враж­деб­ност сре­щу мал­цин­ст­ва­та, имигран­ти­те и хо­ра­та от имигран­т­ски произ­ход“. Вж още чл. 3б от Директива 89/552/ЕС и чл. 4 от Международната конвенция на ООН за премахване на всички форми на расова дискриминация.

220 Решение на СРС от 22.02.2007 по гр.д. № 2861/2006 – Съдът не е установил враждебно слово, тъй като ,,видно от всич­ки изявле­ния на от­вет­ни­ка, се твърди, че бъл­гар­ска­та на­ция е още­те­на по един или друг на­чин. Оправдаването... на дискри­ми­на­ция от своя стра­на пред­по­ла­га дейст­вия, раз­лич­ни от твърдените – в слу­чая се твър­ди за на­ли­чие на публични изявле­ния на от­вет­ни­ка (т.е. пропагандиране), а не и на­ли­чие на оправ­да­ва­не“. Цит. по Илиева, М., Практика на гражданските съдилища, Цит. съч., с.162.

221 X. v. the Federal Republic of Germany, обя­ве­на за не­до­пусти­ма на 16 юли 1982 г. (разпространение на бро­шу­ри, в които се твър­ди, че Холокостът е „ционист­ка измислица“); J. Glimmerveen and J. Hagenbeek v. The Netherlands, обя­ве­на за не­до­пусти­ма на 11 ок­том­в­ри 1979 г. („по­ли­ти­ка­та, за­щи­та­ва­на от жалбоподате­ли­те, ин­спи­ри­ра­на от глав­на­та цел да се отстра­нят всич­ки хо­ра [които нямат бял цвят на кожата] от те­ри­то­рията на Холандия ... яв­но съ­дър­жа еле­мен­ти на ра­со­ва дискри­ми­на­ция''); F. P. v. Germany, обя­ве­на за не­до­пусти­ма на 29 март 1993 г. (из­каз­ва­ния, че ев­ре­ите ни­ко­га не би­ли преслед­ва­ни и уби­ва­ни, че спи­съ­ци­те на из­би­ти ев­реи и фил­ми­те, зас­не­ти при ос­во­бож­да­ва­не­то на ев­реи от концентра­цион­ни­те ла­ге­ри, би­ли фал­ши­фи­ка­ция, че са­мо престъп­ни­ци би­ли зат­ва­ря­ни в концентрационни­те ла­ге­ри и пр.). Цит. по Илиева, М., Избрани стандарти на антидискриминационното право', С., 2011 г. 79-86.

222 Из експертно заключение, възприето в мотивите на Р № 141/2008 на I с-в на КЗД по пр. № 40/2007.

223 За подробен анализ на юриспруденцията вж. Илиева, М., Практика на гражданските съдилища, Цит. съч., 154-162.

224 Според съда в Р № 164 от 21.07.2006 г. на СРС по гр.д. № 2860/2006 подбуждането към дискриминация ,,се определя от съ­дър­жа­нието, а не от фор­ма­та и из­ка­за“, въпреки че съставомерните внушения са резултат на словото като единство на съдържание и форма и доколкото формата и изказът са неотделими от съдържанието остава неясно в крайна сметка как съдът е достигнал до изводите за съдържанието, отделяйки го от формата.

225 Така например при­зи­вът „България над всич­ко, България на бъл­га­ри­те!“ според съда ,,ня­ма за цел да бъ­дат про­ти­во­поста­вя­ни бъл­га­ри­те на не­бъл­га­ри­те“, тъй като изразява убеждението, ,,че об­щият ин­те­рес тряб­ва да има приори­тет над лич­ния, а не на­ционал­ният над то­зи на мал­цин­ст­ва­та“. Самият съд пряко твърди, че „изразът сам по се­бе си е и пре­дел­но ло­ги­чен: естест­ве­но е България да бъ­де на българи­те“, както и че „изоб­що лип­с­ва дискри­ми­на­ционен кон­текст'', като изявленията ,,по-ско­ро на­веж­дат на из­во­да за за­щи­та­ва­на [...] об­щест­ве­на по­зи­ция в за­щи­та на бъл­гар­ско­то на­се­ле­ние, вкл. сре­щу т.нар. обрат­на дискри­ми­на­ция“. Вж. Р на СРС от 22.02.2007 по ГД № 2861/2006; Р на СРС № 164/2006 по ГД № 2860/2006. Аналогично в Р на СРС № 164/2006 по ГД № 2860/2006, където при­зи­ви­те на от­вет­ни­ка по от­но­ше­ние на ро­ми­те се приемат за „на­со­чен[и] към ед­нак­во тре­ти­ра­не“ в областта на раз­след­ва­нето и кон­трола, ка­то съдът явно се солидаризира с твър­де­нията на ответника, че беззаконитето е характерно за ро­ми­те. Вж. коментар на този случай в Илиева, М., Практика на гражданските съдилища, Пак там.

226 Р № 164 от 21.07.2006 г. на СРС по гр.д. № 2860/2006. Съдът достига до явно несъвместимите констатации, че процесните изявления едновременно мани­фести­рат не­га­тив­но­то от­но­ше­ние на ответника към ромите и са из­ка­за­ни по не­съв­местим с изиск­ва­не­то за то­ле­рант­ност начин, но и че „не са на­со­че­ни към поста­вя­не на [ро­ми­те] в по-небла­гоприят­но по­ло­же­ние спря­мо оста­на­ли­те''.

227 Илиева, М., Практика на гражданските съдилища, Пак там. Има се предвид Р № 164 от 21.07.2006 г. на СРС по гр.д. № 2860/2006.

228 Така например в Р № 164 от 21.07. 2006 на СРС по гр.д. 2860/2006 се казва, че ,,изнасянето на исторически факти относно турския геноцид над българското население в миналото само по себе си не може да представлява дискриминация, нито подбуждане към такава, а още по-малко са от естество да накърнят нечие човешко достойнство”. Към датата на съдебното произнасяне историческата наука отхвърля понятието ,,геноцид”, което възниква през ХХ век по други исторически поводи, като приложимо към събития от периода на утвърдения термин ,,турско робство”. Това понятие освен това се отнася до категория престъпления против човечеството. Произволното му използване в съдебен акт за квалифициране на спорни исторически събития безспорно внушава групови преживявания за вина у едната етническа група и преживявания за озлочестеност у другата етническа група, за които е известно, че захранват исторически неотдавнашния ,,възродителен процес”.

229 Така Илиева, М., Избрани стандарти на антидискриминационното право, С., 2009 г., с.70.

230 Така Илиева, М. Практика на Върховния административен съд и Административен съд, София-град по Закона за защита от дискриминация, С., 2009 г., с. 59-60.

231 Повече у Илиева, М. Практика на Върховния административен съд и Административен съд, София– град. Пак.там.

232 Цит. по Илиева, М. Избрани стандарти на антидискриминационното право. Цит. съч., 72-74.

233 Илиева, М., Избрани стандарти на антидискриминационното право. Пак там.

234 Цит. по Илиева, М., Избрани стандарти на антидискриминационното право. Пак там.

235 Апелативен съд, Великобритания, делото Higgins v Home Counties Newspapers Holdings Plc. [1998], цит. по Илиева, М., Избрани стандарти на антидискриминационното право. Цит. съч. Пак там.

236 Lawrence, F. M. Enforcing Bias-Crime Laws without Bias: Evaluating the Disproportionate-Enforcement Critique – In: Journal of Law and Contemporary Problems, Vol. 66, 2003, p. 49.

237 Според Тълкувателно решение № 7/1992 на Конституционния съд конвенционалните дефиниции имат пряко приложение в наказателното право, само доколкото улесняват изясняването на понятие във вътрешното право, когато последното не дава определение.

238 ЕСПЧ, Petrov v. Bulgaria (No. 15197/02), 2008 г.

239 ЕСПЧ, Weller v. Hungary (No. 44399/05), 2009 г.

240 ЕСПЧ, Danilenkov and Others v. Russia (No. 67336/01), 2009 г. (синдикат); Grande Oriente d’Italia di Palazzo Giustiniani v. Italy (no. 2) (No. 26740/02), 2007 г.

241 ЕСПЧ, Carson and Others v. UK [GC] (No. 42184/05), 2010 г.

242 ЕСПЧ, Engel and Others v. the Netherlands (Nos. 5100/71, 5101/71, 5102/71, 5354/72 и 5370/72), 1976 г.

243 ЕСПЧ, Schwizgebel v. Switzerland (No. 25762/07), 2010 г. На 47-годишната жалбоподателка е отказано да осинови дете, включително поради голямата възрастова разлика с него, която води до негативен извод при преценка за най-добрия интерес на детето. Съдът е приел, че неравното третиране в сравнение с по-младите кандидат-осиновителки е оправдано. ЕСПЧ, T. v. UK [GC] (No. 24724/94), 1999 г. и V. v. UK [GC] (No. 24888/94), 1999 г. Жалбоподателите са били съдени за убийство, което са извършили на 10-годишна възраст. Съдът приема нарушение на правото на справедлив процес по чл. 6 от ЕКПЧ, тъй като процедурата не е била съобразена с възрастта, зрелостта и интелектуалните и емоционални годности на обвиняемите, а съдът не е взел необходимите мерки да ги подпомогне в това да разбират и участват в нея. Съответствието с чл. 14 от ЕКПЧ обаче не е обсъждано.

244 Списъкът по ЗЗДиск може да се тълкува едновременно като отворен, доколкото препраща бланкетно към други национални и международни актове, които могат да съдържат неизчерпателно изброяване, и като изчерпателен, доколкото изрично отхвърля възможността към признаците да бъдат произволно добавяни нови от нормативен акт не с ранг на закон или договор или от правораздавателната практика. В същия смисъл вж. коментираната практика в Илиева, М., Практика на гражданските съдилища по Закона за защита от дискриминация, С., 2009 г., с.44 и сл.

245 В Канада, Нидерландия и Хърватска списъкът на защитените признаци също не е изчерпателен.

246 Р на ВАС № 12961 от 21.12.2006 г. по адм. д. № 5371/2006 г. (изрично отрича гражданството да е защитен признак). Цит. по Илиева, М., Практика на Върховния административен съд и Административен съд, София-град по Закона за защита от дискриминация, С., 2009, с. 18.

247 Р на ВАС № 5154 от 23.05.2007 г. по адм. д. № 12403/2006 г. Искът е на ад­во­кат, кой­то твър­ди неравни условия за достъп до делата в сравнение с прокурорите, без да из­ве­де приз­на­ка. ВАС се произнася без да го установи. Цит. по Илиева, М., Практика на Върховния административен съд и Административен съд, София-град по Закона за защита от дискриминация, С., 2009, с. 35.

248 Р на ВАС № 13369 от 27.12.2007 г. по адм. д. № 8081/2007 г. (образованието като признак е сбъркано с образованието като сектор); Р на ВАС № 13239 от 21.12.2007 г. по адм. д. № 5270/2007 г. (трудовите отношения като сектор са третирани като признак, какъвто не съществува - упражняване на правото на труд). Цит. по Илиева, М., Практика на Върховния административен съд и Административен съд, София-град по Закона за защита от дискриминация, С., 2009, 30-31.

249 Р на РС-Пловдив № 158 от 6.01.2006 г. по гр. д. № 2105/2005 г. (място на образование); Р на РС-Варна № 2400 от 18.07.2007 г. по гр. д. № 3717/2006 г. (цена на пътвническия превоз по определен маршрут като елемент от признака социално положение); Р на РС-Пловдив № 9 от 21.03.2007 г. по гр. д. № 3202/2005 г. (упражняването на професия като част от признака социално положение); Р на ВАС № 126 от 5.01.2007 г. по адм. д. № 3970/2006 г. (минало водене на искове срещу работодателя като част от признака лично положение); Р на ОС-Пловдив № 136 от 29.01.2007 г. по гр. д. № 1285/2006 г. (местоживеенето като част от лично положение). Цит. по Илиева, М., Практика на Върховния административен съд и Административен съд, София-град, Цит.съч., 22-37.

250 Илиева, М., Практика на гражданските съдилища по Закона за защита от дискриминация, С., 2009 г., с. 48-49.

251 Dudgeon v. UK (No. 7525/76), 1981 (криминализиране на доброволни хомосексуални отношения между пълнолетни лица). Съдът приема, че защитата на обществения морал действително представлява легитимна цел, но тя трябва да бъде удовлетворена, без държавата да навлиза в правото на личен живот със заплаха от наказателна репресия.

252 Повече за видовете пол и правното значение на промяната на пола, Ставру, С., Въпросът за правната регулация на смяната на пола, сп. Общество и право, 2011 г. (под печат); Turner, I., Sex Stereotyping Per Se: Transgender Employees and Title VII. – In: California Law Review, Vol. 95, No. 2/2007, 561-596. Вж. още Йогиакартските принципи за прилагането на международното право на правата на човека по отношение на половата ориентация и половата идентичност, приети през март 2007 г. от независим експертен екип (www.yogyakartaprinciples.org/principles_en.htm).

253 СЕО, Defrenne v. SABENA, Дело 43/75 [1976] ECR 455, 8 април 1976 (неравно заплащане за равен труд); СЕО, Hill and Stapleton v. The Revenue Commissioners and Department of Finance, Дело C-243/95 [1998] ECR I-3739, 17 юни 1998 (непряка полова дискриминация чрез схема за намален работен ден и намалено заплащане); ЕСПЧ, Unal Tekeli v. Turkey (No. 29865/96), 16 ноември 2004 (задължение за приемане на фамилията на съпруга при брак); ЕСПЧ, Zarb Adami v. Malta (No. 17209/02), 20 юни 2006 (призоваването на съдебни заседатели засяга повече мъжете); СЕО, K.B. v. NHS Pensions Agency, Дело C-117/01 [2004] ECR I-541, 7 януари 2004 г. (право на наследствена пенсия при починал съпруг е отказано на преживял транссексуален съпруг); СЕО, Richards v. Secretary of State for Work and Pensions, Дело C-423/04 [2006] ECR I-3585, 27 април 2006 (отказ от пенсиониране според възрастта за жените на мъж, сменил пола си); ЕСПЧ, Christine Goodwin v. UK [GC] (No. 28957/95), 11 юли 2002 г., I. v. UK [GC] (No. 25680/94), 11 юли 2002 и L. v. Lithuania (No. 27527/03), 11 септември 2007 (документиране на пола при смяна на пола).

254 Подобно I. v. UK [GC] (No. 25680/94), 2002 г.; L. v. Lithuania (No. 27527/03), 2007 г.

255 В американската практика е известно делото Sommers v. Budget Marketing, Inc. (1982), по което ищцата, претърпяла смяна на пола от мъжки към женски, е уволнена, тъй като, предоставяйки документи с различно съдържание по въпроса за пола си, е ,,подвела работодателя си, че е анатомична жена”. Turner, I., Sex Stereotyping Per Se: Transgender Employees and Title VII. – In: California Law Review, Vol. 95, No. 2/2007, 568-569.

256 Wintemute, R., Sexual Orientation and Human Rights: The United States Constitution, the European Convention, and the Canadian Charter, Oxford: Clarendon Press, 1995, 6-10; Bamforth, N., Sexual Orientation Discrimination after Grant v South-West – In: The Modern Law Review, Vol. 63, No. 5 (Sep., 2000), pp. 694-720.

257 ЕСПЧ, Karner v. Austria (No. 40016/98), 2003 г. (отказ от признаване на правата на преживелия партньор върху общо обитаваното жилище, тъй като съжителството е било хомосексуално); СЕО, Maruko v. Versorgungsanstalt der deutschen Buhnen, Дело C-267/06 [2008] ECR I-1757, 2008 г. (на преживелия партньор по хомосексуално ,,доживотно съжителство” са отказани пенсионните права на преживелия съпруг, тъй като не се е намирал в брак с починалия. Само привидно различното третиране се основава на разлика в семейното положение, тъй като бракът е институт на хетеросексуално съжителство); СЕО, Maruko v. Versorgungsanstalt der deutschen Buhnen, Дело C-267/06 [2008] ECR I-1757, 2008. На преживелия партньор по хомосексуално ,,доживотно съжителство” са отказани пенсионните права на преживелия съпруг, тъй като не се е намирал в брак с починалия. Само привидно различното третиране се основава на семейното положение, тъй като бракът е институт на хетеросексуално съжителство. По аналогичен по-ранен случай обаче, в K.B. v. NHS Pensions Agency, Дело C-117/01 [2004] ECR I-541, 2004 г., по който преживелият партньор е транссексуален, СЕС е отхвърлил тезата за полова дискриминация, тъй като преценката дали лицето има пенсионно право се прави не въз основа на пол. Все пак, Съдът е приел неравно третиране, тъй като липсата на пенсионно право е резултат от невъзможността транссексуалните да сключват брак, за разлика от хетеросексуалните.

258 Race, R.R., R., Sanger, Blood Groups in Man, Philadelphia, 1968 г.; Spinner, J., The Boundaries of Citizenship: Race, Ethnicity and Nationality in the Liberal State, London, 1994 г.

259 Чл. 2 (а) от Конвенцията за националността на Съвета на Европа от 1996 г. Разпоредбата е универсално призната, въпреки че Конвенцията не влиза в сила. Практиката на ЕСПЧ, която предоставя по-широка закрила по признака националност в сравнение с правото на ЕС, изисква степен на фактическа връзка на лицето с държавата (например, плащане на данъци, дългосрочно пребиваване), за да приеме, че различно третиране според националността му не е оправдано. ЕСПЧ, Zeibek v. Greece (No. 46368/06), 2009 г.; Anakomba Yula v. Belgium (No. 45413/07), 2009 г. ЕСПЧ, Gaygusuz v. Austria (No. 17371/90), 1996 г.; Koua Poirrez v. France (No. 40892/98), 2003 г. (сравнител е местно лице, представител на ,,овластена” националност).

260 Конвенция за националността на Съвета на Европа от 1996 г.

261 Цветът на кожата и принадлежността към национално малцинство не са самостоятелно защитени признаци според европейските директиви, но са включени в списъка на ЕКПЧ, а според практиката на ЕСПЧ са неизменно свързани с понятията за раса и етнос. Рамковото решение на Съвета на ЕС за борба с расизма и ксенофобията нарежда цвета на кожата и етническия и националния произход като самостоятелни признаци, различни от расата.

262 Обща препоръка VIII относно тълкуването и прилагането на чл. 1, ал. 1 и 4 от Конвенцията за премахване на всички форми на расоват дискриминация.

263 ЕСПЧ, Sejdić and Finci v. Bosnia and Herzegovina [GC] (Nos. 27996/06 and 34836/06), 2009 г.; ЕСПЧ, D. H. and Others v. the Czech Republic, 2007 г.; Sampanis et autres c. Grиce, 2008 г. Точно обратното приема български съд в Р на СРС от 22.02.2007 г. по гр. д. № 2861/2006 г. Според него ет­ни­ческата принадлежност ,,е раз­лич­на от на­ционал­на­та, ра­со­ва­та или ре­ли­гиоз­на­та при­над­леж­ност''.

264 ЕСПЧ, Timishev v. Russia (Nos. 55762/00 и 55974/00), 2005 г.

265 ЕСПЧ, Sejdić and Finci v. Bosnia and Herzegovina.

266 Отказът да бъде допуснат до съдебната палата сикх, който по религиозни причини настоява да носи церемониален меч, е разглеждан от Австрийската Комисия за равенство като етническа дискриминация, оправдана от легитимната цел опазване на безопасността (http://infoportal.fra.europa.eu).

267 ЕСПЧ, Campbell and Cosans v. UK (Nos. 7511/76 and 7743/76), 1982 г.

268 ЕСПЧ, Moscow Branch of the Salvation Army v. Russia (No. 72881/01), 2006 г.; Metropolitan Church of Bessarabia and Others v. Moldova (No. 45701/99), 2001 г.; Hasan and Chaush v. Bulgaria [GC] (No. 30985/96), 2000 г. Обратно в Р на СРС от 16.06.2006 г. по гр. д. № 6402/2006 г. (,,Ноторно из­вест­но е, че исля­мът се изпо­вяд­ва от ре­гистри­ра­на в стра­на­та ре­ли­гиоз­на об­щ­ност... Ут­вър­ж­да­ва­ни­те от та­зи рели­гия цен­ности съ­от­ветст­ват на об­щест­ве­ния ин­те­рес, по­ра­ди което и на­ли­це е приз­на­та­та въз­мож­ност за ищеца да участ­ва в ре­ли­гиоз­ни обре­ди'').

269 ЕСПЧ, Church of Scientology Moscow v. Russia (No. 18147/02), 2007 г.

270 ЕСПЧ, Dahlab v. Switzerland (dec.) (No. 42393/98), 2001 г.; Kose and Others v. Turkey (dec.) (No. 26625/02), 2006 г. В тези дела Съдът приема, че забраната за носене на забрадки от мюсюлманските момичета и жени в образователните институции не представлява религиозна дискриминация, тъй като правилата на тези институции за облекло не са свързани с религия, а с осисгуряване на неутралност и светски характер на образованието, насочен и към уважаване на правото на ненамеса на представителите на други религии.

271 Политическите убеждения и мненията по публични въпроси сякаш получават по-категорична защита от други видове мнения и убеждения. ЕСПЧ, Steel and Morris v. UK (No. 68416/01), 2005 г.; Castells v. Spain (No. 11798/85), 1992 г. По първото дело жалбоподателите твърдят, че осъждането им за разпространение на уронващи престижа на верига за бързо хранене листовки представлява нарушение на правото им на свободно изразяване. Съдът приема, че опазването на доброто име на гражданите по принцип представлява легитимна цел, но изразяването на мнение по обществени въпроси се нуждае от по-сериозна защита. Поради това Съдът приема нарушение на чл. 10, тъй като относително голямото присъдено обезщетение в сравнение с доходите на жалбоподателите и недоказаността на твърдяните от корпорацията вреди представляват непропорционална намеса в свободата на изразяване. По второто дело народен представител се оплаква от наказателно преследване за обида, която според обвинението нанесъл на правителството, притикувайки негово бездействие по повод терористичен акт Баската провинция. Съдът приема, че свободата на изразяване в политическата сфера е от особено значение и ограничаването й изисква много сериозни основания.

272 ЕСПЧ, Handyside v. UK (No. 5493/72), 1976 г.

273 СЕО, Groener v. Minister for Education and the Dublin Vocational Educational Committee Case C-379/87 [1989] ECR 3967, 28 November 1989.

274 ЕСПЧ, Дело ‘relating to certain aspects of the laws on the use of languages in education in Belgium’ v. Belgium (Nos. 1474/62 and others), 23 July 1968.

275 СЕО, Chacon Navas v. Eurest Colectividades SA, Дело C-13/05 [2006] ECR I-6467, 2006.

276 ЕСПЧ, Sommerfeld v. Germany [GC] (No. 31871/96), 2003 г.; Sahin v. Germany [GC] (No. 30943/96), 2003 г.; Chassagnou and Others. v. France (Nos. 25088/94, 28331/95 and 28443/95), 1999 г. (дискриминация по имуществено положение – дребните земевладелци нямат правата да ловуват в земите си, които имат едрите земевладелци; Mazurek v. France (No. 34406/97), 2000 г. (дискриминация по рождение –ограничени наследствени права на извънбрачните деца).

277 ЕСПЧ, D.G. v. Ireland (No. 39474/98), 2002 г. и Bouamar v. Belgium (No. 9106/80), 1988 г. И по двете дела жалбоподателите са били задържани от националните власти на основания, които не са приложими към възрастните. Съдът приема, че неравното третиране е оправдано, когато целта е и защита на малолетните.

Изтегляне 6.25 Mb.

Сподели с приятели: