Програма " Административен капацитет"
Разработване на политики чрез прилагане на принципа на партньорство
Изтегляне 3.86 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Разработване на политики и стратегическо планиране
- Консултация и координация
Разработване на политики чрез прилагане на принципа на партньорствоПроцесът на разработване на политики включва всички стъпки от замисъла на политиката, стратегическото планиране и оценката на въздейстието й до приемането и прилагането й чрез съответните нормативни актове. Те изискват добра междуведомствена координация и процедури за публичност с цел отчитане интересите на различни заинтересовани страни. За гарантиране реализацията на планираните цели, изключително важни са управлението на изпълнението, мониторингът и последваща оценка на въздействие на политиките. В периода до членството на България в ЕС бяха разработени множество стратегически документи с цел да се отговори на препоръките на ЕК за промени и да се гарантира развитието на страната. С тях се целеше промяна, но те в голямата си част не бяха подкрепени с финансиране и необходимия административен капацитет за изпълнение.
Процесът на реално обвързване на политиките и стратегиите с бюджета и с необходимите човешки ресурси и развитието на капацитет за планиране започна да се осъществява след 2004 г. От 2006 г. е регламентиран процесът по стратегическо планиране и разработване на политики74. Предвидено е законово задължение за МС да приема програма, в която да определя стратегическите приоритети за срока на управление на съответното правителство. Въз основа на правителствените приоритети, министрите поставят ежегодни цели за дейността на съответните администрации и осъществяват контрол за тяхното изпълнение. За реализирането на Програмата на МС политическите кабинети предлагат на органа на изпълнителната власт стратегически приоритети, цели и решения и следят за тяхното изпълнение. Главните секретари отговарят за планирането и отчетността при изпълнение на ежегодните цели на администрацията. МС75 предлага стандарти за изработването на стратегии и секторни политики и подпомага администрациите за извършването на оценка на въздействието при разработването на стратегии. В началото на 2007 г. в България действат над 400 стратегически докумена: 117 стратегически документа на централно ниво, 6 регионални планове за развитие, 28 областни стратегии за развитие и над 250 общински планове за развитие. Поради големия брой стратегически документи се наблюдава слаба хоризонтална работа на администрациите по отделните стратегии и същевременно с това не се обръща внимание на междусекторните приоритети за развитие на страната. В стратегиите не се посочва как те допълват други документи или какво ги отличава от тях, за да бъде политиката комплексна с ясен ефект върху общественото развитие. Уменията за поставяне на реалистични и обществено значими цели и капацитетът за определяне на приоритети в администрацията са недостатъчни, включително от страна на политическите кабинети и ръководните служители, които са двигателят на стратегическото планиране. Обикновено се определят голям брой цели, които не се приоритизират във времето и това разсейва усилията при изпълнението им в много посоки. Поради слабите умения за анализ и планиране, при разработването на стратегии се използва помощта на консултанти.
Законово задължение на органите на държавната власт е да координират дейността си за осъществяване на единна държавна политика и да извършват консултации със СИП и с представители на гражданското общество76. Механизмите за координация, както и консултативният процес, включващ широк кръг заинтересовани страни, са важна част от процеса на формулиране на политики (стратегическо планиране, оценка на въздействието), тяхното изпълнение и оценката на постигнатите резултати. Разработени са добри механизми за междуведомствено съгласуване. МС може да създава обществени консултативни комисии77, съвети и работни експертни групи78, като например Съвета за тристранно сътрудничество, Съвета за икономически растеж, Съвета по децентрализация на държавното управление и др. Едва половината от съществуващите 46 консултативни звена са приели работна програма за 2006 г. Министрите също могат да създават консултативни звена79 – за 2006 г. са отчетени 61 съвета и работни групи. Трябва да се отбележи, че консултативните звена не са административни структури. Доброто взаимодействие вътре в администрацията и подобряването на хоризонталната култура ще бъде предизвикателство и през следващите няколко години. Все още има паралелна работа между отделните консултативни звена и по този начин се дублират дейности. В същото време проблем е получаването на информация за работата на комисии, съвети и работни групи от останалите заинтересовани страни. Всички областни и почти всички общински администрации също са създали механизми за консултация и координация. Функционирането на комисии, съвети и работни групи е оперативен начин и за взаимодействие на структурите на централната администрация с тези на териториалната за осъществяване на целите на местното самоуправление и на регионалната политика. Това взаимодействие обаче се счита за неефективно или недостатъчно да гарантира добрата координация на политиките. Като способ за координиране на дейността на общинските администрации и взаимодействието им с органите на изпълнителната власт и с НПО, общините посочват членуването им в Националното сдружение на общините в Република България (НСОРБ). През 2005 г. е подписано споразумение между МС и НСОРБ. С него се планира:
Освен подобряването на вътрешно-административната координация, също толкова важна е необходимостта от задълбочаване на сътрудничеството с бизнеса и структурите на гражданското общество. През последните три години планирането с участие на заинтересуваните страни се превръща в практика. В процеса на консултация и координация гражданското общество се включва активно чрез участие в Съветите за тристранно сътрудничество. Все още обаче анализите сочат, че при разработване на стратегическите документи не се привличат всички заинтересовани страни, поради което те не се чувстват достатъчно ангажирани в изпълнението им. На местно ниво се раждат най-добрите практики за партньорство със СГО. Такива могат да предложат администрациите в Севлиево, Велико Търново, Елена, Лом, Видин, Кюстендил, Габрово, Русе, Лясковец, Трявна, Сливен. Механизмите за обществени обсъждания и диалогът с обществеността по значими въпроси все още не се прилагат в необходимата степен от държавните органи на централно и местно ниво80. Процесът на обществени консултации трябва да се утвърди като част от процеса на оценката на въздействието. Планира се създаването на интегриран портал за стратегическо планиране и обществени консултации, на който ще се даде възможност на гражданите, СГО, бизнеса, законодателната и съдебната власт да дават на едно място своите коментари и предложения по стратегиите за развитие на страната.
|