Програма " Административен капацитет"



страница7/65
Дата03.11.2017
Размер3.86 Mb.
#33800
ТипПрограма
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   65

Антикорупционна политика


Основен измерител за корупционната среда е ежегодното изготвяне на индекс от асоциацията “Прозрачност без граници”. За периода 1998 – 2006 г. изследванията на България показват бавно, но стабилно повишаване на неговите стойности.
Графика 3: Индекс за възприятие на корупцията за България, 1998 – 2006 г.



Източник: Асоциация “Прозрачност без граници”, България
Присъединяването на България към ЕС е придружено от ред специфични съпътстващи мерки, които да предотвратят или поправят недостатъци в няколко проблематични сфери42. Относно съдебната реформа и борбата с корупцията и с организираната престъпност е създаден механизъм за сътрудничество и проверка на напредъка43. Това е показател за изключителната важност на мерките, които се предприемат и следва да се предприемат за превенция и противодействие на корупцията.

Според анкетно проучване сред потребителите на административни услуги44 личният опит на гражданите очертава сравнително ниско ниво на корупционен натиск от страна на държавните служители. Мнозинството от анкетираните посочват, че не им е предлагано да ускорят по незаконен начин административна процедура, а едва 2% са категорични, че са попаднали в ситуация на корупционен натиск. Най-високи са равнищата на скептична нагласа по отношение на почтеността на служителите в администрацията сред собствениците и съдружниците във фирми.

Голяма част от целите, заложени в Националната стратегия за противодействие на корупцията от 2001 г., са постигнати, включително със средства по Програма ФАР – създадени са институции за противодействието на корупцията в страната, приети са или непосредствено предстои приемането на законодателни мерки, усъвършенствана е работата на държавната администрация45.

Новата Стратегия за прозрачно управление, превенция и противодействие на корупцията, 2006 – 2008 г., доразвива натрупания опит и конкретизира приоритетните области за противодействие и превенция на корупцията по високите етажи на властта. Според доклада за изпълнението й за 2006 г. от 121 мерки в Плана за действие за 2006 г. 94 са изпълнени, а 27 са в процес на изпълнение и се очаква да бъдат приключени до средата на 2007 г.

На централно ниво от април 2006 г. функционира Съвет за координация между антикорупционните комисии, който осъществява връзката между комисиите за борба с корупцията към Висшия съдебен съвет (ВСС), Народното събрание и Министерския съвет. Съветът заседава веднъж месечно по стратегически и оперативни въпроси, включително и по конкретни случаи. Основните задачи на Съвета за координация са свързани с: взаимно информиране, координация и хармонизиране на дейностите; разработване и провеждане на съвместни инициативи; определяне на приоритетни области и форми на взаимодействие в борбата с корупцията;. установяване наличието на корупционни практики въз основа на подадени сигнали и предприемане на проверки в зависимост от компетентностите.

Във всички областни администрации функционират Областни обществени съвети за противодействие на корупцията. Председатели на съветите в повечето случаи са областните управители, а в съставите им са включени представители на Прокуратурата на Република България (наричана по-нататък Прокуратурата), следствието, полицията, съда, приходната администрация, митниците, здравния сектор и образованието, НПО, медиите и др. Всички областни обществени съвети са приели Програми за изпълнение на Стратегията за прозрачно управление и за превенция на корупцията. Постъпилите сигнали за корупционни действия в областните администрации за периода октомври 2006 – март 2007 г. са общо 113, от които 104 са разгледани, а останалите са в процес на разглеждане или са анонимни.

От 2004 г. насам се провеждат обучения по превенция и противодействие на корупцията за представители на държавната администрация. През 2006 г. 25.7% от цялата администрация е преминала обучение по прилагане на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация. 100% от инспекторатите и членовете на дисциплинарните съвети са преминали обучение във връзка с осъществяване на функциите си, а 100% от висшите държавни служители – обучение по етика на администрацията. Проведени са и редица други специализирани обучения в областта на прозрачността и антикорупционната политика на централно, областно и общинско ниво 46. В изпълнение на Стратегията за прозрачно управление и за превенция и противодействие на корупцията през 2006 г. е реализиран проект на МДААР “Противодействие на корупцията в държавната администрация чрез обучение на служителите в нея”, изпълнен от дирекция “Инспекторат за държавната администрация” и ИПАЕИ. По проекта е разработен компактдиск с материали за самообучение по превенция и противодействие на корупцията, който е размножен в 20 000 копия. Общо 50 814 служители са преминали самообучението и са положили успешно теста. Проведени са общо 6 семинара-дискусии; работна среща с органите на Прокуратурата за обсъждане на възможности за адекватна система за защита на лицата, сигнализиращи за корупция; пилотни обучения за служители в сфери с висок корупционен риск, както и обучения на областни управители, кметове, заместник-кметове на общини и висши държавни служители.

Във връзка с популяризиране на Етичния кодекс за поведението на служителите в държавната администрация през 2006 г. във всички структури на администрацията са разпространени Стандарти за административна етика47. През 2005 г. е разработен Етичен кодекс на лицата, заемащи висши длъжности в изпълнителната власт.

Що се отнася до сигналите за корупция, най-много са подадени в централна администрация – 76.2%. В областна администрация са 2.5%, а в общинска администрация – 21.3%48.

Добър пример за противодействие и превенция на корупцията са мерките по гранично контролно-пропусквателните пунктове, благодарение на които там е отбелязан съществен напредък: контрол и прилагане на санкции, нулева толерантност, проверки по сигнали и спонтанни проверки, инсталирани видеокамери, съчетани с информационни брошури, системно обучение на служителите, психологически анкети, огласяване на разкрити случаи на корупция с превантивна цел, въвеждане на система за плащане “единен фиш” и система за произволно разпределяне на смените49.



Гражданското общество е активен участник в оценката на антикорупционната политика, водена от правителството. Тази дейност се превърна в приоритетна област за редица български НПО. Със съдействието на медиите се инициират множество публични дебати за антикорупция. Извършва се мониторинг върху дейността на администрацията чрез изграждане на партньорство между граждански сдружения, бизнеса и НПО, от една страна, и държавните институции, от друга. Коалиция 2000 е такава инициатива. В нейните дейности се включват разработване на План за действие срещу корупцията, система за мониторинг, антикорупционна информационно-образователна кампания и ежегодни Доклади за оценка на корупцията в страната.

По Програма ФАР за развитие на гражданското общество досега е реализиран проект за повишаване ролята на гражданското общество в борбата с корупцията50. За периода 2008 – 2010 г. е предвидено изпълнението на проект по Преходния финансов инструмент (Transition facility) “Развитие на гражданското общество”, който има за цел утвърждаване на гражданския контрол и активно партньорство между гражданското общество и администрацията в процеса на разработване и изпълнение на ефективни антикорупционни политики и инструменти. Бенефициенти по проекта ще бъдат българските НПО.




Все още съществува ясна необходимост да се оптимизира работата на различните антикорупционни звена, особено що се отнася до ясното разграничение на отговорности, координацията и стила на управление и вземането на решения.

С оглед увеличилите се сигнали за корупция следва да продължат обученията и семинарите за превенция и противодейтвие на корупцията и да се засили контролът, включително по спазването на Етичния кодекс. Механизмите за подаване на сигнали за корупция и за обратна връзка трябва да се увеличат и обществеността следва да бъде по-добре информирана за тях. Предприетите досега мерки за повишаване на прозрачността трябва да се популяризират. Важно е също така да се провежда редовен мониторинг на изпълнението на Стратегията за прозрачно управление, превенция и противодействие на корупцията. Доказалите се като успешни добри практики за превенция на корупцията следва да се взаимстват и прилагат в повече администрации, а участието на СГО в тази област трябва да се насърчава.

Политиката за противодействие на корупцията включва освен политиката за повече прозрачност и отчетност и контрола на дейността на администрацията51 и един много по-широк кръг от дейности в други области, като конкурсното начало в назначенията на държавните служители, изготвянето на изследвания в областта на антикорупцията, доброто управление на държавната служба, развитието на електронното правителство, повсеместното въвеждане на обслужването на “едно гише”, въвеждането на система за интегриране на плащанията “единен фиш” на граничните контролно-пропускателни пунктове и др.

За цялостния успех на антикорупционната политика от изключително значение е да бъде продължен и задълбочен този “интегриран подход”, който е насочен не само към борбата с корупцията, а и към превенцията й.






    1. Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   ...   65




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница