Програма " Административен капацитет"
Изтегляне 3.86 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Ролята на Омбудсмана
Външен контролВъншният контрол се осъществява от Сметната палата на Република България с помощта на регионалните и местните й филиали (6 териториални поделения и 28 бюра в цялата страна). Сметната палата осъществява финансовия контрол върху всички публични органи, включително и органите на местното самоуправление, на средствата от фондове и програми на ЕС, проверява всяка процедура за възлагане на обществена поръчка и извършва последващ надзор55. Одитите се извършват съгласно приета от Сметната палата годишна програма за одитна дейност. Резултатите редовно се публикуват в Интернет. България докладва, че от януари 2007 г. са в ход 6 одита, а до декември 2007 г. трябва да бъдат приключени 8 одита. Друг орган за осъществяване на външен контрол е Агенцията за държавната финансова инспекция (АДФИ). Нейната функция е да защитава публичните финансови интереси чрез: извършване на финансови инспекции за спазването на нормативните актове; разкриване на причинени вреди на имуществото и привличане към административно-наказателна и имуществена отговорност на виновните лица при наличието на съответните законови основания.
Омбудсманът на Република България е висш и независим конституционен орган, който се застъпва за правата и свободите на гражданите. Неговата дейност е регламентирана със закон56. Основен приоритет за цялостната политика на институцията на Омбудсмана са усилията за утвърждаване и зачитане на правото на добро управление и на ясни правила в административната практика на държавните и общинските органи и на техните администрации. Наред с това Омбудсманът отделя специално внимание и върху правата на гражданите в системата на здравеопазването, правата на човека в наказателната система, закрилата на правата на детето, равните възможности на хората с увреждания и др. Институцията на Омбудсмана функционира пълноценно. По-нататъшното развитие на административния капацитет е насочено към утвърждаване на публичността и авторитета на инстуцията като застъпник на правата на гражданите. Всеки гражданин може да подаде жалба или сигнал до Националния омбудсман, когато неговите права и свободи се засягат или нарушават от страна на:
Омбудсманът разглежда жалби и сигнали в рамките на специално производство по извънсъдебен ред, което приключва със становище от негова страна. Когато по повдигнат от гражданин въпрос има висящо съдебно производство, Омбудсманът не може да се намесва, нито да представлява гражданина пред съда. Неговата интервенция е допустима само, когато например неоправдано се бави решаването на едно дело, не се предоставя достъп до решенията на съда и пр. Омбудсманът действа и по своя инициатива, когато констатира, че не се създават необходимите условия за защита на правата и свободите на гражданите. Омбудсманът се е самосезирал и е огласил своите становища, препоръки и предложения в редица случаи с висок обществен интерес.57 С конституционните промени от март 2006 г.58 Омбудсманът получава и правото да се обръща към Конституционния съд, когато прецени, че законови разпоредби накърняват правата и свободите на гражданите. Важно е и създаването на допълнителни възможности и механизми, гарантиращи ефикасната намеса на Омбудсмана при нарушаване на правата на гражданите. Съществен елемент за осигуряване на положителен ефект от дейността на Омбудсмана е наличието на добра воля на другите ведомства и полагането на общи усилия за отстраняване на проявите на лоша администрация. Примери за добро взаимодействие с други държавни институции са подписването на протоколи за сътрудничество59 и включването на Омбудсмана в работата на Комисията за противодействие и превенция на корупцията при МС.
Омбудсманът поставя специален акцент върху взаимодействието със структурите на гражданското общество. Като представители на определени обществени интереси, различните неправителствени, правозащитни, браншови, работодателски и синдикални организации могат да съдействат с конкретна информация за негативни практики и привличане на общественото внимание. Това ще се осъществява преди всичко чрез създаване на обществени консултативни съвети при Омбудсмана. Редица конкретни взаимодействия на Омбудсмана с граждански организации и групи вече показаха, че по този начин може да се повиши гражданското участие в управлението. Публичността е основен принцип в работата на Омбудсмана. Това е и средство, чрез което той може да въздейства върху работата на администрацията и да ангажира общественото мнение за утвърждаване на концепцията за добро управление. Създаден е Публичен регистър за постъпилите писмени и устни жалби и сигнали, в който всеки жалбоподател може да направи справка за движението на своето искане.
На местно ниво съществува възможност общинският съвет да избира обществен посредник, който да съдейства за гарантиране на правата и законните интереси на гражданите пред органите на местното самоуправление и местната администрация.60 Организацията и дейността на обществения посредник се уреждат с правилник, приет от общинския съвет. Общинският съвет осигурява материалните условия и трудовото възнаграждение на местните обществени посредници. В 14 общини на територията на страната вече работят обществени посредници. В много общини общинските съвети са приели Правилник за статута, организацията и дейността на обществения посредник, но такъв не е избран. Назначаването на обществен посредник се регламентира в ЗМСМА само като възможност, а не като задължение и поради тази причина подобна институция е създадена само в някои общини. Доброто взаимодействие на националния Омбудсман с местните обществени посредници ще допринесе за по-нататъшно утвърждаване на ролята на институцията на Омбудсмана като форма на граждански контрол върху администрацията. Местните посредници ще получат повече увереност да поставят открито проблемите, които гражданите срещат в отношенията си с общинските органи.
Институцията на Омбудсмана е значим инструмент за прилагане на международните стандарти за защита на човешките права на национално ниво. Едновременното съществуване на омбудсмани на европейско и национално равнище е предпоставка за защита на правата и свободите на европейските граждани срещу нарушения, предизвикани от действията на националните администрации и от институциите на ЕС. Те гарантират прилагането на правото на ЕС и европейските стандарти в отношенията между гражданите и органите на властта в отделните държави членки.
|