Програма " Административен капацитет"
Предварителна оценка на въздействието
Изтегляне 3.86 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Управление на изпълнението, мониторинг и последваща оценка на въздействието на политиките
- Управление на човешките ресурси
- Образователно-квалификационна структура на заетите в държавната администрация
Предварителна оценка на въздействиетоУменията на служителите от администрацията за оценка на въздействието на политиките, която е важна част от процеса на формулиране на политики и подготовка на нормативни промени, все още са недостатъчни, като този процес не е напълно регламентиран. Две дирекции в МС имат отговорности по извършването на оценка на въздействието81 на актовете, предложени за разглеждане на заседание на МС, и на правото на ЕС върху националното законодателство. През последните години е въведена предварителна оценка на въздействието върху околната среда и върху държавния бюджет (финансова обосновка) за всички актове, преди внасянето им за разглеждане от МС. Не се извършва такава върху:
Управление на изпълнението, мониторинга и последваща оценка на въздействие на политиките са важни както за реализиране на поставените цели, така и за по-доброто целеопределяне и приоритизиране на политиките. По отношение на изпълнението на политиките и поставените стратегически цели, през 2006 г. 59% от администрациите посочват, че не са изпълнили някои от дългосрочните си цели. Като най-често срещана причина за неизпълнение на целите се посочва неосигуряването с финансови средства. За оптималното използване на ограничените финансови ресурси изключително важно е доброто управление. Все още в българската държавна администрация има слаба култура за измерване на изпълнението на стратегиите и извършване на последваща оценка на тяхното въздействие. Показателите, които се предлагат за измерване на постигането на целите, не позволяват да се отчете ефектът на провежданата политика. Дейността на администрацията занапред ще бъде концентрирана върху новите модели на стратегическо управление в публичния сектор. Трябва да се вложат усилия за извършване на последващи оценки на въздействието на политиките на областно ниво върху бизнеса и гражданите. Необходимо е да се изгради и система за обратна връзка от общинско и областно до централното ниво при разработване на политики, тяхното изпълнение и извършването на последващата оценка. Участието на гражданското общество в оценката на изпълнението на постигнатите цели относно тяхната обществена значимост и икономичното разходване на публичните средства трябва да бъде гарантирано.
Повишаването на ефективността в управлението на човешките ресурси е важна част от осъществяването на административната реформа в България. Управлението на човешките ресурси е непрекъснат и целенасочен процес за планиране, набиране и подбор на най-подходящите служители, тяхното обучение, мотивиране и развитие с цел ефективно изпълнение на организационните цели. През последните години българските правителства полагат значителни усилия за въвеждането на ефективни правила и механизми за управлението на човешките ресурси в държавната администрация. Те целят повишаване на прозрачността при наемането на служители и развитие в кариерата, основано на професионални качества. Една от важните цели в държавната политика е постигане на ефективност в управлението на човешките ресурси като гаранция за продължаването на административната реформа.82
Качеството на извършената от всеки служител дейност в голяма степен е обвързана с квалификацията и професионалния му опит. На “входа” на държавната служба е въведен конкурс, който цели обвързване на определена квалификация и професионален опит на кандидатите с нуждите на съответната администрация. Продължава тенденцията за нарастване на заетите служители с висше образование. През 2006 г. висшистите са 67.6% от реално заетите в държавната администрация. През 2005 г. техният дял е 64.6%, а през 2004 г. – 63.0%. Графика 4: Образователно-квалификационна структура на заетите в държавната администрация
Източник: Доклад за състоянието на администрацията, 2006 г. Служителите с висше образование са с най-голям дял в областните администрации (89.0% през 2006 г. при 87.5% за 2005 г.), а най-малък дял (52.8%) са висшистите в общинските администрации. Причините за относително ниския дял на заетите с висше образование в общинските администрации се дължат преди всичко на миграцията от по-малките към по-големите градове и областни центрове, които предлагат по-добри възможности за развитие, атрактивността на частния сектор като заплащане, демографски проблеми и др.83 Магистърска степен през 2006 г. притежават 75.5% от висшистите в администрацията, 12.4% са с образователно-квалификационна степен “бакалавър”. С докторска степен са под 1% от служителите с висше образование, а специалистите са 11.2%. Делът на служителите със средно образование през 2006 г. е 30.7% и отбелязва спад спрямо 2005 г. (33.8%). Както и през предходните години, най-висок остава техният дял в структурите на общинските администрации – 45.6%, въпреки че е налице значително намаление спрямо 2005 г., когато те са 53.4%. Делът на служителите със средно образование намалява и в областните администрации – докато през 2005 г. те са 15.2%, през 2006 г. този процент спада до 10.9. С цел повишаване на квалификацията и образователното равнище на държавните служители министърът на държавната администрация и административната реформа и ректорите на седем университета в България подписаха през октомври 2006 г. споразумения за многомодулни специализации за служители от държавната администрация. Очаква се през учебната 2006/2007 г. близо 700 служители да минат специализация в три тематични области – “Управление на администрацията”, “Организация на административната дейност и процеси” и “Европейска административна практика”.
|
