В аналитичната част на ОПАК се прави доста подробен преглед на настоящата ситуация в българската държавна администрация, илюстриран с редица факти, проучвания и статистика. Анализът предоставя полезни данни и помощни коментари за SWOT анализа и за стратегическата част на Програмата. Описва се също така съответното българско законодателство, ключови стратегически документи за административната реформа, за прозрачността в работата на институциите и борбата с корупцията, за въвеждането на принципа на обслужване “на едно гише”, за електронното управление, управлението на човешките ресурси и обучението. Въпреки това консултантите отбелязаха някои пропуски в аналитичната част и представените доказателства. По-конкретно отсъства подробен анализ за липсата на прозрачност като главна пречка за устойчиво икономическо развитие.
Оценителите препоръчаха също така преструктуриране на документа с цел осигуряване на покритие на всички теми, отговарящи на стратегическите и специфични цели на Лисабонската стратегия, ЕСФ и Стратегическите насоки за сближаване на Общността. Това преструктуриране трябва да започне с анализа и да бъде продължено през SWOT анализа и стратегическата част, за да се постигне последователност. Тези препоръки са отразени в текста на ОПАК.
SWOT анализът предоставя отлична възможност за взаимовръзка на анализа и стратегията. За постигането на ясна нишка между съдържанието на анализа и SWOT анализа се направиха препоръки за отстраняване на пропуски и противоречия. Тези препоръки са изцяло отразени в текста на ОПАК.
Приоритетни оси, подприоритети и индикативни дейности
Основни препоръки за подобряване на външната съгласуваност (с политика, стратегии и насоки) и вътрешната съвместимост (между приоритетни оси и подприоритети) са представени в Анекс 5 към Междинния доклад на предварителната оценка.
Екипът предложи прехвърляне на някои от индикативните дейности в различни подприоритети и прибавяне на допълнителни дейности. Консултантите счетоха, че е важно приоритетни оси I и II да бъдат насочени към действия за подобрено функциониране на институциите. Те предложиха списъкът с бенефициентите да бъде разширен и да бъдат включени други обучителни институции освен Институтът по публична администрация и европейска интеграция (ИПАЕИ). Направена беше препоръка съдебната система да бъде укрепена чрез ОПАК. Тези препоръки са отразени чрез включването на Националния институт по правосъдие (НИП) и органите на съдебната власт като бенефициенти в съответните подприоритети на Програмата.
Препоръча се трите отделни приоритетни оси да бъдат разглеждани като интегрирана стратегия. Приоритетните оси и прилежащите към тях подприоритети и индикативни дейности са обединени около една обща цел – подобряване на работата на държавната администрация при предоставяне на услуги на бизнеса и гражданите, подобряване на качеството на живот на гражданите на основата на устойчив икономически растеж и повече и по-добри работни места. За постигане на тази цел приоритетните оси могат взаимно да се допълват.
В това отношение Оперативната програма трябва да намери баланс между:
-
ясен фокус – нейната цел да бъде ясна за заинтересованите страни и потенциалните бенефициенти и, следвайки принципа на ЕС за концентрация, да може да оптимизира своето въздействие и да постигне целите си
-
запазване на достатъчна гъвкавост – да позволи подходящ обхват от операции за финансиране и да прехвърли ресурси между алтернативни допустими дейности през програмен период, който е потенциално 10 години (с правилото N+3 – Виж Приложение .....).
Определение за държавна администрация и роля на съдебната система
Предварителната оценка предложи, независимо какво е формалното определение за “държавна администрация” в българското законодателство, в обхвата на ОП да бъдат съдебната система плюс всички администрации, предоставящи обществени услуги. Фактът, че съдебната система е независима от изпълнителната власт, не трябва да пречи тя да бъде целеви бенефициент по ОПАК. Същият принцип се прилага и за СИП.
Ролята на Института по публична администрация и европейска интеграция (ИПАЕИ) и други обучителни институции
ОПАК може да бъде използвана за укрепване на ключовата роля на ИПАЕИ като координатор на обученията за държавната администрация и за извършване на оценка на нуждите им от обучение.
Предложения за промени в Стратегическaта част на ОПАК
Друга препоръка е първостепенните проблеми на страната (като по-добро управление, борба с корупцията, подобрено обслужване) да бъдат решавани най-напред.
Всички тези въпроси са засегнати в съществуващите приоритетни оси, техните подприоритети и предложените индикативни дейности. Развитието на електронното правителство (е-правителство) трябва да се съчетае с универсалния достъп до услуги и качествено обслужване на високо ниво, което изисква подобрение на услугите “лице в лице” и по телефона, успоредно с постепенното изграждане на електронните услуги.
По предложение на оценителите по предварителна оценка в приоритетна ос III се съчетаха административното обслужване с развитието на електронното правителство.
По отношение на приоритетна ос I се прие предложението да се отстрани отделният подприоритет за закупуване на оборудване, като се обедини с всички други подприоритети като дейност за финансиране по допълващ начин.
Към приоритетна ос II препоръката беше да се добавят съдебната система и структурите на гражданското общество (СГО). Като цяло консултантите оцениха обхвата и съгласуваността на тази приоритетна ос със SWOT анализа като добри и не предложиха големи промени, освен нарастване ролята на услугите, свързани с прилагане на законодателството, и включване на други обучителни институции освен ИПАЕИ.
Към приоритетна ос III препоръките бяха насочени към предоставяне на по-ефективно обслужване чрез прилагане на принципа “едно гише” с използване на Интернет и кол-центрове/телефонна линия.
Тези предложения за промени са приети и отразени в текста на ОПАК.
Сподели с приятели: |