Програма " Административен капацитет"
Изтегляне 3.86 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Изпълнение и наблюдение
- Оценка на въздействието
- Социално-икономическо въздействие на ОПАК
- Въздействие на цялата ОП върху регионалното и социалното сближаване
- X.СТРАТЕГИЯ НА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА “АДМИНИСТРАТИВЕН КАПАЦИТЕТ”
Индикатори за изпълнениеКонсултантите разработиха теория за целта и същността на индикаторите за добро изпълнение, като се позоваха на насоките на Европейската комисия (ЕК)176 След това те оцениха индивидуалните индикатори и разработиха точкова система за степенуването им по качество според общоприети критерии. В крайна сметка бе приет ревизиран набор от индикатори, които да подпомогнат по-доброто изпълнение на Програмата.
Екипът от консултанти окачестви описаната в ОПАК институционална структура за изпълнение на ОП като значително опростена доколкото регламентите позволяват. Разделението и разпределението на функции в структурата е подходящо в интерес на стабилното финансово управление. Покритието на функции от страна на Управляващия орган (УО) ще му позволи да посрещне своите задължения, определени в регламентите за Структурните фондове (СФ).
Приложението на оценка за социално-икономическото въздействие е за “по-традиционните” оперативни програми, които финансират инвестиции във физически и човешки капитал. Технически е по-трудно да се направи подробна оценка на въздействието за програми като ОПАК. Независимо от това може да се направи оценка на влиянието на административната реформа и програмите за изграждане на капацитет по отношение на брутния вътрешен продукт (БВП) и заетостта в България. Консултантите по предварителната оценка използваха Ръководството на Европейската комисия за оценка на социално-икономическото развитие и препоръките на оценителските звена на Световната банка и Организация за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).
Изхождайки от взаимосвързаността на приоритетните оси и с цел оценка на социално-икономическото въздействие на цялата Програма, предварителната оценка проведе първоначално емпирично изследване, основано на съществуващата теория и данни от Световната банка за държавно управление.177 Резултатите от изследването установиха две зависимости:
Графиката по-долу разкрива силна връзка между два от четирите индикатора – индекс на правителствена ефективност и контрол върху корупцията (измерени на оста х) и икономическото развитие (БВП на глава от населението при съответната покупателна способност на оста y). Същата взаимовръзка се наблюдава и при другите два индикатора (качество на регулаторните режими и прилагане на закона). Графика 10: Връзка между управление и антикорупционни индикатори и БВП на глава от населението 
Източник: Изчисления на екипа по предварителната оценка на ОПАК  България
На основата на тези данни и изчисления екипът по предварителната оценка стигна до заключението, че България ще успее да достигне качество на обществените услуги и контрол върху корупцията до ниво, близко до това на повечето нови държави членки в ЕС. Нарастването на правителствената ефективност и засилването на контрола върху корупцията ще допринесат значително за увеличаване на БВП на глава от населението и съпроводените с това увеличение на заетостта, заплатите и благосъстоянието на гражданите. Различни изследвания на връзката между индикаторите и икономическото развитие разкриват множество доказателства, че продуктивността на страната (БВП) е свързана с конкурентоспособността и инвестициите. Доброто държавно управление, ефективното прилагане на законите и благоприятната бизнес среда, създават възможности за капиталови инвестиции, откриване на предприятия и нови работни места, конкуренция, инвестиции в проучвания и иновации и т.н. От друга страна слабите правителства, неефективното прилагане на законите и наличието на корупция създават несигурност и риск, които се отразяват на решенията за инвестиции. Това затруднява и оскъпява стартирането на нов бизнес, регистрирането на собственост, вноса и износа, наемането на работна ръка и пр.
Гореспоменатата оценка на въздействието е с макроикономически характер. Тя не дава индикация за влиянието върху различните региони и социалното сближаване. Не е изключено по-бързият икономически растеж да има негативно въздействие върху регионалното и социалното сближаване поради ефектите на агломерация и по-бързо преструктуриране на икономиката в отделните региони. Този риск предлага нови аргументи за програмите за регионално развитие и човешки ресурси. X.СТРАТЕГИЯ НА ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА “АДМИНИСТРАТИВЕН КАПАЦИТЕТ”В условията на глобалната икономика повечето държави полагат сериозни усилия за реформиране на техните администрации. Като държава членка на Европейския съюз (ЕС) България си поставя за цел да използва в пълна степен предимствата от членството за подобряване на социално-икономическото си развитие. Задълженията от членството в ЕС поставят все по-големи предизвикателства пред нейната администрация. Подобряването на институционалния и на административния капацитет на държавата членка е ключово за осъществяването на реформи и ефективно прилагане на политиките на ЕС. Основната цел е да се развие култура на иновативност и да се пречупи бюрократичното функциониране на администрацията. Реформата на администрацията ще спомогне за подобряване на инвестиционния климат и повишаване на икономическия растеж и заетост в страната. ОПАК е стратегически документ за модернизация на българската държавна администрация за периода 2007 – 2013 г. Тя е разработена в съответствие с европейската и националната политика за подобряване на институционалния и административния капацитет и е средство за изпълнение целите на:
Административният капацитет и доброто управление са основен приоритет в Стратегическите насоки за сближаване на Общността, 2007 – 2013 г. Причините за извеждане на този приоритет са следните:
Двете основни цели за подобряване на административния капацитет, заложени в Стратегическите насоки за сближаване на Общността, са:
Изграждането на административен капацитет е нов приоритет на Европейския социален фонд за програмния период 2007 – 2013 г. Основната цел на ЕСФ е да подкрепя социално-икономическото развитие и да отговаря на изискванията за ускорени реформи в ЕС. Това включва и подкрепа на реформата на държавните администрации с цел подобряване на конкурентоспособността и икономическия растеж. Новият приоритет на ЕСФ е насочен към модернизация и подобряване функционирането на държавната администрация и способността й добре да формулира и изпълнява националните и европейски политики. Той не е свързан с подобряване на капацитета за управление на СФ, КФ, ЕСФРСР, ЕФР. Целта на Актуализираната Лисабонска стратегия е повишаването на икономическия растеж и създаването на по-добри възможности за работа в ЕС в условията на устойчиво развитие. Държавните администрации ще играят важна роля в този процес. Това изисква подходящо законодателство, администрация, способна да предоставя качествени административни услуги, прозрачна съдебна система и спазване принципа на партньорство. Ефективният административен капацитет и предоставянето на публични услуги е основно изискване за икономическо развитие и заетост. Така в съответствие с Актуализираната Лисабонска стратегия, фондовете на ЕС ще подпомагат инвестициите в човешкия капитал на администрациите и в административното обслужване на всички териториални нива.
В унисон с целите и политиките на описаните стратегически документи ОПАК ще подкрепя изграждането на модерна държавна администрация. Ясната нормативна база, въвеждането на принципите на добро управление, включването на заинтересованите страни във формулирането на политики и подобряването на капацитета на служителите в администрацията за изпълнение на задълженията им ще допринесат за създаване на ефективна, “с лице към хората”178 и ориентирана към потребителите на административни услуги администрация. Реформата на държавната администрация в България започна през 1998 г. с приемането на Стратегия за изграждане на модерна административна система на Република България. Както беше изведено в анализа, от тогава до сега са приети основните законови и подзаконови нормативни документи, извършени са редица мерки за подобряване на административния капацитет. През последните години различни донори са подпомагали този процес, без да има наличието на дългосрочна визия. Такива програми са: Програма ФАР, МАТРА на Холандското правителство, ПРООН и др. Със създаването на МДААР през 2005 г. правителството постави като основен приоритет реализирането на административната реформа система в България. Министерството си постави амбициозната задача да спомогне за изграждането на необходимия административен капацитет и за цялостната модернизация на българската държавната администрация. Тази цел е в унисон с европейските инициативи за по-добре функциониращо общество. След направения анализ на предизвикателствата и опита от предприсъединителния период са очертани следните области за развитие на държавната администрация, гражданското общество и съдебната система, към които е насочена ОПАК:
На база на тях е формулирана стратегическата цел на ОПАК:
Изпълнението на ОПАК ще подпомогне българската администрация, която съзнава своята мисия за подпомагане на развитието на модерно и благоденстващо общество. Това не означава създаване на администрация с голяма численост на структурите и служителите, а акцентът се поставя върху компетентността и качеството на дейността й. За повишаване на икономическото развитие е необходима надеждна и ефективна съдебна власт. Това ще се постигне чрез пълна отчетност и независимост от влиянието и контрола на изпълнителната и законодателната власт. С цел постигане на партньорство за реализиране на ефективни политики ОПАК ще подкрепи развитието на капацитета на СГО за включването им в процесите на координация и консултация с администрацията. По този начин ще се постигне и осъществяване на активен мониторинг върху дейността й. Изхождайки от потребностите на тези три обобщени целеви групи, специфичните цели на Оперативната програма са:
Извършването на реформи в идентифицираните в анализа области за развитие ще се постигне чрез изпълнение на 4 приоритетни оси на Оперативната програма:
Приоритетна ос І отразява необходимостта от укрепване на административните структури и органите на съдебната власт, повишаване на прозрачността и отчетността в работата им, въвеждането на ПЧП и аутсорсинг като механизми за по-ефикасно управление и прилагане на принципа на партньорство при формулиране на държавната политика. Приоритетна ос ІІ е насочена към постигане на ефективност на държавната администрация, органите на съдебната власт и СГО чрез управление и развитие на човешките ресурси. Приоритетна ос III касае предоставянето на качествени административни услуги и използването на информационните технологии. Чрез тях ще се подобри бизнес средата в България и ще се насърчи развитието на предприемачеството. Приоритетна ос IV ще укрепи капацитета на УО за управление на ОПАК. Постигането на целите на ОПАК чрез дейностите по отделните приоритетни оси ще осигури на гражданите и бизнеса в България модерно и отговарящо на изискванията им административно обслужване, ефективна и прозрачна съдебна система, както и активни и обучени структури на гражданското общество, които да са компетентни партньори на държавата в процеса на разработване и изпълнение на националните и европейските политики. Каталог: docs -> programs full text docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето programs full text -> Програма за развитие на селските райони (2007-2013 г.) Юли 2009 Съдържание Изтегляне 3.86 Mb. Сподели с приятели:
|