Програма " Административен капацитет"
Административни структури и институционално изграждане
Изтегляне 3.86 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Структура на администрацията и разпределение на функции
Административни структури и институционално изгражданеЕфективната дейност на администрацията не е възможна без ясна визия за институционалното изграждане на административните структури. Основен приоритет на реформата в администрацията на този етап е тяхното оптимизиране на централно, областно и общинско ниво чрез модернизация и организационно развитие. Създаването на нови администрации, преструктурирането на съществуващи, закриването на неефективни структури и звена, оптимизирането им, както и тяхното организационно развитие целят постигане на не по-голяма, но по-добре организирана, ефективна и политически неутрална администрация.
Администрацията на изпълнителната власт в България се дели на централна и териториална7. Общият брой на административните структури през 2006 г. е 551. Централната администрация включва администрацията на Министерския съвет (МС), министерствата, изпълнителните агенции, държавните комисии, административни структури, създадени с нормативен акт. Общият брой на административните структури в централната администрация е 113 (вкл. администрацията на МС). Териториалната администрация включва областните и общинските администрации и специализирани териториални администрации, създадени като юридически лица с нормативен акт8. Графика 1: Структури на централната администрация
Източник: Доклад за състоянието на администрацията, 2006 г.9 28-те областни администрации подпомагат областните управители при осъществяване на тяхната дейност. Областният управител е едноличен орган на изпълнителната власт в областта. Той се назначава с решение на МС и е отговорен пред него. Областният управител осъществява държавното управление на територията на областта, координира работата на органите на изпълнителната власт и техните администрации, както и взаимодействието им с местната власт, осигурявайки съответствие между националните и местните интереси при провеждане на регионалната политика10. Дейността, структурата, организацията на работа и съставът на областната администрация се определят с устройствен правилник, приет от МС. Все още не са изградени ефективни механизми за упражняване на координиращата роля на областния управител по отношение на деконцентрираната администрация (териториалните звена) на централната изпълнителна власт. 264-те общини в България представляват основните административно-териториални единици, в които се осъществява местното самоуправление. Те се създават от МС по ред, определен в Закона за административно-териториалното устройство на Република България (ЗАТУРБ). Кметствата и районите са съставни административно-териториални единици на общините11. Общинската администрация подпомага дейността на общинските съвети и кметовете на общини, райони и кметства. Кметът е орган на изпълнителната власт в общината12. Той ръководи цялата изпълнителна дейност на общината; организира изпълнението на общинския бюджет и на дългосрочните програми; организира изпълнението на актовете на общинския съвет и участва на заседанията му с право на съвещателен глас; утвърждава устройствения правилник на общинската администрация13. Териториалните звена на централната изпълнителна власт, които представляват деконцентрирани звена на отделните министерства, са част от централната администрация и са твърде различни по териториален обхват, статут и вътрешна структура. Независимо от това, че в тях е заета около 60% от цялата държавна администрация, досега деконцентрираните звена са оставали извън обхвата на осъществяваните в страната реформи – акцентите на административната реформа от 1998 г. досега са повече върху държавната служба и управлението на човешките ресурси. Негативните последствия от липсата на ефективно взаимодействие и връзки между териториалните звена и общинските администрации са сериозни. Ефективността от секторните политики на общинско, оттам и на национално ниво трябва да се подобри. Разпределението на отговорности, права и ресурси между централното, областното и общинското ниво на управление е свързано с процеса на оптимизиране на административните структури. Новият стратегически подход, определен със Стратегията за децентрализация от юни 2006 г.14, изисква това разпределение да се осъществява взаимосвързано с останалите реформи и процеси в страната. Стратегията съдържа ангажименти за задълбочаване на процеса на децентрализация, увеличаване на собствените приходи на общините, подобряване на качеството на услугите и повишаване на стандарта на живот на гражданите. Ръководството и координацията по изпълнението на Стратегията за децентрализация и Програмата за нейното изпълнение за 2006 – 2009 г. се осъществява от Съвета за децентрализация на държавното управление. Стратегията за децентрализация се финансира от националния бюджет. В началото на юни 2007 г. е приет годишният доклад за изпълнението на Стратегията за децентрализация и Програмата й през 2006 г.15 Основен проблем пред местните власти и съответно пред общинските администрации досега беше несъответствието между правомощията и функциите им и недостатъчните ресурси, с които те разполагат. С последното изменение на Конституцията на Република България16 това се променя – регламентира се нов ред за установяване на данъците и таксите и определянето на техния размер, като на общините се възлага компетентността:
През 2006 г. продължава и процесът по прехвърляне на функции от централната към общинската администрация, като например регистрирането на селскостопанска и горска техника, администрирането на местните данъци и такси17, домовете за отглеждане на деца, лишени от родителски грижи18.
|
