Програма " Административен капацитет"
III.АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО НА ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯ
Изтегляне 3.86 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Законодателна рамка
- Прилагане на законодателството
III.АНАЛИЗ НА СЪСТОЯНИЕТО НА ДЪРЖАВНАТА АДМИНИСТРАЦИЯРеформата в държавната администрация стартира в периода преди присъединяването на България към ЕС. На европейско ниво не съществува единна стратегия за укрепване на капацитета на държавната администрация, нито има единен модел за най-ефективното й функциониране. След приемането на основните нормативни актове от 2003 г. насам са разработени стратегии за реформа в различни области на администрацията, следващи общите тенденции на развитие и добрите европейски практики. За реформата на българската държавна администрация през последните години се използват освен национални средства и подкрепата на предприсъединителната програма ФАР. В прегледа на програма ФАР от 2000 г. една от ключовите препоръки на Европейската комисия към България като страна-кандидат е да ревизира и преосмисли фундаментално реформата на държавната администрация.4 През периода на програмиране 1998–2006 г. помощта за България по ФАР за държавната администрация и съдебната система възлиза на около 304 млн. евро. Целите и резултатите, очаквани от тази подкрепа за периода 2004–2006 г., бяха определени в Многогодишния програмен документ на Министерството на финансите. В областта на държавната администрация фокусът беше изместен от предприемането на промени в законодателната рамка към проблемите в прилагането й, както и към мерки за борба с корупцията. В Мониторинговите доклади на ЕК е отбелязано, че все още са необходими действия за подобряване на капацитета на държавната администрация за изпълнение на изискванията за членство в ЕС. Възможностите за подобряване качеството на човешките ресурси, които дава политиката на сближаване на ЕС и най-вече Европейският социален фонд, ще се използват за успешното продължаване на административната реформа. Това ще спомогне за подобряване на бизнес средата и за повишаване на конкурентоспособността на страната. Настоящият анализ представя състоянието на държавната администрация на централно, регионално и местно ниво и готовността й за работа в условията на членство в ЕС. Анализът очертава основни тенденции, предизвикателства и перспективи за модернизация на държавната администрация за периода 2007 – 2013 г.
През последните години българското правителство прие и усъвършенства основните законодателни актове и необходимите подзаконови актове по тяхното прилагане5, свързани с изграждането и функционирането на администрацията. През 2006 г. са направени важни изменения в двата основни закона в тази област – Закона за администрацията (ЗА) и Закона за държавния служител (ЗДСл). Измененията в ЗА са свързани с провеждането на административната реформа: разграничаване на политическото от административното ниво в държавната администрация, регламентиране на процеса по разработване на политики, създаване на ефективен вътрешен контрол. Промените в ЗДСл продължават процеса на модернизиране на българската държавна администрация в областта на управлението на човешките ресурси и целят укрепване на статута и повишаване на мотивацията на държавните служители. През 2006 г. е приет и Административно-процесуалният кодекс. Това е важен етап в изграждането на отговорна и прозрачна държавна администрация. Той способства за подобряване на административното обслужване и отговаря на нуждата от създаване на систематизирана и уеднаквена нормативна уредба за процедурите по издаване и обжалване на административните актове. Въведени са и принципите за достъпност, публичност и прозрачност в административното производство. Също така в края на май 2007 г. е приет Закон за електронното управление. Той поставя основата на съществена реформа в работата на администрацията, свързана с използването на новите информационни технологии и паралелно използване на хартиени и електронни документи. Законът предвижда автоматизиране на административните процедури, осигуряване на прозрачност на процесите в държавната администрация, намаляване възможностите за корупционни практики, както и на разходите за издръжка на администрацията.
Ефикасното и ефективно прилагане на законодателството е процес, който изисква добре планирани действия и координация между всички заинтересовани лица. Подобряването на нормативната уредба дава възможност за повишаване ефективността на централните и териториалните администрации, подобряване на административните услуги, намаляване разходите на бизнеса и населението за работа с администрацията и усъвършенстване на начините за обратна връзка с тях. Тази промяна не може да бъде осъществена единствено чрез предприемане на законодателни мерки. Необходимо е общо разбиране за същността на извършваните промени, изграждане на нова административна практика и култура, както и осигуряване на необходимата политическа подкрепа. Първа стъпка в посока на преодоляването на споменатите проблеми е създаването на Министерството на държавната администрация и административната реформа (МДААР). На основата на принципите, възприети в предишните етапи на реформата, министерството набеляза основните приоритети: обучение и управление на човешките ресурси в държавната администрация, подобряване на административното обслужване и регулиране, развитие на електронното правителство, продължаваща модернизация и повече прозрачност и отчетност на държавната администрация. МДААР разработи различни инструменти, с които да подкрепи изпълнението на тези приоритети6. Като използва възможностите и средствата по ОПАК, МДААР има основната задача да създаде предпоставките за успешното завършване на административната реформа.
|