Програма " Административен капацитет"
Инструменти за проследяване и отчитане на развитието на административните структури
Изтегляне 3.86 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Прозрачна и почтена държавна администрация
Инструменти за проследяване и отчитане на развитието на административните структуриСъгласно Закона за администрацията е създаден публичен Регистър на административните структури и на актовете на органите на изпълнителната власт, който подпомага постигането на откритост, достъпност и координация в работата на държавната администрация. В Регистъра се вписва информация за всички административни структури на изпълнителната власт, за регулаторните режими, за общата щатна численост, заетите и незаети щатни длъжности и обявленията за конкурси за държавни служители. От 2003 г. насам се наблюдава драстичен спад на интереса към Регистъра, причините за което могат да се търсят в коректността и актуалността на публикуваната информация. За 2006 г. едва 46.4% от всички административни структури отчитат приета вътрешна организация по събиране и вписване на данните в регистъра. През 2006 г. във връзка с промените в Закона за администрацията започна създаването на нов Интернет базиран Административен регистър, който се поддържа от МДААР31. Той има за цел да обедини на принципа “под един покрив” Регистъра на административните структури и Регистъра на държавните служители. Функцията на новия Регистър е да осигури свободен достъп на администрациите, гражданите и бизнеса в реално време до информация за структурите, режимите и административните услуги, която да бъде още по-детайлизирана.
Друго средство за предоставяне на информация относно административните структури и резултатите от тяхната работата са годишните доклади за дейността и състоянието на администрацията. Подготовката и публикуването им, както и ситемата и сроковете са регламентирани с нормативни актове32. Ръководителите на административни структури (министерства, държавни комисии, държавни и изпълнителни агенции, областни и общински администрации) изготвят годишни доклади за дейността на съответната администрация. В тях се отчита изпълнението на поставените стратегически цели и приоритети от Програмата на МС. Докладите се публикуват ежегодно до 28 февруари на сайта на съответната административна структура. Въведен е срок до 1 март всяка година, в който ръководителите на административни структури в системата на изпълнителната власт да представят на министъра на държавната администрация и административната реформа годишни доклади за състоянието на съответната администрация. Министърът представя в МС обобщен годишен доклад за състоянието на администрацията в срок до 30 април. Докладът се предоставя за сведение на НС и се публикува на сайтовете на МС и МДААР. На базата на отчетените с докладите резултати се очертава необходимостта от една по-оптимална и ефективна структура на държавната администрация. Недостатъчно администрации планират организационното си развитие, липсва и механизъм за измерване на изпълнението (вкл. критерии за измерване на административната ефективност).
Основните насоки в развитието на държавната администрация са свързани с утвърждаване на принципите на прозрачност и отчетност като условие за добро управление. Мерки за подобряване на прозрачността, отчетността и почтеността в дейността на държавната администрация са заложени в Стратегията за прозрачно управление и за превенция и противодействие на корупцията, 2006 – 2008 г., и в Програмата за прозрачност в дейността на държавната администрация и на лицата, заемащи висши държавни длъжности, разработена през 2006 г.33 Според изследване сред служителите в държавната администрация е налице съществена промяна в мнението им относно провежданите реформи и приложението на Програмата за прозрачност. Мерките за откритост и прозрачност в дейността на администрацията са получили изключително високи нива на подкрепа (80%)34. Много и от различни сфери са средствата и инструментите, с които се постига повече прозрачност и по-добра отчетност в администрацията. Такива като Административният регистър и годишните доклади за състоянието на администрацията вече бяха разгледани, а други са от областта на по-доброто обслужване, електронното управление или управлението на човешките ресурси в администрацията. Публикуването на декларациите за имущество и доходи на лицата, заемащи висши държавни длъжности, в Интернет е друг начин за повече прозрачност и отчетност. От януари 2007 г.35 високопоставените служители трябва да подават декларациите си до 30 април всяка година с допълнителен срок от един месец за поправяне на грешки. Въведени са и по-строги санкции за лицата, които отказват да декларират имуществото си или подават неверни данни. Според механизма за проверка на декларациите за имуществото и доходите на лицата, заемащи висши държавни длъжности, подадените декларации се съгласуват с информацията, съдържаща се в регистри на други органи36. Сметната палата е отговорна за координирането на тези декларации, за сравняването им с регистрите и за налагането на глоби при установени нарушения. Проверките за съгласуване трябва да приключат до 31 октомври всяка година. Нередовните декларации се докладват за проверка на Националната агенция за приходите. Декларациите и всички релевантни документи се публикуват на Интернет сайта на Сметната палата. В предвидените от закона срокове са подадени 816 декларации при встъпване в длъжност. Сметната палата публикува на своя Интернет сайта списък на лицата, които не са подали имуществена декларация при встъпване в длъжност или при напускане в предписаните от закона срокове. От 15 май 2007 г. досега Сметната палата е обработила 5 515 декларации и уведомления. Изпратен е списък на лицата, които не са подали декларациите си в предвидените срокове, до Националната агенция за приходите. Всеки държавен служител също е задължен ежегодно до 31 март да декларира своето имотно състояние и конфликт на интереси пред органа по назначаването. За периода април 2006 – март 2007 г., дирекция “Инспекторат за държавната администрация” в МДААР е установила 74 случая на неподадени декларации за имотно състояние37 и 63 неподадени декларации за конфликт на интереси38 от общо проверени 1 426 досиета на държавни служители. Към декември 2006 г. отчетът по изпълнението на Програмата за прозрачност в дейността на държавната администрация и на лицата, заемащи висши държавни длъжности39, показва, че сред основните средства за прозрачност и отчетност в отделните административни структури са механизми за обратна връзка и подаване на сигнали за корупция като: Интернет адресите и горещите телефонни линии (82%), кутиите за мнения, оценки и препоръки (78%) и етичните кодекси (78%). Сравнително по-малко застъпени са анкетите с потребители на административни услуги (46%). Таблица 1: Брой на поставените пощенски кутии и създадените електронни пощи за мнения в звената на държавната администрация през 2006 г.
Източник: Доклад за състоянието на администрацията, 2006 г.40 За повече прозрачност и отчетност допринася Законът за достъп до обществена информация (ЗДОИ). Постепенно се развива административният капацитет за прилагане на ЗДОИ.41 В около половината от всички администрации са създадени вътрешни правила за работа по ЗДОИ и е разработена разяснителна информация за граждани. Едва в 165 (от 551) административни структури обаче се приемат заявления по електронен път. Особено важните за прилагането на ЗДОИ обучения на кадрите в държавната администрация намаляват от 2004 г. насам. През 2006 г. броят на регистрираните заявления за достъп до информация е 25 790, което представлява рязко намаление в сравнение с 2005 г. – 56 139 броя. През 2006 г. в централната администрация се увеличава броят на оставените без разглеждане заявления, докато в областната и общинската администрация от 2004 г. насам се наблюдава тенденция към намаляване. Администрацията предприема все повече мерки за осигуряване на максимална публичност на дейността си (например семинари с журналисти, редовни пресконференции, поддържане на актуална информация в Интернет сайтовете на министерства и ведомства, организиране на разяснителни кампании, разработване на комуникационни стратегии). В 442 (от 551) административни структури са създадени официални Интернет сайтове (104 структури от централната администрация и 338 от териториалната администрация), а 16 ползват чужд Интернет сайт.
| |||||||||||||||||||||||||||