Положителни ефекти от структурните реформи

2.4.1. Пенсионна реформа и реформа в системата за социално осигуряване.

Националната програма за реформи отчита, че за прилагането на мерки, насърчаващи активното стареене и удължаването на трудовия живот, са сключени договори на стойност 10.3 млн. евро. Резултатите от различни изследвания показват, че удължаването на пенсионната възраст и намаляването на пенсионните вноски води до по-ниско от очакваното нарастване на публичните разходи за пенсии до 2050 г. (от порядъка на 0.6 - 0.84 п.п. от БВП) за всяка допълнителна година на работа³². Увеличаването на ефективната пенсионна възраст (в момента около 60 в ЕС15) до средната, определена със закон пенсионна възраст за ЕС15 (65 г.) води до нарастване на БВП на глава от населението с около 9% до 2030 г. и с 13% до 2050 г. Освен това, удължаването на пенсионната възраст с три години води до намаляване на броя на мъжете в предпенсионна възраст (56-65 г.) извън пазара на труда с близо една четвърт до една трета.

Тристълбовата пенсионна система би следвало да доведе до отложено пенсиониране (с една или две години по-късно за всички служители, осигуряващи се само в първия стълб, както и за тези, осигуряващи се и в двата допълнителни стълба). Предвижда се възрастта за пенсиониране за мъже и за жени да се изравни до 63 г. до края на 2012 г. и до 65 г. до края на 2015 г.

Повишаването на възрастта за пенсиониране би допринесло за намаляването на натиска върху публичните финанси поради ефекта от увеличаващите се заплати и натрупаната лихва по спестяванията. Този ефект обаче донякъде се неутрализира от намаляването на пенсионните вноски, което води до увеличаване на субсидиите от републиканския бюджет за пенсиите по първи стълб.

Според различни изследвания, ограничаването на „щедростта” на социално-осигурителните системи (под формата на относително намаляване на обезщетенията за безработица спрямо дохода от труд) би довело до нарастване на БВП с близо 2% в дългосрочен период (до сто години) и също с близо толкова нарастване на заетостта³³. Ако говорим за българската осигурителна система, обезщетенията за безработица са в много ниски размери и, следователно, стимулират активното търсене на работа.

2.4.2. Подобряване на бизнес средата

При преглед на националното законодателство от края на февруари 2009 г. са идентифицирани 398 задължения за информиране, разписани в 33 национални закона и съпътстващото ги вторично законодателство. Административните разходи по тях са на стойност 81 млн. евро, а административната тежест е 51.5 млн. евро. Правителството предложи редуциране на 136 задължения за информиране, които ще спестят на бизнеса около 13 млн. евро. Въз основа на горното предложение Министерският съвет одобри национална цел за намаляване на административната тежест пред бизнеса с 20% до 2012 г. Намаляването на административната тежест пред бизнеса в България с 20% би довело до нарастване на БВП с 0.72% до 2025 г. ³⁵

Отчитайки ефектите върху конкуренцията, намаляването на административните разходи би имало значително по-голям ефект върху БВП. В частност, нарасналата конкуренция и навлизането на нови фирми на пазара предотвратява намаляването на заетостта и води до увеличение на реалните заплати. И така, ако намаляването на административната тежест способства за навлизането на нови фирми на пазара, реалният БВП би нараснал с 1.8% до 2025 г.³⁶ Намаляването на административната тежест пред бизнеса в България с 20% би довело до нарастване на БВП с 1.44% до 2025 г.

И в двете разглеждани симулации ефектите произтичат основно от повишаване на производителността на труда на работниците, тъй като работниците, които досега са се занимавали с административна дейност, са освободени да извършват по-производителни дейности.

2.4.3. Намаляване на бариерите за навлизане на пазарите и на рисковите премии

През септември 2009 г. началният капитал на търговските дружества в България беше намален на 1 евро. Това може да се разглежда като намаляване на фиксираните разходи за навлизане на пазара, което би позволило намаляване на нормата на свръхпечалба (mark-up), регистрирана в случаите на ограничена конкуренция. Навлизането на повече фирми на пазара повишава БВП и търсенето на труд³⁷.

Според изследвания на ЕК, намаляването на свръхпечалбата би довело до намаление на равнището на структурната безработица с 0.7 п.п. и повишаване на БВП с 1.4% през 2025 г. в ЕС 15³⁸.

Екзогенното намаляване на началния капитал с 1/2 п.п. води до по-висок БВП с около 0.75% към 2020 г.³⁹ Тъй като финансовите разходи в ЕС са пет пъти по-високи от тези в САЩ, то изравняването им води до по-висок БВП с 1.5% в дългосрочен план и до увеличаване на дела на разходите за НИРД като процент от БВП с 5 п.п.

Други анализи използват голяма база данни с европейски фирми, за да се види как регулирането на навлизането на пазара влияе на създаването на нови фирми: извадката има около 3.5 млн. годишни наблюдения за периода 1998–1999 г. върху европейски фирми.⁴⁰ Годишният темп на навлизане на пазара на нови фирми варира от 19.2% в Литва до 3.5% в Италия. Като цяло средната му стойност е около 15.7% в страните от Източна Европа и 11.9% в страните от Западна Европа. Страните с по-ниски бариери за навлизане на пазара, напр. с по-ниски изизсквания за минималния капитал, имат с 30% по-високо равнище на предприемачеството от страните с високи бариери за навлизане на пазара.

2.4.4. Изместване на данъчното облагане от трудовите доходи към данък върху потреблението:

Данъчната политика в България през последните години е ориентирана в посока насърчаване развитието на бизнеса и инвестиционната активност, стремеж да се запази стабилността на икономиката, повишаване на събираемостта на данъците и свиване на сивия сектор.

Продължава тенденцията на последователно прехвърляне на данъчната тежест към косвените данъци и постепенното елиминиране на редица данъчни преференции и изключения от общия режим на облагане. Въвеждането на плосък данък за облагане доходите на физическите лица от началото на 2008 г. също бе важна стъпка в посока опростяване на данъчната система.

Резултатите на изследване на ГД ЕКФИН за ЕС15⁴¹ показват, че намаляването на разликата между брутния и нетния доход на работниците вследствие на намаляването на данъците върху труда и потреблението е довело 0.16 п.п. намаление на равнището на структурната безработица и 0.14% увеличение на БВП.

Повишаването с 1 п.п. на ДДС за сметка на облагането на доходите от труд води до по-висок БВП с 0.24% след десет години в сравнение с основния сценарий и с 0.35% в дългосрочен план, както и до по-висока заетост с 0.29% след десет години в сравнение с основния сценарий и с 0.31% в дългосрочен план⁴².

2.4.5. По-нататъшна либерализация на пазара на електроенергия:

От средата на 2007 г. вътрешният пазар на електрическа енергия и природен газ в България е напълно либерализиран де юре. За да се реализира юридическото право и в практиката обаче, ще се работи допълнително за: разширяване правомощията и засилване на капацитета на националния регулаторен орган; повишаване на изискванията към преносните компании, които трябва да осигуряват недискриминиращ достъп до мрежата на всеки пазарен участник и да развиват мрежата в интерес на потребителите; създаване на по-ликвиден енергиен пазар и благоприятни условия за конкуренция между производители и снабдители чрез организиране на електроенергийна борса.

Според емпирични проучвания, по-голямата конкуренция на пазара на електроенергия би довела до понижение на цената на електроенергията средно с около 10%, като ефектът варира от 2% за големи домакинства до 17% за малки промишлени фирми⁴³. Симулации с моделите QUEST и WorldScan показват, че според първия модел БВП би се увеличил с 0.3-0.4% в дългосрочен план и с 0.3% до 2020 г. за ЕС 25 според втория модел⁴⁴. В случая с България, ефектът върху понижаването на цените може да бъде по-силен поради ниската степен на либерализация на пазара на електроенергия у нас.

2.4.6. Повишаване на енергийната ефективност

През декември 2009 г. правителството прие национална Енергийна стратегия на Република България до 2020 г., в това число – с междинни цели до 2013 г. Основен правителствен приоритет е повишаването на енергийната ефективност, за изпълнението на който до 2013 г. е поставена цел от 20% намаляване на енергийната интензивност на БВП и от 50% до 2020 г. Вторият приоритет, който правителството си поставя, е увеличаване на дела на местните ВЕИ до 12% в общото крайно потребление на енергия до края на мандата и достигане на този дял до минимум 16% до 2020 година.

Симулацията на модела WorldScan показва, че до 2020 г. БВП на ЕС 25 ще се повиши с 0.4% в случай на подобряване на енергийната ефективност при консервативни допускания за пазарния дял на съответните технологии и годишния им темп на разпространение⁴⁵.

2.4.7. Повишаване квалификацията на работната сила

Ако в целия ЕС се приложат мерки за подобряване на квалификацията на работниците, БВП ще се повиши с 2.1% в дългосрочен план. В същото време, всяка допълнителна година образование би повишила БВП в страните от ОИСР с 0.3%⁴⁶.

По линия на ОП „Развитие на човешките ресурси” са предвидени 383 млн. евро за обучение и квалификация по следните приоритетни теми: 62 (Развитие на системи и стратегии за учене през целия живот в предприятията, за обучение и услуги за служителите), 63 (Развитие и разпространение на иновативни и по-продуктивни методи на организация на труда), 73 (Мерки за насърчаване на образованието и обучението през целия живот) и 74 (Развитие на човешките ресурси в сферата на проучвания и иновациите).

В допълнение стартираха значими реформи в областта на висшето образование. Проектозаконът за научните степени и звания чака одобрение от парламента. Друг проектозакон, който предвижда засилена връзка между висшето образование и науката, също беше одобрен от Министерския съвет. Трети проектозакон предвижда разделянето на академичното и финансовото управление на университетите и ще бъде представен на Министерски съвет през февруари. Целта на тези реформи е повишаване на конкурентоспособността на университетското образование в България и съответно подобряване на качеството на работната сила.

Каталог: fce -> 001
001 -> Изграждане на мостове и преодоляване на различията
001 -> Първа обекти и субекти на задължително депозиране
001 -> Депозитен списък на книги №42/2013 г
001 -> Литература за подготовка на зрелостници и кандидат-студенти. Фабер, 2008. Без сведение за цена
001 -> На книги, депозирани от 14 до 20 януари 2009 г
001 -> На книги, депозирани от 26 април до 2 май 2007 г
001 -> Справочник на военнотранспортните органи в Българската армия (1907-2007 г.). [Шарп Стоун], 2007. Без сведение за цена
001 -> Закон за защита на потребителите. Сдружение Потребител бг, 2006. 5 лв
001 -> Dvd и книгите с български издател към вестници и списания се описват и разпределят с книгите по-късно списания и бюлетини
001 -> Отчет за изпълнение на политиките и програмите на Министерския съвет

Изтегляне 1.82 Mb.

Сподели с приятели: