Фактически баланси и изводи по отношение на бюджета за 2010 година

3.3. Фактически баланси и изводи по отношение на бюджета за 2010 година

Изминалата 2008 г. премина през две изразени фази по отношение на развитието на тенденциите, определящи параметрите в приходната част на бюджета. Това предопредели и предприетите мерки във фискалната политика в контекста на постигане на фискалните цели за годината. Развитието на тенденцията в приходите през първите три тримесечия на годината следваше модела от последните години, характеризиращ се със стабилен и по-висок от планирания растеж на приходите. Тази тенденция се предопределяше в голяма степен от устойчивия икономически растеж, високия темп на нарастване на вноса в страната, текущата благоприятна конюнктура на международните пазари. Последното тримесечие на годината обаче, премина под знака на нестабилната международна среда след фалитите на някои от най-големите финансови институции в САЩ и последвалото бързо разрастване на кризата в Европа. Задълбочаващата се глобална финансова и икономическа криза, съпроводена с огромни изменения в цените на стоковите и финансовите активи и осезаемо свиване в производството и потреблението в края на годината доведе до проявата на негативни за икономиката ефекти, което намери своето фискално отражение в свиване най-вече при постъпленията от ДДС от внос. Тези промени значително влошиха икономическата среда в края на 2008 г., като износът и вносът се свиха драстично, а икономиката отчете осезаемо забавяне.

В резултат на влошаването на тенденциите в приходите от ДДС през последното тримесечие на годината, изготвените на по-ранен етап прогнози за очертаващо се преизпълнение в приходите за 2008 г. не се оправдаха. Въпреки това късното проявление на негативните фискални ефекти, които се проявиха вследствие на свиването на външната търговия, позволи доброто изпълнение на данъците за първите девет месеца на годината да компенсира изоставането при приходите от ДДС, с което данъчните приходи на касова основа за годината възлезнаха на 99.9% от разчетените към Закона за държавния бюджет. Отчетеното забавяне при постъпленията от помощи, бе компенсирано в голяма степен от преизпълнението в частта на неданъчните постъпления. С това общият размер на приходите и помощите по консолидираната фискална програма за 2008 г. възлезе на 39.1% от БВП, като в номинално изражение приходите са близки до планираните с разчетите към Закона за държавния бюджет, отчитайки номинален ръст от 11.3% спрямо предходната година.

Размерът на разходите (включително вноската за общия бюджет на ЕС) по консолидираната фискална програма за 2008 г. възлезе на 37.3% от БВП, при 41.5% от БВП за 2007 г. Ако изключим еднократните ефекти от сделката по уреждането на иракския дълг върху разходите за 2007 г. (увеличение на разходите за 2007 г. под формата на капиталов трансфер с размера на отписаните задължения на Ирак от порядъка на 3.3% от БВП) и съпоставим разходите за 2007 г.с тези за 2008 г., се отчита свиване на разходите за 2008 г. с около 1 процентен пункт спрямо разходите за 2007 г., като общите разходи са в рамките на поетия ангажимент за поддържане на тяхното ниво под 40% от БВП.

Поради променените условия, одобрените в началото на октомври 2008 г. от Народното събрание допълнителни разходи бяха финансирани основно за сметка на реализирани икономии и оптимизиране на разходите при реализиране на заложените фискални цели за годината. В резултат на това, общият размер на разходите на консолидирано ниво на касова основа (вкл. и допълнително одобрените от разходи) представлява 99.8% от годишните разчети за 2008 г. Основната част от одобрените средства бе насочена за финансиране на социален пакет политики, в т.ч.: мерки за компенсиране на най-засегнатата част от населението от високите цени на храните, енергоносителите и др.; изплащане на енергийни помощи на домакинства с ниски доходи; осъвременяване на част от пенсиите; изплащане на еднократни добавки към пенсиите на всички пенсионери; допълнително финансиране за сектора на здравеопазването и др. С решението на Народното събрание бяха одобрени и средства за реализиране на приоритетни инвестиционни проекти в съответствие с приоритетите на разходната политика на Бюджет 2008.

Осигуряването на компенсиращи мерки в разходите за финансиране на одобрените приоритетни допълнителни разходи в условията на забавяне при постъпленията от ДДС от внос позволиха в края на годината фискалната позиция на страната да остане стабилна, като за 2008 г. излишъкът по консолидирания бюджет по методологията ESA 95 възлиза на 1.8%.

През първото полугодие на 2009 г. изпълнението на бюджета се развиваше при по-песимистичен сценарий от предвидения в края на миналата година. Неблагоприятната икономическа среда в международен план доведе до сериозно свиване във външната търговия и засегна редица експортноориетнирани сектори, като в допълнение газовата криза от края на януари също оказа отрицателен ефект върху реалната икономика. Тези ефекти заедно със забавянето в крайното потребление и инвестициите доведоха до свиване на БВП през първите две тримесечия на годината съответно с -3.5% и -4.9% на годишна база.

Промените в стопанската конюнктура в България и забавянето на икономическата активност доведоха до нови оценки на макроикономическите параметри за 2009 г., което има осезаемо отражение върху оценките за фискалните параметри за годината. Актуализираната в края на годината прогноза на Агенцията за икономически анализи и прогнози за България показа свиване на БВП за годината с 4.9%.

При тези влошени условия, приходите по консолидирания бюджет бяха негативно засегнати, като най-сериозните ефекти се проявявиха при приходите от ДДС, корпоративните данъци, социално и здравноосигурителните вноски, имуществените данъци по общинските бюджети и др. От началото на 2009 г. се прилага ограничаване на нелихвените разходи и трансферите по републиканския бюджет с до 90% от одобрените им нива със ЗДБРБ за 2009 г. Свиването на приходите и прогнозата за значително неизпълнение на годишните разчети обаче надвишиха заложените в закона фискални буфери, като към средата на годината се очерта тенденция на сериозно влошаване на баланса по консолидирания бюджет на годишна база. Независимо от предвидена в Закона за държавния бюджет на Република България за 2009 г. възможност за промяна на целевото ниво на баланса по консолидирания бюджет при негативно развитие на икономическата ситуация от излишък в размер на 3% от БВП на балансиран бюджет на касова основа, тенденциите при текущото изпълнение на бюджета ограничиха възможностите за осигуряване на мерки за икономии в разходите през втората половина на годината. Това в голяма степен предопредели последвалата актуализация на бюджета и промяна на фискалната цел за годината на минимален дефицит на касова основа.

Новоизбраното правителство, което започна мандата си в последната седмица на юли, предприе решителни действия за стабилизиране на фискалната позиция и компенсиране на очертаващото се неизпълнение в приходите. Първата стъпка на новото правителство бе да обсъди и приеме пакет за допълнително ограничаване на нелихвените разходи по републиканския бюджет за 2009 г., извън посочения по-горе буфер, в общ размер на около 1.8% от БВП. В подкрепа на фиска бяха предприети активни действия за повишаване на събираемостта на приходите, засилване на митническия контрол по границите и засилен контрол и проверки от страна на приходните администрации с цел пресичане на контрабандния внос в страната и борба с данъчните измами. Фискалният ефект от мерките за повишаване на събираемостта на приходите се очаква да бъде в рамките на 0.5% от БВП. По този начин се подобри ефективността при събиране на публичните вземания, засили се фискалната дисциплина, оптимизираха се разходните политики в съответствие с ограничения бюджетен ресурс и се стабилизира фискалната позиция за 2009 г.

Новото правителство продължава да да прилага мерки за ограничаване на разходите и за повишаване на събираемостта на приходите. След гласуваната в края на годината актуализация на бюджета България се нарежда сред страните от ЕС с най-нисък дефицит от 0.7% от БВП за 2009 г., като по методологията ESA95 той се оценява на около 1.9% от БВП.

Основните бюджетни параметри, които са залегнали в Закона за държавния бюджет на Република България за 2010 г., са насочени към постигане на средносрочните цели на фискалната политика, като разпределението на разходите е в съответствие с приоритетите и антикризисните мерки на правителството.

В бюджета за 2010 г. се предвижда прилагане на политики за по-бързо възстановяване на българската икономика, като се набляга не само на социалния ангажимент на държавата, но и на мерки за повишаване на потенциала за растеж на икономиката. Бюджетната политика изцяло е съобразена с принципа на благоразумната фискална политика, като така осигурява условия за възстановяване на икономиката при поддържане на балансиран национален бюджет.

Намаляващите бюджетни ресурси в условията на икономическа рецесия наложиха определяне на области за приоритетно финансиране в рамките на възможностите на бюджета за 2010 г., като правителството е изправено пред предизвикателството да осъществи планираните политики и програми в отделните сектори, разполагайки с по-малко бюджетни ресурси.