Програма (2009-2012 г.) януари 2010 Съдържание 3
Изтегляне 1.82 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.3. Секторни баланси
- 2.3.2. Доходи и производителност на труда
- 2.3.3. Инфлация
- 2.3.4. Външен сектор
- 2.3.5. Паричен сектор
2.2. Средносрочен сценарийПрез 2009 г. се очаква българската икономика да се свие с 4.9% в реално изражение. От страна на търсенето се очаква спад на инвестициите. През 2009 г. делът на инвестициите намаля до 26.7% от БВП (при 39.4% от БВП за 2008 г.). Прогнозира се през 2010 г. делът на инвестициите да се стабилизира на нивото си от 2009 г. Влошените бюджетни показатели в икономиките на някои от съседните държави привличат силен инвеститорски интерес към България – единствената държава в региона, при която се наблюдава повишение на кредитния рейтинг. Забавянето на темпа на растеж на заплатите, както и увеличаваща се безработица ще се отразят негативно върху доходите на домакинствата. Последното, заедно с ограничаването на кредитирането към домакинствата ще доведе до намаляване на частното потребление. В настоящата прогноза се очаква потреблението на домакинствата да се свие с 5.5% в реално изражение през 2009 г. Правителственото потребление също има принос към свиването на общото потребление. Предприетите мерки за ограничаване на правителствените разходи в отговор кризата доведоха до свиване на потреблението на правителството с 4.1% в реално изражение. В резултат се очаква общото потребление да се свие с 5.2% в реално изражение през 2009 г. Вносът на стоки и услуги през 2009 г. да намаля с 22.8% в реално изражение. От друга страна влошаването на икономиките на основните търговски партньори се отрази негативно на българския износ, в резултат на което се очаква той да се свие с 10.8% в реално изражение. Въпреки това приносът на нетния износ в БВП се очаква да се подобри от -2.3 процентни пункта през 2008 г. на 12.4 процентни пункта през 2009 г. През второто тримесечие на 2010 г. се очаква българската икономика да започне да се възстановява, като реализира ръст от 0.3% в реално изражение. Високата безработица и затегнатото кредитиране ще доведат до спад на потреблението и инвестициите със съответно 0.7 и 3.2% в реално изражение. Положителното развитие на износа от края на 2009 г. ще продължи и ще отбележи положителен реален ръст от 3.3% през 2010 г. Ограниченото вътрешно търсене ще доведе до спад на вноса от 1.9%. Процесите на възстановяване на икономиката ще продължат през следващите години, като очакванията за растежа на БВП през 2011 и 2012 г. са съответно 3.8% и 4.8. 2.3. Секторни баланси2.3.1. Пазар на труда – заетост и безработицаВисокият икономически растеж и инвестиционна активност през 2008 г. доведоха до ръст на заетостта, съпроводен с намаление на безработицата и по-висок коефициент на икономическа активност. Средният брой на заетите в икономиката лица се увеличи с 3.3% спрямо 2007 г.9 Основен принос в ръста на заетостта през 2008 г. имаха секторът на услугите10 и строителството. Броят на заетите в промишлеността забави темпа си на нарастване на годишна база, което до голяма степен бе свързано с отслабване в търсенето на труд в някои отрасли на преработващата промишленост през втората половина на годината. Нивото на безработица следваше тенденция на намаление през цялата 2008 г., като достигна 5% през четвъртото тримесечие.11 Броят на безработните възлезе на 199.7 хил. души средно за годината или 5.6% от работната сила. Коефициентът на икономическа активност на населението на 15 и повече навършени години12 се увеличи с 1.2 процентни пункта и достигна средна стойност от 53.8% през 2008 г. От началото на 2009 г. тенденциите на пазара на труда се промениха. Броят на заетите започна да намалява поради намалялата икономическа активност на предприятията, а безработицата започна постепенно да се повишава. През декември равнището на регистрираната безработица в страната достигна 9.1%, което представлява ръст от 2.9 процентни пункта в сравнение с декември 2008 г. Средният брой на заетите отбеляза спад от -0.3% през първото тримесечие, който се ускори допълнително до -1.8% през второто и до -3.7% през третото, обуславяйки загуба на заетост на 78.5 хил. души средно за деветмесечието на 2009 г. Негативната динамика на заетостта до момента е обусловена предимно от намалението на работещите в индустрията13. Секторът на услугите също допринесе за спада в заетостта, макар и в по-малка степен от промишлеността, като броят на заетите там започна да намалява през второто и още повече през третото тримесечие на 2009 г. Намалението на заетостта през първите девет месеца на годината бе съпроводено и с понижение на икономическата активност на населението. Коефициентът на икономическа активност достигна 53.3%, като остана с 0.6 процентни пункта по-нисък на годишна база. От началото на годината броят на обезкуражените лица се повишава на годишна база, като ръстът за деветмесечието възлезе на 14.8% или 22.4 хил. души.
Спадът във външното търсене и инвестиционната активност през 2009 г. и 2010 г. засегна негативно пазара на (фигура 2). Общата заетост намаля, съответно с 3% през 2009 г. и се очаква да намалее с 0.7% през 2010 г. Поради забавената реакция на работодателите спрямо спада в икономическата активност, през 2009 г. производителността на труда отбеляза намаление на годишна база. В условията на по-нисък очакван спад на БВП и продължаващо освобождаване на заетост през 2010 г. производителността на труда се очаква да се повиши. Равнището на безработица се очаква да се увеличи съответно до 6.8% през 2009 и 7.1% през 2010 г.14 (фигура 2). В периода 2011 2012 г. очакваният ръст на инвестициите и стремежът за компенсиране изоставането в динамиката на производителността на труда от предходните две години ще позволи ускорение в темповете на растеж на производителността на труда. Очакваният икономически растеж в периода 2011 - 2012 г. ще бъде съпроводен с ръст на заетостта и намаление на безработицата. Влошените бюджетни показатели на голяма част от икономиките в региона и вероятното увеличение на данъчните ставки за покриване на очертаващите се дефицити, предоставят възможност за България да привлече допълнителен инвеститорски интерес. 2.3.2. Доходи и производителност на трудаПрез 2008 г. доходите от труд продължиха да следват наблюдаваната през последните няколко години тенденция на растеж. В частния сектор растежът на средната работна заплата възлезе номинално на 20.6% и реално на 7.3%, а в обществения на 25.1% и 11.3% съответно. От средата на 2008 г. започна постепенно забавяне на ръста на работните заплати в някои сектори, като най-силно засегнати бяха експортно-ориентираните отрасли в резултат от по-ниското търсене на външните пазари. Наблюдаваната от втората половина на 2008 г. тенденция в изменението на доходите продължи и през първите месеци на 2009 г. Номиналният растеж на средната работна заплата през първото полугодие на 2009 г. възлезе на 15.8%, отчетено на годишна база. В реално изражение средната работна заплата се е повишила с 10.2% на годишна база15. През 2008 г. динамиката на производителността на труда в българската икономика се характеризираше с продължаване на наблюдаваната през последните години тенденция, като нарасна реално с 2.7% спрямо предходната година16. И през разглеждания период растежът на доходите изпревари този на производителността на труда, но все пак трябва да се отбележи, че динамиката на двата показатели оказа благоприятно влияние върху разходите за труд на единица продукция17. Растежът на последните се забави от 5.9% през 2007 г. до 4.3% през 2008 г. През първото полугодие на 2009 г. производителността на труда отбеляза реален спад от 1.2% на годишна база. Наблюдаваното развитие бе силно повлияно от забавената реакция на работодателите по отношение на освобождаването на работна сила, в резултат на което производителността на труда в българската икономика се понижи в реално изражение с 2.5% на годишна база18. Въпреки че през разглеждания период растежът на доходите от труд отново имаше изпреварващ характер спрямо този на производителността на труда, забавянето му на годишна база оказа благоприятно влияние върху темпа на изменение на реалните разходи за труд на единица продукция. Последният остана положителен, но се забави до 3.8% спрямо 4.4% през съответния период на 2008 г. ( фигура 3 ). 19 Предвид очакванията за понижено търсене на труд и нарастващата безработица през 2010 г., оценките за динамиката на доходите са свързани със забавяне на темпа на растеж на показателя. След 2010 г. растежът на доходите ще започне да се ускорява в съответствие с благоприятната икономическа среда. От гледна точка на конкурентоспособността ограничаването на ръста на доходите ще окаже благоприятно вияние върху динамиката на разходите за труд на единица продукция в рамките на програмния период. Темпът на растеж на заплатите в публичния сектор ще следва тренда на частния сектор, като се отчита фискалната позиция.
Ясно изразената тенденция на дезинфлация от средата на 2008 г. се запази и през 2009 г., като към септември хармонизираният индекс на потребителски цени се понижи до 0.2%. По-късно, в следствие на някои базови ефекти и на нарасналите международни цени на петрола, потребителските цени се повишиха с 1.6% в края на 2009 г. Общото годишно ниво на инфлация за 2009 г. е 2.5%. През ноември цените на производител достигнаха – 5.3%. Фигура 4. Темп на инфлация (%) и принос по основни компоненти на хармонизирания индекс на потребителските цени, п.п. 
Източник: Агенция за икономически анализи и прогнози, Национален статистически институт. Инфлацията от началото на 2009 г. се определя до голяма степен от понижението на международните цени на храните и енергийните ресурси (фигура 4). Принос оказва и базовият ефект от ускореното нарастване на потребителските цени през 2008 г. Вътрешните цени на храните следват тенденция на понижение от средата на 2008 г., която се запази и през настоящата година. В края на 2009 г. те имат най-голям отрицателен принос върху общата инфлация. Енергийните стоки са другият компонент на индекса с най-голямо значение за наблюдавания процес на намаление на инфлацията. През декември обаче те регистрират положителен растеж от 1.8%, в сравнение с декември 2008 г., като причина за това е повишението на цените на петрола, започнало в средата на 2009 г. Корекцията на акцизните ставки върху тютюневите изделия повиши техните цени, като регистрираното им натрупано повишение към декември е 24%. Вследствие на това приносът на групата алкохолните напитки и тютюневите изделия се изчислява на 0.7 п.п. към общата годишна инфлация в страната (фигура 4).
Базисната инфлация20 също забави темпа си, но в сравнение с останалите компоненти на хармонизирания индекс на потребителските цени остава на относително високо равнище (2.4%) (фигура 5). Най-голям принос за това имат цените на услугите, които до голяма степен остават под влиянието на все още нарастващите разходи за труд21. Влиянието на административно регулираните цени върху инфлацията за декември на годишна база е 0.3 п.п.22 Забавянето в тези цени се дължи най-вече на намалението в цените на електро- и топлоенергията, както и на базовия ефект от ускореното им нарастване през предходната година. През 2010 г. се очаква да започне възстановяването на големите европейски икономики. Под влияние на по-силното възстановяване на световната икономика, можем да очакваме по-високо нарастване на международните цени на суровините. Вътрешните фактори през 2010 г. ще ограничават общото нарастване на цените, тъй като разходите за труд на единица продукция няма да бъдат проинфлационен фактор. Въвеждането на нови по-високи акцизни ставки при цигарите ще допринесе за покачване на инфлацията в края на 2010 г. с 0.9 п.п. Очакваното повишение в административно регулираните цени също ще окаже влияние за нарастване на общия индекс. Прогнозата за средногодишната стойност на инфлацията през 2010 г. е 2.4%. За периода 2011-2012 г. можем да очакваме по-ниска инфлация в сравнение с годините преди 2008 г. По отношение на международните цени, допусканията са за относително ниски темпове на нарастване на цените на петрола и на суровините. Ефектът от бъдещите корекции в акцизите няма да има толкова висок принос в инфлацията, тъй като още през 2010 г. България ще отговаря на критериите за минимално равнище на тези ставки. Към 1 януари 2010 г. акцизите върху цигарите ще се увеличат до 76 евро за 1000 къса, което е 20% над минимума, изизскван от Европейския съюз. Не се предвиждат допълнителни увеличения през 2011 и 2012 г. По-ниските темпове на растеж на вътрешното търсене ще ограничат инфлацията до по-ниски нива в сравнение с годините преди 2009 г. Развитието на инфлационните процеси в следващите години ще зависи и от процеса на приспособяване на равнището на доходите и производителността в страната към средното равнище за ЕС. Запазването на по-висок икономически растеж, а също и на по-висок растеж на производителността от средния за ЕС, ще допринесе за продължаване скоростта на реална конвергенция, без това да оказва прекомерен натиск върху инфлацията в страната. 2.3.4. Външен секторПрез последните няколко години основните фактори, които определят динамиката на външния сектор на българската икономика, са високите темпове на икономически растеж, нивото на международните цени на металите и енергийните ресурси. През 2008 г. дефицитът по текущата сметка на платежния баланс достигна 25.4% от БВП на страната, за което основно допринесе нарастването на отрицателното салдо по търговския баланс. През втората половина на годината се наблюдаваше относително стабилизиране на дефицита по текущата сметка. Това бе резултат от значителния спад на цените на енергийните ресурси и металите, както и на вътрешното търсене. През първите девет месеца на 2009 г. дефицитът по текущата сметка на платежния баланс намаля с 63.9% спрямо същия период на предходната година, като факторите довели до подобряването на салдото са същите, допринесли за стабилизирането на дефицита по текущата сметка през предходната година. През 2008 г. търговският дефицит възлезе на стойност 8.6 млрд. евро, като нарасна с 18.7% и достигна 25.2% от БВП на страната. Износът на стоки отбеляза прираст от 12.5%, а вносът на стоки се увеличи с 14.7%23. През втората половина на 2008 г. външната търговия се забави и през четвъртото тримесечие отбеляза спад. През първите десет месеца на 2009 г. тенденцията се запази, като износът на стоки намаля с 26.6%, а вносът с 35.4%24. Спадът на външнотърговските обороти се дължи на по-ниските цени на енергийните стоки и металите, влошаващото се търсене (дължащо се основно на слабата инвестиционна активност) и трудно достъпния кредитен пазар. Фигура 6. Дял на българския износ в общия внос на ЕС (на годишна база) Източник: Евростат, Българска народна банка През 2008 г. секторът на услугите се характеризираше с положително развитие. Балансът на услугите нарасна с 2.1% спрямо предходната година25. За първите десет месеца на 2009 г., балансът на услугите продължи да се подобрява и достигна 1.36 млрд. евро, с 59.2% повече спрямо същия период на предходната година26. През 2008 г., статията доход бе отрицателна в размер на 1.33 млрд. евро, като нарасна с 18.8% спрямо предходната година. Плащанията по преки чуждестранни инвестиции бяха с 13.1% по-високи спрямо 2007 година, а тези по други инвестиции с 19%. В същото време, нетните текущи трансфери възлязоха на стойност 503 млн. евро, като нараснаха с 50%. Този прираст до голяма степен се дължи на постъпленията от фондове на Европейския съюз. Салдото по финансовата сметка през 2008 г. възлезе на стойност 11.38 млрд. евро и покри изцяло дефицита по текущата сметка. Притокът на преки чуждестранни инвестиции достигна 6.55 млрд. евро (или 19.5% от БВП)27. Спад на инвестиционната активност се наблюдаваше във всички сектори, като най-значим номинален спад се наблюдаваше при финансовото посредничество, недвижимото имущество и търговията. Икономическата и финансова криза е основният фактор, който увеличава инвестиционния риск и кара чуждите инвеститори да бъдат предпазливи. Въпреки това, страната ни продължава да бъде привлекателна за чуждите инвеститори; нейната икономика е единствената в региона с наскоро повишен кредитен рейтинг. През първите десет месеца на 2009 г. финансовата сметка на платежния баланс бе положителна в размер на 1.79 млрд. евро (при 11.04 млрд. евро за съответния период на предходната година). Преките чуждестранни инвестиции бяха в размер на 2.33 млрд. евро при 5.87 млрд. за съответния период на предходната година (Фигура 7). Основните фактори за тази промяна бяха промяната в поведението на чуждестранните инвеститори и на банките у нас28, а така също и предприетите от правителството и централната банка мерки в края на 2008 г. и началото на 2009 г. Допълнителните социални и инвестиционни разходи на правителството и промените в регулациите от страна на Българска народна банка (с оглед на привеждането им в съответствие с международните стандарти) повишиха ликвидността в икономиката и позволиха на местните икономически агенти да намалят външните си задължения. Това доведе до намаляване на международните валутни резерви на Българска народна банка с около 1 млрд. евро за периода януари-юли 2009 г. Спадът в международните валутни резерви бе напълно компенсиран през август - ноември 2009 г., когато те нараснаха с 1.2 млрд. евро. Този прираст е до голяма степен в резултат на двете разпределения на специални права на тираж от Международния валутен фонд, пропорционално на квотите на страните-членки, като получената част от България е в размер на около 665 млн. евро. В допълнение, нарастването на депозита на правителството с 296.2 млн. евро и на депозитите на търговските банки в централната банка с 201.3 млн. евро за август - ноември 2009 г. доведе до прираст на брутните международни валутни резерви на Българска народна банка за януари-декември 2009 г. с 205.7 млн. евро. Фигура 7. Преки чуждестранни инвестиции Източник: Българска народна банка, Агенция за икономически анализи и прогнози. През 2008 г. външният дълг на страната възлезе на 37 млрд. евро или 108% от БВП. За януари-октомври 2009 г. са получени кредити и депозити в размер на 5.21 млрд. евро, а обслужените задължения по главници са на стойност 5.39 млрд. евро. В резултат на това брутният външен дълг на страната достигна към края на октомври 2009 г. 36.8 млрд. евро или 107.3% от БВП. Най-голям принос за намалението на дълга със 184 млн. евро имат депозитите от нерезиденти в местни банки (829.8 млн. евро) и изплатените дългосрочни заеми от местни банки (562.1 млн. евро). В средносрочен план очакваме запазване на тенденцията на намаляване на брутния външен дълг. Таблица 3. Динамика на платежния баланс
* Прогноза Източник: Българска народна банка, Агенция за икономически анализи и прогнози. През 2009 г. се очаква дефицитът по текущата сметка да спадне до 9.9% от БВП, при 25.4% през 2008 г. (Таблица 3). Основен фактор за тази динамика има подобряването на дефицита по търговския баланс. Въпреки свиването на износа на стоки с 12.% в реално изражение, намаляването на вътрешното търсене води до свиване на вноса на стоки с 22.8%. Това заедно с намалението на международните цени на металите, храните и енергийните стоки води до подобряване на дефицита по търговския баланс от 25.2% от БВП през 2008 г. на 12.4% през 2009 г. Ефектите от световната икономическа криза върху останалите компоненти на текущата сметка също са в посока на намаляване на дефицита. Съгласно предварителни оценки, салдото по услугите се подобрява с 1.8% от БВП през 2009 г. 29 През 2009 г. се очаква салдото по статия „Доход” да се подобри с 1.1% от БВП30. Световната икономическа криза се отразява негативно върху потоците по финансовата сметка, насочени към икономиката на България. Свиването на преките чуждестранни инвестиции в страната през 2009 г. е осезаемо, като очакванията са те да са около 2.8 млрд. евро в края на годината (около 8.2% от БВП). Забавянето на икономическата активност в страната обаче води до значително намаляване на дефицита по текущата сметка, в резултат на което преките чуждестранни инвестиции ще финансират този дефицит на около 83% през 2009 г. при 76% година по-рано. В средносрочен план се очаква дефицитът по текущата сметка плавно да се свива, като през 2012 г. достигне 3.8% от БВП. В основната си част това подобрение ще се дължи на външнотърговското салдо. През 2012 г. се очаква износът на стоки да е възстановил обемите, наблюдавани през 2008 г., а вносът да е с около 4 млрд. евро по-малък спрямо същата година поради по-слабо вътрешно търсене. През прогнозния хоризонт се очаква положителният нетен приток на капитали по финансовата сметка да продължи да бъде основно под формата на преки чуждестранни инвестиции и да покрива дефицита по текущата и капиталовата сметка, в резултат на което валутните резерви да нарастват. От гледна точка на устойчивото развитие на платежния баланс, очакванията са покритието на дефицита по текущата сметка чрез приток на преки чуждестранни инвестиции постепенно да се покачва, като достигне 194% през 2012 г. (Таблица 3).
Годишният растеж на паричните и кредитните агрегати се характеризираше със забавяне, свързано със спада в икономическата активност и понижението на инфлацията. Към края на ноември 2009 г. широките пари отбелязаха годишен темп на растеж от 6.4% при 8.8% през декември 2008 г. Вследствие на относително високата цена на заемните ресурси и затягането на кредитната политика на банките темпът на растеж на кредита се забавя, като към края на ноември 2009 г. годишният прираст на вземанията от неправителствения сектор се понижи до 4% при 31.6% в края на предходната година. Очакванията са, че с постепенното възстановяване на икономическата активност през 2010 г. темповете на растеж на паричните и кредитните агрегати ще започнат да се повишават. Постепенното нормализиране на международните финансови пазари, подкрепено от предоставянето на едногодишна ликвидност от Европейската централна банка, създава условия за стабилизиране и умерено понижаване на лихвените проценти по срочните депозити у нас. От октомври 2009 г. те намаляват. Като продължение на провежданата антициклична политика и с цел улесняване на банките при управлението на ликвидността им, в края на 2008 г. Българска народна банка предприе промени в регулацията на задължителните минимални резерви. През октомври 2008 г. Управителният съвет на Българската народна банка направи промени в Наредба № 21 за задължителните минимални резерви, които банките поддържат при централната банка, съгласно които за резервни активи на банките се признават 50% от касовите им наличности. През ноември 2008 г. беше взето решение за допълнително намаляване на задължителните минимални резерви, както следва: считано от 1 декември 2008 г. нормата им да спадне от 12% на 10% върху всички привлечени средства, а от 1 януари 2009 г. нормата на задължителните минимални резерви за привлечените средства от нерезиденти да стане 5%, а за привлечените средства от централния и местните бюджети 0%. В резултат на тези решения беше освободена значителна ликвидност за банковата система, като общият ефект от промените в регулацията се оценява на около 1.5 млрд. евро. Антицикличната политика на централната банка по отношение на банковите регулации намери отражение и в направените през февруари 2009 г. промени в наредбата за оценка и класификация на рисковите експозиции на банките и за установяването на специфични провизии за кредитен риск. С тези промени се облекчават изискванията за класифициране и провизиране на вземанията, като по този начин се създават по-благоприятни възможности за предоговаряне на условията и за намаляване на провизиите по банковите кредити. Те приближават българските банкови регулации до международните стандарти. Засиленото предлагане на финансови услуги извън банковия сектор наложи промяна в Закона за кредитните институции, с която се регламентира режимът на регистрация на лицата, извършващи дейност като финансова институция. Приетите промени през март 2009 г. въвеждат по-строг режим за лицата, извършващи финансови услуги, и нови изисквания за отчетност и наблюдения върху дейността им. С влезлите в сила промени в Закона за кредитните институции в обхвата на кредитния регистър бяха включени и други финансови институции (лизингови дружества и други финансови институции, които имат основна дейност отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства). В съответствие с тези изисквания през юли 2009 г. беше приета нова Наредба № 22 за Централния кредитен регистър, която влезе в сила от 1 октомври 2009 г. Разширяването на обхвата на централния кредитен регистър ще позволи на банките и на небанковите финансови институции по-бърз и прецизен анализ на кредитната задлъжнялост и кредитния риск на кредитополучателите.
Каталог: fce -> 001 001 -> Изграждане на мостове и преодоляване на различията 001 -> Първа обекти и субекти на задължително депозиране 001 -> Депозитен списък на книги №42/2013 г 001 -> Литература за подготовка на зрелостници и кандидат-студенти. Фабер, 2008. Без сведение за цена 001 -> На книги, депозирани от 14 до 20 януари 2009 г 001 -> На книги, депозирани от 26 април до 2 май 2007 г 001 -> Справочник на военнотранспортните органи в Българската армия (1907-2007 г.). [Шарп Стоун], 2007. Без сведение за цена 001 -> Закон за защита на потребителите. Сдружение Потребител бг, 2006. 5 лв 001 -> Dvd и книгите с български издател към вестници и списания се описват и разпределят с книгите по-късно списания и бюлетини 001 -> Отчет за изпълнение на политиките и програмите на Министерския съвет Изтегляне 1.82 Mb. Сподели с приятели:
|
