3.1. Стратегия на политиката
Приетата в края на месец август 2009 г. средносрочна фискална рамка и основни допускания за периода 2010-2013 г. е разработена в контекста на провежданата през последните години бюджетна реформа, целяща постигане на устойчив процес на планиране на разходите на първостепенните разпоредители с бюджетни кредити по политики/програми, обвързано с предварително заложени резултати и преминаване към секторен подход на планиране и бюджетиране. При нейното изготвяне е спазен следваният през последните години подход “отгоре-надолу” при вземането на решения относно фискалните цели, като значително са увеличени обхватът и броят на допусканията, формиращи рамката и основните хоризонтални политики. Времевият обхват на Средносрочната фискална рамка е разширен на четири години, в рамките на мандата на правителството, и отразява трендовете на политиките, обвързани с макроикономическите показатели и допусканията.
Заложените в средносрочната фискална рамка за периода 2010-2012 г. основни цели на фискалната политика са: поддържане на балансиран национален бюджет в рамките на периода, по-нататъшно оптимизиране на равнището на публичните разходи и повишаване ефективността и производителността на държавата. Правителствените разходи постепенно ще намалеят след прилагането на необходимите структурни реформи.
Основната мярка за запазване на макроикономическата стабилност е поддържането на балансиран национален бюджет, в който не са включени средствата от европейските фондове и програми. Този подход дава възможност за определяне на твърди разходни тавани по отделните сектори, финансирани със средства от българския данъкоплатец и по-голяма свобода на министерствата, управляващи средства от европейския бюджет, независимо от ограниченията на фискалната рамка, да изпълняват в максимална степен оперативните програми.
Една от основните цели на политиката по доходите е преодоляване на изоставането в ръста на производителността на труда спрямо досегашния ръст на заплатите. За да гарантира средносрочна фискална консолидация и да намали тежестта на застаряването на населението върху публичните финанси в краткосрочен план правителството планира съкращаване на разходите чрез оптимизиране на екстензивната структура на голяма част от публичните сектори /включително и на администрацията/ и повишаване производителността и качеството на предоставяните от държавата публични услуги. Един такъв пример е закриването на две министерства (Министерство на държавната администрация и административната реформа и Министерството на извънредните ситуации) и три държавни агенции (по горите, съобщенията и туризма). Техните отговорности са поети от други ресорни министерства.
В резултат на усилията за преодоляване на кризата в средносрочната фискална рамка за периода 2010-2012 г. е заложено през 2010 г. да се запазят достигнатите номинални размери на работната заплата за 2009 г., а за периода 2011-2012 г. да се запази съотношението на разходите за заплати към БВП, достигнато към всяка предходна година. Предвидено е също така максимално ограничаване размера на ведомствените административно подпомагащи капиталови разходи с висока степен на импортоемкост, както и на ремонтите на административни сгради, с изключение на мерките за енергийна ефективност и достъпна среда, за сметка на чисто инвестиционни разходи, създаващи условия за икономически ръст и трудовата заетост.
В тригодишната бюджетна прогноза и разходните тавани за периода 2010-2012 г., както и в бюджета за 2010 г., са отразени и приетите на 1 октомври 2009 г. с решение на Министерския съвет икономически мерки за възстановяване на българската икономика, насочени към постигане на: устойчивост на макроикономическата и финансовата система, подобряване на бизнес средата, стимулиране на аграрното производство, изграждане на по-добра инфраструктура, осигуряване на заетост и социално подпомагане, изграждане на икономика, основана на знанието и ефективно управление на средствата от еврофондовете.
През 2009 г. бе приета и Стратегията за управление на държавния дълг за периода 2009-2011 г. При разработването на Стратегията, политиката по управление на дълга е разгледана като процес тясно обвързан и пряко зависим от една многоаспектна среда, свързана с поддържане на макроикономическа и фискална стабилност, в т.ч. и доверие в системата на паричен съвет. Отчетени са най-значимите рискове пред фискалната консолидация (с оглед на световната финансова криза). В тази връзка освен изведените средносрочни приоритети, Стратегията за управление на държавния дълг дефинира и дългосрочни цели, свързани с ангажиментите на страната за изпълнение на конвергентните критерии, произтичащи от пълноправното ни членство в ЕС.
Основната цел, заложена в Стратегията за управление на държавния дълг за периода 2009-2011 г. е осигуряване на необходимите ресурси за финансиране на бюджета и рефинансиране на дълга, при минимално възможна цена, като се хеджират финансовите рискове и отчита развитието на вътрешния капиталов пазар в контекста на финансовата система като цяло.
3.2. Средносрочни цели
Средносрочната бюджетна цел на Република България е за излишък от 0.5% от БВП, която ще бъде изпълнена през целия програмен период.
Средносрочната бюджетна цел не е еквивалентна на реалното бюджетно салдо, а дава рамка на фискалната политика, която да осигури дългосрочна устойчивост на публичните финанси. В допълнение, тя е дефинирана в структурни термини, т.е. влиянието на икономическия цикъл върху бюджетното изпълнение е изчистено, за да може да се оцени влиянието на дискреционната политика върху икономиката.
Според ревизирания Пакт за стабилност и растеж, средносрочната бюджетна цел трябва да преследва три цели:
-
да осигурява буфер срещу нарушаване на условието за бюджетен дефицит, не по-голям от 3% от БВП;
-
да гарантира бърз прогрес към постигане на фискална устойчивост, включително да взима предвид неявните задължения, проитичащи от застаряването на населението;
-
да предоставя възможност за гъвкавост на политиката, особено по отношение на бюджетните инвестиции, но само в рамките на горните две условия.
По отношение на първата цел, структурен бюджетен дефицит в страната от 1.75% от БВП ще осигури постигането й с 95% вероятност.
С оглед на втората цел, минималният размер на средносрочната бюджетна цел се определя по формула с три елемента. Първите два елемента представляват нивото на бюджетния баланс, което би стабилизирало нивото на държавния дълг на 60% от БВП (взимайки предвид прогнозния дългосрочен растеж на БВП) и префинансиране на част от неявните задължения в дългосрочен план. Третият елемент се отнася за допълнително затягане на фискалната политика в случай, че нивото на държавния дълг вече е над нивото от 60% от БВП. Последното не се отнася за България към този момент. Според дългосрочните прогнози на РГ „Застаряване на населението” към Комитета за икономическа политика на Европейската комисия, структурен бюджетен дефицит от 1.8% от БВП би отговаряло на условието за дългосрочна устойчивост на фискалната политика при префинансиране на 33% от бъдещите неявни задължения.
Нивото на средносрочната бюджетна цел се определя като по-строгото от двете условия или конкретно 1.75% от БВП за България. За страни-членки на еврозоната или на Валутен механизъм II има допълнително изискване средносрочната бюджетна цел да не е по-ниска от дефицит от 1% от БВП.
Дефинираната средносрочна цел от излишък от 0.5% от БВП отговаря на трите цели, поставени в Пакта за стабилност и растеж (Таблица 4). Конкретно, тя осигурява намаляване на държавния дълг като дял от БВП в дългосрочен план, както и префинансира напълно бъдещите разходи, свързани със застаряването на населението. По този начин, средносрочната цел е по-амбициозна и префинансира по-голяма част от неявните задължения, отколкото ако беше дефинирана на минималното изискуемо ниво за дефицит от 1.75% от БВП или на минималното изискуемо ниво за дефицит за страни-членки на еврозоната или на Валутен механизъм II от 1% от БВП.
Таблица 4. Средносрочна бюджетна цел
|
Определено от България ниво
|
Минимално изискуемо ниво за държави-членки на еврозоната или ВМ II
|
Минимално изискуемо ниво за България
|
Ниво, стабилизиращо държавния дълг на 60% от БВП
|
-2.8%
|
-2.8%
|
-2.8%
|
Коефициент на префинансиране на неявните разходи
|
100%
|
57.3%
|
33.9%
|
Разходи от застаряването на населението
|
3.2%
|
3.2%
|
3.2%
|
Средносрочна бюджетна цел
|
0.5%
|
-1.00%
|
-1.75%
|
Източник: Европейска комисия, Агенция за икономичеки анализи и прогнози
Сподели с приятели: |