Трансграничен опит от изпълнението на Инициативата на Общността ИНТЕРРЕГ IIIA / Програма ФАР Трансгранично сътрудничество между Гърция и България 2000 – 2006 г.
Програма ИНТЕРРЕГ IIIA / Програма ФАР Трансгранично сътрудничество между България и Гърция 2000-2006 г. беше приета с решение на Европейската комисия (ЕК) 4076 от 27/12/2001 г. С решение 1703 от 26/07/2002 г. (ЕК) на програмата бяха отпуснати допълнителни средства в размер на 7.248.000 евро като специална помощ за районите, граничещи със страни-кандидатки.
Основната идея беше да се оживи трансграничното сътрудничество чрез финансирането на проекти от общ интерес. По време на периода на изпълнение възникнаха някои проблеми в резултат на забавеното стартиране на програмата и по-специално поради наличието на два финансови инструмента, което затрудняваше планирането на съвместни проекти.
Според средносрочната оценка (2005 г.) на Програма ИНТЕРРЕГ IIIA / Програма ФАР Трансгранично сътрудничество между България и Гърция 2000-2006 г. и последната междинна оценка (2006 г.) на предприсъединителния инструмент ФАР R/BG/REG/0601, закъсненията в изпълнението на проектите се дължат главно на техния трансграничен характер. Подчертава се, че за Гърция програмата се финансираше от ЕФРР, а за България – по Програма ФАР ТГС. Поради това реално нямаше никакви съвместни трансгранични проекти, а само огледални проекти. По време на изпълнението възникнаха някои пречки, свързани основно с различния характер на институционалните рамки, от които се ръководят двата финансови инструмента и отнасящи се до критериите за допустимост, продължителността на проектите и обмена на информация. Друг крайно важен фактор беше големият брой и многообразието от потенциални крайни бенефициенти, което създаде необходимост от събиране на допълнителна информация и пояснения. И накрая, беше установено, че числеността на персонала, назначен в Управляващия орган на програмата за инициатива на Общността, е недостатъчна предвид броя на управляваните проекти, броя на партньорите и сложността на процедурите.
В следващите абзаци са представени някои общи бележки от средносрочната оценка и от междинната оценка на ФАР, като целта е да се подчертаят най-важните аспекти, които следва да бъдат взети предвид за следващия програмен период 2007-2013 г.
Въз основа на заключенията на доклада от междинната оценка № R/BG/REG/0601/19.07.2006, грантовите схеми по Съвместния фонд за малки проекти (СФМП) отбелязаха съществено подобрение през предходните години. Изпълняваният в България СФМП продължава да бъде ефективен механизъм за създаване на трансгранични партньорства и принос на местно равнище към цялостната политика за насърчаване на обвързването между съседни региони.
Процесите на подбор и оценка на проектите по приоритетите, свързани с транспорта и екологичната инфраструктура, се смятат като цяло за успешни, въпреки известни закъснения; наложи се да се разпределят допълнителни ресурси, за да бъдат постигнати желаните резултати. В България изпълнението на проекта беше централизирано на равнище Делегация на ЕС в София, което доведе до продължителен процес на координация и комуникация. Така за периода не беше определена и избрана нито една важна голяма инвестиция. В тази връзка следва да се усъвършенства и подпомогне рамката за икономическо сътрудничество.
В процеса на по-добро усвояване от заинтересованите страни на регламентите на Програма ФАР, постоянно се развиваше и административният капацитет. Предишните програми за трансгранично сътрудничество несъмнено са допринесли за въвеждането на принципите на финансиране от ЕС в граничните райони и са повишили способността на тези райони за управление на по-големи и по-сложни проекти. Освен това те ефективно допринесоха за създаването на трансгранични партньорства на местно равнище и за подпомагане на недостатъчно обезпечения с ресурси сектор на гражданското общество.
Независимо от прогресивното и благоприятно развитие в резултат на предходните програми, има необходимост от по-нататъшно обучение на заинтересованите страни на местно, регионално и национално равнище по управлението на проекти и по процесите на обществени поръчки и счетоводна отчетност на ЕС.
Важно е също така да се вземат предвид ограниченията, свързани с българския административен капацитет и министерствата, действащи като изпълнителни агенции. Необходими са още повече усилия за укрепване на техния капацитет, за да се подпомогне хоризонтално реформата на държавната администрация и внимателно да се контролира изпълнението на проектите.
Друг проблем, посочен като пречка за стабилното изпълнение на предишната програма според средносрочния доклад, беше късното създаване на ИА (2002 г.), което забави изпълнението и одобряването на Програмното допълнение. Въпреки това процедурите по разработването на Програмното допълнение бяха експедитивни, което доведе до одобряване на Програмното допълнение за 2002 г. преди първия Съвместен комитет за наблюдение (СКН). Друг крайно важен фактор беше големият брой и многообразието на бенефициентите на програмата, което породи допълнителна необходимост от нови информационни дейности.
Придобит опит и добри практики
Програма ИНТЕРРЕГ IIIA / Програма ФАР Трансгранично сътрудничество между България и Гърция 2000-2006 г. даде възможност на участниците от трансграничния регион да натрупат значителен опит. Уроците, които и двете страни усвоиха от изпълнението на програмата, са свързани с характера на проектите и типологията на бенефициентите.
Характер на проектите
-
Съответните проекти по приоритетна ос “Трансгранично сътрудничество” имаха големи бюджети и бяха от национално и международно значение (големи магистрали, вертикални оси, железници и др.).
-
Проектите по приоритетна ос “Икономическо развитие и насърчаване на заетостта” бяха насочени главно към укрепване на сътрудничеството в областта на бизнеса, предприемачеството, научните изследвания и образованието.
-
Финансираните проекти по приоритетна ос “Качество на живот/околна среда/култура” бяха свързани с опазването и управлението на природни и други ресурси и бяха насочени основно към общините и другите местни власти.
-
Приоритетна ос “Специална подкрепа за районите, граничещи със страни-кандидатки” се занимаваше с потребностите на гръцката страна чрез големи проекти от национален и международен интерес, основно инфраструктурни (например свързването на вертикалната ос с пристанище Александруполис).
-
И накрая, приоритетна ос “Техническа помощ” беше свързана с управлението и подпомагането на програмата.
Типология на бенефициентите
Представената по-долу типология на бенефициентите на Програма ИНТЕРРЕГ IIIA / Програма ФАР Трансгранично сътрудничество между България и Гърция 2000-2006 г. разкрива голямо разнообразие от публични институции, централни и местни органи на управление и други формирования.
Бенефициентите включваха: министерства, регионални власти, префектури от трансграничния регион, местни власти (общини, общности), обществени организации, камари, финансови институции, междинни управляващи агенции, институции на публичното и частното право, НПО / НСО, институции на висшето образование, изследователски институции, консорциум от търговски дружества, Управляващият орган на Програма ИНТЕРРЕГ IIIA / Програма ФАР Трансгранично сътрудничество между България и Гърция.
За следващия програмен период – 2007-2013 г. – допустимостта на бенефициентите ще се основава на специфични критерии, които ще бъдат конкретизирани в Ръководството за програмата.
Добри практики
Преди всичко трябва да се дефинира понятието “добри практики” в контекста на Програма ИНТЕРРЕГ IIIA / Програма ФАР Трансгранично сътрудничество между България и Гърция 2000-2006 г. . По принцип, добра практика е “всеки резултат от проект” (например нова политика, услуга, метод, инструмент и т.н.), който е улеснен от програмата, успехът му е потвърден от показателите за резултатите и той има потенциал за прехвърляне и към други области.
Важно е добрите практики да се определят въз основа на конкретния опит на партньорите и на наличните ресурси, за разлика от добрите практики в по-широк смисъл. Съгласно стандартните практики за оценка, добрите практики изискват потвърждение под формата на резултати и на първо място – показатели за резултатите. С други думи, определяне какво е станало в резултат на дейността по проекта. Нещо повече, добрите практики следва да включват иновация на методиката или процеса и/или резултатите.
В приложение ІІІ са изброени проектите, определени като добри практики съвместно от Управляващия орган на ИНТЕРРЕГ IIIA и Министерството на регионалното развитие и благоустройството за периода 2000 – 2006 г. Успехът на тези проекти се дължи или на нивото на трансгранично сътрудничество, показващо обмен на знания и опит, или на осъществените инициативи. Изброените проекти са дадени като добри примери за трансгранично сътрудничество и представляват добра основа за бъдещо сътрудничество между двете държави-членки.
Придобит опит
Изводите, които могат да се направят от изпълнението на проектите, могат да бъдат обобщени, както следва:
-
Увеличаването на природното и културно богатство на региона може да бъде ценна контролна точка за развитието на по-тясно сътрудничество между жителите на трансграничния регион и за защитата и развитието на природната среда.
-
Развитието на човешките ресурси следва да бъде свързващ фактор, който ще подпомогне всички дейности, включени в предложената програма, с насоченост към създаването или подпомагането на институции и структури с оглед подобряване качеството на живота на жителите на трансграничния регион.
-
По-нататъшното усъвършенстване на трансграничната инфраструктура е крайно важно за укрепването на позицията на региона и подобряването на общото икономическо и социално развитие на трансграничния регион и извън него.
Засилването на дейностите, свързани със създаването на по-стабилни и ефективни предпоставки за по-нататъшен растеж на трансграничната предприемаческа дейност в сектори от общ интерес ще има мултиплициращ ефект върху по-нататъшното развитие на икономическата структура на региона. В частност може да се даде приоритет на развитието на алтернативни форми на туризъм, като се използват в пълна степен предимствата, които предлага физическото разнообразие на региона и богатите му природни ресурси.
Анализ на силните и слабите страни, възможностите за развитие и заплахите (SWOT)
Като взема предвид гореспоменатия анализ на действителното положение, долната таблица представя в синтез диагностиката и констатациите под формата на Анализ на силните и слабите страни, възможностите за развитие и заплахите (SWOT).
ТАБЛИЦА 3: Анализ на силните и слабите страни
|
Сектор
|
Силни страни
|
Слаби страни
|
-
Бизнес среда и първичен сектор
-
Туризъм
| -
Геоикономическата положение спрямо балканските и черноморските страни
-
Частни инвестиции в индустриалния сектор и сектора на услугите
-
Силно преобладаващи селско стопанство и рибарство
-
Важни инвестиции в енергетиката и комуникациите
-
Концентрация на значителни икономически дейности в градовете
-
Солун – център на икономическата активност
-
Нарастваща конкуренция в региона
-
Привлекателни индустриални зони за развитие на нов бизнес
-
Наличие на инкубатори за МСП
-
Висок потенциал за икономически растеж
-
Политическа стабилност
-
И двете зони са в държави-членки на ЕС
-
Натрупан предишен опит по програма НТЕРРЕГ IIIA
-
Енергийни мрежи
-
Диверсификация на икономиката в селските райони / развитие на екологично производство
-
Изграждане на мрежи за сътрудничество
-
Район, богат на природни ресурси
-
Наличие на термални и минерални извори
-
Наличие на планини, езера, реки
-
Богато биоразнообразие (фауна и флора)
-
Ски центрове в трансграничния регион
-
Международно пристанище и летища в региона
-
Връзка с модерни магистрали (Егнатия, Европейски коридори, магистрала PATHE)
-
Природни паркове и резервати
-
Църкви, манастири, музеи, археологически обекти и паметници
| -
Малък процент на заетост на активното население
-
Висока безработица сред уязвимите групи от населението
-
Структурни проблеми в първичния сектор
-
Доминира традиционният бизнес
-
Няма специализация на работодателите
-
Недостатъчна подготовка за адаптиране към новата ОСП
-
Закъснение с въвеждането на нови технологии и внедряването им в производствени дейности
-
Недостатъчно сътрудничество между изследователските и икономическите дейности
-
Увеличени разходи за труд
-
Структурни икономически проблеми
-
Недостатъчност на транспортната система (особено от българска страна)
-
Нисък индекс на доходите и на покупателната способност при част от населението
-
Трансгранични дисбаланси в икономическото развитие
-
Междурегионални дисбаланси в икономическото развитие
-
Голяма икономическа зависимост от първичния сектор
-
Контрабандата е често срещано явление
-
Липса на политика за туризма
-
Няма планиране на специализирани туристически продукти и услуги
-
Липса на високоспециализирани човешки ресурси
-
Слабо сътрудничество между професионалистите, участващи пряко или косвено в туризма
-
Липса на сериозна и професионална “култура” в областта на туризма сред професионалистите, държавната администрация и населението
-
Градовете са непривлекателни за бизнес туризъм
-
Липса на хотелска инфраструктура по високи стандарти (конгресни центрове, спа, голф центрове и др.)
-
Липса на последователна, целенасочена и агресивна комуникационна и рекламна политика за туризма
|
-
Природна и градска среда
-
Инфраструктура
-
Информационно общество
| -
Достатъчен воден потенциал
-
Богати горски и акваторни екосистеми
-
Наличие на защитени територии (НАТУРА 2000, резервати за животни, национални паркове)
-
Умерен климат в региона
-
Наличие на важни градски центрове от двете страни, както и на второстепенни, по-малки градове
-
Строителство на магистрала Егнатия
-
Преминаване на газопреносна мрежа
-
ЖП връзка Солун-София
-
Три международни летища (Солун, Александруполис, Кавала)
-
Пристанищата на Солун, Кавала, Алекснадруполи
-
Високо ниво на телекомуникационната инфраструктура в Гръцката зона, обезпечена с оптически кабели
-
Наличие на язовири за напояване и производство на електроенергия
-
Достатъчна инфраструктура за обслужване на високоскоростни ИТ връзки
-
Развитие на телекомуникационни предприятия
| -
Планинският релеф забавя ускореното развитие на този трансграничен регион
-
Недостатъчна инфраструктура за управление на водите
-
Недостатъчна инфраструктура за преработка на отпадъци
-
Липса на специфично градоустройство
-
Замърсена околна среда, главно в градовете
-
Бракониерство
-
Неконтролируеми напоителни системи
-
Недостатъчен градски транспорт
-
Липса на контролни механизми за екологичните условия
-
Недостатъчно развитие на възобновяеми енергийни източници
-
Сериозни екологични проблеми в индустриалните райони
-
Урбанизация плюс изоставени селски райони
-
Силен натиск върху водните ресурси
-
Малък брой трансгранични пропускателни пунктове
-
Недостатъчна инфраструктура за гарантиране на бърз и сигурен транспорт на хора и стоки
-
Трудности по отношение на видовете транспорт поради планинския терен
-
Недостатъчна второстепенна транспортна мрежа между префектурите, особено в селските райони
-
Съществено разстояние от развитите западноевропейски центрове
-
Остарели технически характеристики на местната транспортна инфраструктура
-
Слабо внедряване на информационните технологии в публичния сектор
-
Слабо внедряване на високи технологии в голяма част от производствените сектори
|
-
Човешки ресурси (образование, професионално обучение, научни изследвания, социално включване, демографски профил, равни възможности)
| -
Специализирани човешки ресурси, особено в гръцката част на региона
-
Наличие на престижни университети и технологични институти в региона
-
Наличие на изследователски институти
-
Частична интеграция на информационното общество в държавната администрация.
| -
Млад и квалифициран персонал само в центровете
-
Ниска раждаемост
-
Застаряващо население
-
Слаба грамотност в областта на ИКТ
-
Голям брой неквалифицирани човешки ресурси
-
Висока безработица след младите хора, жените, хората с увреждания и хората от малцинствата
-
Дисбаланс на населението – свръхнаселени градове и слабо населени селски райони – периферни общини и планински райони
-
Активното население в репродуктивна възраст намалява
-
Слабо сътрудничество между научните изследвания и предприемачеството
-
Малък брой предприятия и фирми инвестиращи в професионалното и непрекъснатото обучение на техния човешки капитал
-
Липса на информационна инфраструктура в държавната администрация
-
Липса на високоспециализирани човешки ресурси
-
Централизирана държавна администрация
-
Нискокачествени публични услуги
-
Тромави бюрократични процедури.
|
| -
Богато културно наследство (музеи, църкви, манастири и др.)
-
Богати традиции (музика, фолклор, танци)
-
Наличие на групи с традиционен произход от двете страни на трансграничния регион, които действат като връзка между гръцката и българската страна (например каракачани, власи и др.)
-
Укрепени мрежи и културен обмен при предишните трансгранични дейности.
| -
Устната и писмената комуникация между хората в ТГС е затруднена
|
ТАБЛИЦА 4: Анализ на възможностите за развитие и заплахите
|
Сектор
|
Възможности за развитие
|
Заплахи
|
-
Бизнес среда и първичен сектор
-
Туризъм
| -
Значителни инвестиции в трансграничния регион
-
Финансови инструменти и помощ за предприемачеството
-
Засилен интерес към инвестиции в региона поради неотдавнашното присъединяване на България към ЕС
-
Възможности за финансиране през четвъртия програмен период 2007-2013 г.
-
Трансфер на ноу-хау и бизнес мрежи и сътрудничество чрез програмите на ЕС за трансгранично сътрудничество
-
Развитие на високотехнологично производство и подобряване на връзките между бизнеса и изследователските центрове
-
Инвестиции в нови технологии и иновации
-
Навличане на бизнеса на европейския пазар
-
Важни инвестиции в енергетиката и комуникациите
-
Привлекателен район за нови и чужди инвестиции
-
Нарастващо търсене на биологични продукти
-
Засилена търговия между двете страни
-
Формиране на еврорегион
-
Защита и подпомагане на трансграничните ресурси за туризъм
-
Нарастваща туристическа привлекателност на региона
-
Развитие на туризма
-
Развитие на алтернативен туризъм (природен, здравен, религиозен, спортен, бизнес, селскостопански и др.)
-
Нарастващо търсене на специализирани туристически продукти и услуги с висок стандарт.
| -
Слабо трансгранично сътрудничество и интеграция на местните икономики
-
Струпване на икономически дейности в градовете
-
Новата ОСП засяга сегашните селскостопански дейности
-
Навлизане на нова работна сила от съседните страни
-
Влошаване на пазарните условия за местните традиционни предприятия поради силната конкуренция на европейските компании
-
Загуба на традиционни пазари
-
Застаряваща работна сила
-
Загуба на пазарен дял от преки конкуренти
-
Натиск върху околната среда и използването на земята
-
Масов туризъм с нисък стандарт
-
Загуба на работни места
-
Бюрокрацията пречи на развитието на предприемачеството
-
Бюрокрацията отблъсква чуждите инвестиции
-
Загуба на конвенционални пазари
|
-
Природна и градска среда
-
Инфраструктура
-
Информационно общество
| -
Международен, регионален и местен интерес към въпросите, свързани с опазването на околната среда
-
Сътрудничество за решаване на общи проблеми като управлението на водите (река Нестос / Места, река Еврос / Марица)
-
Големи инвестиции във високи технологии и изследвания за устойчиво управление на околната среда
-
Мотиви за инвестиции във възобновяеми енергийни източници
-
Сегашният програмен период, както и новият за 2007-2013 г. включват много мерки за устойчиво управление на околната среда
-
Канализация във всички градове и села
-
Подобряване на традиционните връзки между градовете и селата чрез възприемане на градско-селско местожителство
-
Изграждането на паневропейска пътна ос и паневропейска железница, които ще свързват Югоизточна Европа със страните от Централна и Северна Европа
-
Очакваното изграждане на морската връзка между Егейско и Черно море
-
Пет от девет вертикални оси свързват Гърция с България
-
Три от вертикалните оси са част от паневропейските коридори
-
Изграждането на тръбопровод Бургас – Александруполис и тръбопровода за природен газ Турция – Гърция - Италия
-
Изграждането на автомагистрала СТРУМА (от в българската част на региона) и отваряне на гранични контролно-пропускателни пунктове
-
Подобряване на продуктите и услугите
-
Намаляване на разходите и подобряване на условията за работа
-
Подобряване конкурентоспособността на икономиката и на държавната администрация
-
Укрепване на комуникациите с помощта на иновативни методи
-
Достатъчно ниво на телекомуникации в българската зона с две международни оси с оптически кабели
| -
Девалоризация на екосистемите поради изчерпващото и нерационално използване на ресурсите
-
Още по-голяма девалоризация на градската среда поради свръхнаселеността
-
Анархия в градското строителство
-
Проблеми с водоснабдяването
-
Влошаване качеството на околната среда в резултат на външни фактори (горски пожари, туристически дейности, строителство)
-
Изчезване на редки видови
-
Климатични промени и природни бедствия
-
Забавяне изграждането на автомагистрала Струма и отварянето на гранични контролно-пропускателни пунктове
-
Незавършени важни части от Егнатия и вертикалните оси
-
Забавяне изграждането на две вертикални оси на Егнатия, които свързват Гърция и България
-
Слаба интеграция на новите технологии в селските и отдалечените райони.
|
-
Човешки ресурси (образование, професионално обучение, научни изследвания, социално включване, демографски профил, равни възможности)
| -
Свободен и безпрепятствен достъп (независимо от пол, произход, убеждения и др.) до всички образователни нива
-
Развитие на научно-изследователски дейности и иновации
-
Нарастваща ефективност на работната сила
-
Подобрено социално включване
-
Мерки, подпомагащи включването на жените и специалните маргинализирани групи в предприемачество, заетост, обучение и образование
-
Инвестиции в образование и обучение
-
Програми за заетост за намаляване на безработицата
-
Програми за обучение, преквалификция, търсене на работа и менторинг
-
Високи технологии и иновации в услугите в държавната администрация
-
Програми за обучение на държавни служители
-
Инициативи на електронното правителство
-
Модернизация на държавната администрация
| -
Влошаване на демографския индекс
-
Имиграция на активно население към градовете и/или държави-членки на ЕС
-
Нежелание на най-възрастните да възприемат новите технологии
-
Съпротива срещу промените
-
Централизирана държавна администрация
|
| -
Културата като двигател на разбирателството и сътрудничеството със съседните страни
-
Развитие на културна индустрия
-
Опазване и проучване на корените, историята и културата
| |
Сподели с приятели: |
