Програма "Европейско териториално сътрудничество"
В ЗОНА НА ПРОГРАМАТА Избираема територия (NUTS III)
Изтегляне 2.37 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- К арти
- Г. ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРОГРАМАТА
- Географски характеристики и околна среда
- Социо-демографски данни
- Заетост – безработица
- 1.1.5.Образование – култура – научни изследвания
В ЗОНА НА ПРОГРАМАТА
FIGURE 1: Map of the Eligible Area Greece-Bulgaria Фигура 1: Карта на избираемата територия Гърция – България1 
Фигура 2: Административно-териториално деление на избираемата територия Гърция-България2
В допълнение към избираемите територии NUTS III за изпълнението на Програма Трансгранично сътрудничество Гърция – България 2007-2013 г. беше предложено, въз основа на правилото за гъвкавост, разпоредено в Член 21, алинея 1 от Регламента за ЕФРР, Кавала да бъде включена като прилежаща област по NUTS III с общи разходи за проектите от тази област, които не надвишават 20% от общите разходи на програмата. Налице са стабилни аргументи за включването на Кавала в зоната на Програмата, тъй като тя е допустима област по NUTS III в текущата Програма ИНТЕРРЕГ/ФАР ТГС Гърция-България. Към момента се изпълняват проекти на приблизителна стойност 6.000.000,00 €, засилващи и насърчаващи предприемачеството, популяризиращи туристическите ресурси в широката област, предимно в Благоевград и Смолян (България), опазващи и популяризиращи биологични видове и културни ресурси. Тъй като област Кавала беше допустима през предишния програмен период 2000-2006 г. и участва активно в успешната реализация на проекти в горепосочените сектори, организации, местни власти и други публични и частни лица от областта образуваха мрежи за сътрудничество и обмен. Безпрепятственото сътрудничество между Кавала и основно Благоевград и Смолян се подпомага от близостта и лесния достъп. Кавала е най-близкото пристанище, осигуряващо достъп до Егейско море. Пристанището Филипос II в Кавала, снабдено с търговски и туристически съоръжения, предлага уникални възможности за населението от българската страна на избираемата територия. Международното летище Александър Велики в Кавала е по-близо до населението, живеещо в областите Благоевград, Смолян и Кърджали от всяко друго летище (в и отвъд избираемата територия). Търговските, културните, научните, техническите и други видове обмен и сътрудничество между хората и властите на Кавала и избираемите български области са подпомогнати от съществуващите мрежи (автомагистрала Игнатия), предвидените мрежи (вертикалната ос Екзохи-Ксанти) и граничния контролно-пропускателен пункт в Екзохи-Ксанти, която намалява времето и разстоянието за достъп в двете посоки. Тази област има еднакви нужди, ограничения и характеристики с крайграничната зона. Включването й осигурява цялостност на избираемата територия. Г. ПРЕДСТАВЯНЕ НА ПРОГРАМАТАЧаст 1: Анализ на съществуващото положение и социално-икономическата среда
Зоната за трансгранично сътрудничество се простира върху 40.202 км2 и има общо население от 2.812.236 жители. Тя обхваща четири териториални нива NUTS II (Региони), 11 териториални единици NUTS III (Префектури в Гърция и Области в България) и 154 териториални единици NUTS IV (Общини), както е посочено в следващата таблица 2.
Избираемата територия се простира по границата между Гърция и България. През последните години граничната зона разви висока степен на сътрудничество. Сериозен тласък на трансграничното сътрудничество беше даден от Инициативата на Общността ИНТЕРРЕГ I (1989-1993 г.) въпреки сравнително малкия обем на предоставените средства. От средата на 90-те и по време на Инициативата на Общността ИНТЕРРЕГ II (1994-1999 г.) беше установена нуждата от трансгранично сътрудничество и бяха насърчени значими проекти като важна предпоставка за засилване на икономическото сътрудничество между двете държави с акцент върху граничните зони.
География Зоната на трансгранично сътрудничество обхваща 40.202 км2. Тя се простира от българската граница с Бивша югославска република Македония на запад до долината на река Марица (Еврос) на изток и Тракийската низина на сервер. Регионът обхваща планинските вериги Рила, Пирин и Родопи с техните изумителни гори и огромен потенциал за развитие на туризма. В тази зона се намират и реките Стримон (Струма), Нестос (Места), Ардас (Арда) и Еврос (Марица) и множество езера. Основните характеристики на избираемата територия са големите планини, които възпрепятстват лесния достъп до районите от двете страни на границата. Поради планинския характер на областта, атмосферната наситеност с валежи е висока и това създава хидрографска мрежа със стратегическо значение за икономическия растеж. В същото време водните ресурси поддържат крехки екосистеми (мочурища, крайречни гори и т.н.), чието управление изисква внимание. Природна среда Избираемата територия е една от най-чувствителните в екологично отношение области на Средиземноморието. Тя включва важни гранични планински вериги и екосистеми с екологична стойност и биоразнообразие, както и крайбрежни зони, защитени по Конвенцията РАМСАР3. Зоната включва 76 обекта по NATURA 2000. Очаква се броя да се увеличи, тъй като България е в процес на одобрение на ново предложение за защита на природни ресурси в Пирин и Рила. Значителен брой културни и природни паметници и обекти са включени в списъка за Световното наследство на ЮНЕСКО. Най-важните защитени зони, както е определено в законодателството за опазването на природната среда, флората и фауната, са:
Фигура 3: Защитени природни обекти4 Водни ресурси и управление Бяха построени три язовира по долината на река Нестос (Места) в област Драма NUTS III (от гръцка страна) за производство на енергия и за напояване: в Тисаврос, Платановриси и Теменос. Най-големият от трите е помпената водохранителна станция в Платановриси, която е и най-високата в Европа. В област Кърджали също има три язовира по течението на река Арда за целите на енергопроизводството и напояването5. Наводненията са важен проблем в крайграничната зона. Реките Нестос (Места), Арда и Еврос (Марицаa) преливат често заради сезонните дъждове. Управлението на водите трябва да се извършва общо за целия речен басейн, а не поотделно в двете държави. Налице са подобрения в сътрудничеството между държавите по отношение на наблюдението и управлението водните ресурси, но има поле за бъдещи действия. 6 Замърсяване и екологични рискове Електроцентралата Марица Изток е една от най-замърсяващите индустрии в региона. Тя произвежда вредни емисии, които се разпространяват през границата. Филтрирането на произведените газове трябва да отговаря на европейските стандарти. Замърсяването на въздуха е значително в градските центрове (най-вече в големия град Солун) вследствие на индустриална дейност. Качеството на въздуха допълнително се влошава от функционирането на топлоцентралата в района на Комотини. До момента, обаче, не са предприети никакви мерки за регулиране на замърсяването на въздуха в цялата зона на програмата. Замърсяването на водите е въпрос от изключителна важност в областта, тъй като водните басейни се използват за водоснабдяване и напояване. Тенденции на развитие Избираемата територия е богата на природни ресурси. В нея има трансгранични реки, гори, повърхностни води, защитени зони и засилваща се информираност на обществеността и властите за екологичните проблеми. Освен това множество НПО от региона работят с акцент върху въпросите на околната среда и опазването на природните ресурси. Въпреки това е необходимо да се наблегне на нуждата от бъдещо сътрудничество за популяризиране, управление и опазване на природните ресурси. Екосистемата, намираща се в зоната на програмата, е особено чувствителна и се нуждае от устойчиво управление, за да бъдат избегнати сериозни заплахи от рода на влошаване качеството на водата, почвите и въздуха и изчезване на животински и растителни видове. Различни власти предприеха инициативи в подкрепа на управлението на водите за намаляване на природните бедствия, предизвикани от наводнения и осигуряване на рационално ползване на водата и торовете за селскостопански нужди. Разнообразието от природни ресурси в крайграничната зона предлага уникална възможност за развитие на алтернативни форми на туризъм, които към момента са на ранен етап и се нуждаят от бъдещо развитие. Зоната е богата на природни ресурси като водни басейни, гори, интересни забележителности и т. н. Широката общественост и властите все повече разбират екологичните проблеми, доказателство за което е големия брой НПО, работещи в региона.
Населението на трансграничния район възлиза на 2 812 236 души7. Според данните за възрастовото разпределение, населението там е доста еднородно; характерен признак за това е високата концентрация на възрастовата група 15-64 години (виж Таблица А в Приложение I), а също така и нарастващият процент на възрастовата група над 60 години, което показва, че населението е застаряващо. Освен това наблюдаваме и тенденция към обезлюдяване на селските райони в резултат на увеличаващия се поток към градските центрове, което е продиктувано от трудностите при намиране на работа. Установено е, че населението в Драма, Ксанти, Родопи и Еврос се е повишило леко в сравнение с това през 1996 година (593 580), но в него не се включва потока от бежанци и имигранти, които са влезли в страната през сегашното десетилетие. Градското население възлиза на 40% от общото население и показва тенденция към повишаване в комбинация с признаците за обезлюдяване на областите граничещи с България и тези в планинските райони. Селскостопанското население заема 43% от общото и намалява спрямо 1981 година.
Избираемата територия се характеризира със застаряващо население, следователно и с намаляваща работна сила. Групата на хората над 60 години е значително по-голяма в сравнение с тази от населението на по-малко от 15 години. Важна е и тенденцията за вътрешна миграция от провинцията към градските центрове, основно поради причини, свързани със заетостта, феномен, който е особено очевиден в Солун, представляващ столичен център на Северна Гърция и Югоизточните Балкани като цяло. Накратко, демографският профил на областта може да се обобщи със следното: застаряващо население, напускане на селските райони в полза на големите градове, урбанизация.
Фиг. 5: Урбанизационна структура според населението10
В трансграничния регион съществува хетерогенна икономическа структура главно поради факта, че като другите посткомунистически държави в региона, България е в период на преход, белязан от икономическа, фискална и институционална реформа. Таблица Б към Приложение I показва приноса на всеки сектор за БВП и заетостта в трансграничния регион (в %). От тази таблица ясно се вижда, че третичния сектор е най-големият що се отнася до приноса му за БВП, и за това, че в него е заета голяма част от работната ръка. Вторичният сектор също така играе важна роля. Таблица В от Приложение I показва БВП на глава от населението в допустимите зони, факт който разкрива икономическата хетерогенност, спомената по-горе. БВП е много под националните средни стойности за двете страни; единственото изключение е Солун, който е близко до гръцкия среден процент на националния БВП. Първичен сектор Първичният сектор в избираемата зона е значително развит, в сравнение с националните средни стойности и е свързан с вторичния сектор, като фокусът е върху националното потребление и износните стоки. По този начин, се получава междурегионален дисбаланс относно важността на първичния сектор, което може лесно да се обясни с профила на допустимите NUTS III региони (напр. Кърджали и Родопи, поради техните географски и демографски особености, изглежда имат значителен първичен сектор в сравнение със Солун или Серес, които имат по-малко селско население). Първичният сектор в Областите Хасково, Смолян, Кърджали и Благоевград включва земеделие и лесовъдство: отглеждане на интензивни култури, като зеленчуци, лозя, тютюн, картофи, памук, плодове, както и зърнени култури. Тенденцията, наблюдаваща се през 90-те, към значително намаляване на производителността и добива от културите, започна да се променя в положителна насока; въпреки това, проблемът с откриване на пазари за селскостопанската продукция и за организацията на сектора продължава да играе ролята на важен ограничаващ фактор за развитието на региона. В сектора са заети средно около 22,75% от населението в областта, т.е. 11,15% над националния показател11. Прилагането на ОСП ще доведе до ново, по-конкурентно и по-доходоносно отглеждане на културите. В общи линии, изглежда, че се правят усилия да се промени традиционното отглеждане на зърнени култури и да се насочи към други култури, включително и към органични. Въпреки това, трябва да се извърви дълъг път докато се адаптира секторът към новата ОСП. Наличието на риболов е също така изключително важно, тъй като обширна част от региона на ТГС е разположена в близост до море. Голяма част от населението в Солун и Александруполис се занимава с рибарство и отглеждане на рибни култури в залива Термайкос, което представлява значителна част от националната икономика. Вторичен сектор В избираемите зони е развит вторичният сектор, а именно индустрия и най-вече преработвателна промишленост (предимно в Солун). Частните инвестиционни проекти се изпълняват в новоорганизираните региони на развитие, а индустриалните паркове вече съществуват в Серес, Родопи, Ксанти, и Еврос12. Чрез програмите за регионално развитие (РОП) за Централна Македония и Източна Македония-Тракия, подобни инициативи могат да бъдат разширени и подобрени. Повече от 15 000 предприятия функционират във вторичния сектор на гръцката част от избираемата зона. Индустрията също така е развита в районите на Хасково, Смолян, Кърджали и Благоевград. Полагат се значителни усилия за засилване на вторичния сектор. В района на Благоевград и Гоце Делчев, в частност, съществува модерен инструмент за подпомагане на предприемачите, занимаващи се със ‘зелени проекти’, бизнес инкубатор. Други главни индустриални подсектори, освен традиционната добивна промишленост, са производството на храни и напитки, тютюневата индустрия, машиностроенето и металургията, производството на облекла и текстил. Сериозният спад, който се наблюдава по време на индустриалното развитие на региона през 90-те, довежда до значителен упадък на сектора и пораждането на неблагоприятни структурни промени. Днес не съществува нито един индустриален парк в българската избираема територия, за разлика от съседните на България региони. Друг икономически въпрос, който е от изключителна важност за трансграничната зона, е преместването на предприятията в рамките на зоната. През последните няколко години, много предприятия от текстилния сектор се преместиха от Драма, Серес и Солун в областите Благоевград и Смолян, с цел намаляването на производствените им разходи като се възползват от ниското заплащане на българската работна ръка13. Повечето от предприятията, функциониращи в зоната на ТГС, са малки или много малки и показват забавяне при внедряването на нови технологии и при рационализирането на производствения им капацитет. Третичен сектор Секторът на услугите в зоната на ТГС е много активен. Той е облагодетелстван от наличието / подкрепата на финансовите институции и съвременните технологии и от връзката му с Балканите и с черноморските страни. Предприятията, функциониращи в третичния сектор, са разположени главно в големите градски центрове като Солун, Благоевград и Серес. Повечето от тези предприятия се занимават с финансови / банкови услуги, телекомуникации, търговия и логистика и показват динамичен потенциал за развитие. Очаква се също така, че тристранното сътрудничество между Русия – България – Гърция при разработването на преноса на петрол ще доведе до нови инвестиции за енергетиката и другите съпътстващи дейности. В Солун, в качеството му на главен столичен център са също така развити конкурентни здравни услуги, предлагани от частни здравни организации, които се радват на висока репутация и престиж, и които привличат пациенти / клиенти от Южна Гърция и другите Балкански страни14. Въпреки това, липсата на данни относно произхода на пациентите затруднява формулирането на точни заключения. Туризъм Трансграничната зона има важно конкурентно предимство, а именно - изключителната комбинация от природни ресурси. Планинският релеф, морските брегове, реките и горите, естествените дадености я превръщат в привлекателна притегателна точка за туристите през всички сезони. Избираемата зона притежава потенциал да посреща посетители с различни интереси и да им предлага алтернативни решения за развлечение и туризъм. Въпреки това, нито масовият туризъм през летния сезон, нито алтернативният туризъм са еднакво развити в избираемата зона. Наблюдават се основни междурегионални различия. Туристическата индустрия се развива непрекъснато и перспективите за допълнителен напредък са много. Трябва да се отбележи обаче, че на предприетите досега инициативи им липсва координация. В действителност, в някои зони като Солун и Кавала, туристическата инфраструктура съществува заради масовия и бизнес туризъм, но без да има определена взаимовръзка между услугите и специалистите в туристическия сектор. От друга страна, през последните десет години, най-вече в гръцката част на избираемата зона (резултат от РОП и Инициативата на Общността LEADER), се наблюдава бум на агротуристическата инфраструктура, като например малки вилички, битови ресторанти и търговия с местни продукти и гастрономия. Тази тенденция е доста динамична и в двете страни на избираемата зона и изглежда способна да превърне цели региони в притегателни точки за проявяващите интерес към селския туризъм. В допълнение, многобройните уникални ресурси могат лесно да привлекат туристи и да им предложат голям брой алтернативи. Например, в областта могат да се проучат следните предложения:
Що се отнася до бизнес и конгресния туризъм, трябва да се отбележи, че в зоната на ТГС (главно в Солун), всяка година се организират множество бизнес събития, изложби, конгреси и срещи на високо равнище. Те са свързани със специфична целева група с високи очаквания и стандарти, които изискват комплексна стратегия и разнообразяване на предлаганите продукти и услуги що се отнася до качество, цена и автентичност15. Тенденции за развитие БВП на глава от населението на областта показва нейната разнородност и вътрешно регионални различия. Икономическият профил показва значително намаляване на дела на първичния сектор, цялостно намаляване на заетостта във вторичния сектор и бързо развитие на третичния сектор. Първичният сектор изисква драстична и незабавна рационализация, за да може да се подготви за новата ОСП. Изграждането на стабилен вторичен сектор изисква наличието на качествена бизнес инфраструктура, професионална помощ и други важни услуги за предприятията, разположени в цялата гранична зона. Развитието на бизнес инфраструктурата и услугите трябва да бъде приоритет за граничната зона. Създаването на мрежи за сътрудничество, интегрирането на иновационни методи и инструменти, което вече е в ход, се нуждае от по-нататъшно развитие и подкрепа. Дейности като енергетика, телекомуникации, хранителна промишленост и логистика привличат интереса на инвеститорите и трябва да вземат дейно участие в икономическото развитие на зоната. Въпреки потенциала на зоната на Програмата, все още съществува значително объркан подход към туризма като към индустриален сектор на национално и регионално ниво; наблюдава се липсата на интегриран подход. Особено видно е, че не съществува трансгранично измерение в съществуващите туристически инициативи в региона на Програмата. Въпреки това, природните и другите ресурси създават възможност за различни форми на туризъм. Зоната на ТГС изисква интегриран подход, посветен на качеството, фокусиран върху задоволяване на клиентите и основан на икономическите, социалните и екологични измерения на устойчивото развитие.
Съществуват разлики в степента на заетост в избираемата зона на Програмата, с ясно изразена положителна картина за гръцката част и най-вече за региона на Централна Македония. Струва си да се отбележи, че високите стандарти при обучението в този регион са го превърнали в притегателна точка за хора от цялата страна. Следователно, пазарът на труда в региона предлага високи стандарти при услугите в специализираните сектори на новата икономика. Заетост Що се отнася до структурата на заетостта сред секторите на икономическа активност, първичният сектор играе важна роля в икономиката (Таблица Б от Приложение I), отличавайки се с високи данни за заетостта въпреки, че точно това е секторът, който понесе най-големите загуби на работна ръка. Това е резултат от застаряването на населението, занимаващо се със земеделие и пренасочването на младите хора към неземеделски дейности. В сравнение с общите данни за страната, регионът на Централна Македония е силно земеделски, въпреки че процентът на заетост в първичния сектор постоянно се понижава; от друга страна, секторът на услугите е доста динамичен и е този, който има потенциал да привлече значителна работна ръка в бъдеще. Работната ръка в българската зона възлиза на 12,4% от заетото население на страната16. Делът на заетите в първичния сектор в зоната е сред най-големите в България, най-вече в Община Кърджали, която е на първо място. Високият дял на заетост в този сектор е резултат от загубата на работни места в другите сектори, и най-вече във вторичния сектор. Заетостта във вторичния сектор поема значителна част от работната ръка, докато делът на заетостта в третичния сектор е по-нисък от средния за страната, поради изостаналостта на определени райони. Безработица В трансграничната зона се наблюдават високи стойности на безработица (Таблица Г от Приложение I)17, и належаща нужда от специализирани умения и преквалифициране (главно в избираемата зона в България). Развитието на активното население и заетостта спадат през последните няколко години, докато средната стойност на безработицата е на по-ниско ниво в сравнение със съответните национални средни данни. В допълнение, качествените характеристики на безработицата не се различават значително от националните такива. Въпреки че процентът на заетост като цяло се повишава и подлежи на временни колебания, броят на незаетите продължава да се увеличава също така поради факта, че жените и младите хора се присъединяват към работещия поток с много по-бързи темпове от тези, с които се създават съответните работни места. Безработицата също така има и профил, свързан с пола, тъй като жените са два пъти по-засегнати от безработицата отколкото са мъжете. В Таблица Е процентът на безработните жени в зоните на гръцката допустима част от областта на ТГС (съответните данни не бяха открити за българската допустима зона) ясно показва, че жените са много по-често без работа от мъжете. Безработицата в българската зона през 2004 година е била между 8-17%, докато средните стойности за страната са били 12,2%. Този показател е изключително висок за Област Смолян (17,3%); в Благоевград стойността на безработицата е 8,7%, за Хасково - 13,8% и за Кърджали - 13,6%. В резултат на предприетите активни структурни промени (приватизация, затваряне на нефункциониращи предприятия, преструктуриране), нивото на безработицата се е повишило значително в целия регион, както и в цялата страна. Отрицателните последици от тези процеси, от гледна точка на заетост и безработица, се проявяват с изключителна сериозност в Област Смолян. Тенденции за развитие Структурата на икономиката в допустимата зона играе важна роля, що се отнася до качествената и количествената характеристика на заетостта и безработицата. Загубата на работни места е свързана с ниската или недостатъчна специализация, докато нуждата от специализирана работна ръка, основаваща се на знания, расте. Безработицата може също така да има структурно естество, свързано с изоставянето на традиционните дейности (напр. земеделие в селските райони), и прехвърлянето на предприятия в региони с ниски оперативни разходи (т.е. ниски заплати). Половият аспект на безработицата също така трябва да бъде взет предвид18. Накратко, положението може да бъде описано както следва: Нарастваща нужда от квалифицирани, добре обучени служители в предприятията от третичния сектор и в туризма; Изоставяне на земеделските дейности и миграция към градските центрове; Нужда от ревалоризация и преориентиране на работната ръка към по-конкурентни сектори на дейност; Инициативи за интегрирани програми в допустимата зона, правилно проектирани и фокусирани в области, които изпитват структурни икономически проблеми; Развитието на политики, с цел насърчаването, окуражаването и подкрепянето на малки и много малки предприятия, интегрирането на нови технологии и ИКТ инструменти; Обмен на ноу-хау и създаването на мрежи между властите и предприятията и между предприятията в самия сектор (клъстъри). 1.1.5.Образование – култура – научни изследванияОбразование Според пазарните изследвания на човешките ресурси има недостиг на добре обучен персонал в новите сектори на икономиката и в мениджмънта на международните бизнес дейности, въпреки наличието в региона на изследователски и университетски институти с висококвалифицирани човешки ресурси. Наистина, има шест университета, три технологични института и няколко колежа в трансграничната област /Таблица Ж от Приложение I/1. Университетите в трансграничната област са:
Университетите включват множество факултети и катедри, които покриват различни научни области като: естествени науки, хуманитарни науки, здравни науки, икономика, бизнес администрация, език и литература, изящни изкуства и др. Предлага се престижно следдипломно обучение за степените Магистър и Доктор в повечето от факултетите. Заслужава да се отбележи катедрата на ЮНЕСКО в Университета „Аристотел“, която бе създадена през 1997 година. Тя предлага междусекторно обучение в областите „Човешки права“ и „Изследвания на мира“. Равнището на образование - от начална до следдипломна степен - в избираемата област може да бъде характеризирано като твърде задоволително /Таблица З от Приложение I/. Съществуват редица програми за студентска мобилност, които насърчават обмена с университетите в други страни. Същевременно университетите не са осъвременили данните си относно произхода и броя на студентите, посещаващи местните университети. Следователно, не е възможно да се определи движението на студентите до университетите в избираемата област. От друга страна, няма постоянно сътрудничество между университетите в България и Гърция21.
Допустимата област е богата на културни ресурси. Областта е привлекателен център за посетители, студенти и изследователи с богатата си култура и паметници от различни исторически периоди. Има археологически разкопки, византийски обекти, манастири и църкви, крепости, древни театри от различни периоди. Театрите, музеите, лиричните опери и тематичните културни събития през цялата година оформят културната и художествена картина на тази област. Освен това богатата и широко разпространена фолклорна култура се изразява чрез срещите на фолклорната музика и множеството обмени, организирани от местните власти, неправителствени организации и асоциации. Научни изследвания Ролята на научните изследвания е важна в новата икономика, тъй като служи за връзка-посредник между предприемачеството и технологичните и научни постижения. Повече възможности за изследвания съществуват в гръцката част, отколкото в българската, предвид прилагането на Рамковата подкрепа на Общността. Все пак има още много да се направи в областта на научните изследвания, което да допринесе за развитието на икономиката, базирана на знанията. В частност, в трансграничната област тези усилия се подкрепят от:
Повечето изследователски институти са разположени в Солун, но изследователската дейност в различните научни и технологични сектори се извършва в университетите, разположени навсякъде из областта на ТГС3. Тенденции в развитието Образованието ще играе най-важната роля в развитието на икономическото и социално стабилизиране на трансграничната област, по-специално при насърчаване на икономиката, базирана на знанията. За тази цел по-нататъшно сътрудничество е необходимо на трансграничните образователни организации, изследователски и академични институти. Това може да бъде постигнато чрез обмен на студенти, преподаватели, научни работници, които разглеждат областта като едно цяло и ще осъществяват съвместни изследователски проекти. В допълнение, научните изследвания са важен фактор за развитието на обществото, тъй като с постиженията им се насърчава предприемачеството и конкурентноспособността на инвестициите. На последно, но не по важност място, отбелязваме културата и общите традиции в рамките на областта на ТГС, както и сътрудничеството на местните власти, на което бе поставено началото през последните години и която бързо нараства чрез културен обмен, побратимяване на общини /Кърджали и Комотини са побратимени градове/, и други мероприятия. Важно е да се подчертае нарастващото включване на младите хора в асоциации и НПО, които целят запазването и развиването на културното наследство и традициите. Различните езици създават понякога затруднения, които трябва да се разрешават чрез подходящи инициативи и действия.
В избираемата област е изградена значителна здравна инфраструктура. От друга страна, разположението на здравните центрове и качеството на осигуряваните здравни услуги не е балансирано между селските и градските райони. Жителите на отдалечените села имат ограничен или никакъв достъп до здравни услуги, докато в големите градове като Смолян, Благоевград, Солун е налична подходяща инфраструктура и медицински грижи на конкурентно равнище. Както вече бе споменато, секторът на здравеопазването може да се превърне в притегателен център за пациентите от другите региони /извън областта на ТГС/, които поради близостта, сигурността и достъпността биха предпочели да получават медицински услуги в големите здравни заведения, намиращи се в избираемата област. Тенденции в развитието Секторът на здравеопазването е показател за социалното благосъстояние и стабилност. Следователно, актуалната тенденция е да се продължи сътрудничеството между здравните учреждения в рамките на избираемата област, както и да се насърчават новите форми на обслужване чрез телемедицина и други методи, които осигуряват достъп, медицински грижи и превенция в най-отдалечените места. 1.1.7. Инфраструктура4 От гледна точка на инфраструктурата, специфичният трансграничен район се разглежда като ключов елемент за Балканския регион и получава подкрепа във формата на големи инвестиции за повишаване капацитета на основната транспортна инфраструктура /трансевропейски оси, пристанища, летища/. Планирани са инвестиции за подобряване на инфраструктурата. От друга страна, планирането не е достатъчно да удовлетвори нуждите, които бяха посочени. По-нататъшното подобряване на достъпа чрез завършването на новите гранични пунктове представлява първият приоритет на трансграничното сътрудничество между България и Гърция - поне докато България стане член на Шенгенската зона, когато съответната нужда ще отпадне. Схема 7, 8 и 9 илюстрират коридорите и пътните мрежи в областта. В следващите абзаци накратко е представена инфраструктурата.
През последните няколко години състоянието на пътната мрежа в региона значително се подобри. Усъвършенстването на пътните оси в близост до двата главни гранични пункта /Промахон и Орменио/, откриването на три нови гранични пункта и съответните пътни оси, предвиждани в двустранното гръцко-българско споразумение от 1995 година /Драма-Екзохи-Гоце Делчев, Ксанти-Ехинос-Елидже-Рудозем, Комотини-Нимфеа-Кърджали/ значително подобриха мобилността на хората, стоките и услугите, както и оказаха съдействие за развитието на предприемачеството и конкурентноспособността. След завършването на граничния пункт Екзохи-Илинден, още два гранични пункта се предвиждат при Комотини-Нимфеа-Маказа-Кърджали и Ксанти-Ехинос-Еледже-Рудозем, чието финансиране е интегрирано в настоящия и/или следващия програмен период. На последно място, вече е предвидено откриването на четвърти граничен пункт от местно значение: Кипринос-Ивайловград /споразумение от 14.04.2006 година/. В допълнение, след завършването на източния сектор на магистрала Егнатия и четирите й вертикални оси, се очаква значително подобрение на транспортната инфраструктура. Магистрала Егнатия е част от трансевропейските пътни мрежи и покрива оста Игуменица-мост Кипи на Еврос, с дължина около 680 километра, докато част от нея /258 километра/ преминава през региона на Източна Македония - Тракия, която е част от избираемата област. Магистрала Егнатия е свързана с девет вертикални пътни оси, които съединяват Гърция с главната трансевропейска мрежа от пътни оси. Пет от тези вертикални оси се намират в избираемата област като свързват гръцките и българските гранични райони и цялата им дължина е около 254 километра. Те са:
Схема 7: Автомагистрала Егнатия и вертикални оси в избираемата област5 
Схема 8: Паневропейски транспортни коридори IV и IX в Югоизточна Европа6 В българската част на избираемата област водеща роля в сектора играе сухопътният транспорт. Приоритетното развитие на този вид транспорт се дължи на по-лесното му адаптиране към преобладаващите планински условия. Територията на трансграничната област се пресича от три трансевропейски транспортни коридора – № 4, № 9 и № 10. Транспортният коридор № 10 е изграден в направление, което до известна степен е тангентно на региона, защото обслужва граничната област чрез граничния пункт Ново село-Орменио. Транспортните коридори № 4 и № 9 са в посока север-юг и тази им ориентация допринася за прякото обслужване на региона. От друга страна, макар да има действащ граничен пункт по направлението на коридор № 4 /Кулата-Промахон/, коридор № 9 все още не се използва за трансграничен трафик поради липсата на действащ граничен пункт. Като цяло, пространствената конфигурация на международните транспортни коридори допринася както за присъединяването на избираемата област към системата от паневропейски транспортни коридори, така и за прякото презгранично транспортиране на пътници и товари. От друга страна, известна част от съществуващите железопътни и сухопътни комуникационни структури, които сега оформят тези коридори, не съответстват на международните стандарти и изисквания за високоскоростен транспорт.
Важно е да се подчертае, че състоянието на вътрешнорегионалните, междупрефектурните и междуградските пътища не е най-добро, тъй като има участъци от пътищата, които са в твърде лошо състояние и създават на жителите на отдалечените села и градове проблеми с достъпността. Заслужава да се отбележи ролята на Солун в областта на транспорта на избираемия район. На междупрефектурно равнище пътните оси, които преминават през Солун, са в добро състояние, макар това да не важи за свързването на другите градски центрове от избираемата област помежду им. Благодарение на съсредоточаването на транспортната инфраструктура /сухоземен, ж.п., морски и въздушен транспорт/, Солун представлява истинско транспортно средище на международно, национално и регионално равнище. Градът се сочи като едно от основните транспортни средища на ЕС.
Главните железопътни оси в избираемата област, които играят важна роля за развитието, са направленията София-Кулата-Солун и София-Пловдив-Свиленград. На тях са разположени малкото ж.п. гранични пунктове към Гърция: при Кулата, където се осигурява връзка с Промахон и при Ново село-Орменио. Налице е също така железопътната линия, обслужваща Източна Македония-Тракия с обща дължина около 400 километра, която преминава през четири префектури, започвайки от границите на префектурите Серес и Драма и достигайки до граничната станция Орменио на границата с България. Летища В разглеждания район и по-точно в Солун е разположено международното гражданско летище, наречено Македония и изградено в Микра. Летището отстои на 16 километра от центъра на Солун. Играе международна роля и е от голямо национално и регионално значение. Съществуват също така две държавни граждански летища в Александруполис и Кавала. Българската част на разглежданата избираема област няма летища, обслужващи национални и международни полети. Морски пристанища В избираемата област се намират осем пристанища, които могът да бъдат отнесени към две различни категории: национални и регионални. Първата категория обхваща новите търговски пристанища на Солун, Александруполис и Кавала, които са включени сред 13-те най-важни гръцки пристана по отношение на трафика на пътници и товари. Втората категория включва две пристанища в континенталната част, три на о-в Тасос и едно на о-в Самотраки. В допълнение, изградени са седем риболовни пристана на континенталната част, два на о-в Тасос и един на о-в Самотраки. Пристанището на Александруполис е от изкуствен тип и е разположено на югоизточната открита брегова линия на града. Разделено е на две функционални части: ново търговско-пасажерско пристанище и старото пристанище. Новото пристанище на Кавала е в процес на изграждане в района на Н. Карвали. Солунското пристанище, което е разположено на твърде чувствително географско място между Изтока и Запада, заздравява ролята на областта като цяло и служи за естествен вход към Балканския полуостров, както и за средищна точка на сухопътната транзитна търговия. Солунското пристанище заема площ от 1 500 000 кв. м и обработва около 15 000 000 тона годишно.
Равнището на телекомуникационната инфраструктура в избираемата област се счита за относително адекватно. Трансграничните връзки се намират на относително високо равнище, като са изградени две международни оптичнокабелни линии между Солун и София /използва се съвременна SDH, 622 Mbs цифрова трансмисионна система/ и между Солун и Хасково. Трябва да се отбележи, че Гръцката телекомуникационна компания /ОТЕ/ е направила важни инвестиции и предлага разнообразни услуги като достъп до Интернет, ISDN и други. В допълнение, всички центрове на Гръцката телекомуникационна компания притежават ISDN връзки, които предлагат възможности за едновременен трансфер на звук, картина, текст и данни. Също така, изградени са редица центрове за излъчване на картина с висока разделителна способност. Освен това Гръцката телекомуникационна компания изгражда специална оптична мрежа, която притежава краен достъп при големите фирми предвид очакваното осъвременяване на предлаганите за тях услуги. На съвременния етап много общини въвеждат широколентови технологии и обновяват качеството на своите мрежи. Все още е необходимо да се предприемат големи стъпки. Намалява дисбалансът в телекомуникационната мрежа. От друга страна, отдалечените и малки градове в избираемата област нямат достъп до мобилни комуникации, нито до високоскоростни мрежи.
Инфраструктурата в избираемата област е важен фактор за насърчаването на достъпа, сътрудничеството и развитието на икономическия и социалния живот. Както бе споменато по-горе, програмната област е пресечна точка на транспорта от Северна към Южна Европа и от Изтока към Запада. Завършването на транспортната инфраструктура ще осигури на областта значително конкурентно предимство за подобряване транспортирането на лица, стоки и услуги. Също така, то ще представлява ускорител на предприемачеството и на новите инвестиции в динамичните сектори като логистика, транспорт и други услуги. Избираемата област има благоприятен достъп до морето. Следователно, развитието на морския транспорт също може да предложи нови възможности . От друга страна, трябва да се насърчава по-тясното сътрудничество, за да бъдат решени проблемите на достъпа от страна на отдалечените райони, а също така да се предотвратяват проявите на контрабанда и незаконна имиграция. Що се отнася до телекомуникационния сектор, той привлича големи инвестиции, като се полагат усилия за предлагане на решения в по-отдалечените части на областта. Използването на ИКТ, което е неразделно свързано с напредъка на телекомуникациите, все още изостава в някои места, но представлява потенциал за интегрирането на всички страни на икономическия и социален живот.
Последните събития в рамките на сътрудничеството между България, Гърция и Русия за преноса на нефт по нефтопровода Бургас – Александруполис бележат нова ера за трите страни в областта на енергетиката като цяло и в частност по отношение на избираемата зона. Вносът на природен газ облагодетелства до голяма степен избираемата зона, тъй като една от двете части на тръбопровода за внос на природен газ в Гърция (т.е. частта от тръбопровода, идваща от Русия) минава през Централна Македония. Входният пункт от България се намира в Кулата – Промахонас, а основният наблюдателен пункт е в Стримонохори, Серес19. Тенденции на развитие Преносът на нефт и газ през значителна част от избираемата зона открива нови перспективи със сериозно въздействие за целия регион. Необходимо е възможно най-тясно сътрудничество между всички участващи партньори от зоната, за да се избегне влошаване на качеството на чувствителната околна среда и да се запази конкурентното предимство на преноса на енергия. Изграждането на тръбопроводите неминуемо ще привлече инвестиции в зоната и ще предложи пряко или косвено заетост на жителите от региона.
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
арти
иг. 4: Урбанизация
