Програма развитие на конкурентноспособността на българската икономика 2007-2013

Търговията и търговската политика имат ключова роля за икономиката на България. Като малка страна с отворена икономика България е силно зависима от външната среда. Поради това се провежда последователна политика за либерализация на външната търговия, насочена към увеличаване ефективността на производството и конкурентноспособността на българските стоки. Влияние върху формирането на българската търговска политика оказват членството в СТО и преговорите с ЕС. Присъединяването на страната ни към СТО през 1996 г. осигури стабилност на вътрешния пазар и насърчи инвестициите, което доведе до по-добри и конкурентни условия за търговия.

България предприе стъпки да намали значително нивата и дисперсията на митническите ставки. При присъединяването си към СТО, България обвърза митата за всички стоки. Тарифните мерки, включени в Митническата тарифа на страната, са изчерпателни и предвидими, като понастоящем са основният инструмент на търговската политика. През 2004 г., България прилага минималната ставка на митото от 0% за 14.03% от всички тарифни номера в Митническата тарифа. Средноаритметична ставка при третиране “най-облагодетелствана нация” e 11.49 (при 11.55 за 2004 г.), като за промишлените стоки е 8.59 (при 8.67 за 2004 г.), а за селскостопанските стоки – 22.89 (запазва се нивото от 2004 г.). България осигурява преференциален пазарен достъп по Общата система за преференции за около 115 развиващи се и най-слабо развити страни.

България е страна по редица споразумения за свободна търговия, които са ефективни инструменти за разрастване на търговията. Чрез тези споразумения е подобрен достъпът на български стоки до пазарите на европейските страни (обхванати са около 39 страни или пазар от над 550 милиона потребители), осигурявайки същевременно ефективни преференциални условия за внос от тези страни. България е сключила и прилага Европейското споразумение за асоцииране, Споразумението за свободна търговия със страните от ЕФТА, ЦЕФТА (Румъния и Хърватия) и редица двустранни споразумения за свободна търговия с Турция, Израел, Македония, Албания, Босна и Херцеговина, Сърбия и Черна гора и Молдова.

Количествената оценка на отвореността на българската икономика и последователно провежданата политика за либерализация се изразява в това, че основите търговски партньори на нашата страна са промишлено развитите страни и на тях се падат над 70% от търговията ни. Износът за страните членки на ЕС 25 достига границата от 60%, а износът за страни преференциални търговски партньори на България (включително и ЕС 25) спрямо общия износ на страната продължава да нараства. (допълнително ще се добавят стойностите на този показател). Вносът от преференциалните търговски партньори е около 65%, т.е. това е внос при нулеви или намалени мита, от които почти 60% от ЕС.

По отношение на търговската интеграция при търговията със стоки и услуги (което може да се разглежда като показател за отвореността на икономиката), страната ни има сравнително добри позиции.

Показателят представлява средната стойност на износа и вноса, като процент от БВП на страната. Колкото по-висок е процента, толкова по-висока е интеграцията на страната в световната икономика. По този показател страната ни се нарежда на шесто място сред новите страни-членки на ЕС25 и страните-кандидатки.

Отвореността на икономиката произтича от провежданата външнотърговска политика, в основата на която са залегнали следните приоритети:

• 
  Конкурентоспособно присъствие на съществуващите и развитие на нови пазари за българските стоки и услуги.
  
• 
  Разнообразяване структурата на българския износ и увеличаване добавената стойност
  

Независимо от това, че нашата страна заема незавидно положение по отношение на конкурентната си способност, все пак редица български изделия намират добър прием на международните пазари и имат своите конкурентни предимства. Този факт се потвърждава от направените разчети и придобива още по-голяма стойност, когато конкурентните предимства на нашите продукти могат да бъдат сравнени с тези на страните от ЕС и другите страни от света.¹²

Източник: Собствени изчисления по данни на ITC

Резултатите показват, че в 30% от случаите българските изделия притежават конкурентни предимства. Първите места предимно се заемат от изделията на металургията (цветна и черна), след което се нареждат различните видове дамски и мъжки дрехи, растителни масла, минералните торове.

Анализът на конкурентни предимства за българските изделия на международните пазари показва ясно, че между страните от ЕС (15) наш основен конкурент е Гърция, следвана от Португалия и Испания. Но ако се погледне на Гърция от гледна точка на географското й разположение, то тя е балканска страна. Между новите страни-членки на ЕС основен конкурент на нашата страна е Кипър. Аналогично на Гърция, от гледна точка на географското разположение, Кипър е балканска страна. Останалите страни, които са основно от групата на бившите социалистически страни, са ни изпреварили в съществуващите “пресечни точки” на международните пазари.

Следователно, страните, които най-често реализират по-високи конкурентни предимства от нашата страна на различните международни пазари на практика са балканските са балканските страни и тези с близко териториално разположение.

Поради различията в структурата на икономиката между България и ЕС (15) и специализацията в производството на конкретни експортни продукти, нашата страна притежава безспорни конкурентни предимства в областта на металургията, дрехите и обувките, парфюмерията и козметиката, торовете, горива и смазочни материали. Конкурентните предимства по отношение на вече разширения Европейски съюз ЕС (25) се свеждат до металургията, дрехите и обувките. Страните от ЕС (15) притежават по-високи конкурентни предимства в областта на преработените и непреработените селскостопански изделия и в областта на машините. т.е. в областта на стоките с висока добавена стойност.

Извън ЕС най-силна конкуренция нашата страна изпитва в областта на дрехите и обувките, минерални горива и смазочни материали, храни и живи животни, животински и растителни масла, цимент и строителни материали.

Очертават се няколко групи страни, от които България изпитва най-силна конкуренция. Преди всичко Молдова, Грузия, Македония, Албания, Кипър и Египет, които имат най-високи конкурентни предимства в 4-6 групи стоки (олово, цинк, дамски и мъжки облекла, обувки, синтетични влакна, брашно, строителни материали).

Нашата страна има най-високи конкурентни предимства, в сравнение с всички останали страни, само в един случай – санитарни артикули, котли и радиатори за отопление.

Сравнителният анализ на конкурентните предимства позволява да се заключи, че при съществуващата структура на износа и нива на конкурентни предимства на експортните производства и през близките години България ще бъде в силна конкурентна среда. Това е от особено значение за структуроопределящите стокови групи в българския износ– текстил и облекло, металургия, нефтени масла, както и за тези с по-малък принос – фармацевтика и козметика, напитки, машини, торове, плодове и зеленчуци, мебели и др., но всички със своите конкурентни предимства. Тези констатации са важни за очертаването на стратегията на българския износ, както от гледна точка на развитието на съществуващите експортни производства, така и от гледна точка на обновяването на стоковата структура.

Изводи:

• 
  В областта на съществуващата експортна специализация нашата страна изпитва най-слаба конкуренция от старите страни-членки на ЕС, по-силна от новите страни-членки и най-силна от другите страни извън ЕС25;
  
• 
  Извън европейския съюз наши основни конкуренти са балканските страни -приблизително аналогични структури на икономиките и участие на едни и същи международни пазари;
  
• 
  По ниво на конкурентни предимства в най-много области отстъпваме пред балканските страни,. т.е. другите балканските страни са успели в по-голяма степен от нас да се специализират в производството на продукти от едни и същи области;
  
• 
  България притежава конкурентни предимства в области, които произвеждат стоки с ниска или сравнително ниска степен на преработка;
  
• 
  Европейските страни имат по-високи конкурентни предимства от нашите в онези области, които произвеждат продукти с по-висока добавена стойност;
  
• 
  Нашата страна има най-високи конкурентни предимства, в сравнение с всички останали страни, само в един случай – санитарни артикули. Сравнително добри конкурентни предимства имаме и в областта на металургията, дрехите, растителните масла, минералните торове;
  
• 
  И през следващите години България ще бъде в силна конкурентна среда, което обуславя необходимост от разработване на експортна стратегия.