ПОЛИТИКА ЗА ПОВИШАВАНЕ НА КОНКУРЕНТНОСПОСОБНОСТТА

3. ПОЛИТИКА ЗА ПОВИШАВАНЕ НА КОНКУРЕНТНОСПОСОБНОСТТА

През март 2000 г., Пролетния европейски съвет постави целта до 2010 година, ЕС да се превърне в “най-динамичната и конкурентоспособна икономика в света, основана на знанието, способна да поддържа устойчив икономически растеж с повече и по-добри работни места, по-голямо социално сближаване и опазване на околната среда”. Решенията, взети на тази среща, придобиха популярност като “Лисабонска стратегия” и се превърнаха в основен документ за развитието на икономиката на ЕС.

В хода на провеждането на реформите в страната през последните години и покриването на икономическите критерии за членство в ЕС, България е предприела редица инициативи в контекста на Лисабонската стратегия, като подобрява относителните си показатели в много области. Показаните ниски абсолютни стойности в сравнение със страните от Европейския съюз и САЩ, потвърждават изключително ниската база, от която се стартира.

Новите приоритети одобрени от Европейския съвет през март 2005 г. като цяло не противоречат на провежданата от правителството на Република България икономическа политика. Потвърждават се дефинираните през 2000 г. приоритети - развитие на МСП и предприемачеството, ускорено развитие на информационното общество и информационните технологии, развитие на иновационната дейност, подобряване на бизнес средата, намаляване на общата данъчна и осигурителна тежест, създаване на интегриран капиталов пазар, гъвкавост на работната сила на пазара на труда, увеличаване равнището на заетост и намаляване равнището на безработица.

• 
  Повишаване на конкурентноспособността на икономиката и подготовка на прехода към икономика на знанието
  

• 
  Информационно общество за всички
  

Развитието на информационното общество (ИО) и състоянието на ИКТ сектора в България показват, че страната има предимства в относително добре развитата телекомуникационна инфраструктура. Беше даден успешен старт на електронното правителство. Страната разполага с висококвалифицирани кадри в областта на ИКТ. Качеството на българските компании, работещи в областта на високите технологии е относително високо, а цените на продуктите от ИКТ сектора са конкурентни.

Сравненията със страните-членки на ЕС показват слабо развита високоскоростна мрежова инфраструктура, високи разходи за ИТ оборудване, ограничен достъп на гражданите до компютри и сравнително ниско потребление на Интернет, слаба компютърна и управленска квалификация сред бизнесмените и консервативно отношение към въвеждането на ИКТ в сектора на ниско-технологичните МСП.

• 
  Вътрешен пазар
  

Достигането на целите, заложени в Стратегията се възпрепятства от забавеното регламентиране на достъпа до пазара на авиационни услуги съобразно изискванията на европейското законодателство, проблемите с достъпа до железопътния транспортен пазар и конкурентноспособността на българските транспортни оператори в перспектива и след 2007 г. и запазеният висок размер на годишните субсидии за железопътния сектор.

• 
  Финансови услуги – интегриране на финансовите пазари
  

• 
  Предприемачество и новаторство
  

Страната ни изпитва затруднения поради не приключилата реформа в административното регулиране в някои сфери и отрасли на икономиката. Ниското технологично равнище и производителността на труда в МСП, както и ниските разходи от страна на бизнеса за иновации, информационни и управленски технологии продължават да са сред проблемите. Алтернативните източници на финансиране (гаранционни фондове, микро кредити, фондове за рисков капитал и др.) продължават да бъдат слабо използвани, непознати или недостъпни.

• 
  Европейско изследователско пространство
  

• 
  Преглед на финансовите инструменти
  

• 
  Устойчиво развитие и околна среда
  

България следва да насочи усилията си в посока на обвързване на провежданите политики, избягване на противоречия при формулиране на приоритетите и съвместяването им с целите и приоритетите на Лисабонската стратегия. В тази връзка, приоритетите и мерките на Оперативната програма ще следват насоките на Лисабонската стратегия. При отчитане на резултатите от изпълнението на действащите средносрочни и дългосрочни стратегии и програми, целящи повишаване на конкурентноспособността на българската икономика следва да се формулират допълнителни мерки по отделните политики, с цел към датата на присъединяването към ЕС, България да отчете съществен напредък в изпълнението на целите от Лисабон.

През последните години липсват активни мерки за подпомагане на бизнеса от страна на държавата Дейността по отношение на насърчаване на конкурентноспособността на предприятията се концентрира главно около подобряване средата за развитие на бизнес чрез законодателни мерки и информационна дейност. В последните години се забелязва промяна в насоката на досегашната политика - от пасивна се превръща в активна политика с конкретни действия насочена предимно към подпомагане на бизнеса. В тази връзка Министерство на икономиката и енергетиката предприе първите стъпки за стартиране и изпълнение на проекти, които директно да подпомагат бизнеса със средства от държавния бюджет.

“Проект 100” – създаване на конкурентоспособни стартиращи фирми - "Проект 100" се осъществява от МИЕ в сътрудничество и със съдействието на Програмата на ООН за развитие /ПРООН/, чрез създадената мрежа от бизнес центрове и бизнес инкубатори по Проект "Заетост чрез подкрепа на бизнеса" - JOBS. Проектът цели развитието на устойчив и конкурентоспособен частен сектор чрез предоставяне на цялостна и целенасочена помощ при стартирането и развитието на микро- и малки предприятия в България в сферата на производството или услугите. Този проект дава възможност на хора с жизнеспособни и перспективни бизнес идеи да започнат собствен бизнес чрез само наемане, създаване на семейна фирма или разкриване на малко предприятие. Подкрепят се с приоритет бизнес идеи, които включват използването на информационните технологии, средствата за електронни комуникации, разработване на нови продукт.

Проект “Подпомагане на МСП от месодобивната и месопреработвателната промишленост за въвеждане на системата НАССР”

Проект “Подпомагане на МСП от месодобивната и месопреработвателната промишленост за въвеждане на система за самоконтрол на качеството Hazard Analysis And Control Of Critical Points (“НАССР”)” стартира през октомври 2004 г. Проектът предоставя помощи на предприятия от месопреработвателната промишленост за достигане на европейски стандарти. Безвъзмездната помощ, отпусната на одобрените кандидати по проекта е в размер на 610 504.08 лева, като заявеният финансов принос от кандидатите е 686 741.82 лева или общата стойност на финансираните проекти е 1 297 245.90 лева. Избрани са 10 от общо 43 предложения на консултантски компании за предоставяне на консултантски услуги. Сключени са 68 договора с предприятия от месодобивната и месопреработвателната промишленост за получаване на безвъзмездна помощ по проекта.

През месец април 2005 г. стартира и Проект „Подпомагане на малки и средни предприятия от млекопреработвателната промишленост за въвеждане на системата за анализ на опасностите и контрол на критичните точки - HACCP" .

3.2.2. Проекти по програма ФАР

Основният опит на МИЕ в подкрепата на предприятия е в предоставянето на финансова помощ за малките и средните предприятия по предприсъединителна програма ФАР на ЕС. Министерството е отговорно за разпределянето и усвояването на средства в сектор Икономическо и социално сближаване (ИСС), подсектор Конкурентноспособност По тези приоритети, Програма ФАР предоставя средства за развитие на малките и средните предприятия, създаване на подходящо законодателство, развитие на услуги в подкрепа на бизнеса на национално и местно равнище и създаване на условия и благоприятна среда за развитие на конкурентноспособността на предприятията. За периода 2000 -2004 г. в сектор Икономическо и Социално Сближаване, Конкурентноспособност, се реализират общо 15 проекта по Финансови меморандуми 1999, 2000, 2001, 2002, 2003 и 2004 г. по Програма ФАР. Общата стойност на проектите възлиза на 41 921 570 евро.

Пет проекта за укрепване капацитета на административните структури на централно ниво се изпълняват между 1999 и 2005 г. Това са проекти, насочени към подобряване структурата на Агенцията за малки и средни предприятия и развитие на мрежа от регионални агенции БАРДА (BG9908.02 “Разширяване възможностите за ускорен растеж на сектора на МСП в България”) , укрепване на капацитета на МИЕ (два туининг проекта Проект BG 0002.01 “Укрепване на капацитета на Министерство на икономиката и енергетиката“ и BG/03/IB/FI/03 “Укрепване капацитета на Министерство на икономиката и енергетиката да управлява ОП “Развитие на конкурентноспособността на българската икономика” по СФ на ЕС”). Второстепенни разпоредители на МИЕ също получиха подкрепа по линия на капацитета си (BG 0201.01 “Укрепване на Българската агенция за насърчаване на търговията” и BG2003-004-937.02.02 “Институционално изграждане на Изпълнителната агенция за Национална туристическа реклама и информация” ).

В съответствие с изискванията на Европейската комисия за подобряване на бизнес средата, особено за сектора на МСП, Министерството на икономиката и енергетиката продължава да работи за намаляване на административните бариери пред предприемачите, засилване на диалога с бизнес асоциациите и улесняване на достъпа до финансиране и други форми на насърчаване. В тази връзка, много от проектите по ФАР в сферата на ИСС са свързани с иновации, насърчаване на развойната дейност, технологичния трансфер и модерното оборудване, които да доведат до производителност и подобряване на качеството.

Директната инвестиционна помощ за МСП по Програма ФАР започва с изпълнението на проект BG2004/016-711.11.04 “Подкрепа за повишаване конкурентноспособността на българските предприятия”, чието изпълнение предстои Целта на проекта е подобряване на конкурентноспособността на българските предприятия в производствения сектор и подготовката им да устоят на конкурентния натиск на ЕС, чрез целенасочена подкрепа на сфери от дейността им, свързани с бъдещето присъединяване, както и подобряване на бизнес средата на регионално и местно ниво, чрез поощряване на партньорството между частния и държавния сектор.

• 
  Основният опит в подкрепата на предприятия е в предоставянето на финансова помощ за малките и средните предприятия по предприсъединителна програма ФАР на ЕС.
  
• 
  Проектите за подкрепа на МСП са свързани с икономическото развитие и оказват положително влияние и са насочени към решаването на съществени проблеми за развитието на предприемачеството - подобряване на производителността и качеството на продукцията, чрез консултации за МСП, подкрепа в сферата на иновациите, насърчаване на научната и развойната дейност, доставка на модерно оборудване и др.
  
• 
  В следствие на изпълнението на проекти по ФАР, се е подобрила координацията на дейностите по проектите със съответни свързани дейности в сектор икономическо развитие или други сектори.
  
• 
  Досега реализираните проекти за институционално изграждане са допринесли за изграждането на административен капацитет на централно ниво, който е доказал възможностите си за управление и усвояване на средства по европейски програми; осигурена е приемственост в институциите, отговорни за реализацията на проектите;
  
• 
  Резултатите от проектите за техническа помощ и побратимяване са оказали положително въздействие върху развитието на капацитета за планиране на мерки на българската администрация, върху познанията за СФ и принципите им на действие.
  
• 
  Подобрено е партньорството между институциите и организациите, ангажирани в процеса на програмиране, изпълнение и оценка на проекти и програми;
  
• 
  С нарастващия размер на помощта (с изпълнението на по-големи проекти и главно с усвояването на средства след присъединяването) се развиват и специални умения, които водят до преодоляване липсата на административен капацитет като една от основните причини за недоброто управление на проектите. Все още не е напълно развит потенциала за изпълнение на тези програми на ниво местни структури и бенефициенти.
  
• 
  Част от проблемите при усвояването на средства и изпълнението на проекти са вследствие на ненавременната и некачествена подготовка на проектна документация, от страна на бенефициентите – общински и местни органи на администрацията, предприятия и др.; въпреки това, изпълнението на проекти, насочени към МСП, ще допринесе за подобряване капацитета на предприятията за разработване на проекти за усвояване на средства по различни донорски програми.