Бизнес инфраструктура и връзки с деловите среди - партньорство и сътрудничество

Направените през 2004 г. институционални промени чрез сливането в Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия на Агенцията за малки и средни предприятия и Изпълнителната агенция за насърчаване на търговията осигуриха по-добра институционална основа за развитие и изпълнение на политиката за МСП. Трябва да се обърне внимание на повишаване на капацитета на различните участващи институции, включително на регионално и местно ниво. Изпълнението на политиката за МСП ще е голямо предизвикателство за ангажираните институциите, включително по отношение на координацията и подобряване на предоставяните услуги в подкрепа на МСП на територията на цялата страна. Административният капацитет за изпълнение на финансираните от Европейския съюз проекти трябва да продължи да се подобрява. Следва да бъдат насърчавани НПО, представляващи МСП на национално и регионално ниво (камари, браншови асоциации, агенции за регионално развитие), за да осъществяват ефективно сътрудничество с дружествата и да предоставят качествени услуги за тяхното развитие. Необходимо е да се подобрят механизмите за консултации с бизнес асоциациите относно формулирането на политика за МСП.

През последните години нараства ролята на неправителствените организации, както при формулирането на политиката за насърчаване развитието на предприятията, така и по отношение на организирането и провеждането на публични дискусии по проблемите на предприятията и предизвикателствата, които членството в ЕС отправя към тях. Бизнес асоциациите, създадени в подкрепа на предприятията, следва да бъдат укрепени с цел да защитават активно интересите на предприятията и да информират своите членове за законодателните промени, касаещи сектора, европейските изисквания към тях и съществуващите национални и международни програми. Необходимо да се повиши капацитетът на местната и централизирана държавна администрация, като същевременно се стимулира участието на неправителствените организации в разработването на законодателство и предоставянето на информационно-консултантско обслужване на бизнеса. Координацията между държавната администрация, бизнес асоциациите и неправителствените организации, функциониращи в подкрепа на сектора, следва да се подобри, насърчи и развие.

С цел активно привличане на деловите среди за участие в разработването на икономическата политика и в процеса на вземане на решения се разшириха функциите на Съвета за икономически растеж (СИР), който обединява представителите на правителството и бизнеса в техните усилия да ускорят дългосрочното, устойчиво развитие на страната.

В изпълнение на приетият през 2004 г. План за действие за информиране на бизнес средите за поетите задължения в хода на преговорите за присъединяване към ЕС, беше създаден Съвместен консултативен съвет с бизнес организациите. Сред основните задачи на Съвета е информирането на фирмите за поетите задължения в преговорния процес по главите за които отговаря Министерството на икономиката¹¹ и обсъждане на проблемите при подготовката на българските предприятия да изпълняват европейските изисквания и стандарти.

В Интернет страницата на Министерството на икономиката вече е включен отделен раздел “Бизнес 2007”, който предоставя информация за поетите задължения, възникващите проблеми и пътищата за тяхното решаване, съвместно с бизнес организациите се организират кръгли маси и семинари по сектори и по региони. Открит е Център за бизнес информация с гореща телефонна линия.

Независимо от вече предприетите действия за подобряване на диалога с бизнеса и публично - частното партньорство, предстои да се работи в посока на по-ефективно въвличане на бизнеса във формулирането и изпълнението на политиката за предприятията. Координацията между различните структури за подкрепа на бизнеса и браншови организации трябва да се развива в посока на започнатите през 2004 г. инициативи.

1.7.4. Модернизиране на администрацията, подобряване на административното обслужване и изграждане на електронно правителство

През последните две години бяха предприети редица действия в изпълнение на Стратегията за модернизация на държавната администрация, които са свързани с направените промени в Закона за администрацията, в Закона за държавния служител от октомври 2003 г., Закона за достъп до обществена информация през месец май 2003 г.

Съществена роля за процеса на опростяване на административната и нормативна среда изигра приетата през 2002 г. Концепция за подобряване на административното обслужване в контекста на принципа “на едно гише” и Базисен модел. Целите, които следва да бъдат постигнати са: уеднаквяване на понятията и концепциите за административно обслужване; интегриране на информация, процеси и услуги; опростяване на бизнес средата; изграждане на електронно правителство. С концепцията се въведоха стандарти за административно обслужване относно процедурите за разглеждане на молби за обществени услуги, за подобряване достъпа до услуги и за по-добро сътрудничество между службите. За да се стигне обаче до качествено и бързо административно обслужване на физически и юридически лица и ограничаване на възможностите за корупция е необходимо концепцията за обслужване на “едно гише” да бъде реализирана в по-голям мащаб. Направени са някои стъпки в тази посока, като през 2004 г. бе въведена и информационна система за регистрация, движение и преглед на постъпилите заявления за административни услуги “Document Assistant”. Към момента обаче няма действащи интегрирани информационни системи между държавните институции. Инициативи в тази посока са предвидени за периода 2005 -2006 г.

През последните няколко години принципът на обслужване “на едно гише” беше въведен в различна степен в някои структури на централната и местна администрация. В администрациите, в които съществуват такива структури, проблемите, свързани с регулаторните режими, съществено са намалели и не се посочват като основни от представители на МСП. Необходимо е ускорено въвеждане на практиката по обслужване на бизнеса и гражданите на едно гише.

Към 10.02.2005 г. от съществуващите общо 214 административни структури, в 132 структури е въведен принципът “едно гише”, в това число: 13 министерства, 2 държавни агенции, 8 изпълнителни агенции, 2 държавни комисии, 20 административни структури, създадени със закон, 3 администрации по чл.60 от Закона за администрацията, 2 администрации на градове с районно деление, 21 областни администрации, 61 общински администрации.

В края на 2002 г., Министерският съвет прие “Стратегия за електронно правителство и за създаване на Междуведомствен съвет за координиране на дейностите по подобряване на административното обслужване и изграждане на електронно правителство”. Осъществяването на стратегическите цели на електронното правителство ще допринесе за намаляване на разходите за поддържане на държавната администрация, за подобряване качеството на услугите и за ограничаване на корупцията. През март 2003 г. правителството одобри План за изпълнение на Стратегията за електронно правителство за периода 2004–2005 г. Дейностите за реализиране на плана са насочени към разширяване на възможностите за участие на гражданите и бизнеса в държавното управление и прозрачност при функционирането на държавната администрация чрез предоставянето на пакет от двадесет услуги на електронното правителство.

Осъществен е напредък по отношение подготовката на информационните системи на държавната администрация за реализиране на Стратегията за електронно правителство. От осемте индикативни административни услуги предлагани по електронен път, две са на ниво “транзакция” (гражданите и фирмите комуникират с държавната администрация по електронен път и обратно он-лайн, като съществува механизъм за потвърждаване на действителността на транзакцията), но по-голямата част са на ниво “информация” (публикуване на информация в Интернет, която е достъпна за гражданите и фирмите) и на ниво “еднопосочно взаимодействие” (публикуване на информация в Интернет и предоставяне възможност за изтегляне на бланки, формуляри, свързани с услугите). Тези услуги обаче, ще станат ефективни едва когато всички преминат на етап “транзакция”, което реално ще приближи българската администрация до водещите по ефективност администрации в Европейския съюз.

В изпълнение на приетия през 2001 г. Закон за електронния документ и електронния подпис, през 2003 г. бяха регистрирани две фирми доставчици на удостоверителни услуги (електронен подпис). На централно ниво има издадени 464 цифрови сертификати за е-подпис. Областните управители вече разполагат с такъв, а общинските администрации (засега) притежават 114 електронни подписа. Все още предстои министерствата да започнат приемането и издаването на документи, подписани с електронен подпис. Двадесет и две области са заявили готовност за участие в електронното правителство.

Необходимостта да се осигури на гражданите достъп до административни услуги чрез Интернет наложи стартирането на пилотен проект на правителствен портал “е-портал ” за предоставяне на услуги на гражданите и бизнеса. Изграждането на портала на електронното правителство ще осигури на гражданите достъп до административни услуги през Интернет и ще повиши значително ефективността на обслужването на едно гише, а също ще стимулира развитието на алтернативни канали за достъп до информация и административни услуги. Това е само началото на развитие в тази посока и не е достатъчно за ефективно обслужване по електронен път.

1.7.5. Информационно общество

Една от възможностите за постигане на по-бърз икономически растеж в съвременния постоянно променящ се свят е тясно свързана с използването и разпространението на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) сред бизнеса и обществото. България също се стреми да развива своя информационно-комуникационна среда, а компютрите и Интернет са се превърнали в неразделна част от техническото оборудване на фирмите и необходимост за постигане на по-бърза и по-ефективна работа и по-висока производителност. С поред изследване на НСИ проведено в началото на 2004 г. 83.5% от предприятията използват компютри в своята дейност. Най-висока е степента на използване при големите предприятия (с над 250 заети) – 98.3% и най-ниска при малките (от 10 до 49 заети) – 80.5%. По отношение на мрежовата свързаност сред предприятията в България популярна е локалната мрежа LAN (28.6%). Много от предприятията разполагат и с изградени Интранет мрежи за вътрешно ползване (27.2%). Значително по-ограничено е разпространението на безжичната LAN мрежа (4.8%). Разширението на Интранет, което позволява частичен кодиран достъп на външни потребители в мрежата, или т.нар. Екстранет е най-често срещан в компютърните системи на най-големите предприятия (12.4%). Динамизирането на бизнес средата и изострянето на конкуренцията провокират фирмите към все по-широко използване на Интернет и информационни технологии. Така в началото на 2004 г., 93.3% от големите предприятия имат достъп до Интернет, следвани от средните (с 76.7%) и малките ( с 57.1%) предприятия.

Обобщените данни за Интернет достъпа сочат, че 61.8% от предприятията използват предимствата на глобалната мрежа. За сравнение, резултатите от направеното проучване в страните - членки на ЕС, сочат, че 90% от предприятията с над 10 заети имат достъп до Интернет, което говори за значително изоставане на България от европейските стандарти особено в сектора на малките и средни предприятия. От различните видове Интернет връзки и трафик, най-широко приложение в предприятията с достъп до Интернет намира модемът с комутируема линия (56.5%).

Графика 17: Сравнение на България със страните от ЕС по отношение достъп на предприятията до Интернет (като % от всички предприятия)

Широколентовата връзка, която най-често е представлявана от кабелен LAN Интернет, се нарежда на второ място по използване (42.3%). Най-скъпият, но най-надежден и сигурен начин за връзка с Интернет си остава безжичната връзка, която е най-разпространена в големите предприятия (27.3%). През последните години са се увеличава значително честотата на използване на мрежата, както и българското съдържание в Интернет. Близо една четвърт от предприятията в страната (24.9%) имат запазено Интернет пространство и собствен уебсайт. Най-активни са големите предприятия, които отбелязват 54.9% бизнес присъствие в мрежата, най-често използвано за реклама на свои продукти и представяне на каталози и актуална ценова информация. Като потребители на информация, предприятията в България най-често използват Интернет с цел маркетингов мониторинг и проучване на пазарите, предлаганите продукти, услуги и съответните им цени (38.1%). Много често предприятията се доверяват на Интернет, за да се възползват от предлаганите финансови и банкови услуги (25.8%).

През последните няколко години България направи сериозен напредък в развитието на информационното общество. Това стана възможно след либерализирането на пазара на телекомуникационни услуги. Най-голям ръст се наблюдава в броя на абонатите на мобилни оператори (67.6% през 2002 г. и над 100% през 2001 година). Ръст се забелязва и при броя на Интернет потребителите в страната (над 4% през 2002 г. спрямо 2001 г. и 40% през 2001 г. спрямо 2000 г.). Скокообразното нарастването за периода 2000/2001 г. се дължи на резкия спад на цените на Интернет достъпа, както и налагането на алтернативните и евтини начини за достъп (основно предплатените карти). След 2001 г. нарастването е по-плавно 3–7%. По данни на някои маркетингови агенции, работещи в областта, показателят “достъп до Интернет” е дори по-висок.

Източник: Eurostat

Според повечето изследвания Интернет потребителите в България са между 10 и 15% от населението, като делът на използващите Интернет българи е под 1/5 от населението на страната и естествено повечето от тях са в големите градове на страната.

За съжаление тези показатели са все още много далеч от желаните резултати за постигане на истинското информационно общество и далеч от средните за ЕС където, за 2002 г. потребители на Интернет са 45% от населението. България отделя повече средства за телекомуникационно оборудване и услуги като процент от БВП за 2003 г. в сравнение със страните от ЕС и присъединяващите се страни (разходите са 9.2% от БВП). Тези разходи нарастват с около 0.8 процентни пункта на година (2000–2003 г.), което би могло да се обясни с повишения интерес към този сектор в България и слабото му развитие през 90-те години. По отношение на разходите за ИТ като процент от БВП България е под средното за ЕС и присъединяващите се страни равнище (2% съответно срещу 3% и 2.7% за 2003 г.). Тук промяната за периода 2000–2003 г. е несъществена – 0.1 процентни пункта, което води до заключението, че голяма част от повишаването на производството на ИКТ в България явно е за сметка на износа в чужбина. Въпреки положителната тенденция в развитието на ИКТ сектора постигнатите резултати явно не са достатъчни за да се преодолее изоставането на страната в този сектор, както по отношение на европейските страни така и световен мащаб. Според доклада на Световния икономически форум "Глобални информационни технологии" за една година страната е изостанала в разпространението на Интернет и други информационни технологии, като от 67-о през 2003 г. е класирана на 73-то място през 2004 г. от общо 104 страни. Изоставането е сериозно и по отношение на страните от ЕС, например Финландия на 3-то място, Дания на 4-то, Швеция – 6-то, Швейцария – 9-то, Германия - 14-то, Франция - 20-то място.

Състоянието на сектора на консултантски и информационни услуги е от решаващо значение за конкурентноспособността на съществуващите и стартирането на нови жизнеспособни предприятия. Достъпът до знания, информация и експертна помощ е особено затруднен за групата на МСП, което ги поставя в неизгодно положение спрямо големите компании. Това, което в големите фирми е изградено като вътрешен капацитет, МСП трябва да си осигурят от външни източници. В сравнение със страните от ЕС в България секторът на информационните и консултантските бизнес услуги е разпокъсан и не координиран, което води до неефективно използване на ресурсите, експертния потенциал, наличната сградова и технологична база. Това създава недоверие и предпазливост от страна на бизнеса. Друг проблем в този сектор е недостатъчния брой на организации, предоставящи услуги на бизнеса и техния капацитет. Трети основен проблем в този сектор е, че България изостава значително от развитието на бизнес услугите в ЕС, което е следствие от ограничения достъп, слабото разпространение и недостатъчното качество на този вид услуги.

Основните усилия за подобряване на сектора са насочени към въвеждането на европейските практики в България. Осем центъра, 6 от които в рамките на БТПП, са интегрирани в Мрежата на Европейските Информационни Центрове, която е част от Инициативата B2Europe, целяща да подобри сътрудничеството между мрежите за подкрепа на бизнеса в страните от ЕС. Най-голямата координирана държавна инициатива в областта на бизнес услугите е проектът JOBS на Министерството на труда и социалната политика, подкрепен от Програмата на ООН за развитие. От края на 2000 г. мрежата от 39 бизнес центъра, включително 10 инкубатора, на проект JOBS се грижи за развитието и укрепването на микро и малкия бизнес в страната, като усилията им са концентрирани предимно в регионите с висока безработица. Министерство на транспорта също подпомага сектора на бизнес услугите чрез изграждането на мрежа от телецентрове в различни части на страната. Тези проекти повишават капацитета на работната сила и концентрират познанията и уменията, за да бъдат по-лесно достъпни до предприемачите и работниците.

Помощта на държавата е концентрирана в сектора в следствие на големия му потенциал и решаващата роля, която може да изиграе за развитието на малките и средни предприятия, и чрез тях, на икономиката на страната. Държавно финансираните проекти разработват ниши на бизнес услугите, незаети от действащите НПО. Целта е бизнес услугите да станат достъпни и за бизнеса извън областните центрове и по-големите градове, да се разнообрази набора от предлагани услуги, да се наложи подход по-отворен към потребителите и да бъде повишено качеството на обслужването и на предоставяния продукт.

В подкрепа на сектора на бизнес услугите Изпълнителната агенция за насърчаване на малките и средни предприятия предлага на Интернет страницата си концентрирана информация за МСП. Публикуван е и бизнес съветник за потенциални предприемачи, както и бяла книга за въвеждане на ИКТ в МСП. Въпреки усилията за подобряване на качеството и увеличаване на експедитивността на услугите за бизнеса, все още има нужда от повишаване на капацитета на институциите, особено на регионално и местно ниво. Изпълнението на финансираните от Европейския съюз проекти е предизвикателство за голяма част от местните власти, които ще трябва да създадат благоприятни условия на местните фирми за кандидатстване по тези проекти. Като възможност за компенсиране на недостатъчния административен капацитет на местно ниво, може да бъдат насърчавани НПО, представляващи МСП на национално и регионално ниво (камари, браншови асоциации, агенции за регионално развитие), които да осъществяват ефективно сътрудничество с компаниите и да предоставят качествени услуги за тяхното развитие. В момента бизнес центровете на различните НПО (БТПП, БСК, БАРДА и др.) действат без добра координация по между си, както и без координация с проекта JOBS на МТСП или проекта Телецентрове на МТС, което води до дублиране на усилията в големите градове, слабо или липсващо представителство в малките населени места, незадоволително качество на услугата, набор от предлагани услуги не винаги отговарящ на реалните нужди на бизнеса и ограничена възможност за бърза реакция и въвеждане на нова услуга.

За да се използва капацитета на неправителствените организации е необходимо: осъвременяване на технологичната база в малките населени места с потенциал за развитие на производство; доставка на ново и високотехнологично оборудване, сътрудничество с НПО от ЕС; създаване на регионални и национални мрежи от бизнес центровете на няколко НПО и др. Координацията между различните структури за подкрепа на бизнеса и браншовите организации трябва да се подобри. Нужна е и широкомащабна информационна кампания за съществуването на организации подпомагащи бизнеса, както и за предлаганите от тях услуги, за да бъде бизнесът по-добре осведомени за възможностите, с които разполагат и да се доверят на неправителствените организации. Сертифицирането на тези компании ще въведе минимални задължителни пакети и качество на услуги, ще систематизира информацията за участниците на пазара, ще помогне на компаниите да се ориентират и да подберат компанията, която най-добре може да отговори на нуждите им. Предвид нарастващия интерес от български и чуждестранни компании към развиване на консултантски бизнес в България, това сертифициране ще осигури доверието на потребителите на услуги и ще разшири и развие пазара.

Координацията между правителствените, неправителствените и частните организации предоставящи услуги за бизнеса трябва да се подобри. В по-дългосрочна перспектива държавните усилия следва да се фокусират от изграждане на институции в подкрепа на бизнеса към насърчаване на взаимовръзките между съществуващите институции, образуването на мрежи, специализиране и разделение на труда. За да се привлече вниманието на МСП към възможностите и услугите предлагани от мрежите от бизнес центрове, държавата би могла да организира и/или финансира медийни кампании, общи Интернет страници, отпечатване на брошури и други рекламни материали.

Изводи:

• 
  Оптимизирането на регулаторните режими трябва да се превърне в непрекъснат процес;
  
• 
  Реформата на съдебната система следва да осигури бързо и ефективно съдебно производство;
  
• 
  Необходимо е укрепване на административния капацитет и подобряване на организационната структура на органите от националната инфраструктура по качеството;
  
• 
  Необходимо е подобряване качеството и достъпа до стандартизационни продукти;
  
• 
  Незадоволителен е броят на качествено оборудваните лаборатории, необходими за прилагане на законодателството. Необходимо е оборудване и дооборудване на тези лаборатории и последваща акредитация, както и изграждане на референтни лаборатории. Не са изградени адекватни лабораторни мрежи;
  
• 
  Липсва проследимост на националните еталони и международно признаване на резултатите от калибриране и изпитване;
  
• 
  Необходимо е популяризиране на дейността по сертификация и подпомагане на фирмите при въвеждане и сертифициране на системи за управление на качеството, системи за управление на околната среда, НАССР, системи за управление на здравословните и безопасни условия на труд, както и за сертификация на продукти;
  
• 
  Необходимо е ускорено въвеждане на практиката по “обслужване на едно гише” на бизнеса и гражданите;
  
• 
  Необходимо е увеличаване на броя на предоставяните административни услуги по електронен път и повишаване на използването на възможностите на електронното правителство;
  
• 
  Необходимо е повишаване на процента на Интернет потребителите и стимулиране на използването на Интернет;
  
• 
  Негарантирано качество на предлаганите бизнес услугите;
  
• 
  Ниска степен на координация между институциите предоставящи услуги на бизнеса;
  
• 
  Необходимост от повишаване на броя и достъпа до пазарно ориентирани услуги.
  

Туристическият отрасъл е един от най-динамично развиващите се сектори и играе традиционно важна роля в икономическото развитие на страната. В България основно е развит масовия туризъм – морски и планински. Дейността в туристическия сектор е изцяло приватизирана; базисната инфраструктура (заведения за настаняване и хранене) в популярните дестинации е значително подобрена и модернизирана, започна изграждане на специализирана инфраструктура, търсят се възможности за подобряване качеството на туристическия продукт и на човешките ресурси, заети в отрасъла.

Като цяло, социално-икономическата и политическата обстановка в България е благоприятна за развитие на туризма като специализиран отрасъл и средство за стимулиране развитието на местните общности. България придобива все по-широка международна известност със съчетанието си на природно и културно наследство. България притежава богата и атрактивна мрежа от природни и културни ресурси, която включва девет обекта – седем културни и два природни – включени в Списъка на световното наследство (ЮНЕСКО), природни и културни забележителности от местно значение, както и защитени територии, които са общо 5% от площта на страната. Това разнообразие на ресурси е съсредоточено на сравнително малка територия, позволяваща достъп до много различни обекти за кратко време.

Въпреки общите неблагоприятни тенденции в световен мащаб през последните години, броят на чуждестранните туристи, както и приходите от туризъм в страната нарастват. Приходите от международен туризъм имат ясно изразена възходяща тенденция. През периода 1997-2003 г. те нарастват с 51.8%, а положителното салдо от туристическа дейност с 28.3%. Тази тенденция се запазва и през 2004 г., като се очаква приходите от международен туризъм да надхвърлят 2 млрд. щ. д. (при 1.66 млрд. щ. д. за 2003 г.).

Общо 3,512,543 чуждестранни туристи са посетили България през периода Януари - Август 2005г. Техният брой е с +6.33% повече в сравнение със същия период на 2004г.

Само през Август 2005 г. България е посетена от 798,306 туристи, което е с 7.42% повече от Август на 2004 година.

Същевременно, броят на българските граждани, пътували в чужбина също се увеличава. Най-често посещавани от български граждани продължават да бъдат Турция, Гърция, Сърбия и Черна гора и Германия. Разходите на български граждани, пътували в чужбина през първите десет месеца на 2004 г., надхвърлят 656 млн. евро, което е със 17.82% повече от същия период на 2003 година.

Въпреки колебливите тенденции в развитието на световния туристически пазар през последните години, броят на чуждестранните туристи, както и приходите от туризъм в България нарастват. Постъпленията от международен туризъм имат ясно изразена възходяща тенденция. През периода 2000 – 2004 г. те нарастват с 49,5%, а положителното салдо в текущата сметка на платежния баланс се увеличава с 66,9%. Тази тенденция се запазва и през 2005 г., като се очаква приходите от международен туризъм да са около 2 млрд. Евро.
По предварителни данни нетните приходи (положителното салдо) за седемте месеца на 2005 г. от международен туризъм са 637.4 млн. Евро (+14.3% спрямо същия период на 2004 г.). България поддържа имидж на “евтина дестинация” и е предпочитана предимно от туристи с по-ниски доходи. В момента един турист харчи в България едва по 43 долара на ден, докато в световен мащаб средните разходи на един турист на ден надхвърлят 80 долара. Средните приходи от почивка на един чуждестранен турист в България в момента са 420 долара, докато този показател в световен мащаб е 675 долара. В момента 70 на сто от приходите от туризъм в България идват от основните услуги – хотели, храна, транспорт. Само 20% са от допълнителни услуги. Необходимо е това съотношение да се изравни с оглед успешното развитие на отрасъла и повишаване на приходите от него.

Туризмът в България има силно изразен сезонен характер. Страната разчита основно на приходите от масовия морски и планински туризъм. Според данни на НСИ, 80% от легловата база е съсредоточена в 20 общини, които заемат едва 9% от територията на страната, а над 80% от приходите идват от морския туризъм (около 50% от леглата са в курортите на Черно море). Зимният туризъм осигурява около 15% от приходите в туризма и също притежава значителен и все още неизползван потенциал. Инвестициите в Банско и перспективите за осъществяване на проекта “Супер Боровец” могат да доведат до нарастване на ролята на зимния туризъм.

Алтернативните форми на туризъм все още са слабо застъпени в България, въпреки че ЕС препоръчва да им поставим акцент като една от възможностите за развитие на по-бедните общини в страната. Селският, екологичният, културният, конгресният и балнеоложкият туризъм са начини за привличане на по-платежоспособни туристи. Изключително голям потенциал притежава и ловният туризъм.

Друга неизползвана до момента възможност е развитието на по-малко популярни видове алтернативен туризъм (планински туризъм и велосипедизъм, скално катерене). Спецификата на подобен вид туризъм, както и невисоките разходи за осъществяването му, обуславят не масовия му характер и съответно ниските приходи от него. Въпреки това, подобни дейности могат да бъдат предлагани като допълнителни услуги към вече развитите форми на туризъм , което би спомогнало за изравняване на делът на приходи от основни и допълнителни услуги в България. друг положителен ефект от модернизираната леглова база може да бъде осигуряването на целогодишна заетост на планините и да подпомогне разработването на вътрешния туристически пазар. Сред проблемите за развитието на специализиран туризъм е липсата на достатъчно финансови ресурси и на съвременна специализирана и пътна инфраструктура.

Качеството на туристически услуги, предлагани на пазара в повечето райони, не винаги е на нужното професионално ниво. Липсва система за стандартизация на качеството на продуктите и услугите в сферата на туризма. Лисват професионално подготвени кадри (както на ниво обслужващ персонал, така и на средно и висше мениджърско ниво). Информацията за чуждестранните пазари и клиенти е недостатъчна. Не се правят предварителни проучвания за кого са предназначени конкретните услуги, предлагани от хотелите. Връзката между предлаганите услуги на клиента и нивото му на задоволство е слабо развита.

Въпреки проявите и нарастващата активност в разработването на информационни и рекламни материали за масовия туристически пазар, фирмите не използват в достатъчна степен предимствата на маркетинга. Липсата на дългосрочни маркетингови стратегии е един от факторите за ниската конкурентноспособност на българските компании в областта на туризма,. Участието в международни търговски панаири и специализирани изложения бележи ръст. В отсъствието на национална стратегия, туризмът се основава на растеж и на силен частен сектор, но засега се отделя незначително внимание на системите за управление на околната среда и изискването за устойчивост, върху които тепърва следва да се набляга.

• 
  Туризмът играе важна роля за икономическото развитие на страната;
  
• 
  Броят на чуждестранните туристи и приходите от туризъм нарастват;
  
• 
  Необходимо е повишаване на качеството и разнообразяване на туристическия продукт;
  
• 
  Необходимо е предприемането на мерки за преодоляване на сезонността на туристическия отрасъл в България;