Програма "Регионално развитие"

Разглеждайки жилищния фонд, неговите специфики и потребности, бихме могли да разделим града на няколко зони – същински център, квартали в широкия градски център и периферно разположените крайни квартали.

Централната част на града се характеризира с предимно ниско и средноетажно застрояване⁴⁰. В нея са съсредоточени множество стари двуетажни и триетажни търговски сгради от XIX и XX век, голяма част от които са недвижими културни ценности попадащи в ансамбъл. На територията на централната градска част, предимно в периферията ù, попадат и няколко многоетажни многофамилни жилищни сгради, което значително е уплътнило градската структура, но гъстотата на обитаване в тази част на града не е висока и като цяло жилищните сгради са по-скоро изключение.

Основен проблем в централната част е етажната собственост, което е пречка при поддържането на общите части на сградите. През последните няколко години са изградени няколко многоетажни сгради със смесени функции, включително жилищни. Останалите сгради, в които има и жилищни функции, са предимно недвижими културни ценности и се намират в сравнително добро физическо състояние. Проблем при тях е нарушаването на автентичния архитектурен облик след нерегламентирани преустройства.

Предизвикателство пред централната част на града са уплътнената градска структура. По-голямата част от сградите в центъра са с нежилищни функции, като съществуват и смесени. Цялата територия на централната градска част е пешеходна зона, като по периферията й преминава градския транспорт, който я обслужва пълноценно.

Непосредствените квартали на централната градска част (част от кв. „Чиксалън”, Широк център – североизток, Петковския квартал, Широк център юг, кв. „Вароша” и Широк център – запад) са сравнително близки по своята характеристика. В кварталите, разположени западно и южно от централната част на града се наблюдава предимно средно и високо строителство⁴¹. В югоизточните квартали преобладаващото застрояване е ниско и средно. В тази зона попадат жилищни сгради със различна конструкция (панелни, стоманобетонни, масивни тухлени и по-рядко паянтови). Съществува неблагоприятна тенденция за уплътняване на застрояването с кооперативни жилищни сгради на местата на еднофамилни.

Физическото състояние на жилищния фонд в тези квартали на града по данни на община Пазарджик е сравнително добро. Нивата на енергоефективност са ниски. Срещат се отделни санирани жилищни сгради. Цялата територия е газифицирана, но все още процента на използване на газта като източник на енергия и отопление не е голям. Собствеността е предимно частна.

В квартал Вароша се намират и голям брой жилищни сгради – недвижими културни ценности. Тяхното физическо състояние е подобно на това на сградите в централната градска част. Тяхната собственост е преобладаващо частна и инициативата за подобряване на физическото им състояние е изцяло на техните собственици. Проблем при тези жилищни сгради е неотговарянето на съвременните нужни на обитателите им и последващите от този проблем преустройства, унищожаващи автентичната архитектура на сградите.

Застрояването в разглежданите квартали също е преуплътнено и озеленените територии за краткосрочен отдих са недостатъчни с изключение на кв. Вароша, който се намира в непосредствена близост с главния градски парк - „Остров Свобода”.
Периферни квартали

Останалите жилищни квартали на град Пазарджик са периферно разположени: кв. Гарата, кв. Казармата, кв. Новата махала, кв. Запад, кв. Поликлиниката, част от кв. Чиксалън, ж.к. Устрем, кв. Ставропол кв. Полицейското училище кв. Младост, кв. Ябълките, кв. Махалата, кв. Изток и ж.к Марица –Болницата. Близостта на кварталите Новата махала, ж.к Марица - Болницата и Казармата до брега на река Марица не ги превръща в привлекателни места за инвестиции и не е повлияло на цените на имотите в тях.

По отношение на по–доброто местоположение в градската структура и близост до централната градска част се намират кварталите: Новата махала, Поликлиниката, кв. Чиксалън, кв. Младост, кв. Ябълките, кв. Изток и ж.к Марица – Болницата. При тях пешеходния изохрон до центъра на града е в рамките на 15 минути при нормален ход.

По отношение на обслужването и публичните пространства, в по-неблагоприятно положение са кварталите: Гарата, Поликлиниката, ж.к. Устрем, кв. Полицейското училище, кв. Ябълките и кв. Махалата.

В кварталите Гарата, Казармата и Поликлиниката застрояването е предимно с еднофамилни нискоетажни жилищни сгради. Кварталите Запад, Ставропол, Чиксалън, Полицейското училище, Ябълките, Изток и ж.к Марица - Болницата са със смесено застрояване – еднофамилни и многофамилни жилищни сгради с панелна и масивна тухлена конструкция. Кварталите Младост и Устрем са застроени изцяло с панелни многоетажни жилищни сгради⁴².

Физическото състояние на жилищните сгради е най-лошо в ромския квартал Махалата, където голяма част от жилищата са незаконни и строени извън уличната регулация, предимно с подръчни материали. Там жилищата не отговарят на хигиенните изисквания и стандартите за енергийна ефективност. Ниска енергоефективност и недостатъчна физическа поддръжка има и в панелните комплекси в кварталите: Запад, Устрем, Младост, Ябълките, Изток и ж.к Марица - Болницата. Последните проблеми са обусловени от етажната собственост и липсата на достатъчно стимули и участие в програми за съфинансиране от страна на общинската администрация.

В сравнение с останалите страни от ЕС община Пазарджик както повечето български общини изостава за момента предимно по отношение на енергийната ефективност и зеленото строителство. В последните години не се предприемат достатъчно активни дейности от общината в тази посока - кандидатстване по програми, разяснителни кампании по отношение на жилищния сектор. Общинския жилищен сграден фонд е рядко саниран или обновен. Наблюдава се и активност сред населението по отношение на желанието им за подобряване средата на обитаване.

Индикатори за тези тенденции са свързани със степента на санирание, нивото на използване на ВИЕ и газ, енергоспестяваща дограма и външна изолация. По отношение на качеството на средата се разглежда и битовата обслуженост, инфраструктурата, видът и качеството на строителството.

Значителна разлика сред градовете в България и тези от Западна Европа се открива в процента на собствени жилища⁴³. В Пазарджик този процент за е ок. 90 %, а за сравнение в градове като Берлин и Франкфурт процентите не надвишават 20 %. В повечето случаи това е и причината за по-успешните жилищни политики, които провеждат тези страни на общинско ниво. У нас частната собственост е пречката за общинските администрации и определените институции за липсата на конкретни мерки и дейности за провеждане на цялостна жилищна политика.

Идентифицирани зони за въздействие със социален характер, които могат да бъдат включени в ИПГВР след допълнително изследване, обсъждане и оценка на потенциала сред жилищните квартали са кв. Махалата, кв. Гарата, кв. Изток, кв. Запад, кв. Устрем. При кв. Махалата проблемите са социални, проблеми на ромското малцинство и невъзможност за законова регулация на строителството при настоящите условия и политики, както и физическото състояние на жилищата. Квартал Гарата няма изградена канализация, не е включен в газопреносната мрежа на Пазарджик, няма образователни и социални заведения и има недостатъчно обществено обслужване. Друг проблем на квартала е комуникационната му изолираност и липсата на удобен градски транспорт. При кварталите Запад и Устрем проблемите произхождат от комплексното панелно строителство, а в квартал Изток освен последните има и социално-малцинствени проблеми.