- Замърсяване с фосфати (PO3-4) над ПДК – 0.5 mg/l. в

• 
  Цар Асен – от 2.5 до 18 пъти над пределно допустимата норма,
  
• 
  Сбор – 6,7 пъти по-висока концентрация от пределно допустимата,
  
• 
  Априлци – от 2.5 до 7 пъти над нормата,
  
• 
  Росен – от 1,5 до 14.0 пъти по-високи отпределно допустимите,
  
• 
  Овчеполци – 3.5 пъти над пределно допустимото количество
  
• 
  Тополи дол – от 3.5 до 8 пъти над пределно допустимите концентрации
  
• 
  Пищигово – 1.6 пъти над допустимото количество;
  
• 
  Ивайло – 4 пъти над пределно допустимите концентрации;
  
• 
  Мокрище - 2.6 пъти над допустимите стойности съгласно
  
• 
  Алеко Константиново - 1.7 пъти над допустимите концентрации.
  
• 
  
  

• 
  Сбор - от 1.1 до 2.2 пъти над пределно допустимите,
  
• 
  Априлци - от 1.5 до 3.6 пъти над допустимата стойност;
  
• 
  Росен – между 1.3 и 2.8 пъти над допустимата стойност;
  
• 
  Овчеполци -2 пъти повече от допустимата стойност;
  
• 
  Гелеменово – от 1.1 до 2 пъти спрямо действащите норми;
  
• 
  Сарая – от 1.1 до 1.2 пъти над пределно допустимите концентрации;
  
• 
  Пищигово – с около 15% над пределно допустимите концентрации;
  
• 
  Ивайло – с около 5% над граничната стойност;
  
• 
  Пазарджик – северно от р. Марица – 1,5 над допустимата норма;
  
• 
  Главиница – с 10% над пределно допустимите концентрации;
  

Областният център се водоснабдява от три системи водовземни съоръжения, разположени съответно в землищата на селата Мокрище и Ивайло и в кв. “Гарата”.

Сериозно и системно замърсяване на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване на част от Пазарджик се наблюдава във всички сондажни кладенци, изградени в землището на с. Ивайло. Наднормени съдържания в тях се установяват за нитратите (NO^-₃), сулфатите (SO^2-₄), а съдържанието на калций почти е равно на пределно допустимото.

Концентрациите на нитратите са малко над пределно допустимите, но тези на сулфатите надхвърлят с 30% граничната стойност .

Подземната вода, добивана в района на кв. „Гарата” се характеризира със завишение спрямо фоновата на перманганатна окисляемост.Това свиделства за наличие на огнище с органично замърсяване.

В южната част от територията на общината, концентрациите на PO^3-₄ са значително по-ниски и в по-голямата си част са под пределно допустимите стойности, макар и да се доближават до тях. Констатирано е локално замърсяване на PO^3-₄ в източната част на Пазарджик - близо 3 пъти над пределно допустимата концентрация.

На практика подземните води в обсега на всички населени места, са замърсени с фосфати. Само въпрос на време е тяхната концентрация да достигне и надхвърли пределно допустимата. В Пазарджик установените стойности са в диапазона 0.19 mg/l – 0.41 mg/l, в Мало Конаре - 0.33 mg/l, а непосредствено южно от селото достигат 0.54 mg/l, в Черногорово са между 0.15 mg/l и 0.32 mg/l, в Главиница варират от 0.27 mg/l до 0.45 mg/l, т.е. почти достигат граничната стойност.

Основните източници на Mn²⁺ в подземните води са манганосъдържащите руди в магмените и метаморфните скали и мангановите конкреции в дисперсните и монолитни седиментни скали. Поради високата си разтворимост, манганът от въздуха (изхвърлен в резултат от промишлени производства) се връща чрез атмосферните валежи по пътя на инфилтрацията отново в подземните водоносни хоризонти.

В най-голяма степен са наситени с Mn²⁺ подземните води от водовземни съоръжения, разположени в близост до коритото на р. Марица:

• 
  Установените наднормени концентрации на територията на Пазарджик варират са между 1.4 и 18.5 пъти над пределно допустимите. При това по-голяма част от подземните води са с наднормено съдържание на манган.
  

 За подобряване вкусовите характеристики на водата е необходимо включването към високопланински водосбор и изграждането на пречиствателна станция за питейните води.

4. 
   Защитени територии, защитени зони и биоразнообразие
   

Най-голямата колония на Балканите на брегова лястовица се намира на сгуроотвала, в източната част на територията на града В землището на с. Юнаците има колония на обикновен пчелояд. Рибарниците на селата Звъничево и Алеко са орнитологични зони на мониторинг за средно зимно преброяване на зимуващите птици. Тук са наблюдавани: орел-рибар, малък корморан и ням лебед. Други зимуващи птици, които са наблюдавани в региона са: голяма сива чапла, сива чапла, голям синигер, кълвачи, ястреб-врабчар и ветрушка. От нощните птици се срещат: бухал, ушата сова, кукумявка. Има представители и от следните животински

видове: лалугер и невестулка.

В град Пазарджик има три защитени дървесни вида:

• 
  Черна топола - Populus nigra l., с височина 25 м, обиколка 176 см на възраст 200 год., находяща се на територията на парк-остров «Свобода». Обявена е със Заповед № 1169/08.03.1950год.
  
• 
  Ливански кедър – Gedrus libanii a.rich, с височина 12 м на възраст 70 год., находящ се на ул. »Орлово гнездо» № 3 в частен имот. Обявен е със Заповед № 197/ 11.03.1987год. на КОС /ДВ, бр.25/1987г./.
  
• 
  Дървесният вид - дръжкоцветен дъб – quercus pedunculiflora, е на възраст над 200 год., с височина 25 м и обиколка на ствола 3,45 м. Намира се в имот УПИ ІІ-5015, кв.399, кад. район 503, град Пазарджик /ул. ”Мария Луиза” № 86/. Обявен със Заповед № РД-648/ 05.09.2006год. /ДВ, бр.85/2006г./ на Министъра на околната среда и водите.
  

На територията на община Пазарджик са обявени защитени територии са:

• 
  Защитена местност “Огняновско-Синитевски рид”- в землищата на с.Огняново и с. Синитево (площ 8 426,23 дка);
  
• 
  Защитена местност “Воденичарска кория” - в землището на с. Сбор (площ 2,2 ха)
  

Защитени зони

- по Директива 79/409/ЕЕС за опазване на дивите птици: “Бесапарски ридове”; “Рибарниците-Звъничево”; «Река Марица ».

- по Директива 92/43/ЕЕС за опазване на хабитатите/местообитанията/: “Бесапарски възвишения”; “Овчи хълмове”; «Река Луда Яна».

ЗЗ „Бесепарски ридове” - ЗЗ „Бесепарски ридове” с код BG 0002057 е разположена в югозапдната част на Тракийска низина, в близост да гр.Пазарджик и в подножието на Родопите. Мястото обхваща ниски варовити безлесни хълмове и съседните открити пространства, на запад до пътя за гр.Пещера, на изток до река Въча.Около 90 % от територията е заета от калцифицирани и топлолюбиви тревни съобщества.Има отделни петна широколистни и смесени гори.Най-разпространените тревни съобщества са доминирани от белизма поради фактът, че видът е много устойчив на паша, утъпкване и особено на ерозия.Срещат се изолирани площи от широкилстни и смесени гори.Варовитите хълмове се характеризират със специфична растителност, което определя тяхното значение като убежище на редки, ендемични и реликтни видове.Среща се локалния ендемичен растителен вид-текирска мишорка.От бозайниците особено внимание заслужава лалугерът, тъй като представлява основен хранителен ресурс за дневните грабливи птици, някои от които много редки и защитени.

ЗЗ „Рибарници Звъничево” - ЗЗ „Рибарници Звъничево” са разположени западно от Пазарджик, в района между реките Марица и Тополница.Зоната представлява комплекс от екстензивно ползвани рибарници и малки водоеми, разположени от двете страни на река Марица, както и влажни ливади, оризища и обработваеми площи, разположени между реките Марица и Тополница, коритата на двете реки и мястото на заустване на река Тополница в Марица.Различните басейни на рибарниците са обрасли на 36 до 65 % с водолюбива растителност, основно тръстика, езерен камъш и морски болбосхьонус. Откритите водни площи са частично обрасли с дяволски орех, жабешка водянка, плаваща лейка, ръждавец и др. В „Рибарници Звъничево „ са установени 96 вида птици, от които 24 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 34 са с европейско природозащитно значение (SPEC).Като световно защитени в категория SPEC1 са включени 3 вида, а като застрашени в Европа, съответно SPEC2- 10 вида.

Рибарници Звъничево е единственото място в Тракийската низина, където гнезди белобузата рибарка и е едно от най-важните места в страната от знчачение за Европейския съюзза този вид и за световно застрашената белоока потапница.Коплексът е със основна значение за опазване на опазване на голямата бяла чапла.

5. 
   Земи и почви. Замърсяване на почвата
   

Източник : Национален план за защита от бедствия, 2010 г. ЗЕМИ И ПОЧВИ. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ПОЧВИТЕ

От гледна точка на почвеногеографското райониране, общината попада в Южнобългарска ксеротермална зона; Среднобългарска подзона на канелени горски почви и смолници; Тракийско-Тунджанска провинция; Западен Тракийски низинен и хълмист район.

Почвите са дълбоки в равнинните и хълмисти области, предимно върху плиоценски и кватернерни наноси. Преобладават алувиални и алувиално-ливадни почви. В района на гр. Пазарджик и при с. Мало Конаре има нискодолинни /мощнохумусни/ силно излужени до слабо оподзолени /лесивирани/ почви. При Синитово се откриват рендзини - хумусно-карбонатни почви, а при Черногорово - излужени смолници. Характерен механичен състав на почвите – Средно песъчливо-глинести с Q под 1. Почвената реакция е неутрална до слабо кисела отгоре, средно кисела отдолу в границите на 5,8 – 7,8 рН.

Преобладаващите почвени типове в района са алувиалните и алувиално-ливадните. Разположени са в терасата на река Марица. Хумусът е мощен – 40-50 см., с обемно тегло 1,25 -1,5 т/куб.м. и порьозност 47-55%. Тези почви имат преобладаващо лек механичен състав и рохкав строеж, което ги прави подходящи за интензивно и високо рентабилно земеделие. Сравнително ниско е съдържанието на общ фосфор и азот. Съществуват и отделни райони от ливадни черноземни, заблатени, ливадно-канелени и др. почви.

В Община Пазарджик замърсените с тежки метали почви са 15971 дка, или 3,1% от общия земеделски фонд. Средно замърсени до 1-2 пъти ПДК са малко повече от половината от тях - 8325 дка или 1,6% от земеделския фонд. Не възстановимо замърсени над 5 пъти ПДК са 942 дка /0,2% от общия земеделски фонд/ главно в землищата на с. Крали Марко – 402 дка и на селата Черногорово и Росен – 389 дка.

На територията на община Пазарджик има находища на нерудни полезни изкопаеми. Най-разпространени са мраморите и доломитите. Добре разработено е находището на варовик в близост до с.Огняново, където се добива каменно брашно, чакъл, негасена и хидратна вар и пепелина. Кариери за добив на скални облицовъчни материали има в землището на с.Величково - от тях не са достатъчно проучени и разработени запасите от гранит, скалит и габро. Големи са залежите от инертни материали (речен пясък и филц), които са проучени, но не се експлоатират.

Основни деградационни опасности за почвите и почвеното плодородие са: почвената ерозия, намаляването на органично вещество, загуба на почвеното биоразнообразие, замърсяването на почвите, засоляването и вкисляването, уплътняването на почвите, запечатването на почвите и хидро-геологичните рискове (наводнения и свлачища).

Големи кариери за ломен камък има в с.Огняново – едни от най-големите варници в страната. Предстоящи за рекултивация са терени в размер на около 1400 дка. Размерът на нарушените терени от дейността на каменната кариера при с. Синитево възлиза на 126 дка, Размерът на нарушените терени от дейността на каменната кариера “Мерата” при с. Величково, за добив на каменни изделия и за добив на бял гранит, възлиза на 2 дка, които предстои да бъдат рекултивирани.

Рудник “Цар Асен” към “Панагюрски мини” в момента е в ликвидация, но съоръженията към него работят. Размерът на нарушените терени от насипището извънбалансови руди на рудника е 304,5 дка, а от окисния отвал – 25 дка.

Особена форма на нарушаване на терените се явява черпенето на инертни материали от речните корита, с което се нарушават речните русла, особено по р.Марица. Дейността е незаконна и нарушители трудно могат да бъдат идентифицирани. Инертни материали – пясък и баластра се добиват от поречията на реките Тополница и Марица до с.Звъничево и Мирянци. Баластиера има в с. Црънча на площ 6 дка. Кариерите, баластриерите и др. нарушени терени заемат около 0,3% от територията – около 190 дка.

На общинското депо за ТБО в землището на с.Алеко Константиново се съхраняват негодни за употреба препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност в пет стоманобетонови контейнери за опасни отпадъци «Б-Б куб».

В първото тримесечие на 2012 г, по Българо-швейцарската програма за сътрудничество е одобрен за изпълнение проект на МОСВ за екологосъобразно обезвреждане на негодни за употреба пестициди и други препарати за растителна защита.

6. 
   Отпадъци
   

Анализиранате данни от ПУО показват, че цялата територия на Община Пазарджик е обхваната от системата на организирано сметосъбиране и сметоизвозване на БО, при спазване на определените със заповед на Кмета на общината графици и честота на извозване.

Депонирането е основния метод на обезвреждане. Обезвреждането на неопасните отпадъци, генерирани на територията на община Пазарджик се извършва на сметище, находящо се в с. Алеко Констатинов., местност “Баира”. Разположеное на 12 км южно от гр. Пазарджик. Депото в експлоатация от 1962 г, маркирано, оградено, с денонощна охрана. Пътят, свързващ депото с републиканската пътна мрежа, е асфалтиран и се поддържа добре. Имотът с регистрационен номер 000654 е собственост на община Пазарджик (акт № 15/ 12.06.2003г.). Площта, отредена за депото е 123,291 дка. Начин на трайно ползване – сметище. Липсата на везна на съществуващото депо не позволява точното определяне на количеството на отпадъците, постъпващи за депониране. На депото се депонират битови, строителни и производствени отпадъци с неопасен произход. Извършва се входящ контрол на отпадъците.

В рамките на Националната програма за управление на отпадъците, до 2013 г. се предвижда започване строителството на ново депо в с.Алеко Константиново на площ от 349 дка, от които 123 дка на съществуващото в момента сметище ще бъдат рекултивирани. Във връзка с реализициятна на проект „Регионална система за управление на отпадъците- Регион Пазарджик”, на 08.07.2010 г. е учредено Регионално сдружение между общините, бенефициенти по проект.

Регионалната система за управление  на отпадъците в регион Пазарджик ще обслужва общините : Пазарджик, Пещера, Белово, Лесичово, Брацигово, Септември, Ракитово, Батак и Велинград.

Претоварна станция ще бъде изградена в землището на град Ракитово.

Изработен е проект „Рекултивация на депо за неопасни отпадъци на община Пазарджик”; Прекратяването на експлоатацията на общинското депо за отпадъци следва да е съобразено с пускането в експлоатация на регионалното депо и наличието на техническа възможност в по-малките общини за транспорт на големи разстояния.

Разделно събиране на отпадъци от опаковки, генерирани на територията на община Пазарджик, се извършва от организациите по оползотворяване на отпадъци (ОО) “Екопак България” АД и «Екобулпак» АД.

Системата за разделно събиране на отпадъци от опаковки обхваща 68 % от населението на община Свищов.

Напъно изградени са системите за събиране на НУБА и ИУ ЕЕО.

На територията на община Пазарджик действат 6 центъра заразкомплектоване на излезли от употреба моторни превозни средства (ИУМПС), собственост на частни лица. Липсва система за събиране и предаване за оползотворяване/ обезвреждане на опасни отпадъци от домакинствата, както и на биоразградими отпадъци.

Образуваните строителни отпадъци на територията на община Пазарджик са предимно от юридически лица от строителна дейност. Малка част от тях са формирани от физически лица вследствие на ремонтни дейности. Честа практика е смесването на строителните отпадъци с битовите.

Проблемите, които община Пазарджик следва да реши, вменени с новия Закон за управление на отпадъците се свеждат основно до поетапно намаляване количествата на депонираните отпадъци.До момента генерираните строителни отпадъци се депонират на сметище с.Алеко Константиново.

С оглед постигане на целите, заложени в Закона за управление на отпадъците ( В сила от 13.07.2012 г, Обн.ДВ бр.53/13.07.2012 г.) , в срок до 14.07.2014 г. Община Пазарджик следва да изгради площадки за безвъзмездно предаване на разделно събрани отпадъци от домакинствата, едрогабаритни отпадъци, ОЧЦМ , опасни отпадъци.

Биоразградимите отпадъци от паркове и градини от територията на гр. Пазарджик от началото на 2013 година следва да се събират разделно и се третират чрез компостиране или анаеробно разграждане. Нужно е въвеждане на система за компостиране и избор на подходящ автомобилен парк за събиране на отпадъците. В предградията на града и в отдалечените квартали, това може да се постигне чрез домашно компостиране, а в ЦГЧ може да бъде организирано чрез предоставяне на контейнери за разделно събиране на хранителни отпадъци от ресторантите и магазините за хранителни стоки. Опитът показва, че при събиране на био-отпадъци във централната част на градовете, степента на оползотворяване на био-отпадъците е около 30%.

7. 
   Зелени площи
   

По своето местоположение гр. Пазарджик попада в долния равнинно хълмист пояс на дъбовите гори и по точно на неговата територия се е срещала естественна растителност характерна за подпояса на заливните крайречни гори днес все още има отделни участъци и на равнинно хълмистия подпояс на листопадните дъбови и ксеротермични гори. Районът на горна Тракия където се намира града спада към субсредиземноморската преходна зона на Югоизточната провинция от Средноевропейската флористична област където по долината на р. Марица се чувства средиземноморското влияние. Преобладаващият биологичен растителен тип е типа на листопадната дървесна растителност с южни видове в състава си. Край река Марица и влажните ниски места се срещат растителни съобщества от върба елша и топола. По речната тераса в района около Пазарджик са запазени черни тополи на възраст над 100 години. Характерни представители на местната флора за района на Пазарджик са букът косматият дъб благунът и бялата топола.

В исторически план горите които преди столетия са заемали днешното Пазарджишко поле с появата на земеделието са започнали да намаляват своята площ и да изчезват. Днес както беше посочено по горе са се запазили само отделни екземпляри от някогашните естественни гори по речната тераса на р. Марица.  Ландшафта около града се формира от обработваемите площи на които се отглеждат зърнени култури технически култури зеленчуци трайни насаждения в това число и лозя. Характерни са южните култури.

Според проучвания към настоящия момент озеленените площи за широко обществено ползване са 103, 7 ха., от които: паркове,градини, сквелове и др. с площ 83, 6 ха., а защитното и мелиоративно озеленяване - 19, 47 ха. Общо на 1 жител на гр.Пазарджик се  пада по   11,97  кв.  м озеленени площи за широко обществено ползване, от които 9,71 кв. м. паркове, градини искверове и 2,26 защитно и мелиоративно озеленяване. От тези цифри се вижда, че съществуващите обществени озеленени площи са далеч от нормата предвидена за град с такава големина и брой жители - 18 кв. м на жител.

Съществуващите озеленении площи по своето процентно присъствие в градската структура и по своята свързаност не отговарят на изискванията за зелена система Неблагоприятните климатични условия в гр. Пазарджик през летният период се засилват от липсата на големи озеленени площи, които да предизвикват локални вертикални движения на въздушните маси. Частична компенсация в това отношение представлява фактът че през територията на общината  протичат реките Марица   Тополница и Луда Яна. Растителността развила се там оказва положително микроклиматично въздействие на близкоразположените урбанизирани територии. Това съчетание на алувиално ливадни почви и оптимална почвена влага в бъдеще трябва да се използва  по целенасочено за създаване на зелени коридори около реките от влаголюбива дървесна растителност като тополи върби елши и храстови увивни видове които да придават лонгозен характер на крайречните залесени територии.   

От направената картотека на зелената система е видно, че отсъства дървесна и храстова растителност по следните улици: ул.”Върба” ул.”Райко Алексиев” ул.”Братя Андонови” ул.”Тодор Банчев” ул.”Дрян” ул.”Портокал” ул.”Места” ул.”Явор” ул.”Ясен” ул.”Орех” ул.”Червен връх” ул.”Хан Омуртаг” ул.”Георги Кендеров” ”Кресна” ул.”Румянцев” ул.”Дрин” и ул.”Резовска”. Описани са 10 744 дървесни вида. От тях 93% - 10 030 вида са широколистни, 6% -582 вида иглолистни и 1% -132бр. храсти. С най голямо процентно участие са липа – 14%, явор- 8%-ясен, 7% -софора.. От широколистните 40% са плодни дървета и 60% декоративни. Наблюдава се масово залесяване с плодни фиданки от гражданите което е неподходящо за уличната мрежа. 84%- 8 985 вида са с добър хабитус и в добро здравословно състояние. Най често наблюдаваните повреди са   заголената сърцевина на ствола- 42% сухи клони, 11% изсъхнали видове, 5% с хралупа и кухи, 7% суховършия съхнещи наклонени и др.

Дървесните видове разположени по тротоарните площи на уличната мрежа в града са в сравнително добро състояние. Основните проблеми са от възрастта на повечето от тях. Най често срещаните широколистни видове липи и софори са на възраст над 50 години с масивни корони и мощни коренови системи. Голяма е вероятноста от счупване на клони вследствие образувани процепи и хралупи при разклоненията на по голяма височина необходимо е окастряне намаляване на височината им. Кореновата система на описаните по горе видове навлиза в основите на къщите намиращи се на не повече от 2м. от ствола на дървесният вид и създава предпоставки да течове и разрушаването им.

Ежегодно община Пазарджик провежда есенна и пролетна залесителна кампания в която се включват и заинтересовани граждани. Обновява се дървесната растителност не само в парковете и градините но и по протежение на уличната мрежа. За периода 2003г 2009 год. са засадени над 3 000 млади фиданки.

С изключение на Зона Парк ”Острова”и зона Парк „Стадиона”, които са относително голяма площ, всички останали озеленени площи са с малка площна големина и са концентрирани главно около градския център.Сравнително добра представителност на зелената система има в следните зони: Зона к-с „Марица Болницата”, Зона Център,Промишлена зона , зона кв.”Чиксалън”, зона кв. „Младост”, Зона Полицейското училище. Най-слабо озеленени са : Зона Гарата, Зона кв.”Махалата”, Зона кв.”Изток” и Зона кв.”Устрем”.

В началото на 2012 г, Община Пазарджик подготви и кандидатства с проект «Почистване, озеленяване и облагородяване на междублоково простраство на бул. «Княгиня Мария Луиза» №81-85 в гр.Пазарджик» за общини и кметства, които ще се финансират от ПУДООС по дейности на Националната кампания „За чиста околна среда” на тема „ОБИЧАМ ПРИРОДАТА – И АЗ УЧАСТВАМ”.

Обектът, с който община Пазарджик кандидатства с проект «Почистване, озеленяване и облагородяване на междублоково простраство на бул. «Княгиня Мария Луиза» № 81-85 в гр.Пазарджик»,се намира между два входа на жилищен блок и самостоятелна къща с непосредствен излаз на основна артерия в гр.Пазарджик – бул. ”Мария Луиза”. За община Пазарджик обекта е от съществено значение за промяната на цялостния облик на заобикалящата среда в района .

3. 
   Възможности за развитие
   

В по-голяма част от територията на града се отбелязват постояни превишения нормите на ФПЧ10 и запазваща се тенденция за превишаване СД НОЧЗ за ФПЧ10. Основен източник на замърсяване на въздуха е битовото отопление, транспорта и промишлеността .Шумовото замърсяване се причинява главно от транспорта.

Акустични замърсявания се отбелязват по основните пътни артерии, причинени главно от транспорта.

Съгласно Годишния доклад за състоянието на околната среда за 2011 г. на РИОСВ Пазарджик, р.Марица, от р.Тополница до вливането на р.Въча е в общо състояние- умерено лошо.

За подобряване качеството на водите, реализацията на проекта за разширените и модернизация на пречиствателна станция, вкл. и третично пречистване и рехабалитацията на водопроводната мрежа е от изключително значимост за цялата община.

Сериозно и системно замърсяване на водите, предназначени за питейно-битово водоснабдяване на част от Пазарджик се наблюдава във всички сондажни кладенци, изградени в землището на с. Ивайло. Наднормени съдържания в тях се установяват за нитратите (NO^-₃), сулфатите (SO^2-₄), а съдържанието на калций почти е равно на пределно допустимото.

На практика подземните води в обсега на всички населени места, са замърсени с фосфати.Необходима е рекултивация на всички закрити сметища, прилагане на добри земеделски практики за торене, екологосъобразно управление на отпадъците от рудодобивната промишленост, доизграждане на канализаците за отпадни води в селата и пречистване отпадните води от всички населени места , изграждане на пречиствателно станция за питейните води.

Замърсените с тежки метали почви на територията на общината са 3,1% от общия земеделски фонд. Не възстановимо замърсени са 0,2% от общия земеделски фонд, главно в землищата на с. Крали Марко – 402 дка и на селата Черногорово и Росен – 389 дка. В тези райони е необходимо въвеждане на ограничителни режими на земеползване за предотвратяване евентуално замърсяване на земеделската продукция.

Особена форма на нарушаване на терените се явява черпенето на инертни материали от речните корита, с което се нарушават речните русла, особено по р.Марица.. Кариерите, баластриерите и др. нарушени терени заемат около 0,3% от територията – около 190 дка.

Сметосъбирането и сметоизвозването е организирано за всички населени места.Основен метод за обезвреждане е депонирането.

Престои изграждане на ново Регионално Депо за неопасни отпадъци с.Алеко Констатниново.

Необходимо е изпълнение на проекта за закриване и мониторинг на действащато към момента депо за отпадъци ,въвеждане на система за домашно компостиране и система за разделно събиране на органичните отпадъци.

В срок до 14.07.2014 г. Община Пазарджик следва да изгради площадки за безвъзмездно предаване на разделно събрани отпадъци от домакинствата, едрогабаритни отпадъци, ОЧЦМ , опасни отпадъци.

Не е решен проблемът със залежалите пестициди.

От извършеният анализ са изведени следните рискови зони :

1. Зони с екологични проблеми, свързани с нарушения на земите и замърсяване на почвите : кариерите за инертни материали, нерегламентираните и нерекултивирани сметища по населени места,;

2. Зони с системни превишения на ПДК на ФПЧ 10 са следните зони: Център , Петковски квартал, ШЦ Юг, кв.Чиксалън, кв.Поликлиниката, ШЦ Североизток , кв.Вароша , ШЦ Запад;

3. Зони, подложени на наднормено акустично замърсяване : разположени са в коридор от 70-100 м, около интензивно натоварени пътни артерии- Зона к-с Марица-Болницата, зона ШЦ Юг, зона Петковски квартал, Зона Център, зона ПЗ Запад, зона кв.Чиксалън и зона Полицейското училище;

4.Зони със системно замърсяване на подземните води от нитрати, сулфати, и предназначени за питейно-битово водоснабдяване на част от Пазарджик се наблюдава във всички сондажни кладенци, изградени в землището на с. Ивайло.

5. Зони със замърсяване на подземните води с нитрати (NO^-₃ ) над ПДК – с-Цар Асен , с.Сбор ,с.Априлци ,с.Росен; с.Овчеполци, с.Тополи дол , с.Гелеменово , с.Сарая , с.Пищигово , с.Ивайло, с.Мало Конаре , град Пазарджик – северно от р. Марица , с.Огняново , с. Хаджиево , с.Братаница, с. Синитово , с.Алеко Константиново , с.Главиница , град Пазарджик – южно от р. Марица;

6. Зони със замърсяване на подземните води с фосфати (PO^3-₄) над ПДК - с.Цар Асен Сбор , с.Априлци, с.Росен, с.Овчеполци , с. Тополи дол , с.Пищигово , с. Ивайло,с.Мокрище и с.Алеко Константиново ;

7. Зони със замърсяване на подземните води със сулфати (SO ^2-₄) над ПДК – с.Сбор, сАприлци , с.Росен , с.Овчеполци , с.Гелеменово , с.Сарая , с.Пищигово , с.Ивайло , гр. Пазарджик – северно от р. Марица , с.Главиница;

8. Зона в умерено лошо общо състояние на повърхностните води : .р.Марица, от р.Тополница до вливането на р.Въча;

9.Зони със замърсявания на почвите с тежки метали са : части от землищата на с. Крали Марко ,с. Черногорово и Росен;

10. Зони с добра представителност на зелената система са : Зона к-с „Марица Болницата”, Зона Център,Промишлена зона , зона кв.”Чиксалън”, зона кв. „Младост”, Зона Полицейското училище;

11. Най-слабо озеленени зони са : Зона Гарата, Зона кв.”Махалата”, Зона кв.”Изток” и Зона кв.”Устрем”;

12 .Зони с повишен риск за риск за опазване на биоразнообразието : Всички ЗЗ по Натура 2000 и всички паркове и градини на територията, особено малките, подложени на антропогенен натиск.