СЕЛИЩНА МРЕЖА, УСТРОЙСТВО И ИЗГРАДЕНОСТ НА ГРАДСКАТА СРЕДА

Община Пазарджик е разположена в Южна България, в централната част на Горнотракийската низина, на север от планината Родопи, по поречието на река Марица. Тази част на Горнотракийската низина има напълно равнинен характер. Общината граничи със седем общини от Пазарджишка област, в т.ч.: общините Стрелча, Панагюрище, Лесичово, Септември, Ракитово, Пещера и Брацигово, както и с четири общини от Пловдивска област - Съединение, Стамболийски, Марица, Родопи.

Преобладават големите села с добре изграден жилищен фонд. Двадесет и две от тях са с население над 1000 души. По-големите села са: с. Мало Конаре (4754 жители), с. Ивайло (3198 жители), с. Огняново (2664 жители) и др.

По брой население Община Пазарджик се нарежда но 8 място сред останалите общини в страната. Постоянното й население към 2011 г. е 114 817  души²⁹, като около 60 % от тях живеят в гр. Пазарджик. В трудоспособна възраст са 57 % от населението.

Административно Община Пазарджик обхваща 27 кметства, 4 кметски наместничества, с административен център (общински и областен) гр. Пазарджик. Географското положение на община Пазарджик определя наличието на развити пътно транспортни комуникации, дистрибуция и търговия, както и дейности, обслужващи трансфера на товари, стоки, информация, хора и услуги.

Транснационалната инфраструктура на Община Пазарджик включва:

• 
  Част от Евроазиатския транспортен коридор №8, свързващ Западна Европа с Близкия Изток и средна Азия по трасето Лондон – Калкута;
  
• 
  Международната автомагистрала “Тракия”, като участък от европейския път Е-80, свързва общината със Западна Европа и Азия;
  
• 
  Транспортен коридор № 8, свързващ Черно море с Адриатическо море.
  
• 
  Главната южна международна ЖП линия СЕ 70, свързваща Централна Европа и Азия, която осигурява достъп до пристанищните комплекси на Черно море – Бургас и Варна.
  
• 
  Пазарджик отстои на 36 км. от летище Пловдив и на 310 км. от пристанище Бургас.
  

Град Пазарджик се намира в стратегическия Южен централен район (ЮЦР). Района е разположен по направленията на европейските транспортни коридори, на южната граница на страната и притежава добре развитата мрежа от регионална и местна транспортна инфраструктура, които са и потенциал за трансграничното, междурегионално и транснационално сътрудничество и позициониране.

Пазарджик (71 979 д.) е най-големият град на територията на общината и има доминираща роля сред разположените 32 населени места, от които 1 градски център (град Пазарджик) и 31 села с общо население 42 838 д. (Алеко Константиново, Априлци, Братаница, Величково, Гелеменово, Главиница, Говедаре, Дебръщица, Добровница, Драгор, Звъничево, Ивайло, Крали Марко, Ляхово, Мало Конаре, Мирянци, Мокрище, Овчеполци, Огняново, Паталеница, Пищигово, Росен, Сарая, Сбор, Синитово, Тополи дол, Хаджиево, Цар Асен, Црънча, Черногорово и Юнаците).

За взаимодействията на Община Пазарджик на регионално ниво са от значение и вътрешнорегионалните различия, изразяващи се в степента на урбанизация (Пазарджик е сред петте града на ЮЦР с население над 50 000 д.) и наличието на 63 % от населението живеещо извън градовете – центрове на области³⁰. Различията (по демографски, икономически, социални и инфраструктурни показатели) между ЮЦР и останалите райони от ниво 2 се дължат предимно на град Пловдив, а столицата с нейния агломерационен ареал доминира в националното пространство.

Съгласно Националната стратегия за регионално развитие (НСРР) за периода 2012-2022 г.³¹, през Пазарджик преминава една от основните оси на урбанизационно развитие (София - Пазарджик – Пловдив - Свиленград). Основните оси на развитие изявяват транспортните направления Пазарджик - София и Пазарджик - Пловдив, а второстепенните са по направленията Пазарджик – Панагюрище, Пазарджик – Пещера – Батак - Доспат и Пазарджик – Велинград - Разлог - Гоце Делчев – Илинден.

Град Пазарджик има уникална пространствена рамка – от север, запад и от юг тя се формира от планини³², които не ограничават възможностите му за териториално развитие поради обширността на равнината. Градът е компактен и изцяло разположен в равнината, по двата бряга на река Марица. Поради разположението на главната транспортна ос в района- Автомагистрала Тракия и най-удобното направление по посока на София, основните движения през Пазарджик са с направления север – юг и север – изток, като второто не съвпада с исторически установилата се „глобална“ комуникационна ос на развитие изток - запад³³. Тази ос е натоварена със символичната роля на връзка между изтока и запада, между Европа и Азия, между ЕС и потенциалната бъдеща страна - членка на ЕС – Република Турция. Планините на север и юг определят направленията на „природната ос“, която съвпада най-общо с долината на р. Марица. Това е локалната културна, историческа, стопанска и енергийна ос. Направлението север – юг определя зоните на извънградския отдих³⁴. Възникнал тангенциално на градската структура и развил се по протежение на река Марица, ж.п. ареалът днес се явява сериозен делител за града по отношение на най-южния му жилищен квартал (кв. Гарата).

В пространствената структура на Община Пазарджик се отличават няколко концентрични зони, в зависимост от историческия етап на развитие на територията, характера на застрояването и природогеографските условия: централна градска част (ЦГЧ) с вътрешния град, периферен град и околоградски район. Територията на град Пазарджик е условно е разделена на две основни функционални зони – жилищна (северно от река Марица) и индустриална (южно от реката). В коритото на река Марица е разположен върху естествен остров най-големият градски парк – „Остров Свобода”. Другият голям градски парк е разположен в северната част на града – западно от изходящата артерия към автомагистрала Тракия.

В централната градска част (ЦГЧ) са концентрирани административни, управленски, културни и представителни функции от общоградско и регионално значение, както и малък процент жилищни функции. Зоната се характеризира с висока плътност и интензивност на застрояване, средна етажност около 3 етажа и добре проведена, рехабилитирана транспортна и инженерна инфраструктурна мрежа.

Външната зона на Околоградския район обхваща Пазарджишкото поле и полите на северните и южните оградни планини. Територията е слабо урбанизирана и съдържа разпръснати селища от селски тип. Последните са малки и формират междуселищна мрежа, която покрива плътно полето със средни междуселищни отстояния от около около 3 – 4 км.

В Община Пазарджик³⁵ урбанизираните територии са доминирани от градския и икономически център на град Пазарджик, а близостта до столицата влияе благоприятно на икономическото развитие на селата Звъничево, Мокрище, Главиница, Алеко Константиново, Огняново, Мало Конаре, Ивайло и Гелеменово.

В границите на Област Пазарджик се е формирала зона на активно влияние, в която влизат всички общини (Брацигово, Пещера, Батак, Септември, Белово, Лесичево, Панагюрище и Стрелча), с изключение на общините Велинград и Ракитово, които са тясно свързани икономически и пространствено с град Пазарджик.

Активните междуселищни връзки оказват влияние върху пространственото развитие на Пазарджик, като най-голямо въздействие оказват ежедневните трудови миграции (ЕТМ). С развития си производствен и обслужващ потенциал София привлича и дава заетост и на трудоспособните лица и от други съседни области, сред които и Пазарджик. ЕТМ се извършват и по посока на град Пловдив, който се намира само на 37 км. разстояние. Между последния град и Пазарджик има редовен железопътен и автобусен транспорт, но голяма част от ЕТМ се осъществяват и посредством лични автомобили.

Рехабилитацията на най-рано изградения участък на автомагистрала Тракия, модернизацията на железопътната линия София - Пазарджик - Пловдив, поетапното изграждане на околовръстен път на Пазарджик както и отделни участъци от републиканската пътна мрежа до 2020 г.³⁶ ще изиграят важна роля за повишаване на свързаността и икономическото значение на района и ще окажат влияние върху зоната на влияние на гр. Пазарджик. Реализацията на проектите, залегнали като основни приоритети за изграждане на пътната инфраструктура на Република България до 2020 г. ще допринесе съществено за кохезията на района и качеството на живот в него, като осигури намаляване на времето за пътуване до областния град, вследствие оптимизация на конкретно пътно трасе, подобряване достъпа до здравеопазване, намаляване на транспортните разходи на доставка на стоки, по-безопасно и комфортно пътуване, екологичен комфорт и др. Ще настъпят значителни промени и на локално (общинско) равнище по отношение на достъпа до общинския център, вследствие реализацията на всички приоритетни проекти за изграждане на пътната инфраструктура до 2020 г. в Южен централен район, и в частност, в зоната на влияние. Много вероятно е, със развитието на инфраструктурата тя да продължи периодично да се разширява, като следва изпълнението на главните цели и приоритетните мерки за изграждане на пътната инфраструктура на страната. Тази проблематика по отношение на околовръстния пръстен на Пазарджик е третирана и в разработки (схеми) към ОУП на град Пазарджик (2006 г.).

Околоградският район, в който са 31-то села, представлява ценен териториален ресурс за бъдещото развитие на Пазарджик. За да се ограничи „разстилането на градската територия³⁷” се налага потребността ѝ от активна политика, насочена към:

• 
  обновяване и уплътняване в територията на града в строителните му граници заложени в ОУП (2006 г.);
  
• 
  обновяване и уплътняване на териториите за обитаване в околоградския район, и осигуряването на бързи и удобни връзки с градското ядро.

  Град Пазарджик е побратимен град със следните градове:

  
  

• 
  Аеродрум, Република Македония
  
• 
  Ал Салт, Йордания
  
• 
  Борисов, Беларус
  
• 
  Драма, Гърция
  
• 
  Ставропол, Русия
  
• 
  Татабаня, Унгария
  
• 
  Тхай Бин, Виетнам
  
• 
  Уест Бенд, САЩ
  
• 
  Чехов, Московска област, Русия
  

Политиките на община Пазарджик по отношение на развитието на селищната мрежа, както и на устройството и изграждането на средата са определени в Общински план за развитие на Община Пазарджик за периода 2007 – 2013 г. и в Общ Устройствен план на град Пазарджик (2006 г.).

Визията на Общинския план за развитие на Община Пазарджик (2007 – 2013 г.) общо може да се систематизира по следния начин: „Устойчиво икономическо развитие - утвърждаване на интензивно и екологосъобразно земеделие; прилагане на високите технологии в индустриалното производство; създаване на привлекателна инвестиционна и иновационна следа; увеличаване жизнения стандарт на населението в общината.”

Формулирани са следните основни стратегически цели:

• 
  хармонично развитие и използване на природните и човешките ресурси.
  

• 
  повишаване на благосъстоянието на хората, без да се накърнява правото на бъдещите поколения за здравословни условия на живот, труд и обитаване.
  

• 
  съчетаване на целите на икономическото и социалното развитие с изискването за запазване и подобряване на качеството на околната среда.
  

• 
  съхраняване на историческите и културни традиции и осигуряване на приемственост между поколенията.
  

• 
  съхраняване и доразвиване на всички положителни процеси и тенденции, които са благоприятни за устойчиво развитие.
  

Предвижданията на ОУП на град Пазарджик (2006 г.), касаещи селищната мрежа и устройство са свързани със изграждане на обходи – околовръстен пръстен на града, който цели облекчаването и улесняването на трафика в града и транзитния поток от автомобили, преминаващ към настоящия момент през централната градска част. Изграждането на тези обходи ще увеличи мобилността, ще съкрати времето за придвижване и ще допринесе за икономическото развитие.

Селищната структура на град Пазарджик е компактна поради географските дадености, а именно релефа на равнината. Град Пазарджик се смята за най-равния град в България. Най-високата кота е 208,80 в северната част на града, най-ниската е 203,20 в югоизточната част. „По-големия” наклон на терена от север на юг към реката е 0,23%, а по-малкия наклон на терена, в посока запад-изток, успоредно на реката е 0,06%. Единственият ограничител на териториалния ресурс на града е високата категория на обграждащите го земеделски земи (I-III кат.). Транспортната инфраструктура е един от основните приоритети за града и трябва да се поддържа, тъй като достъпът до различните квартали на Пазарджик и близките градове и села се извършва по вече изградени пътища.

Природните дадености в района могат да бъдат разгледани от към благоприятните и неблагоприятните им страни по отношение на отделни отрасли на регионалната икономика на общината.

Като благоприятни страни на географското положение на общината по отношение на градската среда могат да бъдат изброени³⁸:

• 
  Релефът на общината е равнинен. Надморското равнище варира от 190 до 370 м., като надморската височина на град Пазарджик е 205 м. Релефът позволява широка транспортна достъпност и отвореност на града и обграждащите го села.
  
• 
  Пазарджишката област се намира на трасето на Трансевропейските коридори № 8, № 9 и № 10 - това дава възможност за бързо и ефикасно транспортиране на произведените в общината и областта стоки, предвидени за износ по направление на ЕС или Централна Азия, като същевременно представлява и предпоставка за развитие на услугите и наличието на малки и средни предприятия. Интензивният трафик на товари, автомобили, хора, капитали, информация и услуги стимулират изграждането на Свободни икономически зони, транзитни складове, обслужващи дейности, сервизи, търговски обекти, банки, борси, тържища, интернет центрове. Географското положение на община Пазарджик определя наличието на предпоставки за приоритетно развитие на пътно транспортните комуникации, дистрибуцията и търговията, както и дейности, обслужващи трансфера на товари, стоки, информация, хора и услуги.
  
• 
  Коритото на река Марица затруднява транспортните връзки между двете части на града, поради съществуващите премоствания само на 3 места (1 изцяло пешеходен мост до парк Остров Свобода и 3 автомобилни, свързващи двата бряга на река Марица). Въпреки това реката може да служи като стимулатор за градски отдих, доставяйки емоционална наслада на жители и посетители, така и за екологично чистата градска среда, подобрявайки микроклимата. Водата на реката е важен ресурс на град Пазарджик, който към момента не се използва ефективно.
  
• 
  Плодородната земеделска земя е основния ресурс на селищната структура на град Пазарджик. Правилното й използване като инструмент за постигане на икономическа стабилност и конкурентоспособност предполага устойчиво развита градска среда.
  

• 
  ПЗ ДАП – поради наличие на изоставени или неусвоени територии, използване на стария сграден фонд. Зоната е разположена на входно-изходната артерия на града от Автомагистрала Тракия.
  
• 
  ПЗ Запад – поради наличие на изоставени или неусвоени територии и сграден фонд, използване на стари технологии за производство; Зоната е разположена до една от входно - изходните артерии на града в близост до шосето към Автомагистрала Тракия.
  
• 
  Основна производствена зона – наличие на изградена инфраструктура; наличие на свободни терени и сгради; добро пространствено ситуиране в структурата на града; жп достъп до зоната;
  
• 
  Крайречните територии – включва контактните зони на града с река Марица;
  
• 
  Ромски квартал Махалата – нужда от изграждане на вторичен обслужващ център, подобряване на жизнената среда, създаване на работни места;
  
• 
  кв. Запад, жк. Устрем, кв. Ябълките и кв. Изток – подобряване на средата за живот, саниране на жилищните сгради, зараждане на вторични обслужващи центрове.;
  
• 
  ЦГЧ и квартал Вароша – нужда от подобряване на градската жизнена среда във втория, повишаване на енергийната ефективност на административните сгради, създаване на туристически маршрути в двете зони и към природните забележителности в околностите на града.