Цели и политики на Община Пазарджик

Политиката на Община Пазарджик в жилищната сфера е насочена предимно към санирането и енергийната ефективност на жилищните сгради в панелните комплекси. Към момента са санирани няколко отделни многофамилни жилищни сгради от панелен тип в различни части на града.

Община Пазарджик не провежда мониторинг върху състоянието на сградния фонд. Предвид преобладаващия процент частна собственост, Общинската администрация предприема различни санкции и кампании по информиране на гражданите и стимулирането на:

• 
  поддръжката на жилищния фонд по отношение на състоянието на конструкцията и техническа обезпеченост;
  
• 
  енергийната ефективност на сградите;
  
• 
  външния вид на сградите.
  

Към настоящия момент Община Пазарджик не предвижда разработването на проекти за стимулиране на енергийна ефективност на жилищните и частните сгради.

Незаконното жилищно строителство в град Пазарджик по данни на Общината е овладяно с изключение на ромския квартал Махалата. В Общинската администрация има отдел който работи с РДНСК. Масовите случаи на незаконно жилищно строителство се наблюдават на територията на ромския квартал Махалата, където са правят опити по овладяването на проблема, но проблема остава актуален.

По отношение на социалните жилища, Община Пазарджик е изградила напълно 2 квартала с еднофамилни жилища на 2 етажа на границата между ромския квартал Махалата и квартал Ябълките. Други 3 квартала със социални жилища в съседство остават незавършени поради липса на финансиране и съдебни спорове между изпълнители и поръчител. Предвижда се след приключването на съдебния спор незавършените жилища да бъдат продадени на частни лица.

• 
  За град Пазарджик има изготвена Стратегия за управление и разпореждане с общинска собственост за периода 2011-2015 г., която е съобразена с нормативните изисквания в страната - Конституцията на Република България, Закона за общинската собственост и нейните подзаконови нормативни актове, Закона за местното самоуправление и местната администрация.
  
• 
  Документът има за цел да бъде основа за подобряване на плановата дейност на общинската администрация и разработването на годишни и международни програми за ефективно и рационално управление и разпореждане с недвижими имоти и общинска собственост.
  
• 
  Общинкият фонд е разпределен по видове в текста на самата стратегия и включва общо 778 апартаменти и 36 къщи общински жилища, от които: Фонд "Под наем" - 230, Фонд "Резервен" - 30, Фонд "Ведомствен" - 8, жилища за продажба, замяна и обезщетяване на бивши собственици, чийто имоти са отчуждени за жилищни нужди - 508 и „Наблюдавани жилища” – 2.
  
• 
  Установено е, че Общината не разполага с достатъчно общински жилища, за да бъдат удовлетворени всички нуждаещи се граждани
  
• 
  Общинският жилищен фонд е стар и амортизиран с преобладаваща конструкция - едропанелно строителство. Средствата, които се получават от наеми не са достатъчни за поддръжката на жилищния фонд. Има тенденция за ежегодно увеличение на сумата за ремонти и поддръжка.
  
• 
  В Стратегията е изразена политика за увеличаване на жилищния фонд с изграждане на къщи за ромското население посредством различни финансови инструменти.
  

На базата на експертни оценки в общинската администрация са определени основните проблеми, свързани с жилищния фонд в града:

• 
  възрастта на жилищния фонд (предимно в централната част на града и широкия център);
  
• 
  панелните сгради и техния срок на експлоатация (жилищните комплекси предимно в периферните квартали);
  
• 
  санирането на многофамилни жилищни сгради (във връзка с проблеми на кооперирането на съсобствениците);
  
• 
  земетръсните изисквания на сградите, строени преди 1986 (появата на Наредбата, Пазарджик се намира в земетръсна зона с предполагаема VIII сеизмична степен⁴⁴).
  

Не се стимулира активно прилагането на енергоефективни мерки за подобряване качеството на сградите. Повечето дейности са частни иницативи и се инициират от собствениците. Поради липсата на по-голям процент общински жилища, община Пазарджик се намесва в процесите на обновяване на жилищния фонд предимно чрез кандидатстване по оперативни програми в предходните години, които да подпомагат гражданите, които желаят да инициират енергоефективни дейности по техните домове.

По-неясен е проблемът с възрастта на сградите и земетръсните изисквания. Трудностите по определяне на дейности и мерки отново се дължат на преобладаващата частна собственост. Предприемат се дейности предимно при опасни сгради. Все още липсва конкретен подход за справяне с тези проблеми.
8.3.2. Потенциали за развитие

Обществено-политически и управленски

Необходимостта от ясна жилищна политика се усеща осезаемо не само по отношение на цялата страна, но и на отделните местни нива. Важно е да се потърсят инструменти за провеждане на основните дейности по жилищната благоустроеност, достъпност, качество на строителството. Добре е да се повиши информираността сред гражданите по отношение на изискванията за качествена среда и жилища, да се търсят техники за стимулиране на собствениците да участват в изграждането на жилища с висок стандарт. Важно е да се създаде по-ефективна комуникация между общинската администрация и населението, да се търси координираност на дейностите и желанията.

Основен аспект е социалната жилищна политика, която е слабост за повечето български градове. Освен ниската наличност на общински жилищен фонд, затруднения има предимно с възможностите и изискванията за настаняване на хората в социални жилища. Важно е да се търсят начини за улесняване на процедурите, увеличаване на избора и възможностите, което от своя страна може да се случи, ако се изградят повече общински жилища. Тази част от политиката е важна за привличане на млади семейства с по-ниски доходи, като им се оказва по-голяма подкрепа в желанието им да имат достъпно жилище и им се дават повече възможности за избор. Важен момент е и интегрирането на социалните групи в среда с качествени жилища, които да предоставят основните удобства за живеене.

Изграждането на социални жилища е предизвикателство за повечето институции и общини. Пазарджик вече има полуреализиран проект в тази посока, но все още не успява да постигне положителни резултати. Осъществяването на проекта в ромския квартал „Махалата” е замразено поради спряно финансиране и съдебни спорове с изпълнителите. Основно предизвикателство е осъществяването на диалог и консенсус между управляващите и населението, да се предоставя по-добра информираност и прозрачност за различните проекти. В тази връзка е необходимо освен изграждането на сгради да се създават механизмите и принципите, по които те ще бъдат експлоатирани и предоставяни на населението.
Демографски

Предвижданията за лек спад в броя на населението не предполагат необходимост от увеличаване на жилищния фонд. Важно е да се овладеят инвестиционните интереси по уплътняване на застрояването с многоетажни кооперативни жилищни сгради най-вече в централните градски квартали. За територията на град Пазарджик, където категорията на земеделските земи около града е предимно от I и II категория⁴⁵, е необходимо да се следи и контролира разрастването на урбанизираните територии спрямо извънградските, за да се предотвратят негативни процеси на прекомерно разширяване на градската територия и загуба на ценни земеделски земи. Добре е преди определянето на нови терени да се помисли за възможностите за усвояване и обновяване на съществуващ необитаем сграден фонд, което освен това ще спомогне за решаването на повече проблеми.

Пространствените фактори са свързани със свободните терени за изграждане на жилища, природните условия и климата, характеристиките на релефа и съответните геоложки изисквания за строителство. При заемането на нови терени с жилища е важно да се спазват ограниченията и спецификите, които налага разположението на град Пазарджик, а именно:

• 
  Близостта до Защитените територии на НАТУРА 2000 в и около града и контрол върху тяхното натоварване;
  
• 
  Съществуващите подпочвени води на територията на града (на дълбочина около 4 м.⁴⁶);
  
• 
  Равнинният релеф благоприятства урбанизирането на територията.
  

• 
  Климатичните характеристики на територията допринасят за качеството на обитаване;
  
• 
  Като цяло не се наблюдава влошена екологична обстановка. След неуспешното приватизиране на големите производствени предприятия се наблюдава прекратяване на целогодишното влошено състояние на атмосферния въздух. Проблем е влошеното състоянието на последния през зимните месеци, което се дължи на масовото използване на твърдо гориво от населението за отопление.
  
• 
  След пускането в експлоатация на ПСОВ през 2009 г. се наблюдава намаляване на замърсяването на водите на река Марица;
  
• 
  Замърсявания на жилищните територии се констатират и по отношение на интензивния трафик по ключови кръстовища и входните пътни артерии, но се очаква предвижданията и мерките на общината в тази връзка да допринесат до намаляване на въздействието.
  

• 
  Повечето квартали притежават много добра инфраструктурна осигуреност и обслужване, с изключение на липсата на канализационна мрежа в по голямата част на квартал „Махалата” и квартал „Гарата”;
  
• 
  Необходимо е подобряване на качеството и поддръжката.
  

• 
  Необходимост от повишаване инициативността на населението по отношение на желанието за изграждане на здрава жилищна среда.
  
• 
  Увеличаването на икономическата активност чрез различни оперативни програми дава добра основа за изграждане на качествен жилищен фонд в град Пазарджик.
  
• 
  Като цяло сградния фонд в Пазарджик е в добро състояние - старите сгради са нисък процент, голям процент жилища са благоустроени.
  
• 
  Основно физическото състояние на сградите е фактор за определяне на местата за въздействие. Освен това някои икономически показатели също могат да окажат значение. Фактор е и местоположението - близостта или отдалечеността от централната част, от важни административни и обществени услуги. Нивото на достъпност и качеството на околната среда и услугите също са важни за избора на приоритетни територии за въздействие.
  

• 
  Площад Константин Величков - „Тортата” централният градски площад, обграден изцяло с рамка от административни и обществени сгради (Драматично-куклен театър „Константин Величков”, Профсъюзен дом, Поща, Младежки дом, Регионален исторически музей и Градска художествена галерия „Станислав Доспевски” (в обща сграда) и доходно здание на църквата Света Богородица - „Старата поща”). Нивото на площада е снижено спрямо околния терен. Площадът е изцяло пшеходен, богато озеленен, оформен е от водна каскада, сцена за изяви на открито, паркова част и място за игри на шах на открито, детска площадка и др.;
  
• 
  Площад Съединение - оформен от сградите на МВР Пазарджик, нефункциониращото градско кино „Млада гвардия”, възстановената през 2010 г. градска часовникова кула (построена през 1741 г.) и търговски сгради. В площадното пространство е включен фонтан и места за почивка. Площадът е добре озеленен. В непосредствено съседство се намира градската градина на Пазарджик. Площадът е изцяло пешеходен;
  
• 
  Площад Възраждане – ситуиран пред сградата на Община Пазарджик и хотел Тракия, част от който е оформена като малък парк (Тракия) и паркинги. През площада преминава автомобилно движение, а пешеходното пресичане е облекчено посредством светофарна уредба и ограничител на скоростта;
  
• 
  Площад Васил Левски, чиято рамка включва сградата на бившия „ГУМ” (Градски универсален магазин), закрит плувен басейн, спортна зала Васил Левски, хотел Елбрус и търговски сгради (недвижими културни ценности). Нивото на площада е повдигнато спрямо околния терен и под него е изграден подземен паркинг. На площада има паметник на Васил Левски и развлекателни заведения. Площадът е изцяло пешеходен, озеленяването е нискостеблено;
  
• 
  Площад Бесапара – предгаровия площад на жп гара Пазарджик. Представлява голям паркинг, обръщало за колите на масовия обществен градски транспорт и около 50% от площта му е заета от тревна площ, без дървесни видове.
  

• 
  Всички централни площади, попадащи в пешеходната зона на град Пазарджик са били обновени, ремонтирани и облагородени през периода 2009 – 2011 г. по Оперативна програма Регионално развитие (пл. Константин Величков, пл. Съединение, пл. Васил Левски и отчасти пл. Възраждане). Тези площадни пространства изпълняват активно функциите си на социални пространства, а някой и като места за краткотраен отдих. Състоянието на градския дизайн при изброените четири площада е добро а нивото му е високо;
  
• 
  При площад Васил Левски има нужда от допълнително озеленяване;
  
• 
  Площад Бесапара е в най-тежко физическо състояние. Площадното пространство се нуждае от облагородяване и обновяване. Към настоящия момент изпълнява главно функции на паркинг и неподържана зелена площ (заета от плевелна растителност).
  

Парковете и обществените градини в град Пазарджик са следните:

• 
  Парк „Остров Свобода”;
  
• 
  Парк „Стадиона”;
  
• 
  Градска градина
  
• 
  Парк „Псиковец”
  
• 
  Парк при градския плаж
  
• 
  Градина на църквата Света Богородица
  
• 
  Градина на читалище Виделина
  
• 
  Парк „Поликлиниката”
  
• 
  Градина пред хотел Тракия
  
• 
  Парк на Минералната баня
  
• 
  Градина при ДКЦ Ескулап
  
• 
  Други малки озеленени междублокови/междукооперативни и вътрешноквартални пространства
  

Всички градски паркове и градини са облагородени, елементите на градския дизайн могат да бъдат заменени с по-атрактивни и отличителни, създаващи предпоставки за социална активност или участие на гражданите в изграждането, промяната или ползването на пространствата. Специфично за Община Пазарджик е наличието на парковете и градините с историческо значение и с типично композиционно и естетическо изграждане. Те се регистрират, устройват и опазват при спазване на нормативите на Закона за културното наследство. Недоброто състояние налага разработването на програма за опазването и възстановяването им.

• 
  Централната част на града, заключена между улиците: бул. Генерал Гурко, ул. Екзарх Йосиф и ул. Хан Крум, е превърната в пешеходна зона през 1980-те години. Обновена е в периода 2009 – 2011 г. заедно с цялата пешеходна зона по Оперативна програма Регионално развитие. Елементите на градския дизайн за цялата зона са еднакви и са в много добро състояние;
  
• 
  Улица Димитър Петков в частта от бул. България до бул. Княгиня Мария Луиза също е оформена като пешеходна зона през 1970-те години. Трасето на пешеходната улица е снишено спрямо околния терен. Свободният достъп на автомобили в пешеходната зона е довел до нарушаване на настилките и озеленяването. Намира се в незадоволително физическо състояние;
  

• 
  Ключови обществени центрове в гр. Пазарджик са сградата на общината, областната управа, Драматичен театър Константин Величков, зала Маестро Георги Атанасов, Регионален исторически музей Пазарджик, „Старата поща”, ж.п. гара Пазарджик, Младежки дом, Градска художествена галерия Станислав Доспевски, Регионална библиотека Никола Фурнаджиев, МБАЛ Пазарджик, читалища, музеи, храмове, спортни комплекси, училища и детски градини;
  
• 
  Всички важни обществени центрове са разположени в обособения център, по важните комуникационни оси и с удобен пешеходен достъп. Повечето от тях са в добро физическо състояние, санирани (училищата и детските градини) и обновени основно или частично (Театър, сградата на общината, почти всички училища и детски градини, голяма част от спортните комплекси, зали и съоръжения, читалище Виделина, храмовете, музеите и галериите). Предстои или е в ход обновяване на сградите на Драматичния театър, Младежкия дом, жп гара Пазарджик, изграждане на нова автогара;
  
• 
  Поради отдалечеността на жп гара Пазарджик от централната част на града и жилищните квартали, до нея е осигурен редовен обществен транспорт, които улеснява ползването ѝ.
  

Такива места са кръстовища, пространства, сгради и обекти, генериращи засилен автомобилен и човекопоток - централни спирки на градския транспорт в ЦГЧ, кръговите кръстовища на входно-изходните артерии, кръстовищата по големите булеварди.

Състояние:

Централните спирки на градския транспорт са в добро състояние, съществува сегрегация на градски елементи и пространства поради липса на интеграция на пешеходните потоци, особено на кръговите кръстовища и при булевардите с преградна разделителна ивица.

Регламентираните пешеходни пресичания на автомобилното движение са ключови за намаляване на конфликтите между хора и автомобили. Пазарджик не притежава подлези, с изключение на подлеза под жп линията при гарата, който не функционира и е в тежко физическо състояние. Повечето пресичания на големите булеварди и главните улици (главно обновените от Община Пазарджик през последните години- вж точка 13 от Анализа) са пригодени за хора в неравностойно положение посредством рампи. В обновената пешеходна зона в централната градска част са изградени настилки за ориентиране на хора в неравностойно положение със зрителни проблеми.

Това са местата, сградите и обектите, които привличат и концентрират човешкия поток, знакови са, ясно изразени в пространството, насочват погледа или посоката на движение, притежават важна обществена функция. Тези места генерират различни дейности, привличат и предразполагат към контакт и комуникация. В Пазарджик по-известни такива места са:

• 
  Площада пред Общината (пл. Възраждане), на който се провеждат изпращанията на абитуриентите и представлява традиционно място за срещи на гражданите от всички възрастови групи;
  
• 
  Площад Константин Величков, на който се провеждат концерти и събития на открито;
  
• 
  Парк Остров Свобода (Острова) - любимо място сред жителите и гостите на Пазарджик за разходка, спорт или развлечения. Традиционно място за провеждането на спортни инициативи и Бирфест;
  
• 
  Кръстовището на ул. Търговска и ул. Асен Златарев (Колоната) – едно от традиционните места за среща на жителите на Пазарджик.
  

Основният поток от населението на град Пазарджик се концентрира през почивните дни в летния сезон в парковете и градините на града и в развлекателните заведения в ЦГЧ. Парк Остров Свобода е едно от най-активните места, поради своята големина и разнообразни дейности, застъпени в нея.

В околностите на града най-посещавани са близките склонове на Родопите, предимно с. Дебращица и местността Добра вода, където се съчетава горски отдих с възможност за други развлечения. С голям потенциал, като места за ежедневна и седмична почивка, се открояват курортните местности в Родопите (Цигов чарк, Розовски врис, Св. Константин, Васил Петлешков и др.), както и няколкото открити басейна, в това число и с минерална вода, в околностите на града (на Бошулско шосе, в с. Варвара и до град Белово). Тяхната благоустроеност и пригоденост за съответните дейности на високо ниво.
9.1.9. Спортни съоръжения

Основните спортни съоръжения в град Пазарджик са следните:

• 
  Спортна зала Васил Левски – третата по големина в страната, в задоволително физическо състояние;
  
• 
  Закрит плувен басейн – в отлично физическо състояние, след направен основен ремонт и саниране на сградата от Община Пазарджик;
  
• 
  Стадион Любен Шкодров – не функционира, в тежко физическо състояние;
  
• 
  Стадион Георги Бенковски – създаден за временно ползване, до обновяването на предишния. В незадоволително физическо състояние;
  
• 
  Спортна зала Хебър – в незадоволително физическо състояние;
  
• 
  Стадион в квартал Младост – футболна площадка и писта за бягане, в лошо физическо състояние;
  
• 
  Колодрум със спортни площадки и игрища в парк Остров Свобода – в отлично физическо състояние, след направен ремонт през 2009 - 2010 г.;
  
• 
  Площадка за фитнес на открито, създадена през лятото на 2012 г.;
  
• 
  Тенискортове в парк Писковец – в добро физическо състояние;
  
• 
  Зона на здравето – открити плувни басейни, футбулно и други игрища, спортна зала и парк. Открития плувен басейн с олимпийски размери и плувният басейн с трамплин за високи скокове се намират в много тежко физическо състояние. Спортните площадки и игрища на открито със съблекални помещения са обновени през 2010 г. Спортната зала се намира в тежко състояние и към момента не функционира.
  

Най-известните и активни места за срещи в Пазарджик са популярни предимно сред местното население и по-малко сред гостите на града. Най-емблематични са "Часовника" на „Старата поща”, „Колоната” на кръстовището на ул. Асен Златарев и ул. Търговска, и "Чешмичката на Тракия" на площад Възраждане. Други популярни места са Лъвът пред сградата на ТДА Пазарджик, читалище Виделина и градинката пред Регионалната Здравноосигурителна каса.

Местата за срещи се открояват с висока концентрация на човешки поток и имат важна роля в ежедневието на гражданите, затова техния облик и въздействие са изключително важни за идентичността на града.
9.1.11. Качество на градския дизайн

Градският дизайн като качество е различен в отделните части на града. След реконструкцията на Пешеходната зона в ЦГЧ и Парк Остров Свобода, тяхната привлекателност значително се е увеличила. Новите елементи създават по-приятна атмосфера за граждани и посетители. Необходимо е тази тенденция да се разпространи към целия град, защото повечето територии все още изпитват липса на качествени елементи на градския дизайн, но и на градското обзавеждане като цяло. Важно е освен качество да се търси удобство, достъпност за всякакви групи хора и безопасност.

Градският дизайн е важен за комфорта и възприемането на средата. Повече разнообразие или създаване на определена идентичност би могло да обогати облика на града.