Програма "Регионално развитие"

5. 
   Околна среда
   

1. 
   Анализ на състоянието (описание, изводи/оценка на състоянието)
   

Основно място в приоритетите и специфичните цели на Общинския план за развитие 2007-2013 заема балансираното и устойчиво развитие на общината, свързано с опазването на околната среда и екологосъобразно използване на природния потенциал за развитие.

• 
  Съществените проблеми за решаване, свързани с околната среда са формулирани главно в следните цели :
  
• 
  Съхраняване на богатия и разнообразен природен потенциал;
  
• 
  Предотвратяване на появата на заплахи за нарушения на екологичното равновесие;
  
• 
  Осигуряване възможност за извличане на икономически ползи от благоприятстващите природни дадености;
  
• 
  Повишаване ролята на общината, социалните партньори, частния капитал, неправителствените организации и др. за запазване на екологичното равновесие и изготвяне на програма за управление на процесите по екология.
  

• 
  Усъвършенстване на управлението за очистване на територията от твърдите отпадъци;
  
• 
  затваряне и рекултивиране на старото депо за твърди и строителни отпадъци и отваряне на ново;
  
• 
  дейности по контрол и поява на нови нерегламентираните сметища в населените места от региона;
  
• 
  рекултивация на замърсени терени
  
• 
  инвестиции и укрепване на предприятията за сметосъбиране, сметоизвозване и обработка на отпадъците;
  
• 
  въвеждане на разделно събиране на битовите и промишлени отпадъци;
  
• 
  Очистване на водите от замърсяване
  
• 
  изграждане на система за защита на общинските водни площи;
  
• 
  изграждане на съоръжения за очистване и контрол на промишлените отпадни води;
  
• 
  очистване на отпадните води чрез изграждане на пречиствателни станции;
  
• 
  изграждане и рехабилитация на водоснабдителната мрежа за питейно водоснабдяване;
  
• 
  разширение и реконструкция на канализационната система във всички населени места в общината ;
  
• 
  Очистване на въздуха
  
• 
  задължаване на предприятията за монтаж на пречиствателни съоръжения срещу вредни емисии на въздуха;
  
• 
  екологосъобразен транспорт и контрол на частните МПС;
  
• 
  действия срещу нарушителите на хигиенноохранителните зони;
  
• 
  възстановяване и увеличаване на горския фонд, опазване на горите от пожари;
  
• 
  възстановяване на речната екосистема;
  
• 
  увеличаване и укрепване на зелената зона по поречието на р. Марица и превръщането и в място за отдих, спорт познавателен туризъм и природозащитно образование;
  
• 
  въвеждане на системност в провеждането на основните дейности по поддържане на зелената система: нови засаждания, зацветяване, поддръжка на фитосанитарното състояние на дървесната растителност, коситба, поливане, растителна защита и т.н.;
  
• 
  увеличаване на уличното озеленяване и площите с компактна дървесна растителност
  
• 
  Разработка на проекти и програми със съседни общини и широко участие на населението за опазване и обогатяване на природния комплекс.
  

Освен Общинския план за развитие на Община Пазарджик, касаещ постигане на целите и синхронизиране на политиките в сектор „Околна среда”, насоките в тази област са свързани и с Оперативни програми : „Околна среда”,”Регионално развитие”, „Транспорт” ; Актуализиран документ за изпълнение на Регионален план за развитие на Южен централен район на планиране 2011-2013; Областна стратегия за развитие на област Пазарджик 2005-2015 г; Актуализирана програма за опазване на околната среда на Община Пазарджик 2011-2015 г ; Актуализирана програма за управление на дейностите по отпадъците на Община Пазарджик; Актуализирана програма за управление качеството на атмосферния въздух на Община Пазарджик 2012-2015 г.

1. 
   Въздух
   

Основен проблем, влияещ върху качеството на атмосферния въздух и за град Пазарджик се оказват ФПЧ.

Стремежът на общинска администрация Пазарджик да защити здравето на хората и предотврати щети за обществото при изменение качеството на въздуха, причинено в резултат от различни дейности, както и нормативните изисквания на Закона за чистотата на атмосферния въздух, Наредба № 7 за оценка и управление качеството на атмосферния въздух, Наредба № 12 за норми на серен диоксид, азотен диоксид, фини прахови частици, олово, бензен, въглероден оксид и озон в атмосферния въздух и Рамковите директиви на ЕС са причина за разработване и приемане на редица програмни документи, планове и мерки за подобряване КАВ.

Контролът на качеството на атмосферния въздух във въздуха на гр. Пазарджик се осъществява от стационарен пункт за мониторинг (ПМ), включен към Националната система за екологичен мониторинг (НАСЕМ),подсистема “Въздух имисии”, на територията на РИОСВ - Пазарджик за ръчнопробонабиране, намиращ се на площад “Васил Левски” № 5. Ръчният пункт за мониторинг на въздуха работи само в светлата част на денонощието (4÷6пробовземания на ден, 5 дни в седмицата). Пробите се изследват по следните основни показатели: общ прах, серен диоксид, азотен диоксид, сероводород, фини прахови частици и оловни аерозоли. Стойностите по показателите общ прах, фини прахови частици, серен диоксид, азотен диоксид и сероводород се публикуват ежемесечно в месечен бюлетин.

Фините прахови частици се изпускат в атмосферата директно от транспорта, енергетиката, бита. Замърсяването с ФПЧ₁₀ в град Пазарджик продължава бъде основен проблем за качеството на атмосферния въздух.Измерените високи ниво по този показател са резултат от масовото използване на твърди горива за отопление през зимния сезон, интензивния автомобилен трафик , състоянието на пътната и прилежащата инфраструктура и малък дял на промишлеността.За високите нива допринасят също и специфичните метеорологични условия в района.Разпределението по месеци на измерените концентрации на ФПЧ₁₀ е онагледено на следващата графика.

Съгласно Годишен доклад за състоянието на околната среда на РИОСВ Пазарджик от 2011г., за периода 2008- 2010 г. са регистрирани средно 79,3 бр.превишения СД НОЧЗ за ФПЧ_10, при норма 35 броя., т.е приблизително два пъти над нормата.

Източник : Годишен доклад за състоянието на околната среда за 2011 г, РИОСВ Пазарджик.

Основни източници на този замърсител са индустрията, енергетиката и отоплителните централи.През периода 2008-2010 г, не са регистрирани превишения на СДН.Отчетените нива на серен диоксид показват трайно намаляване на стойностите.

Основни източници на азотен диоксид в атмосферния въздух са главно емисиите от автомобилния транспорт, следвани от горивните и производствени процеси. Отчетените нива на азотен диоксид показват трайно намаляване на стойностите.

Озонът е газ , естествено съдържащ се в атмосферата.Концентрацията му е свързана с фотохимични реакции на завърсители.Най-силно се проявява при силна слънчева ултравиолетова радиация и при условия на застой, както и при транспорт на първични замърсители.

За периода 2008-2010 г в Годишните доклади за качеството на атмосферния въздух на РИОСВ Пазарджик, няма данни за превишения Прага за здравна защита.За 2011 г. е регистрирано едно превишение.

Направеният анализ, посредством десперсионното моделиране в Актуализираната програма за управление на КАВ на Община Пазардик отчита тенденция за влошаване качеството на въздуха на ФПЧ_10. Основен фактор за замърсяването е битовия сектор. Значението на транспорта е второстепенно, а влиянието на промишлеността е незначително.

Приземни концентрации на ФПЧ₁₀ в мкг/м ³ в населената част на град Пазарджик през 2010 г., причинено от всички източници на емисии.

Източник : Актуализация на програма за управление на КАВ община Пазарджик , 2012-2015
Графиката на схемата показва, че рискови от превишения СД НОЧЗ за ФПЧ₁₀ са следните зони: Център , Петковски квартал, ШЦ Юг, кв.Чиксалън, кв.Поликлиниката, ШЦ Североизток , кв.Вароша , ШЦ Запад.

С оглед подобряване качеството на атмосферния въздух, Общината Пазарджик следва да насочи усилията си в реализация на проектите за енергийна ефективност, осигуряване на достатъчно паркоместа, подобряване състоянието на пътните настилки, озеленителни мероприятия, нови велоалеи идр.

Пълната газификацията на града, както и изпълнението на мерките в актуализираната програми за КАВ община Пазарджик ще гарантират намаляване замърсяването с фини прахови частици на атмосферния въздух.

2. 
   Шум
   

Източник: Наредба № 6 от 26 юни 2006 г. за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието, граничните стойности на показателите за шум в околната среда, методите за оценка на стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху здравето на населението.

Пунктове за мониторинг на шума на територията на град Пазарджик :

1.Бул. "Хр. Ботев", бул."Ал.Стамболийски"

2.Бул. "Г. Бенковски" - пред автогарата

3.Бул."Ал. Стамболийски"

4. Хотел "Елбрус"

5.Община Пазарджик

6.Ул. "Кочо Честименски" ул. "Г. Бенковски"- при щаба

7. Ул. "Болнична" "Пловдивска" "Ст. Караджа"- кръстовище

8.Ул. "Хан Крум" - Окръжен Съд

9.Ул. "Осми март"

10. Детска клиника

11 .Ул. "Завоя на Черна" - училище

12.Ф - ка за безалкохолни "Авиор"

13. Хлебопекарна "МИО" - гр. Пазарджик

14. Работилница за РУС гр. Пазарджик бул. "Александър Стамболийски"

15.Работилница за автоаларми гр. Пазарджик ул." Цар Освободител" - срещу училище "Отец Паисий"

Направените през периода 2007-2009 г. измервания на шумовите нива, показват че 100% от измерванията в пунктовете за мониторинг на шума, разположени върху територии, подложени на въздействието на интензивен автомобилен трафик, са наднормени. Средно 87,5 % от измерванията в територии с промишлени източници на шум и 90,3 % от измерванията в територии в жилищните територии са над пределно допустимите норми.

Основните причинители на наднормен шум са транспортните средства. Автотранспортният шум представлява около 80% от всички шумове, в средата на пребиваване на човек и зависи от редица фактори: скорост, интензивност на движението, брой на автомобилите и автобусите в транспортния поток, типа на пътното покритие, вида на гумите и т.н..

Шумът от производствените дейности в обособената промишлена зона в града не създава екологични и здравни проблеми на жителите, дори и на тези от най-близките сгради. В останалата част на града има малък брой производствени предприятия, които могат да бъдат квалифицирани като локални източници на шум. Най-значителния източник на шум сред тях е автогарата, допълнителен проблем в това отношение е и не доброто техническо състояние на автобусния парк.

Данните от обобщените Национални доклади за шума в урбанизираните територии за 2009,2010 и 2011 г са представени в следната таблица :

Видно от таблицата е, че тенденцията за увеличаване акустистичното натоварване се запазва.Увеличава се делът на шумово замърсяване в по-горните диапазони 68-72 dB (A) и над ГС.

Интензивния автомобилен транспорт, имащ почти непрекъснат линеен поток, създава шумови нива с почти постоянна характеристика върху градската територия и съдава акустично замърсяване в коридор от 70-100 м, около интензивно натоварени пътни артерии, а именно :

бул. "Хр. Ботев" / бул. "Ал.Стамболийски", бул. "Г.Бенковски" - пред бившата автогара, 3 бул. "Ал.Стамболийски", хотел "Елбрус", Община Пазарджик, ул. "Кочо Честименски", ул. "Г. Бенковски" - при щаба, ул. "Болнична", "Пловдивска", "Ст. Караджа" – кръстовище и съответно следните зони : Зона к-с Марица-Болницата, зона ШЦ Юг, зона Петковски квартал, Зона Център, зона ПЗ Запад, зона кв.Чиксалън и зона Полицейското училище

За намаляване на шумовото замърсяване е необходимо прилагане на допълнителни мерки- изграждане на зелени пояси, шумозащитни екрани, поддържане на пътните настилки в добро състояние, вземане на правилни градоустройствени решения.

3. 
   Води
   

4. 
   Повърхностни води
   

Главната водна артерия за района на община Пазарджик е р. Марица с притоците си

Река Марица разделя на две части Пазарджишкото поле. Ляв приток на р.Марица е река Тополница, която е приемчик на водите от реките Медетска, Берейска, Мътивир, Павел, Бунувска и Златишка. На р.Тополница е изграден язовир Тополница, който се използва за напояване и енергодобив. Друг ляв приток на р.Марица е р.Луда Яна. Тя събира водите на реките Молей, Магарешка река, Свинарско дере, а по-надолу Банска и Стрелченска Луда Яна. Влива се в р.Марица при с.Мирянци. Водите на р.Луда Яна понякога са много замърсени, поради това, че реката приема непречистените отпадъчни води от гр.Панагюрище, гр.Стрелча и други по-малки населени места, разположени по течението на реката.

Благоприятните топографски, климатични, хидроложки условия и почвеното плодородие в поречието на р. Марица са създали предпоставки за интензивно развитие на земеделието, значително и разнообразно хидротехническо строителство и висока степен на усвояване и използване на наличните водни ресурси. Тук са изградени големи водостопански системи с комплексно използване на водите – най-крупните хидроенергийни каскади в страната и едни от най-големите напоителни системи.

Контролен мониторинг на повърхностни води при град Пазарджик се извършва в два пункта:

1.Река Тополница , гр.Пазарджик преди устие;

2.Река Марица , гр.Пазарджик.

В тези пунктове се извършва физико-химичен мониторинг за определяне на екологичнот и химичното сътояние.

Съгласно Годишен доклад за състоянието на околната среда за 2011 г. на РИОСВ Пазарджик, ВТ с код BG3A700R143 – р.Марица от р.Тополница до вливането на р.Въча е в общо състояние- умерено лошо.

Поречието на река Марица, след река Чепеларска до границата е обявено за чувствителна зона , съгласно Заповед № РД -970/28.03.2003г. на Министъра на околната среда и водите.

В повечето случаи  детергентите се изливат във водното пространство , главно при пречистването на отпадъчните води. Частта от STPP в детергентите, които проникват във водната среда е в зависимост от степента на третичното пречистване на отпадъчните води.

Редица директиви на ЕС имат за цел ограничаване на концентрацията на хранителни вещества в повърхностните води и подпомагане по този начин за противодействието на еутрофикацията:

Директива 91/271/ЕИО  за пречистването на градските отпадъчни води (UWWTD), изисква задължително третичното пречистване (което отстранява фосфатите) към станциите за пречистване на отпадъчните води, обслужващи агломерации с над 10,000 еквивалентни единици за брой население и които се оттичат в райони, податливи на еутрофикация.

Пречиствателната станция на община Пазарджик е въведена в експлоатация през 2008 г.Проектирана е за население 156 000 еквивалент жители за периода до 2025 г.Максималния и капацитет включва 68 000 м 3/ден.Отпадъчните производствени води след пречистване в локални пречиствателни съоръжения се включват в градската канализация и се допречистват в ГПСОВ. ПСОВ включва механично, биологично пречистване, анаеробно стабализиране и обезводняване на утайките чрез центрофугиране.В пречиствателната станция няма изградено стъпало за редукция на азота и отстраняваяне на фосфора. В тази връзка Община Пазарджик е подписала договор за доизграждане на ВиК мрежата в града и разширение на пречиствателната станция за отпадъчни води за постигане изискванията за приемник „чувствителна зона” по показателите общ азот и фосфор. В северната част на града ще се изгради 8 км канализация за отклоняване на дъждовната вода, а в южната част ще се положат 2 км колектори с капацитет 50 000 е.ж. Над 1300 жители от кварталите "Гарата" и "Изток" ще имат 3 км нова канализация, като ще се осигури капацитет за включване и на бъдещата мрежа от селата Алеко Константиново, Главиница, Огняново и Хаджиево. По проекта ще бъдат рехабилитирани 14 км. остарял водопровод. Строителните дейности трябва да приключат до края на 2014 г. С отпуснататите 50 млн.лв. финансирани по безвъзмездната схема "Подготовка и изпълнение на проекти за подобряване и развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води в агломерации над 10 000 еквивалент жители" на оперативна програма "Околна среда". Общината ще модернизира пречиствателната станция като изгради трето стъпало за пречистване на отпадъчните води от азот и фосфор и с това ще се прекрати замърсяването на река Марица, обявена за чувствителна зона.

5. 
   Подземни води
   

● Порови води в кватернера

Установени са на цялата територия на община Пазарджик с изключение на крайните и северни участъци – част от землищата на селата Априлци, Сбор, Цар Асен, Росен, Овчеполци и Тополи дол. Подземното водно тяло (ПВТ) е с площ 2 727,00 km². Формирано е в кватернерни терасни отложения - пясъци, глини, гравелити и валуни. Дебелината на подземното водно тяло варира от 1.00 до 60.00 m. ПВТ е безнапорно.

Установени са на цялата територия на община Пазарджик с изключение на крайните и северни участъци – част от землищата на селата Априлци, Сбор, Цар Асен, Росен и Овчеполци. Представен е от глини, песъчливи глини, глинести пясъци, чакъли, конгломерати, брекчи, брекчоконгломерати и алевролити. Дебелината му варира от няколко метра до 580.00 m. ПВТ е напорно, с изключение на малкото участъци, в които хоризонтът се разкрива на повърхността.

Разположени на юг-югозапад от територията на община Пазарджик, като много малки части от него са установени в землищата на селата Паталеница, Црънча, Дебращица и Алеко Константиново. Подземните води, съдържащи се в него, обаче се дренират по пукнатини в делувиалните и алувиално-пролувиалните материали, покриващи землищата на гореизброените населени места и се придвижват в посока към р. Марица. Представен е от гнайси, мрамори, амфиболити, кварцити и лептинити. Средната му дебелина не е установена, а водопроводимостта и коефициентът му на филтрация се изменят в много широки граници в зависимост от степените на разломяване и напуканост на масива. Като правило безнапорен.

Разположени на север-серозапад от територията на община Пазарджик, като много малки части от него са установени в землищата на селата Овчеполци, Росен, Цар Асен, Сбор, Априлци и Величково. Подземните води, съдържащи се в него, обаче се дренират по пукнатини в делувиалните и алувиално-пролувиалните материали, покриващи землищата на гореизброените населени места и се придвижват в посока към реките Луда Яна и Марица. Представен е от гранитизирани биотитови и двуслюдени гнайси, мигматити, гранитогнайси, гнайси, амфиболити и силиманитови шисти. Средната му дебелина не е установена, а водопроводимостта и коефициентът му на филтрация се изменят в много широки граници в зависимост от степените на разломяване и напуканост на масива. Като правило безнапорен.

Разположени южно от територията на община Пазарджик, като много малки части от него са установени в землищата на селата Хаджиево, Огняново, Синитево, Главиница и Алеко Константиново. Подземните води, съдържащи се в него, обаче се дренират по пукнатини в делувиалните и алувиално-пролувиалните материали, покриващи землищата на гореизброените населени места и се придвижват в посока към р. Марица. Предвид сравнително големия дебит на карстовите води, техният химичен състав оказва сериозно влияние върху вида на кватернерния водоносен хоризонт, разположен южно от р. Марица между селата Алеко Константиново и Говедаре. Представен е от мрамори, амфиболити, шисти, калкошисти и гнайси. Дебелината му варира от няколко до 270.00 m. Водопроводимостта и коефициентът му на филтрация се изменят в широки граници в зависимост от степените на окарстяване, разломяване и напуканост на масива. Като правило напорен.

Разположени на югозапад от територията на община Пазарджик, като много малки части от него са установени в землището на село Паталеница. Подземните води, съдържащи се в него, обаче се дренират по пукнатини в делувиалните и алувиално-пролувиалните материали, покриващи землището на горепосоченото населено място и се придвижват в посока към р. Марица. Предвид сравнително големия дебит на карстовите води, техният химичен състав оказва сериозно влияние върху вида на кватернерния водоносен хоризонт, разположен южно от р. Марица между Белово и Звъничево. Представен е от мрамори, амфиболити, калкошисти и гнайси. Дебелината му варира от няколко до 400.00 m. Водопроводимостта и коефициентът му на филтрация се изменят в широки граници в зависимост от степените на окарстяване, разломяване и напуканост на масива. Като правило безнапорен.

Заема най-северните участъци от територията на община Пазарджик, като водовместващите му скали се разкриват или са припокрити с по-млади седиментни отклонения в землището на селата Цар Асен, Овчеполци и Росен. Предвид сравнително големия дебит на карстовите води, техният химичен състав оказва сериозно влияние върху водите на неогенския и кватернерния водоносни хоризонти в частта им, разположена в окрайните северни части на община Пазарджик. Скалният комплекс е представен от мергели и напукани варовици, припокрити от туфи, туфити и туфозни пясъчници.

- Замърсяване с нитрати (NO^-₃ ) над ПДК по Наредба № 9 на МОСВ -стойност от 50 mg/l. в:

• 
  Цар Асен – от 2 до 5.5 пъти по-висока концентрация от допустимата;
  
• 
  Сбор – от 1.2 до 18.00 пъти по-висока концентрация от допустимата;
  
• 
  Априлци – 3.5 пъти по-висока концентрация от допустимата;
  
• 
  Росен – от 3.0 до 4.4 пъти по-висока концентрация от допустимата;
  
• 
  Овчеполци – от 3.0 до 4.4 пъти по-висока концентрация от допустимата;
  
• 
  Тополи дол – 4 пъти по-висока концентрация от допустимата;
  
• 
  Черногорово – на границата с пределно допустимата;
  
• 
  Гелеменово – от 3.4 до 5.6 пъти по-висока концентрация от допустимата;
  
• 
  Сарая – от 1.1 до 2.5 пъти по-висока концентрация от допустимата;
  
• 
  Пищигово – от 2.3 до 2.5 пъти по-висока концентрация от допустимата;
  
• 
  Ивайло – 10% повече от пределно допустимата концентрация;
  
• 
  Мало Конаре – 2.3 пъти по-висока концентрация от допустимата;
  
• 
  Пазарджик – северно от р. Марица – около 30 % повече от пределно допустимата концентрация;
  
• 
  Огняново – 2.3 пъти по-висока концентрация от допустимата;
  
• 
  Хаджиево – с около 3 mg/l над допустимата концентрация;
  
• 
  Братаница – 5.5 пъти по-висока концентрация от допустимата;
  
• 
  Синитово – 5 пъти по-висока концентрация от допустимата;
  
• 
  Алеко Константиново - 5-10% над допустимата концентрация;
  
• 
  Главиница – от 2 до 5 пъти по-висока концентрация от допустимата;
  
• 
  Пазарджик – южно от р. Марица – 2.3 пъти по-висока концентрация от допустимата.