Убедително изпъква прогресът в езиковия статус на учениците от експерименталните класове, но в същото време се проявяват различията в отделните училища. Тотален е напредъкът в Сливен, преобладаващ - във Враца и минимален - в Благоевград.
Значителен интерес представлява динамиката в езиковите структури - фонетическа, лексическа, граматическа и прозодическа, отразени в Таблица 12.
Таблица 12. Динамика на фонетическата, лексическата, граматическата и прозодическата структури в експерименталните класове.
Езикови структури
| Прогрес | Без промяна | Регрес |
|
Бр.
|
%
|
Бр.
|
%
|
Бр.
|
%
|
Фонетическа
Лексическа
Граматическа
Прозодическа
|
5
15
7
4
|
20,00
60,00
28,00
16,00
|
20
9
16
15
|
80,00
36,00
64,00
60,00
|
-
1
2
6
|
-
4,00
8,00
24,00
|
Данните показват, че ясно изразен прогрес е налице в лексическата структура. Доминира липсата на промяна във фонетичната, граматическата и прозодическата структури. Те следва да бъдат обект на специални грижи от страна на педагогическия екип.
На фона на общата картина се проявяват специфични различия в експерименталните класове в Благоевград, Враца и Сливен/виж Таблица 13/.
Таблица 13. Динамика на фонетическата, лексическата и граматическата структури в експерименталните класове - Благоевград, Враца и Сливен.
-
Езикова структура
| Прогрес | Без промяна | Регрес |
|
Бр.
|
%
|
Бр.
|
%
|
Бр.
|
%
| І. Благоевград |
Фонетическа
Лексическа
Граматическа
Прозодическа
|
-
1
1
1
|
-
12,50
12,50
12,50
|
8
6
7
6
|
100,00
75,00
87,50
75,00
|
1
-
1
|
12,50
-
12,50
| ІІ. Враца |
Фонетическа
Лексическа
Граматическа
Прозодическа
|
-
9
5
1
|
-
100,00
55,56
11,11
|
9
-
2
3
|
100,00
-
22,22
33,33
|
-
-
2
5
|
-
-
22,22
55,56
| ІІІ. Сливен |
Фонетическа
Лексическа
Граматическа
Прозодическа
|
5
5
1
2
|
62,50
62,50
12,50
25,00
|
3
3
7
6
|
37,50
37,50
87,50
75,00
|
-
-
-
-
|
-
-
-
-
|
Динамиката показва, че доминира липсата на съществена промяна във всички езикови структури у учениците от Благоевград. Лексическата и граматическата структури във Враца бележат положително развитие, без промяна е фонетическата структура, а забележително изостава овладяването на прозодическата структура. Оптимистично е овладяването на фонетическата и лексическата система в Сливен, а значително е задържането на едно равнище на граматическата и фонетическата системи. Данните налагат диференцирано да бъдат формирани задачите на езиковото обучение в трите експериментални класа.
4.3. Интервюта с ученици, родители и педагогическите екипи.
Чрез проекта “Помощни училища” се доказа, че за двегодишния период на обучение на учениците е настъпила значителна промяна в отношението им към училището. Качествена характеристика на положителното им отношение може да се направи чрез проведените интервюта с учениците в края на учебната година. За периода от постъпване в училището до края на втората учебна година, у учениците са настъпили изменения по отношение живота, дейността, обучението и отношението им към средата в училище. Значителни са промените в цялостното им поведение, като са усъвършенствани взаимоотношенията между учениците, ученици-възрастни и с преподавателите. Учениците са изградили “Аз-“концепция и собствена самооценка, самоуважение и удовлетвореност от себе си. Измененията в съзнанието на учениците се дължат преди всичко на смяната на дейностите - с водеща дейност ученето. Изграждането на собствения психологически образ проличава в отговорите на учениците, като се проследят най-често използваните ключови думи: харесва ми; класната стая; да рисувам; да смятам; да пиша; да чета; да играя с приятели; да играя футбол в двора на училището. Така например думата “харесва ми” се включва в отговорите на 11 ученици от експерименталните класове в трите училища. “Харесва ми” използват 11 ученика; “да смятам” - 23 ученика; “да пиша” - 20 ученици; “да играя с приятели” - 14 ученика; “да чета” използват 15 ученици; “да рисувам” - 13 ученика; “да знам всичко” - 3 ученика. Противоречиви са отговорите на учениците на въпроса “Какво не обичат да правят в клас?” 9 ученика са отговорили, че всичко харесват и обичат да правят в класа, а 7 ученици отговарят, че не обичат да четат и пишат, защото им е трудно.
Положителната промяна в отношението на учениците-роми към училището красноречиво се доказва в отговора на 14 ученици от експерименталните класове на трите училища, които казват: “харесва ми училището”; 11 ученици отговарят: “хубаво е” и 26 ученици са нарисували училището и себе си или като отговарят: “Аз и училището”. В сравнение с експерименталните класове, учениците от контролните класове представят по-сдържано отношението си към училището и учебния процес. 10 ученика желаят да четат и пишат с желание, 11 ученика харесват рисуването, девет ученика не желаят да пишат, смятат и четат, защото им е трудно. Интересни отговори са дали учениците на въпроса “Какво би желал още?”. Осем ученика отговарят, че искат да имат в училището библиотека, много играчки и материали, както в “класа на стъпката” или “училището да е като другия клас”. Независимо от тези отговори, учениците са изменили също отношението си към училището и го харесват. В рисунките си 14 ученика са нарисували “Аз и моето училище”, “Аз играя в училището”. Учениците обаче съобщават, че искат да имат хубава къща и затова са я нарисували. Ясно е, че социалният проблем вълнува и учениците.
Участието на родителите в различните форми за взаимно сътрудничество с училището отбелязва тенденция за увеличаване на посещенията и срещите с учителите. Тенденцията е положителна за експерименталните класове и по-малък брой посещения в контролните класове. Тези данни ясно личат от Таблица 14.
Таблица 14. Участие на родителите
Форми |
Благоев-град
|
Враца
|
Сливен
|
Са-мо-ков
|
Со-фия
|
Σ |
|
Е
|
К
|
Е
|
К
|
Е
|
К
|
К
|
К
|
Е
|
К
|
1.Посеще-ния в клас
-
Срещи с учителя
-
Посеще–ния на родител-ски ср.
4. Други
|
57
90
70
16
|
7
51
16
-
|
53
65
31
17
|
98
96
46
12
|
27
80
53
8
|
-
75
37
-
|
7
37
15
-
|
108
108
8
-
|
45,67
78,33
51,33
13,66
|
44,00
73,40
24,40
2,40
|
Сподели с приятели: |