Програма за подкрепа на неправителствените организации в българия по финансовия механизъм на еип 2009-2014 г



страница4/4
Дата12.07.2017
Размер0.72 Mb.
#25570
ТипПрограма
1   2   3   4

ДЕЛА НА СЕС И НА ОБЩИЯ СЪД


Правото на изслушване във всяко производство, както то се прилага в рамките на Директива 2008/115/ЕО на ЕП и на Съвета относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национален орган да не изслуша гражданин на трета страна конкретно във връзка с решение за връщане, когато, след като е установил незаконния характер на пребиваването му на националната територия в процедура, проведена при пълно зачитане на неговото право да бъде изслушан, смята да вземе по отношение на него такова решение, независимо дали то следва или не отказ на разрешение за пребиваване.

Решение на СЕС по дело C-166/13, Mukarubega


Фактите: Г-жа Софи Мукарубега, гражданка на Руанда, влязла във Франция през 2009 г. с положена в паспорта виза и подала молба за предоставяне на убежище. Властите й издали временно разрешение за пребиваване, докато трае процедурата. С решение от 21 март 2011 г., след изслушване на г-жа Мукарубега, директорът на службата за защита на бежанците и лицата без гражданство отхвърлил молбата й за предоставяне на убежище. Тя обжалвала пред компетентната национална юрисдик-ция, която оставила жалбата й без уважение на 30 август 2012 г., след като била изслу-шана. Въз основа на това, със заповед от 26 октомври 2012 г. полицейският префект й отказал разрешение за пребиваване и я задължил да напусне Франция, като й дал срок за доброволно изпълнение от 30 дни. Тя обаче останала на територията на Франция. През март 2013 г. опитала да замине за Канада, използвайки фалшив белгийски паспорт, и била задържана от френската полиция. По време на задържа-нето била изслушана относно личното й и семейно положение, местата, през които е минала, правото й на пребиваване във Франция и евентуалното й връщане в Руанда. На 5 март 2013 г., на основание незаконното пребиваване на г-жа Мукару-бега, префектът издал заповед, с която я задължил да напусне Франция, като не й дал срок за доброволно напускане поради съществуващ риск от укриване, както и заповед за принудителното ѝ настаняване в специален център за срок от 5 дни – необходимото време за отпътуване. Г-жа Мукарубега обжалвала заповедите от 26 октомври 2012 г. и двете заповеди от 5 март 2013 г., като твърдяла, наред с другото, че са в противоречие с принципа на добрата администрация по чл. 41, § 2, б. „a“ от Хартата на основните права на ЕС, тъй като не й била дадена възможност да изложи своето становище преди издаването им. Френският съд, пред който е подадена жал-бата й, отменил заповедта за принудително настаняване поради липса на правно основа-ние, а относно двете заповеди за напускане територията на Франция счита, че състав-ляват „решения за връщане“ по смисъла на чл. 3 от Директива 2008/115/ЕО на ЕП и на Съвета относно общите стандарти и проце-дури, приложими в държавите членки за връщане на незаконно пребиваващи гражда-ни на трети страни, и е поставил на СЕС преюдициални въпроси относно правото на изслушване на заинтересованото лице.
Решението:
40-48. Съдът отбелязва, че Директива 2008/ 115 не уточнява дали и при какви условия трябва да се осигури правото на изслушване, нито последиците от нарушаването му. Правото на изслушване обаче е част от правото на защита, което е основен принцип в правото на ЕС. То е закрепено не само в членове 47 и 48 от Хартата на основните права, които гарантират зачитането на правото на защита и правото на справедлив процес във всяко съдебно производство, но и в чл. 41 от Хартата, който гарантира правото на добра администрация. Г-жа Мукарубега обаче не може да се позове на чл. 41, тъй като той създава задължение единствено за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза. Правото на изслушване гарантира на всяко лице възможността да изрази надлежно и ефективно становището си в хода на производството и преди да бъде прието решение, което може да засегне неблагоп-риятно интересите му. Това право има за цел компетентният орган да бъде в състояние да отчете всички относими елементи, а заинте-ресованото лице да може да повлияе на решението, и означава също така, че адми-нистрацията следва да отделя необходимото внимание на становището на заинтере-сованото лице, разглеждайки всички реле-вантни за случая обстоятелства, както и да мотивира подробно решението си, за да позволи на лицето да разбере причините за отхвърляне на молбата му.
49-52. Съдът припомня, че зачитането на правото на изслушване е задължително, дори когато приложимата правна уредба не предвижда изрично такова изискване. След като в правото на Съюза липсва уредба на условията, при които трябва да се осъществява правото на защита на незаконно пребиваващите граждани на трети страни и на последиците от нарушаването му, те се уреждат от националното право, като приетите във връзка с това разпоредби трябва да бъдат аналогични на разпоред-бите, които са в сила за лицата в сходни положения, регулирани от националното право (принцип на равностойност), и да не правят практически невъзможно или прекомерно трудно упражняването на правата, предоставени от правния ред на Съюза (принцип на ефективност). Тези изисквания са израз на общото задължение на държавите членки да гарантират зачита-нето на правото на защита, което страните в процеса черпят от правото на Съюза, по-конкретно що се отнася до определянето на процесуалните правила.
56-60. Съдът отбелязва, че в случая нито националното законодателство, нито Директива 2008/115 уреждат специална процедура, по която да се гарантира правото на незаконно пребиваващите граждани на трети страни да бъдат изслушани преди постановяването на решение за връщане. Все пак, по силата на чл. 6, § 1 от директивата и при изключенията по §§ 2-5, решение за връщане трябва да бъде постановено, щом е установена незаконност на пребиваването. С оглед на тази връзка между решението за установяването на незаконния престой и решението за връщане на лицето, които съгласно чл. 6, § 6 могат да бъдат постановени и едновременно, не е задължително заинтересованото лице да бъде изслушано преди приемането на реше-нието за връщане, ако вече е имало адек-ватна възможност да изрази становището си относно незаконността на пребиваването и съображения, които по националното право биха могли да съставляват основание да не бъде постановявано решение за връщане.
61-65. Държавите членки обаче имат задъл-жението да осигурят справедлива и прозрач-на процедура. От това следва, че е необхо-димо те да предвидят изрично в нацио-налното си право задължението на заинте-ресованото лице да напусне територията, когато пребивава незаконно, и в случая Франция е направила това. Също така, те трябва да следят лицето да бъде надлежно изслушано.
66-72. Съдът констатира, че първото реше-ние за връщане от 26 октомври 2012 г. е постановено след приключване на процеду-рата по искането на г-жа Мукарубега за предоставяне на убежище, в която тя е била изслушана както от административния орган, така и от съда, за последен път малко повече от три месеца преди издаването на заповедта за връщане. Имала е възможност да изложи ефективно своето становище относно незаконността на пребиваването й. Отделното й изслушване само по повод на решението за връщане би удължило ненужно процедурата, без да засили нейната правна защита. Правото на лицето да бъде изслушано не може да се използва като инструмент за неограничено възобновяване на административната процедура. Така се запазва балансът между основното право на заинтересованото лице да бъде изслушано преди приемането на увреждащо го решение и задължението на държавите членки за справяне с незаконната имиграция. По тези причини Съдът намира, че първото решение за връщане е прието при зачитане правото на лицето да бъде изслушано.
73-80. Второто решение за връщане от 5 март 2013 г. е прието, след като г-жа Мука-рубега е била разпитана по време на задър-жането й заради използването на админис-тративен документ с цел измама. Била е изслушана относно правото й на преби-ваване – дали приема да се върне в страната си по произход и дали желае да остане във Франция. Изслушването е протекло основно под формата на въпроси и отговори, но г-жа Мукарубега е била поканена да изложи всички релевантни според нея съображения. Тя е съзнавала, че няма законно право да пребивава в страната и е била запозната с последиците от това. Не е изразила намере-ние да подаде нова молба за международна закрила, нито е твърдяла, че положението й е изключително и може да позволи узако-няване на престоя й във Франция, т.е. са били взети предвид и други обстоятелства, а не „единствено незаконният престой“ по смисъла на съображение 6 от Директива 2008/115.
81. С оглед на изложеното и предвид обстоятелството, че второто решение за връщане е било взето скоро след като г-жа Мукарубега е била изслушана във връзка с незаконността на нейното пребиваване и е имала ефективна възможност да изрази своето становище, Съдът намира, че и това решение за връщане е издадено в съответс-твие с правото на изслушване.

82. Съдът приема, че при обстоятелства като тези в главното производство правото на изслушване във всяко производство, както то се прилага в рамките на Директива 2008/115, и по-конкретно на чл. 6, трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национален орган да не изслуша гражданин на трета страна конкретно във връзка с решение за връщане, когато, след като е установил незаконния характер на неговото пребива-ване на националната територия в проце-дура, проведена при пълно зачитане на неговото право да бъде изслушан, смята да вземе по отношение на него такова решение, независимо дали то следва или не отказ на разрешение за пребиваване.




Включването на жалбоподателя в списъците на лица, спрямо които се прилагат ограничителните мерки сре-щу Сирия, тъй като „носи отговорност за оказване на икономическа и финансова подкрепа на сирийския режим в качеството му на управител на Централната банка на Сирия“, не е в нарушение на правата му на защита, на справедлив процес и на ефективна съдебна защита, на принципа за пропорционалност, на правата му на собственост, на личен и семеен живот и на свобода на придвижване, както и на националните норми и на нормите на ЕС относно гражданите на държа-вите членки и на Съюза.
Решение на Общия съд на Европейския съюз1 по дела T-307/12 и T-408/13, Adib Mayaleh


Фактите: Господин Адиб Маялех – сирийски гражданин, който има и френско гражданство по натурализация и френски паспорт, е управител на Централната банка на Сирия. По силата на приетите от Съвета на Европейския съюз в периода 2011 – 2013 г. няколко решения и регламенти относно налагането на ограничителни мерки срещу Сирия, името на г-н Маялех било включено и впоследствие запазено в списъка на лица с наложени ограничителни мерки, тъй като „носи отговорност за оказване на икономи-ческа и финансова подкрепа на сирийския режим в качеството му на управител на Централната банка на Сирия“. Били замразе-ни финансовите средства и икономическите ресурси на г-н Маялех и му била наложена забрана да влиза в държавите членки на Съюза или да преминава през териториите им. С две жалби, които били съединени за общо разглеждане, г-н Маялех оспорил относимите актове с искане да бъдат отменени в частта им, която го засяга.
Решението:
По оплакването от нарушаване на задължението за мотивиране
88-97. Общият съд намира, че мотивите за ограничителните мерки спрямо жалбопода-теля по същество са останали еднакви от момента на включването му в списъка – че упражнява функции на управител на Централната банка на Сирия. Направените редакционни поправки в преводите на част от обжалваните актове на някои от езиците не водят до промяна в смисъла на първона-чално изтъкнатите мотиви по отношение на жалбоподателя, а единственото до съгласу-ване на текстовете им на различните езици. Общият съд напомня, че съгласно постоян-ната съдебна практика, в случай на съмне-ние актовете на Съюза трябва да се тълкуват и прилагат в светлината на текстовете на останалите езици на Съюза. В текстовете на някои езици обаче, и по-конкретно в текста на английски език, съображенията по отно-шение на жалбоподателя не са променени. Този факт потвърждава, че по същество мотивите продължават да бъдат същите. В жалбите си г-н Маялех оспорва именно въз-можността Съветът да приеме ограничи-телни мерки спрямо него единствено въз основа на професионалните му функции, т.е. е разбрал, че Съветът се е мотивирал с тези функции. Освен това мотивите на Съвета са достатъчно ясни, за да бъде Общият съд в състояние да прецени тяхната основател-ност. Съдът припомня, че задължението за мотивиране на даден акт представлява съществено изискване за форма, което се различава от въпроса за материалната законосъобразност на акта. По изложените причини той отхвърля оплакването на жал-боподателя от нарушение на задължението за мотивиране.
По оплакването от нарушаване на правата на защита, на справедлив процес и на ефективна съдебна защита
98-113. Общият съд отхвърля доводите на жалбоподателя, че преди първоначално да го включи в списъка на засегнатите от огра-ничителните мерки срещу Сирия, които имали наказателен характер, Съветът е бил длъжен да го уведоми за причините за включването му и да го изслуша, както и че обжалваните актове, включително мотивите за включването му в списъка, е трябвало да му бъдат съобщени лично, тъй като адресът му е бил известен. Съдът припомня, че основното право на зачитане на правото на защита в хода на производство, което предшества приемането на ограничителна мярка, е предвидено изрично в чл. 41, § 2 (a) от Хартата на основните права на ЕС, а принципът на ефективна съдебна защита представлява общ принцип на правото на Съюза, който произтича от общите консти-туционни традиции на държавите членки, закрепен е в членове 6 и 13 от Конвенцията за правата на човека и е потвърден с чл. 47 от Хартата. В случая, след приемането на съответните актове е публикувано известие, което е дало на г-н Маялех възможност да представи възражения пред Съвета. Обстоя-телството, че публикуването е направено след първоначалното включване на жалбо-подателя в списъка, не може да се разглежда като нарушаване на правото на защита. Зачитането на това право, и в частност на правото на изслушване не изисква органите на Съюза да съобщят на съответното лице мотивите за неговото включване в списък за налагане на ограничителни мерки преди самото включване. Подобно предварително уведомяване би могло да застраши ефекта на мерките за замразяване на средства и иконо-мически ресурси. За да постигнат целта си, тези мерки по самото си естество трябва да бъдат изненадващи и да се прилагат неза-бавно. Съветът не е бил длъжен да изслуша жалбоподателя предварително.
114-119. При приемането на последващите актове, с които името на жалбоподателя е оставено в списъците, съображението за ефекта на изненада по принцип не е допустимо. Според съдебната практика обаче правото на изслушване преди издава-нето на тези актове предполага Съветът да е приел нови доказателства относно съответ-ното лице, а в случая не са приемани нови доказателства, които да не са съобщени на жалбоподателя след първото му включване в разглежданите списъци. Както е констати-рано по-горе, неговото включване и оставя-не в списъците е било въз основа на функ-циите му на управител на Централната банка на Сирия. При липсата на приети нови доказателства, той е имал възможност да представи възраженията пред Съвета, без да е нужно да бъде отправяна нова изрична покана преди приемането на всеки послед-ващ акт, но не го е направил. При това положение Общият съд приема, че в продъл-жение на няколко месеца жалбоподателят е имал възможност да представи възраже-нията си пред Съвета и да оспори основа-телността на мотивите, довели до включ-ването и оставянето му в списъка.
121-123. Колкото до обстоятелството, че Съветът не се е съгласил да изслуша жалбоподателя, Съдът отбелязва, че съглас-но съдебната практика нито разглежданата правна уредба, нито общият принцип на зачитане на правото на защита дават на заинтересованото лице право на такова изслушване, независимо дали се отнася до първоначално включване или до запазване на името му в списъците. Освен това г-н Маяалех не е бил уведомен лично за обжалваните актове, въпреки че адресът му е бил известен, но макар липсата на лично съобщаване да има значение за момента, в който започва да тече срокът за обжалване, сама по себе си тя не е основание за отмяна на въпросните актове. Във връзка с това жалбоподателят не излага доводи как в конкретния случай липсата на лично съобщаване на тези актове на адреса му в Сирия е довела до нарушаване на правата му, което да бъде основание за отмяна на същите в касаещата него част. С оглед на това Общият съд приема, че правото на защита на жалбоподателя и правото му на ефективна съдебна защита не е нарушено.
По оплакването от липса на връзка с целта на ограничителните мерки и от нарушаване на принципа на пропорционалност
131-136. Жалбоподателят се оплаква, че при липсата на каквото и да било доказателство за участието му в репресиите срещу граж-данското население и на каквато и да било причинно-следствена връзка между поведе-нието му и тези репресии, самият факт, че е управител на Централната банка на Сирия, не обосновава приемането по отношение на него на ограничителни мерки, с което следователно се нарушавал принципът на пропорционалност. Съветът в действител-ност искал да засегне в по-голяма степен Централната банка на Сирия, на която вече били наложени ограничителни мерки. Общият съд отбелязва, че след като ограни-чителните мерки, насочени към лицата, отговорни за репресии срещу гражданското население, не са довели до прекратяване на тези репресии, Съветът е приел такива мерки и по отношение на лицата, които получават ползи от политиката на режима или го подкрепят, и свързаните с тях лица. Без значение за налагане на ограничител-ните мерки е формата на подкрепата и дали е имала за нарочна цел да позволи осъществяването на репресивната дейност срещу гражданското население.
138-145. Общият съд напомня, че при обжалване компетентният орган следва да установи основателността на мотивите, приети срещу лицето, а не то да представя отрицателни доказателства. В случая жалбо-подателят никога не е оспорвал изтъкнатия от Съвета като мотив за неговото включване факт, че е управител на Централната банка на Сирия, нито е заявил пред него, че в това си качество не е подкрепял сирийския режим. Съдът не приема общите твърдения на г-н Маялех, че упражнява единствено административни или технически функции и в действителност няма реално въздействие върху ръководството на Централната банка. Видно от представени от Съвета статии от пресата, жалбоподателят взима важни реше-ния относно паричната политика на Сирия. Освен това Общият съд намира, че лице, чиито функции му предоставят възможност да ръководи юридическо лице, засегнато от ограничителни мерки, по принцип може да се приеме за свързано с дейностите, които обосновават тяхното приемане. Това обстоя-телство обосновава приемането на ограни-чителни мерки и срещу управляващото лице.
146-148. Относно спазването на принципа за пропорционалност Общият съд отбелязва, че ако ограничителните мерки се отнасяха само до ръководителите на сирийския режим, а не и до поддръжниците му, би могло преслед-ваните от Съвета цели да не бъдат постигнати. Той взема предвид и значението за Съюза на целта да се опазят мирът и международната сигурност, както и да се защити гражданското население. Г-н Маялех има влияние по отношение на предоста-вяната от Централната банка на Сирия финансова подкрепа за сирийския режим. Следователно Съветът законосъобразно е приел, че налагането на ограничителни мерки срещу него може да допринесе за натиск върху този режим, с който да се прекратят или намалят репресиите срещу гражданското население.
154. По изложените съображения Общият съд намира, че Съветът не е допуснал грешки, като е приел ограничителни мерки спрямо жалбоподателя със съображението, че той е управител на Централната банка на Сирия.
155-160. Общият съд отхвърля и оплак-ването на жалбоподателя, че срещу него не е предприето никакво разследване или преследване, преди името му да бъде включено и запазено във въпросните списъци. Съдът отбелязва, че оплакването се основава на решението на Общия съд от 9.09.2010 г. по дело Al Aqsa/Съвет (T 348/ 07), което е отменено и освен това е свър-зано с ограничителните мерки, приети съгласно Обща позиция 2001/931/ОВППС на Съвета от 27.12.2001 г. за прилагането на специални мерки за борба с тероризма, с която се установяват различни условия от съдържащите се в обжалваните актове, за да може дадено лице да бъде засегнато от ограничителни мерки.
По оплакването от нарушаване на принципа на пропорционалност, на правата на собственост, на личен и семеен живот и на свобода на придвижване, както и на националните норми и на нормите на ЕС относно гражданите на държавите членки и на Съюза
172-181. Общият съд припомня, че правото на собственост е общ принцип на правото на Съюза и е закрепено в чл. 17 от Хартата на основните права, а правото на зачитане на личния и семейния живот – в чл. 7 от Хартата. Върху упражняването им обаче могат да бъдат налагани ограничения, които отговарят на преследвани от Съюза цели от общ интерес и не представляват от гледна точка на преследваната цел непропорцио-нална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на гаранти-раните права. Що се отнася до принципа на пропорционалност, съгласно чл. 52, § 1 от Хартата всяко ограничаване на упражнява-нето на правата и свободите, признати от нея, трябва да бъде предвидено в закон и да зачита основното съдържание на тези права и свободи. При спазване на принципа на пропорционалност ограничения могат да бъдат налагани само ако са необходими и ако действително отговарят на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други хора. Мерките за замразяване на средства имат обезпечителен характер и не лишават засегнатите лица от тяхната собственост, но безспорно водят до ограничаване на ползването на имуществото им. В случая обезпечителните мерки са формулирани ясно и точно, предвидени са от закона, като са постановени в актове с общо приложение и имат основание в правото на Съюза. Що се отнася до необхо-димостта им Съдът приема, че алтернативни и представляващи по-малка принуда мерки, като например система за предварително разрешение или задължение за последващо обосноваване на използването на прехвърле-ните средства, не са толкова ефикасни за постигането на преследваната цел да се упражни натиск върху поддръжниците на сирийския режим, тъй като наложените ограничения могат да бъдат заобиколени. Освен това е предвидена възможността, от една страна, да се разреши използването на замразените средства за посрещане на основни нужди или за плащане на определени задължения и от друга страна, да се разрешава конкретно размразяване на финансови средства, на други финансови активи или на други икономически ресурси. Накрая, запазването на името на жалбопо-дателя в приложените към обжалваните актове списъци подлежи на периодично преразглеждане. По изложените съображе-ния Общият съд отхвърля оплакването за нарушено право на собственост.
182-189. Съдът разглежда доводите на жал-боподателя срещу мерките, ограничаващи достъпа до територията на държавите членки, като прави разграничение между Франция, чийто гражданин е той, и другите държави членки. В обжалваните актове се признава изключителната компетентност на държавите членки относно прилагането на разглежданите ограничения към собствените им граждани. От това следва, че правото на Съюза не задължава френските власти да наложат на лице, което като жалбоподателя освен сирийско има и френско гражданство, забрана за достъп до територията на Франция. В отговор на отправеното от Общия съд искане за информация френските власти уточняват, че приемат разпоредбите относно гражданите като предпазна клауза, която им позволява да гарантират на френските граждани правото на достъп до националната територия, произтичащо от конституционната ценност на свободата на придвижване и от чл. 3 от Протокол № 4 към Конвенцията за правата на човека, както и че жалбоподателят има френски паспорт и може да влезе във Франция, дори този паспорт да е с изтекъл срок на валидност. Следователно оплакването му относно твър-дяната невъзможност да влезе във Франция, където пребивава семейството му, и твърдя-ното нарушение на личния му и семеен живот не отговаря на фактите и трябва да се отхвърли.
190-200. Съдът отбелязва обаче, че гражда-нин на държава членка, който следователно е и гражданин на Съюза, и чието име е в списъците на лицата, засегнати от разпоредбите за ограничаване на достъпа, попада в приложното им поле по отношение на останалите държави членки. По въпроса дали това положение е съвместимо с правата, с които разполагат на гражданите на Съюза, Общият съд отбелязва, че тяхното право на свободно движение не е безусловно. С приемането на актове от общата външна политика и политика на сигурност Съветът по принцип може да го ограничи. Следва обаче да се провери дали в случая Съветът е действал в съответствие с принципа на пропорционалност. Във връзка с това Общият съд отбелязва, от една страна, че изложените по-горе съображения относно целесъобразния, необходим и ограничен във времето характер на мерките за замразяване на средствата на жалбоподателя са прило-жими по аналогия към разпоредбите за ограничаване на достъпа. От друга страна той припомня, че съгласно обжалваните решения компетентният орган на държава членка може да разреши влизането на нейна територия по-конкретно поради неотложни причини от хуманитарно естество. По отношение на аргумента, който жалбопода-телят извежда от Директива 2004/38/ЕО на ЕП и на Съвета относно правото на граждани на Съюза и на членове на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки, Съдът отбелязва, че разпоредбите за ограничаване на достъпа, които се отнасят до гражданите на Съюза, трябва да се приемат за lex specialis по отношение на посочената директива, така че те имат предимство в изрично урежданите от тях положения.




Фондация „Български адвокати за правата на човека“
Гр. София 1000

Ул. „Гурко” № 49, вх. А, ет. 3

Тел./Факс. : 02/980 39 67
e-mail: hrlawyer@blhr.org

www.blhr.org

Редактор на броя адв. Анна Гаврилова-Анчева. Подбор, резюме и превод на решенията адв. София Разбойникова, адв. Даниела Екимова и адв. Йорданка Бекирска.

Е-mail за връзка: hrlawyer@blhr.org

© Всички права запазени



Публикуваният текст не обвързва Европейския съд по правата на човека, Съвета на Европа или Съда на Европейския съюз.

Този документ е създаден с финансовата подкрепа на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от Фондация „Български адвокати за правата на човека“ и при никакви обстоятелства не може да се приема, че този документ отразява официалното становище на Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство и Оператора на Програмата за подкрепа на неправителствени организации в България.

www.ngogrants.bg

1 Решението не е окончателно. То може да се обжалва по правните въпроси пред СЕС в срок от два месеца, считано от неговото съобщаване.





Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница