Програма за подкрепа на неправителствените организации в българия по финансовия механизъм на еип 2009-2014 г



страница3/4
Дата12.07.2017
Размер0.72 Mb.
#25570
ТипПрограма
1   2   3   4

10. ДРУГИ ПРАВА









В съдебното производство по жалбата срещу заповедта за експулсиране на йордански гражданин поради запла-ха за националната сигурност състе-зателното начало е било ограничено до известна степен вследствие на заличените имена на някои лица в представените документи, но тези ограничения, които са имали за цел да защитят полицейските източници, не са били неоправдани. За разлика от други дела срещу България, в случая ВАС е бил информиран за основанията за експулсиране и е разполагал с преписи от документите, въз основа на които е било взето решението и които са съдържали конкретни данни, че жалбоподателят е замесен в търговия с наркотици. Преписи е получил и жалбоподате-лят. ВАС е имал правомощие да се произнесе дали той представлява опасност за националната сигурност и да отмени заповедта за експулсира-не. Жалбоподателят е ползвал услуги-те на адвокат и е имал възможност да изложи своите аргументи. ВАС е бил компетентен да разгледа и оплакване за нарушение на правото на зачитане на семейния живот, но такова не е било повдигнато. Следователно чл. 13 от Конвенцията не е бил нарушен.

Решение по допустимостта по делото Abulail and Ludneva v. Bulgaria (no. 21341/07)




  • ДЕЛА СРЕЩУ ДРУГИ ДЪРЖАВИ




Когато държавата не предприеме всички разумно възможни действия, за да се съобрази с привременните мерки, посочени от Съда съгласно правило 39 от неговия процедурен правилник, е налице нарушение на правото на индивидуална жалба по чл. 34 от Конвенцията. Правителство-то носи тежестта да докаже пред Съда, че мерките са изпълнени или, в изключителни случаи, че са същест-вували обективни пречки за това и че е било направено всичко разумно необходимо, за да бъдат преодолени.
Решение по делото Amirov v. Russia (no. 51857/13)


Фактите: След опит за убийството му през 1993 г., жалбоподателят – бивш заместник министър председател на Дагестан и кмет на гр. Махачкала, е парализиран от кръста на-долу, прикован е в инвалиден стол и има редица тежки увреждания и заболявания – параплегия, хронично възпаление на пикоч-ните пътища и бъбреците, исхемия и сър-дечна недостатъчност, хипертония, болест на щитовидната жлеза, хепатит С, диабет и други, водещи включително до невъзмож-ност за уриниране и дефекация без съответни медицински процедури.

На 1 юни 2013 г. г-н Амиров бил задържан по подозрение за организиране на убийство и опит за убийство на висши държавни служители. Впоследствие му били повдиг-нати обвинения и за трафик на оръжие и опит за организиране на терористично нападение. Наложената му на следващия ден мярка за неотклонение задържане под стра-жа била продължавана няколко пъти, като в крайна сметка той останал задържан до 9 юли 2014 г., когато съдът го признал за виновен в заговор за организиране на теро-ристично нападение и му наложил наказание 10 години лишаване от свобода. Производс-твото по останалите обвинения все още е висящо.


Тъй като според жалбоподателя в мястото за задържане не било възможно да му се предоставят медицинските грижи, необходи-ми с оглед на тежкото му здравословно състояние, на 13 август 2013 г. той поискал от Съда да приложи правило 39 от своя процедурен правилник и да укаже на властите да го прехвърлят в специализирано медицинско заведение като привременна мярка. На 16 август с.г. Съдът решил и руското правителство било уведомено, че в интерес на надлежното провеждане на производството е желателно жалбоподателят незабавно да бъде прегледан от независими медицински експерти, които да отговорят на следните въпроси: 1) дали лечението, което получава в мястото за задържане под стража, е адекватно; 2) дали настоящото му здравословно състояние допуска да бъде държан при условията на такова място; 3) дали настоящото му състояние изисква да бъде настанен в болница. В отговор правителството изпратило медицинското досие на жалбоподателя, две удостоверения за състоянието му, за прилаганите медицин-ски процедури и за липсата на риск за здравето му, издадени съвместно от начал-ниците на центъра за задържане и на неговото медицинско звено; две медицински заключения, изготвени съответно на 17 юли и 7 август 2013 г. от трима лекари от московска болница, според които той „не страда от заболяване, включено в списъка на тежки болести, които не допускат задържане на заподозряното или обвинено лице.“ Правителството отговорило на поставените от Съда въпроси, позовавайки се на тези документи. На 29 август Съдът напомнил на правителството, че жалбоподателят трябва да бъде прегледан от независими експерти и те да дадат заключение по трите поставени въпроса, както и че несъобразяването на договаряща държава с посочена от Съда привременна мярка може да доведе до нарушение на чл. 34 от Конвенцията.
От своя страна жалбоподателят представил пред Съда изготвено по негово искане заключение от специалисти по неврология, урология и обща медицина от 2 юли 2013 г., според което поради невъзможността да задоволява основните си нужди и необходимостта от постоянно медицинско наблюдение, лечение и помощ, той трябвало да бъде настанен в специализирано медицинско заведение и оставането му в място за задържане под стража можело да влоши състоянието му, а при липсата на бърза реакция да доведе и до смъртта му. Експертите изказвали мнението, че той страда и от заболявания, които съгласно приложимия нормативен акт изключват задържането. Същото мнение било изразено и в становището от 25 юли 2013 г. на двама изтъкнати представители на руските академични медицински среди, според което представеното от правителството заключе-ние от 17 юли 2013 г. не сочело квалификацията и специалността на лека-рите, от които е изготвено, съдържало значителни непълноти и противоречия и не отразявало действителната картина на патологията на жалбоподателя, поради което било необективно. След налагането на привременната мярка и комуникирането на жалбата жалбоподателят представил и ред други медицински заключения и становища на руски и чуждестранни експерти в подобен смисъл, а на 27 септември 2013 г. адвокатите му, позовавайки се на писмото на Съда от 16 август, поискали от следователя той да бъде прегледан от меди-цински специалисти от различни болници, включително изготвилите представените от правителството заключения, които да дадат експертен отговор на поставените от Съда въпроси. Следователят отказал, тъй като вече било дадено заключение. По-късно жалбоподателят бил изпратен отново за преглед в същата московска болница и на 5 ноември 2013 г. същите трима лекари дали заключение, подобно на предишното.
Решението:
Член 34 от Конвенцията
61. Жалбоподателят се оплаква, че като не го е подложило на медицински преглед с цел да се отговори на поставените от Съда въпроси, правителството е нарушило поста-новената привременна мярка, а оттам и правото му на индивидуална жалба.
65-68. Съдът обобщава изведените в практи-ката му принципи и подчертава, че значе-нието на привременните мерки в системата на Конвенцията е огромно, тъй като тяхната цел е да осигурят ефективност не само на разглеждането на жалбата, но и на защитата, предоставена от Конвенцията. В случаите, когато държавата не предприеме всички разумно възможни действия, за да се съобрази с посочените от Съда привременни мерки, е налице нарушение на чл. 34. Правителството носи тежестта да докаже пред Съда, че мерките са били изпълнени или, в изключителни случаи, че са същест-вували обективни пречки за това и че е било направено всичко разумно необходимо, за да бъдат преодолени и Съдът да бъде инфор-миран за положението.
70. Съдът не е съгласен с тезата на прави-телството, че като е отговорило подробно на поставените въпроси и е представило двете медицински заключения на цивилни лекари, се е съобразило напълно с наложената привременна мярка. В настоящия случай нейната цел е била да се получи независима експертна оценка на здравословното състоя-ние на жалбоподателя, качеството на полу-чаваното от него лечение и адекватността на условията на задържането с оглед на меди-цинските му нужди. Тази оценка е била необходима за да се установи дали, както твърди жалбоподателят, условията в мястото за задържане и липсата на необходимата му медицинска грижа са излагали на действи-телен риск живота и здравето му. Освен това Съдът е бил обезпокоен от противоречието между медицинските заключения, изготвени по възлагане съответно от жалбоподателя и от разследващите органи.
71. За анализа дали държавата е изпълнила задълженията си по чл. 34 е от значение как е била формулирана привременната мярка, но трябва да се отчита и нейният смисъл и целта й. Основната цел на мярката в случая е била да се предотврати излагането на жалбо-подателя на нечовешки и унизителни стра-дания с оглед на тежкото му здравословно състояние, както и оставането му в обикно-вено място за задържане, където според него не е имало възможност да му се осигури адекватна медицинска грижа. Като се има предвид, че Съдът е изпратил напомнително писмо, след като е получил отговора на правителството, за властите не може да е останало никакво съмнение относно смисъла и целта на мярката.
72-74. Медицинските заключения, на които се позовава правителството, не дават отго-вор на нито един от поставените въпроси. Съдът не се съмнява в компетентността и независимостта на лекарите, които са ги изготвили, без да пренебрегва и даденото по искане на жалбоподателя мнение за тяхното заключение, но най-важното е, че задачата им е била да проверят дали заболяванията на жалбоподателя са сред изчерпателно изброе-ните в правителствено постановление, което би могло да наложи освобождаването му. Лекарите въобще не са преценявали дали здравословното му състояние изисква да бъде преместен в болница, нито качеството на предоставената му медицинска грижа или условията в мястото за задържане. Освен това Съдът не може да приеме властите да заобиколят привременната мярка, като правителството замести изисканото експерт-но медицинско становище със собствената си оценка на положението на жалбопо-дателя. То не е посочило нито една обек-тивна причина да не изпълни привременната мярка, нито е обяснило отказа на властите да позволят поискания от защитата преглед с цел да се дадат експертни отговори на въпросите на Съда. Този отказ прави силно впечатление, особено като се има предвид, че въпросът, касаещ здравето на задържано лице, е бил спешен и важен.
75. Следователно държавата не е изпълнила посочената от Съда привременна мярка, в нарушение на задължението си по чл. 34 от Конвенцията.
Член 3 от Конвенцията
76. На основание чл. 3 жалбоподателят се оплаква, че поради липсата на адекватна медицинска помощ здравословното му състояние се е влошило до такава степен, че е бил застрашен животът му, като наред с това е търпял тежки физически и психи-чески страдания.
81. Съдът напомня, че в производството по Конвенцията не винаги може да се приложи строго принципът affirmanti incumbit probatio. Така според практиката му по чл. 2 и чл. 3, когато процесните събития са изцяло или в голямата си част изключително достояние на властите, както е в случаите на лица под техен контрол при задържане, възникват силни фактически презумпции относно травми и смърт, настъпили по време на задържането. В тези случаи може да се счита, че тежестта на доказване е върху властите, като от тях се изисква да предоставят удовлетворително обяснение.
84-86. По отношение на стандартите за медицинската помощ, която държавата дъл-жи да предостави, за да осигури здравето на задържаните лица, Съдът посочва, че най-трудно се преценява „адекватността“. Влас-тите са длъжни да гарантират навременно и точно диагностициране и медицински грижи, както и – когато това се налага от здравословното състояние на лишения от свобода – периодично и систематично наб-людение, което включва цялостна терапев-тична стратегия, насочена към адекватното решаване на здравословните проблеми или предотвратяването на тяхното задълбоча-ване. Съдът запазва достатъчна гъвкавост при определянето на необходимия стандарт на здравна грижа, като прави преценка с оглед на особеностите във всеки отделен случай. Този стандарт следва да бъде „съобразен с човешкото достойнство“ на задържания, но трябва да отчита и „практи-ческите изисквания на лишаването от свобода“.
89-91. В настоящия случай Съдът отново подчертава трудната задача, пред която е изправен при преценката на противоре-чивите и дори взаимоизключващи се доказателства, представени от страните, още повече че за целта се изискват специални познания в различни медицински области. Съдът е разгледал редица оплаквания срещу Русия за неадекватност на медицинското обслужване на лишени от свободата им лица и при липсата на ефективно вътрешно-правно средство за защита по такива оплаквания е бил принуден да преценява доказателствата като първа инстанция. С оглед на уязвимостта на жалбоподателите той е изисквал от правителството надеждни и убедителни доказателства, че те са полу-чили адекватна медицинска грижа. В случая Съдът намира, че представените от жалбо-подателя медицински становища и заключе-ния представляват prima facie доказателство за твърденията му и следователно тежестта на доказване трябва да се прехвърли върху властите. Вярно е, както твърди правителст-вото, че експертите, изготвили тези заключе-ния, не са преглеждали жалбоподателя, но доводът не е основателен, защото именно властите не са организирали извършването на преглед, пренебрегвайки постановената привременна мярка, както и са отказали на жалбоподателя достъп до медицински специалисти по негов избор.
92-94. С оглед на констатацията за наруше-ние на чл. 34 Съдът приема, че може да направи изводи от поведението на прави-телството и че следва да прецени особено критично доказателствата, които то предста-вя в подкрепа на позицията си. Следова-телно той намира, че правителството не е доказало убедително жалбоподателят да е получил адекватни медицински грижи по време на задържането му. Представените от него доказателства са неубедителни и недостатъчни да оборят твърденията на жалбоподателя. Съдът счита, че в резултат на липсата на цялостно и адекватно лечение, жалбоподателят е бил изложен на продъл-жително психическо и физическо страдание, което е накърнило човешкото му достойнс-тво. Неизпълнението на задължението на властите да предоставят на жалбоподателя необходимите му медицински грижи пред-ставлява нечовешко и унизително отноше-ние по смисъла на чл. 3 от Конвенцията.
Член 5, § 3 от Конвенцията
102-107. Жалбоподателят се оплаква, че заповедите за задържането му не са били достатъчно обосновани и че не е бил съден в разумен срок, както изисква чл. 5, § 3. Съдът приема, че с оглед характера на тежките престъпления, за които му е било повдиг-нато обвинение, както и с оглед личността му, позициите, които е заемал, връзките и големите му финансови възможности, националните съдилища са имали основания да предположат, че съществува риск да се укрие, да извърши друго престъпление или да попречи на наказателното производство като повлияе на свидетели или унищожи доказателства, ако бъде освободен.
108-113. За преценката на Съда е от значе-ние дали този риск е продължил да същест-вува през целия период на задържане. Вярно е, че тежкото и постоянно влошаващо се здравословно състояние на жалбоподателя значително е намалявало риска той да се укрие, но не го е елиминирало напълно, нито е могло да изключи риска той да попречи на правосъдието. В решенията си по мярката на жалбоподателя съдилищата са посочили конкретни факти в подкрепа на становището си, че той може да окаже натиск, балан-сирали са внимателно сигурността на свиде-телите и на жертвите, вече дали показания срещу него, както и изгледите други лица да пожелаят да свидетелстват, от една страна, и правото му на свобода от друга, оценили са развитието и промените в обстоятелствата и са обсъдили възможността за налагане на друга мярка. Съдът отбелязва и че разслед-ването е било от значителна сложност, срещу много обвиняеми, по обвинение за организирана престъпна дейност, налагащо събирането на множество доказателства. То е приключило и присъда е била произнесена в рамките на 13 месеца. Не са допуснати забавяния в производството. В заключение Съдът приема, че властите са изложили относими и достатъчни съображения за задържането на жалбоподателя и са проя-вили усърдие при воденето на наказателното производство, поради което не е налице нарушение на чл. 5, § 3 от Конвенцията.
Член 46 от Конвенцията
117-118. С оглед на установеното нарушение на чл. 3 Съдът намира за необходимо да посочи индивидуални мерки за изпълнение на решението. Той счита, че властите трябва да преведат жалбоподателя в специализи-рано медицинско заведение, където да бъде под постоянно медицинско наблюдение и да му бъдат предоставяни адекватни медицин-ски грижи, съответстващи на нуждите му. Няма пречка то да е специализирано затвор-ническо медицинско заведение, стига да осигурява изискваното равнище на наблюде-ние и грижа. Властите следва периодично да оценяват състоянието на жалбоподателя, включително с участието на независими медицински експерти.

Член 4 от Протокол № 7 не предоставя защита срещу водене на паралелни производства, но би имало нарушение на тази разпоредба, ако едно произ-водство продължи след датата, на която другото производ-ство е приключило с окончателно решение.

Решение по делото Lucky Dev v. Sweden (7356/10)


Фактите: През 2004 г. данъчните власти установили, че жалбоподателката не е декларирала пълно и коректно доходите си за 2002 г., като не е отразила своята половина от доходите от ресторантьорската дейност, която съпругът й и тя извършвали съвместно. С оглед на това данъчните власти приели, че размерът на дължимия от нея подоходен данък и ДДС е с около 123 000 евро по-висок. Поради неточната й деклара-ция и недостатъците в счетоводното отразя-ване на търговската дейност, те определили и допълнителен данък в размер съответно на 40% и 20% от увеличения размер на съответните данъци. Решението влязло в сила през октомври 2009 г. след неуспеш-ното му обжалване по съдебен ред.
През 2005 г. срещу жалбоподателката било образувано и наказателно производство във връзка с данъците й за 2002 г. С присъда, влязла в сила през януари 2009 г., тя била призната за виновна и наказана за сериозни нарушения при воденето на счетоводството на ресторантите, в резултат на които не били отразени значителни приходи и ДДС и тя и съпругът й се обогатили. Съдът я оправдал по обвинението за укриване на данъци, като приел, че не може да се изключи да не е знаела за неточността на данъчната й декларация и че не е доказан умисъл за даване на невярна информация.
Решението:
30. Жалбоподателката се оплаква, че е била съдена и наказана два пъти за едно и също престъпление, в нарушение на чл. 4 от Протокол № 7.
47-50. Правителството възразява, че не е извършено нарушение на чл. 4 от Протокол № 7, тъй като второто дело е приключило преди постановяването на решението Sergey Zolotukhin v. Russia [GC] (no. 14939/ 03), с което Съдът е променил подхода си във връзка с принципа ne bis in idem, и по-точно тълкуването на понятието idem, както и защото присъдата за счетоводно престъп-ление и налагането на допълнителен данък не се отнасяли за идентични или по същество еднакви нарушения. Освен това практиката на Съда относно понятието bis била неясна, тъй като в редица случаи той приемал, че е налице достатъчно близка връзка между отделни производства. Съдът припомня, че делото Sergey Zolotukhin се отнася до събития, настъпили през 2002 и 2003 г., т.е. 6-7 години преди постановява-нето на решението. „По принцип, ако минали събития трябва да се оценяват в светлината на юриспруденцията към момен-та на настъпването им, промяна в съдебната практика би била практически невъзможна“. Независимо от предходни решения срещу Швеция, настоящото дело следва да бъде решено с оглед на практиката към момента на разглеждането му. При всички положе-ния, като се има предвид, че чл. 4 от Прото-кол № 7 забранява воденето на дело след датата на приключване на първото произ-водство, трябва да се отбележи, че данъч-ното производство е продължило до 20 октомври 2009 г., т.е. след постановяването на решението Sergey Zolotukhin на 10 февруари 2009 г.

51-55. Съдът вече е приемал по дела срещу Швеция, а и страните не спорят, че налага-нето на допълнителен данък включва произнасяне по „наказателно обвинение“ и че производството е „наказателно“ по сми-съла както на чл. 6 от Конвенцията, така и на чл. 4 от Протокол № 7. По въпроса дали деянията, за които е преследвана жалбопо-дателката, са едни и същи (idem) той припомня, че чл. 4 от Протокол № 7 забранява преследването или съденето за второ „престъпление”, ако то произтича от идентични факти или факти, които са по същество същите (Sergey Zolotukhin, §§ 81-84). В случая страните не спорят и Съдът се съгласява, че фактите в основата на обвине-нието за данъчно престъпление са поне по същество еднакви с тези, въз основа на които са били определени допълнителните данъци. Както твърди правителството обаче, ситуацията е различна що се отнася до обвинението за счетоводно престъпление. Задължението на търговеца да води точно счетоводство е задължение per se, което е независимо от използването на счетоводните документи за да се определят данъците. С други думи, възможно е жалбоподателят да е нарушил счетоводните изисквания, но впоследствие да е изпълнил задължението си да осигури на данъчните власти точна и достатъчна информация, например чрез корекция на счетоводните данни или пред-ставяне на други материали, съставляващи адекватна основа за определяне на данъците. Следователно двете престъпления са доста-тъчно независими, поради което осъждането на жалбоподателката за счетоводно престъп-ление не нарушава чл. 4 от Протокол № 7.

56-57. Член 4 от Протокол № 7 забранява повтарянето на наказателно производство, завършило с окончателно решение. Жалбо-подателката е оправдана по обвинението за данъчно престъпление с присъда, влязла в сила през януари 2009 г., следователно към посочената дата е било постановено окончателно решение за това престъпление.

58-61. Член 4 от Протокол № 7 включва правото на всеки не само да не бъде наказван (на английски „punished“), но и да не бъде съден (на английски „tried“) и дори преследван (на английски „liable to be tried“) два пъти за едно и също престъпление (Sergey Zolotukhin, § 110). Забраната се прилага от момента на влизане в сила на решение относно съответното престъпление и следователно не изключва воденето на паралелни производства, по които все още не е постановено окончателно решение, т.е чл. 4 от Протокол № 7 не предоставя защита срещу lis pendens. Той обаче ще бъде нарушен, ако едно производство продължи след датата, на която другото производство е приключило с окончателно решение, вместо да бъде прекратено. Независимо от нали-чието на влязло в сила решение, в някои случаи Съдът е приемал, че макар различни санкции (условно осъждане на лишаване от свобода и отнемане на свидетелството за управление на МПС) за едно и също деяние (шофиране в нетрезво състояние) да са били наложени от различни органи в различни производства, между тях е имало достатъчно близка връзка както по същество, така и във времево отношение и следователно лицата не са били съдени или наказани отново за престъпление, за което вече има влязла в сила присъда, и няма повтаряне на произ-водствата (решения по допустимостта R.T. v. Switzerland, no. 31982/96, и Nilsson v. Sweden, no. 73661/01).



62-64. Съдът отбелязва, че настоящият слу-чай се различава от делата R.T. и Nilsson, по които решенията за отнемане на свиде-телството за управление на МПС са били пряко основани на очакваното или оконча-телно осъждане за транспортно престъп-ление. Наказателното производство срещу жалбоподателката и данъчното производс-тво за определяне на допълнителен данък не са имали никаква връзка помежду си, водени са пред различни органи и са приключили по различно време (съответно през януари и октомври 2009 г.). Макар и паралелното водене на тези производства да не нарушава чл. 4 от Протокол № 7, данъчното произ-водство не е било прекратено след влизането в сила на присъдата, а е продължило повече от 9 месеца след това и допълнителният данък не е бил отменен. Следователно в нарушение на чл. 4 от Протокол № 7 жалбо-подателката е била съдена „отново“ за престъпление, за което вече е била оконча-телно оправдана.

1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница