Административно обслужване на населението

Общинската администрация е структурирана в четири дирекции: „Административно-правно обслужване, социални дейности и здравеопазване”, „Финанси, бюджет и стопански дейности”, „Териториално селищно устройство, строителство, архитектура и благоустройство” и „Просвета, култура, младежки дейности и вероизповедания”. Числеността на общинската администрация, отнесена към 1000 жители, е 6.31¹ - показател, по който общината заема 47-мо място сред 264-те български общини. Това говори по-скоро за добри възможности за административно и техническо обслужване на гражданите.

Административното обслужване в населените места извън общинския център се осъществява от кметове на кметства и кметски наместници, в съответствие със Закона за местното самоуправление и местната администрация. Кметства има в селата Близнаци, Бенковски, Дъбравино, Приселци, Садово, Синдел, Тръстиково, Царевци и Казашка река. Кметски наместници са назначени в селата Болярци, Здравец, Китка, Круша, Равна гора и Юнак. В шест села има назначени главни специалисти, а в 5 – технически сътрудници (в с. Синдел има както главен специалист, така и технически сътрудник).

Административните услуги се осъществяват основно в общинския център и кметствата. Информация може да се получи на място или по телефон, както и от официалния уебсайт на общината – www.avren.org, разработен по програма ФАР „Развитие на гражданско общество 2001”. Сайтът предлага информация за цените на някои административни услуги, но не и за необходимите документи и сроковете за изпълнение. На този етап в общината не е реализирано обслужване „на едно гише”.

SWOT-анализ„Развитие на човешките ресурси”

СИЛНИ СТРАНИ	СЛАБИ СТРАНИ
Наличие на правителствени програми за намаляване на безработицата Добре развита в териториален аспект образователна мрежа Квалифицирани педагогически кадри Наличие на здравно обслужване в селата Разнообразно и богато културно-историческо наследство Регистрирани и работещи читалища в повечето населени места Наличие на НПО-сектор в общината	Висок процент безработица Застаряващо население Ниско ниво на грамотност сред по-възрастното население Остаряла материална база в образованието Слети и маломерни паралелки в училищата Недостатъчно добре развити социални услуги Слабо застъпени възможности за спорт и развлечения на младите хора в общината Ролята на неправителствения сектор в обществото е все още слаба
ВЪЗМОЖНОСТИ	ЗАПЛАХИ
Наличие на програми за професионална квалификация и преквалификация Политиката на МОН и други държавни институции за подобряване на материалната база в училищата Повишаване ролята на НПО в национален мащаб в посока развитие на местните общности Тенденции за преминаване към обслужване „на едно гише” и извършване на услуги по електронен път	По-нататъшно влошаване възрастовата структура на населението Миграция на младите хора в търсене на по-добро образование и реализация Текучество в общинската администрация (част от работещите не са местни жители)

Икономическо развитие

Промишленост

Община Аврен е с традиционно ниско ниво на промишлено развитие. И днес, както и в миналото, на територията на общината няма големи структуроопределящи промишлени предприятия. До известна степен причина за това е и интензивното развитие на мощен промишлен сектор в съседните общини Варна, Белослав и Девня.

В момента на територията на общината се развиват няколко сравнително малки производствени предприятия, за които не може да се каже, че формират определен преобладаващ отрасъл в общинската икономика:

• 
  „Анакс” ЕООД, с. Дъбравино – основна дейност: добив на инертни материали, производство на бетонови изделия и керамични тухли;
  
• 
  ЕТ „Кади”, с. Дъбравино – основна дейност: производство на еко-брикети;
  
• 
  ЕТ „Ян – Ди”, с. Приселци – основна дейност: производство на тапицирана мебел;
  
• 
  ЕТ „Бар – Лев”, „Харамията” – основна дейност: производство и търговия с полиетиленови изделия и строителни материали.
  

• 
  СД „Адис Елит”, с. Близнаци – основна дейност: производство на кори за баници, салфетки и тоалетна хартия;
  
• 
  ЕТ „Кини – Си”, с. Китка – основна дейност: производство на сладкарски изделия;
  
• 
  „Флосина” ООД , с. Приселци – основна дейност: производство на безалкохолни напитки и хранителни добавки.
  

В същото време, общината попада в списъка на общините, освободени от данък „печалба” по Закона за корпоративно подоходно облагане. Тази мярка на българското правителство, предприета през 2003 г. спрямо общини с висока безработица, би следвало да стимулира инвестициите в иначе непривлекателни за предприемачите региони. В този смисъл, присъствието на община Аврен в споменатия списък може да се разглежда като допълнителен фактор в посока икономическо развитие.

Транспортът е основният държавен сектор в икономиката на територията на общината. С най-голямо значение тук е железопътният възел „Синдел”, който може да се разглежда като фактор, влияещ положително върху възможностите за икономическо развитие.

Транспортното обслужване на населението се осъществява чрез железопътен транспорт или автобусни линии, обслужвани от Автогара Варна. Има и договорени линии с частни превозвачи. Маршрутите са планирани с оглед осигуряване на връзка с ЖП гарите за всички населени места.

Далечните кореспонденции се осъществяват чрез железопътния транспорт, както и чрез автомобилния – по път I-9 „Дуранкулак – Малко Търново”, I-2 „Русе – Варна” и Автомагистрала „Хемус”.

Развитието на земеделието и отчасти на животновъдството са определящи фактори за общинската икономика. Добрите климатични условия и почвените характеристики, както и слабо разчленения релеф, благоприятстват отглеждането на различни селскостопански култури. Доказателство за това е факта, че до 1990 г. на територията на общината са произвеждани около 40% от зърнено-хлебните култури и 70% от черешите в бившия Варненски окръг (днешна област Варна).

Земеделските земи обхващат 213 547 дка, или 56.2% от общата територия на общината. Разпределението им по видове е както следва:

• 
  Ниви: 58 419 дка, или 27.4 % от земеделските земи;
  
• 
  Ливади и пасища: 12 984 дка, или 6 % от земеделските земи;
  
• 
  Трайни насаждения: 3 575 дка, или 1.6 % от земеделските земи;
  
• 
  Полски пътища: 6 751 дка, или 3% от земеделските земи.
  

Според собствеността земеделските земи се разпределят както следва:

• 
  Частни: 178 145 дка (80%);
  
• 
  Държавни: 26 556 дка (12%);
  
• 
  Общински: 16 067 дка (7.2%);
  
• 
  Други: 1 732 дка (0.8%)
  

От трайните насаждения традиционно най-голямо значение имат лозовите масиви. През периода 1990 – 2000 г. обаче тяхното ползване рязко е намаляло – така например през 1988 г. лозята, за които са полагани грижи, са били 7 133 дка, през 1995 г. те са едва 2 112 дка. Положителна тенденция се наблюдава през последните години – по последни данни, площта на лозовите масиви вече е 2 710 дка.

Подобно е положението и с овощните градини. От 3 818 дка през 1988 г. те намаляват на на 1 470 дка през 1995. Основните отглеждани овощни култури са череши (970 дка, с. Приселци) и праскови (около 500 дка, с. Равна гора). Други трайни насаждения са заети със сливи и вишни. Създадени са и 54 дка оранжерии.

След ликвидирането на бившите АПК животновъдството се развива основно в лични стопанства, като изключение е кооперацията в с. Царевци, в която се отглеждат над 100 крави. Броят на основните видове животни е както следва:

• 
  говеда – 469;
  
• 
  кози – 2 203;
  
• 
  овце – 4 163;
  
• 
  свине – 1 448;
  
• 
  кокошки – 10 287.
  

Сградния фонд на селското стопанство е в критично състояние. От 29 сгради за говедовъдство с капацитет повече от 2 600 единици се използват едва 4; от също толкова овцевъдни сгради с капацитет над 6 000 животни не се използва нито една.

На територията на общината са регистрирани и към момента функционират няколко земеделски кооперации, които заедно с по-големите арендатори имат най-голямо значение за развитието на селското стопанство. Те обаче не разполагат с достатъчно съвременна земеделска техника, нито с достатъчен капацитет за достъп до кредитни ресурси и средства от предприсъединителните фондове на ЕС.

По-големите арендатори и наематели в областта на селското стопанство в общината са около 20 на брой, като повечето от тях се занимават със земеделие и обработват площи между 150 и 18 000 дка. Основно развиват дейността си в землищата на населените места Аврен, Дъбравино, Садово, Близнаци, Здравец, Тръстиково, Царевци и Казашка гора. По-малко площи са наети в районите на селата Бенковски, Равна гора и Юнак. Животновъдство развиват арендаторите в районите на Аврен, Здравец и Царевци. Край с. Казашка река са разположени 60 дка оранжерии за производство на зеленчуци, стопанисвани от „Еко Плод” ЕООД – Живко Желязков.

Най-големите селскостопански производители на територията на общината са Йордан Станчев (земеделие и животновъдство, с. Аврен – 18 010 дка); ЗКПУ „Сеяч” – Дяко Дяков (земеделие и животновъдство, с. Царевци – 14 382 дка); „Готика” ЕООД – Георги Георгиев (земеделие, с. Аврен – 5 700 дка); ПК „Сотир Костов” – Владимир Минев (земеделие, с. Казашка река – 5 221 дка); „Полихронов” ЕООД (земеделие, с. Близнаци – 4 500 дка).

Имайки предвид традициите и даденостите на община Аврен, може да се каже, че селското стопанство е един от основните икономически отрасли с възможности за развитие. Проблемите пред него обаче са много и сериозни, характерни както за страната ни като цяло, така и специфични за общината:

• 
  разпокъсаността на земеделския фонд между различни собственици, което затруднява създаването на големи масиви за отглеждане на зърнени култури, трайни насаждения и привличане на инвеститори и арендатори в селското стопанство;
  
• 
  висок процент на необработваната и поради това – с влошени характеристики земеделска земя и необходимостта от прилагане на рекултивационни мерки спрямо тези територии;
  
• 
  амортизирана и в много случаи на практика разрушена селскостопанска инфраструктура; липса на модерна техника и затруднен достъп до финансови ресурси за закупуване на такава;
  
• 
  несъвършената нормативна уредба в областта на селското стопанство, в частност отнасяща се до пазара на селскостопанска продукция и взаимоотношенията по веригата производител – преработвател – потребител
  
• 
  недостатъчно целенасочената държавна политика в подкрепа на земеделските потребители (система от защитни цени, субсидии и др.);
  
• 
  високите нормативни изисквания на Европейския съюз по отношение на технологията на производство на селскостопанска продукция, част от които вече са в сила, а други предстои да бъдат въведени и необходимостта от обучение на селските стопани за изпълнението им.
  

Общата площ на горите и земите от държавния горски фонд възлиза на 11 756 ха (11 136 ха и 620 ха незалесена площ ), което съставлява около 31% от територията на общината. Освен тях има 262 ха гори, собственост на бившия АПК и 425 ха горски пасища. Общия запас на горите възлиза на 1 320 999 куб.м. стояща маса с клони, като средната възраст е около 40 години. Основните дървесни видове са широколистни – цер и благун, които, взети заедно, заемат около 80% от горските площи. Незначителен дял имат иглолистните видове, главно черен бор.

Част от горите са с влошени качества, главно в резултат на извършвана в близкото минало човешка дейност без оглед на опазването на горските ресурси (безконтролна паша на добитък, добив на огревна и строителна дървесина в големи количества, както и сеч на ценни дървесни видове, използвани в занаятчийството). В резултат на това, голяма част от високостъблените в миналото гори днес имат характер на издънкови, които са с много по-ниска производителност и стопанска годност.

Възможностите за развиване на дърводобив, който да има сериозен дял в общинската икономика, са по-скоро ограничени, тъй като голяма част (над 60%) от горите на територията на общината са със специално предназначение – такива са 7 460 ха, от които 4 935 ха курортни гори, 289 ха зелени зони и 1 522 ха ловно-стопански територии. Последните имат своето значение за развитието на международния ловен туризъм (ловните хижи в местността „Пода”, „Петрича” и с. Здравец) главно като допълнителна атракция към предлагания морски туристически продукт.

Съгласно действащия лесоустройствен проект, предвиденият добив на дървесина през следващите години следва да възлиза средно на 17 650 куб.м. стояща маса (без клони). Тук са включени и дървата за огрев за местното население, чрез които местната власт реализира определена социална политика. Предвижда се ежегодно да бъде извършвано и залесяване на около 30 ха горски площи.

Важен момент в развитието на горското стопанство е то да бъде подчинено на принципите на устойчивото развитие и опазването на горското и био-разнообразието. За целта е необходимо да се извършва както залесяване с подходящи дървесни видове, така и да се осъществява постоянен контрол върху нерегламентираните сечи в горските територии.

Условията за развитие на туристическия продукт на територията на община Аврен са много добри. Наличието на добра плажна ивица в съчетание с уникалните природни дадености на Камчийския резерват (устието на р. Камчия и лимана „Паша дере”) са оценени още в близкото минало като привлекателни и тук са изградени два туристически центъра: комплекс „Камчия – север”, състоящ се от къмпингите „Рай” и „Пирин” и къмпинг „Романтика”. Общата площ на курортния комплекс е 1 500 дка, а на плажовете – 192 дка.

Легловата база има капацитет около 6 500 места, от които в хотели, мотели и вили – 2 600; в къмпинги – около 1 500; в почивни домове – около 2 100. Реално използваеми обаче, според посочените от собствениците данни при категоризирането на обектите за настаняване, са малко повече от 2800 места. Те са разположени в 513 стаи с по едно и две легла, 163 стаи с по три легла и 226 стаи с по четири и повече легла.

По-голямата част от местата за настаняване са от категория „една звезда” (1964 на брой). 240 легла са разположени в обекти, категоризирани извън общината, което предполага по-висока категория. Около 600 легла са разположени във все още некатегоризирани места за настаняване.

Състоянието на част от базата не е на нивото, което се изисква от днешните посетители. Това може да се каже особено за местата за настаняване в някои от почивните домове. Причините следва да се търсят основно в промените в икономическите условия в страната през последните 15 години и съответно в собствеността и политиката на много от предприятията – собственици на бази. Напоследък обаче се наблюдават известни положителни тенденции в посока подобряване на условията за настаняване.

До момента курортният комплекс остава встрани от мащабното строителство на хотели, характерно за цялото българско черноморско крайбрежие. Основна причина за това е съществуващият ограничителен режим в защитените територии. Тази особеност напоследък се оценява по достойнство от инвеститори в областта на туризма. Проявен е инвестиционен интерес от управлението на гр. Москва за изграждане на модерен санитарно-курортен комплекс, който ще бъде финансиран изцяло с руски капитали. Разработени са проекти за строителство на 4- и 5- звездни хотели, отговарящи на изискванията на съвременните потребители на туристически услуги, както и на голф-игрище и база за конен спорт.

Реално е да се очаква, че изпълнението на тези намерения ще доведе до значително подобряване на ситуацията в цялата община в икономическо отношение (създаване на нови работни места в строителството, обслужващата туризма сфера, търговията и услугите; стимулиране производството на селскостопански продукти за директна консумация; увеличаване приходите от туристически такси в общинския бюджет). В същото време обаче е необходимо ремонтирането на съществуващата и изграждането на нова туристическа инфраструктура да се осъществява изцяло при спазване принципите на устойчивото развитие и запазване на уникалните природни дадености на региона.

Развитието на курортния комплекс ще изисква значителни инвестиции в публичната инфраструктура – пътна мрежа, допълнително водоснабдяване и канализация, организиране на качествено сметосъбиране и сметоизвозване, както и поддържане чистотата на териториите за обществен достъп и особено на плажната ивица. Реализацията на голяма част от тези мерки не е по силата само на общината и поради това през плановия период трябва да се търсят възможности за привличане на средства от европейските структурни фондове, както и да се разчита на партньорство от страна на туристическия бизнес.

Основните фирми, развиващи туристически продукт на територията на общината са: „СОК Камчия” ЕАД, „Сливница 1968” АД, „Мери” АД, „Камчия” АД, „Детелина” АД и др.

Във вътрешността на общината условията за развитие на самостоятелен туристически продукт са ограничени. Легловата база се изчерпва с хижите „Здравец” (край яз. Здравец), „Петрича” (край с. Аврен) и „Пода”. Има идея за изграждане на мотел в местността „Харамията” с капацитет около 100 места.

Споменатите по-горе възможности за културно-познавателен, битов, ловен и риболовен туризъм следва да се разглеждат предимно като допълващи основния туристически продукт, а именно този, развиван в курортен комплекс „Камчия”. В тази посока е разработения от общината и одобрен за реализация проект „Разкриване на природните богатства във вътрешността на община Аврен с цел развитие на туризма”.
Търговия и услуги

Търговията и услугите на територията на общината са развити до ниво, удовлетворяващо потребностите на местното население. Няма изградени големи търговски комплекси. Необходимост от такъв вероятно ще възникне във връзка с очакваното разширяване на курортен комплекс „Камчия”.

Бюджета на община Аврен за последната отчетна (2004 г.) е в размер на 3 440 968 лв., или отнесено към жителите на общината средно по 395 лв./жител. За 2003 година тези показатели са били съответно 2 384 422 лв, или по 273 лв./жител.