Програма за транснационално сътрудничество в Югоизточна Европа на, финансиран по оп за Транснационално сътрудничество „Югоизточна Европа 2007 2013 г., Приоритет Зони за устойчив растеж
Пазарно състояние на по-значимите индустриални зони в страната
Изтегляне 1.63 Mb.
|
Пазарно състояние на по-значимите индустриални зони в странатаПромотирането на ефективността на публичната администрация и евентуалният бизнес-климат в бъдещата индустриална зона на Община Перник ще са сред основните фактори, които инвеститорите биха взели предвид при установяването на едно евентуално сътрудничество между Общината, от една страна, и частния интерес, от друга, а вече и от страна на подготвените кадри на новосъздадения политехнически университет в града. Не е без значение и гъвкавостта при взимането на решения в общинския съвет и цялостната административна ефективност на местната власт. Именно тези фактори се оказаха решаващи за създаването на няколко тематични индустриални парка през последните няколко години в страната. С помощта на Фигура-3 са илюстрирани по-значимите тематични индустриални паркове в България към януари/2012 г. Фигура 3 Тематичните паркове в България към януари/2012 г. 
Планираната система от интегрирани центрове за услуги на гражданите и бизнеса вече отчита значителен прогрес и оказва значителна роля за улесняване комуникацията между инвеститори, предприемачи и местната власт. Необходими са обаче доста усилия, за да може с помощта на електронното правителство по-лесно да се види какви процеси и подобрения са необходими, а също така бизнесът да получава автоматични съобщения за хода на процедурата, която ги интересува, да се улесни обратната връзка и да се повиши ефективността в работата на администрацията. На Таблица-2 са изброени изградените или вече в строеж индустриални зони в България, като са посочени и по-големите инвеститори, ако има такива, в съответните зони. В таблицата е посочена също и планираната площ на съответната икономическа зона. Таблица 2 Изградени и/или в строеж индустриални зони в България
Изброените 24 индустриални зони представляват по-сериозните вече функциониращи или планирани за изграждане проект на бизнес зони с определена тематика в България. Тематичността на индустриалния парк би следвало да се определя приоритетно от големината на предвидената площ за оползотворяване. Към настоящия момент съществуващите индустриални зони могат да се категоризират в четири категории:
Разпределението на индустриалните зони според тази категоризация е представено на Таблица-3. Таблица 3 Разпределение на настоящите индустриални зони в България по териториален признак 
В процес на реконструкция и развитие са много съществуващи зони (Враца, Габрово, Добрич и др.). Очаква се възникването на индустриални центрове и около градовете Видин и Лом – основно заради пристанищата им на река Дунав. Развитието на Видин като такъв център ще зависи много и от по-бързото построяване на Дунав мост 2, който ще даде нови сили на търговския живот на града. За момента обаче най-динамично от пазарите на индустриални площи на трите крайдунавски населени места се развива този на Лом. Предвид приведената информация следва да се има предвид, че желанието на Община Перник да изгражда индустриална зона не е ново за България и вече съществуват солиден брой индустриални зони, на базата на които могат да се правят евентуални сравнения и да се взимат бъдещи решения. В следващите страници са приведени примери с най-популярните индустриални зони в България, валидни към януари/2012 г.
Индустриална зона „Марица” се намира в Община „Марица”, като общата й площ е 1,950,000 квадратни метра. Фигура 4 Индустриална зона „Марица” 
Изграждането на индустриалната зона започва още през ноември 1996 година. Първите инвеститори са „Сокотаб” /Socotab/, която американска компания и за обработка на ориенталски тютюн. Тази фирма стартира своето производство в индустриалната зона 5 години след „първа копка” на зоната, тоест през 2000 г. След това идва немската компания „Либхер” /Liebherr/, която е с основен фокус върху производството на хладилна техника. Тази фирма стартира своя производствен процес 7 години след „първа копка”, тоест през 2002 г. Зоната се управлява от частен предприемач, чийто интерес за изграждане на индустриални зони в страната стартира с изграждането на сградите именно на гореспоменатите компании. Впоследствие в зоната са привлечени немски, японски, корейски, френски и италиански инвеститори. На територията на зоната е изградена и митническа служба, което се приема като голямо облекчение за предприятията, настанили се в нея. Управляващата компания, предлага строителство на сгради за инвеститори според специфичните им изисквания, помещения под наем или изграждане и лизинг. Едно от важните и задължителни предимства на зоната е предварително промененото предназначение на земята и наличността на първоначално необходимите разрешителни. Зоната е атрактивна и конкурентна поради доброто си разположение (близост до основната магистрала – АМ „Тракия” и пуснатото през ноември/2011 г. и кардинално обновено „Летище Пловдив”. Зоната е в изключителна близост до големия градски ареал на град Пловдив, а предприятията от зоната могат да разчитат и на висококвалифицираните студенти, завършващи университетите в града. В първите години служителите на Община Марица са изключително много ангажирани в оказването на съдействие и подкрепа при привличането на инвеститори и убеждаването им да инвестират именно в тази зона. Тук трябва да се подчертае, че решението за строеж на индустриалната зона идва в години на сериозна икономическа криза – 1996 г., 1997 г. и дори 1998 г., когато фирмените капитали недостигат, доходите са ниски, липсват чуждестранни инвеститори, а наличните български фирми са изключително чувствителни на тема – инвестиционни вложения; това е нещо, което се забелязва и на настоящия етап – в условията на икономическа криза от 2010 г., 2011 г. и очакването за нейното развитие и през 2012 г. Дори кметът на общината и тогавашното ръководство през 1998 г. и 1999 г. сериозно обмислят стопирането на целия инвестиционен процес, но явно за първите чуждестранни инвеститори – американската и германската фирма кризата е преодоляна и те намират разширение на своята материална база на българска почва, когато никоя друга община не е в състояние да предложи налична инфраструктура с близост до магистрала и отзивчива и гъвкава администрация. В момента тази индустриална зона е водещата и най-голяма зона в страната.
Индустриална зона „Първомай” – обхваща територия от 1,000,000 кв.м. Зоната е сравнително нова и се управлява от частна компания. Инициирана е от Община Първомай и инвеститора „Интерзона” ООД. Фигура 5 Индустриална зона „Първомай” 
Зоната е конкурентна и атрактивна поради близостта си до Пловдив и наличието на важна за функционирането на предприятията в нея инфраструктура – на нейната територия има карго жп-терминал, а самата жп-линия е скоро реиновирана и е една от високоскоростните в страната, разположена е в близост до основна магистрала и на 50 километра от летище Пловдив. Земята е с индустриално предназначение и всички необходими първоначални разрешителни за строеж са осигурени. Има възможност сградите да бъдат изградени по зададени от инвеститора спецификации, чрез негово финансиране или чрез ползване на банков заем от изпълнителя. Впоследствие сградите могат да се купят или да се предоставят на изплащане. Компанията, управляваща зоната предоставя консултантски услуги при реализирането на инвестицията.
Индустриална зона „Раковски” обхваща територия от 815,000 кв. м. Изграждането й стартира през 2004 година по инициатива на Община Раковски и „Сиенит холдинг” и се е очаквало тя да бъде запълнена към средата на 2009 година. Към януари/2012 г. зоната не е запълнена изцяло, тъй като настъпилата икономическа криза се е отразила сериозно, както на частния инвеститор, така и на плановете на бъдещите поканени за включване в зоната фирми. Фигура 6 Индустриална зона „Раковски” 
Земята е с индустриално предназначение и всички първоначално необходими разрешителни са налице. Компанията, управляваща зоната предлага изграждане на индустриални сгради по изисквания на клиента, при това с възможност за прилагане на гъвкави лизингови схеми. Предлагат се и помещения под наем. Зоната е с конкурентно местоположение, близостта до Пловдив и основна магистрала определят достъпа до човешки ресурс, логистичен център, бързи административни решения. Недостатък на зоната е прекият подход към нея, върху който се работи в момента (до зоната се достига по тесен път и се пресича мост, който е строен от немски инженери в първата половина на миналия век – това препятства преминаването на големи товарни камиони, необходими за реализацията на продукцията, произвеждана или доставяна в зоната). Изграждането на подстъп от около 4 километра, би свързал пряко зоната с АМ „Тракия”. На територията на зона „Раковски” вече функционират две италиански предприятия, едно британско, едно българско и немско – дистрибуционен център на Кауфланд. В процес на установяване са и още няколко европейски компании. При запълването на зоната ще се създаде възможност за откриване на повече от 3,000 работни места.
Индустриална зона „Куклен” е разположена на територия от 730,000 кв.м. Зоната е инициирана от Община Куклен и няколко частни компании („Сиенит холдинг” АД и „КЦМ 2000” АД) , обединили се като „Индустриално-търговска зона Куклен” ООД. Фигура 7 Индустриална зона „Куклен” 
Теренът се намира на 15 км от магистрала „Тракия”, като е създадена възможност за газификация до площадката на съответния инвеститор; 430,000 кв.м от земята е с променен статут и всички необходими първоначални разрешителни за строеж са гарантирани. Останалите парцели са в процес на промяната предназначението на статута на земята. Предвижда се и допълнително закупуване на терени, с цел разширяване капацитета на парка. Управляващата компания предлага административни и консултантски услуги. Възможно е изграждане на промишлени помещения спрямо изискванията на инвеститора, при лизингови условия или продажба.
Индустриална зона „Летница” заема площ от 541,000 кв. м и разположена в близост до град Ловеч. Фигура 8 Индустриална зона „Летница” 
Индустриалният парк Летница” е организиран под формата на публично-частно партньорство. Паркът предоставя привлекателни условия на производители, логистични складови бази и други обслужващи отрасли. Проектът се подкрепя от общината, Българската агенция за инвестиции /БАИ/, Българската индустриална камара и Българската търговско-промишлена палата. Индустриален парк „Летница” предоставя на потенциалните инвеститори консултантски услуги, в съответствие с индивидуалните им нужди, като работи в тясно сътрудничество с Община Летница. Паркът разполага с екип от архитекти, инженери, изпълнители, спедиторски фирми – и с мрежа от консултанти по управление, финанси, данъчно облагане и право. Земята е с индустриално предназначение и предприемачът гарантира издаването на всички предварително необходими разрешителни за строеж. Както и в другите зони, Летнишката е разположена в район с безработица по-висока от средната за страната, което дава възможност за нулева ставка корпоративен данък за фирмите, които се привличат в района, а това я прави доста привлекателна. Дружеството „Индустриален парк Летница” ООД, управлява парка и предлага услуги по привличане на работна сила, което е един от проблемите за Ловешкия район.
Индустриална зона „Русе” заема площ от 635,370 кв. м. Зоната е общинска. Намира се в непосредствена близост до пристанище Русе, европейски транспортни коридори 9 и 7 и единственият до момента мост пресичащ река Дунав при българска граница. Фигура 9 Индустриална зона „Русе” 
Паркът е планиран за производство и логистична дейност. До момента са привлечени един френски („Монтюпе” – производство на авточасти) и един испански („Керос” – производство на керамика) инвеститор. Обемът на френската инвестиция се оказва добра предпоставка за развитието на зоната, не само защото е в престижна производствена ниша, но и заради обема на инвестицията, който отговаря на критериите за придобиване на сертификат за инвеститор клас 1 според закона за насърчаване на инвестициите и дава възможност за държавна финансова подкрепа при изграждане на довеждаща инфраструктура. Теренът на френския инвеститор е разположен при входа на зоната, а това от своя страна означава, че инфраструктурата изградена до него, засяга и цялата останала част от парка. Русенският парк през 2007 година набира значителна скорост, продадени или в процес на продажба са голяма част от терените. Слаба страна е липсата на ясна управленска стратегия (както на повечето от зоните в страната) и правила при настаняване на обособената за бизнес зона. През 2008 година голяма част от първоначалните инвестициите за достъп до зоната са направени, реализирана е и държавната подкрепа за инфраструктура при привличането на инвеститор първи клас в зоната – фирма „Монтюпе” /Montupet/.
Индустриална Зона „Шумен” се планира да се намира в Община Шумен, като площта ще бъде на повече от 3,000,000 квадратни метра. Фигура 10 Индустриална зона „Шумен” 
Към момента собствеността на земята е разпределена между Община Шумен (около 760,000 кв.м.), „Хранкомплект” ЕООД (100,000 кв.м.), Държавен земеделски фонд (206,000 кв.м.), училищно настоятелство (550,000 кв.м.) и физически лица. Общината планира зоната да бъде изградена поетапно, като все още голяма част от статута на земята е селскостопански. В първия етап ще бъдат разработени 1,200,000 кв.м. и те вече са върху земя с индустриално предназначение, но няма подробен устройсвен план или работни планове за необходимата инфраструктура (предвижда се това да стане след като бъде настанен първият инвеститор). Общината планира инфраструктурата да бъде изграждана от самите инвеститори, като на отстояние от 500 метра преминава магистрален водопровод, а на 700 м газопровод, няма изградена канализация, не е доведено електричество и няма телекомуникационна свързаност. За тази зона няма ясна концепция за развитие, въпреки, че е с ясни приоритети за типа фирми, които ще се привличат първоначално – биодизел, етанол и коприна. Вече има три фирми, привлечени за работа в зоната – американска с два типа производство и българска. Зоната отстои на 1,5 км от автомагистрала „Хемус”, не се предвижда цялостна промяна предназначението на земята, за разлика от другите зони не с предлагат изграждане на промишлените сгради, необходими за инвеститора от управляващия зоната.
Индустриална зона „Силистра”, или „Дунавски бизнес парк – Силистра” е разположена върху терен от 100,000 кв.м. Изграждането на зоната започва като инициатива на общината, като важно е да се отбележи, че на тази територия има изградени предприятия, които функционират, но не техният сграден фон е в неприветливо състояние, а съществуващата инфраструктура не отговаря на изискванията на съвременния бизнес. Фигура 11 Индустриална зона „Силистра” 
Община Силистра започва цялостно планиране и изграждане/реконструиране на необходимите комуникации и определя типовете бизнес, които да се развиват на тази територия. Зоната е върху земя със селскостопанско предназначение и е в регулация. Предоставянето на административни услуги и разрешителни качествено и в срок се гарантира от общинска администрация, която управлява реализирането на зоната. Тази зона е също с неясно бъдеще, поради липсата на политика/стратегия на управление, както и правила за нейното функциониране и правила към бизнесите, които се привличат.
Проектът за индустриална зона „Варна” е да бъде логистичен парк, който да има бърз и лесен достъп до околовръстния път на град Варна и бул. "Владислав Варненчик", част от пътния коридор, свързващ морския бряг със София и основните Европейски транспортни коридори. Фигура 12 Индустриална зона „Варна” 
През април 2007 година паркът получава сертификат за инвеститор клас А, от Българска агенция за инвестиции, което дава възможност за целева държавна финансова помощ при изграждане на части от техническата инфраструктура. Логистичен парк „Варна” е планиран да предостави готови за експлоатация складови площи под наем изградени на територия от 80,000 кв.м. Всички проектирани сгради предлагат максимална гъвкавост и опции за разширение. Освен стандартни пространства за складиране на средно- и бързооборотни стоки, Логистичен Парк Варна осигурява и възможности за наемане на специализирани площи, предлагащи контрол на температурата и cross-docking системи (системи за смесени товаро-разтоварни дейности). Складовите пространства в комплекса са 55 хил. кв. м, включително складови площи с контрол на температурата, докато търговските площи и офис площите ще са респективно 10 500 и 13 000 кв. м. Инвеститорите на проекта планират изграждането на 110 товарни платформи за тирове и микробуси, а самите складови площи ще имат системата за управление на складове SAP. Очакванията са проектът да бъде завършен до края на 2009 г. Проектът ще бъде реализиран на три фази, като изграждането на първия етап с обща застроена площ от 24,000 кв.м. През 2008 година е открита сграда А1 от Логистичен парк „Варна”. Тя е от смесен тип - складове и офиси. Застроената площ е 5,114 кв.м., РЗП – 6,405 кв.м., от които 5,060 кв.м. - складове, 385 кв.м. - търговски обекти и 960 кв.м. – офиси. Сред първите наематели на парка са български и международни компании, опериращи в различни браншове - фармация, спедиция, дистрибуция на храни. Паркът е конкурентен поради непосредствената близост до морското пристанище, летище, основна магистрала и поради ясната концепция за управление и правила за настаняване.
Индустриална зона „Добрич” обхваща територия от приблизително 425,000 кв.м. Инициатор и собственик на зоната е Община Добрич. Фигура 13 Индустриална зона „Добрич” 
Зоната се намира в близост до електроцентрала и е с равнинен терен. Община Добрич придобива собственост върху земята през октомври 2005 година (теренът е бивша военна база) и започва разработването на подробен устройствен план, кадастрална карта и икономически анализи. Върху терена има бивши военни бараки, които се предвиждат за мултифункционални помещения за бизнес. Предвижда се зоната да бъде изградена чрез механизмите на публично-частно партньорство (ПЧП). Всички комунални услуги са вече достъпни на територията на зоната (с изключение на газ, но тръбопровода преминава на 100 м. от нея). Близостта до Варна, летище и пристанище Варна, дават добри шансове за развитие на тази индустриална зона.
Индустриален парк „Ботевград” – обхваща територия от 193,000 кв. м. Инициатор и собственик на терена е Община Ботевград. Зоната граничи със спортен комплекс. Две трети от парка са предвидени за индустриални цели и за изграждане на складови бази, а останалата част са за офис и административни нужди. Земята е в регулация и към момента терена е разделена на 75 парцела. До терена са доведени необходимите вода, канализация и електричество, а в непосредствена близост има газопровод. Паркът е на 1,5 км. от автомагистрала „Хемус”. Близостта до София прави проекта конкурентен, но в него също няма ясна стратегия за бъдещо развитие и управление.
Индустриален парк София-Изток – разположен е на територия от 700,000кв.м и е в обхвата на Община Елин Пелин. Теренът все още има статута на селскостопанска земя, но в момента се работи върху промяна на предназначението. Инициатор на парка е „Паладин пропърти дивелъпмънт” ООД, а паркът се изгражда от „Парк индъстри София-Ийст” ООД. Паркът е предвиден за логистика и лека промишленост. Намира се на 13 км. от София и на 2,6 км от магистрала „Тракия”. 160,000 кв. м. вече са застроени и там е разположено предприятие на „Изида” и съпътстваща, необходима жп-инфраструктура. Предвиждало се е паркът да бъде запълнен до 2011 година, като първоначално ще се започне с разработването на 140,000 кв.м, а в периода 2009 – 2011 г. още 250,000 кв.м. се е очаквало да бъдат разработени. Управляващата компания предлага различни решения за потенциалните инвеститори – построяване на помещението по изискване на клиента, готови помещения под наем, както и на лизинг. Близостта до София, достъпът до университетски кадри, благоприятното отстояние от магистрала, летище и държавни структури правят парка конкурентен.
Индустриална зона „Елин Пелин” е с територия от 1,600,000кв.м. Инициатор е Община Елин Пелин. Предвижда се зоната да бъде изградена чрез публично-частно партньорство (ПЧП), като 10% от активите ще бъдат за Община Елин Пелин, а останалите за частен партньор. Земята е с променено предназначение – индустриална. Предвидено е да се привличат логистични компании, високотехнологични и чисти производства. До зоната е докарано електричество, а общината е създала компания, която работи върху изграждане на независима инсталация за отопление и електрификация. Теренът е на 9 км. от София и на 5 км. от АМ „Тракия” (неблагоприятен е фактът, че пътят, който свързва зоната с магистралата е четвъртокласен и не е в добро състояние). Зоната е конкурентна като местоположение и предварителни стратегии за изграждането й и последващо привличане на инвеститори.
Индустриална зона „Самоков” – обхваща територия от 870,000 кв.м. Инициатор за изграждането е Община Самоков (общината е и собственик на терена). Земята все още е със селскостопански статут. Намира се в близост до съществуваща индустриална зона. Зоната е в непосредствена близост до бъдещата магистрална връзка между двете магистрали “Хемус” и “Струма”. В рамките й има изградена канализационна система, която е свързана с пречиствателна станция и телекомуникационна мрежа. До терена са доведени газ и електричество, но няма водоснабдителна система. Предвижда се тук да се настаняват преработвателни предприятия. Близостта до София, инфраструктурни и човешки ресурси благоприятства за оптималното използване капацитета на зоната.
Индустриална зона „Кърджали-Юг” – 850,000 кв.м. и е разделена на плотове от около 10,000 кв.м. Предназначението на земята е частично променено. Инициатор на проекта и собственик на зоната е Община Кърджали. Проектът стартира през 2005 година. Планира се изграждане на складови помещения. През 2005 е изработен идейният проект за зоната. Предвижда се изграждане на основната инфраструктура, както и пречиствателна станция за нуждите на производствените предприятия. Зоната е южно продължение на съществуваща вече зона, където са локализирани не малко предприятия. Предвид отварянето на пътя при Маказа, наличието на малко летище (за реконструкция), близостта до две граници, правят зоната потенциално успешна. Развитието на зоната към януари/2012 г. е стопирано.
Високотехнологичен парк „Оптикоелектрон” се простира върху терен от 260,000 кв.м. Изгражда се на територията на бивше предприятие за прецизна оптика, приватизирано в последствие. Целта на собствениците е да запазят и развият парка, привличайки фирми от същия бранш. Фигура 14 Високотехнологичен парк „Оптикоелектрон” 
Свободните терени към момента са 86,760 кв.м., а освен това са налични 7 сгради, които също се предлагат на инвеститори. Всички те са строени през 78-80 година и имат обща застроена площ 42,000 кв.м. Земята е индустриална и е собственост на „Оптикоелектрон груп” АД. Зоната е с ясно определени цели и правила за предприятията ползващи помещения под наем или закупили терен/сграда. Правилата се отнасят до дългогодишната поддръжка и управление на зоната и включват клаузи, свързани с поддръжка на инфраструктура, строеж на нови сгради и съоръжения, поставянето на рекламни и указателни табели, работно време, транспорт (пътнически и товарен), охрана и пропускателен режим, чистота и околна среда. Управляващата компания инвестира непрекъснато в усъвършенстване на инфраструктурата, необходима за развитие на високотехнологично производство – работи се върху независимо енергийно захранване, високоскоростен интернет, локална водоснабдителна система, пречистване на отпадни и промишлени води, въвеждане на енергоспестяващи технологии и техника.
Индустриална зона „Пазарджик” разполага с 310,000 кв.м. Зоната е разположена от двете страни на Пловдивско шосе (местност „Якуба” и местност „Сазлъка”). Проектът за изграждане на зоната е иницииран през 2000 година от Община Пазарджик, след провеждане на подробно проучване на местния бизнес, изследващо нуждите му от допълнителни и по-качествени терени и стимули за подкрепа на разширяване и развитие на дейността.
При стартирането на проекта е направена и оценка на ресурсите и отрасловите приоритети в Пазарджик. Първоначалната идея е да се предоставят атрактивни терени на фирмите, снабдени с необходимата инфраструктура (доведена до границите на зоната) и то при под-пазарни цени на земята. През този период безработицата в Пазарджик достига 24% и точно такава гъвкавост би могла да превърне региона в атрактивен и да предопредели отварянето много нови работни места. Изработват се концепция за зоната, дългосрочна маркетингова стратегия и започва реалната работа по привличане на инвеститори. Липсата на опит в областта на привличане на инвестиции и непознаването на публично-частното партньорство (ПЧП) довежда до първите проблеми. Тогавашният областен управител спира решението за емитиране на облигационен заем, общината не може да изпълни своевременно поетия ангажимент за изграждане на инфраструктура, един от големите инвеститори, от своя страна, не изпълнява ангажимента за бърз старт на производство и откриване на работни места. След няколко години усилия, все пак взет заем и започват по-синхронизирани действия от страна на Общината. Създаването на парка протича на три етапа:
Индустриална зона „Стара Загора” се разпростира на 150,000 кв.м. През 2004 година специалисти от Община Стара Загора и Агенцията за регионално развитие – Стара Загора стартират разработването на стратегия за изграждане на индустриална зона. Като резултат от техните усилие е направена оценка на земята и хидрогеоложки анализи; 113,000 кв.м са селскостопанска земя и за да се улесни процедурата по промяна на предназначението те са разделени на 4 парцела. За два от парцелите /заемащи площ 39.41 дка и 39.5 дка/ е изработен подробен устройствен план, направен е акт за категоризация и е съгласувано с ХЕИ и РИОСВ. За останалите 63.2 дка е стартирана същата процедура. Направени са въздушни снимки на терените и е изработена маркетингова стратегия. Зоната е перспективна – Стара Загора е един от големите и бързо развиващи се български градове в непосредствена близост до магистрала, на 80 км от най-голямото морско товарно пристанище – Бургас (Общината в момента инициира и израждане на летище). Създаването на парка открива 200 работни места, но няма ясна стратегия за типа бизнес, който ще се привлича, както и за последващото управление, което със сигурност ще се отрази на бъдещето му.
Търговско-индустриален парк „Плевен-Изток” се планира да бъде в границите на промишлена зона „Изток” на Община Плевен. Фигура 16 Търговско-индустриален парк „Плевен-изток” 
Общата площ, на която ще бъде разположен бизнес паркът е 61,880 кв.м, от които застроената площ ще бъде 28,324 кв.м, 16,634 кв.м. улици и паркинги, пешеходни площи 6,342 кв.м, озеленени площи 10,154 кв.м. Проектът ще се реализира на територията на бившето предприятие „Славина”, чиято административната сграда ще бъде запазена като предназначение. Останалите постройки предачен цех, складове, навес, ще бъдат основно ремонтирани и преустроени. Бизнес паркът ще представлява мултифункционален комплекс с търговски, административни, складови и обслужващи функции. Освен това в индустриалния комплекс ще има ресторанти, принт-център, лоби бар, фитнес, кафенета и пр. Проектът е на етап издадено разрешително за строителство.
Индустриална зона „Калояново” представлява обособен масив от 191,000кв.м. с възможност за разделяне и обединяване на отделни подобекти като производствени площи със собствена складова и обслужваща бази и складови халета и помещения за производства. Фигура 17 Индустриална зона „Калояново” 
Проектът е иницииран и се реализира от „ПТ холдинг” АД. Налице са всички комуникационни връзки. Зоната се намира в близост до АМ „Тракия” (основна пътна артерия за Република България) и до стратегическия транспортен коридор № 10 (пътят Белград – София – Истанбул ), както и се намира само на 10 км от гр. Пловдив. В зоната има изградени, добре развити и функциониращи локални пътни, ж.п. връзки и артерии. Ситуирането на този индустриален център до съвместна българо-американска военна база го превръща в изключително важен и стратегически фактор без аналог. Компанията предвижда изграждането на цялостна инфраструктура: пътни връзки, електрозахранване, питейно и промишлено водоснабдяване, газификация, обслужващи и офис помещения и паркинги.
Индустриална зона „Крумово” – представлява обособен масив от около 85,000 кв.м (с възможност за нарастване до 100,000 кв.м.) земеделски площи (ниви от четвърта и пета категория) собственост на дружества и фирми, контролирани от „ПТ Холдинг” АД. Фигура 18 Индустриална зона „Крумово” 
Този масив предоставя възможност за обединяване (парцелиране) и оформяне, както на един голям парцел, така и на два до три самостоятелно обособени отделни подобекти, (разпределени според вида, различната дейност и обема) и в зависимост от необходимостта и интереса на потенциалните ползватели и собственици. Зоната се намира северно от летище „Крумово” – на 10 км. от гр.Пловдив, в близост до АМ „Тракия” Индустриалната зона е ситуирана в изключителна близост до стратегическите транспортни коридори съответно №8 и №10 срещу летище Пловдив, обслужващо предимно карго, туристически чартъри и няколко редовни линии от ноември/2011 г. Има изградени, добре развити и функциониращи локални пътни, ж.п. връзки и артерии, като всички тези фактори определят уникалното и атрактивно местоположение на проекта. Местоположението на зоната, буквално, на метри от самото летище „Пловдив” превръща зоната в изключително важен и стратегически фактор без аналог.
Индустриални зони „Тунджа” – проектът се състои от три парцела с обща площ 1,030,000 кв.м., които ще бъдат развити в три различни парка. Собственик и инициатор на изграждането е Община Тунджа. Терените са със селскостопанско предназначение на земята и са в районите на селата Хаджидимитрово, Дражево, Кабиле и Завой. На този етап са проведени срещи с представители на Електроснабдяване, ВиК, БТК, Областно пътно управление и „Ямболгаз-92” за уточняване на стойността на довеждащата инфраструктура до границите на районите, определени за индустриални бизнес зони. Първата зона – „Хаджидимитрово–Дражево“, е с площ 480,000 кв.м. и е подходяща за машиностроителната и автомобилната индустрии, както и за предприятия в сферата на битовата и промишлена електроника и преработвателна промишленост. Втората зона е „Кабиле“. Тя е с площ 200,000 кв.м и е предназначена за зона за управление и центрове за развойна и квалификационна дейност. Третата зона - „Завой“, е с площ 300,000кв.м. и е за лека промишленост и логистика. Потенциален инвеститорски интерес към зоните е заявен от „Промоест-Италия” АД, но по проекта реално не се работи от около година.
Индустриален парк „Божурище” е с площ 1,000,000 кв.м. Той е планиран като най-големият индустриален парк на Балканите. Намира се в района на военното летище в Божурище, в близост до столицата и до бъдещата магистрала София-Калотина. Фигура 19 Индустриален парк „Божурище” 
Паркът е планиран да включва логистична база, разположена върху 100,000 до 200,000 кв. м. производствена и административна част с развити пътни и жп връзки, както и обслужващи площи - заведения за хранене, ресторанти, банки, търговски обекти. Целта на проекта е да привлече големи италиански компании, които биха желали да изнесат производството си извън Италия. За потенциални бъдещи клиенти са определени фирми, производители на облекла, обувки, високотехнологични компании, дружества в сектора на услугите. Теренът, върху който ще бъде вдигнат мегакомплексът, е сред военните имоти с отпаднала необходимост за армията.
Летищен център – София /Sofia Airport Center/ е голям комплекс от бизнес сгради - близо 115,000 кв. м за разнообразни цели., който предстои да бъде изграден на около 300 м от новото летище „София”. Sofia Airport Center е инвестиционен проект на Tishman Bulgarian Real Property GmbH. Фигура 20 Летищен център – София /Sofia Airport Center/ 
В процес на разработка е генерален план за изграждане на корпоративни офиси и обекти за логистични, дистрибуторски и леки промишлени дейности. Офис сградите ще представляват ниско до средновисоко строителство, а логистичните и търговските обекти ще бъдат на два или три етажа. Обектите в Sofia Airport Center ще се изграждат съобразно бъдещото им предназначение, ще се виждат от подходните пътища и околностите на летището и ще бъдат изпълнени и стопанисвани според най-строгите изисквания на западноевропейските и американските стандарти. Потенциални клиенти са местни и чужди вериги за хранителни стоки, спедиторски фирми, магазини и компании, които търсят офиси и търговски площи в близост до летище „София”, с лесен достъп до пътната мрежа и околностите на летището.
Географското положение на Община Перник по отношение на близостта с Република Сърбия създава добри предпоставки за трансгранично сътрудничество, още повече, че Сърбия е кандидат-член за пълноправно членство в Европейския съюз и в следващите пет до седем години се очаква да бъде приета в ЕС. Поради тази причина следва да се държи сметка за най-популярните зони в трансграничния регион с Република Сърбия, които са:
Според проучване „Топ 100 бизнес парка в Европа”, проведено от австрийската компания „ITB Europe”, най-вероятно бизнес парк с фокус върху информационните и комуникационните технологии (ИКТ) в сръбския град Инджия по всяка вероятност ще оглави следващата класация. Град Инджия е наричан „дигиталният град“ на Сърбия и се намира между Белград и Нови Сад. Вече има подписан меморандум за споразумение между индийския консорциум Embassy Group и кметът на града през 2007 г. – Горан Йесич. В споразумението е предвидено да се отделят около 25 млн. евро за изграждане на този ИКТ-център. Вследствие на това споразумение пазарът на високи технологии и недвижими имоти в Инджия стана изключително интересен за много пазарни участници. Според проекта по време на първата фаза паркът ще покрива около 25 хил. кв. м и в него ще работят около 2,500 специалисти, а след няколко години се предвижда да нарасне до 2,8 млн. кв. м и 25 хил. служители. Така паркът ще се нареди на първо място сред бизнес парковете с фокус върху информационните и комуникационните технологии в Европа, що се отнася до неговата големината, а при сравняване на заетите в съответните проекти, се нарежда на второ място след шведския Kista Science City.
Immo Industry Group (IIG) и Colliers International Serbia също обявиха стартирането на първия логистичен и индустриален парк в Сърбия. Паркът ще бъда построен върху терен с площ 17 хектара в близост до магистралния път E-75 в близост до Стара Пазова. Общата площ на логистичните и индустриални съоръжения в него е 85 хил. кв. м. Строителният предприемач Immo Industry Group е специализиран в изграждането на индустриални паркове и развива дейност в цяла Европа. Компанията поема задължения, както за дизайна на парка, така и за всички работи по него. Дружеството има общо 18 индустриални парка, главно в Централна, Източна Европа и Русия. Високият стандарт на работа, който компанията поддържа, гарантира привличането на инвеститори в най-кратки срокове, уверяват от Immo Industry Group. Стратегическото място, на което се намира държавата (Сърбия) - като транспортен коридор между Западна Европа и Близкия Изток, ще бъде изключително благоприятно за в бъдеще е категоричен предприемачът.
Свободната зона е част от територията на Сърбия, отделно оградена и означена, в която се провеждат дейности при гарантирани изгоди и облекчения. Фигура 21 Свободна зона „Пирот” 
Според Закона за свободни зони, позволено е провеждане на всички дейности, а особено производство на стоки, дообработване, работа на ишлеме, съхраняване на стоки и производствени материали, данъчни и финансови дейности, дейности по застраховка и презастраховка, туристически и останали услуги и всички видове стопанисване, които не застрашават околната среда. Свободната зона Пирот е започнала с работа през април 1998 г.въз основа Решение на Съюзното правителство от 08.08.1996 г. за локация на индустриалната зона Пирот на обща площ от 170 декара с възможности за разширяване на 500 декара. СЗ „Пирот” е акционерно дружество, чиито мажоритарен собственик е корпорацията „Тигар” А.Д. Зоната инфраструктурно е оборудвана с:
Общо изградени мощности:
Обекти в изграждане:
Свободни капацитети:
Работно време на зоната:
Освен с българските си конкуренти, бъдещият тематичен парк в Монтана би трябвало да се съобрази и със случващото се в съседни страни. Към момента в Европа има над 100 специализирани или смесени ИКТ бизнес паркове. Най-големите паркове се намират в близост до университети. Такива са този в Киста, Швеция (Kista Science City) и в Седекс, Франция (Technopole du Futuroscope). Според проучването на ITB Europe последните тенденции сочат динамично развитие на сектора в Централна и Източна Европа (ЦИЕ). Регионът може скоро да бъде превърнат в Силициевата долина на Европа, изпреварвайки доскорошните лидери за ИКТ имоти, разположени предимно в северната част на континента. Един мащабен проект за бизнес парк, който трябва да бъде готов 2010 г., е т.нар. „Siemens City” във Виена.
Тенденциите сочат, че на пазара на индустриални и логистични паркове ще се търсят локации, които разполагат с добре развита инфраструктура, високотехнологични информационни технологии, включващи различна техника за обработка и комисиониране и осигуряващи надеждна комуникация (за логистичните центрове например - баркод скенерите, персоналните терминали за обработка на поръчки и системите Pick by voice). При логистиката все повече се налагат web-базирани решения и мобилни информационни решения. Преминава се от базираната на хартиен носител процедура към т.н. paper-less процедури, тъй като много често се налага информационните системи на клиента и логистичния оператор да бъдат интегрирани.
|
