До настоящия момент такъв проект не е реализиран в Община Перник и препятствията за преодоляване са много: липса на достатъчно средства за реализиране на проекта, процедури за съставяне на ПУП, съгласувателни процедури и др.под. Съгласно виждането на Ръководството по проекта дискутираният терен представлява изключително голям интерес за частните търговски дружества, тъй като цената на квадратен метър площ в тази част на града е относително висока.
Концентрацията на стопански и нестопански дейности на територията на индустриалната зона ще позволи имотът да се превърне в инвестиционен актив и по този начин да генерира и носи значителни постъпления и възстанови в разумен срок вложените в изграждането му инвестиции.
Община Перник би следвало да развива имотът в такъв актив, който в резултат, от една страна, на вложенията в него и, от друга – в резултат на местоположението си, да създаде улеснен достъп и бъдещ устойчив бизнес микроклимат за потенциалните инвеститори предвид изграждането на съответния околовръстен пръстен около град София, изграждането на Дунав-мост-2 и магистрала „Струма”. Тази бизнес зона ще има способността да генерира парични потоци, чрез отдаване под наем, подходящо менажиране и обособяване на административни, бизнес и търговски зони, независимо от другите активи и независимо от основната дейност на дружеството.
Поради това, че основния проблем на Община Перник се корени в липсата на достатъчно средства за реализация на цялото строителството, би следвало да се предприемат действия и активни мероприятия за обмислянето на възможности за сключване на договорни отношения на базата на публично-частното партньорство, тоест на споделения риск.
Бъдещата индустриалната зона в Перник се очаква да бъде притегателен център, както за международни фирми, така и за фирми, предимно пернишкия регион, в който регион населението се изчислява на около 140 хиляди души, като икономически активното население е около 65,000 души, а заетите са около 57,000.
Населението е застаряващо (населението над 65 г. е почти 30% от цялото население), а голяма част от местното население ежедневно пътува и работи в столицата на страната. Тук е висок и процентът на безработица – над средното за страната – над 10%.
В Перник е силно развита енергийната промишленост и металургията. Най-динамичните отрасли на регионалната икономика са следните:
-
черна и цветна металургия;
-
енергийна промишленост;
-
лека промишленост;
-
текстилна промишленост;
-
мебелна промишленост;
Перник е по-известен като „градът на черното злато”. Това е така, защото едни от най-големите предприятия в страната по отношение на металургията се намират в Перник. Например, гръцката фирма „Виохалко” е собственик на „Стомана-Перник”. Други големи икономически субекти на регионалната икономика са „Топлофикация-Перник”-АД, „Прамет”, „Струма”-АД, „Минералмаш”-АД, „ЗГГМ”-АД, „Солидус”-ООД /машиностроене и металообработване/ и други.
След навлизането на чуждестранни инвеститори в Перник и още повече след приемането на страната в ЕС относителният дял на производствата в традиционни отрасли на промишлеността като машиностроенето, производството на електрическа и топлинна енергия, черната металургия и други постоянно намалява поради преструктурирането не само на съответните приватизирани фирми, но и поради преструктурирането на цели отрасли. Например, четири от блоковете на ТЕЦ „Република”-Перник са затворени, тъй като Европейската комисия налага на страната строги санкция поради серния диоксид и другите вредни емисии, които се отделят във въздуха при работа на ТЕЦа.
Другият проблем на регионалната икономика е, че тя е силно зависима от субсидиите на държавния бюджет и средствата по оперативните програми на ЕС, тъй като няма достатъчно висока норма на капиталообразуване в региона и заплатите са по-ниски от средното за страната.
Близостта на Перник до столицата изкривява местния пазар на труда, тъй като не може да има сравнение между работните места, които се предлагат в Перник и в столицата и по отношение на равнището на работната заплата, и по отношение на условията и средата на труд, и по отношение на възможностите за перспектива и кариерно развитие.
По отношение на хотелиерството, ресторантьорството и изобщо туризма като цяло може също да се говори, че Перник е на едно от последните места, тъй като в Югозападния регион за планиране едва 3%-5% от регистрираните нощувки са в Перник, другите са в София-град (60%), София-област (20%) и Благоевград (15%). В областта на текстилната промишленост някои от фирмите с национално значение и експортно-ориентирана продукция са „Блупоинт”-ООД, „Демо”-ООД, „Архани”-ООД. В Перник икономическа дейност развиват и други фирми като „Рапид Груп” /дървообработване/, „Мелбон”-ООД /производство на шоколадови изделия/ и други.
По отношение на разпределението на работната сила по икономически сектори се счита, че около 75% от населението е заето в сферата на услугите, около 24% са заети в индустрията и едва около 1% са заети в селското стопанство. Следователно, в Перник са официално заети едва 600-700 души в областта на селското стопанство, докато заетите в сферата на услугите са около 43-44 хиляди души. Тези факти от обективната действителност показват, че бъдещият индустриален парк в Перник е по-добре да бъде ориентиран към сектора на услугите, тъй като секторът на промишлеността е съсредоточен основно към много големи предприятия, които не оставят възможност на малки и среден бизнес да функционира, а селското стопанство е почти анемично.
В случай, че бъдещата индустриална зона бъде ориентирана към предлагането на сгради и помещения за офиси, където могат да се предлагат различни услуги или пък зоната бъде превърната в такава с логистично или дистрибуционно предназначение, тогава бъдещите инвеститори биха имали висока възвращаемост от своите вложение. Още повече, че една-трета от работната сила в Перник е с висше образование, а друга една-трета е със средно образование. Следователно, за обслужването на бъдещите дейности в парка ще има наличие на висококвалифицирана работна ръка.
Сподели с приятели: |